Имиграционното цунами, което заля Европа, доведе до множество проблеми. На преден план изпъкнаха въпросите за произхода на кризата, кои фактори стоят зад нея и какво да очакваме. Основните притеснения са фокусирани върху ситуацията на Балканите, особено в Турция, Гърция и Македония.
Разбира се, България също не остана встрани от проблема. Кризата постави българската сигурност в риск, най-вече поради сухопътната граница и опасността от създаване на нов балкански маршрут през страната. Броят на хората, които навлизат незаконно в България, все още (относително) не е много висок, но съществува напрежение за бъдещето.
Отношението към имигрантите
Тази ситуация се отрази и на преобладаващите позиции в българското общество по отношение на имигрантите, навлизащи в страната през последните три години. В определени моменти основните перспективи, проблеми и възприятия за имигрантската криза приемаха различна форма. Първоначално беше налице преобладаващо желание за подкрепа и помощ към тези хора. Постепенно обаче, българското общество като че ли се отърси от наивността и възприе една по-крайна позиция на противопоставяне на имигрантите. Това се дължи най-вече на усещането за неспособност от страна на държавата да защити сигурността на българския народ. Нещо повече, поредица от ключови фактори допринесоха за страха и недоверието към имигрантите в страната. Такива източници на страх са както битовите инциденти на индивидуално ниво: грабежи, престъпност, сбивания, извършени от имигранти, така и по-глобални фактори като съставът на бежанския поток – голяма част от хората пресекли българската граница не са част от сочения за основен източник на имигранти регион на Ирак и Сирия. Особено в началото, голяма част от нелегалните имигранти идваха от Африканския континент. В допълнение, геополитическата сага, в която се превърна поведението на Турция и използването на бежанския поток като средство за прокарване на интереси и регионална дестабилизация, допринесе за все по-отрицателното настроение на българите към имигрантите в страната. С други думи, имигрантите постепенно започнаха да се възприемат не като хора, търсещи помощ (т.е. като бежанци), а като инструмент на външни влияния и ислямизация, имащ за цел да нанесе вреда както на България, така и на региона и Европа, като цяло.
В тази обстановка различни агенции и институции периодично провеждаха свои социологически допитвания за отношението на българите към различни проблеми, свързани с бежанската криза. Бяха публикувани разнообразни статистики, мнения и заключения като на тази основа се направиха и редица изводи. Какви са някои от основните тенденции в отношението на българите към бежанците, представени в изследвания на различни организации?
Според Държавната агенция за бежанците (ДАБ), в България от 1993 насам за бежански статут са кандидатствали общо 69 271 души. Над една четвърт от тях пристигат на българска територия след 2015: 19 737 кандидат бежанци са граждани на Афганистан, 18 665 имат сирийски гражданство, а 15 931 са от Ирак. България се възприема като транзитна дестинация за нелегалните имигранти, за които в основна цел се превърна сръбската граница и пътят към Западна Европа (и най-вече към Германия и скандинавските страни).
В момента в България навлизат средно по 1500 бежанци на месец – предимно иракчани, афганистанци и сирийци. През 2015 страната ни е регистрирала 20 391 лица, които са потърсили защита от ДАБ. В края на август 2016 общият брой на бежанците, които са навлезли на българска територия, надвишава броя за цялата 2014 (11 081), а в началото на октомври надхвърля 15 100 души. Налице е тенденция основният поток от нелегалните имигранти в страната да идва от Афганистан и Ирак и все по-малко от Сирия. От началото на 2016 в странта са пристигнали повече от 4500 афганистанци, 3000 иракчани и 1100 сирийци. Този състав на имигрантския поток повдига някои съмнения за произхода на кризата и допълнително допринася за „охлаждането“ на отношението на българите към имигрантите в страната.
