Макар че според мнозина мястото на радикалните ислямисти е в затвора, проучванията сочат, че напоследък, в редица западни държави, тъкмо затворите са се превърнали в един от най-мощните генератори на ислямизъм. Именно там най-успешно се реализира процесът на вербуване и обучение на младите радикали. В тази връзка си струва да припомним и, че покойният лидер на Ал Кайда в Ирак Ас-Заркауи окончателно прегръща каузата на радикалния ислям едва след като попада в един и същи затвор с известния идеолог на съвременния ислямизъм Ал-Макдиси.
Според директора на Агенцията за национална сигурност на Франция Паскал Мейо, поне сто активни ислямисти, излежаващи присъди в затворите на страната, се занимават с вербуването на дребни престъпници-мюсюлмани, решили да се обърнат към религията. По данни на френските специални служби, през 2005, са засечени 175 случая на формиране на радикални ислямистки групи в 168 затвора на страната (от всичко 188), като в 30% от случаите те са възникнали спонтанно, а в 20% става дума за групи, възникнали под влиянието на затворници, изповядващи конкретно радикално течение в исляма. През последните години във френските затвори се наблюдава прогресивно нарастване на броя на затворниците, подкрепящи радикално-ислямистката идеология, отхвърлящи западната ценностна система и вярващи, че насилието е единствения път за постигане на целите им.
Властите наблюдават развитието на тази опасна тенденция от средата на 90-те години на миналия век насам, когато рязко нарастна броят на терористичните акции, извършени от радикални ислямисти, които преди това са лежали в затвора. Именно в затворите се формират много от новите радикални ислямистки мрежи, които продължават да разчитат на бившите затворници и след освобождаването им. Така, през септември 2005, френските части за борба с тероризма ликвидираха в едно парижко предградие терористична ислямистка група, създадена навремето в затвора Сафу от небезивестния алжирски екстремист Бурада, осъден на 10 години за участието си в подготовката на терористичната атака в столичното метро през 1995.
През октомври 2005, в Бурже (Централна Франция) радикалните ислямисти привличат към „каузата на Аллах” един от надзирателите в местния затвор, който след това сам започва да вербува ислямисти в затвора и извън него, както и да набира доброволци за джихада в Ирак.
Френските власти са особено обезспокоени от факта, че именно т.нар. „нови мюсюлмани” (т.е. хора, приели исляма в затвора) са най-активни във вербуването на нови кадри, демонстрирайки предаността си към Аллах. По официални данни, през последните години ислямистите са вербували във френските затвори около 200 души и, макар че според властите не всички от тях ще станат терористи, цифрата е показателна. Според френския социолог от ирански произход Фархад Хосрохавар: „Радикалните ислямисти оказват силно влияние върху съкилийниците си. Обкръжението им наброява до 50 души, като разбира се, не всички са ислямисти. Обикновено бойният опит от „войната с неверниците” им гарантира необходимия авторитет и лидерски позиции в затвора”. Хосрохавар подчертава, че днес между 50% и 80% от всички затворници във Франция са мюсюлмани, докато общият брой на френските мюсюлмани е под 10% от населението на страната. Преобладаващата част от тях са безработни млади хора на възраст между 20 и 30 години. В същото време, френската държава не е предвидила никакви сериозни прегради пред разпространението на ислямизма в затворите. Днес там работят само 69 имама, докато броят на християнските свещеници е около 500, а на равините – 84. Освен това, за разлика от Великобритания (където на всеки двайсет затворници-шиити се падат по двама имами), във френските затвори имами се назначават, само ако местната управата сметне това за необходимо.
Освен това, в много френски затвори колективните молитви на мюсюлманите са забранени, а специална храна им се предлага само срещу заплащане, което пък кара мнозина затворници-мюсюлмани да се смятат за жертви на дискриминация. Всичко това помага за ръста на влиянието на полуобразованите самопровъзгласили се лидери на радикалните ислямисти. Така властите сами улесняват проникването на онези течения в исляма, в които доминират омразата към Запада и призивите за „свещена война” с неверниците. Друг сериозен проблем е нежеланието на имамите да работят под егидата на казионния Френски съвет на мюсюлманското вероизповедание, ръководен от „умерения” Далил Бубакер. Както е известно, повечето френски мюсюлмани обитават „гетата” на големите градове, където криминалните дейности са нещо обикновено. Като още от 90-те години на миналия век френските власти разполагат с данни за тесните връзки между организираната престъпност в мюсюлманските квартали и различни радикално-ислямистки организации, като алжирските Въоръжена ислямска групировка и Ислямския фронт за спасение, много от чиито активисти се преселиха във Франция за да избегнат преследванията на властите и армията в родината си.
