Бъдещето на световните религии

През следващите няколко десетилетия християните ще продължат да бъдат най-голямата религиозна група на планетата, но ислямът ще демонстрират по-бърз растеж, отколкото която и да било друга от основните религии. В резултат от това, към 2050 в света ще настъпят редица фундаментални промени:

- броят на мюсюлманите на практика ще се изравни с този на християните.

- въпреки че броят на атеистите, агностиците и въобще хората, които не се асоциират с нито една конкретна религия, ще нарасне в такива държави като САЩ и Франция например, техният дял от населението на планетата, като цяло, ще намалее;

- броят на привържениците на будизма ще остане приблизително същия като през 2010, докато този на индуистите и юдеите ще нарасне;

- делът на мюсюлманското население в Европа, като цяло, ще достигне 10%;

- в Индия индуизмът ще продължи да бъде религията на мнозинството от населението, но мюсюлманската общност в страната ще стане най-многобройната в света, изпреварвайки тази в Индонезия;

- делът на християните в населението на САЩ ще намалее от 75%, през 2010, до 66%, през 2050, а юдаизмът вече няма да е най-многобройната нехристиянска религиозна общност, тъй като ще бъде изпреварен от исляма;

- 40% от християните по света ще живеят в Африка на юг от Сахара.

Това са някои от тенденциите, очертани в демографските прогнози на авторитетния американски "мозъчен тръст" Pew Research Center (1). Те се базират на актуалния обхват и географското разпространение на най-големите световни религии, възрастовите различия, раждаемостта и смъртността, международната миграция и закономерностите при смяната на една религия с друга.

През 2010 (която е отправната точка в изследването на Pew Research Center) християнството е било най-голямата религия на планетата, при това със сериозна преднина пред останалите. Преди седем години броят на християните по света е бил 2,2 млрд. души, т.е. почти една трета (31%) от цялото тогавашно население на планетата (6,9 млрд. души). На второ място е бил ислямът, изповядван от 1,6 млрд. души, т.е. 23% от цялото световно население.

Продължаващия възход на исляма

Ако обаче се запазят сегашните демографски тенденции, в средата на ХХІ век ислямът почти ще настигне християнството. Очаква се, че до 2050 населението на планетата ще достигне 9,3 млрд. души, т.е. ще нарасне с 35%. През същия период (2010-2050) броят на мюсюлманите - сред които има твърде много млади хора, гарантиращи високата раждаемост в тази група - ще нарасне, според прогнозите на Pew Research Center, със 73%. Броят на християните също би трябвало да нараства, но това ще става по-бавно и приблизитeлно със същите темпове (35%), с които ще нараства и населението на Земята, като цяло.

В резултат от това, от Pew Research Center прогнозират, че през 2050 броят на мюсюлманите (2,8 млрд. души, или 30% от населението) ще бъде почти равен на този на християните (2,9 млрд. души, или 31%), което вероятно се случва за първи път в историята на човечеството.

С изключение на будизма, всички световни религии вероятно ще демонстрират по-голям или по-малък ръст през въпросния период. Очаква се броят на будистите да си остане на сегашното равнище, най-вече заради ниската раждаемост и застаряването на населението в държави като Китай, Тайланд и Япония.

Според прогнозите на центъра, броят на индуистите ще нарасне с 34% (от малко над милиард, до 1,4 млрд. души), което почти съвпада със средния показател за нарастването на цялото население в света. Що се отнася до юдеите, които изповядват най-малката от световните религии и за които центърът е направил отделна прогноза, броят им ще нарасне с 16%, т.е. от малко над 14 млн., през 2010, до 16,1 млн. души, през 2050.

Броят на изповядващите различни традиционни религии, включително африкански езически култове, китайските народни вярвания или пък тези на коренните народности на Америка и австралийските аборигени, ще нарасне с 11% (от 405 млн. до почти 450 млн.). Изповядващите всички останали религии, взети заедно и формиращи сборна категория, която включва бахайците, джайните, сикхите, даоистите и множество съвсем малки религии, ще нараснат през въпросния период с 6% (от 58 до над 61 млн. души).

