Обществото като самоорганизираща се система

Следователно, обществото е продукт от диалектиката на субективният и обективният фактор. Разумът определя Хода на историята или количествени промени предизвикани от ръста на познанието, а обективният фактор – Спиралата на социалната еволюция или качествени промени. Така се осъществяват няколко преходи от Античният свят (робовладелство) към феодализъм и от феодализъм към капитализъм. В духовната сфера тези формации се съпровождат от преходи от политеизъм към монотеизъм и от монотеизъм към светско или гражданско общество, а в сферата на управлението – преход от автокрация към демокрация. Тези преходи се определят като цивилизационни промени. В границите на една цивилизация съществуват множество култури. Културите са субективният компонент, който отразява спецификата на общността. Цивилизационните промени определят и наличието на три основни парадигми, обясняващи света като цяло. Според първата парадигма движещата сила са много богове, според втората – един всемогъщ бог, а според третата – икономиката. Следователно, смяната на гледната точка за движещата сила в развитието, означава смяна на парадигмата. Засега обществото все още се разглежда като продукт на разума. Обективният фактор се игнорира поради непознаването на социалните закони и рядкото проявление на цивилизационните промени. Затова в настоящият анализ ще разгледаме развитието на обществото от позициите на социалната философия или като диалектика на субективният и обективният фактор.  

Проблемна ситуация 

След поредицата от научно-технически и технологични революции през ХХ век има всички основания да приемем, че в началото на ХХI век, човечеството е в процес на цивилизационна промяна. Тъй като социалните закони са много по-сложни от физическите и биологичните, тяхното формулиране и роля в развитието са все още неизяснени от социалната философия, която е в ранния си стадий на развитие. В действителност обществото е продукт от диалектиката на субективния и обективния фактор, но засега все още се разглежда като продукт единствено на съзнанието.   

В миналото, поради нивото на социалното познание цивилизационните промени се възприемат като резултат от божията воля, поради което субективният фактор не се е намесвал съзнателно в тези промени. Днес управляващият елит вярва, че може да наложи на обществото определена структура, което е прерогатив на обективният фактор. Тази вяра намира израз в геополитиката, която се фокусира върху битката за еднополюсен или многополюсен модел относно устройството на обществото в обозримо бъдеще. Засега сблъсъкът остава в границите на геополитиката, но предстоящият цивилизационен преход е битка за оцеляването на човешкият род и се отнася до смяната на икономическата формация, формата на общественото съзнание и формата на управление с нова, качествено различна система. Големият проблем  на обществото днес е, че държавници, политици, учени, анализатори и журналисти не правят разлика между „геополитика” и „цивилизационна промяна”, а това са две принципно различни явления. Геополитиката е продукт на разума или субективният фактор, а цивилизационните промени са резултат от законите на социалната еволюция или плод на обективният фактор. Обществото е самоорганизираща се система, която се развива под действието на тези два фактора, които в онтологичен план са неразделни, но в гносеологичен – следва ясно да се разграничат. Управляващите не познават законите на социалната еволюция и налагат свои идеологически решения. Механизмът за вземане на решения се определя като геополитика, а тя отразява само субективният компонент. Глобалните и екзистенциални проблеми не могат да се решат от  геополитиците, защото това са симптоми на цивилизационни процеси и проява на самоорганизация на обществото. С други думи, политическият елит се опитва да управлява система, която не познава. Това неразбиране води до нарастване на напрежението, хаос и риск от самоунищожение. 

Основното противоречие 

Основно противоречие при предстоящият преход е между обективния и субективния фактори. На повърхността това основно противоречие поражда множество глобални и екзистенциални проблеми. Например, оцеляването на човешкият род се съпровожда от надпревара във въоръжаването. Непознаването на законите на социалната еволюция се подменя от множество политически идеологии, които само увеличават хаоса в обществото. През ХХI век социалното познание достигна ниво, което прави идеологиите безнадеждно остарели и ненужни. Днес те могат да се разглеждат като  форми на политически религии, а политическите партии - като религиозни секти. От позицията на доминиращата парадигма, това е трудно за разбиране, но една нова парадигма може да обясни защо политиката, като доминираща форма на общественото съзнание, е в процес на отмиране, подобно на религията от близкото минало.  

