12
Вт, Ное
4 Нови статии

НАТО слез срещата в Чикаго: прагматичният подход към способностите на Алианса

брой6 2012
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Изминаха почти шест месеца от срещата на върха на НАТО в Чикаго. За този кратък период много трудно може да се направи оценка за реалните, практически подходи, които предприема Съюзът за осъществяване на декларираните цели и задачи. Представените от автора прогнози[1], преди срещата на върха, до голяма степен намериха отражение в текстовете на приетите на Чикагската среща документи. Те потвърдиха прагматично-реалистичния подход при осъществяването на мисията на НАТО за защита на общочовешките ценности и принципите на демокрацията, както и за бъдещето на Съюза.

По време на срещата бяха приети следните документи:

  • Декларация на държавните и правителствени глави, участващи в срещата на Северноатлантическия съвет[2];
  • Преглед на възпиращия и отбранителен потенциал на Съюза[3];
  • Декларация за отбранителните способности: Силите на НАТО до 2020[4];
  • Декларация за Афганистан[5];
  • Политически насоки на НАТО за противодействие на тероризма[6].

На практика, в тези документи се прави детайлно развитие на декларираните в Лисабонската стратегическа концепция постановки за съхраняване мощта на Алианса и нарастване на способностите му, чрез инвестиции за развитието на политическия, военния и икономически потенциал на страните-членки.

Разлика във времето и пространството

Именно поради тази причина текстовете на документите могат да се характеризират с думата „décalage“[7]. Разлика, която обхваща конкретни действия, реализиращи се в настоящето и насочени към дългосрочна времева перспектива за постигане на декларираните амбиции, както и пространствените граници, в които те вече се реализират, и ще продължават да се реализират. Доказателство не само за решимостта, но и за голямата степен на вероятност, с която декларираните амбициозни цели и задачи на Алианса ще бъдат постигани са: приетата програма за индивидуално партньорство и сътрудничество с Нова Зеландия, (Individual Partnership and Cooperation Programme between New Zealand and NATO) и декларациите на Северноатлантическия съвет по повод ескалацията на кризата в Сирия. В същия дух са планът за задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и Австралия, както и програмата за съвместни действия на страните-членки и партньори, след прекратяване на мисията на НАТО в Афганистан, одобрена на съвместното заседание, проведено на 10 октомври в Брюксел[8].

Със своите конкретни действия НАТО ангажира страните-членки и партньори и поставя на изпитания установени практики и възприятия. Пред тези изпитания са изправени не само новите страни-членки, продължаващи процеса на трансформация на отбранителните си системи, но и старите членки, които, освен че са част от НАТО, членуват и в ЕС. По думите на началника на Военния комитет на ЕС - шведския генерал Хаакан Сирен[9], европейските страни не са в състояние да преодолеят тънката червена линия на националния суверенитет, и по тази причина отбранителните им системи са се превърнали в своеобразен „колектор от скъпи димоотводи”.

В интервюто си генерал Сирен ясно подчертава, че тънката червена линия на суверенитета, която не може да бъде преодоляна, вече се е превърнала в пропаст и едва ли страните ще могат някога самостоятелно да я преодолеят. В този дух е и казаното от министъра на отбраната на Норвегия – Ан-Грет Стром- Ериксен, при откриването на съвещание на ръководния състав на норвежката армия, преди срещата на министрите на отбраната на НАТО[10] през октомври 2012. в Брюксел. Критикувайки страните-членки на НАТО, отказващи да подкрепят необходимите конкретни действия, свързани с прилагането на концепцията „Интелигентна отбрана“ на Алианса, тя подчерта: „Следва да намерим интелигентни начини за съвместна работа. (…) Трябва да се опитаме да ограничим негативните ефекти, като обединим силите си и правим съвместни инвестиции. Заедно, трябва да гарантираме, че ще получим най-доброто при нашите бюджети за отбрана. (…) Ако намалените бюджети не се разглеждат в контекста на Алианса като цяло, процесът може да доведе до съществени пропуски в способностите на колективната отбрана на НАТО“.

