Вашингтон, Делхи и трансформиращият се Близък Изток

В анализ, изготвен през 2021 за Института за Близкия Изток във Вашингтон, неговият външнополитически експерт Мохамед Солиман (смятан за "интелектуалния вдъхновител" на проекта I2U2) изтъква редица стратегически аргументи в полза на формирането на по-широк "индо-авраамически алианс", включващ Индия, Израел, ОАЕ и САЩ, който да трансформира регионалната геополитика и геоикономика на Западна Азия

Четиристранната група беше създадена през октомври 2021, след срещата на външните министри на три от страните участнички, посветена на годишнината от подписването на т.нар. "Авраамически споразумения" от 2020, които ускориха нормализацията на отношенията между Израел и няколко арабски държави. Индия не участваше в нея, но само седмица по-късно външният и министър беше поканен на видеосреща с потенциалните членове на I2U2, на която бе обсъдено "разширяването на икономическото и политическо сътрудничество в Близкия Изток и Южна Азия".

През юли 2022 се проведе видеоконференция на върха на групата, организирана по време на посещението на американския президент Байдън в Близкия Изток, а в публикуваното след нея съвместно заявление се твърди, че страните участници ще решават общи проблеми, "като отделят специално внимание на съвместните инвестиции и новите инициативи в сферите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта, космоса, здравеопазването и продоволствената сигурност" и, че "това са само първите стъпки в рамките на дългосрочното стратегическо партньорство".

Оттогава насам, представители на страните от I2U2 участваха неколкократно в различни формати за да обсъдят конкретните параметри на сътрудничеството си.

По онова време, мнозина сравняваха новото обединение с групата QUAD (в която участват Австралия, Индия, Япония и САЩ). За Вашингтон, създаването на формата е част от мащабната му конкуренция с Пекин за глобално икономическо влияние. Това обаче може да се окаже препъни камък за I2U2, предвид факта, че стратегическите визии на участниците относно Китай се различават.

Нова (про)американска ос?

На фона на продължаващия "ледников период" в отношенията между САЩ и Саудитска Арабия, през май 2023 във Вашингтонския институт за близкоизточна политика (WINEP), смятан за един от най-авторитетните американски "мозъчни центрове", се проведе традиционният годишен форум Soref Symposium, основният доклад на който този път беше изнесен от съветника на президента Байдън по националната сигурност Джейк Съливан. Както е известно, Съливан не е просто високопоставен експерт - заедно с държавния секретар Антъни Блинкен, той е, ако не главния архитект, поне един от онези, които определят външната политика на САЩ, затова и изказването му на форума дава възможност да бъдат разбрани по-добре целите на Вашингтон по отношение на днешния Близък Изток, както и методите за реализирането им.

Истината е, че от гледна точка на желанието на САЩ да съхранят и укрепят позициите си в региона ситуацията там не изглежда особено благоприятна. Това признава и самият Съливан, посочвайки, че "днес Съветът за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив изглежда по-сплотен отвсякога". Впрочем, това се отнася и за друга ключова регионална организация - Арабската лига, при това американското влияние и в двете изглежда доста отслабнало.

В същото време, въпреки популярните сравнително доскоро (особено, преди началото на войната в Украйна) твърдения, че "САЩ са склонни да се изтеглят от Европа, както и от Близкия Изток", днес вече е ясно, че американците очевидно нямат подобни намерения, а просто променят подходите си към двата региона и в тази връзка се опитват да формулират нова стратегия по отношение на тях.

Макар мнозина експерти да се отнасят с известно пренебрежение към I2U2, всъщност това обединение представлява съвсем реална работна концепция, а ако се съди по доклада на Джейк Съливан на последния симпозиум на WINEP, тя съвсем скоро може да бъде "официализирана". I2U2 разполага със собствена инфраструктура, а етапите на формирането и могат достатъчно ясно да бъдат проследени, тъй като тя е свързана с идеите, на които се основават и прословутите "Авраамически споразумения". Последните имат наистина концептуален характер и несъмнено са далеч по-важни от тактическите маневри в региона на Близкия Изток.

В тази връзка ще припомня, че по време на гражданската война в Сирия, въпреки всичките им усилия, САЩ и техните регионални съюзници така и не съумяха да попречат на реализацията на близкоизточната стратегия на Иран. Неуспешното за проамериканската коалиция приключване на сирийския конфликт, резултатите от който станаха очевидни още през 2018, сложи кръст на концепцията на Вашингтон за т.нар. "Голям Близък Изток", предвиждаща постепенното прекрояване на границите и сферите на влияние в целия регион, чиито корени можем да открием още в подготовката за инвазията в Ирак през 2003.

