Заменя ли китайската дипломация американския фактор в Югоизточна Азия?

През 1951 са подписани редица двустранни договори с различни азиатско-тихоокеански държави, като договора за взаимна сигурност с Япония, договора за взаимна отбрана с Филипините, споразумението Австралия - Нова Зеландия - САЩ (ANZUS). Мрежата от съюзи по-късно е разширена, за да включи Южна Корея през 1953, Тайван през 1954 (отменен след нормализирането на отношенията между САЩ и Китай), както и Тайланд през 1962. Резултатът  е „Системата на Сан Франциско“, тъй като всички те са подписани в Сан Франциско.

С разпадането на СССР и последващото отсъствие на глобален съперник съществуването на тази система губи смисъл за САЩ. Превръщането на Азиатско-Тихоокеанския регион в център на световната търговия изтласква идеологическите конфликти на заден план. Това мотивира САЩ прогресивно да намаляват ресурсите, отделяни за АТР и за военноморския си флот, опериращ в региона, разчитайки на т. нар. „тихоокеанска лоялност”. В тези условия Китай укрепва ролята си на регионална сила, което кара САЩ да преразгледат целите и ангажиментите си в Тихоокеанска Азия.

Досегашните стратегии в тази посока обаче не постигат успех.[1] Създаването на блока AUKUS предизвика острото недоволство на регионалните държави. Настоящата Индо-Тихоокеанската икономическа рамка за просперитет (Indo-Pacific Economic Framework for Prosperity - IPEF) на администрацията на Джо Байдън претендира да е алтернатива на китайския суперпроект „Един пояс, един път”, но според повечето изследователи на региона тя няма икономическата, политическата и най-вече моралната сила да бъде реализирана (Martínez, 2022: 320, Leprince, 2022: 131), още по-малко на фона на ускорената милитаризация на Япония. В тези условия американското присъствие в Тихия океан преминава от безспорна хегемония към упадък и пренебрегване. Важен фактор за това е и китайската дипломация на мир чрез развитие, която значително се различава от американската и западноевропейската и изглежда по-привлекателна за Глобалния Юг.

Китай не налага волята си със сила и не се стреми към хегемония нито в АТР, нито в Западна Азия. „Докато Китай и Русия се опитваха да посредничат за мирно сътрудничество в региона, администрацията на Тръмп беше заета с проектирането на антииранско „арабско НАТО“, което включва и Израел. Президентът Тръмп настоя, по доста обиден начин, Саудитите и ОАЕ да платят за това донкихотовско приключение, ... в противен случай, Кралството ще се разпадне след няколко седмици. За арабските племенни вождове това е най-голямата обида. Администрацията на Байдън продължи този курс, който завърши с провал” – посочва малайзийския политолог д-р Чандра Музафар (Muzaffar, 2023), основател и президент на Международното движение за справедлив свят.   Според него, споразумението, постигнато между Саудитска Арабия и Иран (на 10 март 2023) под егидата на Китай, може да бъде повратна точка в глобалната политика, защото ще повлияе положително на огромен сегмент от мюсюлманския свят.

Двете големи „всеобхватни стратегически споразумения“ (със Саудитска Арабия през декември 2022 и с Иран през февруари 2023), както и срещите на върха на Си Дзинпин с краля на Саудитска Арабия и лидерите на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив предефинираха цялата перспектива за регионалното развитие, ориентирайки го към икономическо сътрудничество и регионална интеграция по „Един пояс, един път“. Русия също посредничи при контактите между Сирия и Турция, за да се сложи край на хаотичната ситуация със сигурността в северозападната сирийска провинция Идлиб, където терористичните групи и въоръжените екстремисти  дестабилизират и двете страни.

Азиатският геополитически съюз

Очертаващият се Азиатски геополитически съюз потвърждава думите на  Музафар. Пред очите ни в него се обединяват страните от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Евразийският икономически съюз (ЕАИС), Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и някои микродържави от Южния Пасифик, като Соломоновите острови, Фиджи, Папуа-Нова Гвинея на първо време – с геостратегическо положение или богати на природни ресурси.