Именно наличието на различия при практическата реализация на политиките, приети на срещата на върха в Чикаго, поставя на изпитание осъществяването на значително по-добрите възможности за съвместно сътрудничество, които се очертават пред новоприетите страни-членки на НАТО. Отбранителните системи на тези страни бяха подложени на сериозни трансформационни процеси, които ги приведоха към реалните възможности на либерализираните икономики. Процесът на изграждане на съвместни способности ще бъде съществена част от отбранителните политики на страните. Просто въпрос на време е да се преодолеят съществуващите различия и да се потърси общ за всички посредник при осъществяването на неотменимия процес на освобождаването от технологично остарелите и физически износените системи въоръжения, техника и оборудване. Твърде е възможно в тези страни процесът да срещне съпротивата на икономически заинтересовани кръгове, които експлоатират именно продължаването на поддръжката на тези системи. Тази вероятна съпротива може да бъде пречупена само чрез концентрация на съвместни политически инициативи, преодолявайки ограниченията на националните законодателства, свързани с изразходването на публичните финанси, като агенциите на НАТО се признаят за безпристрастен арбитър в процеса на придобиване на новите системи въоръжение и техника.

Целесъобразността при избора на агенциите на НАТО, като посредник и изпълнител на дългосрочния процес, не само при придобиването, но и при поддръжката на тези системи се обуславя от натрупания опит. Опит, както при съвместната работа със страните-членки по осигуряването и поддръжката на откритите и защитени комуникации, така и при всестранната подкрепа за военните операции на Алианса. Създадената и поддържана в актуално състояние информационна база от данни за необходимите способности и възможностите на страните и индустриите да предоставят услуги за тяхното осигуряване е сред примерите за ангажираността на Алианса при осъществяването на приетите политически документи. За преодоляването на евентуални възражения на европоцентричните кръгове, следва да се подчертае, че е въпрос на комуникация и координация в този процес да бъде включена и Европейската отбранителна агенция. Съществен напредък в тази област може да се постигне в рамките на процеса на отбранително планиране в НАТО и ЕС, с използването на единна методология и среда за работа.

Възможностите на България

Какви са възможностите на България да формира и осъществява регионални политики в рамките на концепцията „Интелигентна отбрана“ на НАТО, след срещата на върха в Чикаго? Въпреки скромното си участие в съвместни инициативи с агенциите на НАТО, свързани с изграждането на криптографските комуникационни системи преди 2009, България, като председателстваща „Процеса на срещите на министрите на отбраната в Югоизточна Европа“, покани Агенцията на НАТО за командване, контрол и комуникация (NC3A) на заседанието на министрите през октомври 2009. В резултат беше решено през февруари 2010 страната ни да бъде домакин на първата конференция на ръководителите в сферата на комуникацията и информацията на страните от региона. На тази среща България беше втората страна след Италия, която подписа Меморандума за разбирателство с агенциите на НАТО (представено от Главния мениджър на NC3A) в Югоизточна Европа (ЮИЕ).

Към момента, действащи са меморандумите за разбирателство между агенциите на НАТО и следните страни от региона: Албания, България, Италия, Македония, Румъния, Словения и Хърватска. В процес на подписване е Меморандумът за разбирателство със Сърбия. Водят се преговори с Турция, Черна гора и Босна и Херцеговина.

Твърде е възможно процесът на разширяване и задълбочаване на сътрудничеството с агенциите на НАТО да обхване и страните-наблюдателки в инициативата „Срещи на министрите на отбраната на страните от ЮИЕ“ - Грузия, Украйна, Молдова. Ще бъде подписан и меморандум за разбирателство със САЩ, като активен участник в тази инициатива, макар да са страна извън региона.

Интерес към подобно сътрудничество се проявява и от страни като Катар, ОАЕ, Йордания, Израел и Мароко, което разширява обхвата за сътрудничество в близост до ЮИЕ с държавите от Средиземноморския диалог и Истанбулската инициатива.

