Тръмп и американската империя на хаоса

Ето защо причината американската версия на съвременна империя да се окаже в задънена улица, още в годините, когато Съединените щати често биваха определяни като "единствената свръхдържава в света" и изразходваха за отбраната си повече средства, отколкото следващите десет държави в тази йерархия, взети заедно е, че САЩ от доста време насам представляват своеобразна "империя на хаоса". Още през 2002 Амр Муса, който по онова време беше генерален секретар на Арабската лига, направи едно изказване, което аз лично не мога да забравя до днес. Намерението на администрацията на Джордж Буш-младши да нападне Ирак и да свали режима на Саддам Хюсеин вече беше очевидно за всички. Според Муса обаче, ако САЩ наистина атакуват Ирак, това "ще отвори вратите на Ада". Думите му се оказаха пророчески, но най-лошото е, че тези врати и до днес си остават широко отворени.

Бумерангът на "отдалечените войни"

На практика, всичко, до което се докосваха американските военни от нахлуването в Афганистан през октомври 2001 насам, се превръщаше в прах и пепел. Редица държави в целия Голям Близък Изток и Африка рухнаха под натиска на интервенциите на САЩ и техните съюзници, а терористичните движения - едно от друго по-жестоки - се разпространяваха из региона подобно на неконтролируеми метастази. В момента Афганистан се е превърнал в зона на бедствие. Йемен, обхванат от кървава гражданска война и станал жертва на жестока въздушна кампания, подкрепяна от САЩ и Саудитска Арабия, както и на различни терористични групировки, на практика вече не съществува. Сирия е в руини. Либия също трудно би могла да се нарече държава, а пък Сомалия се разпадна на множество зони, контролирани от местни кланове и терористични движения. Като цяло, ставаме свидетели на парадоксалната неспособност на най-могъщата суперсила на планетата да наложи волята си с военни средства или поне да установи някакъв ред в която и да било държава или група от държави, без оглед на региона, в който е решила да се намеси. Трудно можем да открием исторически прецедент за подобно "имперско безсилие".

В същото време, разрушените от "империята на хаоса" територии генерират огромен поток от бежанци - става дума за милиони хора, каквито светът не беше виждал от края на Втората световна война, когато огромна част от планетата ни беше в руини. Потресаващо голям процент от населението на различните "пропаднали" или разпадащи се държави, включително и огромен брой деца, се оказват вътрешни мигранти или пък са принудени да напуснат страните си - от Афганистан и Северна Африка до Европа - и този поток буквално разтърсва планетата (ще напомня, че според една откровено конспиративна версия, той дори е повлиял върху резултата от президентските избори в САЩ през ноември 2016).

Фразата, че войните, които империите водят извън своите граници, рано или късно се стоварват върху самите тях, вече се превърна в клише. Това с пълна сила важи и за американската "империя на хаоса". Под различни форми - от милитаризацията на полицията до използването на шпионски безпилотни летателни апарати в небето на Америка и на технологиите за контрол на обществото, изпробвани преди това в отдалечените бойни полети - конфликтите, разпалени от САЩ след 11 септември 2001, се върнаха "у дома", въпреки, че ние, американците кой знае защо не обръщаме голямо внимание на този феномен.

Лично аз смятам, че изброените по-горе примери далеч не са най-важното доказателство, че нашите войни се връщат, подобно на бумеранг, в самата Америка. Президентските избори през миналата 2016 ясно показаха, че феноменът на "империята на хаоса" не се ограничава само в рамките на "периферията на планетата". Истината е, че този феномен е вече в САЩ - тук и сега. А гротескната президентска кампания остави у всички американци усещането, че този хаос може никога да не приключи. Ако използваме един термин на разузнавателната общност, заимстван от ЦРУ и популяризиран от Чалмърс Джонсън, свидетели сме на един странен, заключителен "имперски ефект на бумеранга".

Тепърва предстои да бъде написана историята за това, как този "хаос" се върна в Съединените щати, деформирайки американската система и нашата демократична форма на управление и, как един процес, започнат преди десетки години - т.е. не по време на някакви поражения и бедствия, я в момента на най-безпримерния имперски триумф на Америка, успя до такава степен да ерозира страната ни. Ако аз, самият трябваше да пиша тази история, вероятно щях да я започна с 1979 и с Афганистан - една страна, която по онова време обикновения американец (ако не е някое "хипи", разбира се), трудно би открил на картата. Ако тогава някой ни беше казал, че Съединените щати ще се забъркат там в кървав военен конфликт, продължаващ вече почти четиридесет години, сигурно щяхме да го сметнем за луд.

