БРИКС: митове и реалност

Това вероятно е без особено значение за самите участници в групата, които - след периода на повишено вниманиe към БРИКС и наличието на известни илюзии относно възможностите за развитието и укрепването на текущото сътрудничество между страните участници - съумяха да преминат към чисто "работен режим", съобразен със съществуващите реалности. Що се отнася до външните играчи, те първоначално не бяха склонни да признаят групата за нещо сериозно или поне заслужаващо внимание. Впрочем, имаше и такива, които още в началото предупреждаваха, че в бъдеще БРИКС може да се превърне в конкурент на държавите с дълга история и силно развита икономика. И, макар че и днес сред външните оценки все още преобладават скептичните, всички вече са наясно, че няма никакви сериозни основания да се прогнозира скорошната "смърт" на БРИКС, приемайки желаното за действително.

Налице са редица опити за анализ на факторите, заложени в основата на формирането на тази група, но те обикновено се съпътстват от множество доводи в подкрепа на тезата, че БРИКС е обречен да си остане просто "клуб по интереси". Сред примерите за това е и появилата се през пролетта на 2016 статия на експерта на „Чатам Хаус” Бобо Ло "Илюзията за конвергенция: Русия, Китай и БРИКС" (1).

Легенда: Бразилия Русия Индия Китай Южна Африка

Ограниченията в сферата на сътрудничеството

Сред най-често повтарящите се идеи във въпросната статия е, че целта на БРИКС е формирането на нов "постамерикански многополюсен свят" (в който Бретънуудските споразумения ще загубят значението си, а самата група БРИКС ще се превърне в основната движеща сила за промени и създаването на един справедлив бъдещ свят), както и, че темповете, с които групата напредва към постигането и, са "твърде скромни". От една страна, членовете на БРИКС не се стремят особено да опровергаят това предположение, тъй като възлагат големи надежди на тази група и разчитат на скорошни и осезаеми редултат, затова и очакванията им неизбежно надхвърлят съществуващите реалности.

Преди да анализираме текущите резултати на групата БРИКС обаче, нека се върнем малко назад в миналото за да направим сравнение между двата "клуба" - Г-7 и БРИКС. И след като (според Бобо Ло) става дума за "твърде скромни темпове на напредък на БРИКС", ще започнем с анализ на процеса на институционално строителство в рамките на двете групи в течение на първите седем години от съществуването им. Днес, групата БРИКС вече е изградила широка мрежа от спомагателни информационно-контактни механизми, която не спира да функционира в края на всяка година с приключване на председателския мандат на поредната страна членка, а - напротив - продължава да се развива в интерес на всички участници в групата. От 2012 системата за консултации действа както в сферата на бизнеса, така и чрез мрежа от експертни центрове. На практика, още преди институционализацията на последната и създаването на Съвета на експертните центрове (BRICS Think Tank Council - BTTC) през 2013, стартира редовното провеждане на различни научни срещи, като първата беше в навечерието на Срещата на върха в Екатеринбург през 2008. Много от идеите, залегнали в основата на тези форуми, бяха заимствани от препоръките, формулирани по време на срещите между представители на гражданските общества на държавите от БРИКС, инициирани по време на председателството на Индия. Всичко това ставаше на фона на многобройните официални срещи и тематични заседания на БРИКС.

Нека видим сега, какво успя да постигне в "институционален" план Г-7 през първите седем години на съществуването си. Макар че секторните заседания на ниво министерства и други структури се превърнаха в рутинна форми на функциониране на Г-7 още непосредствено след създаването и през 1976, две от държавите участници - Италия и Канада, се включиха в срещите на финансовите министри едва десетина години по-късно, т.е. през 1986. Практиката на БРИКС е съвършено различна: така ЮАР например, непосредствено след присъединяването си към групата през 2010, се превърна в неин пълноправен член, активно участващ на всички нива и във всички дискусии. В редица други аспекти на своята дейност, например свързаните с развитието и функционирането на гражданското общество, Г-7 се активизира едва през ХХІ век, както посочва и известният изследовател на нейната дейност Питър Хайнал. В същото време, ако сме честни, следва да признаем, че и консултациите с представителите на бизнеса, и съобразяването с мнението на експертите още от самото начало бяха част от практиката на Г-7. Между другото, анализаторите често посочват като предшественик на Г-7 не "Групата на петте" (известна и като Library Group), а Тристранната комисия (Trilateral Commission, създадена през 1973), сред чиито членове са Дейвид Рокфелер и Збигнев Бжежински, които са и авторите на концепцията за срещите в този формат.