Към настоящия момент, на ниво агенции на НАТО, България е ангажирана в следните работни програми:

  • Изграждане на център за изследване и управление при кризи в комплект с осигуряване поддръжката на всички съвмести средства и системи за планиране, ръководство, координация и анализ на ефективността.
  • Усъвършенстване на изискванията и развитие на процедурите и инструментариума за съвместен операционен анализ и отбранителното планиране.
  • Развитие на интегрираната система за командване и контрол.
  • Развитието на системата за симулации и оперативно планиране на силите.
  • Изграждане и поддържане  на бреговата система за радиолокационно наблюдение и морски комуникации.
  • Развитие на системата за предоставяне на криптирана информация и развитие на системата за защитени комуникации.
  • Развитие на способности за кибернетична отбрана

Освен това България проявява интерес и към проектите, свързани с изграждането на многонационалната интегрирана система за ръководство и управление на тактически звена.

В поредица от семинари бяха дискутирани възможностите за съвместно сътрудничество между страните в различни формати. По време на международния семинар, проведен в България през ноември 2011, пред страната ни се очертаха сериозни възможности да осъществява активна регионална политика в многостранен и двустранен формат със страните в региона.

На първо място, може да се реализира възможността за развитие на системата от компютърно подпомаганите учения в страните от Югоизточна Европа, в рамките на Центъра за изследване и управление при кризи. В изказването си по време на проведеното през октомври 2012 компютърно подпомагано учение на страните от Югоизточна Европа „SEESIM 12“, заместник- министърът на отбраната Августина Цветкова: каза: „Очакваме съвсем скоро и решение на правителството за юридическото му организиране, като начало“.

Като част от този процес може да бъде реализирана възможността за съвместно изграждане и развитие на способностите за защита от кибератаки.

В контекста на категоричната заявка да приеме постоянната дислокация на Щаба на бригадата „Югоизточна Европа“, България отчита огромните усилия, които трябва да положи в регионален план за да реализира възможностите за съвместно развитие на C4ISR[11] способности на формированията от бригадата.

Сериозни възможности за рационално и икономически изгодно сътрудничество се очертават при съвместното придобиване и поддръжка на радари за развитието на бреговата система за радиолокационно наблюдение, както и за въздушно наблюдение в ЮИЕ.

Вероятно тези възможности за регионално сътрудничество са отчетени от агенциите на НАТО, защото по време на срещата на министрите на отбраната на страните от Югоизточна Европа в Сараево (2-4.10.2012) беше предложена помощ при изпълнението на концепцията за „Интелигентна отбрана“ и инициативата „Свързаност на силите“ на страните.

Сред основните акценти в предложението е ангажирането на перспективния потенциал на националните отбранителни индустрии. За реализирането на тези възможности, критична роля се отрежда на националните технически експерти (NATEX), които да информират и да подпомагат участието на българската индустрия в обществените поръчки на НАТО (над половин милиард евро годишно). В момента три български компании имат базови споразумения за изпълнение на поръчки.

Днес, от страните-членки в инициативата „Срещи на министрите на отбраната от ЮИЕ,“ национални технически експерти имат само четири държави: Гърция, Италия, Турция и САЩ. Албания, България, Румъния, Словения, Хърватска, които са членки на НАТО, и дори имат подписани Меморандуми за разбирателство за сътрудничество в рамките на C4ISR, не са изпратили свои национални технически експерти. Този факт може да е незначителен, но е твърде показателен за практическата готовност на въпросните страни да реализират концепцията „Интелигентна отбрана“. Всъщност, предизвикателствата ще бъдат още по-големи, защото на близкия времеви хоризонт се задават и две направления с огромен инвестиционен ресурс, а всички възможности, за ефективно решение „на парче“ в рамките на национално-обществения и колективен (за евроатлантическата общност) интерес, са изчерпани.

