15
Съб, Юни
6 Нови статии

Триполюсният ядрен свят: предизвикателства пред стратегическата стабилност

брой 2 2024
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

"Ето че станаха трима" - обяви в края на 2022 британското списание The Economist във връзка с разширяването на китайските стратегически ядрени сили, преследващо очевидната цел страната да постигне паритет със Съединените щати и Русия (1).

По същия начин, в публикувания през 2022 от администрацията на Байдън "Преглед на ядрената политика" се посочва, че "до 2030 САЩ, за първи път в историята си, ще се изправат пред две големи ядрени сили, в качеството им на конкуренти и потенциални противници" (2). Което означава, че двуполюсният ядрен модел от Студената война и периода след нея, ща бъде заменен от нов триполюсен модел. Китай се очертава като равнопоставена на останалите две голяма ядрена сила, което стана възможно в резултат от комбинацията между три дестабилизиращи процеса.

На първо място, изградената през трите десетилетия между 1970 и 2000 архитектура на базиран на договори контрол на въоръженията (от която Китай никога не е бил част) беше демонтирана почти до точката на пълния колапс през последвалите двайсет години. Този договорен ядрен ред, поставящ определени ограничения върху офанзивния и дефанзивния потенциал, регулираше конкуренцията между суперсилите. Новият договор за съкращаване на стратегическите оръжия (т.нар. Нов СТАРТ), който е пряк наследник на Преговорите за ограничаване на стратегическото въоръжение (САЛТ), беше удължен през 2021 от американския президент Джо Байдън и руския му колега Владимир Путин за още пет години, но през 2023 бе прекратен от Путин, точно година след началото на войната в Украйна. Засега Русия твърди, че ще продължи да се съобразява с наложените от договора ограничения, но не е сигурно, дали решението на Пути не предвещава пълната му отмяна. Междувременно, и трите големи сили осъществяват мащабни програми за ядрена модернизация, което означава, че са готови да влязат в неограничена надпревара помежду си.

На второ място, конкуренцията между големите сили се разпространи в такива нови сфери като киберпространството и космоса, а появата на нови технологии, като изкуствения интелект и свръхзвуковите носители, поражда качествено различни заплахи. При това надпреварата в тези нови области и технологии трудно може да бъде ограничена чрез традиционния контрол на въоръженията.

И, на трето място, което е и най-важното, днешната международна среда става все по-токсична. При това, за САЩ предизвикателството да се изправят не срещу една, а срещу дво големи ядрени сили, възниква на фона на руската война в Украйна, която застрашява международния ред. Нещо повече, провокативното "дрънкане на ядрени оръжия" от страна на Путин, повишава риска Русия да използва ядрения аргумент по начина, по който той бе използван в най-опасните моменти на Студената война. Както предупреди генералният директор на ЦРУ Уйлям Бърнс: "никой от нас не би следвало да подценява опасността от потенциалното използване на тактически ядрени оръжия или на ядрени оръжия с малка мощност" (3). По същия начин, в Индо-Тихоокеанския регион САЩ са изправени пред потенциален сблъсък с Китай, заради Тайван.

Тази нова ера на геостратетическа конкуренция възроди и два други риска, характерни за двуполюсната Студена война. Първия риск е свързан с връзката между ядреното сдържане и склонността да се водят конфликти на по-ниско ниво в континиума на използване на военна сила. След като през 1950-те години САЩ и СССР се сдобиха с термоядрени оръжия, британският стратег Базил Лидъл Харт прогнозира, че "макар наличието на водородни бомби да намалява вероятността от пълномащабна война между ядрените сили, то увеличава шансовете за възникване на ограничени локални конфликти" (4).

По-късно политическите анализатори определят това като "парадокс на стабилност-нестабилност", което означава, че стратегическата стабилност на ядрено равнище може да генерира нестабилност, окуражавайки съперничещите си сили да търсят тактически успехи с неядрени средства в региони, които са периферни по отношение на основния конфликт, т.е. в т.нар. "Трети свят". Но макар че бяха лишени от идеологическите наслагвания на Студената война, този тип конфликти обикновено представляваха сблъсък между едната от суперсилите и проксита на другата (съветската подкрепа за Северен Виетнам по време на Виетнамската война, или американската подкрепа за муджахедините в Афганистан по времето на президентите Картър и Рейгън). Наличието на подобни ограничения значително смекчаваше рисковете от ескалация. За разлика от онзи модел, в очертаващата се нова триполюсна система потенциалните точки на сблъсък между ядрените сили вече няма да са свързан с периферни, а с жизненоважни за тях интереси - Тайван и Южнокитайско море, за Пекин, и Украйна и другите постсъветски републики - за Русия.

Този първи риск се допълва и от втори. По време на Студената война, анализаторът от RAND Corporation Албърт Волтстетър поставя под въпрос тезата за "стабилното взаимно ядрено сдържане" в своята статия "Деликатният баланс на терора", публикувана през 1959 в списание Foreign Affаirs (5). В нея той акцентира върху уязвимостта на американските сили за ядрено сдържане и по-специално на пилотираните бомбардировачи при евентуална изненадваща съветска атака. Опасенията му са, че при възникване на сериозна криза Кремъл може да се реши да нанесе превантирен удар. От Кубинската ракетна криза (1962) насам гарантираният ответен ядрен удар, елиминиращ евентуално намерение на противника да осъществи изненадваща първа атака, се превърна в sine qua non за постигане на стратегическа стабилност. В новата ера на геостратегическа конкуренция обаче, очертаващата се неограничена напревара във въоръженията може да възкреси тази възможност, превръщайки свързаните със сдържането взаимоотношения в "още по-деликатни". Действително, предвид усложняването на стратегическото прогнозиране, подобна изненадваща атака би могла да се осъществи в такива нетрадиционални сфери като киберпространството или космоса. Тоест, при възникване на остра криза, следва да се вземе предвид и възможността Китай или Русия да атакуват американски разузнавателни или комуникационни спътници с цел да "ослепят" армията на САЩ и да нарушат нейната система на командване и контрол.

