Eволюцията на концепцята за Индо-Тихоокеанският регион

През онези години островите в Югоизточна Азия се изучават активно и много учени, по-специално Алфред Уолъс, Джордж Ърл и Джеймс Логан, предлагат собствени версии на името на архипелага, целящи да подчертаят изолацията на неговите културни традиции и същевременно връзката им с континенталните култури.

В резултат на това е възприет терминът на Уолъс "Малайски архипелаг", а терминът "Индонезия", въведен от Ърл, впоследствие е фиксиран в името на страната. Предложеният от Логан вариант „Индо-Тихоокеански острови“ обаче не се възприема.

Терминът "Индо-Тихоокеански регион" отново навлиза в политическия речник от 20-те години на ХХ век благодарение на германския геополитик и военен стратег Карл Хаусхофер. Той е немски военен аташе в Япония, а по-късно служи като инструктор в японската армия и пътува през голяма част от региона, посещавайки Манджурия, Индия, Югоизточна Азия и Корея.

След поражението на Германия в Първата световна война Хаусхофер се посвещава на науката, превръщайки се в един от бащите на новата вълна на германската геополитика. В своите статии и рецензии, публикувани редовно в списанието „Zeitschrift fur Geopolitik“, и в монографията „Германската културна политика в Индо-Тихия океан“, той защитава важна идея. А именно, че в Индо-Тихоокеанския регион, включващ Индийския и западната част на Тихия океан, е пространството, където ще се реши бъдещето на човечеството. Затова, за да възвърне предишното си величие, Германия трябва да влезе в съюз с водещите страни от този регион.

Ще припомня, че на Хаусхофер се приписва основна роля за сключването на Антикоминтерновския пакт между Германия, Италия и Япония, защото убеждава Хитлер в необходимостта да се гледа на Страната на изгряващото слънце като на обещаващ партньор в Източна Азия.

След Втората световна война концепцията на Хаусхофер излиза от мода. Но самата идея, че регионът на Индийския и западната част на Тихия океан представляват единно културно и политическо пространство, може да бъде проследена в трудовете на индийските изследователи от 1940-те и 1950-те години. Първите учени и геополитици на независима Индия - Балкришна Вайдиа и Кавалам Мадхара Паникар, включват целия регион на Индийския океан, Югоизточна Азия и западната част на Тихия океан в сферата на интересите на новата държава. Но те не наричат тази въображаема географска общност Индо-Тихоокеански регион.

По време на Студената война терминът временно губи геополитическото си значение. Затова пък многократно се използва в чисто географски смисъл - например в името на Индо-Тихоокеанския съвет по рибарство. През 50-те години на ХХ век терминът „Индо-Тихоокеански владения“ е използван от австралийски учени в дискусиите по проблемите на деколонизацията. Десетилетие по-късно той влиза като „Индо-Тихоокеанско пространство“ в редица документи, засягащи въпроси, свързани с  ядрената и регионална сигурност.

На различни политически дискусии австралийските учени правят важна стъпка към концептуализиране на Индо-Тихия океан. Те излагат идеята, че сигурността на Австралия ще бъде гарантирана, ако в Индо-Тихия океански регион се формира стабилен баланс на силите между Китай, Япония, СССР и САЩ. Следва да се отбележи обаче, че тази идея не е доразвита.

През следващите години терминът "Индо-Тихоокеански регион" (ИТР) на практика изчезва от историческите и политически трудове. Затова пък влиза в употреба сред биолозите, които го използват за обозначаване на зоогеографски регион, включващ целия Индийски океан, както и западния, и централния Тихи океан.

Ролята на Индия за възраждане на геополитическото понятие „Индо-Тихоокеански регион“

Вицеадмирал Премвир Дас, бивш ръководител на Източното военноморско командване на Индия, и капитан Гурприт Хурана вдъхват нов живот на термина "Индо-Тихоокеански". Това става по време  на една от сесиите на Индо-японския диалог за сигурност. Съответно, сборникът с документи е публикуван през март 2007. Още преди това капитан Гурприт Хурана публикува статия в януарския брой на „Strategic Analysis“ В статията, озаглавена „Сигурност на морските пътища: перспективи за индо-японско сътрудничество“, той използва термина "Индо-Тихоокеански регион". Материалът касае сигурността на морския път, водещ от страните от Персийския залив до Япония. Хурана посочва, че тя може да бъде постигната само с помощта на Индия, която поради географското си положение контролира участъка от този маршрут, който минава през Индийския океан.[1]

Един от тези материали вероятно е забелязан от премиера на Япония Абе Шиндзо[2]. П през август с.г., по време на посещение в Делхи, той развива индийския парламент идеята на пенсионираните индийски моряци, обявявайки „сливане на два океана“ и начало на Индо-Тихоокеанската ера. Тази идея веднага е приета от индийските елити. С края на Студената война и променящата се външнополитическа ситуация, Индия търси нова стратегия, която да и позволи да намери място в променения свят и да постигне основната си цел - да се влее в редиците на великите сили. Този процес започва в рамките на политиката „Гледай на Изток“ (Look East), която предвижда икономическа и политическа преориентация към страните от Югоизточна Азия. През следващото десетилетие Индия провежда икономически реформи, тества ядрени оръжия и успешно приключва конфликта в Каргил с Пакистан. Икономическият растеж достига почти 9% годишно и индийските елити вярвят, че страната скоро ще изпревари Китай по икономическо развитие. Тоест, трябва да се мисли за разширяване на сферата на влияние, което може да стане само чрез излизане отвъд Индийския океан и включване, най-малко, на западната част на Тихия океан в тази сфера.

В процеса на експанзия Индия неизбежно би се  конфронтирала, под една или друга форма, с Китай, което изисква силен флот. Неслучайно в края на 1990-те в индийския елит се формира мощно лоби, подкрепящо развитието на флота и призоваващо за морска експанзия, към което принадлежат ключови министри от правителството на Атал Бихари Ваджпаи: външният министър Джасвант Сингх, съветникът по националната сигурност Браджеш Чандра Мишра и министърът на отбраната Джордж Фернандес.

Въпреки това, след поражението на Бхаратия Джаната Парти-БДП на изборите през 2009, правителството на ИНК (Индийския национален конгрес) начело с Манмохан Сингх, което идва на власт, не разглежда Индийския и особено Тихия океан като зона на конфронтация с Китай. Тази ситуация се променя след избирането на Нарендра Моди от БДП за премиер, когато политиката „Гледай на Изток“ (Look East) е преименувана на „Действай на Изток“ (Act East), за да се подчертае значението на Югоизточна Азия за системата за сигурност на Индия.

На практика, от този момент, идеята за Индо-Тихоокеанския регион (ИТР) става неизбежен компонент от индийския политически дискурс. Във виждането на индийските елити ИТР е "естествен" регион, който някога е бил исторически формиран, изчезнал е в резултат на външни сили и сега се издига от забравата. 

Въпреки първоначалното колебание, Индо-Тихоокеанската рамка се очертава като определящ елемент на външната политика на Индия. Макар че приемането ѝ е катализирано от нарастващото икономическо и военно участие на Китай в Индийския океан и Южна Азия, Индо-Тихоокеанската концепция предоставя на Индия стратегически план за нейната по-широка външнополитическа програма. Застъпничеството на Ню Делхи за базиран на правила регионален ред, насърчаването на икономическата интеграция и усилията за подобряване на морската сигурност не са просто реактивен отговор на променящия се свят, а активна промяна във външната политика.

Като възприема стратегическата гъвкавост в развиващ се геополитически пейзаж, където приоритетите на ключовите участници варират, подходът на Ню Делхи е да следва базирано на проблемен подход сътрудничество със стари приятели или нови партньори, според обстоятелствата. За разлика от своите партньори в QUAD[3], Ню Делхи гледа към Индийския океан в регионален план. В геополитически план, Индия и КНР се разглеждат от съседите си като равни величини. Фокусът на спора между Пекин и Ню Делхи дори не е териториален, а касае нарастването на китайското военно присъствие в Индийския океан. И макар че целта на КНР е защитата на нейните морски търговски комуникации в Индийския океан, Индия не може да не реагира. Съответно, САЩ и „Колективния Запад“ се стараят да се възползват от това противостоене между двата азиатски гиганта.

Индия е склонна да разглежда Индийския океан като естествена сфера на своето влияние и, съответно, започва създаването на мрежа от военно-морски бази и радарни станции както на своя територия, така и на териториите на малките островни държави (Маврикийски и Сейшелски острови). Ключовият елемент на индийската отбрана е Андаманската позиция, закриваща изхода от Андаманското море в Бенгалския залив. Повишеното внимание на индийските политици и военни към източната част на Индийския океан води, на първо място, до вакуум в западната му част. Някои индийски и чужди анализатори смятат, че в бъдеще Китай може да се възползва от това.

На второ място, това води до повишаване на интереса към сътрудничество със страните от Югоизточна Азия, прикривайки източна фланг на индийската сфера на влияние. Концептуалната основа на индийското морско планиране е хипотезата, че при изостряне на конфликта Индия, със своетосвоето изгодно географско положение, може да окаже влияние върху външната политика на Китай, поставяйки под контрол основния му маршрут за износ в Европа и вноса на въглеводороди от страните на Персийския залив. Макар да е очевидно, че това ще означава открита война, тъй като цената на географското предимство е доста съмнителна. Особено на фона на растежа на вноса на руски петрол в Китай и разширяване на транзитния потенциал на жп линиите на Русия и на Северния морски път. В отговор Индия се стреми да увеличи своя нов морски геополитически потенциал црез реализацията на програмата «Сагармала»[4].

В глобален план, обаче, Индия определено се вижда като център на сила в един нов мултицентричен свят. От тази гледна точка индийските интереси частично съвпадат с тези на КНР, тъй като Пекин също се стреми към многополюсен свят. Оттук и позицията на страната-субконтинент, която, от една страна, е член на БРИКС и ШОС (Шанхайската организация за сигурност), а от друга - на QUAD. Безспорно, подобна ситуация е изпълнена с много сложности, трудни проблеми, въпроси и неизвестни. В тази връзка се твъри, че индо-китайските отношения се развиват по формулата „не съвсем заедно, но и не съвсем против“.

