Трансформиращото се енергийно пространство и бъдещето на Европа

„Специалните енергийни отношения“ с Германия бяха прекъснати, но РФ се позиционира на второ място след САЩ по доставки на втечнен природен газ (ВПГ) в ЕС (основно насочени към Франция и Испания), а в глобален план общите продадени количества за 2022 достигнаха 33 млн. т (43,99 млрд. куб. м при температура 0ºC)[1].

Пазарът на втечнен природен газ

Руският ВПГ не може да замести изцяло количествата, изнасяни до този момент по тръбопроводи, но въвеждането в експлоатация на малотонажни заводи като „Портовая“ (1,5 млн. т/г.), наред с крупнотонажна инфраструктура („Arctic LNG 2“ – три блока за втечняване, всеки с капацитет от 6,6 млн. т/г. – планово стартиране през 2023, 2024 и 2026), позволява на РФ да продължи изпълнението на приоритета по диверсифициране на потребителите (към 2026 страната ще може да изнася във втечнена форма над 65,18 млрд. куб. м ПГ). Това, на свой ред, проблематизира поведението на държави като Япония и Южна Корея (фактор, отслабван от готовността на китайския пазар да поеме евентуални нереализирани количества). Показателно е, че на 01.08.2023 японската компания „Mitsui“ подписа споразумение за изкупуване на количества ВПГ от „Arctic LNG 2“, отговарящи на нейния 10%-ов дял (държан чрез съвместно дъщерно дружество „Japan Arctic LNG“ с държавната JOGMEC)[2].

Предстоящото разширяване на капацитета за втечняване на ПГ на САЩ е основополагащо за новата енергийна архитектура в Европа, направлявана в много голяма степен от поведението на Германия. На 22.06.2023 немската компания „Securing Energy for Europe“ GmbH (SEFE) подписа 20-годишен договор за доставки на ВПГ с американската фирма „Venture Global“. На годишна база, дъщерното дружество на SEFE – „WINGAS“ GmbH, ще закупува 2,25 млн. т, които ще се произвеждат в завода „CP2 LNG“ (очаквано въвеждане в експлоатация през 2026)[3]. Година по-рано (21.06.2022) друга компания от Германия („EnBW Energie Baden-Württemberg“ AG) също сключи договор с „Venture Global“ за осигуряване на 1,5 млн. т/г. ВПГ[4]. Изграждането на терминали за регазификация при Вилхемсхафен (7,5 млрд. куб. м/г.), Любмин (4,5 млрд. куб. м/г.) и Брунсбютел (8 млрд. куб. м/г.) предостави възможност на немската страна да ограничи значително зависимостта си от руски ПГ, като в хоризонт от две години се очаква въвеждането в експлоатация на терминали при Щаде и Засниц[5].

Според Михаил Вакилян (кореспондент на руския Институт за развитие на технологиите на горивно-енергийния комплекс), енергийната сигурност на ЕС е в пряка зависимост от средногодишните температури и нивото на валежите, като през изминалия отоплителен сезон се е наблюдавало съчетание от изключително благоприятни условия. Намалената консумация на природен газ в ЕС през 2022 може да бъде отдадена именно на това (на годишна база се отчита спад в потреблението от 13,29%[6]). Ограничаването на валежите влияе негативно върху производството на електроенергия от ВЕЦ и АЕЦ, а според Вакилян, понижаването на речните нива предизвиква затруднения в транспортния сектор, включително при превоз на въглища (авторът прилага пример с ограничаване на полезния товар на баржите по река Рейн с 36% през лятото на 2022)[7].