Въпреки ръста на абсолютния брой на изповядващите традиционните народни религии, юдеизма и "другите малки религии" (последните, разглеждани като сборна категория), те очевидно изостават в сравнение с общия ръст на населението на планетата, като цяло. Според прогнозите, през 2050, всяка от тези групи ще представлява по-малък дял от световното население, отколкото през 2010.

По същия начин се очаква да намалее и делът на нерелигиозните хора, макар че абсолютният им брой ще нарасне. Преброяванията и анкетите показват, че през 2010 в света е имало около 1,1 млрд. атеисти, агностици и хора, които не се идентифицират с нито една конкретна религиия. През 2050 техният брой вероятно ще нарасне до 1,2 млрд. В същото време обаче, делът им от цялото световно население, ще падне от 16% до 13%.

Тази тенденция няма да важи за по-голямата част от населението на Европа и Северна Америка, където делът на нерелигиозните хора ще нараства. В САЩ например, той ще нарасне от 16% от цялото население на страната през 2010, до 26%, през 2050. Между другото, този пример показва и, колко силно влияние върху характера на растежа на отделните религии ще оказват през следващите няколко десетилетия географските различия. Сред основните фактори, определящи бъдещия ръст е, къде точно е концентрирана географски съответната религиозна общност. Така, при религиите с по-голям брой привърженици в развиващите се страни, където е налице високо ниво на раждаемост, а детската смъртност постепенно намалява, най-вероятно ще се наблюдава бърз растеж.

На глобално равнище, най-висока раждаемост демонстрира мюсюлманска общност - средно 3,1 деца на една жена, което е доста над нивото на възпроизводство (2,1), минимално необnодимо за поддържането на стабилна популация. Християните са на второ място в тази "класация" с показател от 2,7 деца на една жена. При индуистите коефициентът на плодовитост е 2,4, т.е. почти колкото е средният за света (2,5). При юдеите, този коефициент е 2,3, което също е над минималното ниво на възпроизводство. Във всички останали групи раждаемостта е прекалено ниска за да поддържа популацията: така при представителите на традиционните народни вярвания коефициентът на плодовитост е 1,8, при другите малки религии - 1,7, при онези, които не изповядват никаква религия - 1,7, а при будистите - 1,6.

Друг ключов фактор, който влияе върху бъдещия растеж, е текущата средна възраст на всяка религиозна група: така, изповядващите определена религия могат да бъдат предимно млади, т.е. способни още дълги години да създават деца, или пък да са по-скоро застаряващи, т.е. значителна част от тях да са преминали репродуктивната възраст.

През 2010 над една четвърт от цялото световно население (27%) е било на възраст под 15 години. При мюсюлманите и индуистите обаче, този дял е още по-висок, достигайки, съответно, 34% и 30%, докато при християните е съвпадал със средния показател (27%). Наличието на толкова много млади хора е сред причините, поради които можем да очакваме, че броят на мюсюлманите ще нараства по-бързо, отколкото населението на света, като цяло, докато този на индуистите и християните ще нараства със средните темпове, характерни за планетата.

При всички останали религиозни общности, делът на младите хора е под средното равнище като в същото време там се забелязва непропорционално голям брой хора над 59-годишна възраст. През 2010 например, 11% от цялото население на планетата е било на възраст 60 и повече години. В същото време обаче, при юдеите, този показател е бил цели 20%, при будистите - 15%, при християните - 14%, при изповядващите други религии (разглеждани като една общност) - също 14%, при нерелигиозните - 13%, а при изповядващи различни народни вярвания - 11%. При мюсюлманите и индуистите ситуацията е точно обратната: само 7% от първите и 8% от вторите спадат към тази възрастова категория.

Наред с показателите за раждаемостта и разпределението по възрастови категории, определена роля за нарастване дела на една или друга религия, играе и смяната на вероизповеданието. Следва да сме наясно обаче, че тенденциите при смяната на религията са сложни и разнообразни. В някои страни, при възрастните се смята за общоприето да изоставят изповядваната в детството религия и да се обръщат към друга. В други, смяната на религиозната идентификация е твърде рядка и на практика е силно затруднена, а понякога се смята за абсолютно недопустима.