САЩ и концепцията за Индо-Тихоканския регион

Наред с Индия, Съединените щати са най-напреднали в концептуализацията на Индо-Тихоокеанския регион, макар че техните версии за него се разминават все повече във времето. За Ню Делхи, ИТР е преди всичко концепция,  осигуряваща както исторически, така и цивилизационен аргумент (но не само) за стремежа на Индия да придобие статут на велика сила.

Ролята, която този геополитически конструкт играе за Вашингтон е качествено различна.За САЩ Индо-Тихоокеанският регион е удобна политическа конструкция, която в съответствие с американската Индо-Тихоокеанската стратегия, е необходима, за да се използват страните от региона и най-вече Индия и Австралия, за „сдържането на Китай“. Следва да отбележа, че конструкцията ИТР получава реална политическа тежест във Вашингтон едва през 2017, когато в първия си мандат президентът Доналд Тръмп застава зад нея. Оттогава, следвайки САЩ, редица западни държави също възприемат Индо-Тихоокеанската концепция.

За американците разбирането за този регион като "Индо-Пасифик" позволява по-нататъшното им навлизане в Евразия от Изток на Запад. Военноморското присъствие на САЩ е глобално и командната зона на отговорност на Пентагона включва по един или друг начин всяка страна в света Така погледнато, официалното оправдание за присъствието на американската военна мощ от Африканския рог до Малакския залив става още по-актуално. В този смисъл Индо-Тихоокеанското пространство може да се превърне в „дългосрочна структура“ (longue durée), ако използваме концепциите на френската школа на историците от т.нар. „Annales“.

Следва да напомня, че експрезидентът на САЩ Джо Байдън, още на 11 февруари 2022,. предложи нова стратегия на САЩ относно Индо-Тихоокеанския регион. Тя отразява визията на Вашингтон за ключовото значение на този регион, който все повече се утвърждава като икономическия двигател на планетата, но и като основна арена на геополитическото съперничество през ХХI век.

Както се заявява в приетия документ за Индо-Тихоокеанската стратегия на САЩ, тя  „цели да осигури свободен, отворен, свързан, проспериращ, сигурен и устойчив Индо-Тихоокеански регион“[5]. Това предполага следното:

- Икономически ангажимент: САЩ се стремят да укрепят икономическите връзки с индо-тихоокеанските нации, насърчавайки търговията и инвестициите.[6] «Индо-Тихоокеанската икономическа рамка за просперитет» (IPEF) е ключова инициатива в това отношение.[7]

- Сигурност и отбрана: Стратегията набляга на укрепването на регионалната сигурност чрез съюзи и партньорства, като QUAD (“Четиристранен диалог по сигурността“ включващ САЩ, Япония, Индия, Австралия) и AUKUS (САЩ, Обединеното кралство, Австралия). Ще припомня, че тези четири държави следват т.нар. «Нова дипломация на основната група за цунами», разработена в отговор на земетресението и цунами-то в Индийския океан през 2004.  

- Технологичен напредък: САЩ се стремят да насърчават технологичните иновации и сътрудничество в области като киберсигурност, морска сигурност и критична инфраструктура.

- Противодействие на влиянието на Китай: Важен аспект на стратегията е противодействието на нарастващото влияние на Китайската народна република (КНР) в региона с дипломатически, икономически и военни средства.

- Мултилатерализъм: САЩ се ангажират да работят с регионални и международни организации, но и с групи от държави (което намира израз в неофициалното формиране на блок, наречен «Колективен Запад» и включващ страни, както от евроатлантическия Запад, така и от Източна Азия) за справяне със споделените предизвикателства и насърчаване на доброто управление.

Стратегията отразява ангажимента на САЩ да поддържат баланса на силите в региона и да гарантират дългосрочна стабилност и просперитет.[8] Както и през Втората световна война, САЩ разглеждат Тихия океан като ключов театър на военни действия, с тази разлика, че Китай измества Япония като основен противник. Китайската «експанзия» трябва да бъде задържана от „островни вериги“ или „островни облаци“, първата от които минава покрай бреговете на Япония, Тайван и Филипините, втората - край Япония, Гуам и Нова Гвинея, а третата по протежение на Хавайските острови, Тонга и Нова Зеландия.

Вашингтон се стреми по всякакъв начин да запази моноцентричния свят. Но САШ се притесняват от нарастващата мощ на Китай и затова американското ръководство се въздържа да влезе в открито противоборство с КНР. То осъзнава взаимовръзката между икономиките на двете страни. Тъй като разбира, че подобно съревнование може да доведе до изтощаване на САЩ, то залага, първо, на постепенното снижаване на икономическата зависимост от Китай и, второ, на формирането на система от съюзи, която би позволила частичното прехвърляне на задачата за сдържане на КНР върху партньорите. Такива съюзи са QUAD, AUKUS, “Five Eyes” ("Пет очи") и АНЗЮС.

Индия се разглежда като един от потенциалните съюзници, тъй като доминира в региона на Индийския океан поради изгодното си географско положение и високите темпове на икономическо развитие. Именно желанието да се осигури индийска подкрепа обяснява приемането от Вашингтон на първоначално индийската концепция за Индо-Тихоокеанския регион и развитието на Индо-Тихоокеанската стратегия.

Югоизточна Азия интересува САЩ както като мощен икономически център, чийто потенциал може да се използва за икономическо сдържане на Китай, така и като потенциален театър на военни действия.

От началото на 2025 на власт е нова администрация начело с президента Доналд Тръмп. Според нея, КНР е основния съперник на САЩ в глобален план. Затова с висока степен на вероятност може да се предполага, че Индо-Тихоокеанския регион ще бъде в центъра на вниманието на Вашингтон в кратко, средно и дългосрочна перспектива. Това несъмнено го превръща в ключово геоикономическо и геополитическо пространство като зона на противостоене, противоставяне и възможно даже конфликти.

Индо-Тихоокеанските стратегии на страните от АСЕАН, Пакистан и Бангладеш

АСЕАН (The Association of Southeast Asian Nations)[9] е в центъра на индо-тихоокеанската геополитика и геоикономика, буквално и метафорично. АСЕАН обмисля повече от година да публикува краткия петстраничен преглед на АСЕАН за Индо-Тихия океан в средата на 2019. С внимателно подбрани изрази документът предоставя много приобщаваща визия за Индо-Тихия океан, който е отворен за всички. Той избягва да посочва която и да било страна като партньор или съперник. Прогнозата на АСЕАН признава продължаващите геополитически и геостратегически промени и призовава за избягване на задълбочаване на недоверието, грешни сметки и модел на поведение, основан на играта с нулева сума. Той вижда „централното място на АСЕАН като основен принцип за насърчаване на сътрудничеството в Индо-Тихоокеанския регион“.[10]

Следва да се напомни, че страните от АСЕАН провеждат политика на многовекторно сътрудничество с прилежащите към Югоизточна Азия държави, която намира реален израз в такива организации като: „АСЕАН+3“ състояща се от АСЕАН, Китай, Япония и Южна Корея, която бе създадена през 1997, и „АСЕАН +6“, т.е. „АСЕАН+3“ плюс Индия, Австралия и Нова Зеландия.

Накратко, визията на АСЕАН създава впечатление, че асоциацията е отворена за всички регионални инициативи за свързаност. В Генералния план за свързаност на АСЕАН-2025 (MPAC) се гарантира подкрепа за Споразуменията за свободна търговия - ССТ (FTA). Според визията на АСЕАН, икономическите области на сътрудничество излизат извън рамките на търговията и обхващат всички аспекти на икономиката, включително: цифрова икономика и улесняване на трансграничния поток от данни; насърчаване на микро, малки и средни предприятия; активно развитие на иновациите и сътрудничество при подготовката за Четвъртата индустриална революция, с акцент върху споделянето на експертен опит, реализиране на ползите и смекчаване на предизвикателствата на цифровата революция. [11]

За АСЕАН, като асоциация, фокусирана предимно върху икономическото сътрудничество, нарастващото напрежение в региона носи известен дискомфорт. АСЕАН никога не е създавала пълноценен военен компонент, което я прави уязвима в контекста на нарастващото съперничество между суперсилите. Парадоксално е, че въоръжените сили на страните от АСЕАН са доста впечатляващи като цяло, но нямат опит в сътрудничеството и се използват само в борбата срещу пирати, терористи или бунтовници. Стратегически най-важните страни членки са Малайзия, Сингапур и Индонезия. Всички те, в една или друга степен, могат, ако е необходимо, да възпрепятстват корабоплаването или напълно да блокират Малакския пролив, главният корабен канал, водещ от Тихия океан към Индийския океан. Следва да се отбележи, че освен общата визия/концепция, стратегия/ на страните от АСЕАН във връзка с ИТР, някои от тях имат и свои, собствени визии, които ще представя накратко по-долу.

Индонезийската концепция за индо-тихоокеанско сътрудничество

През май 2013 г. министърът на външните работи на Индонезия Марти Наталегава в реч на тема „Индонезийската гледна точка за Индо-Тихия океан“, произнесена  на Индонезийската конференция, организирана от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) изразява за първи път индонезийската концепция за ИТР. На Глобалния диалог на CSIS през май 2018 в Джакарта индонезийският външен министър Ретно Марсуди очертава концепцията за индо-тихоокеанско сътрудничество. Тя се основава на принципите за „отвореност, прозрачност и приобщаване, насърчаване на навика за диалог, насърчаване на сътрудничеството и приятелството и спазване на международното право“.[12] А през август 2018 Ретно официално представи индонезийската концепция за индо-тихоокеанско сътрудничество на 8-ата министерска среща на върха в Източна Азия (East Asia Summit - EAS).

През ноември 2018 президентът Джоко Видодо посочи, че „Концепцията за индо-тихоокеанско сътрудничество поставя акцент върху няколко принципа, включително сътрудничество, вместо съперничество, приобщаване, прозрачност и откритост, както и зачитане на международното право“, като това стана на 13-та пленарна сесия на EAS, проведена в конгресния и изложбен център Suntec Singapore[13].

Дипломатическата стратегия на Филипините и ИТР

На основата на стратегически документ за Индо-Тихоокеанския регион, приет през прил 2023, администрацията на Бонгбонг Маркос засилва сътрудничеството със САЩ, чиито служители са сключили споразумения с Филипините за енергетиката, телекомуникациите, правата на човека, образованието, продоволствената сигурност и продажбите на ядрени технологии. През февруари 2023 Маркос се среща с министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин, за да финализират споразумение за добавяне на достъпни за САЩ филипински военни бази към Споразумението за засилено сътрудничество в отбраната, което позволява посещения на американски военни [54]. По-рано същато година Филипините подписаха и споразумение за отбрана с Япония, а Маркос обяви, че са в ход преговори за съвместен пакт за отбрана между Япония, Филипините и САЩ. Освен това страната е купувач на южнокорейски оръжия и военно оборудване и има дългогодишно партньорство в областта на сигурността с Австралия и Индия.[14]

Пакистан и ИТР

През последните десетилетия геополитическият пейзаж на Южна Азия претърпя дълбока трансформация. Индо-Tихоокеанският регион се очертава като критична фокусна точка. Пакистан е страната, стояща на кръстопътя на вътрешна нестабилност и променяща се глобална динамика. В продължение на години Карачи се бори да намери стабилна и последователна посока на външната политика, често колебаейки се между съюзи и стратегии без ясни дългосрочни цели, тъй като политическите сътресения, икономическите предизвикателства и опасенията за сигурността продължават да нарушават вътрешната му стабилност.

Политическият пейзаж на Пакистан отдавна е белязан от нестабилност. Страната е преживяла множество военни преврати, цивилни правителства с кратки мандати, т.е. политическата нестабилност не е нещо ново. От обявяването на независимостта тя е преминала през 23 министър-председатели, като нито един не е завършил пълен мандат. Сянката на военните е голяма: пряко управление в продължение на 33 години и непряко влияние в другите случаи. Следва да се отбележи, че критични към вътрешната и външната политика на Пакистан кръгове поставят редица въпроси и изразяват съмнения по отношение на досегашния външнополитически курс на страната, включително във връзка с ИТР. Така, например, в Pakistan Today журналистът на свободна практика Номан Намеед Мир, прави следния коментар: «В момента външната политика на Пакистан е в сложно стратегическо положение. От една страна, задълбочаващите се отношения с Китай, особено чрез Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC), предлагат икономически ползи и развитие на инфраструктурата. Тази връзка обаче, има ограничения, породени от  икономическата диверсификация и регионалната интеграция.

От друга страна, нарастващото влияние на Индия и активното ѝ участие в глобални и регионални инициативи, като Indo-Pacific Economic Framework for Prosperity (IPEF)[15] и Quad, я правят важен стратегически съперник за Пакистан. Нарастващото икономическо и дипломатическо влияние на Индия, съчетано с нейната военна модернизация, допълнително усложнява позицията на Пакистан в региона.

Външната политика на страната продължава да е доминирана от стратегическия съюз с Китай. Въпреки че това партньорство донесе някои ползи чрез CPEC, то оставя Пакистан дипломатически изолиран в определени отношения. Нарастващото влияние на Индия, съчетано с нежеланието на Пакистан да се ангажира с по-широки регионални инициативи, рискува допълнително да маргинализира Пакистан на световната сцена".[16]

Сходни мнения изразяват и други пакистански анализатори, които предупреждават, че «За Пакистан ИТР е рамка, която има потенциала да носи, както икономически, така и стратегически предизвикателства. Такова важно предизвикателство са нарастващите общи стратегически интереси на САЩ и Индия, особено по отношение на Китай. Американската подкрепа за изграждането на Индия като инструмент за противодействие на Китай изправя Пакистан пред заплаха»[17].

Индо-тихоокеанската перспектива на Бангладеш

Бангладеш като страна от Азия пряко обърната към Индийския океан, излиза със собствена Индо-Тихоокеанската стратегия или както е известна в самата страна - Индо-Тихоокеанска перспектива. През април 2023 Външното министерство на Бангладеш официално обявява своята Индо-Тихоокеанска перспектива с 15 точки, които подчертават необходимостта от „мирен, сигурен и приобщаващ“ Индо-Тихоокеански регион. Стратегията на Бангладеш насърчава устойчивостта в глобалните вериги за създаване на стойност; хранителна, водна и енергийна сигурност; свобода на корабоплаване и прелитане; морска сигурност и борба с тероризма; борба с престъпните мрежи; неразпространение, поддържане на мира, устойчиво развитие, и „безпрепятствения и свободен търговски поток в ИТР“.[18]

Въпреки че Бангладеш не е член на Индо-тихоокеанската икономическа рамка за просперитет (IPEF), той я смята за жизненоважна за насърчаване на стабилността, отвореността и сътрудничеството в ИТР, включително в Бенгалския басейн, както и за засилване на икономически растеж през Бенгалския залив.

Великобритания

Т.нар. „Brexit“, т.е решението на Обединеното кралство да напусне Европейския съюз стана факт след референдум, проведен на 23 юни 2016, където 52% от гласувалите избраха напускане на ЕС. «Брекзит» официално се състоя на 31 януари 2020. След излизането на Британия от Европейския съюз бе лансирана концепцията за „Глобална Британия“. Тя се съдържа и е най-пълно представена в меморандум на Министерството на външните работи и общността, издаден през март 2018. Меморандумът е представен от министерството пред Комитета по международни отношения на Камарата на лордовете в отговор на искането им за формулиране на приоритетите на британската външна политика в променените световни условия.

Всичко това има отношение към Британската визия за ИТР. Правителството на Обединеното кралство я формулира в документ, наречен Integrated Review Refresh 2023, т.е. «Интегриран преглед Обновяване 2023».[19]  Ключовото му послание е желанието на Великобритания да участва в насърчаването на свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион. Лондон представя ясна визия и стратегия за Индо-тихоокеанския регион, като се фокусира върху няколко ключови области:

- Икономически растеж: Обединеното кралство има за цел да засили икономическите връзки с индо-тихоокеанските страни, като признава потенциала на региона за растеж и търговия. Това включва укрепване на търговските отношения и проучване на нови икономически възможности.

- Изменение на климата: Справянето с този проблем е важен приоритет. Обединеното кралство се ангажира да подкрепя прехода към чиста енергия и устойчивото развитие в регион.

- Сигурност: Гарантирането на регионална и глобална сигурност е от решаващо значение. Обединеното кралство работи за насърчаване на мира и стабилността в Индо-тихоокеанския регион, като си сътрудничи с регионалните партньори по въпросите на сигурността.

- Основана на правила международна система: Обединеното кралство подчертава значението на основания на правила международен ред, който е от съществено значение за търговията, управлението и колективната сигурност.

- Ангажираност с АСЕАН: Обединеното кралство се ангажира активно с АСЕАН (Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия) в подкрепа на икономическата интеграция, климатичните и енергийните инициативи и други приоритети.

- Всеобхватно и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (Comprehensive and Progressive Agreement for Trans-Pacific Partnership - CPTPP[20]): Обединеното кралство се присъединява към CPTPP, което се очаква да подобри търговските отношения и да създаде модерни правила за търговия в региона.

Тези усилия отразяват дългосрочния стратегически ангажимент на Обединеното кралство към Индо-Тихоокеанския регион, насочен към насърчаване на взаимните ползи и справяне със споделените предизвикателства. Великобритания участва активно в подобряването на сигурността на Индо-Тихоокеанския регион чрез участието си в инициативите AUKUS и QUAD. Както е известно QUAD е стратегически диалог между САЩ, Япония, Индия и Австралия. Обединеното кралство не е официален член на QUAD, но си сътрудничи с държавите от QUAD по различни инициативи за сигурност. QUAD се фокусира върху осигуряването на свободен и отворен ИТР, гарантиране на морската сигурност и справяне с предизвикателства като изменението на климата и критичните технологии.

Значително по-активна е ролята на Британия в AUKUS, т.е. тристранното партньорство за сигурност между Австралия, Обединеното кралство и Съединените щати. То е обявено през септември 2021. AUKUS цели формиране на свободен и отворен Индо-Тихи океан чрез подобряване на военните способности, особено чрез разработването на ядрени подводници за Австралия. Партньорството се фокусира и върху напреднали технологии като кибер възможности, изкуствен интелект и квантови технологии.

Официално се заявява, че както AUKUS, така и QUAD отразяват ангажимента на Обединеното кралство за поддържане на регионална стабилност и сигурност в Индо-Тихоокеанския регион, адресиране на споделените опасения относно нарастващото влияние на Китай и осигуряване на основан на правила международен ред.

Япония

По-горе споменах, че министър-председателят на Страната на изгряващото слънце Абе Шиндзо говори пред Индийския парламент за сливането на Индийския и Тихия океани. Но Японската Индо-Тихоокеанска стратегия (ИТС) набира скорост едва след инцидента със сблъсъка на лодки в спорния с Китай архипелаг Сенкаку през 2010.

Абе и влиятелни негови съпартийци от Либерално-демократическата партия, като Асо Таро, формулират концепцията "Визия за свободен и открит Индо-Тихоокеански регион" (FOIP)[21], превърната в ключов елемент на регионалния и на глобалния дневен ред. След като Абе за втори път оглавява  японското правителство през 2012, концепцията за ИТР не само се връща във фокуса на външнополитическия дискурс на Токио, но по-късно е възприета и от администрацията на Тръмп. Тя е заложена в основата на Индо-Тихоокеанската стратегия на САЩ. Дори само фактът, че лансираното от Япония понятие за "Свободния и открит Индо-Тихоокеански регион" започва да се използва в документите на Държавния департамент и Пентагона, може да се приеме за сериозен успех на Токио, който често е критикуван, че "послушно следва руслото на външната политика на Вашингтон"[22].

