11
Пон, Ное
4 Нови статии

Демитологизацията на „Набуко” като ключ за решаването на карабахския проблем

брой2 2011
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

За да разберем по-добре възможностите за разрешаване на карабахския конфликт, си струва да проучим факторите, влияещи върху неговата динамика. Южен Кавказ, който обгръща Карабахската конфликтна зона, може да се разглежда като регион, свързан с обширното географско пространство, дефинирано от нашите американски колеги като Централна Евразия. То се простира от Китай, на изток, до Турция, на запад. Ето защо, предвид мащаба на потенциалните противоречия в областта на политиката и сигурността, е необходимо да идентифицираме мирните или военни перспективи на този конфликт.

Борбата между Русия и Запада за влияние в Централна Евразия може да ни послужи като важна отправна точка. Заслужава да се отбележи и фактът, че трансконтиненталният пренос на централноазиатските енергоносители през Южен Кавказ се разглежда предимно от транспортна, икономическа и енергийна гледна точка, докато по-общите съображения, свързани с геостратегията и сигурността, често се пренебрегват.

Недостатъците на проекта „Набуко”

Предизвикателствата, свързани с газовите ресурси на Централна Азия и техният транзитен маршрут, показват, че проектът за тръбопровода „Набуко”(първоначално предвиден да доставя ирански газ в Европа) не може да се разглежда като чисто икономически и енергиен. В обозримо бъдеще Русия ще продължи да купува определени количества газ от Азербайджан като по-този начин ще намалява азербайджанския експортен потенциал. В дългосрочен план обаче, доставката на газ в Европа по маршрути, различни от тези, минаващи през Русия, няма да бъде топ-приоритет за икономическата и енергийна сигурност на ЕС. Някои нови проучвания показват, че още в средносрочна перспектива големите залежи от шистов газ в Европа и достъпът до ефективните американски технологии за тяхното разработване могат да се окажат солидна гаранция за автономното стратегическо бъдеще на европейската система за енергийна сигурност (авторът обаче не казва нищо за проблемите, с добива на шистов газ, но тях е посветена статията на Димчо Петракиев на стр. – б.р.). Според прогнозите, в Европа са достъпни около 200 трлн. куб. м шистов газ. За сравнение – по данни от началото на 2010, газовите запаси на Туркменистан са приблизително 7,6 трлн. куб. м , а според статистиката на BP доказаните газови залежи на Азербайджан са 1,31 трлн. куб. м.[1]

Заради съотношението цена/ефективност, проблемите свързани със сигурността и геофизичните аспекти на транзитните трасета, както и поради текущата финансова криза, има основания да смятаме, че проектът „Набуко”, в който трябва да бъдат инвестирани повече от 10 млрд. долара и който няма никакво бъдеще отвъд следващите десет години, в крайна сметка ще бъде сметнат за непечеливш[2]. Скъпият „Набуко” е натоварен и със сложни геополитически проблеми, дължащи се на многобройните граници, които трябва да бъдат пресечени. Това може да завърши с отказ на прагматичния Запад от новата архитектура, която да гарантира европейската енергийната сигурност.  Междувременно се очаква, че ЕС ще започне повече да разчита на енергоресурсите, добити на неговата собствена територия, вместо да се фокусира върху „Набуко” като част от нова архитектура на европейската енергийна сигурност. Най-вероятно е да бъде взето решение в полза на създаване на ориентирана около Полша (където се смята, че има най-много шистов газ – б.р.) автономна енергийна система на Европа, чрез използване на авангардните американски технологии, както и на десетте милиарда долара, предложени, но все още неинвестирани в „Набуко”[3].

Тръбопроводът „Набуко” би могъл да бъде инструмент за управление на едромащабни стратегически проблеми, а именно – въвличането на Централна Азия и Кавказ в сферата на влияние на Запада. Традиционното виждане за геополитическите приоритети на Запада дава предимство на преориентацията на геостратегическия вектор на Централна Евразия. В рамките на това мислене, за Москва е жизнено важно да не допусне Азербайджан да играе свързваща роля в изваждането на Централна Азия и Кавказ от руската сфера на доминация.

