Днес в Централна Азия се пресичат геополитическите интереси на различни играчи, включително най-големите световни силови центрове, което предопределя и значимостта на проблемите за гарантиране на сигурността в региона. Защото перманентната стабилност на Централна Азия ще способства както за външната и вътрешната сигурност, така и за развитието на икономиката, културата, социалния и политически климат в региона, и ще допринесе за постигането на глобална сигурност.
След като, в началото на 90-те, държавите от Централноазиатския регион станаха независими, към тях се насочиха интересите на различни геополитически силови центрове, като САЩ, Русия, Китай, ЕС, Турция, Иран, както и на недържавни «играчи», в лицето на транснационалните корпорации, международните организации, транснационалните престъпни мрежи и т.н. Като всеки от тях преследва собствени интереси в региона, опитвайки се да играе уникална роля във формирането на регионалната система за сигурност. Сред тези играчи, заинтересовани от задълбочаването на отношенията с централноазиатските държави и постигане на геополитическите си интереси в региона, е и Турция.
В настоящата статия ще се опитам да анализирам турския опит в сферата на гарантиране на сигурността, на национално и регионално равнище, и спецификата на двустранните отношения между Казахстан и Турция в областта на сигурността, от 1991 насам, отделяйки специално внимание на перспективите пред сътрудничеството между тези две приятелски държави.
Развитието на отношенията между Казахстан и Турция
Турция, която беше сред първите държави, признали независимостта на Казахстан, традиционно придава огромно значение на отношенията си с тази страна. Още в началото на 90-те, официалните посещения на високопоставени представители на двете държави и сключените многостранни и двустранни договори, поставиха основите за сътрудничество в редица сфери. Турската подкрепа за новите независими държави, при интегрирането им в международната общност, също заздрави отношенията между Анкара и Астана. Както отбелязва М. Омаров: «Политиката на Турция по отношение на централноазиатските републики се основава на подкрепата за консолидирането на държавното им устройство, политическите и икономически реформи и съдействието за интеграцията им в световната общност, развитието на двустранните връзки във всички сфери на основата на равенството, взаимния интерес и уважението на суверенитета» (1). Така, Анкара подкрепи кандидатурата на Казахстан за председателския пост на ОССЕ. На свой ред, Астана подкрепи турския кандидат за председател на Организация Ислямска конференция (ОИК), обяви се в полза на избирането на Турция за временен член на Съвета за сигурност на ООН, през 2009-2010, и подкрепя стремежа и да стане член на ЕС (2).
На двустранна основа, Казахстан и Турция си сътрудничат в редица сфери, макар че равнището и ефективността на много от съвместните им инициативи не са кой знае колко високи. В същото време е налице динамично развитие на икономическите и търговски отношения. По време на официалното си посещение в Турция, през 2003, казахстанският президент Нурсултан Назарбаев изрази задоволство от мащабите на турските инвестиции в икономиката на страната му и подчерта, че Казахстан също е готов да инвестира в турската икономика (3). Този факт е пример за това, че Казахстан вече не е страна, зависеща от чуждестранните инвестиции, а и сам е готов да поеме ролята на кредитор, реализирайки инвестиционни проекти в чужбина.
Сравнително добре се развиват отношенията в сферата на културата и образованието, докато контактите в научната и академичната среда, между представителите на интелигенцията на двете страни, остават ограничени. Засега, като най-ефективна (и, на практика, единствена) платформа за културно сътрудничество се изявява създадената през 1993 в Алмати Международна организация за развитие на тюркската култура (TURKSOY). Организацията, която е своеобразен аналог на ЮНЕСКО, има голям принос не само за съхраняването, но и за развитието на културата, историята и изкуството на тюркските народи.
Естествено, и двете страни отделят специално внимание на проектите за транзит на енергоносители. Разширявайки потенциала си, Казахстан все по-уверено действа на международните пазари и проявява интерес към инвестициите в чуждестранни предприятия. Както изглежда, сътрудничеството в сферите на енергоносителите и транспортните комуникации ще продължи да бъде водещ елемент в отношенията между двете държави и в обозримо бъдеще.