Американските власти също са загрижени от факта, че затворите в САЩ са се превърнали в идеална питателна среда за международния ислямизъм. Именно там ислямските радикали установяват лични връзки помежду си и разпалват антиамериканските и антизападни настроения сред затворниците. Последните, които и без това са склонни към насилие, пък се оказват изключително благоприятна аудитория за разпространение на радикално-ислямистките идеи. Неслучайно Ал Кайда вербува част от кадрите си именно в затворите на САЩ и редица други западни държави. Така, Хосе Падиля, бивш член на една от чикагските престъпни групировки, обвинен по-късно, че е подготвял терористично нападение с използване на радиоактивни вещества, бива приобщен към радикалния ислям, докато излежава присъда в затвора на щата Флорида. На свой ред, Ричард Рийд, заловен при опита си да взриви американски самолет с бомба, скрита в обувките му, приема исляма в Лондонския затвор.
През август 2005 американските специални служби провалиха опита на група ислямски терористи да взривят една синагога, както и пункт за новобранци в Лос Анжелос. Вниманието на анализаторите тогава бе привлечено не само от произхода на терористите – всички те се оказаха американци, но и от факта, че акцията е била планирана в затвора „Фолсъм”. Нейни организатори бяха двама затворници, приели исляма, докато излежавали присъдата си. По-късно те самите вербуват още 13 души за каузата на „свещената война” срещу Съединените щаги, а след освобождаването си от затвора формират и собствена група.
Според американските власти, напоследък затворите са се превърнали в „главната мишена” на радикалните ислямистки идеолози. Експертите очертават две основни причини за това: на първо място, наличието на голям брой ненавиждащи системата младежи, а на второ – фактът, че там излежават присъдите си и много ислямски екстремисти. Според известния специалист по проблемите на американските затвори Едуард Кейдън: „За трийсетте години, през които работих в системата на затворите, стигнах до извода, че обидата и злобата са правило, а не изключение сред огромното мнозинство от затворниците. А радикалният ислям им дава шанс да отмъстят на враговете си. Тоест, предпоставките за разпространението на радикалния ислямизъм са налице. Недоволството просто трябва да се насочи в необходимата посока, т.е. да се „ислямизира”. Като за целта в затворите се разпространява подходящата литература и там се появяват за да проповядват все повече радикални имами”.
В Италия законът изисква от затворниците чужденци да напуснат страната в рамките на пет дни след изтичането на присъдата им. Ако не го направят и бъдат заловени, ги чака нова присъда от шест месеца до една година. Според директора на един от италианските затвори Луиджи Кастелано обаче, това се оказва своеобразен омагьосан кръг: „Повечето затворници са зад решетките, именно защото не са напуснали навреме страната”. Затворниците-мюсюлмани в Италия са 14% от всички, макар че ислямът се изповядва от само 1% от населението на страната. Така, затворите се оказват предпочитаната алтернатива за много нелегални имигранти, включително и за радикалните ислямисти, които иначе рискуват да бъдат върнати в родината си.
Както признава един мароканец, излежаващ присъдата си в затвор в предградията на Милано: „тук няма какво да се прави и така започнах да изучавам Корана”. Често като проповедници на исляма в италианските затвори се изявяват не официално назначените от властите имами, а самообявили се за такива лица, с определен авторитет в престъпния свят, или пък избрани от самите затворници. Един от тези „псевдоимами” признава, че „няма ислямско образование, но пък знае повече за исляма от останалите затворници от неговия етаж и затова проповядва на затворниците от Северна Африка”. Почти 30% от затворниците в италианския затвор Болат (където излежават присъдите си над 900 души) са мюсюлмани, като мнозина от тях се молят заедно, макар че принадлежат към различни етнически групи и говорят на различни арабски диалекти. В тази връзка, Луиджи Кастелано отбелязва, че „затворническата управа не може да проследи, как Ал Кайда вербува някой от затворниците, или планира терористична акция, тъй като затворниците говорят на много и различни езици. Мнозина италиански анализатори смятат, че Ал Кайда работи особено активно именно в затворите, вербувайки там нови привърженици.