Както е известно групата Г-7 започва буквално от нулата, формирайки съвършено нов механизъм за контрол на приетите от нея решения, но така и не съумява да създаде нова международна организация, която напълно да отговаря на очакванията и. Бретънуудските институции, които нерядко дават импулс за внедряването на нови механизми, възникват още през 1944-1947, а ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) и нейната специализирана енергийна структура МАЕ (Международната агенция по енергетика) също се появяват още преди първите срещи на членовете на Г-7. Сред най-конструктивните решения на групата следва да споменем споразумението "Плаза" (за обезценяване на американския долар спрямо германската марка и японската йена - б.р.) от 1985 и "Лувърското споразумение" от 1987 (за стабилизиране на международните валутни пазари - б.р.), в които се предлага използването на икономическите показатели на многостранния мониторинг. Сред целевите работни групи на Г-7 пък си струва да споменем Консултативната група за ядрена сигурност (създадена през 1992 на срещата на Г-7 в Мюнхен), както и Лионската група и Групата на експертите по неразпространението (създадени през 1996). Освен това, не бива да забравяме (още повече, че и западните експерти акцентират върху този аспект), че в Г-7 влизат мислещи сходно държави, споделящи до голяма степен общи ценности и норми, като например либералната демокрация, пазарната икономика или отговорния подход към глобалното управление.

Ето обаче, че се появи групата БРИКС, която - поне на пръв поглед, не се обединява около някакви общи принципи, но въпреки това се оказа способна през първите осем години на съществуването си да създаде такива напълно жизнеспособни организации като Новата банка за развитие и Пула на условните валутни резерви, да приеме Стратегия за икономическо партньорство и да формира редица целеви групи, гарантиращи сътрудничеството между държавите от групата в аграрния сектор, борбата с наркотрафика и т.н. Следва да споменем също, че Банката за развитие на БРИКС обяви отпускането на първата серия от кредити на обща стойност 811 млн. долара, като средствата са предназначени за финансиране на проекти в сферата на възобновяемите енергийни източници (със съвкупна мощност 2370 мВт) в Бразилия (300 млн. долара), Китай (81 млн. долара), Индия (250 млн. долара) и ЮАР (180 млн. долара). Наскоро пък стана ясно, че Банката е взела решение да пусне петгодишни бонове в юани.

Националните интереси и концепцията за "Големия брат"

Очевидно е също, че националните интереси спокойно биха могли да станат движеща сила на всяко многостранно обединение. Това е съвършено нормална практика, която обаче, мнозина анализатори (като цитирания по-горе Бобо Ло например) кой знае защо използват като доказателство за слабостта на БРИКС. Действително, различните национални интереси биха могли да затруднят - и вероятно отвреме навреме наистина затрудняват - дискусиите по редица въпроси вътре в групата, но истината е, че те са сред факторите, повишаващи ефективността на сътрудничеството. При създаването на БРИК(С) всеки от членовете и отлично съзнаваше важността на запазването на добри отношения със западните държави. Затова и от самото начало на функционирането на групата, нито една от страните членки не декларираше намерения да промени по някакъв начин действащия световен ред (макар Бобо Ло да твърди, че Москва се опитва да наложи именно подобен подход на партньорите си от БРИКС).

По отношение на Китай, Бобо Ло и разсъждаващите като него анализатори се опитват да докажат правилността на своята концепция с твърдението, че Си Дзинпин се е ангажирал с проекта БРИКС с единствената цел "да угоди на Москва". Подобен подход към действията на Пекин действително е крайно нестандартен, тъй като според привържениците му излиза, че в основата на китайската политика не е прагматичният подход, целящ по-бързото преодоляване на икономическото изоставане и превръщането на страната в най-голямата (или поне втората) икономика в света, а изцяло се определя от желанието да се угоди на партньорите и съседите на Китай. Тоест, също както и по отношение на Москва, тази група анализатори приписват на Пекин едни или други подбуди, съзнателно игнорирайки реалната китайска позиция, изразена в официалните документи и интервютата на китайските лидери.