Специално внимание заслужава и военно-техническото сътрудничество между Турция и централноазиатските държави и, в частност, това с Казахстан. Макар казахстанският анализатор М.Омаров да твърди, че Турция едва през последните години (и по-точко, след събитията от 11 септември 2001 и последвалата антитерористична операция в Афганистан) е изместила акцента в сътрудничеството си с Казахстан от икономическите, културните и социални аспекти към военните (1), истината е, че двустранните отношения в тази сфера датират още от 1992, когато бяха подписани първите споразумения за сътрудничеството в областта на военното образование с редица държави (4). Оттогава насам, около 2300 кадети и офицери от Централна Азия получиха висшето си образование в турски военни академии, други 1700 се обучават в момента, а десетки военни специалисти изкараха курсове за преквалификация. През юни 1993, министърът на отбраната на Казахстан за първи път посети Турция, след което такива посещения бяха направени и през 1994, 1996, 2000 и 2003. Ответните визити на турските министри на отбраната бяха през 1998, 2001, 2003, 2005 и 2006.
Още преди трагичните събития от 11 септември, след които интересът към военно-техническото сътрудничество между Астана и Анкара рязко нарасна, президентът на Турция Ахмед Неджет Сезер посети, през 2000, повечето държави от региона и поднови редица споразумения в сферата на военно-техническото сътрудничество. В съответствие с плана за сътрудничество между Министерството на отбраната на Казахстан и турския Генерален щаб от 2002, на следващата година Казахстан беше посетен от турска делегация, водена от началника на Тиловото управление на Генералния щаб генерал-лейтенант Сафет Кайа. При това посещение беше подписан Изпълнителен протокол за оказване на безвъзмездна помощ на казахстанските въоръжени сили, в съответствие с плана за сътрудничество. Така, казахстанската армия получи специални военни джипове, свързочно оборудване, компютри и друга техника за около 1 млн. долара.
Нещо повече, официалната среща между военния министър на Казахстан Даниал Ахметов и турския му колега Вежди Гьонюл, състояла се в рамките на посещението на президента на Турция Абдула Гюл в Астана, през декември 2007, потвърди готовността на двете страни да укрепват сътрудничеството помежду си. В хода на преговорите, двамата министри обсъдиха състоянието и перспективите пред военното и военно-техническото сътрудничество между Казахстан и Турция (6). Тоест, вече повече от 15 години Турция играе важна роля за модернизацията на казахстанската армия, оказвайки военно-техническа помощ, осигурявайки обучението на част от офицерския състав и отпускайки определени финансови средства.
Сред аспектите на двустранното сътрудничество, в които се забелязва най-висока активност, е и сферата на сигурността. Както отбелязва директорът на Казахстанския център за стратегически изследвания Булат Султанов, съвместните усилия в борбата срещу международния тероризъм и религиозния екстремизъм са важно направление в сътрудничеството между Казахстан и Турция. Основополагащ документ в тази сфера е Съвместната декларация на двете държави за сътрудничество в борбата с тероризма, подписана в Астана, през октомври 2000. Освен това, сътрудничество в по-широк, т.е. многостранен, формат се осъществява и в рамките на Конференцията на специалните служби на тюркоезичните държави (от 1998 насам), като включва обмен на информация, съвместни операции по издирване на заподозрени лица и борба с терористичните и екстремистки организации (7).
Друга сфера на взаимодействие между Казахстан и Турция е усъвършенстване на подготовката и квалификацията на казахстанския батальон «Казбат», предназначен за участие в умиротворителни операции. Високото равнище на подготовка на казахстанските миротворчески сили беше отбелязано и от експертите от Обединените въоръжени сили на НАТО, по време на проверката на оперативната съвместимост на една от ротите на «Казбат». По-късно, на базата на батальона, беше сформирана умиротворителната бригада «Казбриг», смятана за най-елитната част в казахстанската армия. Бригадата разполага с по-широки възможности за изпълнение на различни миротворчески мисии, притежава боен опит от Ирак и е екипирана изцяло според стандартите на НАТО (7). Приносът на Турция за това е много сериозен. В рамките на двустранните програми между двете страни, бяха осъществени съвместни тактически учения. Освен това, Турция осигури необходимото оборудване и помогна за подготовката на «Казбат», като за целта група турски офицери, в продължение на няколко месеца, инструктираше казахстанските миротворчески сили (9).