От времето на двуполюсната ядрена ера на Студената война, понятието стратегическа стабилност се дефинира като включващо два взаимно свързани компонента: стабилността на напреварата във въоръжаването и кризисната стабилност. В новата епоха на геостратегическа конкуренция обаче, трансформацията на рисковете от Студената война води до изостряне на нестабилността на напреварата във въоръжаването и кризисната нестабилност. Настоящата статия се фокусира върху появата на триполюсен ядрен модел, в чиито рамки Китай ще постигне ядрен паритет със САЩ и Русия, промените в руската ядрена доктрина и структурата на въоръжените сили на страната и възможната еволюция на американския отговор на предизвикателството, свързано с необходимостта от сдържане на две (вместо само на една) ядрени сили, съперничещи си със Съединените щати. Във втората част на статията ще анализирам пътищата към ядрена ескалация в условията на очертаващия се триполюсен ядрен модел. Въз основа на този анализ, в третата част ще предложа редица практически стъпки, които биха могли да помогнат за постигането на стратегическа стабилност. В заключение, ще се опитам да покажа, че макар политическите дилеми в рамките на очертаващия се триполюсен ядрен свят нямат ясно решение, те могат да бъдат управлявани, при положение, че трите големи сили искат да избегнат рисковете от неограничена конкуренция в ядрената сфера.

 

Сдържането на двамата ядрени съперници на САЩ

 

Зад стремежа на Китай да постигне ядрен паритет със САЩ и Русия стоят различни мотиви, които обаче не се изключват взаимно и вероятно са накарали Пекин да изостави следваната дълги години стратегия на "минимално ядрено сдържане". На първо място, военната модернизация, включително разширяването на ядрения потенциал, е ключов елемент от концепцията на Си Дзинпин за превръщането на Китай в световна сила. На второ място, китайските действия вероятно са свързани с опасенията, че сега съществуващите минимални ядрени сили на страната я правят уязвима за евентуален американски първи ядрен удар, което би позволило на САЩ при хипотетична криза да изпозват "силова дипломация" срещу Китай. На трето място, в противовес на предишното, в Пекин може би смятят, че развитието на ядрения потенциал, наред с разширяването на конвенционалните военни възможности, ще позволят на Китай да действа силово при възникване на криза (например във връзка с Тайван), без да се съобразява с позицията на САЩ.

Нарастването на китайските ядрени сили поставя под въпрос ангажимента на Пекин да не нанася първи ядрен удар (NPU) и твърдението му, че няма да използва ядрено оръжие, освен ако не бъде подложен на ядрена атака. През 2021, в годишния доклад на Държавния департамент по отбраната на САЩ относно китайския военен потенциал, се изразяват известни съмнение във връзка с този ангажимент, като се посочва, че китайски военни обсъждат възможността за нанасяне на първи ядрен удар при определени обстоятелства, като конвенционална военна атака, застрашаваша ядрените сили на страната или властта на Китайската комунистическа партия (ККП) (6). Тясно свързан с проблема за NPU e въпросът за сегашното състояние на китайските ядрени сили. Както е известно, по заповед на китайската Централна военна комисия (която в момента се ръководи лично от Си Дзинпин), ядрените бойни глави, с които разполага страната, се държат отделно от ракетите носители. Това изискване обаче, може да бъде преразгледано. След като вече разполага с усъвършенствана радарна система, способна да предупреждава своевременно за предстояща противникова атака, Китай може да сметне, че поддържането на ядрения ракетен потенциал в готовност за изстрелване е съвместимо с ангажимента му за NPU (7).

През 2021 Държавният департамент на САЩ официално заяви, че Китай извършва учения, свързани с нанасяне на ядрен удар, използвайки спътник за улесняването му. Въпросът е, дали тази промяна в китайската ядрена политика цели да гарантира оцеляването на ядрените сили на страната при американски пръв ядрен удар, или е знак, че Пекин е възприел по-агресивна стратегия? При това двете алтернативни обяснения не се изключват взаимно. Всъщност, тази двойнственост отразява вътрещната противоречивост, съдържаща се в китайската дума за "сдържане" ("уейшъ"), която има две значения - едното (йероглифът "шъ") общо взето съвпада с класическата западна дефиниция за изпреварване на нежелани действия (на противника), докато другото (йероглифът "уей") означава форма на принуда, целяща да накара конкретната държава да се примири с последиците от политиката, прокарвана от Пекин (9).

Разширяването на китайската ядрена мощ се осъществява паралелно с формирането на квазиалианс между Китай и Русия, която модернизира своите ядрени сили, но е ограничена в това отношение от редица изисквания на договора Нов СТАРТ. През февруари 2022, само седмица преди руската инвазия в Украйна, срещата между Путин и Си Дзинпин очерта формирането нов геостратегически триъгълник. От дългото им съвместно заявление стана ясно, че сближаването между Русия и Китай, насочено срещу САЩ и Запада, "няма граници" нито "забранени" сфери на сътрудничество, като последното очевидно визираше съвместните им военни маневри. Този хиперболичен език обаче, прикрива факта, че все пак съществуват определени граници, доказателство за което е нежеланието на Пекин да подкрепи открито руските действия в Украйна, както и предпазливостта му относно възможността за използване на ядрени оръжия (10).

По време на Студената война и периода след нея, Китай се разглеждаше от американските стратези, като по-незначителен проблем, предвид факта, че ядрените сили на САЩ, насочени най-вече срещу големия съветски (а след това, руски) ядрен арсенал, бяха в състояние да се справят и със сравнително малкия ядрен потенциал на Китай. Днес обаче, впечатляващият обхват, мащаби и темпове на китайската и руската програми за модернизация на ядрените им сили представляват много сериозно стратегическо предизвикателства за Америка. Русия продължава да инвестира в своя ядрен потенциал като символ на статута и на велика държава, както и като по-евтина опция, в сравнение с конвенционалните въоръжени сили. Освен това, на фона на бързото влошаване на отношенията със САЩ, руските ядрени сили се разглеждат като отговор на превъзходството на НАТО в конвенционалната военна мощ, демонстрирано по време на Войната в Залива през 1991 и интервенцията на НАТО в Косово през 1999.

