Египет на кръстопът

Както е известно, в резултат от проведения през 2019 референдум, в конституциятга на страната бяха приети поправки, позволяваши на Ас-Сиси да се кандидатира за трети мандат (2024-2030). Резултатът от изборите отразяваше реалната ситуция в Египет. Фелдмаршал Ас-Сиси оглави страната през 2014, отново в резултат от избори, на които получи 96,9% от гласовете. Ще напомня, че по това време току що беше приключила т.нар. "арабска пролет", която доведе на власт един от лидерите на "Мюсюлмански братя" Мохамед Морси (президент през 2012-2013, който бе остранен от военните). Тези събития бяха докарали Египет до ръба на бедността, гражданската война, възхода на религиозния радикализъм и тероризма. Много от икономическите проблеми, които и досега тормозят страната, макар че постепенно се решават от правителството, се коренят именно в онзи период. Ще припомня, че египетската икономика е обременена от гигантски външен дълг от 165 млрд. долара и рекордната инфлация от 35,7%. Въпреки това, Ас-Сиси успя да успокои социалното напрежение, което обяснява и подкрепата за него на последните избори.

Актуалните вътрешнополитически проблеми

Както вече споменах, след намесата на военните през 2023, Египет се върна към авторитарния модел, съществувал в страната и преди февруари 2011 (когато започна "арабската пролет"). В резултат от това бе възприета изключително твърда политика към "Мюсюлманските братя", като само през първата година след "революцията от 30 юни 2013" бяха предявени обвинения на 41 хиляди души, предимно членове на тази ислямистка мрежа. В сравнение с периода 2011-2012 ситуацията със свободата на словото не се подобри, но и не се влоши. Така, през 2023, Египет заема същото място в "Индекса за свобода на медиите" (166-то), което и през 2012.

Анализирайки вътрешните проблеми в страната през последните десетина години, няма как да не спомена терористичната заплаха, която отново стана актуална на фона на вътрешнополитическите и социални проблеми. През този период в Египет бяха осъществени няколко големи терористични атаки. През 2015 например, над Синайския полуостров беше взривен руски пътнически самолет. Две години по-късно пък, в джамията Бир ал-Абда в Северен Синай беше осъществен най-големият терористичен акт в най-новата история на страната, при който загинаха над 300 души.

Сериозно напрежение имаше и във външнополитическата сфера. Репресиите срещу "Мюсюлмански братя" доведоха до рязко влошаване на отношенията с Турция и Катар, които традиционно подкрепят тази организация, както и излъчения от нея президент Морси. През 2013 това доведе до отзоваването на египетския посланик от Анкара и обявяването на турския посланик в Кайро за персона нон грата. Противопоставянето с Турция ескалира и в резултат от гражданската война в Либия. В нея Анкара подкрепи базираното в Триполи Правителство на националното съгласие, начело с Фаиз Сарадж, докато Египет застана зад Либийската национална армия, командвана от фелдмаршал Халифа Хафтар, и Парламента в Тобрук. Поредна разломна линия в рамките на етипетско-турското противопоставяне са очерта във връзка с противоречията относно добива на газ в Източното Средиземноморие. Както е известно, Кайро и Анкара възстановиха дипломатическите си отношения едва през юни 2023, т.е. десет години след свалянето на Морси.

В същото време, въпреки острите политически и идеологически разногласия, в икономическите отношения между Египет и Турция продължи да доминира атмосфера на прагматизъм. Двете страни си остават надеждни търговско-икономически партньори, което доведе до ръст на обема на взаимния стокообмен, надхвърлил 7 млрд долара през 2022.

По много по-различен начин се развиват отношенията със Саудитска Арабия и ОАЕ, които веднага подкрепиха военния преврат в Египет през 2013. След тези събития арабските държави от Персийския залив започнаха да оказват пряка финансова помощ на Кайро. Според президента Ас-Сиси, от 2013 насам, Египет е получил от арабските монархии над сто милиарда долара. Паралелно с това се очерта сближаване между Кайро, Рияд и Абу Даби и във военно-политическата и дипломатическата сфери. Сред най-ярките прояви на политическата им консолидация бе съвместно организираната дипломатическа блокада на Катар през 2017-2021.