Движеща сила и Закони на общественото развитие 

Разрешаването на основното противоречие или на глобалните и екзистенциални проблеми налага необходимостта да се разработи Нова парадигма за развитието на обществото съответстваща на достигнатото ниво на съвременното познание. Това означава да се разкрият движещата сила на развитието, законите на социалното развитие, структурата и функционирането му; да се развенчаят митовете на старата парадигма и се извърши преход от политически идеологии към научно обоснована концепция за устройството и функционирането на обществото. След предстоящия цивилизационен преход идеологиите ще отмрат, защото са неадекватни на постигнатото ниво на развитие. Знанието ще бъде организирано като комплексна информационна система, базирана на виртуална колаборативната интелигентност, същността на които ще изясня по-долу. 

Доминиращата парадигма за развитието на обществото през последните няколко столетия е икономическия детерминизъм. Според него, движещата сила в развитието е икономиката. Тази парадигма се споделя от икономисти, финансисти, политици, технократи и широката публика. Днес, в условията на информационното общество, има всички основания тази гледна точка да се преосмисли и прецизира. Така се очертава необходимостта от нова парадигма, според която  движещата сила в развитието е ръста на познанието. От тази позиция обществото следва да се разглежда не като икономическа, а като информационна система или метафорично казано „като жив организъм”, с три основни подсистеми: духовна (култура), икономика (материална) и форма на управление.     

Икономиката, като движеща сила в развитието на обществото, обяснява добре процесите протичащи в условията на капитализма, но не може да се отнася към цялостното развитие на човечеството. Причините са няколко и много прости. Човечеството се е развивало в продължение на хиляди години, когато се е формирал езикът, мисленето и съзнанието, т.е.  когато изобщо не е имало икономика. Самия капитализъм, или периодът, когато се заражда идеята за икономическия детерминизъм, е плод на три последователни индустриални революции, представляващи бум в развитието на познанието. Затова ролята на икономиката е само частен случай от развитието на познанието в границите на капитализма. Необходимо e да се смени гледната точка за да се очертае принципно нова и много по-точна парадигма основана на разбирането за развитието на познанието като движеща сила на социалната еволюция през всички времена. 

Генерирането, обработката и предаването на познанието от поколение на поколение е само едната страна от развитието на обществото. Този фактор може да се определи като субективен. Обективният  фактор са законите на социалната еволюция. В Античният свят този фактор се персонализира в наличието на множество богове, чиято воля определя поведението на индивида и общността. В условията на монотеизма обективният фактор се персонализира в един всемогъщ бог.  В условията на светското общество, след появата и развитието на науката като форма на общественото съзнание, се налага необходимостта обективният фактор да бъде изследван и да се формулират основните принципи и закони на социалната еволюция.  

Подобно на човешкия мозък, обществото е изключително сложна система и разкриването на законите, които го управляват, е истинско предизвикателство. Някой автори дори изключват възможността да има такива закони и приемат, че развитието на обществото изцяло се определя от субективният фактор или човешкият разум. Това е не само погрешна, на  многа опасна позиция в съвременните условия. Днес, в резултат от постиженията на хуманитарните и социални науки, се налагат няколко закономерности, които могат да се определят като обективни социални закони. Първият се отнася до познанието като движеща сила на социалната еволюция; вторият до „разделението на труда” между обективния и субективния фактор,  третият – до последователността в промените протичащи в трите подсистеми: общественото съзнание, икономиката и управлението на обществото, и четвъртият – до смяната на структуроформиращите фактори, които определят хода (спиралата) на социалната еволюция. Поради тяхната важност е необходимо те да бъдат формулирани по-ясно.  