Значима е ролята на Абе и Япония в инициирането на т.нар. „Четиристранен диалог за сигурност» (QSD), известен също като «Четворна група нации (Quad/QUAD). Това е стратегически диалог между Австралия, Индия, Съединените щати и Япония по въпросите на сигурността в Индо-тихоокеанския регион.Диалогът е формализиран през 2007 от японския министър-председател Шиндзо Абе с подкрепата на американския вицепрезидент Дик Чейни, австралийския премиер Джон Хауърд и индийския министър-председател Манмохан Сингх. През 2008, поради прекратяване на участието на Австралия, QUAD престава да съществува.

Дейността му е възстановена през ноември 2017, при управлението на Доналд Тръмп. Официалната цел на QUAD е да развива партньорство за сигурност, основано на общи ценности и интереси: върховенство на закона, свобода на корабоплаването, зачитане на териториалната цялост и суверенитет, мирно разрешаване на териториалните спорове и свобода на търговията. На практика, основната цел на обединението е да сдържа Китай в Индийския и Тихия океан.^[23]

Оттогава насам Токио постоянно прокарва идеята за FOIP, макар и под различна терминология. Първоначално, официални лица и лидери на Япония използват термина Индо-Тихоокеанска стратегия, като по-късно го заменят с Индо-Тихоокеанска визия.[24]

Имайки предвид икономическият интерес на Япония да поддържа свободни морски комуникационни линии (SLOC) и неразрешения спор с Китай за островите Сенкаку, не е изненадващо, че морската сигурност заема видно място в индо-тихоокеанскиия визия на Токио.

Поддържането на основан на правила ред и свободата на корабоплаването са обявени цели и Япония предвижда да осигури основните SLOC чрез задълбочаване на сътрудничеството в областта на отбраната - съвместни военноморски учения, дейности за военен обмен и отбранително оборудване и технологично сътрудничество със страни със сходно мислене в Югоизточната част Азия, Южна Азия, тихоокеанските острови, Близкия изток, Африка и Латинска Америка, които са важни за гарантиране на енергийната сигурност. Япония ефективно прилага своята индо-тихоокеанска стратегия за сигурност. Военното ѝ сътрудничество с индо-тихоокеанските страни се задълбочава значително. През 2012 Япония провежда съвмесни военни операции само с пет държави в Индо-Тихия океан. За по-малко от 10 години броят им нараства до 15, през 2021.[25]

Въпреки че Японската Индо-Тихоокеанска визия възниква от опасения за сигурност, в основата ѝ за залегнали и икономически интереси. С общ бюджет от 200 млрд. долара Токио лансира инициативата „Партньорство за качествена инфраструктура за подкрепа и финансиране на инфраструктурни проекти за свързаност в Индо-Тихоокеанския регион“. Япония финансира различни инфраструктурни проекти в Африка и Азия, включително осем проекта за развитие на пристанища, два проекта за развитие на летища и два мега железопътни коридора, наред с няколко други пътни и енергийни проекти.

Макар че Токио не е изразил пряко и официално загриженост от инициативата „Един пояс, един път“ (ЕПЕП) на КНР, акцентът върху прозрачността, ефективността и устойчивостта - заедно с нарастващото сътрудничество със САЩ, ЕС и Австралия за финансиране на инфраструктурата - предполага, че партньорството за качествена инфраструктура има за цел да предложи на индо-тихоокеанските страни алтернатива на китайските инфраструктурни проекти.

Освен подобряването на физическата свързаност, визията на Япония за Индо-Тихоокеанския регион редвижда търговски споразумения - както в двустранни, така и в многостранни рамки, като инструменти за осигуряване на по-висока икономическа интеграция с индо-тихоокеанските страни. Токио е основният двигател на две сключени мегаспоразумения за свободна търговия: „Регионалното цялостно икономическо партньорство“ (RCEP) и „Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство“(CPTPP)[26].

Тъй като тези “Споразумения за свободна търговия“ (ССТ) са отворени за Китай, фокусът на Япония върху ССТ предполага на пръв поглед, че Токио може би не се интересува от икономическо възстановяване на баланса. Скорошните инициативи/действия на Япония обаче показват друго. След избухването на пандемията от Covid-19 Токио предприема две мерки за икономическо разделяне с КНР.

На първо място, Страната на изгряващото слънце въвежда пакет от финансова подкрепа от 2 млрд. долара за японски фирми, опериращи от Китай, за да се преместят обратно в Япония или в трета страна. На второ място, съвместно с Индия и Австралия, тя стартира „Инициативата за устойчивост на веригата за доставки“ (SCRI), целяща насърчаване на инвестициите и събития за намиране на съответствие между купувач и продавач заедно със съвместни мерки за диверсификация на търговията и инвестициите за постигане на целта за устойчивост на веригата за доставки. Тези инициативи, заедно с фокуса върху подобряването на инфраструктурата в индо-тихоокеанските страни, предполагат, че може би Япония възприема мега-ССТ като инструмент за възстановяване на икономическото равновесие в региона.

Когато говорим за "Визията за свободен и открит Индо-Тихоокеански регион" на Страната на изгряващото слънце, следва да споменем тясната ѝ връзка с т.нар. „Доктрина на Абе“ и по-нататъшната политика на Токио както във връзка с ИТР, така и в по-глобален план. Ключов момент в „Доктрината Абе“ е т.нар „Активен пацифизъм“. Той цели да промени образа на Япония след Втората световна война и да утвърди по-активната и роля в регионалната и глобалната сигурност. Тази стратегия, често наричана „доктрината Абе“, включва преразглеждане на политиките за сигурност на Япония, включително противоречивото ново тълкуване на член 9 от Японската конституция, който традиционно ограничава военния капацитет на Япония. Чрез насърчаването на „проактивния принос към мира“, Абе се стреми да подобри международното положение на Япония и да укрепи нейните съюзи, особено със САЩ.[27] «Доктрината Абе» следва целенасочена стратегия насочена към "освобождаването" на Япония от имиджа ѝ в региона, като победена във Втората световна война държава, която обаче след това - благодарение на САЩ - е избегнала "заслуженото наказание" за извършените от нея военни престъпления.

Някои експерти твърдят, че подходът на Абе е бил успешен в трансформирането на позицията на сигурност на Япония и увеличаване на влиянието и в международните отношения. Тази промяна обаче също предизвика дебати и опасения сред съседите на Япония, които остават предпазливи предвид спомена за историческите действия на Япония по време на Втората световна война.[28]

Важен момент в политиката на Абе по сигурността е първата, приета през 2013, в японската съвременна история Стратегия за национална сигурност. През 2014-2015 по инициатива на Абе са преразгледани самоограниченията за износ на японска военна продукция и за участието на Токио в различни формати за колективна самоотбрана (такъв, например е „Японо-американския договор за сигурност“), които още по време на Студената война са превърнати в "свещена крава" за значителна част от японското общество и в ключов елемент на регионалното статукво. Несъмнено Абе играе една доста по-сложна и гъвкава игра. Той например, се стреми да развива връзките и с китайския лидер Си Дзинпин и дори успява да стопи леда в двустранните отношения, осъществявайки през октомври 2018 посещение в Пекин - първата среща на върха между двете страни след затишие от седем години.

По същия начин Абе поддържа отношения с руския лидер Путин с желание да търси контрабаланс в лицето на Русия срещу КНР в онзи момент.

Следващите премиери на Япония – Суга Йошихиде, Кишида Фумио и сегашият - Ишиба Шигеру, продължават курса на страната както по отношение на ИТР, но и в глобален план, в рамките на начертаната от Вашингтон глобална стратегия, макар че е трудно да бъдат наречени  лидери, способни на оригинални ходове, какъвто бе Абе Шиндзо.

На 10 февруари 2023 тогавашният премиер Кишида Фумио наблюдава подписването на няколко пакта за отбрана и инвестиционни сделки с президента Бонгбонг Маркос от Филипините. Маркос обявява и, че обмисля започване на тристранни преговори за отбрана със САЩ и Япония. На 20.03.2023 Кишида посещава Ню Делхи, където изнася политическа реч „Бъдещето на индо-тихоокеанския регион - новият план на Япония за „свободен и отворен индо-тихоокеански регион“ - заедно с Индия като незаменим партньор“ пред Индийския съвет по световни въпроси (ICWA), обявявайки новия план на Япония за „свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион (FOIP)". Това става в присъствието на индийския външен министър Субраманян Джайшанкар.[29]

В началото на 2025 Япония продължава да следва начертаните стратегически линии на сътрудничество най-вече със САЩ, но и с Великобритания, както и с водещи страни от ЕС, като Германия и Франция, чрез засилено сътрудничество в рамките на т.нар. „Колективен Запад”.

Австралия

Австралия не е публикуваала специален документ, в който да очертае своята Индо-Тихоокеанска визия или стратегия. Австралийската Индо-Тихоокеанска визия се развила по-скоро чрез няколко ключови политически документа като Бялата книга за отбраната от 2016 и Бялата книга за външната политика от 2017. Тези документи призовават за сигурен, отворен и проспериращ Индо-Ттихоокеански регион. Канбера възприема зачитането на международните закони, норми и отворените пазари като съществени за сигурността и просперитета на Австралия и се ангажира да поддържа тези ценности.

Подобно на Индо-Тихоокеанските визии на Япония и САЩ, морската сигурност заема видно място и в Австралийската визия за ИТР. Бялата книга за външната политика от 2017 признава, че моретата в региона стават все по-натоварени и оспорвани и призовава всички страни да гарантират, че „международното право, особено UNCLOS [Конвенцията на ООН по морско право] се спазва и прилага, за да се защити свободното корабоплаване и да се поддържат суверенните права на крайбрежните държави.“[30] Канбера смята, че оспорването на тези идеи ще нараства, затова планира да засили отбранителната готовност на Австралия чрез по-сериозни инвестиции в отбранителни способности и разширяване на отбранителното сътрудничество, включващо споделяне на информация, съвместни военноморски учения, изследвания и разработки, сътрудничество в отбраната на границите и т.н. с други страни със сходно мислене - особено индо-тихоокеанските демокрации - Япония, Индонезия, Индия и Република Корея, както и АСЕАН.[31]

Финансирането на свързаност/инфраструктура също заема видно място във визията на Канбера за Индо-Тихия океан. В синхрон със САЩ и Япония, австралийските документи изразяват загриженост относно финансирането на инфраструктурата, което се използва за придобиване на стратегическо влияние и търговско предимство, и обещават подкрепа за прозрачност, устойчивост и участие на частния сектор в проекти за свързаност/инфраструктура. Бялата книга за външната политика от 2017 твърди, че Австралия е отворена за участие в регионални инфраструктурни инициативи, включително «Един пояс, един път» на КНР, ако се спазват горепосочените принципи. Въпреки това, през следващите години Австралия се присъединява към регионалните инфраструктурни инициативи, предложени от Токио и Вашингтон. Канбера си партнира с Япония и САЩ, за да стартира мрежата «Blue Dot»[32] за насърчаване на прозрачно, устойчиво и социално отговорно финансиране на инфраструктурата.