Pew Research Center включва в прогнозите си тенденциите за смяна на вероизповеданието в 70 страни по света, където благодарение на социологическите си проучвания е съумял да получи информация за броя на лицата, твърдящи, че вече не са част от религиозната общност, в която са израснали. В изготвения от центъра прогностичен модел са отчетени всички възможни направления на промяната на вероизповеданието, като те понякога се "компенсират" взаимно. В САЩ например, данните показват, че някои американци, израснали без да имат някаква религиозна идентификация, по-късно стават християни, докато други, които са израснали като християни, стават атеисти. Прогнозите сочат, че този тип преходи ще продължат да се наблюдават и в бъдеще, когато всяко ново поколение достигне своето пълнолетие.

Прогнозни кумулативни промени, свързани със смяната на религията, 2010-2050

Легенда:

Горе: Преминали към Преминали от Нетна промяна

Вертикално:

Нерелигиозни

Мюсюлмани

Народни вярвания

Други религии

Индуисти

Юдеи

Будисти

Християни

Източник: The Future of World Religions: Population Growth Projections, 2010-2050, Pew Research Center

Очаква се, че през следващите десетилетия християнството ще понесе най-големите сумарни загуби, свързани със смяна на вероизповеданието. Според прогнозите, като цяло, около 40 млн. души ще приемат християнството, докато от него ще се откажат 106 милиона, като по-голямата част от тях ще попълни редовете на нерелигиозните (виж горната диаграма).

Като цяло, във връзка със смяната на вероизповеданието, към групата на нерелигиозните ще се присъединят 97 млн. души, но в същото време тя ще бъде напусната от 36 млн. човека, което ще и гарантира чист прираст от 61 млн. души до 2050. Сравнително скромен "чист прираст" в резултат от смяната на религията се очаква при мюсюлманите (3 млн. души), групата на традиционните народни вярвания (3 млн. души) и сборната група на изповядващите други религии (2 млн. души). При юдеите, в резултат от смяна на религията, общността ше намалее с около 300 000 души, докато при будистите загубата ще бъде по-сериозна (3 млн. души).

Миграцията като фактор за промените в глобалния баланс между религиозните общности

Международната миграция е друг важен фактор, влияещ върху прогнозираната численост и дял на религиозните общности в различните региони и държави.

По принцип, прогнозирането на бъдещите направления на миграцията е трудно, тъй като тя нерядко е свързана с политиката на световните правителства и международните събития, които могат бързо да се променят. Ето защо, много демографски прогнози не включват миграцията в своите модели. В случая обаче, Pew Research Center прилага разработения съвместно с Международния институт за приложен системен анализ в Лаксенбург (Австрия) иновационен метод за използване на данните за предишните миграционни тенденции за да оцени религиозния състав на миграционните потоци за десетилетия напред.

Влиянието на миграцията може да се види въз основа на примерите от долната графика, в която се сравняват сценариите, прогнозирани, отчитайки или неотчитайки миграцията в регионите, където тя има най-голямо значение.

Легенда

Влиянието на миграцията върху населението по региони

% от населението през 2050, за което се смята, че ще бъде...

Северна Америка

Мюсюлмани без нова миграция

с миграция

Индуисти

Будисти

Европа

Мюсюлмани

Индуисти

Будисти

Близък Изток-Северна Африка

Индуисти

Християни

Източник: The Future of World Religions: Population Growth Projections, 2010-2050, Pew Research Center

Очаква се например, че в Европа, където миграцията задължително следва да се отчита наред с другите демографски фактори като нивото на раждаемост и възрастта, в качеството на причини за промяна на числеността на населението, делът на мюсюлманите ще нарасне от 5,9%, през 2010, до 10,2%, през 2050. Ако не се отчита миграцията, прогнозният дял на мюсюлманите в европейското население ще бъде с почти два процента по-нисък (8,4%). В Северна Америка, ако в прогностичния модел се включи и миграционният фактор, делът на индуистите през следващите десетилетия ще нарасне почти два пъти - от 0,7%, през 2010, до 1,3%, през 2050. Ако обаче този фактор не се отчита, техният дял в населението на региона ще си остане непроменен (0,8%).