След възстановяването на дипломатическите отношения на Иран със Саудитска Арабия и ОАЕ, връщането на Сирия в Арабската лига и прекратяването на огъня в Йемен към този съюз постепенно се интегрират и страните в лигата (ТАСС, 2023). Сред тях е и Египет, който се присъедини към Новата банка за развитие на БРИКС и е кандидат за членство в групата, заедно с още около 30 държави. Сред тях е и Индонезия – най-голямата мюсюлманска държава в света, където на 28 март на официална среща на финансовите министри на страните в АСЕАН беше решено да се преустанови използването на  американския долар, еврото, йената и британски паунд във финансовите транзакции и да се премине към сетълменти в местни валути.

Малайзия отново повдигна и идеята за създаване на Азиатския валутен фонд, отхвърлена от САЩ в ранните етапи на азиатската финансова криза (1997-1998), а Държавната дума на Руската Федерация (РФ) прие закон за ислямското банкиране, който ще даде на Русия достъп до капитала на богатите ислямски държави. Ислямските банки в Югоизточна Азия също възнамеряват да отворят клонове в Русия веднага щом бъде въведена законодателната рамка, регулираща ислямското банкиране (Коммерсанть, 2023).

Както е известно, ислямското банкиране предполага извършването на банковата дейност да е в съответствие с нормите на исляма, съгласно които лихвоносните транзакции са забранени, а печалбите се реализират само чрез инвестиции, лизинг, дялово финансиране и др. от подобен характер. Това е сериозно предизвикателство пред рентиерския финансово-икономически модел на Запада, от който все повече страни в света се стремят да се освободят.

През октомври 2022, изследователи от Китайския държавен институт представиха идеята за паназиатска цифрова валута, която да намали зависимостта на икономиките в региона от американския долар. Разработването на цифров токен, наречен азиатски юан, ще бъде обвързан с кошница от 13 валути, включително юана, японската йена, южнокорейския вон и националните валути на други членове на АСЕАН (Frank, 2022). Процесът на преговори между Пекин и страните-членки на АСЕАН е в ход.

Асоциацията и нейните партньори Китай, Южна Корея и Япония (АСЕАН+3) изграждат интегрирана политическа рамка за макрофинансова стабилизация с разбирането, че икономиките могат най-добре да преодоляват кризите, когато работят в тясно сътрудничество, обменят данни и опит чрез политически диалог не само в бурни, но и в по-спокойни времена, развиват и задълбочават финансовите пазари по съгласуван начин и координират политики в регионален контекст (Asian Development Bank, 2021).

Логиката зад формирането на Азиатски геополитически съюз е съсредоточена върху регионалните вериги за доставки, транзитната дипломация и изграждането на нови икономически коридори, които ще свържат евразийските региони без излаз на море с тези на Персийския залив и Югоизточна Азия. Индикации за това се доловят в изместването на вниманието на основните субекти на международните отношения към текущите икономически, политически и военни тенденции в света. Регионалните организации укрепват и се разширяват, ускоряват процеса на дедоларизация и формирането на национални механизми за финансов трансфер. На регионално ниво моделите на внос и износ на енергия от Русия към Европа се изместват към Персийския залив и АТР. Регионалните вериги за доставки постепенно заменят западните глобални вериги за доставки. Засилва се тенденцията страните да укрепват своите източници на национална мощ чрез двустранни и многостранни отношения в съседните им зони. Всичко това говори за геополитическа трансформация, при която световният ред ще бъде фокусиран върху регионалния мултилатерализъм за защита на икономическия растеж и националната сигурност.

Китай абсорбира глобалния капитал и енергиен поток, обмен на стоки и работна сила към Изтока с по-бързи темпове, отколкото САЩ. С Новия път на коприната, свързан с „Коридора Север-Юг“, Пекин придобива допълнително икономическо и политическо значение в глобалната политика. Индия също ще се възползва от коридора, за да отвори нова търговска врата за обмен и прехвърляне на стоки от Индо-Пасифика към Северна Русия и в кръстопътните исторически градове в Иран и Кавказ. Индийските външни отношения са проектирани да приведат страната в съответствие с новите геополитически реалности, възникващи от всяко регионално или международно развитие. Делхи отхвърля блоковото противопоставяне и отказва да се присъединява към каквито и да е оси (Jaishankar, 2023). Износът на руски петрол за Индия на по-ниска цена подпомага икономическия й растеж. Като страна, разположена между двете най-важни точки в света – проливите Ормуз и Малака, тя се превръща в център за пренос на енергия и стоки в АТР.