Традиционното пречупване на тази заплаха през призмата на руските средносрочни икономически и дългосрочни геостратегически интереси лишава Азербайджан от възможността да бъде сред главните играчи, поддържащи прозападната преориентация на Централна Евразия, в частност чрез осигуряването на връзка за преноса на енергоносители от Централна Азия за Европа. Освен това трябва да се има предвид, че азербайджанските геоикономически интереси по отношение на петролния и газов транзит от Централна Азия до Европа се сблъскват не само с руските, но и с тези на друг стратегически важен играч на централноазиатското поле – Китай. Осъзнаването на истинския мащаб на този сблъсък на интереси може да ни даде основа за реалистична преоценка на дългосрочната роля, която биха могли да играят Азербайджан и Армения по отношение стратегическите планове на световните силови центрове в рамките на традиционната конфронтация, или на „рестартирането” на отношенията между Русия и САЩ.

Според традиционния конфронтационен подход, императивът за осигуряване на регионална стабилност не изключва използването на замразените конфликти като инструмент в битката между големите играчи за геостратегическо могъщество в региона. Симптоматичен пример за такава инструментализация на регионален конфликт може да бъде намерен в трагичните събития, случили се в Южна Осетия и Грузия през 2008. Що се отнася до карабахския казус, основните местни субекти на международната сигурност са Армения и Азербайджан, както и Нагорнокарабахската република. Те са в състояние да си сътрудничат с международната общност за поддържането на регионалната стабилност и мира. Те обаче са способни и да задвижат нов въоръжен конфликт, съпътстван с „ефект на доминото” с катастрофални мащаби. Непризнатата Карабахска територия придоби, разви и поддържа атрибутите на легитимна държава. Тя функционира вече повече от двайсет години. Нейните атрибути включват: законодателна, изпълнителна и съдебна власти, избрани на демократична основа; дисциплинирана армия от обучени планинци с боен опит; и ефективна отбранителна система, пригодена за предприемане на ефикасна контраатака в планински район с добре укрепени защитни линии.

Процесът на „рестартиране” на отношенията между Русия и САЩ, както и създаването на предпоставки за диалог с Китай и Индия, улеснява очертаването на нови геополитически перспективи за сътрудничество между т. нар. международна общност и държавите от Централна Азия и Кавказ. Това подсказва, че приоритетите на основните играчи в Кавказкия регион ще бъдат преосмислени. Те трябва да се откажат от парадигмата на конфронтация и борба за сфери на влияние и да се ориентират към хомогенизация на средата за сигурност и сътрудничество на геополитическата арена в Централна Евразия. Накрая, конструктивната глобализация и рестартирането в американско-руските отношения биха могли да доведат до премахване на замразените конфликти като инструмент за манипулиране на регионалните и глобални процеси на сигурността.

Повече от 18 години Минската група на ОССЕ се специализира в координиране на позициите на лидерите на страните-съпредседателки на групата с тези на страните в карабахския конфликт. Тя се доказа като незаменима в поддържането на диалога между страните и подкрепата за мирния процес. В този контекст е оправдана задачата за рестартиране на Минския процес, който в момента е ориентиран около т. нар. Мадридски принципи за мирно разрешаване на карабахския конфликт. Признаването на неотменимия факт на легитимния референдум за самоопределение на Нагорни Карабах, проведен на 10 декември 1991, може да послужи като юридическа и политическа база за това рестартиране. Признаването на референдума е сред значимите фактори за осигуряване на траен мир и стабилно и сигурно развитие на Южен Кавказ и Централна Евразия, като цяло.

Поглед към военното развитие на карабахския процес

Проблемът за разрешаването на карабахския конфликт по демократичен и мирен начин, в частност от гледна точка на защита на индивидуалните и колективни човешки права, е от ключова важност за сигурността на Армения, Азербайджан и на целия район на Южен Кавказ[4]. Не бива да отричаме възможността призивите за война, отправяни от лидера на съседната ни държава, действително да доведат до нова военен сблъсък в Карабах. Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) е блокиран и световната общност не разполага със сериозни контрамерки срещу демонстративната надпревара във въоръжаването, която нарушава множество клаузи на ДОВСЕ. Непрестанният обстрел на позициите, подривните операции, както и отхвърлянето на препоръките на Минската група за оттегляне на снайперистите от линията на прекратяване на огъня повишават напрежението на карабахската фронтова линия.