Предвид отворената и икономика със силна зависимост от международната търговия, не е изненадващо, че Австралийската Индо-Тихоокеанска стратегия апелира за свободна и справедлива търговия в многостранна рамка. Канбера обаче признава, че напредъкът на многостранните форуми ще бъде много бавен и, следователно, вижда многостранните/двустранните търговски споразумения като практичен път напред. Австралия вярва, че по-високата икономическа интеграция между страните в Индо-Тихоокеанския регион може да намали стратегическото съперничество, т.е. визията на Канбера за Индо-Тихоокеанския регион се стреми към постигане на „общорегионално търговско и инвестиционно споразумение, дефинирано от всеобхватни правила за насърчаване на либерализацията, реформите и по-безпроблемната търговска среда.“[33]

Освен че е част от три многостранни търговски споразумения, Австралия вече има ССТ с девет отделни държави. Съгласно своята Индо-Тихоокеанска стратегия Канбера очаква да подпише още седем търговски споразумения, като ССТ между Австралия и Индия и Всеобхватното споразумение за икономическо партньорство между Австралия и Индонезия (CEPA) са начело в списъка с приоритетите и. В същото време Канбера насърчава идеята за регионално споразумение за свободна търговия, което да включва САЩ, Индия и Япония. Акцентът върху споразуменията за свободна търговия, заедно с регионалните търговски и инвестиционни споразумения, предполага, че Австралия може би иска да постигне следните две цели като част от своята Индо-Тихоокеанска стратегия.

На първо масто, Канбера се стреми да разнообрази търговията на Австралия, като подпише повече ССТ, особено с индо-тихоокеанските демокрации, Индия и Индонезия.

На второ място, чрез мега търговски и инвестиционни споразумения Австралия се опитва да дефинира търговски и инвестиционни правила в многостранна рамка, за да защити икономическите си интереси в Китай, където нейните фирми са инвестирали около 200 млрд. долара.

На трето място, което е и най-важното тъй като засяга основните геополитически противоречия, е участието на Австралия в ключовите структури на «Колективния Запад» в ИТР – QUAD и AUKUS.

Подходите на Китай и Русия към Индо-Тихоокеанския регион

През ХХ век Китай има сравнително малък флот. След поражението в Първата Китайско-японска война 1894-1895, страната е разкъсвана от борби между различни клики и партии и няма време да изгради флот, въпреки че дори тогава има китайци, които мечтаят  да създадат голям флот, като адмирал Чен Шаокуан.

Китай съумява да започне изграждането на флот за „Зелена вода“[34] едва след края на Гражданската война и създаването на КНР през 1949. През следващите десетилетия, с нарастването на икономическата мощ на Китай, нараства и флотът на КНОА (Китайската Народно-освободителна армия). След като „Китайското икономическо чудо“ осигурява високи темпове на растеж на БВП, концентрация на капитали и формиране на корабостроителна и пристанищна база, Китай започна да създава флот „Синя вода“ в съответствие с предписанията на адмирал Лю Хуацин. Днес китайският флот е най-бързо развиващият се в света. Неговите основни задачи са да гарантира бреговата отбрана, да подкрепя претенциите на Китай за спорни територии в Източнокитайско и Южнокитайско море и да гарантира безопасно преминаване на китайски търговски кораби в райони на пиратска дейност. Основата на китайската морска геополитическа мощ е големия търговски флот, който осигурява непрекъснатия износ на китайски стоки и поддържа статута на Китай като „фабриката на света“, както и риболовният му флот. Освен това Китай практикува „мека сила“, като продава или дарява военни кораби на приятелски страни, помагайки им да укрепят флотите си и обвързвайки ги икономически.

Следва да подчертая, че подходите на Пекин по отношение на ИТР са подчинени на общата геополитическа и външнополитическа линии на Китай. Тук ще спомена издигнатата, през ноември 2012, на ХVIII конгрес на ККП, от генералния и секретар Си Дзинпин концепция за «Глобалното общество като споделена съдба на човечеството». През 2015, на 70-то Общо събрание на ООН, се  предлага концепцията да стане платформа за мирно развитие иэхармоничен свят. Външната политика на КНР се придържа към тази  платформа, за което свидетелстват редица инициативи на Пекин:

• Китай се включва в Регионалното всеобхватно икономическо партньорство - РВИП (Regional Comprehensive Economic Partnership), «заченато» на 01.01.2022 в Ханой. В него влизат 15 страни, включително АСЕАН, Китай, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. РВИП отговаря за 30% от световната икономика, 30% от световното население и два милиарда и двеста милиона потребители. РВИП е най-големият търговския блок в света и най-бързо растящия икономически регион на планетата. КНР несъмнено е „локомотива” на този блок;
• Друг пример е 17-та среща на Г-20 (15-16.11.2022) на остров Бали, Индонезия. Предвид факта, че след посешението на Нанси Пелоси в Тайван, китайско-американските отношения са в ниска точка, Пекин призовава САЩ да работят заедно за връщане по пътя на стабилно развитие;
• Споразумението между Иран и Саудитска Арабия за възстановяване на дипломатическите отношения от 10.03.2023, е постигнато чрез посредничеството на Пекин. То е наречено „Победа за мира";
• Планът от 12 точки за разрешаване на конфликта в Украйна «Позиция на Китай за политическо решение на украинската криза» (关于政治解决乌克兰危机的中国立场_中华人民共和国外交部, Guānyú zhèngzhì jiějué wūkèlán wéijī de zhōngguó lìchǎng_zhōnghuá rénmín gònghéguó wàijiāo bù).[35] Първата му точка изисква да се уважава суверенитета на всички държави, без „двойни стандарти“. Точка 2 пък апелира да се изостави манталитета на Студената война и да се „насърчава изграждането на балансирана, ефективна и устойчива европейска архитектура за сигурност". В следващите точки се говори за прекратяване на войната, мирни преговори, безопасност на атомните електроцентрали, снижаване на стратегическите рискове, прекратяване на едностранните санкции и т.н.

Несъмнено, подходът на КНР по отношение на ИТР не може да се коментира без да се има предвид фона, на който се изгражда този подход. В това отношение американските академични кръгове и медийните анализатори са най-напреднали в концептуализацията си по отношение на взаимодействията между САЩ и Китай, както и в откровеността си по този проблем. В известна степен, без да се твърди, че тези кръгове изразяват официална позиция на Вашингтон, те определено отразяват по достатъчно откровен начин реалната картина, която в официалните позиции обикновено е скрита зад дипломатически фрази и двусмислени определения.

Тук следва да спомена т.нар. „Капан на Тукидид“[36]. Става дума за термин, популяризиран от харвардския учен Греъм Алисън[37]. Той изследва подробно отношенията между изгряващи и утвърдени сили, на основата на Пелопонеската война. Тя се води вежду възходящата държава Атина и тогавашната доминираща сила в Елинския свят Спарта. Войната започва през 431 г. пр. н.е. и продължава 27 години. В статия по този въпрос Алисън пише „През последните 500 години са наблюдавани 16 случая, в които възходяща сила заплашва да измести доминиращата. Дванайсет от тях завършват с война“[38].

Греъм Алисън наслагва този исторически прецедент върху съвременната ситуация със САЩ и КНР, въз основа на което задава въпросът: Ще бъде ли възможно днес да се избегне «Капана на Тукидид», т.е. голяма война между САЩ и Китай или  историята ще се повтори с трагична обреченост?

Що се отнася, конкретно, до подходите на Пекин във връзка с ИТР следва да посоча, че китайските официални лица често критикуват концепцията за "Индо-Тихия океан", разглеждайки я като инструмент за сдържане на Китай. Конкретен пример в това отношение е „Съвместното изявление на Си и Путин, което разкрива общата позиция относно Индо-Тихоокеанския регион“, подготвена за срещата на високо равнище на Г-20 в Индия на 9-10 септември 2023.

В съвместното комюнике, публикувано след срещата между Си Дзинпин и Владимир Путин, се казва, че Индо-тихоокеанската стратегия „оказва отрицателно въздействие върху мира и стабилността“ и е в противоречие с това, което те наричат  „отворена и приобщаваща система за сигурност в Азиатско-Тихоокеанския регион“[39].

Това е може би първият път, когато Китай и Русия се обединяват, за да се противопоставят на Индо-Тихоокеанската концепция, въпреки че руски официални лица често описват стратегията като опит на Запада да създаде разделение между Москва и Ню Делхи.

Развитието идва в момент, когато Китай и Русия работят съвместно, за да възпрепятстват усилията на страните-членки на Г-7 за включване на текст, осъждащ руската инвазия в Украйна по време на срещите на министрите на финансите и външните министри на Г-20, домакинствани от Индия.

В контекста на Индо-Тихоокеанската стратегия, която е подкрепена от Австралия, Индия, Япония и САЩ - всички членове на QUAD, съвместното изявление на Китай и Русия я описва като „затворена и изключителна групова структура“. В изявлението се твърди, че НАТО укрепва „връзките за военна сигурност“ с азиатско-тихоокеанските страни и подкопава регионалния мир и стабилност.

„Двете страни се противопоставят на създаването на затворена и изключителна групова структура в Азиатско-Тихоокеанския регион, създавайки групова политика и лагерна конфронтация. Двете страни посочват, че САЩ се придържат към манталитета на Студената война и следват „Индо-Тихоокеанската стратегия“, което има отрицателно въздействие върху мира и стабилността в региона“, се казва в съвместното изявление.