Прогнозите за зимния период 2023/2024 се базират на наличието на климатичния феномен „Ел Ниньо“, за който се очакваше да се развие още до края на 2023[8]. Това прави много вероятно настоящата зима в Северна Америка и Европа да бъде с много по-ниски температури, продължаващи до април 2024. В резултат, ще се изостри конкурентната среда при осигуряване на доставки на ВПГ. Въпреки това, капацитетът за втечняване на ПГ в САЩ през 2022 бележи ръст от 4%, достигайки 88,1 млн. т/г. (чрез разширяване на завода „Sabine Pass“ и въвеждане в експлоатация на „Calcasieu Pass“), а към април 2023 броят на новостроящите се танкери за ВПГ беше 312 (количество отговарящо на 46% от глобалния текущ активен флот)[9]. Като уязвимост следва да се приеме липсата на въвеждане в експлоатация на нови заводи за втечняване през 2023, притежаващи значителен капацитет и перспектива за снабдяване на европейския пазар. В това отношение от критична важност за ЕС е изграждането на нови мощности в Северна Америка – такива се очакват през 2024 („Plaquemines“), 2025  („LNG Canada“), 2026 (разширение на „Corpus Christi“ и „Plaquemines“) и 2028 („Port Arthur“)[10].

Понастоящем ограничени количества руски ПГ достигат до европейските потребители по три направления – междусистемна газова връзка (МВ) „Котловка“, МВ „Суджа“ и МВ „Странджа 2“. В резултат, приходите в руския бюджет от продажба на енергоресурси са намалели с 47% през първата половина на 2023, спрямо същия миналогодишен период, достигайки равнище от 3,3817 трлн. рубли. Следва да се отчете, че стойностите по горепосочения показател за 2022 са рекордно високи (6,3759 трлн. рубли), като надхвърлят целогодишните приходи за 2020 (5,2352 трлн. рубли). При сравнение по първо шестмесечие на 2023 с 2021 е налице спад от 10,44%[11]. Съотношението на приходите (по данък за добив на полезни изкопаеми - ДДПИ) от суров нефт, природен газ и газов кондензат се изменя както следва (виж таблица. 1).

Таблица 1. Съотношение на приходите по ДДПИ в РФ

Успоредно с това, за първите пет месеца на 2023 бюджетният дефицит на Русия се равнява на 3,41 трлн. рубли (37 млрд. щатски долара), което представлява 19% съкращение в обема на приходите спрямо същия период на 2022.[12].

На 12.07.2023, в интервю за „Politico“, министърът на енергетиката на Украйна – Герман Галушченко, потвърди намерението на страната му да не подновява договора за пренос на руски ПГ след изтичането на настоящия (до края на 2024)[13]. По думите му, докато се водят военни действия „двустранни преговори са невъзможни“. Показателна е и позицията на Алексей Милер (06.07.2023), който осъжда действията на „Нафтогаз“ по установяване на замразени руски активи в други държави (на 22.06.2023 е подаден иск към Окръжния съд на САЩ за окръг Колумбия), които да бъдат конфискувани по изпълнение на решението на Арбитражния трибунал в Хага към Постоянния арбитражен съд от 12 април 2023 по дело 2017-16, относно загубите, причинени от изземването на активите на групата „Нафтогаз“ в Автономна република Крим през 2014[14].

Милер отправя критики и към решението (февруари 2018) на Арбитражния институт на Стокхолмската търговска камара и последвалите действия (май 2018) по отнемане на активи в Швейцария (кантон Цуг). Според главния изпълнителен директор на „Газпром“, украинската страна „нарушава договорните задължения под измислени предлози“, като не приема постъпването на руски ПГ по МВ „Сохрановка“, но продължава да изисква плащания за пренос.

Нанасянето на щети (според руската страна, саботаж извършен от украинска диверсионна група на 05.06.2023, според украинската страна – руски артилерийски удар на 06.06.2023[15]) на тръбопровода за амоняк Толиати-Одеса, чието връщане в експлоатация е желано от РФ и бе обвързано с Инициативата за безопасно транспортиране на зърно и храни от украинските пристанища, доведе до нейното прекратяване на 17.07.2023. Аналогично, като застрашени следва да се разглеждат и активните преносни линии на ПГ (на първо място „Прогрес“).