Негативното въздействие на подобна политика върху регионалната стабилност и сигурност е очевидно. Трябва да помним уроците от трагичните събития в Южна Осетия и Грузия през 2008. Перспективата да се попречи на подобни военни действия придобива нови правни измерения след неотдавнашното преподписване на Арменско-руското отбранително споразумение. Армения оценява високо консултациите и разговорите между страните в конфликта (проведени под егидата на Русия, Франция и САЩ), но също така следи процеса на ускоряване на приготовленията за нова война в Азербайджан.

В случай, че Азербайджан наистина реши да започне нова война и като реакция на явните азербайджански приготовления да си върне Карабах със сила, Армения е принудена да разработи система от контрамерки. Армения има ясна обосновка на предупреждението си, че ако в Карабах започне нова война, тя ще бъде принудена (съгласно формулираният от бившия американски военен министър Робърт Макнамара принцип на „неприемливия ущърб”) да нанесе същият този „неприемлив ущърб” на Азербайджан. Правейки паралел с основния принцип на сигурността на Израел, така ние подтикваме Азербайджан да вземе предвид, че Армения и световната арменската общност ще предприемат необходимите мерки и нищо няма да ги спре да предотвратят втори геноцид срещу арменската нация в рамките на последните 100 години. Азербайджанската политическа пропаганда е въвлечена активно в опитите за осуетяване на международното признаване на арменския геноцид като по този начин играе значима роля  в процеса на мобилизация на ресурсите на арменската диаспора.

Втори референдум в Нагорни Карабах рискува да доведе до нова война

Процесът на разрешаване на Карабахския конфликт показа, че лансираната през 2005 идея за инкорпорирането на втори референдум в Минския процес е сред принципните пречки за резултатен напредък. Тя противоречи на юридическия факт на легитимността на референдума от 1991 и води Карабахския процес към задънена улица. Като един от крайъгълните камъни на Мадридските принципи, този мъртвороден подход търси мирно решение на конфликта в рамките на вредния формат на „заплаха от възобновяване на войната”. Това, до голяма степен обяснява, защо азербайджанската страна демонстрира своята „готовност да не възобновява военните действия” като главна „база за споразумение”[5].

Известно е, че в хода на конфиденциалните разговори за Карабах, предишният азербайджански президент Гейдар Алиев се съгласи, че референдумът в Карабах, от 10 декември 1991, е проведен в съответствие с тогавашното съветско законодателство. По този начин той показа готовност за предприемане на съвместни усилия за търсенето на компромиси, основани на признаването на юридическия факт на законното прекъсване на административно-йерархичните отношения между Нагорни Карабах и Азербайджан. През 1991, Азербайджан провъзгласи своята независимост без референдум за отделянето от СССР[6]. Това стана без да се вземат предвид правата на населението на Нагорно-Карабахския автономен район. Същото важи и за останалите селища с хомогенно арменско население. На него не му бе дадена възможност да вземе свободно и независимо решение за политическия си статут. Това беше нарушение на тогава действащия съветски закон „За процедурите за разрешаване на въпроси, отнасящи се до отделянето на съюзни републики от СССР”[7]. Нагорни Карабах отговори на това с отделяне от Азербайджанската съветска социалистическа република чрез референдум, който бе в пълно съответствие с действащото законодателство, използвайки правните механизми на пряката демокрация[8]. Като реакция срещу заповедта от Баку, азербайджанското малцинство бойкотира референдума[9]. Бидейки непризната, но въпреки това легитимна държава, Нагорнокарабахската република отвърна на предприетото през пролетта на 1992 от президента Аяз Муталибов азербайджанско въоръжено нападение срещу нея. В съответствие с чл.51 от Хартата на ООН, тя използва правото си на самоотбрана, за да гарантира сигурността на карабахските арменци[10].

Ето така бе схващана политическата и правна същина на карабахския спор не само от арменските лидери, но и от президента Гейдар Алиев. Именно тази същина бе подчертана и в тристранното споразумение за прекратяване на огъня от 1994, подписано от Армения, Нагорни Карабах и Азербайджан, в съответствие с техните усилия за търсене на път за изход от задънената улица на войната и за установяването на диалог и постигането на дълготраен мир между двете независими държави, образували си на територията на бившата Съветска социалистическа република Азербайджан. Тази стъпка целеше постигането на устойчив мир в региона и бе основана на логиката на четирите резолюции на Съвета за сигурност на ООН за Карабах, както и на волята на лидерите на трите държави, въвлечени в карабахския конфликт[11].

