12
Вт, Ное
4 Нови статии

Арктическият транспортен коридор

брой1 2007
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Проектът на Европейския съюз за т.нар. Северен морски коридор (фиг.1) може да се превърне в нов „прозорец към Европа” за региона на руското крайбрежие на Баренцово море. Според редица експерти, развитието на пристанищата Мурманск и Архангелск, както и изграждането на нови в крайните северни райони на Русия, е реална алтернатива на претоварените балтийски пристанища, като движеща сила за промените в региона следва да стане разработването на перспективните петролни и газови находища там.

Напоследък съкращението NMK ( Northern Maritime Corridor – т.е. северен морски коридор) все по-често фигурира в официалните документи на ЕС. Тази нова инициатива на Евросъюза, която се финансира по програмите Интеррег ІІІ, Северно море и Северна периферия, очертава нов транспортен коридор, свързващ руския Север с континенталното крайбрежие на Европа. Проектът включва двайсет региона на девет различни държави, разположение по бреговете на Северно и Баренцово море. През миналата 2006 реализацията му беше дискутирана на цяла поредица от международни семинари и конференции, провели се в Архангелск, Мурманск, Москва, Ставангер и Абърдийн, както и в Санкт Петербург, където през ноември се обсъждаше ключовият за европейската енергийна сигурност въпрос за усвояването и логистиката на Щокмановското находище на природен газ, както и координирането на движението по Северния морски коридор с това по Северния морски път, който преминава през моретата на Северния ледовит океан и свързва пристанищата на Северна Европа с тези на руския Далечен изток.

В хода на изброените по-горе форуми се очертаха различните подходи на руските и европейските участници в проекта към развитието на региона на Баренцово море. Така, ако европейците се интересуват най-вече от развитието на логистиката за доставката на необходимия им петрол и природен газ и гарантиране сигурността на корабите по маршрута, то руските им партньори разчитат с помощта на новия Международен транспортен коридор да реанимират идеята за осъществяване на мащабен международен транзит по Северния морски път.

Според Александър Ушаков, който е съветник на шефа на руската Федерална агенция за морски и речен транспорт, рационалното развитие на руския Север е сред приоритетите на страната през ХХІ век. Транспортната стратегия за развитие на Русия до 2020 включва изграждането на Арктическа морска транспортна система, която трябва не просто да функционира, но и да носи печалба. Предвижда се динамиката на товарните превози по Северния морски път да достигне до 2020 40 млн. тона годишно. Като износът на енергоносители и на никел ще бъде около 30-35 млн. тона. Превозите за нуждите на корпорацията „Норилск Никел” на руския олигарх Владимир Потанин се стабилизира на ниво 1,2 млн. тона. Що се отнася до останалия обем – около 3 млн. тона, планира се той да бъде запълнен чрез привличането на допълнителен транзит от района на Югоизточна Азия към Европа.

Днес, като най-слабо място на Северния морски път, експертите определят състоянието на ледоразбивачите, арктическия търговски флот и арктическите пристанища на Русия. В момента руснаците разполагат в региона с шест атомни и четири дизелови ледоразбивача, които се управляват от Мурманското морско параходство. Според Александър Ушаков, твърдението на редица авторитетни специалисти, че за да се гарантира сигурността и стабилността на прогнозирания трафик в участъка Мурманск – Дудинка (руско морско пристанище по долното течение на Енисей, използвано от Норилск Никел) ще са необходими поне девет атомни ледоразбивача тип „Арктика”, както и още три атомни ледоразбивача тип „Таймир” (които могат да оперират и в по-плитки води), е пресилено. Според него, броят им може да се съкрати ако се използват универсалните руски ледоразбивачи от ново поколение ЛК-60Я. За проектирането им през миналата 2006 федералният бюджет отдели 190 млн. рубли, като първият следва да бъде пуснат на вода през 2015, а през 2020 руснаците ще разполагат с три такива кораба.