Израз на това „охлаждане“ е проучването, направено през юли 2016 от Изследователски център "Тренд" за проследяване на геополитическите нагласи на българите. Един от ключовите въпроси в това изследване е „Моля посочете за всяко едно от изброените, доколко е заплаха или не е заплаха за България?“. Дадените отговори са както следва: Терористичните атаки – 85%; Радикалният ислям – 84%; Бежанската криза 82%; Нова световна икономическа криза – 79%; Турски влияние – 66%; Нов сблъсък между САЩ и Русия - 51%; Руската агресия - 26%. Според проучването, трите най-сериозни потенциални заплахи са възможни терористични атаки, разпространението на радикален ислям и бежанската криза. И трите посочени проблеми са свързани с Близкия Изток. Освен това поставянето на турското влияние на преден план показва, че бежанският проблем, както и факторите и ефектите около него, се възприемат като основна заплаха от голяма част от българското общество
По-рано тази година (в края на февруари 2016) социологическата агенция "Сова Харис" проведе представително национално проучване на обществените нагласи към имигрантите. Резултатите от проучването дават възможност да се анализира отношението на българските граждани към мигрантската криза[1].
Критиките към мигрантската политика на ЕС
Почти 47% от хората вярват, че ЕС не трябва да помага на бежанците, търсещи убежище на територията на Съюза. Тази позиция може да се обясни с притеснението, че има вероятност България да се превърне в буфер за ЕС или „гореща точка” за бежанците и мигрантите, идващи от Близкия Изток. На няколко пъти в медиите се появиха изказвания за създаването на „горещи зони” и „буфери” по външните граници на ЕС, което допринесе за цялостното недоверие към политиките на Съюза и предизвика съпротива срещу бежанците. Имигрантите са възприемани като риск за националната сигурност според 60% от пълнолетните жители на страната. Бежанците се разглеждат като потенциални извършители на терористични актове, престъпни дейности и източник на проблеми. Това е свързано с нарасналия брой на инциденти с участие на бежанци и често непропорционално големия медиен отзвук, който получават тези събития.
В този ред на мисли, значителна част от българите възприемат като основна потенциална опасност разпространението на радикален ислям на територията на страната. Страх от ислямизъм изпитват 34% от пълнолетните български граждани. Тези страхове се подхранват най-вече от зачестилата терористична дейност на лица свързани с Ислямска държава в Европа, както и от появата на ислямистки елементи в някои ромски квартали в страната (като тези в Пазарджишко например). С други думи, в основата на подхранването на страховете от ислямизация сред българското население стои един своеобразен синтез от външни и вътрешни фактори.
Отрицателното отношение към имигрантите се потвърждава и от 78% хората, които посочват, че ги възприемат като бреме за българската икономика. Според тези хора, големият брой мигранти може да доведе до финансови и икономически проблеми. Нещо повече, за много от българите интеграцията на имигрантите е практически невъзможна поради религиозни и културни различия. Към подобна гледна точка се придържат почти 39% от пълнолетните български граждани. В допълнение към тази нагласа, около 49% от хората вярват, че българската държава е толкова слаба, че не може да осигури условия за интеграция на бежанците.
Тези отрицателни нагласи се дължат на няколко основни фактора. Освен посочените съмнения за произхода на бежанския поток, геополитическите интереси и недоверието към турското поведение, налице са и други „по-вътрешни“ причини. У българите се наслоява усещането за липса на държава, която да е способна да поддържа сигурността на цялата си територия. Невъзможността да се защитят националните граници – символ, на което се превърна бавното и недотам сполучливо изграждане на оградата по турската граница – и корупцията в Гранична полиция – намерила своя най-краен израз в спечелването на обществена поръчка за превоз на бежанци от човек обвиняем за трафик на хора – допълнително допринесе за втвърдяването на позициите на българите спрямо имигрантите в страната. Усещането, че държавата е „разграден двор“, попаднал в капана на геополитическите сблъсъци в региона, доведе до проекция на негодуванието на българите към мигрантите. По този начин хора, които първоначално бяха сравнително добре настроени към пристигащите в страната ни имигранти, постепенно промениха позициите си в посока към пълно противопоставяне на този процес.