Руската програма за модернизация стартира около 2000- та година и вече беше в доста напредвала фаза през 2020, когато Путин обяви, че над 80% от руската ядрена триада е окомплектована с високотехнолотични системи. Новото поколение руски въоръжения, като свърхзвуковия ядрен ракетен комплекс "Авангард" (управляем боен блок, изстрелван с междуконтинентална балистична ракета SS-19) са проектирани да преодоляват антибалистичните ракетни системи на противника. Което означава, че Русия е загрижена от липсата на ограничения по отношение на системите за отбрана, след като САЩ едностранно излязоха от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (АВМ) през 2002.

В изказванията на Путин през годините, предхождащи руската инвазия в Украйна, ядрените оръжия често бяха споменавани, включително в съобщението за работите по създаване на мощно ядрено торпедо с междуконтинентален обсег (което в САЩ беше обозначавано като "Каньон", а днес вече е известно като "Посейдон"), способно да разрушава крайбрежни градове, предизвиквайки изкуствени радиоактивни цунамита с помощта на ядрена бойна глава с голяма мощност (11).

Това своеобразно "оръжие на Страшния съд", наред с редица други нови системи на руснаците, засили спекулациите сред американските анализатори, че ядрената стратегия на Русия вече е излязла извън рамките на традиционната концепция за ядреното сдъряане, допускайки възможността за регионални ядрени войни (12). В публикувания през 2018 от администрацита на Тръмп "Преглед на ядрената политика" се съдържаше предположение, че Русия е възприела своеобразна стратегия на "ескалация за деескалация" (E2DЕ), допускаща ранна употреба на тактически ядрени оръжия (13). Руската програма за ядрена модернизация включва развитието на ново поколение "нестратегически оръжия", които не попадат под ограниченията на Договора Нов СТАРТ.

Анализирайки последиците от очерталия се триполюсен ядрен модел за ядрената политика на САЩ, Колин Кал, който до юли 2023, бе зам. министър на отбраната в администрацията на Байдън, изтъква, че: "Това не е само въпрос на аритметика... Би трябвало да сме наясно, че ако Русия разполага с 2000 ядрени оръжия, а Китай - с 1000, САЩ ще се нуждаят от 30001 ядрени оръжия". Според него, САЩ ще продължат да акцентират върху необходимостта да запазят "способността си за нанасяне на втори ядрен удар", което означава, че при всякакво непредвидено развития на отношенията с Русия и Китай Съединените щати следва да разполагат "с достатъчен ядрен резерв, който да може да възпре други ядрени сили да дръзнат да предизвикат Америка" (14).

Позицията на администрацията на Байдън е да следва политика, позволяваща на САЩ да разполагат с достатъчен потенциал за мощен ответен удар vis-a- vis двамата им ядрени съперника. Нейните критици призовават за съществено разширяване на американските ядрени сили като преграда срещу две възможни развития на събитията - първото е, че формирането на квазиалианс между Русия и Китай може да доведе до координиране на техните ядрени операции, а второто - че Китай планира да постигне ядрен паритет със САЩ до средата на 2030-те години, което може да позволи на Пекин да се ориентира към силова дипломация, застрашавайки американския арсенал от междуконтинентални балистични ракети и стратегически бомбардировачи при евентуална бъдеща конфронтация. И двата сценария обаче, изглежда доста пресилени и не биха могли да се отразят негативно върху ефикасността на американското стратегическо ядрено сдържане, две трети от което е разположено в добре защитените подводници на САЩ.

 

Възможностите за ескалация и ядрените рискове

 

Украинската война и Тайванската криза очертаха потенциалните пътища за ескалация, породени от възраждането на две опасности от ерата на Студената война, само че този път залозите са от жизнен (а не периферен) интерес и централните стратегически взаимоотношения в рамките на очерталия се триполюсен ядрен модел представляват по-опасен комплекс от проблеми.

Кризисната стабилност (т.е. ситуацията, когато и двете страни във военната криза са толкова сигурни във военния си капацитет, че са в състояние да изчакат евентуална атака, тъй като са уверени, че ще могат да отговорят с разрушителна контраатака) позволява предотвратяване на ядрена ескалация, така че "дори при конвенционална война или изправени пред възможна ядрена атака, държавите да не използват ядрено оръжие, опасявайки се, че това би имало катастрофални последици, включително и за тях, самите" (15). Предвид ескалиращите рискове в сферите на киберпространството и космоса, тази концептуализация следва да включва и въздържане от действия, способни да компрометират командването и контрола на (и комуникациите с) ядрените системи.

През 2008 едно изследване на RAND Corporation, базиращо се на богатото наследство от аналитични трудове по темата от времето на Студената война, дава следната полезна дефиниция на ескалацията като "нарастване на интензивността или обхвата на конфликта, надхвърлящ допустимия праг за едната или другата конфронтиращи се помежду си държави" (16). По време на Студената война известният военен стратег и футуролог Херман Кан използва стъпалата на стълбата като метафора за да демонстрира, как САЩ могат да повишат или да понижат ескалацията на заплахите или реалното използване на сила, включително на ядрени оръжия. При оценката на потенциалната конфронтация в рамките на триполюсния ядрен свят, бихме могли да използваме друга метафора, която илюстрира по-добре различните фактори - тази с верижния прекъсвач, който може да предотврати ескалацията, и с транспортната лента, повишаваща рисковете от ескалация (17). В рамките на тази схема, държавата следва да очертае и да подсили "праговете на ескалация" с цел да сдържа желанието на  противника да ги прекрачи. Както се посочва в споменатото  по-горе изследване на RAND Corporation: "Субективният характар на праговете на ескалация е постоянен проблем при опитите за контролиране на ескалацията или за нейното предотвратяване или пък за използване на перспективата за потенциална ескалация като инструмент за убеждаване на противника" (18). По време на Студената война западните политици и анализатори се стремяха, с променлив успех, да прогнозират намеренията на Съветите или, как Кремъл би възприел "праговете на ескалация" в различни ситуации.

От чисто аналитична гледна точка, има три основни видове ескалация - случайна, допусната по непредпазливост и съзнателна (инструментална). В новата епоха на триполюсна геостратегическа конкуренция наслагването на нестабилността, свързана с напреварата във въоръженията и кризисната нестабилност, повишава рисковете и от трите вида ескалация.