В Близкия Изток и Северна Африка се очаква продължаващата миграция на християни към страните от Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив (ССАДПЗ), т.е. към Бахрейн, Катар, Кувейт, ОАЕ, Оман и Саудитска Арабия, да компенсира донякъде масовото бягство на християните от други държави в региона. Ако миграцията не се отчиташе в прогнозите за 2050 дотогава делът на християните там щеше да падне под 3%. Отчитайки миграцията обаче, този дял ще бъде малко над 3% (т.е. ще намалее, в сравнение с 2010, когато е бил 4%)

Какво ще се случи след 2050

Докладът на Pew Research Center анализира промените в религиозния ландшафт на планетата, при положение, че актуалните демографски тенденции се запазят. С всяка изминала година обаче, нарастват възможностите за поява на непредвидени обстоятелство: войни, глад, епидемии, технически иновации, политически сътресения и т.н., които могат да променят размерите на една или друга религиозна общност. Заради трудностите, с които е свързано прогнозирането на събитията в по-отдалечена от няколко десетилетия перспектива, прогнозата на Центъра се ограничава до 2050.

Би било интересно обаче да разберем, какво ще стане, ако решим да продължим демографските траектории, фиксирани в доклада, към втората половина на ХХІ век. Предвид скоростта, с която - според прогнозата - нараства делът на мюсюлманите в света, дали броят им ще надхвърли този на християните и, ако това е така, кога точно ще се случи тази фундаментална промяна?

Отговорът зависи от това, как може да бъде продължена тенденцията, описана по-горе. Ако основният модел на прогнозиране бъде удължен и след 2050, можем да очакваме, че делът на мюсюлманите в световното население ще се изравни с този на християните около 2070, когато и двете групи ще разполагат с приблизителен дял от 32%. След това броят на мюсюлманите ще надмине този на християните, но двете религиозни общности ще продължат да нарастват с приблизително еднакви темпове, така че в края на ХХІ век мюсюлманите ще са с 1% повече (35%), отколкото християните (34%).

Прогнозираният ръст на броя на мюсюлманите и християните ще се обуславя най-вече от продължаващото увеличаване на населението на Африка. Поради голямата концентрация на мюсюлмани и християни на Черния континент с неговата висока раждаемост, делът на двете групи в цялото световно население ще нарасне. През 2100, тези две най-големи религиозни общности, взети заедно, ще обхващат над две трети (69%) от населението на планетата (срещу 55%, през 2010, и 61%, през 2050).

Следва да напомня обаче, че има много фактори, които биха могли да променят тези криви на развитието. Например, ако значителен брой китайци се обърнат към християнството (тази възможност също се разглежда в доклада на Pew Research Center), подобна промяна може да укрепи позицията на християнството като най-многобройната световна религия. Или пък, ако станем свидетели на сериозно нарастване броя на атеистите в държавите с преобладаващо мюсюлманско население (какъвто процес се наблюдава в момента в преобладаващо християнските държави), подобна тенденция може да забави или дори да обърне нарастването на мюсюлманската общност.

Прогнозите за отделните региони и държави

Освен прогнозите на глобално равнище, докладът на Pew Research Center съдържа прогнози за промените в числеността и дела на религиозните общности в общо 198 държави и територии с население над 100 хиляди души, в които през 2010 са живеели 99,9% от световното население. Демографските оценки на други 36 държави и теротории се включват в регионалните и глобални сумарни резултати в рамките на доклада. В него, експертите на центъра разделят света на шест основни региона, като анализират потенциалните промени в религиозните характеристики на всеки един от тях, които биха могли да настъпят в периода 2010-2050, ако сегашните миграционни и други демографски тенденции се запазят.

До голяма степен заради високата раждаемост при населението на африканските територии, разположени на юг от Сахара, там се очаква най-бърз ръст, като делът на това население ще нарасне от 12% от световното, през 2010, до 20%, през 2050. Прогнозира се и, че населението в Близкия Изток и Северна Африка също ще нараства по-бързо, отколкото в света, като цяло, като делът му ще се увеличи от 5% до 6% от световното население. Постоянният ръст в двата региона ще способства на нарастване дела на мюсюлманското население на планетата. В същото време обаче се очаква, че християнското население в африканските територии, южно от Сахара, ще се удвои, нараствайки от 517 млн. души, през 2010, до 1,1 млрд., през 2050. В резултат, делът на всички християни, живеещи в Африка на юг от Сахара, ще нарасне от 24%, през 2010, до 38%, през 2050.