Усилията за преодоляване на енергийната уязвимост

Междувременно, предприетите усилия за ограничаване на уязвимостта на европейските потребители чрез разширяване на ВЕИ сектора, дават осезаем резултат. В това отношение се търсят и възможности за сътрудничество с държави от прилежащи региони. На 25.07.2023 беше подписан Меморандум за разбирателство за създаване на съвместно дружество между Грузия, Унгария, Румъния и Азербайджан, относно реализиране на проект за „зелен коридор“ Азербайджан-ЕС, предвиждащ изграждането на подводен електропровод през Черно море с дължина от 1195 км и преносен капацитет 1000 MW[16]. Основа за това представлява споразумението за стратегическо партньорство от 17.12.2022, подписано в присъствието на председателя на ЕК, Урсула фон дер Лайен, и целящо да позволи използване на значителния потенциал за бъдещо производство на енергия от ВЕИ в Азербайджан, равняващ се по думите на президента Илхам Алиев, на около 27 GW от наземно базирана инфраструктура (вятърна и соларна) и 157 GW - от офшорна (вятърна)[17].

Тези усилия на Баку са в пряка връзка със стремежа на страната да остане релевантна на европейския енергиен пазар и след 2030-2040, когато нивата на добив на ПГ от Каспийския басейн ще започнат да намаляват. Непосредствен приоритет представлява увеличаването на износа по „Южния газов коридор“ (ЮГК) с около 10 млрд. куб. м/г., за да се достигне равнище от 20 млрд. куб. м/г. до 2027. Това на свой ред е обвързано със завършване на фаза 3 от разработването на находището „Шах Дениз“ (очаквана стойност – 7 млрд. щ.д.), състояща се от въвеждане в експлоатация на допълнителна компресорна мощност и успешно достъпване на по-дълбоко разположени резервоари (в това отношение ще бъдат ключови резултатите от проучвателен кладенец SDX-8)[18].

Споразумението за суапови доставки на туркменски ПГ, през Иран допълнително повишава стойността на ЮГК за ЕС, но съдържа и две негативни последствия[19] – ограничаване на вероятността за изграждане на Транскаспийския газопровод и евентуално попадане в зависимост от иранското ВДР.

Особено интересна се оказва и динамиката по отношение на пазара на суров нефт (СН). Руският сорт „Урал“ е съставлявал под 2% от вноса на тази суровина в Индия преди началото на инвазията в Украйна, а към юли 2023 достига дял от 41,9%. В контекста на спада в ценовите отстъпки за руския СН, индийските рафинерии от публичния сектор се стремят да увеличат покупките на петрол от своите традиционни западноазиатски доставчици. На 03.07.2023 Александър Новак обяви че износът за август 2023 ще бъде намален с 500 000 барела на ден[20]. В рамките на същия ден Саудитска Арабия обяви удължаване на периода за ограничаване на собственото производство на СН с 1 000 000 барела на ден[21], като по всичко изглежда че това решение ще остане в сила най-малкото до края на 2023[22].

Намаляването в нивата на добив в РФ и увеличаването на вътрешното потребление водят до спад в износа на СН от 650 000 барела на ден още през юли 2023[23]. Това би могло да създаде конкурентна ситуация между потребителите в Индия и Китай, но в същото време е малко вероятно да не се породи насрещно усилие за оказване на натиск върху РФ (с довод ценовия таван наложен от Г7) за по-големи отстъпки. Междувременно, част от плащанията на индийски потребители за внос на руски СН са уредени в китайски юани[24]. Руската страна не желае плащанията да се извършват във волатилни рупии, докато Индия търси алтернатива на щатския долар. Следва да се отчете, че износът на Индия към Китай е нисък, което прави малко вероятна системната употреба на юани за подобни операции.