Както е известно, Тръмп и кръгът около него, решиха да осъществят търсения "пробив", без да се опитват да прекрояват региона съобразно предишната концепция, т.е. опитаха се да постигнат помирение между арабския свят и Израел, насочено против Иран. Съгласуването на параметрите на въпросното помирение и прокарването на идеята за "сделката на века" между Израел и Палестина, отне година и половина на зетя на Тръмп - Джаред Кушнер и държавния секретар Майк Помпео.

В крайна сметка въпросната "сделка" не се състоя, което обаче не означава, че активността на САЩ беше напразна - межсдувременно разузнавателните служби на Израел и на арабските монархии се ангажираха с подготовката в сянка на бъдещите "Авраамически споразумения". Последваха и официални дипломатически контакти, макар че арабската общественост, като цяло, очевидно не беше във възторг от тях.

Истината е, че Тръмп се опита да реши една наистина сложна задача. Той се стремеше да осигури грандиозни военни договори за американския военно-промишлен комплекс (ВПК) с арабските държави, но в същото време внимаваше, това да не раздразни Израел. Сред примерите в тази посока бяха преговорите за продажба на американските изтребители от пето поколение F-35, с каквито би трябвало да разполагат само израелците, но Тръмп много държеше да ги продаде и на арабите. При това не само за да осигури огромни приходи за ВПК на САЩ, а и разчитайки, че в бъдеще тези свръхмодерни самолети ще могат да блокират иранските сили, а в случай на нужда - и да атакуват военни обекти навътре в Иран. Тоест, Вашингтон се опита да създаде обша дъга на сигурност, около държавата на аятоласите, в чиито рамки Израел и арабските монархии трябваще да действат в синергия.

В това отношение Тръмп успя да постигне определени резултати, макар и с цената на крайно негативната реакция на голяма част от израелското общество, опасяващо се от последиците от "сделката на века", недоволството на арабския социум и фантастичните обещания, които щедро раздаваше на арабските монарси. Така, той успя да убеди Ер Рияд да подпише договори за американски военни доставки на обща стойност 400 млрд. долара, освен това се планираха изключително изгодни IPO сделки в петролния сектор и т.н. Вътрешните проблеми обаче, попречиха на Тръмп да реализира напълно тази стратегия. Все пак, дори и те не го спряха да извади САЩ от ядрената сделка с Иран, въпреки сериозните опасения в тази връзка сред собствената му администрация. Какъв беще смисълът на тези негови действия? С прекратяването на ядрената сделка, Иран автоматично се превърна във "външен фактор" за региона, което пък трябваше да способства за реализацията на плановете за създаване на обща антииранска арабско-израелска "дъга на сигурност".

В края на мандата си, Тръмп успя да прокара "авраамическата концепция", т.е. идеята, че общият корен на авраамическите религии може да стане основа за сътрудничество между Израел и арабските държави. Впрочем, нормализацията на отношенията с арабите и възможността за създаване на обща антииранска дъга за сигурност изглеждаше примамлива и за Израел. Подписването на "Авраамическите споразумения" между еврейската държава, Бахрейн и ОАЕ през септември 2020 (през декември те бяха подписани от Мароко, а през януари 2021 - и от Судан), беше голяма победа на Тръмп, който вече можеше да твърди, че е постигнал нещо повече от "сделка на века", а именно - всеобща нормализация.

След като Джо Байдън влезе в Белия дом обаче, по-нататъшното развитие на въпросните споразумения се сблъска с известни проблеми. Първият бе, че новата администрация очевидно не възнамерява (като предшествениците си) да обедини региона за война срещу Иран, а вместо това си поставя за цел да откъсне Близкия Изток (с или без Иран) от Китай. Което действително беше сериозна промяна в близкоизточната стратегия на САЩ.

Вторият проблем се оказа Саудитска Арабия, която освен че не получи почти нищо от щедрите обещания на Тръмп, не получи и американска подкрепа за войната си в Йемен, което принуди Рияд да ограничи драстично военната си активност там. Към това следва да добавим и скандала с убийството на опозиционния саудитски журналист Хашоги, в чието раздухване активно се включи и Турция. В резултат от това, концепцията за "Авраамическиге споразумения" на практика се лиши (поне засега) от ключов потенциален участник в лицето на Саудитска Арабия. Единственото, което САЩ все пак успяха да постигнат, беше отварянето на саудитското и оманското въздушно пространство за гражданската авиация на Израел.

