Датата 19 септември 2011 се оказа възлова за нажежаване на страстите в Източното Средиземноморие и отправна точка за развитието на опасни тенденции. Всичко започна с реакцията на Турция, от първите дни на септември, на обявеното от Кипър начало на проучвателни сондажи за природен газ под морското дъно южно от острова. Анкара го отхвърли като незаконно и несправедливо и заплаши, че ще започне сама да сондира на север, под закрилата на военния си флот. Тези „сондажни” заплахи се добавиха към поредицата други, отправени горе долу по същото време към Израел, Република Кипър и дори към ЕС.
Всъщност, проблемите около намеренията и действията за проучване дъното на Източното Средиземноморие съществуват от години. Но интересът към тях се засили неимоверно след откриването от Израел (през 2009-2010) на големи залежи от газ и нефт западно от бреговете му. С това, целият район южно от Кипър и западно от Ливан и Израел, както и цялото Източно Средиземноморие, стана обект на повишени външни и вътрешни апетити. Удвоиха се и усилията за делимитиране на проблематичните морски граници, с оглед ускоряване на продажбите и печалбите.
Новите газови находища
Откритите от израелците две големи газови полета са Левиатан и Тамар. Подобно на Кипър, Израел използва за проучвателните си сондажи американската компания Noble Energy Inc. от Хюстън (още от 1998). По нейни данни, в Левиатан газовите залежи се равняват на 453 млрд. куб м, а в Тамар – на 178 млрд. куб м. Така, до 2010, установените и предполагаемите залежи на Израел в морето бяха 30 млрд куб м, а само година по-късно надхвърлиха 650 млрд куб м. Не е изключено следващите проучвателни сондажи да доведат до нови открития. През 2010 например, американската US Geological Survey прогнозира, че в басейна на Левиатан може да има 3,6 трлн. куб м газ и 1,7 млрд. барела нефт. Турската преса пък писа наскоро, цитирайки правителствени източници, че в района между Египет, Кипър и Крит има 15 трлн куб. м газ, на стойност 7 трлн долара.
Откритите израелски газови полета
Разчита се, добивът от двете полета да започне през 2012-2013, в резултат от което Израел има реалната перспектива да стане голям производител и износител на газ. Добивът от Левиатан може да покрие нуждите на страната за 60 години, а от Тамар – за 30 години. По-малки газови залежи има в находището Далит – около 20 млрд куб м.
Реална е перспективата Израел да започне да изнася газ за ЕС и най-вече за Кипър и Гърция. В началото на юли т.г. премиерите на Израел и Гърция обсъдиха възможността за изграждане на подводен тръбопровод до Гърция (с междинен „хъб” в Кипър), откъдето израелският газ може да продължи към други страни от ЕС.
Всъщност, сегашните спорове между Кипър и Турция бяха предшествани от тези между Ливан и Израел. Ливанците смятат, че полето Левиатан се намира отчасти в тяхната изключителна икономическа зона. Бейрут настоява за дял от находището, получавайки подкрепа в това отношения от Хизбула (която заплаши с военни действия еврейската държава) и от Иран. Впрочем, Ливан претендира и за част от Тамар. През 2010 иранският посланик в Бейрут дори заяви, че ¾ от находището принадлежи на ливанците. Постигането на споразумение между Израел и Ливан се усложнява не само заради външната намеса и вътрешната нестабилност в Ливан, но и заради официалното състояние на война между двете страни (от 1948), поради което споровете по демаркирането и собствеността ще са продължителни. Въпреки това, Ливан също се надява да започне проучвания. Подкрепяният от Хизбула ливански министър на енергетиката заяви през 2010, че това може да стане още през 2012. Преди гражданския конфликт в Сирия премиерът на Ливан Харири заяви, че се надява скоро да постигне споразумение и с Дамаск, който също може да стартира сондажите си през 2012. Ливан има оскъдни природни ресурси и огромни дългове (150% от БВП), затова достъпът до находищата е много важен за него. При липсата на споразумение между двете съседни страни обаче, ако Израел започне пръв експлоатацията на находищата, ще си осигури много сериозно предимство. Както е известно, Конвенцията на ООН по морско право (1982) предвижда изключителна икономическа зона на морските страни, отстояща на 200 мили (370 км) от техните брегове и включваща териториалните им води, в която те могат да разработват природните си ресурси. Израел и Турция не са подписали конвенцията, докато Ливан и Кипър са страни по нея.
