В началото на февруари, бившият норвежки външен министър Торвалд Столтенберг (който, между другото, е баща на сегашния премиер на страната Йенс Столтенберг) представи на извънредната среща на министрите на външните работи на скандинавските държави (Дания, Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция), провела се в Осло, доклад за перспективите и възможностите на сътрудничеството в европейския Север. Документът, който той беше помолен да подготви още през миналата година, е озаглавен „Северното сътрудничество по въпросите на международните отношения и политиката на сигурност” и публикуването му породи много широк резонанс сред експертите и анализаторите.
Мнозина го изтълкуваха като призив за създаване на скандинавски военeн блок, който, в частност, би могъл активно да се ангажира със защитата на интересите на държавите-участнички в района на Арктика, традиционно смятан за особено важен от повечето от тях.
Съдържанието на „Доклада Столтенберг”
Разбира се, веднага следва да отбележим, че докладът на Столтенберг има препоръчителен характер и въобще не изисква предприемането на някакви незабавни действия. В неговите 34 страници са очертани 13 конкретни предложения, целящи укрепването на сътрудничеството между държавите от Северна Европа и по-нататъшната им интеграция.
На първо място, бившият норвежки външен министър предлага на скандинавските страни „да създадат специализирани „стабилизиращи” въоръжени сили, които да могат да се изпращат в държави, подложени на външна намеса или други критични ситуации”. Според него, в тях „следва да участват както военни, така и граждански персонал”. При това, Столтенберг ясно дава да се разбере, че необходимостта от създаването на подобни сили се обуславя от новите предизвикателства, с които се сблъскват международната общност и ООН. В тази връзка, той отбелязва, че през последните години „с решаването на проблемите на сигурността се ангажираха най-вече големите държави, готови да използват сила за отстояването на собствените си интереси”. В същото време е очевидно, че Столтенберг не призовава за разграничаване от такива международни организации, като ЕС и НАТО, отбелязвайки, че ако все пак бъде създаде скандинавски военен алианс, той „би следвало да участва в операции под егидата на ООН, както и в такива на ЕС, НАТО, Африканския съюз и ОССЕ”, но само при условие, че всички те имат мандат от Световната организация.
Втората ключова теза в доклада на Столтенберг е предложението „за редовно патрулиране във въздушното пространство на Исландия”, която, както е известно, няма собствена армия.
„Исландия е разположена в район, изискващ повишено внимание – посочва той – и след като, през 2006, американските части напуснаха авиационната база в Кефлавик (на 50 км от столицата Рейкявик) се появи необходимост от усилване на контрола над исландското въздушно пространство, което отговаря както на интересите на самата Исландия, така и на цяла Скандинавия”.
В момента, контролът над исландското небе периодично се осъществява от самолети на отделни държави от НАТО, чиито член е и Исландия. Така, през последните две години беше възприета практиката по няколко военни самолети на една или друга членка на пакта да остават за три-четири седмици в базата в Кефлавик, осъществявайки контрол над исландското въздушно пространство. През настоящата 2009, тази мисия е възложена на военновъздушните сили на Дания, Испания и САЩ. Междувременно, Германия вече потвърди, че ще изпрати свои изтребители в Исландия, през 2010.
Въпреки че в предложението на Столтенберг, на практика, не се съдържа нищо кой знае колко „революционно”, то дава възможност, в перспектива, в небето на Исландия да се появят и военни самолети на държави, които не са членки на НАТО – като Финландия и Швеция например.
Друго ключово предложение, съдържащо се в доклада на бившия норвежки външен министър, е идеята да се задълбочи сътрудничеството по въпросите, касаещи присъствието и отстояването на собствените интереси в Арктика. Според Столтенберг: „промяната на климата и топенето на ледовете все повече привличат вниманието към района на Арктика”, особено що се отнася до разработването на неговите енергийни ресурси. Освен това, топенето на ледовете ще доведе до появата на нови търговски морски маршрути. „Повишеното внимание към Арктика може да има сериозни геополитически последици, освен това регионът би могъл да се превърне във важен източник на енергоносители за Европа” – отбелязва авторът на доклада. В тази връзка, според него, се появява необходимост от по-тясно сътрудничство в региона между държавите от Северна Европа, включително онези, които не разполагат с пряк достъп до Арктика. В същото време, Столтенберт не споменава нищо за евентуално военно присъствие в региона. В доклада му става дума, преди всичко, за необходимостта от осъществяване на мониторинг на морското пространство и създаването на единна скандинавска система за спътниково наблюдение.
