Боряна Аргирова и Валентин Катранджиев. Дипломация и околна среда. 180 стр. Дипломатически институт при Министъра на външните работи на Република България. София, 2016.
В ерата на глобализацията опазването на околната среда неизбежно се превръща в проблем на международната политика. Повечето рискове в тази сфера имат трансграничен характер и справянето с тях не е по-силите на отделните държави. Управлението на околната среда придобива геополитическо измерение, когато става очевидно, че измененията в климата са причина за сериозни природни бедствия, засягащи физическото оцеляване и сигурността на цели региони. В последно време човечеството се сблъсква с проблеми като повишаване нивото на Световния океан, засилване интензивността на мусонните валежи и нарушаване състоянието на екосистемите във влажните гори. Взривообразното нарастване на населението в Африка и Южна Азия също води до осъзнаването на факта, че природните ресурси не са неограничени и тяхното пестеливо използване става приоритет. Част от имигрантската вълна, която залива Европа в наши дни, също е резултат от климатичните промени в Африка, поради което вече се говори за т. нар. климатична миграция.
Описаните съвременни международни тенденции доведоха до обособяването на отделен клон на дипломацията – дипломация на околната среда (или екологична дипломация). Именно на тази тема е посветена книгата на д-р Валентин Катранджиев – главен експерт в Дипломатическия институт при Министъра на външните работи, и Боряна Аргирова – втори секретар в Дирекция „ООН и сътрудничество за развитие” на Министерството на външните работи.
Основните измерения на екологичната дипломация
В първите четири глави двамата автори анализират четири основни измерения на екологичната дипломация – климатична, арктическа, озонова и водна. В последната пета глава Валентин Катранджиев прави обзор на съществуващите обучителни програми и курсове на водещи световни университети и научни институти в сферата на околната среда.
В първата глава Боряна Аргирова предоставя подробна информация за принципите на функциониране и институционалната архитектура на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата. Приведени са солидни статистически данни за динамиката на изменението на отделяните в атмосферата парникови емисии. Направен е обстоен преглед на различните етапи на многостранните преговори по изменението на климата, като се започне с Плана и Пътната карта от Бали, премине се през Протокола от Киото и се стигне до глобалното правнообвързващо споразумение, прието в Париж през декември 2015. То влезе в сила през окотомври т. г. след като бе подписано от държавите, отговорни за над 55% от емисиите на парникови газове в света. Авторката изтъква, че предизвикателствата, произтичащи от климатичните промени, имат подчертано геополитически характер и очертава възможните геополитически сценарии за позициониране на водещите световни сили в глобалната икономика и политика.
Особено интересно е изложението на Валентин Катранджиев за основните екологични, стопански и военно-политически предизвикателства пред развитието на арктическия регион и неговото място на световната геополитическа карта. Авторът цитира данни, според които Арктика е перспективна и почти неизползвана досега ресурсна база, която съдържа една четвърт от неизследваните енергийни залежи в световен мащаб – 13% от нефта и 30% от природния газ. На скованият от лед северен регион се падат 10% от общия световен улов на риба, както и 8% от планетарните запаси на качествена дървесина, а Аляска е огромен резервоар на чиста питейна вода. Катранджиев фокусира вниманието си върху създаването и дейността на Арктическия съвет – водещ форум за многостранната дипломация в региона, в който членуват петте арктически държави САЩ, Канада, Русия, Дания и Норвегия, плюс съседните Финландия, Швеция и Исландия. В неговата работа участват и шест организации на коренни арктически народи. Авторът се спира и на споровете между арктическите държави за разграничаването на техните изключителни икономически зони в Северния Ледовит океан. Зад тези спорове естествено се крие стремеж за достъп и контрол над повече природни ресурси, но има и една битка с чисто символична стойност – кому принадлежи Северния полюс. За него претендират Канада, Русия и Дания, чрез своето владение Гренландия. Авторът отделя специално внимание на стратегическите северни морски маршрути, които могат да отворят нови перспективи пред търговското корабоплаване. Както е известно, Северозападният маршрут свързва канадското тихоокеанско крайбрежие със Северна Европа, но не е особено перспективен, защото корабите трябва да се промъкват през лабиринт от множество острови при метеорологични условия, които са тежки дори през лятото. Доста по-обещаващ е Северният морски път покрай руското арктическо крайбрежие, който скъсява пътя от Северна Европа до Източна Азия с близо 2000 км. Доказателство за важността на този маршрут е фактът, че Китай, който е разположен в умерената и субтропична климатична зона, строи ледоразбивачи и подписва търговски споразумения с Исландия и Гренландия и инвестира в проект за производство на втечнен газ на руския арктически полуостров Ямал.
Валентин Катранджиев е и автор на главата за озоновата дипломация, която според него води до създаването на най-успешния екологичен режим – този за защитата на озоновия слой. Авторът проследява историята на преговорите около приемането на Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Монреалския протокол за веществата, предизвикващи изтъняване на озоновия слой. Той изтъква важността на глобалния научен консенсус по въпроса за озоновата дупка, както и положителната роля на конфиденциалността в хода на преговорите за изработване на правнообвързващ международен режим в тази сфера.
В четвърта глава Боряна Аргирова се спира на водната проблематика в нейното международно и геополитическо проявление. Това е сюжет, който присъства в историята на международните отношения от дълго време насам. Авторката разкрива причините за задълбочаващия се физически, геополитически и социално-икономически дефицит на прясна вода в регионален и световен мащаб. Разяснени са понятията водна криза, водни войни, водна сигурност и хидрохегемония. Всъщност, редица дълбоки геополитически конфликти в Близкия Изток, Африка, Централна и Южна Азия могат да бъдат анализирани през призмата на борбата за водни ресурси. В книгата Боряна Аргирова разглежда три конкретни казуса – спорът между Египет и Етиопия за използването на водите на най-голямата африканска река Нил, конфликтът между Пакистан и Индия за река Инд и този между Турция, Сирия и Ирак за река Ефрат. Изводът е, че водата служи като политически, икономически и военен инструмент за реализиране на националните интереси като прогнозите за нарастващ воден дефицит само ще засилват тази тенденция. Изложението кара читателя да си припомни една много разпространена геополитическа прогноза – че в бъдеще войните за вода ще бъдат повече от тези за петрола.
Заключение
Като цяло, авторите са създали една изчерпателна и полезна книга, която очертава контурите на едно от най-новите направления в геополитическата наука – геополитиката на околната среда. Както и в случая с класическата геополитика, тук неизбежно става дума за връзката между географията и политика, за егоистичния национален интерес и преценката на наличните ресурси, които могат да доведат до неговата реализация. Екологичната геополитика обаче има и алтруистични и ценностни измерения, които понякога карат държавите да поставят общопланетарния интерес над националния и да постигат резултатни споразумения от типа на това за защитата на озоновия слой например.
Книгата на Валентин Катранджиев и Боряна Аргирова не само ще бъде полезно обучително помагало за курсовете, организирани от Дипломатическия институт при Министъра на външните работи, но и интересно четиво за всички, които се интересуват от геополитика и международни отношения.
* Българско геополитическо дружество