В известен смисъл, началото на "империята на хаоса" беше свързано с онази пълна, оглушителна и наистинска имперска победа, която на практика доведе до разпадането на другата свръхдържава - т.нар. "Империя на злото", т.е. Съветския съюз. Всичко започна с проекта на съветника по националната сигурност на президента Картър Збигнев Бжежински, опитващ се да нанесе болезнен удар на Съветите, като използва виетнамския опит на Америка и вкара Червената армия в капана на афганистанското блато. За практическата реализация на този проект ЦРУ стартира мащабна и дългосрочна (за десетилетия напред) тайна програма за финансирането, въоръжаването и подготовката на ислямските фундаменталисти - противници на левичарското правителство в Афганистан, подкрепяно от навлязлата в страната съветска армия. За целта Агенцията се ориентира към оказалото се фатално сближаване на Америка с двама отвратителни съюзници: Саудитите, готови да използват своите петродолари за да финансират крайно радикалните афганистански моджехидини, и пакистанското разузнаване (ISI), стремящо се да постави под контрол събитията в Афганистан и склонно да използва за това всички възможни средства и съюзници.

Подобно на Виетнам за САЩ, Афганистан се превърна за Съветите в това, което техният последен лидер Михаил Горбачов нарече "кървяща рана". Десет години по-късно (през 1989) Червената армия призна поражението си и се изтегли от Афганистан, а само след още две години, под натиска на вътрешните си противоречия, се разпадна и самият Съветски съюз. Независимо, че комунистическият съперник никога не е представлявал чак такава опасност за САЩ, както смятаха във Вашингтон, крахът му беще толкова потресаващ триумф, че американският политически елит първоначално дори не можеше да осъзнае, какво точно се е случило. След почти половин век беше сложен край на студената война - една от двете останали "свръхдържави" се самоликвидира и напусна глобалната сцена и за първи път от времената, когато европейците се отправят със своите дървени кораби да завоюват света, на планетата остана само една наистина велика сила.

В светлината на историческите събития от последните петстотин години, мечтите на Буш, Чейни и компания, че САЩ ще доминират в света, като никоя друга държава досега (включително Римската или Британската империя), изглеждаха съвсем реалистични и постижими. Истината обаче е, че в триумфа от 1989 бяха заложени и семената на бъдещия хаос. За да свалят Съветите, ЦРУ, в тандем със Саудитите и пакистанците, въоръжиха и организираха групировките на радикалните ислямисти, които - както се оказа - въобще не възнамеряваха да се оттеглят след прогонването на съветската армия от Афганистан. Едва ли ще шокирам читателите, ако кажа, че именно в онзи момент на най-големия триумф на Америка, започна да съзрява зародишът на бъдещите нападения от 11 септември, а също - по един парадоксален начин - дори и бъдещият възход на избрания през ноември 2016 нов президент на САЩ, който е толкова ексцентричен, че въпреки множеството анализи, посветени на неговия възход, си остава съвършено необясним феномен.

Впрочем, в качеството си на първия президент от периода на упадъка на Америка, Доналд Тръмп каза нещо ново и много вярно за характера на нашата страна. Фразата, която той се опита да направи свой лозунг още през 2012 и с която стартира президентската си кампания през 2015 - "Да направим Америка отново велика!", всъщност отразява дълбокото усещане на милиони американци, че създадената от нас самите "империя на хаоса" действително се е върнала "у дома". Тоест, че подобно на Съветския съюз преди четвърт век, САЩ както изглежда постепенно навлизат в една епоха, в която тяхното "величие" ще остане само спомен.

