17
Сря, Апр
5 Нови статии

Битката за политическото наследство на Доган започна

Други статии и материали
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Битката за политическото наследство на Ахмед Доган започна. Единадесетата национална конференция даде старт на преформатирането на неговото любимо политическо отроче – т.нар. „български етнически модел”.

В обръщението си към делегатите Соколът не обели и дума за него. Но в политическият си анализ подчерта, че в Европа все по често ще присъства национализмът, което неизбежно ще се отрази върху вътрешната политика в нашата страна.

Конференцията бе белязана от оставката на председателя на партията Мустафа Карадайъ. Една от причините е, че той в прав текст заяви, че „българският етнически модел” не може да остане в досегашния си вид. ”Модел,който не се развива,дефектира!” - посочи Карадайъ на Форума на Алианса на либералите и демократите за Европа“ (АЛДЕ), провел се в София, в присъствието на турската посланичка Айлин Секизкьок.

За „българският етнически модел” е говорено и писано много. Но винаги без конкретика. Всъщност, за първи път в историята на Третата българска държава, турското етническа малцинство получи правото за политическо представителство чрез своя, собствена формация. „Българският етнически модел”, за чийто архитект се сочи Доган, изключва признаването на турско национално малцинство в нашата страна, което е в съзвучие с Конституцията, според която България е е еднонационална държава.

През последните години, с налагане доминацията на неолиберализма, се прави опит в Европа да се възкреси мултикултурализмът по американски образец. Той е контрапункт на национализма.  България не прави изключение в това отношение. Както е известно обаче, мултикултурализмът, който признава индивидуалните етнически и религиозни права, изключва формирането на етнически партии.

Неслучайно в посланието си Доган изрази опасение, че ДПС може да бъде превърната в бутикова платена партия.

На свой ред, Карадайъ заговори за ревизия на Българския етнически модел пред турската посланичка. Думите му са отговор на тежненията в радикални изселнически среди в Република Турция, които настояват за признаване на турско национално малцинство в България. Радетел за това е Рафет Улутюрк - лидер на изселническата организация „Бултюрк”, базирана в Истанбул. По предпазлив е председателят на най-голямата изселническа организация „Балгьоч”, базирана в Бурса - проф.д-р Емин Балкан.В интервю за „Дойче веле” той беше категоричен, че „Балгьоч” не стои зад идеята за признаване на турско национално малцинство в България.

Въпреки това, турските медии посочиха, че при посещението си в България турският външен министър и бивш шеф на разузнаването (MIT) Хакан Фидан се е срещнал с вече бившия лидер на ДПС Мустафа Карадайъ, за да даде рамо на сънародниците и да им вдъхне смелост.

Фидан следва неотклонно препоръките на Фондацията за политически, икономически и социологически изследвания (SETA) - проправителствена агенция, базирана в Анкара. В доклад на SETA за България, изготвен от проф.д-р Бурханетин Дуран, се препоръчва: ”Да се развиват общи проекти с имената в ДПС, които не хранят отрицателни чувства към Турция!”.

Турският президент Реджеп Таип Ердоган демонстрира волята на Анкара да влияе върху процесите в ДПС. Всъщност, той за втори път се обърна към участниците в национален форум на Движението, давайки заявка за по-тесни контакти: ”Партията се е превърнала в един от градивните елементи на българската политика и демокрация. ДПС допринася за сътрудничеството между България и Турция!”. В заключение, Ердоган поздрави делегатите с „копнеж и обич”.

* Председател на Сдружение „Балкански форум за мир-Кърджали”

Поръчай онлайн бр.2 2024