През последните години е налице осезаема активизация на икономическото сътрудничество на Египет с Китай. С участието на китайско компании, в частност, се осъществяват най-големите инфраструктурни и индустриални проекти в страната. Сред тях е изграждането на новата административна столица на Египет - т.нар. "нов Кайро", където ще се премести правителството на страната, както и основните институции и министерства. Впрочем, китайските инвеститори планират да реализират и важни проекти в икономическата зона в района на Суецкия канал. Става дума, в частност, за подписването на поредица договори, на обща стойност 8 млрд. долара.

При управлението на президента Ас-Сиси укрепнаха и египетско-руските отношения. Сред основните съвместни проекти в икономическата сфера е изграждането на атомната елекроцентрала "Ад-Дабаа", осъществявано от руската държавна корпорация Росатом. Очаква се общата стойност на централата да достигне 21 млрд. долара, което обаче не натоварва прекалено египетските финанси, тъй като Москва предостави за целта голям кредит. Освен това се планира създаването на руска икономическа зона в района на Суецкия канал, което също е сред водещите двустранни проекти.

Въпреки частичната корекция на египетската външна политика, много важен партньор за Египет си остават САЩ. Както е известно, Кайро е сред ключовите съюзници на Вашингтон в Близкия Изток и Северна Африка. От голямо значение за Египет е годищната военна помощ на стойност 1,3 млрд. долара, която САЩ от дълги години оказват на арабската държава (в последно време, тя е значително по-малка).

Като цяло обаче, в областта на външната политика (изключвайки споменатите по-горе държави), през последните години Египет се сблъсква с множество предизвикателства. Сред ключовите проблеми в сферата на регионалната сигурност е гражданската война в Либия. "Либийският проблем" се превърна в постоянен източник не само на терористични заплахи, но и на нелегален оръжеен трафик към територията на Египет. Войната в Либия се отразява негативно и на египетската икономика, тъй като преди началото и между двете страни се развиваше активно икономическо и инвестиционно сътрудничество. Друго сериозно предизвикателство пред националната сигурност на страната се оказа изграждането от Етиопия на гигантския хидроенергиен комплекс "Хидасе" (на река Нил), последиците от чиято експлоатация вероятно ще доведат до значителен дефицит на водни ресурси в Египет и Судан. Ще припомня, че през 2015 Египет, Етиопия и Судан подписаха в Хартум споразумение за равноправно използване на водните ресурси на Нил. Но въпреки, че в момента напрежението около етиопската ВЕЦ доста е спаднало, не може да се говори за комплексно решение на проблема.

Икономическото развитие

През последните десетина години Египет съумя да постигне известни успехи в развитието на икономиката. Напоследък нарастването на БВП на страната е сравнително стабилно, макар че по време на пандемията от Covid-19 (2020-2021) бе налице известен спад. Ако през 2010 египетският БВП е нарасна с 5,1%, а през 2012 ръстът бе едва 2,2%, през 2022 този показател е цели 6,6%.

Стремейки се да модернизира икономиката, правителството на Египет реализира редица национални програми, насочени към нейното реформиране. Техен концентриран израз е т.нар. "Визия 2030", лансирана през 2016. Сред основните и цели е повишаване на качеството на живот на египтяните, а сред по-важните задачи - повишаване ефективността на държавното управление. В съответствие с целите на програмата, Египет планира да модернизира националната икономика, като я направи по-балансирана и конкурентоспособна. В тази връзка се отделя сериозно внимание на оптимизирането на системата за икономическо управление. Ако "Визия 2030" бъде успешно реализирана, мащабната модернизация на всички ключови за развитието на страната процеси би могла да създаде своеобразен трамплин за преминаването на египетската икономика на качествено ново равнище с акцент върху знанията и постиженията в сферите на технологиите и иновациите. В рамките на реализацията на програмата "Визия 2030", Кайро активно развива "зелената икономика" и вече е сред лидерите в сферата на "зеленото развитие" в Големия Близък Изток. През последното десетилетие в Египет бяха изградени нови вятърни, както и слънчеви електроцентрали (най-големият такъв комплекс е в района на Бенбан). Освен това, в Айн-Сохна беше построен голям завод за производство на "зелен водород".