Опитвайки се да преодолеят създалата се ситуация, американските стратези лансираха важно допълнение към "Авраамическата концепция", под формата на модела I2U2, т.е. трансформирайки "авраамическото единство" в "индо-авраамическо". Като основно свързващо звено на този нов модел се разглеждат историческите връзки на арабите с Индия и, на чисто практическо равнище, тесните връзки между Абу Даби и Делхи, а в стратегическа цел се превръща изтласкването на Китай (а не толкова на Иран) от региона.

Развитието на тази стратегическа концепция временно беше забавено, тъй като от началото на 2022 основното внимание на американската администрация се насочи към войната в Украйна и вътрешните проблеми. Именно това обяснява и липсата на ясни заявления относно това, как САЩ възнамеряват да действат в Близкия Изток в дългосрочен план. Междувременно обаче, Саудиатска Арабия подписа споразумение за възстановяване на отношенията си с Иран (и то с посредничеството на Пекин), ОПЕК+ действа все по-самостоятелно, Рияд не реагира на американските молби за увеличаване на петролните добиви, а руските капитали продължават да се движат свободно между Индия и ОАЕ. Впрочем, последното вероятно силно изкушава Вашингтон да наложи санкции на Абу Даби, само че това би поставило под въпрос бъдещето на формата I2U2.

В този смисъл, докладът на Джейк Съливан на тазгодишния семинар на WINEP трябваше да даде дългочакания отговор на онези, които се надяваха САЩ най-сетне да представят дългосрочна концепция за отношенията си с близкоизточния регион. Между другото, появата подобна концепция се очакваше повече от Израел, отколкото от арабите, защото арабският свят се консолидира, а САЩ не демонстрират достатъчно ясна позиция, което пък поставя под въпрос американските гаранции за сигурността на еврейската държава.

Сега тази ситуация се променя, след като в доклада си Съливан съвсем ясно дава да се разбере, че САЩ вече не се ръководят от проекта за "Големия Близък Изток": "Мисля, че в различни моменти от нашата история сме били наивни по отношение на това, какво може да се постигне чрез трансформирането на определени общества със сила или диктат". Нещо повече, в доклада открито се посочва, че за първи път Вашингтон обединява вътрешната и външната си политика, тъй като е наясно, че в момента реализацията на американската външнополитическа стратегия зависи от вътрешната икономическа стабилност на САЩ.

Консолидацията на региона се приема като свършен факт и в доклада си Съливан предлага това обединение да бъде обвързано с Индия, при това не толкова политически, колкото под формата на пълноценна икономическа интеграция. В тази връзка, той специално акцентира върху значението на I2U2, "защото фундаменталната идея на партньорството на региона с Индия, Израел, САЩ и ОАЕ е свързването на Близкия Изток с Южна Азия и Америка така, че да може да прокарваме нашите икономически технологии и дипломация".

В рамките на тази нова концепция военните акции се изместват на втори и трети план, дори и по отношение на Иран. Целта е I2U2 да бъде трансформиран от чисто политически в геоикономически алианс, с чиято помощ САЩ разчитат да "отдалечат" региона от Китай и Русия. Предвижда се, в частност, инфраструктурната интеграция на Ирак в новия "индо-арабско-израелски проект", включваща реконструкция и модернизация на иракските пристанища, изграждане на тръбопроводи и шосета и инвестиции в енергетиката на страната. При това не става дума за проява на щедрост, а за рационална и обмислена стратегия.

Нов икономически полюс?

Идеята е, че тъй като от известно време насам в Близкия Изток тече процес на консолидация и регионът се оказва между два икономически полюса - западния и източния, проблемът за избора му следва да се реши чрез създаването на трети полюс, включващ Индия и Близкия Изток, при това на участниците в него се гарантира финансиране по линия на американския проект Партньорство за глобална инфраструктура и инвестиции (PGII) - т.е. новия вариант на лансираната от президента Байдън на срещата на Г-7 през 2021 инициатива "Да изградим един по-добър свят", както и технологична, дипломатическа и военна подкрепа.