Разбира се, зад действията и намеренията на суверенните държави, стоят именно националните им интереси. Въпреки че отношенията с един или друг от трите основни центрове на западната икономика понякога имат приоритетен характер, всяка от държавите от БРИК(С) смята за целесъобразно да използва собствени механизми при обсъждането на въпросите за сътрудничеството по оста "Юг-Юг", формирането на алианс, в който нито един от неговите членове (включително Китай) да не може да действа едностранно, както и възможностите за въздействие върху колективния подход на Запада или дори върху едноличния подход на САЩ към решаването на глобалните проблеми, пред които е изправено цялото човечество.

Друга съмнителна теза е, че БРИКС може да функционира успешно само, ако и когато е налице "стабилно сътрудничество" между Москва и Пекин в сферите на икономиката, сигурността и геополитиката, а при всеки други сценарии пред това обединение не се очертават сериозни перспективи. Подобно предположение би имало известно основание, ако се отнасяше за Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), в която има двама силни лидери, гарантиращи стабилността и баланса на силите в региона, където се пресичат техните интереси - във всеки случай тази интерпретация не поражда съмнение, поне докато към ШОС не се присъединят и други големи регионални сили, като Индия или Турция например. Държавите от БРИКС обаче, не биха могли дори да преговарят, да не говорим за функционирането на самата група и създадените под нейна егида нови институции, ако съществуваше дори и най-малкия намек за претенции за превъзходство или доминация от страна на някой участник. Наистина, измежду всички членове на БРИКС, само Русия и Китай са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, но е вярно и това, че единственото възможно условие за функционирането на групата е именно консенсусът по всички вземани от нея решения.

Тезата, че създаването на БРИКС е просто епизод в развитието на двустранните отношения между Русия и Китай не отговаря на действителността. Впрочем, някои споделящи я анализатори не се ограничават с това, а твърдят и, че БРИКС е просто "инструмент на китайско-руското взаимодействие". Истината обаче е, всеки намек за доминация на отношенията между Москва и Пекин би породил тревога у другите членове на групата, изключвайки самата възможност тя да функционира успешно. Достатъчно е да си припомним обсъждането на предложението за отказ от надпреварата във въоръжаването в космическото пространство, когато Индия демонстрира изключително сдържано отношение към идеята в текстовете на БРИКС да бъдат включени някои постановки от китайско-руската проекторезолюция по въпроса, представена за разглеждане в Съвета за сигурност на ООН. С други думи, всеки опит да се акцентира върху двустранните руско-китайски отношения провокира точно обратната реакция на тази, за която говорят въпросните анализатори. Тоест, подходът към тези отношения следва да бъде изключително премерен, тъй като те притежават потенциал, който може да се окаже разрушителен за БРИКС - организация, основаваща се именно на принципа за многостранността.

Убедеността на тази група анализатори за доминиращата роля на две от петте страни в БРИКС и твърденията им по отношение на останалите (например за "продължаващото изоставане на Индия" или, че "ролята на ЮАР е почти нулева") говорят за подход, нямащ нищо общо с базовите принципи на БРИКС. Подобна позиция отразява по-скоро доскорошното отношение на богатия колониален Север към държавите от Юга.

Както вече споменах по-горе, националните интереси на страните членки са ориентирани към съхраняването на БРИКС, като обединение, а съвсем не - към ликвидирането му. За държавите, които не са постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, БРИКС дава допълнителна възможност да осъществят правото си на участие в глобалната политика, повишава международния им статус и разширява техните национални перспективи. Би било грешка също, да смятаме, че други сходни обединения са постигнали пълна хармония между националните и колективните интереси. Нагледен пример за това е групата Г-7, която, на пръв поглед, през цялото си съществуване се характеризира с близките позиции на своите членове и високата съвместимост на националните им подходи към решаването на глобалните проблеми. В същото време обаче, такива прецеденти, като решението на европейците да игнорират искането на САЩ за налагане на санкции на Съветския съюз през 80-те години на миналия век и прекратяване изграждането на тръбопровода "Дружба" например, имаха място, когато Г-7 вече съществуваше.