От друга страна, делът на Азиатско-Тихоокеанския регион в световното население ще намалее от 59%, през 2010, до 53%, през 2050. Това, на свой ред, ще доведе до забавяне ръста на числеността и дела на религиозните общности, концентрирани в този регион, включително будизма и китайските народни вярвания, както и до по-бавен растеж на броя на нерелигиозните жители на региона. Единственото изключение от тази тенденция ще бъде индуизмът, концентриран предимно в Индия, където населението е по-младо, а показателите за раждаемостта са по-високи, отколкото в Китай и Япония. Както вече споменах, прогнозите сочат, че индуистката общност ще нараства със същите темпове, с които и населението на планетата, като цяло. Впрочем, многобройното мюсюлманско население в Индия също е предразположено към бърз растеж. И макар, че индуисткото мнозинство в тази държава ще се запази и през 2050, дотогава тя ще се превърне в страната с най-многочислена мюсюлманска общност в света, измествайки Индонезия.

Делът на останалите географски региони в световното население също ще намалее: прогнозира се например, че делът на Европа ще падне от 11% до 8%, на Латинска Америка и Карибския басейн - от 9% до 8%, а на Северна Америка - от 5% до 4,8%.

При това Европа се очертава като единствения регион, чието население, като цяло, ще намалее. През следващите десетилетия общността на европейските християни ще намалее с цели 100 млн. души, като от днешните 553 милиона, броят им ще достигне 454 млн. Оставайки си най-голямата религиозна общност на Стария континент, християните ще бъдат по-малко от 2/3 от цялото европейско население, докато днес те са 3/4 от него. Очаква се също, през 2050 почти 1/4 от всички европейци (23%) да бъдат атеисти, а броят на мюсюлманите на континента да нарасне от 5,9%, през 2010, до над 10%. През същия период броят на индуистите в Европа също ще се удвои, като от 1,4 млн. души (0,2% от населението на континента) ще достигне 2,7% (0,4%), най-вече за сметка на продължаващата миграция. Същата тенденция се очертава и при будистите, чиито брой според прогнозите ще нарасне от 1,4 млн. до 2,5 млн. души.

В Северна Америка, мюсюлманите и изповядващите т.нар. "други религии" се очертават като групата с най-бърз очакван ръст. В САЩ например, делът на населението, изповядващо някои от "другите религии", ще нарасне повече от два пъти, макар че делът му ще продължи да е пренебрежимо малък - от 0,6% до 1,5%. Според прогнозите, делът на християните ще намалее - от 78% от населението на САЩ, през 2010, до 66%, през 2050, докато делът на нерелигиозните американци осезаемо ще нарасне - от 16% до 26%. Освен това, в средата на века броят на мюсюлманите в САЩ (2,1%) ще надвиши този на юдеите (1,4%).

В Латинска Америка и Карибския басейн християнството ще си остане най-голямата религиозна общност, която през 2050 ще включва 89% от населението на региона (лек спад, в сравнение с 90%, през 2010). В същото време, делът на нерелигиозното население на Латинска Америка ще нарасне както в абсолютни показатели, така и в процентно отношение - от 45 млн. души (8%), през 2010, до 65 млн. (9%), през 2050.

Промяната на религиозното мнозинство

Прогнозите на Pew Research Center сочат, че до 2050 в редица държави може да настъпи промяна по отношение на най-голямата религиозна общност в тях. Така, в периода 2010-2050 броят на страните с християнско мнозинство ще намалее от 159 до 151, в резултат от това, че християните там ще станат по-малко от 50% от населението, като това се отнася за Австралия, Бенин, Босна и Херцеговина, Франция, Холандия, Нова Зеландия, Македония и Великобритания.

В същото време очакванията са, че през 2050 мюсюлманите ще бъдат над 50% от населението в 51 държави, т.е. с две повече, отколкото през 2010, като ще се превърнат в религиозно мнозинство в Нигерия и Македония (!). Все пак, поне що се отнася да Нигерия, там християнското население ще си остане многобройно, нещо повече възможно е през 2050 нигерийските християни да станат третата най-голяма християнска общност в света след тази в САЩ и Бразилия.