Драстично намалените доставки на руски ПГ в Европа ограничават възможностите на Кремъл за ценово манипулиране на пазара. Увеличените обеми, идващи от Норвегия, не могат да бъдат възпрепятствани, но само една държава в Източна Европа има пряк достъп до тях – Полша. Това превръща другото перспективно направление за ЕС в основна цел за РФ – Кавказ. Активизирането на конфликта в Нагорни Карабах може да се използва като средство за пряко и непряко увреждане на икономическите интереси на ЕС – застрашаване на Южнокавказкия газопровод или създаване на обстоятелства, при които е затруднено запазването на инвестиционния интерес към следващите фази на разработване на находището „Шах Дениз“ (19,99% дял от което се държи от „Лукойл“). Съпътстващ интерес за РФ е недопускането на износ на туркменски газ за Европа (пореден ход на ангажираност е изразен от руския посланик в Туркменистан Иван Волинкин при участието му на 12.08.2023 в конференцията „Каспийско море – море на мир и приятелство“). Проекти като „Зелен коридор“ Азербайджан-ЕС и Транскаспийския газопровод биха били уязвими към преки въздействия, каквито не могат да се изключат при настоящия контекст на средата за сигурност.

Бележки:

[1] IGU. World LNG report – 2023. Наличен на https://www.igu.org/wp-content/uploads/2023/07/IGU-LNG2023-World-LNG-Report.pdf, публикуван на 12.07.2023, с. 20-21

[2] Kugamai, T. Japan's Mitsui signs SPAs for Russian Arctic LNG 2 equity liftings. Източник наличен на https://www.spglobal.com/commodityinsights/en/market-insights/latest-news/lng/080123-japans-mitsui-signs-spas-for-russian-arctic-lng-2-equity-liftings [Достъпен: 03.11.2023]

[3] Venture Global. Venture Global and SEFE Announce 20-year LNG Sales and Purchase Agreement. Източник наличен на https://venturegloballng.com/press/venture-global-and-sefe-announce-20-year-lng-sales-and-purchase-agreement/ [Достъпен: 03.11.2023]

[4] Stapczynski, S. German Utility Signs Long-Term Deal to Buy LNG From the US. Източник наличен на https://www.bnnbloomberg.ca/german-utility-signs-long-term-deal-to-buy-lng-from-the-us-1.1781621 [Достъпен: 03.11.2023]

[5] Reuters. Factbox: Germany builds up LNG import terminals. Източник наличен на https://www.reuters.com/markets/commodities/germanys-lng-import-project-plans-2023-02-15/ [Достъпен: 03.11.2023]

[6] Eurostat. Natural gas supply statistics. Източник наличен на https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Natural_gas_supply_statistics#Supply_structure [Достъпен: 03.11.2023]

[7] Вакилян, М. Энергетический кризис: почему теплая европейская зима — это не только хорошо, но и плохо. Източник наличен на http://neftianka.ru/energeticheskij-krizis-pochemu-teplaya-evropejskaya-zima-eto-ne-tolko-xorosho-no-i-ploxo/ [Достъпен: 03.11.2023]

[8] Farmers Almanac. Farmers’ Almanac Winter 2024 Extended Weather Forecast. Източник наличен на https://www.farmersalmanac.com/extended-forecast [Достъпен: 03.11.2023]

[9] IGU. World LNG report – 2023. Наличен на https://www.igu.org/wp-content/uploads/2023/07/IGU-LNG2023-World-LNG-Report.pdf, публикуван на 12.07.2023, с. 42-43, с. 117-118, с. 64

[10] IGU. World LNG report – 2023. Наличен на https://www.igu.org/wp-content/uploads/2023/07/IGU-LNG2023-World-LNG-Report.pdf, публикуван на 12.07.2023, с. 119-121

[11] Минфин России. Сведения о формировании и использовании дополнительных нефтегазовых доходов федерального бюджета в 2018-2023 году. Източник наличен на https://minfin.gov.ru/ru/statistics/fedbud/oil?id_57=122094-svedeniya_o_formirovanii_i_ispolzovanii_dopolnitelnykh_neftegazovykh_dokhodov_federalnogo_byudzheta_v_2018-2023_godu [Достъпен: 03.11.2023]