 

Случайната ескалация

 

Случайна ескалация е, когато участник в конфликта допусне фатална грешка или в резултат от необмислен избор на целта, или от осъществяване на военна акция отвъд географските му граници. Пример за това е инцидентът от ноември 2022, когато в Полша избухна долетяла от Украйна ракета, която уби двама души. Киев моментално обвини Москва, че това е руска ракета, което Русия отрече. В крайна сметка, САЩ установиха, че става дума за ракета на украинската ПВО, изстреляна по погрешка към Полша. Преди това да се изясни обаче, усилено се спекулираше, дали инцидентът означава, че Русия разширява военните си действия и отвъд Украйна.

Автоматизираните системи пораждат друг тип риск от случайна ескалация и война. Според американския ядрен експерт Брюс Блеър, САЩ и СССР са били "най-близо до избухване на случайна ядрена война" по време на оказалата се фалшива тревога, обявена от Съветите на 26 септември 1983, когато съветски компютър индикира, че срещу страната са изстреляни пет американски междуконтинентални балистични ракети. По-късно се оказва, че фалшивият сигнал се дължи на повреда в съветски спътник. Инцидентът се случва в момент, когато отношенията между двете суперсили да достигнали най-ниската си точка, а съветското ръководство е изключително обезпокоено от възможността за унищожителен американски първи ядрен удар след разполагането на балистични ракети "Пършинг ІІ" в Западна Германия, които са способни да достигнат до Москва само за десет минути.

Според съветския военен протокол, в резултат от обявената тревога е трябвало незабавно да бъде задействан процесът по нанасяне на мощен ответен удар, но дежурният съветски офицер навреме е съобразил, че става дума за повреда и не е докладвал за тревогата на своето командване" (19).

Днес рисковете от времето на Студената война, свързани с функционирането на автоматизираните системи, отново се възраждат, при това на по-висока степен, с появата и навлизането на изкуствения интелект (AI) в системите за ранно предупреждение. Използването на АІ в компютърните модели за анализ на заплахите, може да има дестабилизиращи последици за обявяването на ядрена тревога, ако той бъде оставен да взема решенията, без наличието на човешки контрол (20).

 

Непреднамерената ескалация

 

По време на криза може да настъпи непреднамерена ескалация в резултат от погрешна преценка, например, когато една от страните демонстрира твърдост, която другата тълкува като прелюдия към използването на ядрена сила. Или пък, повишаването на бойната готовност и предприеманите в тази връзка стъпки на една от страните, може да накара другата да реши да действа превантивно. Вариантът с непреднамерената ескалация илюстрира противоречията, свързани със стратегията за "незабавно нанасяне на удар при предупреждение за вражеска ракетна атака" (LOW), която повишава рисковете от дестабилизация. Наред с опасността от подаване на фалшива тревога или хакване на компютърните системи, въпросната стратегия на практика съвпада с тази, залагаща на конфигурираните за нанасяне на първи ядрен удар стратегически сили.

В рамките на официално декларираната си ядрена политика, САЩ отхвърлят тази стратегия. Американската ядрена доктрина не изключва изстрелването на ядрени ракети при противникова атака, но след като две трети от американската ядрена мощ е разположена в техния подводен флот, Съединените щати "не разчитат на незабавното нанасяне на удар при предупреждениe за възможна вражеска атака за да дадат адекватен отговор на противника" (21). На свой ред, Путин твърди, че руската ядрена доктрина се основава именно на LOW-концепцията. Според него: "Когато системата ни за ранно предупреждаване получи сигнал за ракетна атака, ние ще изстреляме в отговор стотици ракети, които е невъзможно да бъдат спрени. Вражеските ракети могат да достигнат територията на Руската Федарация, но противникът ни трябва да знае, че от него също няма да остане нищо, тъй като няма да е в състояние да прихване стотиците руски ядрени ракети. Което, разбира се, е фактор за въздържане от подобни действия" (22).

Друг подобен драйвър за непреднамерена ескалация е евентуална атака срещу конвенционалния военен потенциал на противника, разположени в непосредствена близост до ядрения, което би могло да заличи червената линия между конвенционалните и ядрените операции. Политологът проф. Бари Поузън изяснява, "как взаимодействието между конвенционалните военни операции и ядрените сили може непреднамерено да стане причина за ядрена ескалация в конфликта между държавите, разполагаши както с конвенционално, така и с ядрено въоръжение" (23). По време на Студената война вниманието беше съсредоточено върху потенциала за ескалация до "ядрено равнище" на евентуален пълномащебен конвенционален въоръжен конфликт между НАТО и Варшавския договор. В рамките на съвременните стратегически отношения между САЩ и Китай се очертава аналогична опасна динамика - така, при евентуален конвенционален конфликт във връзка с Тайван, съвместното разполагане на китайския конвенционален и ядрен потенциал може да доведе до непреднамерена ядрена ескалация" (24). От гледна точка на американските въоръжени сили, съвместното разполагане на конвенционалните и ядрени бомбардировачи може да породи объркване и риск от ескалация (25).

Разщиряването на конкуренцията между големите сили в нерегулираните сфери на киберпространството и космоса създава нови възможности за непреднамерена ескалация. В публикуваната през 2022 от Държавния департамент по отбраната Национална отбранителна стратегия на САЩ се посочва, че в тези области "рискът от непреднамерена ескалация е особено голям, заради неясните норми на поведение и ескалационни прагове, сложните вътрешни взаимодействия и новите възможности" (26). Големият въпрос е, дали Русия и Китай гледат по същия начин на риска от ескалация, което би могло да минимизира последиците от действията им в тези пространства, способни да провокират ескалация". Например, дали Китай разглежда атаките срещу космически спътници, които не са съпроводени с преки човешки жертви, като ескалация?

 

Съзнателната/инструменталната ескалация

 

Както се посочва в изследването на RAND Corporation, съзнателната (инструменталната) ескалация има място, когато "една от страните в конфликта умишлено повишава интензивността или обхвата на операцията за да си извоюва решаващо предимство или да избегне поражение" (27). Инструменталната ескалация - силово действие за промяна на статуквото и постигане на определена цел - представлява форма на принуда, която Томас Шелинг отличава от сдържането, чиято цел е съхраняване на статуквото. В опита да променят динамиката в кризите с Украйна и Тайван, Русия и Китай могат съзнателно да решат да преминат прага на ескалация.