• Зависимост между ръста на познанието и промените в обществото: идеите движат света.Беше посочено, че обществото е жива и разумна система, генерираща и обработваща знание. Знанието се предава от поколение на поколение под формата на познание. Понятието познание е по-широко по обем и съдържание от понятието знание, разбирано като осъзната информация. То включва както осъзнатото знание така и неосъзнати социални нагласи и емоции, които са част от социалния опит. Като цяло познанието включва: позитивно знание или такова, което е проверено в социалната практика; непроверено в социалната практика знание, част от което вероятно е позитивно, но част от него е погрешно и предпоставка за вземане на погрешни решения или създаване на социални митове; както и недостатъчно осъзнати социални нагласи и емоции, които излизат извън границите на знанието разбирано като осъзната информация. Познанието се генерира от социалното творчество, проверява се в социалната практика и е движещата сила на социалната еволюция. Съгласно този принцип – ръста на познанието променя общественото съзнание (културата), икономическите отношения (икономиката) и управлението на обществото. Това е принципа, който определя познанието като движеща сила на социалната еволюция и намира израз в придобилата широка популярност фраза: „Идеите движат света”. Този закон разкрива връзката между битие и съзнание. Битието се променя и доразвива от съзнанието, формирайки света такъв какъвто го познаваме. Следователно, битието, като философска категория, следва да се разграничава от битието, като частно-научно понятие, подобно на съзнанието, като философска категория и съзнанието, като частно-научно понятие. Другите три закони обясняват механизма на социалната еволюция.    
• Разделение на функциите между обективния и субективния фактор в социалната еволюция: комплексността на обществото определя неговата структура и форма.„Разделението на труда” между обективния и субективния фактори в социалната еволюция, които се проявяват като самоорганизация на системата, характерна за всеки жив организъм и управлението на обществото като разумна дейност е кардинален въпрос за социалната теория и практика. Човешкият разум или субективния фактор генерира, събира, преработва и предава знания. В съдържателен план полученото познание може да се определи като култура, проявяваща се в различни форми на обществено съзнание – религия, морал, изкуство, наука, политика и т.н. Натрупаното познание предизвиква множество промени, в резултат на които в процеса на саморегулация на обществото като система настъпват редки, но качествени скокове в неговото развитие. По този начин съществуващата структура се разрушава и се заменя с нова структура, адекватна на новите реалности и постигнатото ниво на познание и комплексност на обществото. Това е процес на обективна самоорганизация, която не може да се повлиява от субективния фактор. С други думи, субективния фактор определя съдържанието на обществото, а обективния фактор определя формата,  в която това съдържание може да съществува. Тези две линии на развитие са нещо като „двойна спирала” и може да се определят като Курс на историята, която се твори от субективния фактор, и Спирала в социалната еволюция, която се обуславя от обективния фактор. „Разделението на труда” между обективния и субективния фактори в социалната еволюция е втората закономерност, която следва да се отчита при анализа на социалните процеси. Съгласно този закон, генерирайки познание, субективния фактор предизвиква количествени промени, повишавайки комплексността на обществото; периодично обективния фактор прави качествени скокове от съществуващата към нова социална структура, адекватна на постигнатата вече комплексност. Ще подчертаем отново, че тези процеси са неразделими онтологически. Следствие от тази закономерност е разбирането, че разумът определя Хода на Историята, а обективният фактор определя Спиралата на Социалната еволюция. С други думи субективният фактор прави историята, но не може да промени спиралата на социалната еволюция. 

- Зависимост между промените протичащи в общественото съзнание, икономиката и управлението на обществото: културата се материализира в цивилизация, а отмиращата цивилизация поражда нова култура.  Третата закономерност в социалната еволюция се отнася до последователността на протичащите качествени промени или революции в трите подсистеми. Всеки цикъл на социалната еволюция започва с два привидно независими, но диалектически неразделими промени провокирани от „двойната спирала” на обективния и субективен фактор. Субективният компонент (разумът), представен от социалното творчество, провокира  духовна (културна) революция, а обективния фактор насочва развитието към нов структуроформиращ фактор. Културната революция  променя икономическите отношения в посока на новия структуроформиращ фактор и накрая води до промени в организацията и управлението на обществото. С други думи, духовните (културните) революции предхождат икономическите и политическите революции. Например, появата на Християнството е духовна (културна) революция, която предхожда и обуславя в съдържателен план феодализма като икономическа формация и монархията като форма на управление. Възраждането е духовна революция, която предхожда и обуславя появата на капитализма, като икономическа формация и демокрацията, като колективна форма за управление на обществото. Материализирането на тези култури формира Западната цивилизация. Цивилизациите също се развиват, залязват и отмират. Отмирането на една цивилизация провокира появата на нова културна революция.  В случая упадъкът на Западната цивилизация провокира нова духовна революция – появата на обществено самосъзнание. С други думи: културата се материализира в цивилизация, а отмиращата цивилизация поражда нова култура.   