Известният специалист по проблемите на тероризма Майкъл Раду подчертава, че мнозина от онези, които планират терористични акции, имат криминално минало. Така, „човекът с бомбата в обувките” – Ричард Рийд, както и Хосе Емилио Суарес, който подготвя терористичното нападение в Мадрид, биват приобщени към радикалния ислям именно в затвора. Ирен Бечи, която анализира мястото на религията в затворите на Италия и Германия подчертава, че „в затвора хората се сблъскват особено остро с насъщните жизнени проблеми” и религията им позволява „поне умствено и духовно да избягат от него и от суровата затворническа действителност”.
На свой ред, професорът по социология и експерт по проблемите на тероризма Джим Бекфорд отбелязва, че броят на приелите исляма в британските затвори значително надвишава този на покръстените в християнската вяра. Според него, ислямът привлича затворниците с това, че при цялата строгост на изискванията, която тази религия налага на мюсюлманите, тя им предлага прости отговори на вълнуващите ги въпроси и очертава пред тях едно достатъчно определено бъдеще. Неслучайно много затворници мюсюлмани започват да се молят редовно именно в затвора, други се отказват там от наркотиците и т.н.
В същото време, затворите са идеалното място за проповедите на радикалните ислямисти. Професор Бекфорд смята, че за радикализацията на исляма в затворите влияние оказват редица фактори: скуката, проповедите на радикалните имами, затворническата среда (особено когато затворникът се окаже заедно с група ислямисти), разпространяването на радикално-ислямистка литература. Майкъл Раду пък отбелязва, че налице е отчайваща липса на умерени имами, назначавани от властите. В резултат от което, рискът затворниците мюсюлмани да се окажат под влиянието на откровени екстремисти нараства. След освобождаването си, бившите затворници, възприели радикалните идеи, активно се включват в различни ислямистки групи, още повече, че както отбелязва Джим Бекфорд, често е доста трудно да се направи разграничение между криминалната активност и тази на ислямистите.
В Англия и Уелс мюсюлманите са 8% от общия брой на затворниците. В същото време от британските затвори през последните години бяха отстранени 23 постоянни затворнически имами, 12 временни и 120 имами, посещаващи затворите веднъж седмично. Тези мерки бяха взети непосредствено след атентатите в Лондон през лятото на 2005. В Англия обаче, те нямаха сериозен ефект, защото затворниците-мюсюлмани избраха имами от собствените си среди, които, по правило, са настроени радикално. Що се отнася до мерките на затворническите управи, разрешаващи в затворите да има стаи за молитва на мюсюлманите, а храната им да е съобразени с изискванията на тяхната религия, те на практика водят до формирането на специфична „кланова менталност” сред затворниците, изповядващи исляма, която допълнително ги отделя от останалите и им дава самочувствие. Все по-чести са случаите, когато затворници-мюсюлмани принуждават съкилийниците си да приемат исляма, тероризирайки ги по най-различни начини.
Известният испански съдия Балтасар Гарсон твърди, че испанските затвори, подобно на тези в другите западноевропейки държави, са се превърнали в питателна среда за радикалните ислямистки групи. Директорът на Института по проблемите на националната сигурност на Испания Хуан Авилас пък подчертава, че: „В затворите излежават присъдите си хора, повечето от които са млади, отчуждени и склонни към риск. Те чувстват, че пропиляват живота си и всичко това ги превръща в много подходяща среда за вербуване и подготовка на бъдещи терористи”. Днес всеки десети затворник в Испания е мюсюлманин, като броят им непрекъснато нараства. Така, ако през 2000 броят на затворниците-мюсюлмани е бил 45 хиляди, днес те са вече над 60 хиляди. Властите предприемат мерки за да отделят лицата, обвинени, че участват в различни радикални ислямистки групировки, от останалите затворници-мюсюлмани, но това не винаги се получава. Сериозността на проблема се потвърждава от генералния секретар на Ислямската комисия в Испания Мансур Ескудеро, който, в частност, подчертава, че затворниците-мюсюлмани са най-влиятелната група във всички испански затвори. Сред тях има мнозина активисти на ислямистки организации и тъкмо те могат да ускорят радикализацията на останалите, осъдени за дребни престъпления.
Така, човекът направил взривното устройство за атентата в Мадрид от март 2004 – Хосе Емилио Суарес, е лежал в затвора през 2001 като наркотрафикант. В същия затвор тогава се намира и мароканецът Джамал Ахмидан, член на радикалната ислямистка организация „Такфир уа- ал-Хиджра”. Именно той привлича към исляма Хосе Емилио Суарес, като след освобождаването им двамата активно участват в различни операции на „Такфир уа- ал-Хиджра”, но най-вече в осигуряването на финансови средства, включително участвайки в наркотрафика. Именно в тази сфера старите връзки на Суарес се оказват особено полезни. По-късно Ахмидан поема ръководството на групата, организирала терористичната акция в Мадрид, а Суарес изготвя взривните устройства.