Показателно е също, че през 2050, атеистите и неизповядващите нито една религия ще се окажат най-голямата общност в такива ключови европейски държави като Франция и Холандия, както и в Нова Зеландия.

Заключение

Макар че и преди са правени многобройни прогнози за бъдещето на световните религии, изследването на Pew Research Center е първата официална демографска прогноза, базираща се на данните за възрастта, раждаемостта, смъртността, миграциите и смяната на вероизповеданието за многобройните религиозни общности в целия свят. Екпертите на центъра във Вашингтон, както и на Международния институт за приложен системен анализ в австрийския град Лаксенбург (IIASA) са събрали тези данни въз основа на повече от 2500 анкети, изследвания и регистри, свързани с преброяванията на населението, като тази работа, която вече им е отнела поне шест години упорит труд, все още не е приключила напълно.

Както вече споменах, демографските прогнози обхващат осем основни религиозни групи: християни, мюсюлмани, индуисти, будисти, юдеи, изповядващи различни народни вярвания, представители на други религии и нерелигиозни хора. И тъй като преброяванията и анкетите в много държави не дават информация за религиозните подгрупи - като сунитите и шиитите в рамките на мюсюлманската общност, или православните, католиците и протестантите - в християнската, в прогнозите тези религиозни групи се разглеждат като хомогенни. Данните за състава на групата на неизповядващите никаква религия също са недостъпни в редица държави, в резултат от което няма как да се моделират отделни прогнози за атеистите или агностиците например.

Прогностичният модел, използван при изготвянето на доклада, е разработен в тясно сътрудничество с работещите по проекта Age and Cohort Change в IIASA, които се смятат за глобални лидери в сферата на методологията на демографското прогнозиране.

Въпреки това, несъмнено следва да се отнасяме с известна предпазливост към прогнозите, съдържащите се в доклада на Pew Research Center. По начало, демографските прогнози представляват предположения, базиращи се на актуалните данни за населението и предварителната оценка на демографските тенденции, като например понижаването на показателите на раждаемостта или увеличаването на продължителността на живота в конкретните държави. Тоест, прогнозите са това, което ще се случи, ако актуалните данни и сегашните тенденции се запазят. Съществуват обаче много събития - научни открития, въоръжени конфликти, обществени движения, политически сътресения и т.н. - които могат да променят демографските тенденции, тласкайки ги в съвсем непредвидима посока. Тъкмо поради това прогнозите в доклада са ограничени в рамките на 40 години, като в неговото продължение, авторите му ще се опитат да дадат представа за това, какви биха могли да се окажат крайните разултати, ако се променят някои ключови предпоставки.

Така например, населението на Китай, чиято численост през 2010 беше 1,3 млрд. души, влияе прекалено силно върху глобалните тенденции. В момента около 5% от китайците са християни, докато над 50% не изповядват каквато и да било религия. И тъй като липсват достоверни данни за смяната на вероизповеданията там, подобна прогноза за тази най-населена страна в света не присъства и в доклада на Pew Research Center. Но, ако приемем прогнозата на редица авторитетни експерти, че през следващите десетилетия можем да очакваме забележимо разпространение на християнството в Китай, през 2050 общия брой на християните на планетата би могъл да се окаже и по-висок от прогнозирания в доклада, а намаляването на дела на неизповядващите нито една религия в света може да се окаже още по-значително от прогнозираното.

Накрая, да не забравяме, че в рамките на всяка основна религиозна група, съществува цял спектър от степени на вярата и спазване на съответните религиозни обреди. Прогнозите на центъра се основават на броя на хората, които сами се идентифицират с една или друга религиозна общност, без значение доколко силно вярващи са. Освен това, разбирането, какво точно означава да си християнин, мюсюлманин, индуист, будист, юдей или да изповядващ която и да било друга религия, може да се променя в зависимост от конкретния човек, от конкретната страна или от конкретния времеви период.

Бележки:

1. The Future of World Religions: Population Growth Projections, 2010-2050, The Pew Research Center, april 2, 2015

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите