В края на миналата 2015 американската фондация Nuclear Threat Initiative (NTI, основана през 2001 от бившия сенатор Сам Нън и медийния магнат Тед Търнър с цел укрепване на международната сигурност чрез предотвратяване разпространението на ядреното, химическо и биологично оръжие) публикува доклад, озаглавен "Нарастващата ядрена опасност: оценка на риска от използване на ядрено оръжие в Евроатлантическия регион" (1). Авторите му Робърт Бърлс Джуниър (старши съветник за Русия и Евразия в NTI) и Лиън Ратц (изследовател в същата фондация), са известни експерти в тази сфера, което, наред с утвърдения имидж на NTI, прави доклада изключително интересен не само за анализаторите в сферата на контрола на ядрените въоръжения, но и за всички, които се интересуват от проблемите на сигурността в Евроатлантическия регион и света, като цяло.
Доколко реални са ядрените войни
В основата на доклада е анкетата на авторите с водещи научни сътрудници на редица американски, британски, германски и руски изследователски институти, съдържаща различни и често противоположни оценки. Въз основа на нея Бърлс и Ратц очертават следните основни фактори, влияещи върху вероятността от използването на ядрено оръжие в Евроатлантическия регион: непримиримите позиции на противостоящите си страни, подхранващи усещането за повишено ниво на заплаха; дефицитът на доверие; вътрешнополитическите нужди; съюзническите ангажименти; опасното приближаване на армиите на Русия и НАТО; липсата на достатъчно канали за комуникация между страните; деградацията на гаранциите за недопускане използването на ядрено оръжие; дисбалансът в конвенционалните въоръжени сили; безотговорното отправяне на ядрени заплахи и недостатъчният опит на политическите ръководства на страните в сферата на ядрената политика.
От доклада обаче не става ясно, кои фактори от горния списък пораждат най-голяма тревога у интервюираните експерти и кои им се струват по-маловажни. Ясно е само, че всички тези фактори съдействат за формирането на атмосфера, в която използването на ядрено оръжие в Евроатлантическия регион става доста по-вероятно, отколкото непосредствено след края на студената война.
Авторите на доклада изброяват няколко концепции, лансирани от участниците в анкетата и касаещи условията, при които би могло да се използва ядрено оръжие. Според една от тях например, Русия би могла да използва ядрено оръжие "за ликвидиране на конфликт по нейните граници". Става дума за т.нар. концепция за "деескалация на конфликта", чиито привърженици твърдят, че в началния стадий на евентуален конфликт между Русия и НАТО "използването на ядрения фактор би следвало да има демонстрационен характер и да не води до катастрофални последици".
В доклада са изброени няколко сценария за използването на ядрено оръжие, включително от САЩ - в отговор на "руска интервенция в балтийските държави, или пък от Русия - при "военна намеса на НАТО в Крим или Източна Украйна". Като цяло обаче, Бърлс и Ратц смятат, че "при липсата на някакви мащабни инциденти, вероятността от преднамерена рязмяна на ядрени удари в сегашните условия не е висока".
Най-сериозни опасения сред анкетираните експерти пораждат две условия, които според тях могат да породят ескалацията на евентуален конфликт между Русия и САЩ/НАТО, трансформирайки го в ядрена война. Първото е погрешната представа за намеренията на противната страна, а второто - възникването на инциденти с участието на въоръжените сили на Русия и държави от НАТО. Под въздействието на очертаните по-горе фактори, тези условия биха могли да провокират и двете страни да предприемат серия от стъпки, водещи до бързата ескалация на конфликта.
Сериозността на подобни опасения обаче, не се потвърждава от събитията след публикуването на доклада. В края на ноември 2015 Турция, която е член на НАТО, свали руски бомбардировач Су-24 над територията на Сирия. Това не провокира въоръжен конфликт между Русия и Северноатлантическия алианс, нито дори създаде заплаха за началото на такъв конфликт, да не говорим за възможността той да ескалира в ядрена война. Според повечето експерти, решаваща роля в случая е изиграла позицията на Кремъл и ключовите държави от НАТО. И двете страни се постараха да не допуснат военно развитие на ситуацията нито на ниво Русия-НАТО, нито на ниво Русия-Турция.
Въпреки това, не е сигурно, че вероятността от такова развитие в Европа е нулева. Не е сигурно и, че при възможно повторение на подобен инцидент Русия и САЩ/НАТО отново ще проявят сдържаността, която демонстрираха след като турците свалиха руския Су-24.
Ядрената реторика на Москва и на Запада
В редица случаи позициите на руските и западните политици по отношение на евентуалния ядрен конфликт са огледално отражение една на друга. В тази връзка докладът на Бърлс и Ратц предоставя богат материал за размисъл, макар че заради малкия му обем, някои от тезите им изглеждат недостатъчно добре обосновани.
Така, представяйки руската позиция, авторите не разчитат на руски източници, а предпочитат да ползват публикации във Financial Times и Foreign Policy. Това обяснява, защо тази част на доклада им изглежда непълна. Те например не споменават нищо за опасенията на руския елит от организирани отвън "цветни революции", които несъмнено влияят върху отношенията между Москва и Запада.
Описвайки обвиненията на западните политици към Русия, авторите на доклада посочват, че визията им силно се отличава от представите на руските анализатори, което е очевидно. Както вече споменах обаче, в някои случаи позициите на руските и западните политици представляват огледално отражение една на друга. Така, Бърлс и Ратц цитират тезата, че с действията си в Украйна Москва е нанесла фундаментален удар по следвоенния ред в Европа, основаващ се на уважението на териториалната цялост и суверенитета. Огледалната теза може да се види в Русия, където ролята на основен рушител на следвоенния свят се приписва на Запада, като цяло, и на САЩ, в частност, които според Москва са съдействали за разчленяването на Югославия и нарушаването на териториалната цялост на Сърбия, чрез откъсването от нея на Косово. Общото в тези позиции е стремежът да се обвини противната страна за разпадането на хелзинкската система за сигурност в Европа.
Освен това, за разлика от Русия, където в публичната сфера доминират определени схващания за политиката на западните държави, сред самите западни държави, които са достатъчно много на брой (в най-широката интерпретация на това понятие - от Австрия до Япония), са налице най-различни гледни точки относно действията на Москва. Тоест, изглежда много по-лесно от възгледите на руските политици да се формира общата позиция на Русия, отколкото да се формулира общата позиция на Запада въз основа на многообразието от оценки в различните западни държави.
Подобни въпроси възникват и при анализа на всяка отделна част от доклада на Бърлс и Ратц, което се обяснява със сложната цел, която са си поставили, а именно - да анализират факторите, влияещи върху вероятността за използване на ядрено оръжие в Евроатлантическия регион в рамките на едва осем страници. Следва да признаем обаче, че авторите са се справили прилично с тази задача.
Докладът на Бърлс и Ратц отразява опасната ситуация, съществуваща в момента в Евроатлантическия регион, доказателство за което са и други експертни анкети. За съжаление, авторите не дават препоръки за излизането от нея. Според тях, "следващият доклад на NTI ще визира мерките за укрепване на доверие, които следва да предприемат САЩ (както впрочем и другите членове на НАТО) и Руската Федерация с цел ограничаване на ядрената заплаха".
Държави, разполагащи с ядрено оръжие
Ядреното оръжие като външнополитически инструмент
Влошаването на руско-американските отношения кара мнозина да се замислят за реалността на риска от използване на ядрено оръжие. Както е известно, още по време на студената война се наложи разбирането, че ядреното оръжие не е реално средство за въоръжена борба. Показателно в това отношение е, че по време на Карибската криза през 1962, когато съотношението между ядрените арсенали е 10:1 в полза на САЩ, потенциалът на взаимното ядрено сдържане се оказва достатъчен за да накара Вашингтон и Москва да направят всичко възможно за да предотвратят ядрения сблъсък. И това се случва по време, когато и двете държави все още разглеждат ядреното оръжие като реално средство за водене на война, отличаващо се от останалите само по по-голямата си разрушителна мощ. През следващия етап и Вашингтон, и Москва свеждат всички възможни сценарии за военен конфликт между СССР и САЩ до размяната на масирани ядрени удари, негласният извод от което е, че победител ще се окаже онзи, който пръв нанесе такъв удар. По-късно обаче, ядрените сили на двете страни стават толкова мощни, че дори онази от тях, която нанесе първия ядрен удар, не би могла да стане победител заради неизбежния мощен ответен удар. На официално равнише двете държави дефинират това състояние като "стратегическа стабилност", като от този момент нататък ядреното оръжие на СССР (а след това на Русия) и на САЩ започва да играе по-скоро ролята на външнополитически инструмент, а не на реално средство за водене на война. В руската военна доктрина например, се подчертава, че "ядреното оръжие ще си остане важен фактор за предотвратяване възникването на ядрени военни конфликти и такива с използване на конвенционални средства за поразяване (големи или регионални войни)". Още в първата си военна доктрина от 1993, както и във военните доктрини от 2000, 2010 и в сегашната военна доктрина на страната от 2014, еднозначно и постоянно се подчертава, че ядреното оръжие на Руската Федерация играе сдържаща роля, недопускаща прерастването на локалния военен конфликт в по-голям (регионален или световен). Тази позиция на Москва не е просто политическа декларация, а реално отразява основната роля на ядреното оръжие. В същото време военната доктрина дава право на Русия да използва ядрено оръжие само в следните два случая: в отговор на използването на такова оръжие срещу нея и при осъществяването на военна агресия "с използването на конвенционално оръжие, когато е застрашено самото съществуване на държавата".
В обозрима перспектива, при всякакво развитие на отношенията между САЩ и Русия, ядреното оръжие вероятно ще си остане само инструмент на външната политика. Въпреки съществуващите разногласия, и Москва, и Вашингтон гледат да не излизат извън рамките на състоянието на „стратегическа стабилност”. Пак в обозрима перспектива, може с голяма доза сигурност да се твърди, че при всякакво развитие на отношенията между Русия и САЩ (с изключение на пряката военна конфронтация между тях, разбира се), ядреното оръжие ще си остане само външнополитически инструмент и няма да станем свидетели на никакво реално повишаване на риска от съзнателното му използване. При това обаче, и двете ядрени свръхсили ще бъдат принудени да поддържат високо ниво на неопределеност по въпроса за евентуалното използване на ядрено оръжие, тъй като в противен случай ерозията на потенциала на ядреното сдържане става неизбежна.
Възможните сценарии и фактори за използването на ядрено оръжие
Фактът, че в доклада на Бърлс и Ратц не са посочени по-вероятни сценарии за възникването на въоръжени конфликти от евентуалната руска интервенция в балтийските държави или намесата на НАТО в Крим, добре илюстрира правилността на изводите, съдържащи се във военните доктрини на Русия и САЩ относно крайно малката вероятност за военен конфликт между Москва и Запада. Според повечето експерти, руското нахлуване в балтийските държави, както и военната намеса на НАТО в Крим, не изглеждат много по-вероятни от нашествието на извънземни на планетата например. Тоест, подобни сценарии спокойно биха могли да се пренебрегнат.
За разлика от тях, сценариите, свързани с ескалацията на ситуацията в резултат от някаква фатална случайност, несъмнено засллужават внимание. При това обаче, следва да се има предвид, че подобни сценарии могат да се превърнат в реална опасност в резултат от изостряне на военно-политическата ситуация до степен на „предвоенно равнише”, както и в хода на реален военен конфликт. Очевидно е, че в една мирна ситуация съзнателното използване на ядрено оръжие е изключено. Затова, както сочи и дългогодишната практика, подаването на фалшива информация в системите за предупреждаване за ракетно нападение (включително заради несвоевременното уведомяване за предстоящи изстрелвания на ракети) никога не е водело до появата на реален риск от вземането на решение за използване на ядрено оръжие. Подобни инциденти обаче често се използват за политически цели, или в търсенето на сензации от медиите. Въпреки това, както в мирно време, така и в условията на военна конфронтация, се налага предприемането на мерки за намаляване на риска от използване на ядрено оръжие.
Оценка на риска от използване на ядрено оръжие в мирно и военно време
Интересите на стабилността на глобалната икономика и съхраняването на формиралите се икономически и финансови връзки вече играят ролята на достатъчно осезаем фактор, ограничаващ откритото използване на военна сила. С усъвършенстването на институциите и механизмите за формулиране на съгласувана политика от страна на отделните държави се стеснява и диапазонът, в който политическите цели могат да бъдат постигани със силови методи, а общият интерес към устойчивост на икономическите връзки започва да действа като фактор за сдържане на военната мощ. От което обаче логично следват и опитите за използване на инструмента на икономическите санкции там, където преди се разчиташе на военната сила.
Сравнявайки доктриналните документи на Пентагона, касаещи въпросите за използването на въоръжени сили, включително на ядрено оръжие (Doctrine for Joint Nuclear Operations от 2005) и реалните действия на Русия във военната сфера след турската провокация през ноември 2015, ще видим, че между практическите действия на руснаците и американските теоретични подходи съществува определено сходство. Така, пристигането, на 26 ноември 2015 в района на Латакия, на руския крайцер "Москва", разполагащ със система за противовъздушна отбрана "Форт", аналогична на ракетния комплекс С-300, реално съответства на задачите на сдържането, формулирани в американските стратегических документи: "разубеждаване на противниците в целесъобразността на действията им, застрашаващи американските интереси" и "сдържане на противниковата агресия или използване на сила чрез бързото разгръщане на собствените военни части". В рамките на тези подходи, непосредственото военно използване на средствата, предназначени за реализацията на поставената задача, стои на последно място.
Този, както и редица други примери, илюстрират направения по-горе извод, че политическите лидери (или поне тези на двете ядрени свръхсили) са достатъчно благоразумни за да се изключи рискът от използването на ядрено оръжие в мирно време.
Що се отнася до ситуацията по време на военен конфликт, цитираните от авторите на доклада фактори на риска от използването на ядрено оръжие заслужават по-сериозен анализ, но той не бива да се ограничава само с двустранните руско-американски отношения, тъй като прекият въоръжен конфликт между Русия и САЩ продължава да е много малко вероятен. Затова, връщайки се към двустранния формат, следва да отделим онези фактори, които запазват актуалността си и по време на военна конфронтация и да добавим към тях факторите на ядрения риск, характерни за този период.
Ролята на ядреното сдържане в съвременните руско-американски отношения
Както вече споменах по-горе, в съвременния свят, инструментите на противопоставянето до голяма степен се изместиха от откритото използване на военна сила към икономическата и информационната сфери.
Що се отнася до мирния период, достатъчно е да се ограничим само с един, единствен парадоксален фактор - политическа необходимост от взаимно ядрено сдържане (гарантирано взаимно унищожаване) между Русия и САЩ вече няма, но то се запазва.
Между другото, двама от цитираните в доклада на NTI експерти - Уйлям Тоби и Симон Сараджан, участват и в реализирания наскоро съвместен проект на Центъра Белфер на Харвардския университет и Института за САЩ и Канада на Руската академия на науките. В заключителния си доклад, те посочват, че: "Историческите причини за войната, а следователно и предполагаемата необходимост от сдържането, по правило, могат да се групират в три категории: териториални спорове, борба за ресурси и конфликт между идеологии (включително между религии). В съвременните отношения между САЩ и Русия не присъства нито една от тези причини. Продължаването на отношенията, базиращи се отчасти на заплахата от взаимно унищожение с помощта на ядреното оръжие, изглежда парадоксално в съвременния свят. Първоначалната причина за създаването на тези ядрени сили вече не съществува. Въпреки това обаче, конструкцията на взаимното сдържане продължава да доминира в отношенията между Русия и САЩ".
И така, повечето от рисковите фактори за използването на ядрено оръжие, цитирани от авторите на доклада на NTI Робърт Бърлс и Лиън Ратц, всъщност не увеличават ядрените рискове, но със сигурност увеличават заплахата от възникване на военна конфронтация. В периодите на военна конфронтация обаче, рисковете от използването на ядрено оръжие са свързани с други фактори, като например нанасянето на удари със свръхточни конвенционални оръжия срещу критични обекти на ядрената инфраструктура и системите на военно и държавно управление. При всички случаи влошаването на руско-американските отношения през последните години е причина да се замислим по-сериозно за реалността на опасността от използването на ядрено оръжие и то не само на регионално, а и на глобално ниво.
Бележки:
1. http://www.nti.org/analysis/reports/rising-nuclear-dangers-assessing-risk-nucelar-use-euro-atlantic-region/
*Българско геополитическа дружество
{backbutton}