Друг участник в терористичната акция в Мадрид е ръководителят на Ал Кайда в Испания Имад ад-Дин Баракат Яркас. От 2001 той се намира в затвора, като заподозрян, че е свързан с атентата от 11 септември същата година в САЩ. Испанското следствие установява, че Яркас е посещаван в затвора от члена на радикална ислямистка групировка Уалид ал-Масри, в чиито апартамент, в покрайнините на испанската столица били сглобени взривните устройства за терористичните акции в Мадрид. В затвора Яркас и съучастниците му планирали и нападения около сградата на Националния върховен съд на Испания. За да ликвидират терористичната мрежа, испанските специални служби провериха осем затвора като арестуваха 10 затворници-мюсюлмани, а няколко дни по-късно бяха арестувани още петима.
Проблемът обаче е, че във всеки испански затвор е пълно с радикални ислямисти. Техните организации ги подготвят така, че да продължат борбата и след като попаднат там. Така, съвсем наскоро, в един испански затвор бе конфискуван позив, в който се казва: „Нашите братя в планините и пустините се сражават с куршуми и бомби, а онези, които са в затвора, продължават джихада срещу неверниците, проповядвайки исляма със своето сърце и език”.
Един от лидерите на Джамаа Исламия и организатор на терористичната акция на остров Бали (отнела живота на над 200 души през 2002) – Муклас Имрон, продължава да призовава от затворническата си килия към убийства на неверници. Независимо от уж строгия контрол на затворническите власти, той редовно отправя послания към последователите си, написал е 18 книги и успешно проповядва сред затворниците: „Вие, в чието сърце е останала поне малко вяра, нима сте забравили, че убийството на неверници и врагове на исляма е подвиг? Разбирате ли, че пророкът Мохамед и четиримата праведни халифи са модел за нас, а войната срещу неверниците е сред най-важните ни задачи, защото да не забравяме, че и пророкът 77 пъти е воювал с неверниците”. Впрочем, повечето ислямисти, излежаващи присъди в индонезийските затвори, разполагат с мобилни телефони и редовно получават, или изпращат инструкции на своите колеги от радикалните ислямистки групировки.
Средствата за комуникация са задължителен елемент за координиране действията на ислямистите в затворите. В тази връзка, нека припомним, че през март 2006 в три затвора в Йордания избухнаха вълнения, които, както се оказа, са били предварително организирани. Така, в затвора „Джуайда” бе взет за заложник полковник Саад ал-Аджрами – директор на Кралския департамент за управление на затворите. По време на бунта, затворниците демонстрираха солидарността си с двама терористи, отскоро излежаващи присъдите си в затвора „Суака”, които йорданските власти обвиняват във връзки с Ал Кайда (единият бе осъден за убийството на американски дипломат в Аман през 2002). Властите твърдят, че в затвора „Джуайда” са се намирали над 180 радикални ислямисти, включително бойци на Ал Кайда, които са били и организаторите на безредиците. Междувременно, в афганистанския затвор „Пол-е-Шарки” в Кабул също избухна бунт, като според местните власти, затворниците са получавали указания как да действат по мобилните си телефони. Инициатори на вълненията бяха между 350 и 1000 затворници - талибани и бойци на Ал Кайда.
И така, затворите все повече се превръщат в центрове за подготовка на бъдещи терористи. Там се набират нови кадри за радикалните ислямистки формации. Разбира се, когато говорим за разпространението на радикалния ислям в затворите, следва да отбележим и, че систематичните изтезания и унижения в някои от тях (особено тези на източните държави) със сигурност не помагат за намаляване на напрежението.
Според заместник-шефа на Брюкселската полиция Ален Гринярд: „Смесването на активистите на терористичните ислямистки организации със затворниците, излежаващи присъди за други престъпления, се превръща в изключително сериозен проблем. Ислямистите масово привличат в редовете си криминални елементи, специализирали се във фалшифицирането на документи, търговия с оръжие и т.н. Днес в нашите собствени затвори се формират бъдещите терористи”.