Турският опит в сферата на сигурността и ролята на геополитическия фактор
Сферата на сигурността се очертава като най-важна за двустранните отношения (макар по интензивност да отстъпва на отношенията в икономическата и търговската сфери), в контекста на изострянето на предизвикателствата на международния тероризъм и трансграничните заплахи, когато нито една държава в света не е в състояние сама да гарантира сигурността си. Добре известно е, че гарантирането на сигурността и стабилността (както вътрешна, така и външна) е приоритет за Турция, която е разположена в центъра на конфликтогенен регион. Страните с които има сухопътна граница са Иран, Северен Ирак, Сирия, Грузия, Армения, Гърция и България, а чрез Черно море има морска граница с Русия, Украйна и Румъния. Наличието на общи граници с държави, разположени както в Близкия изток, така и в Южен Кавказ и Балканите, където са концентрирани значителен брой конфликти точки, изисква от Турция съответната подготовка, във военно-технически план. Освен това, разположена в граничната зона между три континента, Турция се сблъсква с целия комплекс от транснационални заплахи и предизвикателства: наркотрафика, нелегалната миграция, организираната престъпност, трафика на хора и т.н. В борбата с тях, и в частност с наркотрафика, религиозния екстремизъм, тероризма и нелегалната миграция, турските специални служби си извоюваха определен авторитет сред европейските си колеги (10). В това отношение, както посочва руският анализатор Алексей Фененко, Европа би имала само полза от евентуалното бъдещо членство на Турция в ЕС, именно заради способността и послужи като преграда за проникването на тероризма и религиозния екстремизъм на Стария континент (11). Благодарение на опита си в тази сфера, Турция, поне спорен мен, може да се смята за полезен партньор и за държавите от Централна Азия, в сферата на сигурността и, в частност, на военно-техническото сътрудничество. Нещо повече, струва ми се, че Турция следва да се разглежда като държава, осигуряваща връзката между Централна Азия и Близкия изток, на трансрегионалното равнище на сигурност (12).
Днес, Турция е с най-многобройната армия в Европа (и осмата в света). Благодарение потенциала на сухопътните, военноморските и военновъздушните си сили, Турция заема водещо място в НАТО и е натрупала голям опит от участието си в различни военни и миротворчески операции. Военните и структури, образователните учреждения и военните технологии са изцяло съобразени със стандартите на пакта. В същото време, поддържането на толкова многобройна армия, развитието на военно-промишления комплекс и обновяването на военната техника и снаряжение изискват големи бюджетни разходи, превърнали се в тежко бреме за турската икономика. В тази връзка, кредитите, получавани от международните «донори» и най-вече от САЩ, целенасочено се използват за модернизация на въоръжените сили. Освен това, напрегнатите отношения с Гърция и горещите точки край южните граници на Турция превръщат в императив гарантирането на националната сигурност, оправдавайки всички разходи за целта. Защото именно заради военната си мощ, Турция се смята за регионална сила (15).
Очевидно е, че геополитическото разположение е определящо в процеса на вземане на външнополитически решения и изисква притежаването на съответната военна мощ не само за справяне със заплахите за националната сигурност. Наличието на «горещи» конфликти в съседните региони не изолира Турция от взаимоотношенията и със съседите, макар че по време на студената война контактите и с близкоизточните държави бяха ограничени. През последните пет години турската външнополитическа концепция започна да се променя радикално. В тази връзка, много сериозно се обсъжда «връщането» на Турция в Близкия изток, т.е. налице са признаци за преориентирането и към многовекторна външна политика. Действайки като регионална сила, Турция активизира присъствието си във всички прилежащи региони. В частност, действайки като посредник между участниците в различни конфликти, тя се стреми да си извоюва имидж на държава, преследваща мирни цели и осъществяваща миротворческа мисия. Което пък и дава възможност да предприеме редица конкретни стъпки за гарантиране на международната сигурност.
След 1993, Турция активизира участието си в миротворчески мисии, както под егидата на ООН, така и на НАТО. Наред с чисто военната подкрепа, тя има определен материален и финансов принос за реализацията на различни проекти в социално-икономическата сфера и сферата на сигурността. В това отношение, следва да посочим приноса на турските миротворчески сили в Афганистан, Южен Кавказ и Западните Балкани. Като особено внимание заслужава фактът, че при изпълнението на тези мисии, поне досега, не е отбелязано нито едно нападение срещу турския военен персонал, което експертите свързват с положителния имидж и добронамереното отношение на местното население към Турция.