Предпоставки за рестартирането на Минския процес за мирно разрешаване на карабахския проблем

Във връзка с новата европейска геостратегия и архитектура на енергийната сигурност, перспективата, че мястото на Азербайджан в регионалните процеси вече няма да бъде надценявано е обусловена от предстоящата загуба на неговата досегашна роля на предполагаемо свързващо звено за газовия транзит от Централна Азия за Европа[12]. В тази нова ситуация на демитологизация на „Набуко” и на азербайджанската роля в проекта, главният инструмент, тласкащ мирния процес в задънена улица със заплахата от подновяване на войната, е най-вече идеята за провеждане на втори референдум. Тя пренебрегва неоспоримата правна и политическа валидност на референдума от 1991. Всякакви контрапродуктивни предложения, особено тези, засягащи въпросите за териториите и бежанците, не дават обективен отговор на фундаменталния въпрос за легитимността на референдума от 1991. Това е един от недостатъците на Мадридските принципи и под „заплахата от възобновяване на войната” то е причина те да принуждават играчите да действат именно в този формат, който е опасен за регионалната сигурност.

Ако Азербайджан, заедно със съпредседателите на Минската група – Русия, Франция и САЩ, бяха признали юридическия факт на легитимността на отделянето на Нагорни Карабах от Азербайджанската ССР, в съответствие с вече споменатия съветски закон, те биха могли да създадат основа за конструктивно прилагане на „светата Троица” от принципи: „неизползване на сила, свободно самоопределение и териториална цялост”, които целят постигането на окончателна мирна спогодба.

Така, за да създадат база за мирно решаване на конфликта, да се измъкнат от задънената улица на карабахското урегулиране и да рестартират Минския процес, страните в конфликта, както и лидерите на държавите съпредседатели на Минската група би трябвало да оттеглят предложението за втори референдум от портфолиото на Карабахското урегулиране и да признаят юридическия факт на референдума, проведен в Нагорни Карабах, на 10 декември 1991, т.е.преди официалния разпад на СССР и преди Алмаатинската декларация от 21 декември 1991, в която е провъзгласено създаването на две независими държави на територията на Азербайджанската съветска социалистическа република – Република Азербайджан и Нагорно-Карабахска република.

Ключовият пункт тук е легитимността на референдума, в който азербайджанското малцинство, макар и поканено тогава от арменската страна, не взе участие, поради директния натиск, оказан му от властите в Баку.

 

Бележки:

1. “Shale Gas Will Rock the World”. By Amy Jaffe, Wall Street Journal, May 10, 2010; “Will Poland Start the Shale Gas Revolution in Europe? “, Seeking Alpha, Energy Stocks, March 02, 2010; (http://seekingalpha.com/article/191519-will-poland-start-the-shale-gas-revolution-in-europe); “Oil Giants seeking shale gas in Europe”, Oil and Gas information agency “Самотлор-экспресс”, 19/02/2010; (http://www.angi.ru/news.shtml?oid=2756900);

2. “Nabucco Gas Pipeline Project,” Gulf Oil and Gas E-Marketplace: - (http://www.gulfoilandgas.com/webpro1/projects/3dreport.asp?id=102885); “Cradle or Grave for Nabucco? Analysis of: Is the Nabucco Pipeline Worth the Projected $ 11.4 Billion, Gerson Lehman Group, January 11, 2010:- (http://www.glgroup.com/News/Cradle-or-Grave-for-Nabucco--45814.html).

“Набукко” набирает обороты, Ф.Асим,15.10.2010: - (http://www.zerkalo.az/2010-10-15/economics/13764-nabukko-agri).

3. “What Makes A Financially Viable Shale Gas Prospect?”, Conference “Global Applcation of Commercially - Viable Shale gas Models”, July 19-20, 2010, Warsaw, Poland, Gobal Shale Gas Summit 2010: - (http://www.global-shale-gas-summit-2010.com/).

4. Guidelines on Developing Armenian National Security Strategy in the Context of Regional Security Architecture”, by Hayk Kotanjian, Yerevan, 2008, INSS MOD, Armenia, 2008.