Иран, както и Сирия очевидно остават извън този проект, но САЩ разчитат, че ще съумеят с чисто икономически средства да извадят Ирак и Ливан от иранската орбита и да ги обвържат с новия "полюс" с помощта на финансирани най-вече от Запада социални и инфраструктурни проекти. Впрочем, същото важи и за Йемен, който САЩ планират да трансформират със съвместните усилия на участниците в новия "полюс".

В същото време, в рамките на тази стратегия, американците не изглеждат склонни да ескалират конфронтацията с Иран и вероятно ще се опитат да убедят Израел да стори същото, освен, разбира се, ако Техеран не премине "червената линия" сдобивайки се с класическо ядрено оръжие. Тоест, става дума за качествена промяна на американската концепция за Близкия Изток, в чиито рамки проектът за "Авраамическите споразумения" се трансформира в идеята за създаване на индо-арабско-израелски икономически клъстер, разполагащ с неограничен достъп до финансовите резерви на Г-7. Някои експерти вероятно биха определили въпросната концепция като своеобразен "план Маршал" за Индия, Израел и арабския свят.

Всъщност, концепцията за "третия полюс", лансирана от Джейк Съливан на последния форум на WINEP, изглежда достатъчно перспективна. Нешо повече тя отразява стремежа на САЩ да се поучат от досегашните си грешки в региона, а сред плюсовете и е, че не изисква от участниците да направят еднозначен избор между противопоставящите се блокове, доминирани от Китай и САЩ, освен това се предвижда във финансирането на проекта да се включат и основните международни институции.

Не е много ясно, доколко европейските държави от Г-7, както и Япония, ще са склонни да подкрепят новата американска концепция за Близкия Изток, но тя несъмнено отчита стремежите на арабския свят и Индия. Що се отнася до Израел, вероятно ще му се наложи да демонстрира по-голямо "стратегически търпение" най-малкото, защото концепцията е дело на основния гарант за собствената му сигурност.

Разбира се, все още е рано да се говори доколко е реалистично формирането на подобен "трети полюс". В крайна сметка, става дума за качествено нов модел и дългосрочен проект, претендиращ да бъде алтернатива на китайската инициатива "Един пояс, един път" (EПЕП). Очевидно е също, че зад него се крие стремежът на САЩ да поставят под свой политически контрол ядрото на ОПЕК. В момента обаче, основна пречка пред тези американски намерения представлява Саудитска Арабия, която засега не демонстрира желание да гради дългосрочно партньорство с администрацията на Байдън. Нещо повече, появи се информация, че Иран, Саудитска Арабия и редица други държави от Персийския залив възнамеряват да създадат военноморски алианс. Разбира се, това не означава, че САЩ не биха могли да постигнат сделка с Рияд, просто цената за това вероятно ще се окаже доста висока, а не е ясно, дали Вашингон ще съумее да убеди партньорите си от Г-7 да я платят. При всички случаи, на американската дипломация (включително на Джейк Съливан) ще се наложи да положи изключително активни "посреднически" усилия за да може концепцията за "разширения формат" на I2U2 да започне да се реализира на практика. От друга страна, Китай очевидно няма да бездейства и със сигурност ше повиши значително залозите, стремейки се да повиши привлекателността на собствения си суперпроект ЕПЕП за държавите от Близкия Изток.

САЩ разглеждат I2U2 като механизъм за разширяване на своите инициативи в сферата на инфраструктурните инвестиции, ангажирайки в тях партньорите си от Близкия Изток и Южна Азия, така че да могат успешно да се конкурират с аналогичните инициативи на китайците. На свой ред, Индия, Израел и ОАЕ виждат в този формат възможност да работят съвместно с Вашингтон на най-високо равнише и да демонстрират трансрегионалния обхват на дипломатическите си инициативи. Въпреки това, позициите на участниците относно нарастващата мощ и влияние на Китай в света се разминават, а липсата на яснота относно това, как I2U2 се вписва в геоикономическите инициативи на САШ поставя под въпрос единството и кординацията в рамките на формата.

Еволюцията на целите на I2U2 отразява по-мащабната стратегия на Вашингтон за използване на Г-7 за противодействие на глобалното геоикономическо влияние на Пекин, особено по линия на китайската инициатива "Един пояс, един път". САЩ се стремят да формулират глобални норми, които да залегнат в основите на въпросните инвестиции. В тази връзка, стартиралият през 2019 глобален инфраструктурен проект Blue Dot Network („Мрежа от сини точки”), в който участват САЩ, Австралия и Япония, е опит за подпомагане на развиващите се страни да ограничат рисковете, свързани с инфраструктурните инвестиции.

I2U2 позволява на САЩ да разширят тези усилия, ангажирайки с тях партньорите си от Близкия Изток и Южна Азия. Както е известно, измежду държавите от Близкия Изток, именно ОАЕ и Израел поддържат най-тесни търговски връзки с Пекин, особено в сферата на физическите и цифровите комуникации. В тази връзка, през последните години САЩ упражниха сериозен натиск върху двете страни да ограничат китайските инвестиции в своите пристанища и телекомуникационни мрежи. На свой ред, Индия също се стреми да предостави алтернативно финансиране на инфраструктурни проекти в съседните и държави от Южна Азия и Индийския океан, където Китай постоянно увеличава участието и влиянието си по линия на ЕПЕП.

Ангажирането с формата I2U2 позволява на Делхи да взаимодейства по-тясно с партньорите си от Близкия Изток и САЩ. В тази връзка, участиците в него изтъкват стратегическата роля на ОАЕ като ключова точка за индийското участие в региона. След провеждането на първата тристранна среща на външните министри на Франция, Индия и ОАЕ през септември 2022, сега Индия и ОАЕ вече си взаимодействат на двустранно, тристранно и четиристранно нива, в рамките на I2U2. Освен това, групата е първия формат, в който Индия участва съвместно с Израел и държава от арабския свят, което и предоставя допълнителна възможност да укрепи тристранното си сътрудничество с ОАЕ и Израел, след като през 2022 Емирствата подписаха отделни търговски споразумения с Индия и с еврейската държава.

Концентрирайки вниманието си изключително върху икономическите въпроси, страните от I2U2 не искат да пропуснат и възможността да укрепят сътрудничеството в сферата на морската сигурност, което би им позволило да реагират съвместно на предизвикателствата и проблемите пред държавите от западната част на Индийския океан. Ще припомня, че през януари и февруари 2022, Израел участва за първи път в многостранните международни военноморски учения, ръководени от САЩ, в западната част на Индийския океан, съвместно с Индия и ОАЕ. Тоест, можем да очакваме, че занапред групата I2U2 би могла да провежда собствени, съвместни военноморски учения, както и да сътрудничи в борбата с тероризма, създавайки за целта обща работна група.

Най-големият проблем, с който се сблъсква I2U2, е свързан с факта, че в по-широк смисъл, членовете на форматна имат различни стратегически визии. Така, докато САЩ и Индия разглеждат Китай като най-сериозния си конкурент, ОАЕ и Израел виждат в него важен партньор. От друга страна, макар че Индия споделя американските опасения относно Китай, сдържаната реакция на Делхи след старта на Партньорството за глобална инфраструктура и инвестиции (PGII) означава, че САЩ могат да се сблъскат с определени трудности при привличането на скептично настроените си партньори, независимо от конструктивните им отношения с тях в други сфери.

Заключение

Тенденците за трансформиране на световния ред не се определят само от прехода от еднополюсен към мултиполярен модел и изместване на глобалния силов център от Запада към Изтока, но и от промяната на самата структура на международните отношения. Истината е, че съвременните международни отношения придобиват все по-ясен трансрегионален и "мрежови" характер: алиансите и временните коалиции вече не  се формират на географски принцип, т.е обединявайки съседни държави, а все по-често включват страни, които нямат общи граници или дори са разположени на различни континенти. Те създават нови формати на сътрудничество с цел решаването на глобални проблеми или борба против общи заплахи.

Сред първите такива формата беше БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, ЮАР)- група, обединяваща държави от три континента, заинтересовани от създаването на независим от Запада форум за обсъждане на проблемите на световната финансова система, международната търговия, климатичните промени и развитието на инфраструктурните проекти. Друго подобно трансрегионално обединение е Транстихоокеанското партньорство, в което участват държави от двете Америки и Източна Азия, плюс Австралия и Нова Зеландия, с цел да се противопоставят на китайската икономическа експанзия. Впрочем, сдържането на Китай бе и в основата на създадения през 2021 AUKUS (военен квазиалианс с участието на САЩ, Великобритания и Австралия), както и на активизиралият се след 2017 QUAD, включващ САЩ, Австралия, Индий и Япония. Всички тези алианси имат до голяма степен ситуативен характер, следвайки логиката на сдържането на Китай.