Тоест, за да може да се гарантира прогнозирания за 2020 транзит руският флот от ледоразбивачи трябва да включва три нови универсални атомни ледоразбивачи тип ЛК-6-Я, четири дизелови линейни ледоразбивачи тип ЛК-25, три дизелови ледоразбивачи ЛК-18, два спомагателни дизелови кораби, които ще обслужват трафика на Норилск Никел, плюс още четири ледоразбивачи за пристанищата на Архангелск и Диксон. Финансирането на изграждането на линейните ледоразбивачи ще се осъществи от държавата, а на спомагателните и пристанищните ще се поеме от частни инвеститори. В същото време, специалистите подчертават, че всички руски арктически пристанища (с изключение на Дудинка) се нуждаят от сериозна модернизация.

Днес руският арктически търговски флот включва около 70 кораба, тип ЛУ5 и ЛУ7, от които по трасето на Северния морски път годишно се използват по 40-50. Средната им възраст е около 20 години. По линия на Федералната програма за модернизиране на руската транспортна система се планира, до 2010, да бъдат доставени 25 нови кораба, предназначени за работа в условията на Крайния Север, включително четири петролни и три газови танкера. Днес, за износа на енергоносители, освен руски кораби, се наемат и финландски, германски и шведски танкери. Ако вземем предвид и строящите се по поръчка на корпорациите Лукойл, Роснефт, Норилск Никел, Совкомфлот и Мурманското параходство кораби, може да се предположи, че през 2020 руският арктически флот ще включва около 100 кораба, които (ако бъдат ангажирани през цялата година) действително ще могат да поемат прогнозирания трафик от 40 млн. тона годишно.

Според вицепрезидента на норвежката компания Статойл Тур Ивар Педерсен, през 2012 Норвегия ще добива между 8 и 12% от природния газ и петрола в света. Подобен пробив ще стане възможен чрез усвояването на находището Снохвит в норвежкия шелф на Баренцово море. В района, върху специална модулна платформа, вече е изграден преработвателният завод „Хамърфест”. Норвежката компания оценява обема на находището на 50 млн. тона петрол и 130 млн. куб. м природен газ. Педерсен твърди, че Статойл се е подготвяла за добива на петрол и газ от крайбрежния шелф цели 25 години. Той смята също, че независимо от наличието на достатъчно мощната европейска „съставляваща” в Северния морски коридор, без интегрирането му със Северния морски път, той едва ли ще може да функционира пълноценно. С това, впрочем, са съгласни както в Мурманск, така и в Абърдийн, където активно се подготвят за прехвърлянето на арктическия петрол и природен газ.

В Русия ускорено се изграждат или модернизират транзитни товарни терминали в пристанищата на Мурманск, Витино, Архангелск, както и в арктическия шелф (в района на находищата Варандей и Приразломное). Планира се изграждането на терминали в района на Щокмановското находище, в устието на река Об, както и в пристанищата Видяево и Индига.

Според заместник-генералния директор на Централния научно-изследователски институт на руския морски флот Юрий Иванов: „Имайки предвид прогнозираните обеми на трафика на енергоносители, дори и без да броим Щокмановското и Ямалското находища, след 2020 вероятно ще се транзитират по 60-70 млн. тона”.

Администрацията на проекта за Северния морски коридор разглежда региона на Баренцово море като глобален доставчик на петрол и природен газ. В тази връзка, сред приоритетите на коридора е гарантиране сигурността на транспортните пътища. За целта, през март 2006, между руското транспортно министерство и норвежкото Министерство на риболова и бреговата администрация беше подписан Меморандум за сътрудничество за повишаване сигурността на корабоплаването в Норвежко и Баренцово море. През юли тази година подкомитетът на Международната морска организация ( IMO ) по сигурността одобри схемата за движение на корабите край бреговете на Норвегия. Като за да стимулира интензифицирането на корабоплаването, норвежката кралска администрация дори реши да намали зоната на териториалните води на страната от 30 на 14 мили.

Междувременно, съвместните инициативи на европейските и руски официални структури, неправителствени и бизнес организации се ориентират към нови форми на взаимодействие при усвояването на региона на Северния морски коридор. Така, през навигационния сезон 2007-2008 (обявен за Международна полярна година) руското обединение на ползвателите на Северния морски път подготвя специално демонстрационно транзитно пътуване по него. На свой ред, страните участнички в Северния морски коридор активно лобират сред европейското обществено мнение за задълбочаване на сътрудничеството между Русия и ЕС в зоната на Арктика.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2024