5. “The Madrid Principles” of Karabakh Regulation Are Based Upon the “Paradigm of War”: Hayk Kotanjian, REGNUM, October 22, 2009: - (http://www.regnum.ru?news/1217398.html); See also: “Statement by H.E. Mr. Edward NALBANDIAN Minister of Foreign Affairs of the Republic of Armenia at the General Debate of the 65th Session of the UN General Assembly”,  25 September 2010, New York: - (http://www.armeniaforeignministry.com/pr_10/speech_un_sep25.pdf0)

6. Constitutional Act on the “State Independence of the Republic of Azerbaijan”, October 18, 1991, No 19-20.;

7. Виж USSR Law “On the Procedures for Resolving Issues Related to the Secession of Union Republics from the USSR”, No 1410-April 13, 1990, USSR Supreme Soviet:- (http://www.bestpravo.ru/ussr/data01/tex10973.htm).

8. The Report on the Results of the Referendum on the Independence of the Nagorno Karabakh Republic, December 10, 1991, Stepanakert, Nagorno Karabakh Republic, Ministry of Foreign Affairs: (http://nkr.am/rus/facts/referendum.html)..

9. The Nagorno Karabakh Conflict, by Svante Cornell, Department of East European Studies, Report N 46, Uppsala University, p. 27.

10. Виж UN Charter, Chapter VII: Action with Respect to Threats to Peace, Breaches of the Peace and Acts of Aggression,  Article 51:- (http://www.un.org/en/documents/charter/chapter7.shtml)

11. The UN SC 1993 Resolutions on Nagorno Karabakh: Резолюция 822 (1993) Совета безопасности ООН от 30 апреля 1993 года; Резолюция 853 (1993) Совета безопасности от 29 июля 1993 года; Резолюция 874 (1993) Совета безопасности от 14 октября 1993 года; Pезолюция 884 (1993) Совета безопасности от 12  ноября 1993 года;

“Azerbaijan and the United Nations” (Repetition of the Past in the Karabakh Conflict). By Ambassador Vladimir Kazimirov, the First Chairman of the OSCE Minsk Group; REGNUM, 09.04.2010 – translated from Russian; Владимир Казимиров: “Азербайджан и Организация Объединенных Наций (повторение пройденного в карабахском конфликте)”, ИА REGNUM, 04.09.2010. (http://www.regnum.ru/news/polit/1321988.html).

Treaty on Ceasefire signed by the ministers of defense of the Republic of Azerbaijan (in Baku), Nagorno-Karabakh Republic (in Stepanakert) and Republic of Armenia (Yerevan) at May 12, 1994; Соглашение о прекращении огня с 12 мая 1994 г. (подписано в Баку 9 мая, Ереване 10 мая, Степанакерте 11 мая 1994 г. в виде посланий в Москву) (http://www.vn.kazimirov.ru/doc10.htm).

12. “Dash for Poland’s gas could end Russian stranglehold”, By Robin Pagnamenta, Energy Editor, From The Times, April 5, 2010: - http://business.timesonline.co.uk/tol/business/industry_sectors/natural_resources/article7087585.ece);

“Chevron to Seek Shale Gas in Poland as Europe Focuses on Unconventional Reserves”, Written by Editorial Dept, OilPrice.Com, Tuesday, 09 March 2010 04:01: - (http://oilprice.com/Energy/Gas-Prices/Chevron-to-Seek-Shale-Gas-in-Poland-as-Europe-Focuses-on-Unconventional-Reserves.html); “Poland is at the top of the list for shale potential. Houston companies planning to explore for natural gas”, By Katarzyna Klimasinska, Bloomberg News, Dec. 12, 2009, 2:30AM: -(http://www.chron.com/disp/story.mpl/business/6766480.html).

* Авторът е генерал-майор, съветник на военния министър и директор на Института за стратегически изследвания към Министерството на отбраната на Армения. Статията му се базира на доклада, представен през септември 2010 в София на работната среща на Черноморската програма за сигурност към Харвардския университет, САЩ, и, естествено, отразява само арменската гледна точка по карабахския проблем.

 


Published at: www.scandoil.com

“Cradle or Grave for Nabucco?:

January 11, 2010

 

Поръчай онлайн бр.3 2024