Освен това Китай и Русия заявяват, че са „ангажирани с изграждането на еднаква, отворена и приобщаваща система за сигурност в Азиатско-Тихоокеанския регион, която не е насочена срещу трети страни“, за да поддържат регионалния мир, стабилност и просперитет“. [40] Това е първия път, когато двете страни говорят публично за създаване на алтернатива на Индо-Тихоокеанската концепция.

Руската Федерация

Някои руски експерти посочват че дълго време Руската Федерация няма ясна визия и позиция по отношение на ИТР. В частност, подчертава се, че „като изключим Китай, Русия остава последната голяма индо-тихоокеанска държава, която не е предложила своя собствена версия за Индо-Тихоокеанския регион. Изглежда че, предвид императивните интереси на Индия, би било разумно Москва да представи собствена приобщаваща версия за ИТР, предполагаща включването на всички партньори на Москва, в това число Китай, в рамките на региона, която има потенциал да се комбинира с индийската визия за Индо-Пасифика, превръщайки се в алтернатива на американската версия.[41]

В тази връзка може да се предположи, че в онзи момент Москва не бърза и не възнамерява да излиза с официална позиция, защото не смята за нужно да следва ясна линия в спора и противопоставянето между Пекин и Ню Делхи по този въпрос. Тъй като се старае да запази близките си и важни за нея отношения и с Китай, и с Индия, Русия предпочита «да замълчи».

Ситуацията качествено се изменя след 24 февруари 2022 във връзка със започналия въоръжен конфликт в Украйна. Москва гърси по-категорична подкрепа на т.нар. Специална военна операция (СВО). Такава е възможна по-скоро да дойде от Пекин, отколкото от Ню Делхи. В този смисъл следва да бъде разбирано и „Съвместното изявление на Си и Путин за общата позиция относно Индо-Тихоокеанския регион“, подготвена за срещата на високо равнище на Г-20 в Индия през септември 2023. 

След това събитие, през септември 2023, Русия много по-определено формулира както своите интереси в региона, така и линията си по отношение на ИТР. Интересен момент, че терминът, който се използва в руската политологична литература, не е „Индо-Тихоокеански регион“, а Азиатско-Тихокеански регион (АТР)[42].В по-широк план се говори за Тихи океан и Индийски океан, но не и за  Индо-Тихи океан.

На фона на натиска от страна на „Колективния Запад“, намерил израз в прекъсването на традиционните вериги за доставки и необходимостта Русия да измести икономическите си потоци на Изток, тя е заинтересована от задълбочаване на сътрудничеството със страните както от АСЕАН, така и от Южно-Азиатската асоциация за регионално сътрудничество - СААРК (SAARC).[43] Има редица области, в които сътрудничеството е от полза и в двата случая.Тази смяна на фокуса включва:

- Създаване на непрекъснато движение на стоки от руски пристанища до пристанища в региона и обратно: Става дума не само за гарантиране на безопасността на корабите, превозващи руски товари, но и за готовността на пристанищата в региона да ги приемат. Руските навигатори вече трябва да се справят със задържането на кораби, превозващи санкционирани товари в европейски води, както и с отказа да се допусне кораби от санкционния списък на САЩ да влизат в пристанищата на Бангладеш и Индия. За да избегне подобни ситуации в бъдеще, Русия трябва да засили военноморското си присъствие по целия маршрут на своите кораби, с изключение на районите, където защитата може да бъде осигурена от флотите на приятелски страни. Освен това Москва се интересува от участие в инфраструктурни проекти за развитие на пристанищата, по-специално изграждането на терминали, които биха помогнали за решаването на проблема със санкционираните кораби. Увеличаването на логистичната свързаност в региона и развитието на инфраструктурата ще опрости движението на стоки и граждани между държавите и ще увеличи потока от туристи към страните от АСЕАН и СААРК.

- Укрепване на военно-икономическия потенциал на Тихоокеанска Русия: Доскоро Далечният изток бе сравнително спокоен регион по отношение на сигурността. Въпреки това, нарастващото напрежение в отношенията между Русия и САЩ, както и между Китай, и САЩ, продължаващата милитаризация на Япония и създаването на мрежа на „Азиатското НАТО“, принуждават Москва да обърне специално внимание на укрепването на Тихоокеанския си флот. В новите условия Владивосток се превръща в една от най-обещаващите точки за руски внос и износ и „тихоокеанската врата“ на Русия, което изисква модернизация на пристанищната и корабостроителната инфраструктура на града и околните райони, както и разширяване на транспортния маршрут, свързващ европейската и тихоокеанската части на Русия. Освен това развитието на Далечния изток ще разкрие нови възможности за бизнес и ще привлече инвестиции от чужбина, включително от страните от Южна и Югоизточна Азия.

- Укрепване на икономическото и политическо сътрудничество с АСЕАН и СААРК максимизиране на потенциала на Асоциацията, включително военния: Москва е заинтересована както от разширяване на броя на партньорите на Изток, така и от това АСЕАН и СААРК да останат относително независим полюс на сила, което в сегашните тревожни условия изисква засилване на сътрудничеството по въпросите на сигурността. Укрепването на архитектурата за сигурност, формирана на базата на АСЕАН и СААРК, ще повиши ефективността на ориентираните към АСЕАН и СААРК механизми за противодействие на предизвикателствата и заплахите в региона. Русия се нуждае от неутрална и силни АСЕАН и СААРК, защото това ще ѝ позволи да излезе от дихотомията Китай-САЩ, ще разшири пространството и за политически маневри и ще гарантира запазването на приобщаваща и взаимноизгодна регионална структура. За тази цел Русия изглежда желае да се ангажира с АСЕАН (и по-специално с Индонезия), но също и с Индия за продажба или съвместно разработване на нови видове военноморски оръжия, особено дронове и системи за откриване и проследяване. Като разработва взаимноизгодни проекти въз основа на минали взаимодействия, Москва се надява, че Русия и страните от АСЕАН и СААРК ще могат да изградят заедно по-справедливо и сигурно бъдеще в обозримото бъдеще.

Заключение

Въз основа на представения материал и неговия анализ могат да бъдат направени следните обобщения, заключения и вероятни прогнози, а именно:

В съвременната обстановка следва да се посочи, че ИТР вече е най-важното търговско-икономическо и геоикономическо пространство, тъй като мие бреговете на най-големите световни икономики и технологически лидери. В този аспект днес Атлантика стои далеч зад ИТР.

Ролята, която играят крайбрежните на ИТР държави в търговско-икономически, иновационно-технологически и, съответно, геоикономически план го превръщат и в най-значимо геополитическо пространство. Но от гледна точка на остротата на противостоенето, противопоставянето и конфликтния потенциал ИТР все още стои зад Евро-Атлантика.Сблъсъкът на територията на Украйна съдържа изключителен риск за машабна война, дори такава с използване на оръжия за масово поражение - ядрени, химически и биологически. В ИТР присъстват точки на напрежение и конфликти. Но нивото на противоречията в момента е по-ниско, отколкото в Евро-Атлантика. Въпреки че в бъдеще не е изключено рисковото равнище за една или друга форма на конфликтна ситуация значително да нарастне. При което, като се имат предвид значителни мащаби на страните от ИТР, последствията от евентуален сблъсък могат да са с много по-големи размери.

В тази връзка ще напомня за т.нар “Doomsday Clock”, т.е. „Часовникът на Съдния ден”. Става дума за група от експерти в САЩ. Наскоро те сравниха „Карибската криза“ (16-28 октомври 1962) с днешното положение.[44] Тази криза се смята за момента, когато Студената война е най-близо до прерастването ѝ в ядрен конфликт. Руснаците я наричат „Карибска криза“, американците – „Кубинска ракетна криза“, а кубинците – „Октомврийска криза“. Тогава, според «Часовника на Съдния ден», светът е бил на 9 минути от Тотална ядрена война и Световна катастрофа. Според същите експерти, в момента светът е само на 90 секунди от Световната катастрофа.

Днес в САЩ има нова администрация начело ДоналдТръмп. Тя като че ли е по-склонна да защитава моноцетричния свят не толкова следвайки линията да се върви по ръба на въоръжено противопоставяне, съдържащо риск от Ядрен Армагедон, колкото с различни икономически, технологически, дипломатически и прочее противоборства. Само бъдещето обаче ще даде отовор на въпроса, поставен от Греъм Алисън Ще бъде ли възможно днес да се избегне «Капана на Тукидид», т.е. Голямата война? Да си пожелаем мир на Земята! 

*Преподавател в Нов български университет

Бележки:

[1] Вж. Куприанов, Алексей Владимирович, Индо-Тихоокеанский регион: Индийский взгляд, в  https://www.imemo.ru/publications/periodical/meimo/archive/2021/5-t-65/south-asia-in-regional-and-world-politics/the-indo-pacific-indian-view, Последно влизане 07.02.2025.

[2] Тук и по-нататък японските именав предложения материал следват приетата в Страната на изгряващото слънце традиция пръво да бъде фамилията и след това е личното име.

[3] Quad group of nations (Quad/QUAD). е стратегически диалог между Австралия, Индия, Съединените щати и Япония по въпросите на сигурността в Индо-Тихоокеанския регион. Наричан е още «Четиристранен диалог за сигурност» (англ. ез. Quadrilateral Security Dialogue, QSD),

[4] Програмата Сагармала /Sagarmala Programme/ е инициатива на Министерството на пристанищата, корабоплаването и водните пътища на Индия за преобразуване на морския сектор на страната предвид строителството на инфраструктурни проекти - мрежа от пристанища, пътища, канали и други логистични съоръжения.

[5] The Indo-Pacific Strategy в https://www.state.gov/indo-pacific-strategy/, Последно влизане 31.01.2025.

[6] Там.

[7] US Indo-Pacific Strategy: Implication for Pakistan в https://issra.pk/pub/insight/2024/US-Indo-Pacific-Strategy-Implications-for-Pakistan/US-Indo-Pacific-Strategy-Implications-for-Pakistan, Последно влизане 31.01.2025.