Още повече въпроси възникват във връзка с твърденията, че Москва се отнася крайно предпазливо към перспективата за евентуалното разширяване състава на групата, тъй като присъединяването на нови членове уж "застрашава изключителните позиции на БРИКС". В същото време е добре известна общата позиция на петте държави от групата, че възнамеряват да се придържат към стратегията "да се върви първо към задълбочаване, а след това към разширяване", в съответствие с която всяка страна, председателстваща на ротационен принцип БРИКС, много предпазливо разширява мрежата на регионалните и контакти. Когато му дойде времето, поредният председател на БРИКС със сигурност ще постави въпроса за разширяване на групата и то ще бъде разгледано внимателно, но поне за момента въпросът за приемането на нови членове не стои на дневен ред.

Какво обединява държавите от БРИКС

Както е известно, в почти всички измежду огромното количество публикации, посветени на групата БРИКС се констатира очевидният факт, че членовете и силно се различават помежду си. Не по-малко очевидно обаче е и, че БРИКС е реалност, което пък означава, че са налице и определени фактори, съдействащи за обединяването на тези толкова разнородни елементи (държави). Въпросът е, дали въпросните фактори са конюнктурни, т.е. действието им е обусловено единствено от конкретната социално-политическа и икономическа ситуация, формирала се в света през последните десетилетия (като в този случай пред БРИКС едва ли има някакви по-сериозни стратегически перспективи), или пък са налице някакви по-дълбоки и стабилни основи за обединяването на тези толкова различни играчи. Във втория случай очевидно става дума за дългосрочни фактори.

И така, може ли да се посочи някаква наистина фундаментална идея, присъстваща като червена нишка във всички документи на тази група и във всички изказвания на неговите лидери? Според мнозина анализатори, подобна обединяваща идея е принципът, че центърът за вземането на решенията по всички жизненоважни въпроси, касаещи една или друга общност, следва да се намира вътре, а не извън нея - например на Запад. Оттук съвсем естествено следва, че решаването на общите проблеми, надхвърлящи рамките на компетенциите и възможностите на отделните държави, следва да се постига на основата на реалния диалог, отчитащ интересите на всички играчи.

Подобен утвърждаващ полицентричната структура на организацията на международната общност подход означава и фундаментална промяна в самата посока на глобалното развитие, а именно промяна на съотношението между ендогенните и екзогенните фактори на еволюцията, усилвайки значението на първите и, съответно, ограничавайки въздействието на вторите. Тук е мястото да напомна, че именно с утвърждаването на принципа на доминацията на екзогенните фактори стартира (през 80-те и 90-те години на ХХ век) и съвременният етап на глобализационния процес, което пък очерта и неговата цивилизационна основа като "опит за уестърнизацията на целия свят".

В основата на геополитическата стратегия на БРИКС е общата ориентация на държавите от групата към усилване значението на ендогенните и намаляване влинаието не екзогенните фактори на развитието. Съвпадението в позициите им в това отношение е от по-голямо значение за членовете на БРИКС, отколкото очевидните различия между техните икономически и политически системи и дори от съществуващите помежду им противоречия.

Това обяснява и акцента върху ролята на националната държава (в разрез с разпространените на Запад твърдения за постепенното и изчезване), която несъмнено обединява всички участници в БРИКС. Именно държавата е основния субект и институционален инструмент за осъществяването на онези промени (включително в сферата на международните отношения), към които се стремят членовете на групата. В крайна сметка, в институционален план БРИКС представлява именно обединение на национални държави.

От всичко казано по-горе произтича и ориентацията предимно към реалната икономика (а не към тази на услугите, включително финансови), както и усилията за развитие на вътрешния пазар (наред с активната експортна политика, поне що се отнася до Китай, Индия и Бразилия). Опората на собствената културна традиция гарантира ценностната обосновка на "ендогенната" ориентация на държавите членки, във всичките и конкретни проявления.