През последните десетина години икономическата политика на Кайро се отличава с определена специфика. Ръководството на страната реши да заложи на индустриалните и инфраструктурни мегапроекти. Освен вече споменатите по-горе, реализирани с участието на чуждестранни инвеститори, Египет положи сериозни усилия за модернизацията на Суецкия канал. Неговата пропускателна способност значително нарасна след 2015, когато приключи изграждането на втори канал, успореден на първия, което позволява по него да преминават повече кораби. Реализацията на тези мегапроекти способства за известен спад в нивото на безработицата. През 2010 тя беше 8,8%, а през 2012 нарасна до 12,6%. И макар че остава сравнително висока и днес (особено сред младите хора), от 2013 насам е налице тенденция към намаляването и, като през 2021 тя беше 7,4%.

Реализацията на многото проекти стана възможно и благодарение на заемите и пряката помощ от страна на международните донори. В течение на последното десетилетие Египет нееднократно получаваше кредити от МВФ. Впрочем, такива му предоставиха и Китай и Русия , докато арабските монархии и държавите от ЕС оказват предимно пряка финансова помощ на Кайро. Важна роля за финансирането на амбициозните проекти изиграха и чуждестранните инвеститори. Така, докато през 2011, на фона на "арабската пролет", обемът на преките чуждестранни инвестиции започна да намалява, след това той постоянно нарастваше, чак до 2019. По време на пандемията също имаще известен спад, но през 2022 обемът на преките чуждестранни инвестиции надхвърли рекордните за последните години 11 млрд. долара.

Египетската икономика в хватката на военните

Въпреки наличието на определени успехи в икономическото си развитие обаче, Египет продължава да се сблъсква и с редица предизвикателства. Сред актуалните проблеми пред страната си остава високо ниво на инфлацията. През 2010 тя беше 11,3%, а през 2012 намаля до 7,1%. В периода 2012-2017 беше регистриран постоянен инфлационен ръст до върховите 29,5%, след което последва нов спад. През 2022 ифлацията беше 13,9%, но през 2023 нарастването и се ускори, достигайки през август 39,7% на годишна база. Друг важен показател за икономическите проблеми на Египет е обемът на външния дълг, който си остава доста голям. През 2010 той достигна 17,1% от БВП, през 2012 намаля до 14,7% от БВП, но до 2021 нарасна, достигайки 36,5% от БВП. Определен натиск върху египетската икономика оказва и  отрицателното търговско салдо на страната. Така, през 2010 вносът беше с 12 млрд. долара повече от износа, през 2012 - с над 22 млрд. долара повече, а през 2022 разлика между обемите на вноса и износа надхвърли 30 млрд. долара.

Сред проявите на икономическите проблеми в Египет е и постоянното нарастване на броя на хората, живеещи под нивото на бедност, което е около 560 долара годишно. През 2010-2011 под това ниво са били 25,2% от населението на страната, а през 2012-2013 този показател нарасна до 26%. През 2019-2020 делът на хората живеещи под нивото на бедност достигна 29,7%.

Една от ключовите причини, провокиращи хронични проблеми в икономиката на Египет, е високата степен на държавно регулиране и бюрократизацията, които способстват за формирането на неблагоприятни условия за финансиране на частния бизнес. Освен това, египетското правителство провежда неефективна парично-кредитна политика. Сред неуспещните реформи е либерализацията на курса на националната валута през 2016, довела до девалвацията на египетската лира, което на свой ред провокира ръст на инфлацията и свиване на деловата активност.