Турският военно-промишлен комплекс също заслужава внимание при оценката на потенциала и опита на страната в противодействието на предизвикателствата и заплахите срещу сигурността. От началото на 80-те, Турция постепенно съумя да изгради сериозна военна индустрия, увеличавайки, с течение на времето, потенциала и. В момента, страната изнася различни системи въоръжение и военна техника, включително бойни самолети F-16, самолети за зареждане във въздуха, бронетранспортьори, подводници, прибори за нощно виждане, радарни и свързочни системи и т.н. Над 50 държави купуват турско оръжие, като сред тях са партньорите от НАТО и, в частност, Великобритания, Италия, Канада и новите членки на пакта – Чехия и Полша. Арабските държави, включително Египет, Йордания, Саудитска Арабия, Кувейт и Либия, също са сред турските клиенти.
Освен с военния си потенциал, Турция изпъква и с опита си в борбата с нетрадиционни предизвикателства и заплахи. Днес, когато асиметричните заплахи се превърнаха в сериозен проблем за цялото човечество, Турция е сред малкото страни в света, разполагаща с изключително богат опит в борбата с тях. Сблъсквайки се, в началото на 80-те, с терористичния феномен, в лицето на Кюрдската работническа партия (РКК), тя даде големи жертви (от 1983 до днес в битката с РКК са загинали над 30 000 цивилни и военни), значително нараснаха и икономическите и загуби, заради допълнителните разходи за борба с тероризма (16). В същото време, този проблем, с който Турция се бори вече няколко десетилетия, имаше и някои плюсове. В частност, стана неизбежна еволюцията в методите и средствата за борба с терористите, както и за предотвратяване на техните действия, подобрени бяха професионалните качества и ефективността на организационната структура на специалните части, тяхното въоръжение, както и програмите за обучаване на специалисти по борба с терора, разчистване на минни полета и освобождаване на заложници. Военновъздушните операции, осъществявани в недостъпните планински райони с много сурови климатични условия, се превърнаха в своеобразна визитна картична на турските военновъздушни сили. Сериозен е приносът и на отрядите за бързо реагиране за успеха на антитерористичните операции по суша. Вследствие на разпространението на тероризма в населените места, наред с армията, в борбата с него се включиха и полицията, жандармерията и специалните части. Неслучайно, именно в Анкара се намира Международният център на НАТО за усъвършенстване на оперативните способности за борба с тероризма (COE-DAT), където се провеждат семинарите за борба с тероризма и курсове за повишаване квалификацията на офицери от различни държави (17).
Наред с проблема за противодействието на тероризма, Турция има сериозен опит и в борбата с трансграничните заплахи, като нелегалния трафик на оръжие, наркотици и хора и незаконната миграция. За целта в страната е изградена цяла система за противодействие не само на локално, но и на междудържавно равнище (включително с Интерпол и силовите структури на съседните държави).
Намирайки се на пресечната точка на комуникационните линии (автомобилни, железопътни, въздешни) на три континента, Турция е своеобразен мост не само за развитие на международните отношения, но и транзитна държава за наркотрафика, организираната престъпност и нелегалната търговия с оръжие. В тази връзка, турската полиция изработи стройна система за взаимодействие с граничните служби с цел тяхното пресичане. В това отношение, работата на граничната служба и бреговата охрана също заслужават сериозно внимание.
Перспективите за сътрудничество между Астана и Анкара в сферата на сигурността
Централна Азия е сред онези региони на планетата, където особено остро се усеща наличието на потенциални заплахи като религиозния екстремизъм и международния тероризъм и са налице редица проблеми с нелегалния трафик на наркотици и оръжие и миграцията.