Въпреки че се съобразяват с обективните характеристики на глобализацията (разширяването и интензифицирането на връзките между различните елементи на световната система), държавито от БРИКС акцентират върху факта, че в глобалния контекст на съвременния свят, отделните съставляващи го елементи активно взаимодействат помежду си. Като най-голямо внимание се отделя на междудържавното и междуцивилизационно нива на това взаимодействие.

Наред с възраждане на нова основа на националната държава, формирането на полицентричния свят се проявява и в процеса на регионализация. На границата между ХХ и ХХІ век значително се засили тенденцията към формирането на големи регионални обединения. Както посочват мнозина анализатори, това е закономерна реакция на процеса на глобализация, т.е. на прекалено силните външни въздействия, задълбочаващите се диспропорции в световната икономика и нарастващият хегемонизъм в световната политика. Регионализацията (т.е. формирането на няколко взаимодействащи и конкуриращи се интеграционни образувания) означава ориентация към полицентрична структура на управление на световната система от връзки на фона на тяхната интензификация и "уплътняване", т.е. тя представлява алтернативен на глобализацията механизъм за организирането на тази система. Тук е мястото да отбележа, че в рамките на регионалните алианси всички държави от БРИКС са лидери в своите региони.

С това е свързана и друга ключова особеност, обединяваща членовете на БРИКС и, в същото време, разграничаваща ги от "колективния Запад", а именно принципно различното разбиране за характера и задачите на модернизацията. За разлика от Запада, който е склонен да приема собствения си модел на модернизация за оптимален и универсалени, държавите от БРИКС поставят на преден план идеята за органичния синтез между модернизацията и собствената си цивилизационна традиция. Именно тази идея е заложена в основата на общата идентификационна стратегия на групата.

Интелектуалните традиции на Китай, Индия, Русия, Бразилия и Южна Африка много сериозно се различават. Обединява ги обаче една същестствена обща черта, която в същото време ги разграничава от доминиращия на Запад тип рационализъм. Последният, който е интегрално свързан с либералния капитализъм, несъмнено е наложил своя дълбок отпечатък върху целия останал свят, включително върху членовете на БРИКС, и продължава да осъществява глобалната си експанзия дори и днес. Нито на един исторически етап обаче, той не съумява да потисне напълно другите типове рационализъм, присъстващи в духовния космос на неевропейските цивилизации. Независимо от огромната разлика между конфуцианската рационалност на Китай, хиндуистката рационалност на Индия, опитите за обособяването на специфичен "африкански" начин на мислене в рамките на възникналата в Южна Африка концепция за т.нар. "убунту" ("хуманност"), иберокатолическата рационалност на Бразилия или опиращата се на византийското наследство православна рационалност на Русия - всички те са разновидностти на т.нар. "ценностна рационалност" (ако използваме терминологията на Макс Вебер). Характерно за нея е голямото значение, което се придава на качествените характеристики на реалните обекти и неизменното присъствие на представата за някаква висша цел, която в крайна сметка дава смисъл на формално-рационалните процедури. За разлика от западния, този тип рационалност не е затворен в себе си и не претендира за универсалност, затова е отворен за разнообразните пътища и начини за общуване с противоположния полюс на духовния космос - т.е. с вярата.

Разбира се, не бива да се заблуждаваме, че характерната за Запада либерално-капиталистическа "формална" рационалност" представлява някакъв външен фактор по отношение на незападния свят. Напротив, тя очевидно - в една или друга степен - вече се е утвърдила и в Китай, и в Индия, да не товорим пък за Латинска Америка, Русия или Южна Африка. Неслучайно сред ключовите колизии, развиващи се в духовното пространство на държавите от БРИКС, е сблъсъкът, взаимното преплитане и конфликтното взаимодействие между различните типове рационалност: формалната рационалност от западен тип и ценностната рационалност, опираща се на духовното наследство на съответните неевропейски цивилизации.

Общата идентификационна стратегия на страните от БРИКС, ориентирана към синтеза на собствената цивилизационна традиция и ценностите на модернизацията, се опира върху общата за всички тях ценностна рационалност. И самият факт, че тя обединява всички членове на групата доказва наличието на фундаментално общ подход към света и живота, което пък позволява да се говори за наличието на най-важната предпоставка за постигане на взаимно разбирателство между тях, не само на конюнктурно, но и на цивилизационно равнище.