Турция балансира между Изтока и Запада и ще продължи да го прави. Тя е зависима от руската пшеница, енергетиката, туризма и ядрените технологии, но засилва икономическите и геополитическите си отношения с Китай и с Иран. Иран също се възползва от своята географска централност, свързвайки регионалните подсистеми в Евразия, Персийския залив и Южна Азия до Китай.

Държавите от Южния Пасифик

При този процес на интеграция в Азия важно значение имат и микродържавите в Южния Пасифик, където китайското влияние расте с бързи темпове. Тихоокеанските островни държави (ТОД) там са много разнородни, както в демографски, така и в материален, географски и културен план. Повечето от тях са икономики вносители и са силно зависими от чуждестранната хуманитарна помощ, включително предвид критичните предизвикателства, породени от изменението на климата.  На дипломатическо ниво ТОД са предпазливи към новите западни стратегически концепции, особено към „Индо-Тихоокеанската” и са разработили свои като „Blue Pacific” с цел да действат хомогенно в лицето на различни предизвикателства в региона (Leprince, 2022: 125). През последните години тези микродържави участват анблок на международната арена, стремейки съм към стратегическа автономия.

Фиджи например, е четвъртата по големина икономика в южната част на Тихия океан и е от несъмнена стратегическа стойност за Китай, заради централното й местоположение в Южния Пасифик и ключовата и роля в международните отношения на ТОД. Тази островна държава в Меланезия е сред най-големите получатели на китайска помощ. След държавния преврат от 2006 Фиджи е отстранена от Форума на тихоокеанските острови, след което и от Британската общност (декември, 2009). Тези събития мотивират правителството в Сува да запълни празнината, оставена от традиционните донори Австралия и Нова Зеландия. В тази връзка са предприети стъпки като присъединяване към Движението на необвързаните и откриване на посолства в Южна Корея, Индонезия, Бразилия и Южна Африка.  Качествен скок в отношенията с Китай настъпва през 2014, по време на визитата на Си Дзинпин, когато освен с премиера на Фиджи Байнимарама, той се среща и с лидерите на други ТОД като излага план за засилване на ангажиментите на Пекин в региона въз основа на пет дипломатически приоритета: стратегическо партньорство, засилване на двустранната търговия, задълбочаване на икономическото сътрудничество по Морския път на коприната, разширяване на културния и професионален обмен (people-to-people exchanges) и засилване на многостранното сътрудничество. Оттогава отношенията между Фиджи и Китай придобиват ранга на стратегическо партньорство с дългосрочен характер   (Xinhua, 2022).

Папуа-Нова Гвинея (ПНГ) пък е богата на природни и минерални ресурси; произвежда  широка гама от първични стоки като петрол, природен газ, дървен материал, какао, кафе, палмово масло, злато, мед, сребро, никел и кобалт. Но дефицитът на инфраструктура затрудняват експлоатацията им. Ето защо страната е пряко свързана със стратегическите интереси на Китай. Нейното присъединяване към „Един пояс, един път” през юни 2018 вече и носи определени ползи. Китай трайно стъпва в ПНГ, реализирайки проекти като този за икономически пътища с висок приоритет, проектът за надграждане на водоснабдяването на град Горока, Интегрирания селскостопански индустриален парк ПНГ-Китай и др. (Martínez, 2022: 322). Извън рамките на „Един пояс, един път”, с китайски инвестиции се изграждат и други проекти.[2] 

През април 2022 Соломоновите острови (СО) и Китай подписаха пакт за сигурност, обозначен като „повратна точка” в архитектурата на сигурност на Южния Пасифик. Официалната обосновка е защита на инфраструктурата, изградена на архипелаха от Китай, както и китайската диаспора. Въпреки че СО имат действащо споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Австралия, правителството се съмнява в неговата ефективност. Все пак, на 29 март 2022 премиерът Согаваре защити както сделката с Австралия, така и с Китай в името на „диверсификацията“ (Guardian, 2022). Този пакт дава на СО възможност да се обърнат към Китайската народна въоръжена полиция (КНП)[3] за помощ при поддържането на социалния ред или борбата с природните бедствия, позволява логистични спирания на китайски военни кораби в техните пристанища, а Китай ще може да използва полицейските си сили за защита на своите съграждани и китайската собственост (Al Jazeera, 2022).