Възможно е двете страни да вярват, че биха могли да поемат инициативата в това, което Шелинг определя като "конкуренция за поемане на рискове", по отношение на Украйна и Тайван. Войната в Украйна продължава да се води в "ядрената сянка". Макар че хода на кризата Кремъл често използва заплашителна реторика, руските военни не са предприемали никакви стъпки, които да сочат, че в Украйна би могло да се използва и ядрено оръжие. От началото на 2023 насам "дрънкането на ядрено оръжие" от руска страна, достигнало върха си в средата на 2022, когато руската армия се сблъска с проблеми, силно намаля. Според администрацията на Байдън, това се дължи на факта, че Русия постигна определени успехи и стабилизира фронта в Източна Украйна, на позитивният сдържащ ефект от призивите на Китай за отказ от използване на ядрено оръжие, както и на подобрената комуникация между Вашингтон и Москва (28).

Директорът на ЦРУ Бърнс заяви преди време, че евентуално влошаване на ситуацията на фронта би могло да накара Русия да използва тактически ядрени оръжия, като крайна мярка. Според Белия дом, това може да се случи само при евентуален колапс на руските военни позиции в Източна Украйна или пък ако възникне пряка опасност за режима в Кремъл (29). И макар че подобно развитие вече не изглежда вероятно, използването на ядрено оръжие от руска страна при тези условия, би било пример за "инструментална ескалация". В този случай кризисната нестабилност в Украйна ще се изостри заради възникването на нестабилност, породена от нова напревара във въоръжаването, което на свой ред би направило руско-американските стратегически отношения още "по-деликатни" и ще създаде потенциал както за непреднамерена, така и за случайна ескалация отвъд случващото се в Украйна.

Очертаващият се статут на Китай като нова глобална ядрена сила може да има "парадоксални" последици за стратегическата стабилност. Както посочват експертите в сферата на ядрената сигурност Ейбрахъм Денмарк и Кейтлин Талмаджи, "изглежда по-вероятно, че възникването на патова ситуация в ядрената област ще стимулира китайските лидери да поемат по-големи, а не по-малки, рискове: те например, биха могли да решат, че конвенционалните военни атаки или невоенната агресия чрез създаване на т.нар. "сиви зони", представлява сравнително "безопасна" опция, носеща малък риск от ядрена ескалация" (30).

Подобно развитие представлява своеобразна форма на споменатия по-горе парадокс "стабилност-нестабилност", като сценариите в това отношение предвиждат инструментална ескалация от страна на Китай, включително морска блокада на Тайван, или китайска окупация на необитаемия остров Тайпин, в Южнокитайско море, контролиран от Тайван. Тази стратегия на Пекин за поемане на по-големи рискове обаче, може да убеди администрацията на Байдън да се ангажира по-сериозно с гарантиране сигурността на Тайван.

 

Прокарването на стратегическа стабилност

 

Редица ключови елементи - някои с аспиративен, други - с операционен, а повечето - с неясен характер, могат да окажат влияние върху перспективите за успешно регулиране на отношенията в рамките на очертаващия се триполюсен ядрен модел. И дори ако механизмите и пътищата за прилагането на тези мерки на са ясни в политически план, може поне в аналитично отношение да очертаем основните политики, способни да съдействат за постигането на стратегическа стабилност.

Укрепването на всеобхватното сдържане

Регулирането на нестабилността в триполюсния свят изисква от САЩ да продължат да се придържат към енергична стратегия за сдържане в двата и варианта - сдържане чрез отказ и сдържане чрез наказание. Сдържането чрез наказание цели да потисне намерението на конкретната държава да предприеме враждебни действия, убеждавайки я, че това със сигурност ще породи сериозно възмездие. След руската инвазия в Украйна, САЩ заложиха на този вариант за сдържане като потвърдиха ангажимента си към колективната сигурност в рамките на НАТО и заплашиха със "сурови последици", ако Москва реши да използва тактическо или каквото и да било друго ядрено оръжие (т.е. няма да следват т.нар."тактика на резенчетата салам", при която постигането на голямата цел се подменя от последователното постигане на малки, междинни цели, както отбеляза съветникът по националнатна сигурност Джейк Съливан) (31).

И, обратното, сдържането чрез отказ следва да включва мерки, които ерозират способностт на противника да постигне целта си. В новите сфери на кибепространството и космоса, стратегиите за сдържане чрез отказ могат да включват укрепването на кибер и космическите активи с цел да се повиши устойчивостта им на противникови атаки и - по този начин - да се ограничат стимулите за осъшествяване на превантивни действия по време на криза. Поддържането на достатъчни континенгенти от конвенционални въоръжени сили в ключовите зони също е форма на сдържане чрез отказ. След руската инвазия в Украйна, държавите от НАТО увеличиха военните си разходи, както и числеността на частите за предно базиране (32). В Източна Азия, САЩ, чието предимство в конвенционалните въоръжени сили беше ерозирано, се сблъскват с аналогични предизвикателства във връзка с китайските претенции по отношение на Тайван. Всеобхвата политика на сдържане - която обединява двата очертани по-горе варианта - може да повлияе върху стратегическите планове на Русия и Китай. Целта е, те да бъдат накарани да се въздържат от участие в "конкуренцията за поемане на рискове" със САЩ.

 

Съхраняване на остатъците от архитектурата за контрол на въоръженията

 

Макар че Путин обяви оттеглянето на Русия от Договора Нов СТАРТ, Москва твърди, че ще продължи да се съобразява с наложените от него ограничения, допускащи страната да притежава до 1550 бойни глави и до 700 ракети носители. Както е известно, срокът на действие на договора изтича през 2026 и той няма да бъде продължен.