Фалшивото имперско самочувствие и укрепването на "държавата на националната сигурност"

В крайна сметка, семената, които американските стратези лекомислено посяха в почвата на Афганистан и Пакистан през 1979, поникнаха и доведоха до атаките от 11 септември 2001. В този ден хаосът се завърна подобно на бумеранг, поразявайки самото сърце на Американската империя и доведе до появата на нова постконституционна управляваща структура, посредством разширяването до неимоверни размери на т.нар. "държава на националната сигурност" и утвърждаването на едно съвършено неотговарящо на действителността имперско свръхсамочувствие. Оправдавайки се с мнимата необходимост Америка да бъде защитена от тероризма (ни повече, нито по-малко!), "държавата на националната сигурност" неимоверно разшири функциите и финансирането на редица инситуции, намиращи се в самия център на американския политически живот (без което публичната намеса на директора на ФБР Джеймс Комей в последните президентски избори например, щеше да е немислима), превръщайки ги в доминиращи. През последните петнайсетина години тази "държава в държавата" се превърна в неофициална четвърта власт, при положение, че две други - Конгресът и Върховният съд демонстрираха крайно колебливо поведение.

Атаките от 11 септември развързаха ръцете на администрацията на Буш-младши да стартира амбициозната си, но пагубна за Америка, "глобална война срещу терора" и налагането с военна сила на т.нар. Pax Americana, първо в Близкия Изток, а след това вероятно и в глобален мащаб. Тези хора започнаха войните в Афганистан и Ирак, стартираха американската програма за убийства на хора с помощта на дронове в най-различни точки на света и, в същото време, се заеха с превръщането на самите САЩ в безпрецедентна държава на глобалния контрол, в която секретността придоби такива мащаби, че дори и по-голямата част от дейността на правителството се оказа "засекретена" от собствения му народ. Опиянени от фалшивото си имперско самочувствие, лишено от реално покритие, управляващите във Вашингтон си позволиха да пропилеят (често с посредничеството на оръжейните корпорации) трилиони долари, хвърляйки ги в една пропаст без дъно. Всичко това бяха фактори, генериращи хаос.

В същото време елементарните нужди на обикновените американци все повече биваха пренебрегвани за сметка на интересите на "златния един процент", безсрамно присвояващ си все по-голяма част от американското национално богатство. На свой ред, представителите на този "един процент" пренасочваха част от печалбите си за да купуват и продават политици, което отново се извършваше в атмосфера на "пълна секретност" (като в резултат от това нямаше как да се разбере на кого и за какво точно се плаща). В крайна сметка, този поток от официално одобрени от Върховния съд на САЩ финансови средства промени характера, а вероятно и самата идея за изборите.

Междувременно, част от ключовите индустриални райони на Америка бяха буквално опустошени, а неравномерно финансираната инфраструктура на страната (въпреки че военните корпорации продължаваха да произвеждат безмислени въоръжения на стойност трилиони долари) започна да се руши, достигайки толкова жалко състояние, каквото доскоро не можехме да си представим.

По същия начин бяха разколебани и отслабени позициите на онази част от държавната власт, която не е пряко свързана със системата за сигурност, и в частност тези на Конгреса. На този фон, едната от двете основни политически партии в страната стартира кампания на "изгорената земя" срещу намиращите се на власт представители на другата партия, както и против самата идея за умерено демократично управление. В същото време, въпросната партия се раздели на няколко, конкуриращи се групи, все по-склонни към радикални действия и в крайна сметка постигна това, което вероятно ще се окаже "първият президентски мандат в условията на хаоса, обземащ Америка”.

Разбира се, Съединените щати са твърде богати и силни и едва ли ще се превърнат в нещо подобно на Афганистан, Либия, Йемен или Сомалия. Те все още си остават наистина велика държава с огромни ресурси за влияние, на които могат да разчитат. Въпреки това, миналогодишните президентски избори бяха потресаващо доказателство, че "империята на хаоса" действително се е върнала в Америка. И най-вероятно ще остане задълго, ако не и завинаги. Тъжната истина е, че ние, американците ще трябва да свикваме с това, защото вероятно именно "империята на хаоса" ще определя до голяма степен характера на управлението на Тръмп. В същото време, американските военни (на които новоизбраният президент обеща да отпусне огромни финансови средства за нови въоръжения) вероятно ще продължат с обречените си опити да наложат своята версия за "ред" в различни точки на планетата, макар че, въз основа на случилото се през последния четвърт век, всички знаем, докъде ще ни доведе това. Ето защо, най-важният въпрос, който следва да си зададем в момента е, дали с избирането на Доналд Тръмп американският имперски "експеримент" ше продължи да следва досегашния си курс.

* Анализатор на Nation Institute в Ню Йорк, автор на бестселъра "Краят на триумфалистката култура"