[8] Haass, Richard N., President of CFR/Council of Foreign Relations/. Statement before the House Committee on Foreign Affairs, Haass presented a trajectory for U.S. policy toward the Indo-Pacific в https://www.cfr.org/report/us-policy-toward-indo-pacific-case-comprehensive-approach, Последно влизане 31.01.2025.

[9] Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия, съкратено АСЕАН, е политически и икономически съюз на 10 държави в Югоизточна Азия. Заедно държавите членки имат население от над 600 млн. души и площ от над 4,5 млн. км2. Блокът генерира брутен вътрешен продукт (БВП) по паритет на покупателната способност (ППС) от 10,2 трлн. долара през 2022, което е приблизително 6,5% от световния БВП (по ППС). Сред държавите членки на АСЕАН са някои от най-бързо развиващите се икономики в света, а институцията играе важна роля в източноазиатския регионализъм, вж. в Yoshimatsu, Hidetaka "Meanings, norms, and social constitution: revisiting ASEAN centrality in East Asian regionalism". Japanese Journal of Political Science, 2023, 4, р. 409-423, Последно влизане 01.02.2025.

[10] Ministry of Foreign Affairs, Government of Japan, “Japan’s Effort for a ‘Free and Open Indo Pacific’” (PowerPoint presentation, n.d.), в https://www.mofa.go.jp/, Последно влизане 01.02.2025.

[11] Master Plan on ASEAN Connectivity 2025 в https://asean.org/wp-content/uploads/, Последно влизане 01.02.2025.

[12] Tham Jansen, "What's in Indonesia's Indo-Pacific Cooperation Concept?". The Diplomat, May 1 2018. Последно влизане 11.05.2023.

[13] Office of Assistant to Deputy Cabinet Secretary. "Indo-Pacific Cooperation Concept Focuses on Cooperation, Not Rivalry: President Jokowi". Cabinet Secretariat, Indonesia, November 15, 2018. Последно влизане, 24.04. 2023.

[14] Grossman, Derek "The Philippines Is America's New Star Ally in Asia". Foreign Policy, February 21, 2023, Последно влизане, 24.04. 2023.

[15] През май 2022 Съединените щати стартираха Индо-тихоокеанската икономическа рамка за просперитет (IPEF) с Австралия, Бруней Даруссалам, Фиджи, Индия, Индонезия, Япония, Република Корея, Малайзия, Нова Зеландия, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам. Обявената цел е подобряване на устойчивостта, приобщаването, икономическия растеж, справедливост и конкурентоспособност.

[16] Mir, Noman, „Redefining Pakistan’s strategic direction amid growing instability“ в https://www.pakistantoday. com.pk/2025/02/04/redefining-pakistans-strategic-direction-amid-growing-instability/, Последно влизане 10.02.2025.

[17] Khan, Mahrukh. „US Indo-Pacific Strategy: Implications for South Asia,“ в https://www.issi.org.pk/wp-content/uploads/ 2021/05/4_SS_Mahrukh_Khan_No-1_2021.pdf#:~:text=The%20following%20paper%20will%20explicate% 20the%20aims%20and,stern%20posturing%20in%20the%20region%2C%20especially%20towards%20Pakistan.

[18] "Bangladesh formally announces its Indo-Pacific Outlook", в www.dhakatribune.com. Последно влизане, 24.04. 2023.

[19] https://assets.publishing.service.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/

1145586/11857435_NS_IR_Refresh_2023_Supply_All Pages_Revision_7_WEB_PDF.pdf, Последно влизане 27.01.2025.

[20] CPTPP еволюира от Транстихоокеанското партньорство (TPP), съкратено като TPP11 или TPP-11,  споразумение, което никога не е ратифицирано поради оттеглянето на Съединените щати.TPP е подписан на 4 февруари 2016, но така и не влиза в сила, тъй като САЩ се оттеглят от споразумението скоро след избирането на Доналд Тръмп за президент. Всички останали, подписали TPP, се съгласяват през май 2017 да съживят споразумението, като администрацията на Шиндзо Абе в Япония поема водеща роля вместо САЩ. През януари 2018 CPTPP е създадено като следващо споразумение, запазвайки 2/3 от разпоредбите на своя предшественик; 22 мерки, предпочитани от САЩ, но оспорвани от други подписали страни, са спрени, докато прагът за влизане в сила е намален, за да не се изисква присъединяване на САЩ.Споразумението за създаване на CPTPP е подписано на 8 март 2018 от Австралия, Бруней, Канада, Чили, Япония, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур и Виетнам, като церемонията се провежда в Сантяго, Чили

[21] 自由で開かれたインド太平洋". Ministry of Foreign Affairs of Japan в https://web.archive.org/web/ 20241227150306/https://www.mofa.go.jp/mofaj/gaiko/page25_001766.html, Последно влизане 03.02.2025.

[22] https://www.state.gov/wp-content/uploads/2019/11/Free-and-Open-Indo-Pacific-4Nov2019.pdf, Последно влизане 03.02.2025.

[23] Lavina Lee and John Lee, “Japan-India Cooperation and Abe’s Democratic Security Diamond: Possibilities, Limitations and the View from Southeast Asia,” Contemporary Southeast Asia 38, no. 2 (2016), р. 284-308.

[24] Вж. https://www.spf.org/jpus-insights/spf-asia-initiative-en/spf-asia-initiative003.html, , Последно влизане 03.02.2025.

[25] Pankaj Vashisht, “Indo-Pacific Strategies: What Do They Entail for India?,” Journal of Indo-Pacific Affairs 6, no. 3 (March–April 2023), р. 109–128, в https://www.airuniversity.af.edu/JIPA/Display/Article/3371487/indo-pacific-strategies-what-do-they-entail-for-india/, Последно влизане 03.02.2025.

[26] „Всеобхватно и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство“(The Comprehensive and Progressive Agreement for Trans-Pacific Partnership – CPTPP) е споразумение за свободна търговия между:Австралия, Бруней, Канада, Чили, Япония. CPTPP влиза в сила на 30 декември 2018 за Австралия, Канада, Япония, Мексико, Нова Зеландия и Сингапур. Виетнам ратифицира споразумението на 14 януари 2019, а Перу го ратифицира на 21 септември 2021.

[27]  Bosco Joseph A. Japan: From ‘Proactive Pacifism’ to ‘Proactive Diplomacy’, в Japan: From ‘Proactive Pacifism’ to ‘Proactive Diplomacy’ – The Diplomat, Последно влизане 07.01.2025.

[28] Вж. Akimoto, Daisuke. THE ABE DOCTRINE: Japan’s Proactive Pacifism and Security Strategy. New York: Palgrave Macmillan [an imprint of Springer Nature], 2018. xv, pp. 46, ISBN 978-981-10-7658-9.  .

[29] Kishida Fumio "Policy Speech “New Plan for a "Free and Open Indo-Pacific" by Prime Minister KISHIDA Fumio on  March 20, 2023. MOFA, Japan. Последно влизане 21.03. 2023.

[30] 2017 Foreign Policy White Paper, р. 47.

[31] 2016 Defense White Paper, Canberra: Department of Defense, 2016, в https://www.defence.gov.au/, Последно влизане .

[32] Blue Dot – наименованието идва от образа на Земята от Космоса – Представлява партньорство между САЩ, Австралия и Япония, работещи с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - ОИСР, за разработване на изчислими показатели и методи за сертифициране на въздействието и устойчивостта на инфраструктурата.

[33] 2017 Foreign Policy White Paper, р. 45.

[34] Флотът за „Зелена вода“ означава военноморска сила, способна да действа в крайбрежните зони на собствената си държава и с ограничена компетентност да действа в околните маргинални морета. Това е сравнително нов термин, който е създаден, за да допълни две дългогодишни определения: Флот за „Синя вода“ (дълбоки открити океански води) и флот за „Кафява вода“ (крайбрежни води в близост до брега).

[35] Вж. 关于政治解决乌克兰危机的中国立场_中华人民共和国外交部, Guānyú zhèngzhì jiějué wūkèlán wéijī de zhōngguó lìchǎng_zhōnghuá rénmín gònghéguó wàijiāo bù / в https://www.mfa.gov.cn/, Последно влизане 06. 01. 2025.

[36] Тукидид/(на гръцки: Θουκυδίδης; на латински: Thucydides) е древногръцки историк и военачалник, автор на „История на Пелопонеската война“ в 8 книги/ пише: „Възходът на Атина и страхът от този възход в Спарта направи войната неизбежна“.

[37] Allison, Graham. "The Thucydides Trap", 9 June 2017 в https://foreignpolicy.com/2017/06/09/the-thucydides-trap/. Последно влизане Retrieved 27.08.2023 . The past 500 years have seen 16 cases in which a rising power threatened to displace a ruling one. Twelve of these ended in war.

[38] Там

[39] “Xi, Putin joint statement reveals new stand on Indo-Pacific, plan for G20 meet“ в https://www.hindustantimes. com/ world-news/xi-putin-joint-statement-reveals-new-stand-on-indo-pacific-plan-for-g20-meet-01679470857067.html, Последно влизане 07.02.2025.

[40]Вж.https://www.hindustantimes.com/world-news/xi-putin-joint-statement-reveals-new-stand-on-indo-pacific-plan- for-g20-meet-01679470857067.html, Във в. „Hindustan Times” от 22 март 2023 по този повод се коментира, че Индия, чиито отношения с Китай са в дадения момент на най-ниската си точка от шест десетилетия поради проточилото се военно противопоставяне с Китай на Линията на действителен контрол (LAC), наблюдава с предпазливост нарастващите стратегически отношения в областта на сигурността между Москва и Пекин, особено след началото на войната в Украйна. Последно влизане 07.02.2025.

[41] Вж. Куприянов, Алексей Владимирович, „Индо-Тихоокеанский регион: Индийския взгляд“, МЭ и МО/Международная экономика и Международные отношения/, 2021, т.65, №, с.49-58,  

[42] Вж. Куприянов, Алексей.“ Морская геополитика Тихого и Индийского океанов: взгляд из Москвы“, в „Валдайски записки“, №124, 16.09.2024 в https://ru.valdaiclub.com/a/valdai-papers/valdayskaya-zapiska-124/,

[43] Тук и понататък е ползван материал от горепосочения в 54 източник.