С появата на Китай, като равнопоставен ядрен конкурент, САШ ясно дадоха да се разбере, че Пекин следва да бъде част от евентуални нови преговори в ядрената сфера. В тази връзка, наложилата се напоследък теза, че "контролът над въоръженията е мъртъв" се нуждае от уточнение. Държавите винаги са участвали в преговори за контрол на въоръженията, когато техните ръководства смятат, че той обслужва националните им интереси. Навремето контролът над въоръженията на суперсилите формира рамката, която структурира развитието на военната политика на САЩ и СССР, осигурявайки необходимата прозрачност и предвидимост. След като Китай модернизира и разширява ядрените си сили, Пекин би могъл да стигне до извода, че участието в някаква система за тристранен контрол на въоръженията е негов интерес, включително чрез запазване на ограниченията, които договорът Нов СТАРТ налага върху стратегическите ядрени системи, гарантирайки запазването на съществуващия паритет.

Макар че Китай засега не е склонен да участват в тристранни преговори за стратегическите ядрени въоръжения, отказът от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (INF), забраняващ цялата тази категория въоръжения, би могъл да стимулира Пекин да преговоря с Вашингтон по въпроса с цел да се избегне регионална напревара в ядрената сфера (т.е. появата на нови регионални ядрени сили в лицето на Япония или Южна Корея например - б.р.). Освен това, фактът че Китай върви към статут на равнопоставена на САЩ и Русия ядрена сила, т.е. вече разполага с достатъчен сдържащ потенциал, може да убеди ръководството му да участва в бъдещи тристранни преговори за контрол на въоръжаването (33).

 

Смекчаване на рисковете от неограничена конкуренция във въоръжаването

 

В отсъствието на архитектура за контрол на въоръженията, всяка ядрена сила в многополюсната система ще разполага със стратегическа автономия при структурирането на своята офанзивна и дефанзивна системи. От Кубинската ракетна криза насам, гарантираното възмездие - възпиращо ядрените сили от изкушението да нанесат изненадващ първи удар - се бе превърнало в sine qua non за стратегическата стабилност. Рискът за кризисната стабилност е, че нестабилността, свързана с напреварата във въоръжаването - т.е. наличието на нерегулиран брой офанзивни и дефанзивни системи, в комбинация с новите военни технологии и заплахите в космоса и киберпространството, могат да възродят това изкушение, дестабилизирайки още повече онова, което е останало от механизмите за сдържане.

Прогрес в съкращаването на рисковете от ескалация би могъл да се постигне посредством реципрочни независими действия, основани на взаимния интерес на големите ядрени сили. Така например, САЩ предложиха мораториум върху изпитанията на разрушителни, антисателитни средства (ASAT), които могат да бъдат използвани за превантивни удари срещу военни спътници на противника по време на криза. Освен това, изпитанията на ASAT генерират голямо количество опасни космически отпадъци в ниска околоземна орбита, засрашаващи управляемите космически кораби, както и спътниците. При липсата на официално споразумение, САЩ, Русия и Китай биха могли да постигнат мълчаливо съгласие за забрана на подобни изпитания.

По същия начин, през февруари 2023, администрацията на Байдън предложи приемането на правила, регулиращи отговорното използване на изкуствения интелект във военната сфера. Причината е, че традиционният риск, свързан с използването на автоматизирани системи, пример за което са поредицата фалшиви сигнали за ядрени атаки по време на Студената война, сега отново се възражда (при това многократно усилен) във връзка с перспективата за интегрирането на изкуствения интелект в системите за предупреждение при ядрена заплаха. Акцентирайки върху приоритета на човешката сигурност при евентуално използване на ядрено оръжие, американската администрация прокарва тезата, че "държавата следва да запази човещкия контрол и ангажиране във всички действия, свързани с информирането и изпълнението на суверенните решения за използване на ядрено оръжие" (34). Сегашното ниво на конфронтация в отношенията на САЩ с Русия и Китай може да придаде достоверност на фалшивите сигнали за ядрена опасност, което да доведе до необмислена превантивна акция чрез непреднамерена ескалация. И трите големи ядрени сили са заинтересовани да предотвратят подобна заплаха за стратегическата стабилност. В тази връзка Пол Стеърс от Съвета за международни отношения (CFR) предлага стартирането на "осъзнат процес на взаимо подсигуряване и реципрочно сдържане", което самият той определя като начин "за взаимно гарантирано оцеляване" (35).

 

Избягване на неясни конвенционални военни и ядрени операции

 

Предвиденото в американската стратегия за конвенционален бърз глобален удар инсталиране на конвенционална бойни глави на балистични или свръхзвукови ракети (способни до достигнат всяка точка на света в рамките на час) има смисъл, но в същото време създава риск, че Русия може да възприеме изстрелването на подобни ракети като ядрена атака от страна на САЩ и да реагира подобаващо (36). Същият проблем възниква и по отношение на свръхзвуковите оръжия, създавани от Русия и Китай и способни да носят както ядрени, така и конвенционални бойни глави. Допълнителен фактор за непреднамерена ескалация е евентуалната атака срещу конвенционални системи на противника, разположени в непосредствена близост до ядрения му потенциал. Опасенията, че използването на конвенционални оръжия, може да провокира ескалация на конфликта, застрашавайки разположените в близост до мишената ядрени въоръжения, са особено актуални в светлината на стратегическата конкуренция между САЩ и Китай (37).

 

Запазването на открити линии за дипломатическа и военна комуникация

 

Аргументирейки се с "необходимостта да не бъдат прекъсвани линиите за комуникации, въпреки войната в Украйна", държавният секретар по отбраната на САЩ Лойд Остин неколкократно проведе телефонни разговори с руския военен министър Сергей Шойгу. На свой ред, директорът на ЦРУ Уйлям Бърнс също поддържа постоянен канал за връзка с руските си колеги за да предаде посланията на Байдън до Путин, вкрючително за да предупреди Русия да не използва тактически ядрени оръжия в Украйна. Освен това, НАТО и руското военно командване разполагат с "деконфликтна" линия, която, наред с другите канали за комуникация, може да помогне за избягване на неволни грешки и непреднамерена ескалация. Що се отнася да Китай, т.нар. "код за непланирани срещи в открито море" (CUES), т.е. споразумението между държавите от региона на Западния Пасифик от 2014, което е подписано и от Ващингтон, и от Пекин, би могъл да се използва като механизъм за регулиране на проблемите при евентуални срещи на техни военни кораби в открито море.