[12] TASS. Минфин: дефицит бюджета России в январе - мае предварительно составил 3,41 трлн рублей. Източник наличен на https://tass.ru/ekonomika/17945325 [Достъпен: 03.11.2023]

[13] Gavin, G. Ukraine warns key Russian gas supply to Europe will be cut. Източник наличен на https://www.politico.eu/article/ukraine-warns-it-wont-negotiate-new-russian-gas-transit-deal/ [Достъпен: 03.11.2023]

[14] TASS. Russia to impose sanctions on Naftogaz for company’s unfair actions — Gazprom chairman. Източник наличен на https://tass.com/economy/1643469 [Достъпен: 03.11.2023]

[15] Light, F. A. Osborn. Russia and Ukraine say ammonia pipeline was damaged, in potential blow to grain deal. Източник наличен на https://www.reuters.com/world/europe/russia-says-it-will-take-1-3-months-repair-ammonia-pipeline-2023-06-07/ [Достъпен: 03.11.2023]

[16] Aghjayev, S. Agreement reached on establishment of joint venture for Azerbaijan-EU Green Corridor project. Източник наличен на https://en.trend.az/business/energy/3776964.html [Достъпен: 03.11.2023]

[17] Calus, K., A. Sadecki. The South Caucasus-EU green electricity bridge plan. Източник наличен на https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-12-27/south-caucasus-eu-green-electricity-bridge-plan [Достъпен: 03.11.2023]

[18] Rzayeva, G. Expansion of the Southern Gas Corridor pipelines and future supplies to Europe. Източник наличен на https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=&cad=rja&uact=8&ved=2ahUKEwjAj6KY1tSAAxUIX_EDHdjhA0sQFnoECBAQAQ&url=https%3A%2F%2Fa9w7k6q9.stackpathcdn.com%2Fwpcms%2Fwp-content%2Fuploads%2F2023%2F04%2FExpansion-of-the-Southern-Gas-Corridor-NG180.pdf&usg=AOvVaw3WsGWFZHQX9Sp9qZXV8vXx&opi=89978449 [Достъпен: 03.11.2023]

[19] O’Byrne, D. Turkmenistan-Iran-Azerbaijan gas swaps surge. Източник наличен на https://eurasianet.org/turkmenistan-iran-azerbaijan-gas-swaps-surge [Достъпен: 03.11.2023]

[20] Soldatkin, V., O. Astakhova. Russia to cut oil exports by 500,000 barrels per day in August, oil rises. Източник наличен на https://www.reuters.com/markets/commodities/russia-cut-oil-exports-by-500000-bpd-august-novak-says-2023-07-03/ [Достъпен: 03.11.2023]

[21] Dahan, M., J. Choukeir. Saudi Arabia, Russia deepen oil cuts, sending prices higher. Източник наличен на https://www.reuters.com/business/energy/saudi-arabia-will-extend-voluntary-cut-1-million-bpd-august-spa-2023-07-03/ [Достъпен: 03.11.2023]

[22] Lawler, A., A. Ghaddar, N. Grover. Saudi Arabia to keep voluntary oil cut in Dec, analysts say. Източник наличен на https://www.reuters.com/business/energy/saudi-arabia-keep-voluntary-oil-cut-dec-analysts-say-2023-11-02/ [Достъпен: 03.11.2023]

[23] Sharma, S. Record Urals volumes boost India’s Russian oil imports in July. Източник наличен на https://indianexpress.com/article/business/record-urals-volumes-boost-indias-russian-oil-imports-in-july-8872026/ [Достъпен: 03.11.2023]

[24] Acharya, S., R. Talwani. Indian refiners used yuan to pay for some Russian oil imports, official says. Източник наличен на https://www.reuters.com/world/india/india-cenbank-give-banks-guidance-resolve-rupee-trade-issues-official-2023-07-14/ [Достъпен: 03.11.2023]

*Преподавател в Нов български университет