Освен всичко друго, норвежкият политик призовава скандинавските външни министри да формират обща мониторингова система, която да следи състоянието на екологията и промените в околната среда в условията на глобалното затопляне на климата. „Необходимо е да създадем механизъм за обмен на информация с Русия за ситуацията в Баренцово и Балтийско море, както и със САЩ и Канада относно ситуацията в Северния Атлантически океан” – подчертава Столтенберг, посочвайки като положителен пример вече натрупания от Норвегия, Русия и Исландия опит в обмена на информация за маршрутите на руските петролни танкери от Мурманск към американското крайбрежие.
Освен това, той предлага създаването на общо скандинавско военно подразделение за морски контрол, в което да влязат службите за брегова охрана на страните-участнички, както и спасителните служби, и което да поеме контрола върху водите на северните морета.
Освен това се подчертава необходимостта да се формира единна мрежа за противодействие на кибер-атаките, създаване на подразделение, отговарящо за борбата с последиците от природните бедствия и катастрофи, както и да се учреди обща служба за разследване на военните престъпления, да се разшири взаимодействието между дипломатическите институции на скандинавските държави, да се задълбочи военното сътрудничество, както и това в сферите на транспорта, медицината и образованието. Накрая, Столтенберг, специално отбелязва необходимостта от подписването на „Декларация за солидарност” на страните от Северна Европа, в която да се уточнява, как всяка от тях „следва да действа, ако неин съсед стане обект на нападение или бъде подложена на външен натиск”.
Възможен ли е Северният съюз?
На практика, в доклада си, Торвалд Столтенберг обединява и обобщава редица тези и идеи, които са доста популярни в скандинавските държави, при това сред най-различни политически кръгове. Имайки предвид обаче, че при изготвянето му, той е ползвал помощта на експерти от външните министерства на всички държави от Северна Европа, докладът, в определен смисъл, би могъл да се приеме като „програмен”. Разбира се, както вече посочих по-горе, всичките 13 предложения, съдържащи се в него, имат препоръчителен характер и дали скандинавските политици ще решат да ги реализират на практика е под въпрос. Картата на Скандинавия е достатъчно пъстра: от петте държави в региона, две (Норвегия и Исландия) не са членки на ЕС. Други две (Швеция и Финландия) пък не участват в НАТО. Тоест, дори ако всички страни искат да реализират една или друга идея, всяка от тях може да се сблъска със сериозни бюрократични, правни и икономически прегради, поставени както от НАТО, така и от ЕС.
При това е съвършено ясно, че когато говори за възможността да се формира скандинавски военен съюз, за патрулирането в исландското въздушно пространство и т.н., Столтенберг в никакъв случай няма предвид създаването на балансьор или конкурент на НАТО, ЕС или другите международни организации. Напротив, той изрично подчертава необходимостта от тясно взаимодействие с вече съществуващите международни институции. Затова докладът му може да се тълкува по-скоро като призив за създаване на своеобразен Северен алианс, чиито членове да имат общи цели и задачи и винаги да са готови да си помагат.
Впрочем, северноевропейците традиционно поддържат тесни и здрави връзки помежду си, имайки предвид общата история и специфичното им географско положение, и неведнъж са демонстрирали готовност да се подкрепят взаимно. Сред последните примери в това отношение е ситуацията в Исландия, чиято икономика, вследствие на глобалната икономическа криза, се оказа на ръба на фалита. Останалите скандинавски държави веднага и отпуснаха мащабни кредити и то при доста изгодни условия. Тоест, докладът на Столтенберт призовава по-скоро за задълбочаването на едно вече съществуващо активно сътрудничество, отколкото за извеждането му на някакво качествено различно ниво.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
Новият Северен съюз
Typography
- Font Size
- Default
- Reading Mode