- Зависимост между структурата и посоката в развитието на обществото. Смяната на структуроформиращите фактори определя хода (спиралата) на социалната еволюция. Беше посочено, че познанието е двигател на социалната еволюция. Натрупаното познание разширява възможностите за адаптация и овладяване на околната среда. По този начин се формират няколко качествено различни нива от развитието на обществото: Античен свят, феодализъм и капитализъм.  Всяко от тези нива се базира на определен структуроформиращ фактор: експлоатация на физическия (робския) труд, експлоатация на земята и експлоатация на природните ресурси. Тези фактори се определят от законите на социалната еволюция или на обективния фактор, но отразяват нивото в развитието на общественото съзнание: политеизъм, монотеизъм и светско общество. Прави впечатление, че структуроформиращите фактори на формациите имат ресурсен характер. С други думи, развитието на обществото е функция от нарастващата възможност за овладяване на ресурсите на околната среда. Следователно, смяната на структуроформиращите фактори определя Спиралата на социалната еволюция.   

Посочените четири закони могат да се определят като системни, защото се отнасят към системата на обществото, като цяло. Успоредно с тях има и много други, които се отнасят до определена подсистема. Например за културата това е отношението между индивидуалното и общественото съзнание или между фило- и онтогенезата. Икономиката има редица икономически закони като закона за стойността, а в сферата на управлението – закони, които обясняват прехода от автокрация към демокрация и т.н.  

Естествени формации и Изкуствени модели за организация на обществото  

Социалната еволюция е еволюция на общественото съзнание. В средата на ХIХ век познанието за обществото достига до нивото, когато пред науката възниква въпроса  –  възможно ли е да се установи един по-справедлив обществен ред? Тази идея е огласена най-кратко и ясно от Маркс в 11-ти тезис за Фойербах: „Философите само по различни начини са обяснявали света, а задачата е той да бъде изменен.” С победата на болшевишката революция се поставя началото на първият изкуствен проект за организация на обществото, определян като „комунизъм”. Вторият изкуствен модел беше национал-социализма или фашизма. Това са идеологически модели, създадени от разума, с претенции за формации, нова форма на общественото съзнание и модел на управление.  Тези модели  се провалиха, защото противоречат на законите на социалната еволюция. Затова комунизмът се срина след 70 години, а нацизмът просъществува само 12 години.  

Най-интересен и все още неразбиран правилно е третият изкуствено създаден модел за организация на обществото, който погрешно се определя като „спекулативен” или „финансов” капитализъм. Началото на тази революция се поставя с учредяването на Федералният резерв и премахването на златният стандарт. От гледна точка на социалната еволюция и в съзвучие с другите два, този модел следва да се определи като „финансизъм”, защото между Промишленият капитализъм и финансизма няма нищо общо. По-точно, финансизмът модифицира капитализма, като го превърна от естествена формация наложена от социалната еволюция в субективен модел за реорганизация на обществото. По тази причина финансизмът е пълно отрицание на капитализма, защото принадената стойност, произвеждана от промишлеността посредством финансови механизми се разпределя в ръцете на много малък брой потомствени банкери. За сто години от съществуването на този банкерски модел половината от световното богатство вече е съсредоточено в ръцете на по-малко от 1% от населението. Очевидно е, че този модел  работи в интерес само на този  процент и във вреда на човечеството, ката цяло. Основният лост са парите, които се използват за манипулация на финансовата система, икономиката, а оттам и на обществото като цяло.   

Парите се оказаха много ефективен механизъм за манипулация на икономиката, но тази манипулация не е форма за управление на обществото, защото манипулирайки икономиката парите тласкат човечеството към самоунищожение. Превръщайки парите в основен лост за манипулация на икономиката и обществото като цяло, те генерират корупция, която е узаконена на Запад като „лобизъм”. По този начин корупцията става основен двигател в развитието на обществото, разяждайки го отвътре. В действителност финансизмът се оказа много по-деструктивен от комунизма и фашизма, взети заедно. Манипулирайки икономиката, финансизмът превърна всичко в стока, включително съвестта и достойнството. Така той уби капитализма,  демокрацията, културата и религията, а сега упорито и целенасочено унищожава морала и семейството.   

За времето на съществуването на този модел, обществото се промени до неузнаваемост и достигна до точката на необратимост, позната в науката като точка на бифуркация или момента, когато системата се разпада. Това е днешната политико-икономическа ситуация. Някои автори я определят като кръстопът на човечеството или дилемата  – Цивилизационна промяна или Самоунищожение. Основният симптом за този етап е експоненциалното развитие на науката и технологиите, съпътствано  от упадък на морала, хаос и потресаваща некомпетентност, преливаща се в неадекватност на управляващият елит. Този дисбаланс съпровожда познатите от историята преходни или цивилизационни промени.   