През последните години в египетската икономика се наблюдаваше спорадичен спад на производството. В същото време, колебанията в търсенето в страната са, в една или друга степен, отражение на процесите, извършващи се извън пределите на Египет. Например, на промените в цените на петрола. Рязкото им повишаване води до увеличаване на държавните разходи, включително за субсидиране на горивото. Сложната финансова ситуация отчасти беше провокирана и от факта, че държавата изразходваще големи суми за субсидиране на продоволствените стоки и горивата, като необходимите за това средства се заемаха от египетските банки, а не от външни източници.

Определени проблеми в икономиката на Египет поражда и високото ниво на ангажираност на египетската армия в икономическите процеси в страната. Още преди 2011 военните пряко управляваха десетки компании, ангажирани както с военно, така и с гражданско производство. След идването на власт на президента Ас-Сиси ролята на свързаните с армията компании още повече нарасна. Контролираните от военните компании са изпълнители и подизпълнители при изграждането на големи обекти на социалната и транспортната инфраструктура. Освен в строителния отрасъл, армията играе важна роля и в аграрния, както и в циментовия сектор. През 2018 беше приет закон, освобождаващ военните компании от граждански одит. Това се отразява негативно на инвестиционния климат в страната, тъй като потенциалните инвеститори не могат да се запознаят с финансовите отчети на въпросните фирми. Да не говорим, че създава отлична почва за корупция.

Икономическите проблеми на Египет се влошиха и поради факта, че през последното десетилетие значително нарастна числеността на населението на страната. Всъщност, тази тенденция се наблюдава от доста по-отдавна. През 2010, т.е. преди "арабската пролет", числеността на населението беше 87 млн. дущи, а през 2012 вече достигна 91 млн. През 2022 броят на египтяните нарасна до 110 млн. души и продължава да се увеличава. В същото време възможностите за развитие на селското стопанство са доста ограничени, а Египет си остава най-големия вносител на пшеница в света. Това създава допълнителни трудности при тарантирането на продоволствената сигурност на страната.

През последните години египетската икономика се сблъска и с някои външни предизвикателство, които допълнително задълбочиха проблемите и. В частност, пандемията от Covid-19 се отрази негативно върху развитието на туристическия сектор, освен това доведе до спад на приходите от експлоатацията на Суецкия канал и паричните преводи от египетските емигранти в чужбина. Негативно влияние върху икономиката на Египет оказват и последиците от войната в Украйна, довели до ръст на волатилността на цените на зърнените култури.

В момента инфлацията в Египет е достигнала почти 40%, като по този показател страната е на незавидното 14-то място в света. За сравнение, първото място се заема от Венецуела с 318%-на инфлация. И в тази страна обаче, местният лидер Мадуро също се ползва със сериозна подкрепа от страна на населението, подобно на египетския президент Ас-Сиси. Тоест, нещата не опират само до инфлацията. Истината е, че в очите на египетското общество, страната преживява възход, а броят на новите "проекти на века" постоянно нараства. А това поражда сериозен патриотичен подем, който не бива да се подценява. Ще припомня само част от грандиозните проекти стартирани от президента Ас-Сиси, някои от които скоро ще бъдат завършени: изграждането на нова административна столица вместо сврънаселения и задъхващ се Кайро, както и иа милионния курортен град Ню Ал Аламейн. Последният има всички шансове да засенчи както традиционните египетски, така и европейските курорти, и да осигури милиардни постъпления в националната хазна. Планирана е поредна реконструкция на Суецкия канал, която ще позволи през него да преминават повече кораби, продължава и изграждането на гигантския ядрен реактор "Ад-Дабаа", който не само ще превърне Египет в енергийна свръхдържава, но и ше гарантира енергийната му сигурност.

Освен това, в момента египетската икономика е най-мощната в Африка. През 2023 БВП на страната надхвърли 490 млрд. долара (ще припомня, че БВП на другата голяма африканска икономика - тази на ЮАР, достигна 406 млрд. долара). Икономическият ръст в Египет е 4,2%, а безработицата намалява, макар и слабо (в момента тя е 7%). В същото време обаче, съотношението между дълга на страната и нейния БВП продължава да е над 90%, при това само малка част от задълженията са към (условно) приятелските държави от Персийския залив - ОАЕ, Саудитска Арабия, Кувейт и Катар (общо 46 млрд. долара).