По геополитическото си положение Казахстан доста прилича на Турция – страната също се намира на границата между два континента и, като пресечна точка на различни култури, е ключова държава в Централноазиатския регион. И двете са мюсюлмански страни със светски обществен модел, и двете безспорно играят много значима роля в своите региони, по отношение гарантирането на сигурността и стабилността, борбата с новите предизвикателства и заплахи, устойчивото развитие и налагането на универсалните човешки ценности. Наличието на толкова много аналогии показва, че съществуват всички необходими предпоставки за взаимоизгодно сътрудничество, основаващо се на доверието и равноправните отношения. Турция, както стана ясно по-горе, може да окаже значителна помощ от теоретичен, методологичен и чисто практически характер в борбата с предизвикателствата и заплахите. Сътрудничеството в сферата на сигурността, в частност, ще повлияе положително на ситуацията в целия регион, тъй като Казахстан, в качеството му на ключова централноазиатска държава, има необходимия потенциал да се превърне в «преден пост срещу съвременните предизвикателства и заплахи, аналогично на ролята и стратегическото значение на Турция в Средиземноморския регион» (7). Показателно е, че още с първите си стъпки като независима държава, Казахстан полага активни усилия за гарантиране на сигурността и стабилността в региона и света и противодействие на съвременните предизвикателства и заплахи пред страната. Затова, за по-нататъшното разширяване и усъвършенстване на потенциала му в това отношение, Казахстан, според мен, се нуждае от опита и сътрудничеството на Турция в такива сфери, като военното строителство, борбата с тероризма и екстремизма, поддържането на мира и международния опит, придобит в рамките на НАТО.
Въпреки че в Казахстан няма извършени терористични действия и не съществува проблемът с религиозния екстремизъм, това не означава, че пред страната липсват потенциални заплахи. Доста сериозен проблем в сферата на сигурността е наркоманията, тъй като, въпреки мерките за борба с него, наркотрафикът си остава основен източник за финансиране на терористичните групировки. Както отбелязва Булат Султанов, „добре е да проучим и използваме международния опит на Турция в борбата с тероризма и религиозния екстремизъм... Този опит е важен и в сферата на религиозното възпитание, защото липсата на религиозни познания у значителна част от населението в „транзитните” държави съдейства за привличането на част от него към радикалните религиозни течения” (7).
Сътрудничеството между Казахстан и НАТО също е от значение в сферата на сигурността. То се подчертава и от президента на страната Нурсултан Назарбаев, според който: „Сътрудничеството с НАТО е необходимо за формирането на армията ни, затова ще продължим да работим в тази посока”. В рамките на новия етап на това сътрудничество и по-точно на Индивидуалния план за действия се предвижда реализацията на достатъчно широк спектър от програми на различни равнища, целящи повишаване на оперативната съвместимост, задълбочаване на процеса на реформи в сферата на отбраната, подготовката на казахстанските миротворчески контингенти, сътрудничеството в научната сфера, извънредното гражданско планиране и борбата с тероризма. Предвижда се също, създаването на редица регионални центрове, като например миротворчески център с акцент върху инженерно-сапьорната подготовка, център за езикова подготовка, както и център за подготовката на офицери-верификатори (8). В това отношение, турският опит може да бъде много полезен. Турция беше първата измежду страните от НАТО, която създаде в Анкара Образователен център на програмата „Партньорство за мир”, където се подготвят офицери от различни държави. Важна роля за активизацията на отношенията и разработването на предложения и проекти в тази посока играят военните аташета в посолствата на Казахстан в Анкара и на Турция в Астана.
В заключение, можем да направим извод, че въпреки ограниченото, по ред причини, участие и роля на Турция в гарантирането на някои аспекти на сигурността в Централна Азия (екологически, икономически и социален), приносът и за военно-техническото развитие на въоръжените сили на централноазиатските републики не бива да се подценява. Вероятно, при по-прагматичен подход на двете страни, това сътрудничество би било по-ефективно. В същото време, въпреки бавните темпове на задълбочаването му, „проектите в сферата на културата, образованието и военното сътрудничество ще имат голям ефект в бъдеще”, според казахстанския политолог Санат Кушкумбаев (18). Още повече, че, както отбеляза президентът Назарбаев, в изказването си на Срещата на държавните глави на тюркоезичните държави, през 2006: „В периода след обявяването на независимостта, нашите политически, търговско-икономически, научно-технически и културно-хуманитарни отношения се издигнаха до нивото на стратегическо партньорство”. Защото международният тероризъм, религиозният радикализъм, нелегалният трафик на наркотици, оръжие и хора са общи проблеми на всички тюкроезични държави. Затова те следва да обединят усилията си в борбата с тези заплахи (19).