Все повече анализатори си задават въпроса, дали всичко това не е предпоставка за изграждане на китайска военна база. Според концепцията за „Островните вериги”[4] в китайската военна доктрина, проектирането на мощ от ВМС на Народната освободителна армия (НОА) в три от тях, би могло да блокира достъпа на САЩ до региона, засягайки пряко сигурността на Австралия. Първата островна верига се състои от Япония, Тайван и Филипините. Втората включва Гуам заедно с Курилските острови, Марианските острови, Каролинските острови в Микронезия и Папуа Нова Гвинея. Третата се движи практически от полюс до полюс, от Алеутските острови в Берингово море до Антарктика. Според Lanteigne, цитиран от Martinez (2022: 319-320), водите между първата островна верига и втората образуват австралийското Средиземно море[5]. От втората островна верига до останалата част от Тихия океан има далечни морета –  мястото, където се намира Южният Пасифик. Съгласно доктрината се очаква присъствие на НОА в Средиземноморските морета още през 2025, а в крайбрежните до 2050. Тази „стратегия на островни вериги“ е специално проектирана да работи в симбиоза със стратегия за „антидостъп“ и „отказ на зона“, A2/AD в терминологията на НАТО (Martinez, 2022: 320).

Пекин реализира собствената си доктрина „Монро“, с чиято помощ възнамерява да изтласка американците от Тихия океан, както те изтласкват европейските сили от Южна Америка през ХIX век. На сегашния етап обаче, НОА не е в състояние да поддържа продължителен конфликт в толкова огромно пространство. Китай няма сигурни бази в Индийския океан, а операциите на дълги разстояния край африканския бряг са твърде сложни. Но евентуална военна база на Соломоновите острови би била твърде скъпа за Пекин. Поддържането на веригите за доставки от континенталната част на Китай е сложно и би отклонило НОА от основната й цел – постигане на военноморското надмощие в Южнокитайско море. Въпреки модернизацията през последните десетилетия, НОА е все още далеч от възможността да се включи в продължителен конфликт в Южния Пасифик. Но в бъдеще това може да се промени.

Някои изводи

В обобщение, след вакуума, оставен от западните сили в края на Студената война, на АТР се налага да разрешава множество проблеми (икономически, екологични, в областта на сигурността, включително вътрешната) със собствени сили и средства. За целта лидерите на ТОД се налага да подхождат стратегически гъвкаво като някои възстановяват, а други задълбочават отношенията си с Китай.

В началото на 2000-те години присъствието на Китай в Южния Пасифик се обяснява почти изцяло с дипломатическата му конкуренция с Тайван.[6] Но след стартирането на инициативата „Един пояс, един път” потребността от ресурси и потенциалните ползи от партньорството с ТОД ускоряват ангажираността на Пекин в региона, а с него и опасенията на Запада. Пактът за сигурност със Соломоновите острови е прецедент, който ще засили конкуренцията в Тихия океан. В съответствие с китайските интереси скоро може би ще станат по-явни и геостратегическите ходове около Фиджи или Папуа-Нова Гвинея.

Що се отнася до глобалната картина, оформяща се в конфликтите между великите сили, регионалните сили получават по-широки възможности да отстояват своите геополитически интереси, реализирайки независимата си роля в световния ред. Интензивно свързаните в миналото географски зони отново формират центровете на взаимодействие, които са съществували в Азия преди европейската хегемония. През ХІІІ и ХІV век например такъв е  бил “арабо-персийският имперски център”, обхващащ стратегическата зона на международен обмен, северните степи в Централна Азия и Индийски океан, свързващ Китай с Близкия Изток чрез Малакския пролив и Индия (Abu-Lughod, 1989: 366-367).

Does The Chinese Diplomacy Repacing The American Factor In Southeast Asia?

Vihra PAVLOVA

Summary:  The article traces the trend towards the forming an Asian geopolitical union, an important role in which micro-states countries in the South Pacific are coming to play.

The Asia-Pacific region is home to 60% of the world’s population and has established itself in recent decades as the world’s most dynamic region. This dynamism has allowed the region’s countries to enjoy economic and military growth that has enabled them to resist US influence more effectively. Given Asia’s increasing relative weight, it is more difficult for foreign powers such as the US to articulate effective containment. 