Най-големият кредитор на Кайро е МВФ, което е свързано с определени ангажименти, застрашаващи суверенитета на страната. Египет е най-големия длъжник на Фонда след Аржентина. Именно това обяснява и желанието на президента Ас-Сиси да се освободи от задушаващата страната примка на МВФ, включително разширявайки отношенията с Русия, която - освен АЕЦ "Ад-Дабаа", участва в строителството на гигантския индустриален "Град на Слънцето" край Суецкия канал, както и с Китай, който изгражда новия курортен комплекс Ню Ал Аламейн.

Според египетския премиер Мустафа Мадбули, до 2030 (когато ще приключи сегашния мандат на президента Ас-Сиси) икономиката на страната ще стане една от най-силните в света, за което - както твърди той - "говорят всички налични показатели". Всъщност, това не е невъзможно, предвид факта, че Египет вече е член на групата БРИКС+ и продължава преговорите за създаване на зона за свободна търговия с доминирания от Русия Евразийски икономически сюз (ЕАИС). Акцентът върху тези геоикономически вектори говори за това, че през новия си мандат Ас-Сиси вероятно ще продължи тенденцията за постепенното излизане на Египет от зоната на влияние на Запада.

Както споменах, страната продължава да получава военна помощ от САЩ макар че, ако в миналото тя се равняваше на 1,3 млрд. долара годишно, днес е намаляла до 300 млн. В същото време Кайро поддържа връзки във военната сфера и с Москва, осъществявайки съвместно с руснаците проекти в различни области. Неслучайно в Кремъл смятат, че ако действително бъде осъществена реформа на Съвета за сигурност на ООН, Египет следва да е сред водещите африкански кандидати за негов постоянен член.

Предвид важната роля, която играе Ас-Сиси по въпроса за бъдещето на Сектора Газа, особено на фона на продължаващата война между Израел и ХАМАС, напоследък Вашингтон полага сериозни усилия за сближаване с Кайро.

В тази връзка ще припомня, че първото американско предложение към Египет, което бе направено още през октомври 2023, беше да приеме всички жители на Сектора, заселвайки ги на Синайския полуостров. Впрочем, то беше подкрепено и от германския канцлер Шолц. По време на срещата си с него в Кайро на 18 октомври обаче, президентът Ас-Сиси даде да се разбере, че подобен план най-вероятно би довел до регионална, ако не и до световна война. Бойците на ХАМАС ще продължат да атакуват Израел и от Синай, а ответните израелски удари ще се стоварят върху египетската територия. Неслучайно идеята бързо бе забравена. Между другото, израелската страна предлагаше за разполагането на над двата милиона палестинци Египет да получи едва половин милиард долара, което е смешна сума, както и да бъде опростена част от гигантския му външен дълг от 165 млрд. Проблемът обаче не е в обемите на финансовите средства, а в това, че никой в Египет ни би приел подобно решение.

Месец по-късно, през ноември 2023, американският държавен секретар Блинкен предложи на Ас-Сиси след приключване на израелската операция в Газа там временно да бъдат разположени египетски миротворчески части. Което на практика би означавало те да продължат войната с остатъците он ХАМАС в развалините на сектора (същият вариант впрочем, бе лансиран и от шефа на ЦРУ Уйлям Бърнс). Естествено, Кайро отхвърли категорично и тази възможност, а президентът Ас-Сиси заяви, че египетското правителство "няма да играе никаква роля в ликвидирането на ХАМАС" и потвърди, че страната му не приема "каквото и да било израелско присъствие в Сектора Газа".

Както е известно, по-късно Вашингтон се опита да прокара идеята за предаването на властта в Газа след края на военните действия в ръцете на съществуващата на Западния бряг на река Йордан Палестинска администрация (т.е. на партията ФАТАХ). Последната е склонна приеме този вариант, но само при условие, че бъде създадена независима палестинска държави в границите, предвидени през 1967. В тъзи връзка САЩ се опитват да накарат Ас-Сиси да разубеди ФАТАХ от подобни "максималистични" искания и, на практика, да се включи в ликвидирането на ХАМАС. Египетският президент обаче, не склонен да подкрепи и този вариант. В Кайро, както и в целия арабски свят, са убедени, че той ще бъде използван като прикритие за действията на Израел, чието сегашно правителство въобще не е склонно да подкрепи сценария за "две държави за двата народа".