Атаките срещу БРИКС

И така, въпреки често срещащите се твърдения на анализатори и политици (предимно западни), че групата БРИКС не може да се разглежда като сериозен субект на международните отношения, фактите говорят за друго. Според мнозина, критиките срещу БРИКС, свидетелстват по-скоро за това, че форумът, обединяващ Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка се възприема съвсем сериозно от Запада и нещо повече - поражда у него много сериозни притеснения. Което пък обяснява и постоянните атаки срещу тези държави.

Както е известно, провелата се през септември 2016 в Ханджоу среща на Г-20, беше предшествана от подобна среща на държавите от БРИКС. Последната за първи път се проведе в състав, показващ, че някои от въпросните атаки вече са постигнали целта си. Става дума за това, че вместо от законно избрания си президент Дилма Русеф, Бразилия беше представена на срещата от временно заемащия тази длъжност Мишел Темер (след отстраняването на Русеф, той ще ръководи страната до изборите през 2018). Въпреки че формалното отстраняване на бразилския президент обикновено бива определяно като "импийчмънт", истината е, че на практика станахме свидетели на "мек" държавен преврат. Действително, поне до момента липсват сериозни доказателства за корумпираността на Дилма Русеф. Гласуването в бразилския парламент по въпроса за импийчмънта беше съпътствано от редица процесуални нарушения, поради което бившият президент подаде иск до Върховния съд на страната. Не бива да забравяме и, че антикорупционната истерия, чиито обект стана Русеф, беше разпалена от прозападно настроената част от бразилската опозиция. Основните организатори на безредиците и протестите срещу "корупцията" пък бяха активисти на фондации, финансирани от американски милиардери, а останалата работа свършиха големите "ангажирани" медии, планомерно наливащи масло в огъня на общественото недоволство.

Този механизъм вече е доста добре познат и широко разпространен. На практика, същата схема на "борбата срещу корупцията" се използва в момента за свалянето на управляващите в Южна Африка. Постоянните атаки срещу правителството, основната политическа партия в страната - Африканския национален конгрес (АНК) и лично срещу президента Джейкъб Зума, вече са достигнали точката на масовата истерия. Тоест, очевидно е, че компромис няма да има и, че целта е свалянето на Зума на всяка цена. Също както в бразилският случай, това трябва да стане по "законен" път. Впрочем, в началото на 2016 вече бяха предприети два опита за свалянето на Зума в парламента на страната: първоначално чрез гласуване вот на недоверие на правителството му, а след това под формата на импийчмънт. След като и двата се провалиха обаче, тактиката на опозицията се промени. Сега основен обект на натиска и са членовете на Африканския национален конгрес. Големите медии, които са изцяло в ръцете на опозицията (в Южна Африка няма нито един правителствен вестник), се опитват да убедят редовите членове на Конгреса, че всички проблеми на страната се дължат на неговия лидер. Тоест, по всички възможни начини се внушава, че Зума трябва да напусне ръководния си пост в АНК. Според политическата традиция в Южна Африка обаче, това автоматично би означавало той да подаде оставка и като президент на страната.

Истината е, че тази тактика е на път да успее. Все повече членове на Конгреса открито изразяват недоволството си от Джейкъб Зума. На този фон, преди известно време Конституционният съд на ЮАР поиска от следствената комисия да поднови разследването на няколкотостотин обвинения срещу Зума, прекратени поради липса на доказателства още преди седем години. На 5 септември 2016, т.е. по време на срещата на държавите от БРИКС в Ханджоу (в рамките на срещата на Г-20), пред партийната централа на АНК в Йоханесбург, няколкостотин членове на управляващата партия поискаха президентът доброволно да подаде оставка, обвинявайки го, че е основната причина за неуспехите на партията на местните избори през август.

В сравнение с положението в Бразилия и Южна Африка, ситуацията в Индия изглежда спокойна. Истината обаче е, че големите медии рядко съобщават за случващото се в най-проблемните индийски щати - Пенджаб и Джаму и Кашмир, където терористичните нападения са нещо обичайно. При това външната подкрепа на терористите има дълга история. Впрочем, напоследък нестабилността се прехвърли и в други щати: през август 2016 например, беше осъществено терористично нападение в щата Асам.