В стремежа си да покорят света, идеологическите модели завършват с концепции за постигането на тази цел. За комунизма това е „Световната революция” на Лев Троцки,  за нацизма - „Хилядолетният Райх” на Хитлер. И двете концепции минаха в историята с печален край. Спекулациите за трансхуманизма, Отвореното общество на Сорос и „Прекрасният нов свят” на Клаус Шваб, олицетворяващи идеологията на неолибералния елит (другото име на финансизма), са проява на същата шизофренна мегаломания.  Това, което може да се очаква е, че финансизмът като изкуствен модел ще се срине подобно на другите два модела по същата причина – противоречи на социалните закони. Бъдещето не може да се основава на високите технологии, защото те могат да доведат до нов клас от оръжия за масово унищожение (например базирани на постиженията на нанотехнологиите и биоинженеринга). За разлика от ядрените оръжия, те не изискват големи ресурси и могат да се произведат „в гараж” или малка лаборатория, защото определящият фактор е знанието, а не парите. Бъдещото общество може да се основава единствено на морала, защото той е имунната система на обществото, осигуряваща интегритета му.   

Анонимното задкулисие, което провокира Covid 19 с цел установяване на „Прекрасният нов свят”, е еквивалента на „Световната революция” и „Хилядолетният Райх”. Естествено, този опит претърпя поражение, защото противоречи на социалните закони. Засега конфликтът прерасна в сблъсък между Изтока и Запада, представян като война между Русия и Украйна. Всъщност тази война е опит да се установи прословутия Нов световен ред, където Украйна, Русия, САЩ  и НАТО са само пешки, движени от задкулисието на финансовият елит. На този етап въпросният сблъсък се възприема като геополитически проблем, който може да се разреши чрез дипломация и договаряне. Истината е, че с преговори завършват войните, водени по времето на количественият ръст на познанието. Качествените или цивилизационни промени завършват със смяна на системата и управляващите елити. Така от историческата сцена са изчезнали: патрициите, феодалните аристократи, комунистическата номенклатура и фашистката партокрация. Няма съмнение, че по същите причини от историята ще изчезне и финансовият елит, макар че за масовото съзнание  това не е толкова очевидно.    

Колкото и парадоксално да звучи, проблемът на финансовият елит не са 99%, които те възнамеряват да контролират дигитално. Подобни модели са познати от историята. Робството в Римската империя, най-долната каста (т.нар. „парии”) в Индия, крепостничеството в Русия са подобни форми на тотален контрол, отразяващи спецификата на епохата, но отхвърлени от историята. От друга страна, противно на доминиращото мнение, контролът на масите при цивилизационните преходите не е важен, защото субективният фактор не е от особено значение. Нито робите са съборили Римската империя, нито селските бунтове са премахнали феодализма, нито работниците се превърнаха в гробокопач на капитализма. Той беше убит от банкерите. Крахът на империите започва отгоре надолу и се съпровожда от: хаос, упадък на морала на управляващият елит, грешни решения и некомпетентност. Проблемът на финансовият елит е в самия него. Банкерите разбират от финанси, но не разбират механизмите и диалектиката на обществото. Пропагандата, съзнателното унищожаване на морала, негативният подбор при кадровата политика и т.н. са неосъзната форма на самоубийство. Цивилизационните преходи се определят от невидимата ръка на социалните закони. Следователно, проблемът на политическите и финансови елити не е в контрола на обществото, а в обективните закони, пред които те са само шахматни фигурки и то в позиция „мат”.  

Цивилизационната промяна като Апокалипсис и Откровение 

Понятието „Апокалипсис” най-точно отразява противоречивия характер на цивилизационният преход. От една страна, то означава глобална катастрофа, а от друга – Откровение, което води до промяна на общественото съзнание. Проблемът днес е оцеляването на човечеството и въпросът е, как ще се осъществи цивилизационната промяна – посредством световна война, най-вероятно ядрена с риск за самоунищожение, или по мирен начин? Това са двата сценария, познати от краха на другите два модела, Комунизмът се срина отгоре надолу, с огромни сътресения, но по мирен начин. Фашизмът беше унищожен посредством световна война с огромни материални загуби и човешки жертви. За съжаление към момента процесите на прехода от еднополюсен към многополюсен модел се движат по посока на ескалация на конфликта до нивото на ядрен сблъсък. В действителност, от субективният фактор зависи, дали конфликтът между Русия и Запада ще се реши по мирен начин или чрез световна война, но цивилизационният  преход ще се определя от обективният фактор. От тази гледна точка, сблъсъкът между Запада и Изтока, представян като война между Русия и Украйна, не е само геополитически проблем, но и началото на цивилизационен преход, а той трябва да се анализира от позицията на социалната философия, а не само като геополитика, защото крайният резултат ще се определи от социалните закони на саморегулация на системата, а не от политиците и военните, които са само пешки, движени от невидимата ръка на социалната еволюция.   