В момента администрацията на САЩ е изправена пред сериозна дилема в Близкия Изток: или да окаже наистина силен натиск върху Израел, принуждавайки го да изпълни международните резолюции за Палестина, или окончателно да се конфронтира с арабския и ислямския свят. На този фон, упоритото нежелание на Египет да приеме всички предлагани от Вашингтон частични мерки, е поредното доказателство, че американското влияние в тази част на света прогресивно намалява.

Проблемите пред новия стар президент

Истината е, че новият стар президент на Египет е изправен пред множество изпитания и ще му се наложи да прояви силна воля за прокарването на огромен брой сложни и трудни решения както във външната, така и във вътрешната политика. Разбира се, войната в Газа и свързаните с нея заплахи за нестабилност и регионални сътресения временно остави на заден план вътрешните проблеми на страната. Въпреки това, анализаторите са единодушни, че последните съвсем скоро отново ще бъдат актуализирани, независимо от тревогите на египтяните във връзка с войната край източната им граница. Както посочва икономическият експерт на Изследователския център "Ал-Хабтур" в Кайро Мохамед Шади: "резкият срив на курса на египетската лира и стремителният ръст на инфлацията са най-насъщните проблеми пред президента". Ще припомня, че в края на миналата 2023 месечната инфлация достигна 36,4%, а хроничният дефицит на чуждестранна валута заплашва да провали вноса на основни стоки. Курсът на египетската лира към долара падна с 50%, а в средата на 2023 държавният дълг нарасна до 164,73 млрд. долара.

Очевидно е, че решенията, които президентът ще вземе през следващите месеци, ще се отразят сериозно на цялото общество. Според Мохамед Шади, Ас-Сиси е изправен пред ключовото решение, дали отново да девалвира лирата или да опита да се бори с други средства срещу "сивия сектор". Изборът действително е труден, защото отказът от дълбоки реформи рискува да провокира нови икономически сътресения. Тоест, намирането на точния баланс между икономическата дисциплина и социалната отговорност ще се окаже решаващото изпитание пред новия стар лидер на Египет.

Как обаче ще стане това? Въпреки че Ас-Сиси е очевидния фаворит на египетското общество и достатъчно силен и опитен лидер, от предизборната му програма не става ясно, какво точно смята да предприеме. Според ръководителя на президентската му кампания Махмуд Фаузи, Ас-Сиси възнамерява просто "да продължи вече започнатото". Фаузи твърди, че в центъра на вниманието му ще бъдат борбата с инфлацията, привличането на инвестиции, намаляване на безработицата,благодарение на големите "национални проекти", и разширяване на селскостопанското производство. Всъщност, първата задача, с която ще се сблъска правителството, е финансирането на плащанията по дълговете в размер на 29,23 млрд. долара през 2024, 19,43 млрд. - през 2025 и 22,94 млрд. - през 2026 (според данните на Централната банка на Египет). В тази връзка, Мохамед Шади прогнозира, че за да решат проблема с дълга управляващите ще бъдат принудени да ревизират данъчно-бюджетната си политика. На свой ред, колегата му Амр Хашем Раби се обявява за разширяване правата и възможностите на частния сектор в управлението на икономиката. Ще припомня, че съгласно споразумението с МВФ от края на 2022, правителството се ангажира да намали държавното присъствие в нестратегическите сектори и да прекрати предоставянето на преференции на държавните предприятия, включително на военните.