Ситуацията се усложнява от това, че далеч не винаги активистите на ислямиските организации са осъдени за терористична дейност: много често те се водят като „нелегални имигранти”, „наркотрафиканти” или „фалшификатори”. Това само улеснява „джихада”, който тези хора пренасят и в затворите – включително европейските. Още повече, че както отбелязва шефът на френския Департамент за борба с тероризма Пиер дьо Флоран, напоследък тероризмът и криминалната престъпност все по-тясно се преплитат.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
Макар че според мнозина мястото на радикалните ислямисти е в затвора, проучванията сочат, че напоследък, в редица западни държави, тъкмо затворите са се превърнали в един от най-мощните генератори на ислямизъм. Именно там най-успешно се реализира процесът на вербуване и обучение на младите радикали. В тази връзка си струва да припомним и, че покойният лидер на Ал Кайда в Ирак Ас-Заркауи окончателно прегръща каузата на радикалния ислям едва след като попада в един и същи затвор с известния идеолог на съвременния ислямизъм Ал-Макдиси.
Според директора на Агенцията за национална сигурност на Франция Паскал Мейо, поне сто активни ислямисти, излежаващи присъди в затворите на страната, се занимават с вербуването на дребни престъпници-мюсюлмани, решили да се обърнат към религията. По данни на френските специални служби, през 2005, са засечени 175 случая на формиране на радикални ислямистки групи в 168 затвора на страната (от всичко 188), като в 30% от случаите те са възникнали спонтанно, а в 20% става дума за групи, възникнали под влиянието на затворници, изповядващи конкретно радикално течение в исляма. През последните години във френските затвори се наблюдава прогресивно нарастване на броя на затворниците, подкрепящи радикално-ислямистката идеология, отхвърлящи западната ценностна система и вярващи, че насилието е единствения път за постигане на целите им.
Властите наблюдават развитието на тази опасна тенденция от средата на 90-те години на миналия век насам, когато рязко нарастна броят на терористичните акции, извършени от радикални ислямисти, които преди това са лежали в затвора. Именно в затворите се формират много от новите радикални ислямистки мрежи, които продължават да разчитат на бившите затворници и след освобождаването им. Така, през септември 2005, френските части за борба с тероризма ликвидираха в едно парижко предградие терористична ислямистка група, създадена навремето в затвора Сафу от небезивестния алжирски екстремист Бурада, осъден на 10 години за участието си в подготовката на терористичната атака в столичното метро през 1995.
През октомври 2005, в Бурже (Централна Франция) радикалните ислямисти привличат към „каузата на Аллах” един от надзирателите в местния затвор, който след това сам започва да вербува ислямисти в затвора и извън него, както и да набира доброволци за джихада в Ирак.
Френските власти са особено обезспокоени от факта, че именно т.нар. „нови мюсюлмани” (т.е. хора, приели исляма в затвора) са най-активни във вербуването на нови кадри, демонстрирайки предаността си към Аллах. По официални данни, през последните години ислямистите са вербували във френските затвори около 200 души и, макар че според властите не всички от тях ще станат терористи, цифрата е показателна. Според френския социолог от ирански произход Фархад Хосрохавар: „Радикалните ислямисти оказват силно влияние върху съкилийниците си. Обкръжението им наброява до 50 души, като разбира се, не всички са ислямисти. Обикновено бойният опит от „войната с неверниците” им гарантира необходимия авторитет и лидерски позиции в затвора”. Хосрохавар подчертава, че днес между 50% и 80% от всички затворници във Франция са мюсюлмани, докато общият брой на френските мюсюлмани е под 10% от населението на страната. Преобладаващата част от тях са безработни млади хора на възраст между 20 и 30 години. В същото време, френската държава не е предвидила никакви сериозни прегради пред разпространението на ислямизма в затворите. Днес там работят само 69 имама, докато броят на християнските свещеници е около 500, а на равините – 84. Освен това, за разлика от Великобритания (където на всеки двайсет затворници-шиити се падат по двама имами), във френските затвори имами се назначават, само ако местната управата сметне това за необходимо.
Освен това, в много френски затвори колективните молитви на мюсюлманите са забранени, а специална храна им се предлага само срещу заплащане, което пък кара мнозина затворници-мюсюлмани да се смятат за жертви на дискриминация. Всичко това помага за ръста на влиянието на полуобразованите самопровъзгласили се лидери на радикалните ислямисти. Така властите сами улесняват проникването на онези течения в исляма, в които доминират омразата към Запада и призивите за „свещена война” с неверниците. Друг сериозен проблем е нежеланието на имамите да работят под егидата на казионния Френски съвет на мюсюлманското вероизповедание, ръководен от „умерения” Далил Бубакер. Както е известно, повечето френски мюсюлмани обитават „гетата” на големите градове, където криминалните дейности са нещо обикновено. Като още от 90-те години на миналия век френските власти разполагат с данни за тесните връзки между организираната престъпност в мюсюлманските квартали и различни радикално-ислямистки организации, като алжирските Въоръжена ислямска групировка и Ислямския фронт за спасение, много от чиито активисти се преселиха във Франция за да избегнат преследванията на властите и армията в родината си.