[44]  Карибската криза е смятана за най-острата международна криза по време на Студената война, възникнала в отношенията между СССР и САЩ Тя започва с поставянето на ядрени ракети от страна на САЩ през 1959, разположени край град Измир в Турция и в Италия. Ако Вашингтон изстрелят ракетите от това местоположение към СССР ще нанесе големи поражения. Москва в отговор разполага ядрени ракети на територията на Куба през 1962. Кризата минава през различни остри моменти, но най-накрая е решена чрез взаимни компромиси от страна  на ръководствата на САЩ/начело с Джон Фкенеди/ и СССР/начело с Никита Хрушчов.

Източници:

1. Балиев, Алексей, Стратегия конфронтации: США расширяют сеть военных баз на Тихом океане в https://www.stoletie.ru/politika/htm. 

2. Индия — партнёрство с Китаем только по необходимости в https://topwar.ru/258409-indija-partnerstvo-s-kitaem-tolko-po-neobhodimosti.html. 

3. Куприянов, Алексей Владимирович, Индо-Тихоокеанский регион: Индийский взгляд, в https://www.imemo.ru/publications/ periodical/meimo/archive/2021/5-t-65/south-asia-in-regional-and-world-politics/the-indo-pacific-indian-view. 

4. Куприянов, Алексей.“ Морская геополитика Тихого и Индийского океанов: взгляд из Москвы“, в „Валдайски записки“, №124, 16.09.2024 г. в https://ru.valdaiclub.com/a/valdai-papers/valdayskaya-zapiska-124/ 

5. Павлова Вихра.“Ролята на Азиатско-Тихоокеанския регион в глобалната геополитическа трансформация“ , С, „ИзтокЗапад“, 2020, ISBN: 978-619-01-0718-7. 

6. Савин, Леонид, Индо-Тихоокеанский регион: США в пространстве двух океанов, в https://www.geopolitika.ru/article/indo-tihookeanskiy-region-ssha-v-prostranstve-dvuh-okeanov. 

7. Стефанов Нако, Аксиния Колева.Китай - социално-икономическо развитие от древността до наши дни С, „Изток-Запад“, 2015, ISBN: 978-619-152-568-3.  

8. Тихий океан - за гранью холодной подводной войны в https://topwar.ru/258284-tihij-okean-za-granju-holodnoj-podvodnoj-vojny.html. 

9. Хабова Антонина. „Европейският съюз и Китай“, С., „Книгомания“, ISBN:978-619-23-212-9. 

10. Яшина, Варвара Стратегия США в ИТР -  QUAD и AUKUS в https://russiancouncil. ru/analytics-and-comments/columns/asian-kaleidoscope/strategiya-ssha-v-indo-tikhookeanskom-regione-format-quad-i-ego-transformatsiya.
11. Allison, Graham. "The Thucydides Trap", 9 June 2017, в https://foreignpolicy.com /2017/06/09/the-thucydides-trap/. 

12. Akimoto, Daisuke. THE ABE DOCTRINE: Japan’s Proactive Pacifism and Security Strategy. New York: Palgrave Macmillan [an imprint of Springer Nature], 2018. xv, pp. 46, ISBN 978-981-10-7658-9. 

13. "Bangladesh formally announces its Indo-Pacific Outlook", в dhakatribune.com. 

14. Bosco Joseph A. Japan: From ‘Proactive Pacifism’ to ‘Proactive Diplomacy’, в Japan: From ‘Proactive Pacifism’ to ‘Proactive Diplomacy’ – The Diplomat. 

15. Canada’s Indo-Pacific Strategy в https://www.international.gc.ca/transparency-transparence/indo-pacific-indo-pacifique/index.aspx?lang=eng 

16. China’s Grand Strategy and the Emergence of Indo-Pacific Alignments 

17. France’s Defense Strategy in Indo-¬Pacific, Paris: Ministry of Defense, 2016 в https://dkiapcss.edu. 

18. Grossman, Derek "The Philippines Is America's New Star Ally in Asia". Foreign Policy, February 21, 2023. 

19. Haass, Richard N., President of CFR/Council of Foreign Relations/. Statement before the House Committee on Foreign Affairs, Haass presented a trajectory for U.S. policy toward the Indo-Pacific в https://www.cfr.org/report/us-policy-toward-indo-pacific-case-comprehensive-approach 

20. Hindustan Times” 22.03.2023, https://www.hindustantimes.com/world-news/xi-putin-joint-statement-reveals-new-stand-on-indo-pacific-plan-for-g20-meet-01679470857067. html. 

21. https://assets.publishing.service.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/1145586/11857435_NS_IR_Refresh_2023_Supply_AllPages_Revision_7_WEB _PDF.pdf 

22. https://www.state.gov/wp-content/uploads/2019/11/Free-and-Open-Indo-Pacific-4Nov2019.pdf в https://www.spf.org/jpus-insights/spf-asia-initiative-en/spf-asia-initiative 003.html. 

23. Indo-Pacific Strategies: What Do They Entail for India? https://www.airuniversity.af.edu/JIPA/ Display/Article/3371487/indo-pacific-strategies-what-do-they-entail-for-india/ 

24. Indo-¬Pacific: Guidelines for Strengthening Dutch and EU Cooperation with Partners in Asia (Amsterdam: Government of the Netherlands, 13 November 2020), https://www.government.nl/. 

25. Kishida Fumio "Policy Speech “New Plan for a "Free and Open Indo-Pacific" by Prime Minister KISHIDA Fumio on March 20, 2023. MOFA, Japan.  

26. Lavina Lee and John Lee, “Japan-India Cooperation and Abe’s Democratic Security Diamond: Possibilities, Limitations and the View from Southeast Asia,” Contemporary Southeast Asia 38, no. 2 (2016), р. 284-308. 

27. Master Plan on ASEAN Connectivity 2025 в https://asean.org/wp-content/uploads/. 

28. „MFAT Strategic Intensions - 2021-2025” в https://www.mfat.govt.nz/assets/About-us-Corporate/MFAT-strategies-and-frameworks/MFAT-Strategic-Intentions-2021-2025.pdf. 

29. Mir, Noman, „Redefining Pakistan’s strategic direction amid growing instability“ в https://www.pakistantoday. com.pk/2025/02/04/redefining-pakistans-strategic-direction-amid-growing-instability. 

30. Ministry of Foreign Affairs, Government of Japan, “Japan’s Effort for a ‘Free and Open Indo Pacific’” (PowerPoint presentation, n.d.), в https://www.mofa.go.jp/. 

31. Ministry of Foreign Affairs of Japan (in Japanese) https://web.archive.org/web/ 20241227150328/https://www.mofa.go.jp/mofaj/files/000430631.pdfhttps://www.mofa.go.jp/mofaj/gaiko/page25_001766.html. 

32. Pankaj Vashisht, “Indo-Pacific Strategies: What Do They Entail for India?,” Journal of Indo-Pacific Affairs 6, no. 3 (March–April 2023), р. 109–128. 

33. Policy Guidelines for the Indo-¬Pacific, Berlin: Federal Foreign Office, 2020 в https://www.auswaertiges-¬amt.de/ 

34. Premesha Saha. India’s growing strategic footprint in the Indo-Pacific, https://www.orfonline .org/expert-speak/indias-growing-strategic-footprint-in-the-indo-pacific. 

35. Scott, David, „China’s Indo-Pacific Strategy“, The Journal of Territorial and Maritime Studies. 

36. 6, No. 2 (SUMMER/FALL 2019), pp. 94-113. 

37. "Strategy for a Free, Peaceful, and Prosperous Indo-Pacific Region". Ministry of Foreign Affairs (South Korea). 

38. Strategy for a Free, Peaceful, and Prosperous Indo-Pacific Region". Ministry of Foreign Affairs (South Korea). December 28, 2022, в file:///C:/Users/Admin/Downloads/Indo-Pacific%20Strategy.pdf. 

39. Tham Jansen, "What's in Indonesia's Indo-Pacific Cooperation Concept?". The Diplomat, May 1 2018. 

40. The EU Strategy for Cooperation in the Indo-Pacific, Brussels: European Commission, 16 September 2021 в https://eeas.europa.eu/. 

41. „The Indo-Pacific Strategy в https://www.state.gov/indo-pacific-strategy. 

42. „The Indo-Pacific Strategy в https://www.state.gov/indo-pacific-strategyOffice of Assistant to Deputy Cabinet Secretary. "Indo-Pacific Cooperation Concept Focuses on Cooperation, Not Rivalry: President Jokowi". Cabinet Secretariat, Indonesia, November 15, 2018. 

43. US Indo-Pacific Strategy: Implication for Pakistan в https://issra.pk/pub/insight/2024/US-Indo-Pacific-Strategy-Implications-for-Pakistan/US-Indo-Pacific-Strategy-Implications-for-Pakistan. 

44. US strategy in the Indo-Pacific region, https://www.whitehouse.gov/briefing-room/speeches-remarks/2022/02/11/fact-sheet-indo-pacific-strategy-of-the-united-states/. 

45. Walter Ladwig, The Indo-Pacific in Indian Foreign Policy, в https://thegeopolitics.com/india-in-the-indo-pacific/. 

46. “Xi, Putin joint statement reveals new stand on Indo-Pacific, plan for G20 meet“ в https://www.hindustantimes.com/world-news/xi-putin-joint-statement-reveals-new-stand -on-indo-pacific-plan-for-g20-meet-01679470857067.html. 

47. 2017 Foreign Policy White Paper, р. 47. 

48. 2016 Defense White Paper, Canberra: Department of Defense, 2016, в https://www.defence.gov.au/ 

49. 自由で開かれたインド太平洋". Ministry of Foreign Affairs of Japan в ttps://web.archive.org/web/20241227150306/https://www.mofa.go.jp/mofaj/gaiko/ page25 _ 001766.htm. 

50. 关于政治解决乌克兰危机的中国立场_中华人民共和国外交部, Guānyú zhèngzhì jiějué wūkèlán wéijī de zhōngguó lìchǎng_zhōnghuá rénmín gònghéguó wàijiāo bù / в https://www.mfa.gov.cn/.