 

Регулирането на комплексните връзки в триполюсната система

 

Действия, предприети срещу един от участниците в ядрения триъгълник, могат да засегнат друг. Както е известно, формален повод за оттеглянето на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (INF) беше решението на Русия да въведе на въоръжение нов вид крилати ракети, но реалната причина бе китайската ракетна заплаха в Източна Азия. Наличието на такива комплексни връзки бе очевидно и в начина, по който Китай реагира на решението на САЩ да разположат система за противоракетна отбрана THAAD в Южна Корея, във връзка с нарастващата заплаха от севернокорейските балистични ракети. В Пекин възприеха това като предвестник за създаването там на много по-мощна система за ПВО, целяща да неутрализира китайския потенциал за ядрено сдържане (38).

 

Ядрените рискове през новата Студена война

 

С поглед към бъдещето, след края на войната в Украйна, администрацията на Байдън и съюзниците на САЩ от НАТО вече обсъждат своеобразна нова версия на стратегията за сдържане на покойния американски дипломат Джордж Кенан (1904-2005) с цел възпиране и балансиране на руската мощ по периферията на алианса, без значение, дали Путин ще продължи да управлява в Кремъл или не. Лансираната от Кенан стратегия за "дългосрочно търпеливо, но твърдо и бдително сдържане на експанзионистките тенденции от страна на Русия", изложена в прословутата му статия във Foreign Affairs от 1947, се оказва актуална и днес. По отношение на Китай, администрацията на Байдън залага на затвърждаване гаранциите за сигурността на американските съюзници (новата формула на президента относно Тайван) и на силовата икономическа политика (например, забраната за износ на американски микрочипове), които допълват "новата стратегия за сдържане". Също както и през Втората световна война, тази стратегия позволява прагматичното сътрудничество с Русия и Китай по въпросите, касаещи стратегическата стабилност с цел да се избегне възможността за неограничена и дестабилизираща надпревара във въоръжаването.

Когато попитали Айнщайн, защо може да обясни структурата на атома, но не може да посочи политически средства, с чиято помощ да се попречи на атома да унищожи човечеството, отговорът му е: "защото политиката е по-сложна от физиката". В сравнение с епохата на Студената война, днешните ядрени рискове са дори по-сложни и опасни, заради по-големия брой играчи, постоянно възникващите нови технологии и липсата на институционална рамка за регулиране на конкуренцията. Политическото напрежение,  породено от възраждането на рисковете от Студената война - парадоксът "стабилност-нестабилност" и "деликатният баланс на терора" - ще се отразят много сериозно върху перспективите за стратегическа стабилност и избягването на кризисната нестабилност в Европа (което е свързано с войната в Украйна) и Азия (с въпроса за Тайван).

Без значение, дали новото състояние на отношенията между САЩ, Русия и Китай би могло да се опише като нова Студена война, или не, и трите големи сили са заинтересовани да не възкресят заплахите от онази епоха, т.е. нито една от тях няма интерес да провокира глобална криза. В рамките на новия триполюсен ядрен свят, политическите противоречия помежду им не могат да бъдат разрешени, но могат да бъдат регулирани. Това обаче, няма как да стане, ако тримата големи играчи не осъзнаят, че е в техен взаимен интерес да установят определен праг на нарастването на тези противоречия, за да не допуснат сегашната дестабилизационна спирала окончателно да се трансформира в неограничена от нищо надпревара за надмощие.

 

Бележки:

 

  1. “And then there were three: How will America deal with three-way nuclear deterrence?” Economist, November 29, 2022, https://www.economist.com/united-states/2022/11/29/

how-will-america-deal-with-three-way-nuclear-deterrence.

  1. US Department of Defense, “Nuclear Posture Review,” October 27, 2022, 4, https://

media.defense.gov/2022/Oct/27/2003103845/-1/-1/1/2022-NATIONAL-DEFENSESTRATEGY-

NPR-MDR.PDF.

  1. David E. Sanger and Julian E. Barnes, New York Times, “C.I.A. Director Airs Concern That Putin Might Turn to Nuclear Weapons,” New York Times, April 15, 2022,

https://www.nytimes.com/2022/04/14/us/politics/putin-nuclear-weapons.html.

  1. Michael Krepon, “The Stability-Instability Paradox,” Arms Control Wonk, November 2, 2010, https://www.armscontrolwonk.com/archive/402911/the-stability-instabilityparadox/.
  2. Albert Wohlstetter, “The Delicate Balance of Terror,” Foreign Affairs 37 (1959): 211-234,

https://www.foreignaffairs.com/articles/1959-01-01/delicate-balance-terror.

  1. US Department of Defense, Military and Security Developments Involving the People’s Republic of China 2021, 90-91.
  2. Ibid.
  3. Hans M. Kristensen and Matt Korda, “Chinese nuclear weapons, 2021,” Bulletin of the Atomic Scientists 77, no. 6 (November 2021): 322-323.
  4. I am indebted to Robert Daly, Director of the Wilson Center’s Kissinger Institute on China and the United States for this translation and explanation; See also Nathan Beauchamp-Mustafaga, Derek Grossman, Kristen Gunness, Michael S. Chase, Marigold Black, and Natalia D. Simmons-Thomas, Deciphering Chinese Deterrence Signalling in the New Era: An Analytic Framework and Seven Case Studies (Santa Monica, CA: RAND Corporation, 2021), viii.
  5. Max Seddon, James Kynge, John Paul Rathbone, and Felicia Schwartz, “Xi Jinping warned Vladimir Putin against nuclear attack in Ukraine,” Financial Times, July 5, 2023.
  6. David E. Sanger and William J. Broad, “Putin’s Threats Highlight the Dangers of a New, Riskier Nuclear Era,” New York Times, June 1, 2022, https://www.nytimes.com/2022/06/

01/us/politics/nuclear-arms-treaties.html.