The signing of the China-Solomon Islands security pact in April 2023 is a serious challenge to the traditional Western players in the South Pacific – Australia and New Zealand. In line with Chinese interests, we may soon see geostrategic moves around Fiji or Papua New Guinea.

 China has already established itself as the alternative to traditional Western neglect towards the Asia-Pacific. If the US wants to contain China, it needs to become more active on regional boards again. However, initiatives need backing, funding and future credibility, which the Indo-Pacific Economic Framework for Prosperity (IPEF) has not yet demonstrated vis-a-vis the BRI.

Keywords: Asian geopolitical union, South Pacific, China-Solomon Islands security pact

Цитирани източници:

Коммерсанть, 2023, Депутат Аксаков: систему исламского банкинга могут запустить в России с 1 июля, Коммерсанть, 11.05.2023. Достъпен на:    https://www.kommersant.ru/doc/5978838 (06. 07. 2023)

ТАСС, 2023, В ЮАР сообщили, что заявки на вступление в БРИКС поступают практически еженедельно, ТАСС, 20.05. 2023. Достъпен на:    https://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/17800519  (06. 07. 2023)

Abu-Lughod J. Before European hegemony. The world system A.D. 1250-1350. N.Y. Oxford, 1989

Al Jazeera, 2022, Why is the Solomon Islands-China security pact causing alarm?, Al Jazeera, 20. 04. 2022. Available from: https://www.aljazeera.com/news/2022/4/20/explainer-solomon-islands-china-security-pact-concern (06. 07. 2023).

Asian Development Bank, 2021, Redefining Strategic Routes to Financial Resilience in ASEAN+3, 2021, ADB, December 2021

Dfez Martinez, M., 2022, The South Pacific chessboard: geostrategic competition through the China-Solomon Islands security pact, Spanish Institute for Strategic Studies Journal. No. 20, pp. 307-338.

Erickson, Andrew, Barriers, Joel, 2016, Springboards and Benchmarks: China Conceptualizes the  Pacific “Island Chains”. The China Quarterly, 2016,  pp. 1–22

Guardian, 2022, Solomon Islands prime minister says foreign criticism of China security deal ‘very insulting’. Guardian, 29.03.2022 г. Available from: https://www.theguardian.com/world/2022/mar/29/solomon-islands-prime-minister-says-foreign-criticism-of-china-security-deal-very-insulting  (07. 08. 2023).

Jaishankar, Subrahmanyam, 2023, “The world cannot be that eurocentric as it used to be in the past”. Indian Minister of External Affairs Subrahmanyam Jaishankar explains the positions of his country, Zeit-Fragen Cooperative. Available from: https://www.zeit-fragen.ch/en/archives/2023/nr-7-4-april-2023/die-welt-kann-nicht-mehr-so-eurozentrisch-sein-wie-in-der-vergangenheit (06. 07. 2023)

Leprince, Manon, 2023, Shifting Security Narratives in Oceania, Journal of the Indo-Pacific Affairs, VOL. 5 NO. 7, November - December 2022, рр. 121-136

Muzaffar, Chandra, 2023, The Importance of Chinese and Russian Engagement in Southwest Asia for the Region and the World, Executive Intelligence Review, April 21, 2023. Available from:   https://larouchepub.com/other/2023/5016-the_importance_of_the_chinese.html  (05. 07. 2023).

Tang, Frank, 2022, Wary of  US dollar hegemony, Chinese state researchers float idea of a pan-Asian digital currency, South China Morning Post, 13 Oct, 2022. Available from:   https://www.scmp.com/economy/china-economy/article/3195855/wary-us-dollar-hegemony-chinese-state-researchers-float-idea  (07. 07. 2023).

Taylor, Ian, 2002, Taiwan’s Foreign Policy and Africa: The Limitations of  Dollar Diplomacy.  Journal of Contemporary China, Volume 11, 2002, рр. 125-140

Xinhua, 2022, China ready to bolster comprehensive strategic partnership with Pacific Island countries, Chinese FM, Xinhua, 30 May 2022. Available from:    https://english.news.cn/asiapacific/20220530/949ab961431941688357a18cf70bd00e/c.html (07. 07. 2023).