За разлика от комунизма и нацизма, чийто преход беше от един идеологически модел към друг, финансизмът е преход от  изкуствен модел към естествена формация. Което определя и спецификата на този преход. Това е преход от геополитика към процес изцяло определян от социалните закони. Този преход най-вероятно ще протече на два етапа. Първият е прехода от еднополюсен към многополюсен модел, който  ще завърши с колапс на финансовата система. Това е геополитически проблем. При него управляващият елит и геополитиците ще изберат пътят за прехода към многополюсен модел – мирен или световна война. Вторият етап ще започне след няколко десетилетия, в резултат от развитието на многополюсният модел. Това е цивилизационна промяна и въпрос на социалната философия. Този преход ще се осъществи от действието на обективните социални закони, където от глобалният управляващ елит, геополитиците, „широките народни маси”, пропагандата, парите, манипулацията и т.н. няма да зависи нищо, защото при тези условия те са само фигури, движени от сляпата сила на еволюцията. Същата тази невероятна и мистериозна сила, която е сътворила живота, мозъка и разума. Сценариите за изхода са два. Ако геополитиците са избрали войната, най-вероятно, човечеството или част от него, както и част от природата, ще бъдат унищожени, а ако победи разума, общественото самосъзнание ще осъществи преход към новата формация и форма на управление, отчитайки диалектиката на субективният и обективен фактор.  

Как ще изглежда бъдещето общество от еволюционна гледна точка след колапса на финансизма и прехода от изкуствен модел към новата естествена формация по принцип е ясно и неособено трудно за разбиране, защото тук няма място за идеология. Това е преход от идеологии към научно обоснован подход. Просто се следва мъдростта на природата. Изучавайки биологичната еволюция, прави впечатление, че с развитието си тя формира сложни самоорганизиращи се системи, с нарастващ брой подсистеми. Този вид сложност се определя като комплексност. Такива са живите организми, екосистемите и човешкият мозък. Следователно, обществото може да се определи като жива и интелигентна система, защото социалната еволюция е продължение на биологичната в резултат от развитието на мозъка и появата на език и мислене, или разум и съзнание. Това са системи, които включват стотици и дори хиляди относително независими и обособени подсистеми. Комплексните системи са организирани като мрежа. Всяка подсистема представлява „възел” от мрежата, която се свързват с подобни на нея. Групите от възли формират клъстери със специфични функции, също както е организиран мозъкът –  невронна мрежа, изградена от нервни клетки, групирани в специализирани центрове.  

Следователно, за да оцелее, следвайки законите на социалната еволюция,  обществото  неизбежно ще се трансформира от йерархическа в мрежова организация, наподобяваща познатите екосистеми и управлявана от механизъм, симулиращ когнитивните функции на мозъка. В тази мрежа няма място за политически партии, финансов елит, оръжия, войни, корупция и т.н. Днешните държави се превръщат в клъстери от възли с относителна свобода на действие и самоуправление. Икономиката се превръща от пазарна, базирана на печалбата, в колаборативна, ориентирана към повишаване ефективността на системата, като цяло. Ключов момент в този процес е възникването на  обществено самосъзнание, което управлява процеса на самоорганизация на всички нива - от отделният възел, през клъстера, до глобалното ниво. Това е прослойка, включваща най-интелигентните представители на общностите и обществото, като цяло и симулира когнитивните функции на главният мозък. Такова общество би могло да се определи като „колаборативно”. Тази естествена формация ще се основава на ефективност, (за екосистемите тя е 100%, за обществото обаче е на нивото на парната машина). Трябва да се съгласим, че инвестирането на трилиони долари в производството на оръжия, с които да се унищожава инфраструктура за десетки трилиони, и които водят до милиони жертви, не е проява на особена интелигентност за съвременното общество. А по-скоро срам за цивилизацията и доказателство за нейния упадък. Това е еволюционна формация, в която няма място за финансов и политически елит и пълно отрицание на концепцията за йерархически организираният и прекрасен нов световен ред.  Бъдещето не принадлежи на банкерите, а на тънка прослойка от интелектуалният елит, която все още не се е продала на свръхбогатите. Това са носителите на общественото самосъзнание, които могат да осъществят и самия преход. За целта са необходими две условия: да се използват  създадените от биологичната еволюция комплексни системи като модел за организация и обществото и мозъка да се изучат в дълбочина.    