Американските власти също са загрижени от факта, че затворите в САЩ са се превърнали в идеална питателна среда за международния ислямизъм. Именно там ислямските радикали установяват лични връзки помежду си и разпалват антиамериканските и антизападни настроения сред затворниците. Последните, които и без това са склонни към насилие, пък се оказват изключително благоприятна аудитория за разпространение на радикално-ислямистките идеи. Неслучайно Ал Кайда вербува част от кадрите си именно в затворите на САЩ и редица други западни държави. Така, Хосе Падиля, бивш член на една от чикагските престъпни групировки, обвинен по-късно, че е подготвял терористично нападение с използване на радиоактивни вещества, бива приобщен към радикалния ислям, докато излежава присъда в затвора на щата Флорида. На свой ред, Ричард Рийд, заловен при опита си да взриви американски самолет с бомба, скрита в обувките му, приема исляма в Лондонския затвор.
През август 2005 американските специални служби провалиха опита на група ислямски терористи да взривят една синагога, както и пункт за новобранци в Лос Анжелос. Вниманието на анализаторите тогава бе привлечено не само от произхода на терористите – всички те се оказаха американци, но и от факта, че акцията е била планирана в затвора „Фолсъм”. Нейни организатори бяха двама затворници, приели исляма, докато излежавали присъдата си. По-късно те самите вербуват още 13 души за каузата на „свещената война” срещу Съединените щаги, а след освобождаването си от затвора формират и собствена група.
Според американските власти, напоследък затворите са се превърнали в „главната мишена” на радикалните ислямистки идеолози. Експертите очертават две основни причини за това: на първо място, наличието на голям брой ненавиждащи системата младежи, а на второ – фактът, че там излежават присъдите си и много ислямски екстремисти. Според известния специалист по проблемите на американските затвори Едуард Кейдън: „За трийсетте години, през които работих в системата на затворите, стигнах до извода, че обидата и злобата са правило, а не изключение сред огромното мнозинство от затворниците. А радикалният ислям им дава шанс да отмъстят на враговете си. Тоест, предпоставките за разпространението на радикалния ислямизъм са налице. Недоволството просто трябва да се насочи в необходимата посока, т.е. да се „ислямизира”. Като за целта в затворите се разпространява подходящата литература и там се появяват за да проповядват все повече радикални имами”.
В Италия законът изисква от затворниците чужденци да напуснат страната в рамките на пет дни след изтичането на присъдата им. Ако не го направят и бъдат заловени, ги чака нова присъда от шест месеца до една година. Според директора на един от италианските затвори Луиджи Кастелано обаче, това се оказва своеобразен омагьосан кръг: „Повечето затворници са зад решетките, именно защото не са напуснали навреме страната”. Затворниците-мюсюлмани в Италия са 14% от всички, макар че ислямът се изповядва от само 1% от населението на страната. Така, затворите се оказват предпочитаната алтернатива за много нелегални имигранти, включително и за радикалните ислямисти, които иначе рискуват да бъдат върнати в родината си.
Както признава един мароканец, излежаващ присъдата си в затвор в предградията на Милано: „тук няма какво да се прави и така започнах да изучавам Корана”. Често като проповедници на исляма в италианските затвори се изявяват не официално назначените от властите имами, а самообявили се за такива лица, с определен авторитет в престъпния свят, или пък избрани от самите затворници. Един от тези „псевдоимами” признава, че „няма ислямско образование, но пък знае повече за исляма от останалите затворници от неговия етаж и затова проповядва на затворниците от Северна Африка”. Почти 30% от затворниците в италианския затвор Болат (където излежават присъдите си над 900 души) са мюсюлмани, като мнозина от тях се молят заедно, макар че принадлежат към различни етнически групи и говорят на различни арабски диалекти. В тази връзка, Луиджи Кастелано отбелязва, че „затворническата управа не може да проследи, как Ал Кайда вербува някой от затворниците, или планира терористична акция, тъй като затворниците говорят на много и различни езици. Мнозина италиански анализатори смятат, че Ал Кайда работи особено активно именно в затворите, вербувайки там нови привърженици.