На първо място ще поставим проблема, засягащ всички страни от региона - крещящата необходимост от смяната на технологично остарелия авиационен парк в страните от ЮИЕ. Авиацията и нейната наследничка – космонавтиката, са двете области, предопределящи дълбочината на политическите амбиции за реално технологично обновяване на системите за защита на въздушно-космическото пространство. Те корелират със системата за противоракетна отбрана и са потенциални носители на двустранно и многостранно сътрудничество. Системите са твърде скъпи, за да могат страните-членки самостоятелно да си позволят икономическия лукс да придобиват платформи, без потенциал за дългосрочно технологично развитие. Поради геополитическите баланси между „великите сили“ е твърде възможно да бъде оказан натиск за придобиване на бойни летални апарати с безперспективни възможности за икономически изгодно развитие на този тип платформи. Това ще бъде технологична катастрофа или по-скоро ще бъде заложена технологична мина със забавено действие, което ще обезсили и НАТО, и ЕС.

Подобна е ситуацията и с второто по значимост предизвикателство - цялостната подмяна на плаващия и наземния парк за военноморските сили в страните, които имат такива сили, включително възобновяването на загубените способности за активна защита на подводната част от морската акватория.

За тези предизвикателства, изискващи неимоверни дългосрочни инвестиционни (не само финансови) усилия, има една единствена възможност - да бъдат реализирани съвместно. Съвместно, с отчитане на балансираните национални, и колективни интереси. Единият от пътищата за постигане на тази съвместност е да се приложи концепцията „Интелигентна отбрана“ на НАТО. Вторият коловоз, на който може да се осъществи това единодействие, е чрез концепцията „Обединяване и споделяне“ на ЕС.

В действителност, ще са необходими изключителни качества на лидерите в региона за да преодолеят историческата патина на съмнението в собствените възможности да формират дългосрочни, съвместни, двустранни и многостранни политически визии, поддържани от адекватни стратегии, планове и програми. Не по-малко усилия трябва да се приложат, за да се създаде работещ съвместен административен механизъм за тяхното реализиране, дори и при смяна на ръководствата в отделните страни.

Във всички случаи, редукциите на отбранителните бюджети ще бъдат основната движеща сила за осигуряване на необходимите отбранителни способности на Алианса. Със същата сила тази редукция ще се отрази и на дейността на Европейската отбранителна агенция, защото 21 от страните-членки на НАТО са членки и на ЕС. Това е основание отново да цитираме казаното от началника на Военния комитет на ЕС - генерал Сирен, по повод на съпротивата срещу процеса на рационализиране, при поддържането на отбранителните способности на страните: „Ние сме конектор от скъпи димоотводи. Това е продукт на културата на отрицание от двата - военния и политическия, кръгове по всички тези въпроси. Трябва всички заедно да отворим този конектор и да погледнем дълбоко в него. Ако не го направим, ще бъдем маргинализирани в света. Това е само въпрос на числа“[12].

Бележки:

  1. 1. http://geopolitica.eu/actualno/1196-dvaiset-i-petata-sreshta-na-vyrha-na-nato-v-chikago
  2. 2. http://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_87593.htm?mode=pressrelease
  3. 3. http://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_87597.htm?mode=pressrelease
  4. 4. http://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_87594.htm?mode=pressrelease
  5. 5. http://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_87595.htm?
  6. 6. http://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_87905.htm?
  7. 7. décalage - ecart dans le temps ou dans l'espace. Разлика във времето и пространството
  8. 8. http://www.nato.int/cps/en/natolive/news_90676.htm
  9. 9. HIS Jane's Defence Weekly 10 October 2012, p 42

10. HIS Jane’s Defence Weekly, 10 October 2012,p. 11.

11. C4ISR – Command, Control, Communications, Computers, Intelligence, Surveillance and Reconnaissance. (Ръководство, контрол, комуникации, компютри, разузнаване, наблюдение и разпознаване.)

12. HIS Jane's Defence Weekly 10 October 2012, p 42

* Председател на „Джордж Маршал – България“

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.3 2024