Протичащите днес процеси се определят от хората, обслужващи системата. Преходът от изкуствен модел към естествена формация ще започне от постепенната подмяна на решаващата роля на хората, обслужващи системата, с интелектуалният елит, обслужващ обществото. Това е процес утвърждаващ общественото самосъзнание като фактор в развитието. Ще се изучат законите на развитието на комплексните и самоорганизиращи се системи, движещите сили в това развитие, механизмите на функциониране, диалектиката на субективния и обективния фактор и други аспекти и специфики. По този начин ще се разработи нова Парадигма за социалната еволюция, която ще отхвърли вековни митове, политически илюзии и идеологически предразсъдъци. Хората, формиращи общественото самосъзнание, ще осъществят прехода, организацията и функционирането на новата формация. Те ще разграничат промените, налагани от обективният фактор (например преход от йерархия към мрежа), от тези, които следва да реши субективният фактор или общественото съзнание - например прехода от пазарна към колаборативна икономика, т.е. прехода от демокрация към колабокрация. Това е формата за самоуправление на възлите, клъстерите и обществото, като цяло. Тук няма място за идеологии, а само познаване и следване на обективните закони.   

Заключение 

Казано накратко, от гледна точка на социалната философия, сблъсъкът Изток-Запад  е конфликт между Разума, който е създал всичко в материалната и духовната сфера - от копието до космическите ракети, религията, културата, философията, морала, правото, науката и технологиите. В процеса на развитието си обаче, като страничният продукт, той е създал също и оръжия за масово унищожение, алчност, егоизъм, корупция и други отпадъчни продукти. Под влиянието на финансизма, през последното столетие, алчността, егоизмът и лицемерието са се превърнали в метастази, разяждащи плътта на обществото. Без съмнение финансовият елит, притежаващ половината от световното богатство, с което успешно контролира другата половина и по-голямата част от обществото и възнамерява да покори останалата част, е огромна сила. Безспорно тази сила може да унищожи човечеството, да промени съдържанието, но не може да промени формата на системата, защото това е прерогатив на социалната еволюция.   

Пред лицето на законите на социалната еволюция обаче, мощта на днешният елит изглежда просто смехотворна. Не трябва да се забравя, че елитите от всички епохи се самоубиват поради невъзможността да управляват нарасналата комплексност на системата само с помощта на формалната логика на политиката и геополитиката. Опитите да се препрограмира обществото, да се унищожи моралът и семейството, да се приватизира образованието и здравеопазването, само ускоряват краха на финансовият елит. Безумието на задкулисието и финансовия елит се крепи на политически предразсъдъци, вековни митове за богоизбраност, самозалъгване за „мисията“ да управляват света, съчетани с потресаващо невежество и непознаване на движещите сили и диалектиката на социалната еволюция. Ако финансовият елит все пак осъзнае историческата обреченост и на финансизма като изкуствен модел, той може да слезе от сцената в името на собственото си оцеляване и оцеляването на човечеството, подобно на комунистическата номенклатура. Ако обаче остане в плен на своите илюзии, „Часовникът на страшният съд” ще удари полунощ.  

 Източници:

1. http://cadmusjournal.org/article/volume-2/issue-4-part-3/new-paradigm-social-evolution-modern-society-between-hope-and-tragedy
2. http://eruditio.worldacademy.org/volume-2/issue-1/article/collabocracy-collaborative-intelligence-and-governance-globalised-society
3. http://cadmusjournal.org/article/volume-3/issue-6/mankind-crossroads-civilizational-shift-or-self-destruction
4. https://www.amazon.co.uk/Manifesto-Collaborative-Society-Dimitar-Tchurovsky/dp/B0B2HWK78M/ref=sr_1_1?keywords=Manifesto+Of+The+Collaborative+Society&qid=1667230410&sr=8-1

* Авторът е социален психолог, който от трийсет години живее и работи в Лондон. Статията публикуваме като дискусионна.