  1. Hans M. Kristensen and Matt Korda, “Nuclear Notebook: Russian nuclear forces, 2022,” Bulletin of the Atomic Scientists, 78 (2022): 102.
  2. US Department of Defense, “Nuclear Posture Review 2018,” 30.
  3. Speech by Colin H. Kahl, Under Secretary of Defense for Policy, Defense Writers Group Project for Media and National Security, George Washington School of Media and Public Affairs, November 8, 2022, https://nationalsecuritymedia.gwu.edu/project/dr-colin-hkahl-

under-secretary-of-defense-for-policy/.

  1. Christopher F. Chyba and Robert Legvold, “Conclusion: Strategic Stability & Nuclear War,” in Steven E. Miller, Robert Legvold, and Lawrence Freedman (eds.), Meeting the Challenges of the New Nuclear Age: Nuclear Weapons in a Changing Global Order (Cambridge, MA.: American Academy of Arts and Sciences, 2019), 226.
  2. Forrest E, Morgan, Karl P. Mueller, Evan S. Medeiros, Kevin L. Pollpeter, and Roger Cliff, Dangerous Thresholds: Managing Escalation in the 21st Century (Santa Monica, CA: RAND Corporation, 2008), 8, https://www.rand.org/pubs/monographs/MG614.html.
  3. Duke University professor Bruce Jentleson first used this metaphor in relations to sanctions policy, and its application to escalatory risks appears apt.
  4. Morgan, et al., Dangerous Thresholds, 12-13.
  5. Center for Arms Control and Non-Proliferation, “The Soviet False Alarm Incident and Able Archer 83,” October 14, 2022, https://armscontrolcenter.org/the-soviet-false-alarmincident-

and-able-archer-83/.

  1. Matt Field, “As the US, China, and Russia build new nuclear weapons systems, how will AI be built in?,” Bulletin of the Atomic Scientists, December 20, 2019, https://thebulletin.

org/2019/12/as-the-us-china-and-russia-build-new-nuclear-weapons-systems-how-willai-

be-built-in/.

  1. US Department of Defense, “Report on the Nuclear Employment Strategy of the United States – 2020,” https://www.esd.whs.mil/Portals/54/Documents/FOID/Reading%

20Room/NCB/21-F-0591_2020_Report_of_the_Nuclear_Employement_Strategy_of_

the_United_States.pdf.

  1. “Putin says Russia could adopt US preemptive strike concept,” Associated Press, December 9, 2022, https://apnews.com/article/putin-moscow-strikes-united-states-governmentrussia-

95f1436d23b94fcbc05f1c2242472d5c.

  1. Barry R. Posen, Inadvertent Escalation: Conventional War and Nuclear Risks (Ithaca, NY:

Cornell University Press, 1991), ix.

  1. Caitlin Talmadge, “Would China Go Nuclear? Assessing the Risk of Chinese Nuclear Escalation in a Conventional War with the United States,” International Security 41, no. 4 (2017): 50-92.
  2. Hans M. Kristensen and Matt Korda, “United States nuclear weapons, 2022,” Bulletin of the Atomic Scientists 78 (2022): 168.
  3. US Department of Defense, National Defense Strategy 2022, October 27, 2022, 6, https://

media.defense.gov/2022/Oct/27/2003103845/-1/-1/1/2022-NATIONAL-DEFENSESTRATEGY-

NPR-MDR.PDF.

  1. Morgan, et al., Dangerous Thresholds, 8.
  2. Julian E. Barnes and David E. Sanger, “Fears of Russian Nuclear Weapons Use Have Diminished, but Could Re-emerge,” New York Times, February 3, 2023, https://www.

nytimes.com/2023/02/03/us/politics/russia-nuclear-weapons.html.

  1. Ibid; David E. Sanger and Julian E. Barnes, “C.I.A. Director Airs Concern That Putin Might Turn to Nuclear Weapons,” New York Times, April 15, 2022, https://www.

nytimes.com/2022/04/14/us/politics/putin-nuclear-weapons.html.

  1. Abraham Denmark and Caitlin Talmadge, “Why China Wants More and Better Nukes: How Beijing’s Nuclear Buildup Threatens Stability,” Foreign Affairs, November 19, 2021,

https://www.foreignaffairs.com/articles/china/2021-11-19/why-china-wants-more-andbetter-

nukes.

  1. Tara Subramaniam et al., “US won’t tolerate Russian nuclear attacks in any form, national security adviser says,” CNN, October 17, 2022, https://www.cnn.com/europe/

live-news/russia-ukraine-war-news-10-17-22/h_ea083a7134f0b96b80e91565feac1172.

  1. Steven Erlanger, “Russian Invasion of Ukraine Revolutionizes NATO Military Strategy,” New York Times, April 17, 2023, https://www.nytimes.com/2023/04/17/world/europe/

nato-russia-ukraine-war.html.

  1. George Perkovich, “Engaging China on Strategic Stability and Mutual Vulnerability,” Working Paper, Carnegie Endowment for International Peace, October 2022, https://

carnegieendowment.org/2022/10/12/engaging-china-on-strategic-stability-and-mutualvulnerability-

pub-88142.

  1. Department of State, Bureau of Arms Control, Verification and Compliance, “Political Declaration on Responsible Military Use of Artificial Intelligence and Autonomy,” February 23, 2023, https://www.state.gov/political-declaration-on-responsible-military-useof-

artificial-intelligence-and-autonomy/.

  1. Paul B. Stares, “Averting Major Power War: The Logic of Mutual Assured Survival,” Council on Foreign Relations, Discussion Paper Series on Managing Global Disorder no. 12 (February 2023): 3, https://www.cfr.org/report/averting-major-power-war.
  2. Amy F. Woolf, “Conventional Prompt Global Strike and Long-Range Ballistic Missiles: Background and Issues,” Congressional Research Service, report no. 41464, January 10, 2013.
  3. Talmadge, “Would China Go Nuclear?”
  4. David E. Sanger and Edward Wong, “U.S. Ends Cold War Missile Treaty, With Aim of Countering China,” New York Times, August 1, 2019, https://www.nytimes.com/2019/08/

01/world/asia/inf-missile-treaty.html.

 

* Авторът е старши вицепрезидент и директор за изследванията в сферата на международната сигурност на Международния център "Удроу Уилсън", анализатор на "Уошингтън куотърли"

 

Поръчай онлайн бр.3 2024