Що се отнася до външната политика, следва да отбележа, че влиянието на Кайро в региона укрепва благодарение на посредническата му роля в конфликта в Газа, което позволи осигуряването на определена международна подкрепа за египетското икономика. ЕС например, обяви, че планира да подкрепи Египет с инвестиции от 10 млрд. долара "за да защити икономиката му от последиците от войната в Газа и потенциалният голям бежански поток". МВФ също разглежда възможността да разшири кредитната си програма за Египет (в момента обемът и е 3 млрд. долара) за да помогне на страната да преодолее икономическите последици от войната, включително спада в туризма и нарастването на цените на енергоносителите. Както посочва в тази връзка, споменатият по-горе Амр Хашем Раби: "Макар че икономическите и социални реформи изискват значителни средства, политическите реформи ще ни излязат по-евтино, затова можем да започнем с тях. Не бива обаче да продължим да правим едно и също отново и отново". На свой ред, Махмуд Фаузи смята, че Ас-Сиси е склонен да работи за укрепване на плурализма, чрез приемането на нова избирателна система, разширяваща парламентарното представителство, и подобряване защитата на човещките права в страната.

Междувременно, войната в Газа напомни на египтяните и за друго предизвикателство, свързано с нестабилния характер на региона и крехкия баланс, който Египет трябва да поддържа. В тази връзка, Кайро ще трябва да задълбочи ключовите си отношения с държавите от Персийския залив и особено със Саудитска Арабия и ОАЕ, които му осигуряват толкова необходимата финансова помощ. Въпреки това обаче, позицията на Египет относно конфликта в Газа се различава от тази на повечето му съюзници от Залива. Според експертите, управляващите в Кайро критикуват много по-остро операциите на Израел, както и бъдещите планове относно Газа, не на последно място, заради възможността за принудително изселване на палестинците оттам.

В момента отношенията с Израел, основаващи се на мирния договор от 1979, са доста напрегнати. Макар че Египет се споразумя с Катар относно временното примирие и размяната на задържани палестинци и израелци, президентът Ас-Сиси и израелският премиер Нетаняху не проведоха нито един разговор след началото на войната в Газа. Въпреки това, експертите са единодушни, че Кайро продължава да играе ключова роля (в координация с Доха) като посредник между израелците и палестинците.

Заключение

През последното десетилетие беще осъществена определена корекция както в политическото, така и в икономическото развитие на Египет. След свалянето на президента-ислямист Мохамед Морси, в страната беше възстановена властта на военните и Египет на практика се върна към приблизително същия модел на авторитарно управление, съществувал преди "арабската пролет" през 2011. Във външната политика на страната също настъпиха известни промени, породени включително и от реакцията на някои държави като Турция и Катар на "революцията от 30 юни" довела до свалянето на Морси. В същото време, през 2023 Кайро нормализира отношенията си с Анкара и Доха.

В сферата на икономическата политика Египет съумя да постигне определени успехи. Правителството заложи на реализацията на индустриални и инфраструктурни мегапроекти, превърнали се в ключови драйвъри на националната икономика. В същото време, икономиката на страната продължава да се сблъсква с редица хронични трудности, включително породени от липсата на структурни реформи в икономиката и неефективна парично-кредитна политика. Икономическите проблеми на Египет бяха задълбочени и от вътрещната нестабилност през 2011-2013 и последиците от глобалните кризи. В момента в страната се запазва високо ниво на инфлация и голям външен дълг и отрицателно търговско салдо. На този фон изглежда доста вероятно, че в обозримо бъдеще текущата икономическа динамика ще се запази, тъй като управляващите в Кайро все оше не са намерили решение на фундаменталните проблеми на египетската икономика.

Друг стар и труден проблем пред Ас-Сиси е изграждането на гигантския язовир "Възраждане" на река Нил, който застращава основния източник на вода за Египет. Водещите се от години преговори не доведоха да решаване на проблема и сега Кайро ще трябва да ги продължи, опитвайки се гарантира собствените си интереси и тези на непрекъснато нарастващото население в долината на Нил.

Първите стъпки на президента Ас-Сиси в рамките на третия му мандат показват, че той възнамерява да следва досегашния си курс, изграждайки плодотворни отношения с всички големи играчи, но без да отстъпва от принципите си, ключов сред които е позицията на Кайро по палестинския въпрос.

* Българско геополитическо дружество