Най-крайното проявление на усещането за несигурност на българите, предизвикано от неспособността на държавата да защити територията си от нелегални имигранти, е появата на самоорганизиращи се групи – „ловци на бежанци“ . В рамките на няколко месеца, отделни индивиди и групи, без каквато и да е авторизация от страна на държавата, в стила на паравоенните формирования, извършиха арести на хора пресекли нелегално границата. Част от тези арести бяха записани с камери и представени пред широката общественост. Тази незаконна практика доведе до разделение в българското общество на „за“ и „против“ „гражданските арест“ на нелегални имигранти. В средата на април 2016 проучване, проведено от "Алфа Рисърч", показа, че в една или друга степен повече от половината от българите подкрепят тези "арести"[2]. Общо 29,4% от анкетираните заявяват, че одобряват "арестите", осъществени от граждани, а други 25,4% са отговорили „по-скоро да“. 25% отбелязват, че по-скоро не одобряват, а 17,5% са категорично против. Според 28,5%, задържане на нелегални имигранти трябва да се прави само от държавата, а 54,8% смятат, че това може да се прави и от страна на гражданите, но в координация с полицията. Според 16,2% пък, всеки има право да извършва такива арести.
Недоверието към способностите на държавата
Подобно разчитане на „собствените сили“ за защита на границите се дължи най-вече на недоверието към способността на държавата и нейните силови министерства и структури да се справят сами. Като че ли обаче, в хода на тази дискусия се избягва дълбочината на проблема с тези арести. А именно, дългосрочният риск за страната, в който би се превърнал създаването на подобни формирования, които под предлог за опазване на границата, могат да нанесат сериозни щети над суверенитета на държавата. Подобни примери могат да се открият по на изток от България.
Все по-отрицателните нагласи на българите към имигрантите в страната намират израз в сравнението между позициите от 2013 и тези от 2016. Налице е очевидна тенденция към увеличаване страховете на българите по отношение на имигрантите и възможното преминаване на големи мигрантски вълни през страната. През 2013 хората, които възприемат мигрантите като риск за сигурността, са били 55%, докато през 2016 делът им се увеличава до 79,4%. В допълнение, хора, които мислят, че бежанците носят рискове за здравето на местното население, е нараснал от 68% на 75%[3].
Все пак, налице са и положителни тенденции в отношението към имигрантите. Спад бележи например притеснението, че бежанците могат да застрашат работните места на българите (въпреки последните твърдения на синдикатите в тази посока). Този процент бележи спад от 44%, през 2013, до 38,6%, през 2016. В допълнение, през същия период броят на хората, които са готови да дарят дрехи и пари за имигрантите се увеличава от 57% до 76%. С 20% (от 15% на 35%) се увеличава и броят на хората, които изразява своето желание да станат доброволци, за да помагат на имигрантите по различни начини. Въпреки това, преобладаващата част от хората - над 60%, не биха искали да станат доброволци, за да помагат на имигрантите в България.
Заключение
Посочените статистическите данни показват, че бежанският проблем се възприема все по-остро и е възможно да ескалира. Неспособността на българската държава ефективно да се справи с нелегалните имигранти води до усещане за непосредствена заплаха за българското общество. Това от своя страна увеличава подозрението и отрицателното отношение към бежанците. Те са възприемани като заплаха и като източник на несигурност. Тези тенденции, поставени в по-широкия контекст на геополитическите процеси, водят до общото усещане, че ситуацията ще се влошава.
Бележки:
* Преподавател в УНСС
[1] За повече подробности виж Kyuchukov, L. (April 2016) Impact of the Refugee Crisis on Bulgarian Society and Politics: Fears But No Hatred, online available < http://library.fes.de/pdf-files/bueros/sofia/12570.pdf>
[2] Почти 2/3 от българите одобряват арестите по границата, 17 април, 2016, достъпно на интернет адрес: http://nova.bg/news/view/2016/04/17/145290//
[3] Пак там.