Благодарение на възможността да определят дневния ред в тези обединения, САЩ получават шанс да запазят влиянието си и в рамките на новия многополюсен свят. Трансрегионалнита алианси формират своеобразни мрежи от икономически и военни партньорства и платформи за диалог, а понякога включват и определени съюзнически ангажименти. В този смисъл, САЩ съумяха да формират силно разклонена мрежа от партньорства, насочени най-вече срещу Китай, като в тях вече са сериозно ангажирани Австралия, Индия и Япония.

Подобно мрежово обединение е и I2U2. Този на пръв поглед малко странен алианс, на практика представлява добре обмислена геополитическа комбинация. През 2021-2022 основният вектор на развитие на международните отношения в Близкия Изток се промени от конфронтация и опити за разрешаване на съществуващите противоречия със сила, към стремеж да се акцентира върху постигането на помирение и икономическото развитие. САЩ съумяха успешно да се включат в тази тенденция, формирайки квазиалианс, обединяващ най-развитите икономически регионални играчи.

Определяйки дневния ред в това обединение, Вашингтон, паралелно с това способства за икономическото развитие на близкоизточните си съюзници и укрепва позициите си в Индо-Тихоокеанския регион: ОАЕ и Израел са ключови точки в китайската инициатива "Един полюс, един път", но участието на Индия им предлага алтернативна възможност. В същото време, в рамките на I2U2 се развива сътрудничеството между Израел и ОАЕ, което пък укрепва икономическата основа на "Авраамическите споразумения", на чиято основа САЩ се опитват активно да формират регионална антирианска коалиция.

През двегодишното си съществуване, държавите от I2U2 съумяха да изпълнят създадената от тях платформа с конкретно съдържание. В частност, бяха определени шест приоритетни сфери на взаимодействе: водните ресурси, енергетиката, транспорта, космическите изследвания, здравеопазването и продоволствената сигурност. През юли 2022 ОАЕ обяви, че планира да инвестира 2 млрд. долара за създаването на "продоволствени паркове" в Индия, с използването на израелски и американски технологии. Пак тогава бяха отпуснати 330 млн. долара за реализацията на проект в сферата на възобновяемата енергетика в индийския щат Гуджарат. Тоест, засега сътрудничеството се  осъществява най-вече в сферата на продоволствената сигурност и енергетиката, но очакванията са, че ще се разшири и в други области. През февруари 2023 в Абу Даби се проведе бизнес форум на I2U2, а през април, официални представители на четирите страни членки подписаха меморандум за взаимно разбирателство и създаване на "съвместна бизнес коалиция", сред чиито цели е задълбочаването на технологичното сътрудничество.

През втората половина на юни 2023 индийският премиер Нарендра Моди осъществи две знакови посещения, илюстриращи неговата нарастваща външнополитическа активност и утвържданването му като един от ключовите играчи в сегашния етап от "Голямата световна игра". Посещенията отразяват проблемите и трудностите, за чието решаване Делхи работи в момента, включително укрепвайки отношенията си с другите големи държави.

Първото от тях беше в САЩ, като на връщане от него Моди посети и Египет, а второто беше във Франция, а на връщане индийския премиер посети Обединените арабски емирства. Показателно е, че в съвместното заявление подписано от Байдън и Моди двамата изразяват готовност да "укрепват дългосрочното сътрудничество между двете страни в рамките на споразумението I2U2", което често бива определяно и като QUAD-2. Не по-малко показателно впрочем е и, че посещението на Моди в ОАЕ беше определено от влиятелния "Хиндустан таймс" като едно от ключовите събития за индийската външна политика.

Междувременно, през август, националната петролна компания на Абу Даби и индийската петролногазова корпорация «Indian Oil Corporation Limited» сключиха първата сделка за продажба на суров петрол в рамките на системата за разплащания с местна валута. Става дума за почти милион барела петрол, като за транзакцията бяха използвани като индийски рупии, така и дирхами на ОАЕ.

Макар и умерен, прогресът, демонстриран от I2U2, е определен успех за САЩ, тъй като им помага да запазят присъствието си в Близкия Изток, само че вече под друга форма, а именно като определят до голяма степен икономическия дневен ред на обединението, използвайки го като противовес на по-нататъшната експанзия на Китай в региона, без при това да засягат интересите на близкоизточните си съюзници. Неслучайно, споменатият в началото експерт от Института за Близкия Изток във Вашингтон Мохамед Сулиман предлага алиансът да бъде разширен, като включи Египет и Саудитска Арабия (I2U2+), както и да бъде интегриран с QUAD.

*Българско геополитическо дружество