В навечерието на последната среща на върха на БРИКС индийският премиер Нарендра Моди заяви, че групата има потенциала да определя международния дневен ред. Според него, част от този дневен ред е помощта за развиващите се държави за да могат те да постигнат целите си. Впрочем, формирането на този нов международен дневен ред вече тече. Така, по време на срещата на БРИКС в Ханджоу, южноафриканският президент Джейкъб Зума изрично подчерта, че в момента целта на Африка не е абстрактното "развитие" (development), както и внушава Западът, а преди всичко нейната индустриализация.

На срещата си в Китай държавните глави на страните от БРИКС приеха редица важни декларации. На първо място, те се обявиха за установяването на честен и справедлив международен ред, основаващ се на международното право. На второ място, подчертаха, че ефективната и рационална финансово-икономическа архитектура на международните отношения е ключов фактор за гарантирането на устойчив растеж и изразиха готовността си да работят в тази посока. На трето място, те посочиха, че квотната система в рамките на Международния валутен фонд не отразява реалната тежест на страните членки на МВФ в световната икономика и призоваха до следващото годишно съвешание на Фонда в края на 2017 да бъде разработена нова формула за изчисляване на квотите на страните членки.

Заседанието на държавните глави на страните от БРИКС в навечерието на срещата на Г-20 показа, че тези държави продължават да действат съвместно. Затова, ако преди постоянно се повтаряше, че БРИКС е просто "клуб по интереси", днес групата започва все повече да действа като международна организация, способна да разработва и прокарва алтернативни варианти за развитие и международно сътрудничество.

Перспективите в близко и по-отдалечено бъдеще

Накрая, следва да признаем, че една от тезите на споменатия в началото Бобо Ло и сходно мислещите анализатори, несъмнено би получила одобрението на всеки експерт: Ло е абсолютно прав, посочвайки, че "прогнозирайки скорошния залез на БРИКС, критиците допускат грешката да приемат желаното за действителност". Действително, трудно би могло да се твърди, че групата БРИКС "изцяло е формирала всички необходими механизми за всеобхватно сътрудничество" между петте страни членки. Истината е, че решаването на твърде много задачи тепърва предстои. Националният егоизъм често доминира при обсъждането на бъдещите решения, но това е характерно и за работата на повечето международни организации, включително структурите с много високо ниво на интеграция, като ЕС например. В тази връзка е интересно сравнението между БРИКС и АСЕАН, но в този случай става дума по-скоро за известно подценяване на постиженията на групата държави от Югоизточна Азия. Освен това е налице неразбиране от страна на международната експертна общност на различията между различните видове институции, задачи и функции. Макар че тази тема фигурира в анализите за перспективите пред БРИКС, нито един от моделите за институционализация на групата не изглежда нито постижим, нито дори желан от гледна точка на успешното и функциониране. В момента БРИКС е не повече (но не и по-малко) от съвместен проект на държави, които не са част от благополучния "златен милиард" и чиято цел е постигането на по-добър и справедливо уреден живот за техните собствени народи, също както и за членовете на "клуба на богатите", а не подготовката на глобална антизападна революция. Интересите на групата, като цяло, са тясно свързани с интересите и възможностите на всички нейни членове, а не само с тези на китайско-руската "ос". Темповете на растеж ще зависят изцяло от геополитическите и икономически реалности, характерни за всяка от държавите членки и тъкмо това определя "мъгливите" перспективи пред БРИКС. Със сигурност обаче може да се твърди, че всички членове на БРИКС са заинтересовани от това, гласът им да се чува, да не ги игнорират, а да ги възприемат като пълноправни участници в глобалния политически процес. Именно тази потребност ще гарантира и бъдещето както на групата БРИКС, така и на другите подобни обединения, въпреки многобройните трудности, които ги очакват в това бъдеще.

Бележки:

1. Виж: http://www.ifri.org/en/publications/enotes/russieneivisions/illusion-convergence-russia-china-and-brics

* Българско геополитическо дружество