През 2007, Кипър подписа с Ливан споразумение за делимитиране. Такива споразумения страната има и с Египет (2003) и Сирия. На 17 декември 2010 Кипър и Израел обявиха в Никозия, че са се споразумели да си разделят приблизително поравно 155-милнота (270-км) водно пространство между тях. Три дни по-късно, турското Външно министерство протестира пред израелския посланик, че споразумението е минирало усилията за обединяване на острова. Както е известно, Анкара не признава подписаните от Кипър споразумения, тъй като не признава и кипърското правителство.
През 2008, Кипър предостави на Noble концесия за проблематичния от турска гледна точка сондаж в Блок 12 („Афродита”) от 6 хил. кв. км, разположен на 185 км от острова и на 34 км от Левиатан. Вторият лиценз на фирмата (от 2010) и разреши да сондира във всички останали блокове, които са общо 12, разположени са южно от Кипър и западно от Ливан (на половината разстояние до Израел) и са с обща площ над 50 хил. кв. км. От своя страна, норвежката компания PGS (Petroleum Geo-Services) осигури Кипър с пълно 2D, и отчасти 3D-покритие на всичките блокове.
Реагирайки на турските заплахи, Кипър поиска гаранции от ЕС, че сондажите няма да срещнат пречки. В началото на септември еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер предупреди Турция да се въздържа от заплахи и да не вреди на добрите отношения, и бе подкрепен в това отношение от говорителя на Върховния представител за външна политика и сигурност Катрин Аштън, от редица евродепутати, както и от премиера и външния министър на Гърция. Окуражен от това, на 18 септември кипърският президент Димитрис Христофиас напомни на Турция и кипърските турци, че всеки техен сондаж край брега ще противоречи на международното право, тъй като Севернокипърската турска република не е международно призната.
Ще ескалира ли конфронтацията?
В навечерието на 19 септември се забеляза съсредоточаване и активно движение на турски военни кораби (без навлизането им в чужди териториални води), както и на израелски бойни кораби и разузнавателни самолети, наблюдаващи придвижването на платформата на Noble до Блок 12. Според гръцки военни експерти, засилената патрулна дейност на турски кораби в Източното Средиземноморие продължава и след тази дата.
На 19 септември САЩ изпратиха в Анкара директора на Националното разузнаване Джеймс Клапър, след което държавният секретар Хилари Клинтън прие турския външен министър Ахмет Давутоглу в Ню Йорк като подкрепи пред него международно признатото правителство на Кипър и правото му да експлоатира ресурсите си. Призив против изострянето на спора отправи и специалният представител на ООН за Кипър Лиза Бетелхайм.
Въпреки това, на 20 септември, турски бойни кораби и самолети проведоха двучасово бойно учение южно от Кипър (и в близост до платформата), докато „Ню Йорк Таймс” излезе с редакционна статия, приканваща Турция към сдържаност и отговорност. Стигна се до използване трибуната на 66-та сесия на ОС на ООН, където на 22 септември кипърският президент реагира на заплахите на Ердоган за активни действия срещу кипърско-израелския газов заговор, определяйки турските военноморски маневри като провокация и заплаха за целия район
Междувременно, става все по-очевидно, че Анкара се готви максимално бързо да стартира собствени сондажи в спорната зона. На 15 септември турското правителство съобщи, че ще подпише споразумение със Северен Кипър за демаркиране на морските граници, с което да се улеснят проучванията и сондажите. То обяви също, че от 15 септември до 15 ноември норвежки проучвателен кораб, съпроводен от няколко турски военни кораба, ще извършва проучвателни дейности край о-в Кастелоризо. Споразумението беше подписано на 21 септември между Ердоган и президента на кипърските турци Дервиш Ероолу, по време на сесията на ООН в Ню Йорк. Турското Външно министерство съобщи, че предстои издаването на лицензи за офшорни сондажи, а премиерът Ердоган предупреди, че чуждестранните фирми, работещи с Кипър, не бива да разчитат на договори в Турция.