Бележки:
1. Омаров М., «Влияние Турции на региональную безопасность Центральной Азии и ее интересы в регионе», Вестник КазНУ, Серия международные отношения и международное право, №3 (23), 2006, с. 57-60.
2. «Сотрудничество Республики Казахстан с Турецкой Республикой», информация из раздела Международное сотрудничество с веб-сайта МИД РК http://portal.mfa.kz/portal/page/portal/mfa/ru/content/policy/cooperation, доступ в онлайн режиме 22 мая, 2008.
3. «Türk okullarını öven Nazarbayev işadamlarını yatırıma çağırdı», Новостная лента, Zaman, 22 мая 2003 г., http://arsiv.zaman.com.tr/2003/05/22/dis/butun.htm доступ в онлайн режиме 22 мая, 2008.
4. Tacibayev R., “1991-1996 Türkiye-Kazakistan İlişkileri”, yayınlanmamış Yüksek Lisans tezi, İstanbul, 1997, s. 194.
5. Багдар-Ориентир, «Xроника основных событий в Вооруженных Силах Республики Казахстан (октябрь-декабрь 2003 года)», №4, 2003, с. 7.
6. Официальные пресс–релизы МО РК о межгосударственной деятельноcти, Пресс-служба Министерства обороны РК, www.mod.kz, доступ в онлайн режиме 23 мая, 2008.
7. Султанов Б., «Сотрудничество Казахстана и Турции по противодействию терроризму и экстремизму», Взаимоотношения Турции и Центральной Азии в контексте расширяющейся Европы, Материалы международной научной конференции, 19-20 мая 2005, Дайк-Пресс, Алматы, 2006, с.107-111.
8. Абдульманов А., «У «Казбрига» - высокий потенциал миротворчества!», статья на сайте Министерства обороны РК, www.mod.kz, доступ в онлайн режим от 23 ма, 2008.
9. Macdermott R., Mukhamedov I., “Kazakhstan’s Peeckeeping Support in Iraq”, Central Asia Caucasus Analyst, 28 January 2004, Washington DC, p.9.
10. Lindstrom M., “Turkey’s Efforts to Fight Human Trafficking in the Black Sea Region: A Regional Approach”, The Quarterly Journal, winter, 2005, p. 44-47.
11. Фененко А., «Балканский фактор и военно-политическая безопасность Европы», Международная жизнь, №2, 2002.
12. Winrow G., “Turkey and Central Asia” in Central Asian Security: The New International Context by R. Allison and Lena Jonson (eds), Royal Institute of International Affairs, Brookings Institution Press, Washington DC, 2001, р. 207.
13. Мосулският конфликт и териториалният спор между Великобритания и Турция за принадлежността на богатия на петрол район на Мосул, който, до Първата световна война, заедно с районите на Киркук, Ербил и Сюлеймания, е част от Мосулския вилает на Османската империя.
14. Oran B., (ed.) Türk Dış Politikası. Kurtuluş Savaşından Bugüne Olgular, Belgeler, Yorumlar, Cilt I: 1919-1980, 8. Baskı, İstanbul: İletişim, 2005, s. 545-548.
15. Collinsworth A., “Turkey: An Emerging Global Actor”, INSIGHT TURKEY, Vol.: 9, No.: 3, SETA, Ankara, 2007, p. 93.
16. Tolon H., “Terörizm ve terörizmle Mücadelede Alınması Gereken Tedbirler”, STRATEJİK ÖNGÖRÜ, Sayı: 7, Tasam, İstanbul, 2005, s.6-7.
17. По-детайлна информация има на сайта на центъра: www.tmmm.tsk.mil.tr
18. Кушкумбаев С., «Турция в Центральной Азии: поиск оптимальной модели взаимодействия», Взаимоотношения Турции и Центральной Азии в контексте расширяющейся Европы, Материалы международной научной конференции, 19-20 мая 2005, Дайк-Пресс, Алматы, 2006, с. 184.
19. Есильбаев Т., «Тюркское единство стало реальностью», Экспресс-Казахстан, №22, 22 ноября, 2006, с. 3.
* Евразийски национален университет в Астана, авторката е кореспондент на „Геополитика” за Централна Азия
{rt}