Бележки:

* Секция Социални теории, стратегии и прогнози, ИФС-БАН

[1] През 2012 американският президент Барак Обама официално стартира „Pivot to Asia”. Това предефинира външната стратегия на САЩ, поставяйки фокуса върху центъра на глобалния производствен процес. Беше разбрано, че тази стратегия се нуждае от икономически институции и подкрепа от военно присъствие, за да й се придаде доверие.  През 2016 беше създадено Транстихоокеанското партньорство (TPP) и Седми флот на ВМС на САЩ придоби известност. Но тази стратегическа промяна беше краткотрайна. Окуражен от антиглобализационни движения и протекционистки политики, през 2017 Доналд Тръмп се оттегли от споразумението. По време на неговото управление САЩ втвърдиха позицията си спрямо Китай, като започнаха най-голямата си търговска война досега. Така Съединените щати в крайна сметка загубиха влияние върху тихоокеанската шахматна дъска. За да се обърне този процес, бяха създадени споразумения като AUKUS и Quad, но те са геополитически, а не геоикономически по природа. Сега Вашингтон се опитва да запълни този геоикономически вакуум чрез Индотихоокеанската икономическа рамка за просперитет (IPEF).

[2] Вж Ramu Nickel Cobalt Project. https://www.mrdc.com.pg/ramu-nickel-cobalt-project.html

[3] Пактът не споменава изрично никакъв вид военна симбиоза, но Китайската народна въоръжена полиция може да създаде прецедент за бъдещето. Това е паравоенната сила,  чиято основна мисия е да поддържа вътрешната стабилност в Китай. Функциите й включват: да бъде първа линия на защита срещу природни бедствия в континентален Китай; да охранява държавни сгради; да поддържа реда в региони със сложни проблеми със сигурността като Синдзян,  Тибет, но понякога и зад граница.

[4] Въпреки че има известни различия по отношение на техния обхват, авторитетни китайски източници (включително, най-важните – на НОА) са съгласни, че Първата островна верига до голяма степен обхваща близките морета (Жълто, Източно и Южнокитайско море – включително източните и южните части от последното) и че втората островна верига е съсредоточена върху големите американски бази в Гуам и съдържа японските острови Огасавара. Под въпрос е мястото на условната Трета островна верига, съсредоточена върху американските бази в Хавай. Авторитетните източници на НОА не го споменават.

Най-важното е, че по-голямата северна и западна дължина на островните вериги, изобразени в китайски източници като Наръчника на НОА има потенциално значение за бъдещите усилия на китайските ВМС за заобикаляне на Япония или достъп до арктическите морски пътища, докато по-голямата южна граница може да има значение за патрулите на НОА по морските пътища и най-вече в Малакския пролив (Erickson, Andrew, Barriers, Joel, 2016, Springboards and Benchmarks: China Conceptualizes the  Pacific “Island Chains”. The China Quarterly, 2016,  p. 17).

[5] Не е изяснено, но най-вероятно става дума за т.н. Австралийско-Азиатско Средиземно море или Средиземно море в Австралазия (Вж Australasian Mediterranean Sea https://en.wikipedia.org/wiki/Australasian_Mediterranean_Sea . Вж също и Island Chains in PLA Navy Handbook, Figure 2 In: Erickson, Andrew, Barriers, Joel, 2016, Springboards and Benchmarks: China Conceptualizes the  Pacific “Island Chains”. The China Quarterly, 2016,  p. 8). https://www.andrewerickson.com/2016/03/barriers-springboards-and-benchmarks-china-conceptualizes-the-pacific-island-chains-published-as-lead-article-in-the-china-quarterly/

[6] През 2000 29 държави признават Тайван, а не континентален Китай. Повечето от тях са тихоокеански. По това време признаването на Тайван не идва на толкова висока цена, колкото днес – с отказ от огромните икономически ресурси на Китай. Такъв отказ е по силите само на слаборазвитите страни,   изключително малки географски или икономически бедни. В действителност повечето от тях са и двете (Taylor, Ian, 2002, Taiwan’s Foreign Policy and Africa: The Limitations of  Dollar Diplomacy.  Journal of Contemporary China, Volume 11, 2002, рр. 125-140)