След третата поред изборна победа на ислямската Партия на справедливостта и развитието през юни 2011, турското правителство демонстрира склонност към по-енергична и силова външна политика. Съпроводена с повишена самоувереност, тя цели да утвърди страната като основен регионален играч. На фона на усилващото се напрежение, Турция вероятно би подкрепила Ливан, и, със сигурност, окупирания от нея Северен Кипър, където държи 40 хилядна армия. Не е изключено също, да се обяви против кипърския и дори израелския газов износ през района. Съвсем естествено е обаче, останалите засегнати страни да потърсят начин съвместно да се противопоставят на турските претенции.
Още преди 19 септември, Турция, Гърция, Израел и Кипър поставиха в повишена готовност военните си сили. Гърция и Израел разчитат на сдържащия ефект от обявеното от тях военно споразумение от 4 септември срещу евентуална военна ескалация. Споразумението позволява по-добро съгласуване на действията на бойните им флотове в района, включително около Кипър. САЩ са благосклонни към двете страни, което се съзнава добре от Турция. Досега Анкара поддържа официални контакти със САЩ по проблема, но, официално или не, не е влизала в контакт с Noble, за да ги убеди да се откажат от сондажите, което някои смятаха за възможно. Истината обаче е, че едва ли ще стигне до реални действия срещу платформата. САЩ не само че дадоха зелена светлина на компанията да сондира, игнорирайки заканите на Ердоган и Давутоглу, но и твърдо стаят зад нея. На 15 септември Държавният департамент подкрепи енергийната диверсификация в Европа, за което, на практика, работи и и Noble.
Няма съмнение, че ако конфронтацията между Израел и Турция в Източното Средиземноморие продължи да ескалира, това ще изисква директна американска намеса, включително използването на Шести американски средиземноморски флот. Всъщност, с последната серия от заплахи, Ердоган може да постави страната си в доста трудно положение, тъй като те породиха недоволството едновременно на САЩ, Израел, Кипър и Гърция. Евентуални турски действия срещу американската платформа биха изправили Анкара едновременно срещу четирите държави, затова са малко вероятни. В същото време, ако турците се задоволят само със символично сондиране край бреговете на кипърската турска зона, рискуват да заприличат на играч, чиито големи претенции нямат реално покритие. Затова не може да се изключва Анкара да потърси някакъв междинен вариант – например осъществявайки кратки военни учения, съчетани с по-мащабни сондажи край брега на Северен Кипър и водите между острова и Турция, зачестили маневри на кораби и самолети, както и сондажи край гръцкия шелф (на 27 септември, корабът „Пири Рейс”, съпроводен от турски военни кораби, започна да проучва запасите от енергоносители край бреговете на Северен Кипър). Така страната ще демонстрира военната и икономическата си мощ в зоната на Източното Средиземноморие, оставаща си една от най-важните в света.
В крайна сметка, въпреки твърде високия в момента „газов градус”, страстите могат да се уталожат след известен период от време, необходим за постигането на приемливо за всички играчи в региона споразумение. Възможно е например, един тръбопровод от израелските и кипърските газови находища, минаващ по дъното на морето, през Кипър и след това, през територията на Турция, с цел износ на газ за Гърция и ЕС, да се окаже по-изгоден и приемлив, отколкото транзитирането на газа по друг начин.
От друга страна, подобно временно утихване няма да означава трайно разрешение. Словесните престрелки и дрънкането на оръжие заради новооткритите мащабни находища на природен газ няма да засенчат другите противоречия в региона, притежаващ огромен взривоопасен потенциал. Напротив, сегашните енергийни спорове могат да придадат нови и още по-опасни измерения на близкоизточния конфликт, като цяло.
* Българско геополитическо дружество
