28
Вт, Май
23 Нови статии

Краткият „Златен век” на холандската свръхдържава

брой 4 2023
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Както е известно, в исторически план, Нидерландия е сред сравнително късните придобивки на обширната европейска империя на Хабсбургите, преди разделянето и на испанска и австрийска части. Обединяванетио на Нидерландия, като такава, е резултат от усилията на бургундските херцози още в средата на ХV век, но едва император Карл V окончателно интегрира Нидерландия през 1543, използвайки за целта сложна комбинация от династични, дипломатически и силови инструменти.

Между другото, самият император е роден в Гент и дори само заради това е бил наясно за сложните нидерландски проблеми, за разлика от испанските му наследници, за които е характерен очевидният и често пагубен за имперското строителство "испаноцентризъм".

В средата на ХVІ век Нидерландия се състои от седемнадесет много различни по размер, население, етнически състав и икономически потенциал провинции, притиснати между френското кралство и германските княжества. В някои от провинциите се говори френски,  в други - фламандски (близък до северногерманските диалекти). Южната част на страната е икономически и културно по-напреднала от северната. Антверпен е главният търговски и финансов център на Нидерландия, както впрочем и на цяла Северна Европа. По онова време градът вече окончателно е изместил дългогодишния си исторически съперник Брюж. Чрез богатия и космополитен юг на страната, от Швейцария и Германия, в Нидерландия започват да проникват идеите на Реформацията.

Въпреки сравнителната отдалеченост на Съединените провинции от основните европейски столици, страната в никакъв случай не може да се разглежда като периферия на Европа, а жителите и - като безнадеждни провинциалисти. Още през 1525 Еразъм Ротердамски (който, между другото, дълги години е покровителстван от Карл V) не без гордост отбелязва, че сънародниците му са по-образовани от съседите си в Германия и Франция. Владеенето на два или дори три езика е нещо обикновено не само за елита, но и за градските бюргери, както и за холандските мореплаватели. По онова време нидерландските пристанища вече обслужват значителна част от търговията между Балтийския регион и Западна Европа, измествайки старите ханзейски градове.

Друга традиционна особеност на Нидерландия, проявила се още в началото на ХVІ век е най-добрата транспортна система в Европа, която значително превъзхожда всичко създадено по онова време във Франция, Испания или Англия. Естествено, тази система се основава най-вече на силно разклонената мрежа от реки и канали, разкриващи отлични възможности за вътрешно корабоплаване, а също за бързото развитие на вътрешния пазар и вътрешната мобилност на населението. От друга страна, постоянната опасност от наводнения изисква концентрация на ресурси за изграждане и поддържане на необходимото ниво на многочислените изкуствени бентове, както и непрекъснати усилия за дренажа и пресушаването на териториите, намиращи се под морското равнище. В течение на векове, това стимулира готовността за колективни действия в името на общото благо и, нещо повече, до известна степен формира националния характер на жителите на Съединените провинции.

При други обстоятелства, енергичните, предприемчиви и практични жители на Нидерландия вероятно биха могли да се превърнат в един от стълбовете на общоевропейската империя на Хабсбургите и драйвър на икономическата интеграция на раздробените съставни части на тази пъстра империя в едно цяло. Историята обаче, се развива по друг начин.

Политиката и религията

Дали осемдесетгодишният сблъсък между Нидерландия и испанската корона представлява по-скоро религиозна, или става дума за национално-освободителна война? Историците са разделени по този въпрос, но все пак се налага впечатлението, че именно националното (регионалното), а не религиозното измерение, доминира в изтощителното противопоставяне между холандците и сина на Карл V - испанския крал Филип ІІ. Населението на Нидерландия страда силно от влошаването на испанско-английските отношения и принудителното прекъсване на печелившата търговия с Англия след като, през 1532, Хенри VІІ и Едуард VІ поставят началото на Реформацията в страната си. Огромно недоволство пораждат и наложените от испанците данъци върху търговията, разполагането на многобройни имперски гарнизони в нидерландските градове и демонстративно високомерното отношение на испанските аристократи към гордите нидерландски благородници.

На този фон, религиозната нетърпимост, демонстрирана от испанците, се оказва допълнителен фактор, влошаващ ситуацията, макар че не тя е основната причина за конфликта. След като дори Карл V не съумява да намери подходящо място за Нидерландия в своята общоевропейска конструкция, наследилият го Филип ІІ въобще е склонен да разглежда страната изключително като "дойна крава" на империята, която не се нуждае от специално внимание.

Първият политически и военен лидер на разбунтувалите се нидерландци - принц Вилхелм І Орански (Мълчаливият), многократно променя религиозната си принадлежност, като през различни периоди е лютеранин, католик и калвинист, и вероятно затова се отличава със своята веротърпимост. Повечето градове, присъединиле се към бунтовниците в началния етап от войната, го правят при условие, че ще запазят религиозната си свобода на вероизповедание. От друга страна обаче, логиката на противопоставянето с испанците, неизбежно се прехвърля и върху религиозните въпроси. Дори там, където католиците не са подложени на открити репресии, те последователно биват изтласквани от градските съвети, където доминират противниците на испанския крал. След което протестантските съвети правят всичко възможно за да ограничат католическото богослужение и напълно да изолират католиците от обществения живот.

В началото на осемдесетгодишната война калвинизмът е доста по-разпространен в Антверпен, отколкото в Амстердам, докато католицизмът има по-дълбоки корени в източната част на Съединените провинции, а не на запад. Пред осемте десетилетия на почти непрекъснати сражения обаче, както и на вътрешните и външни миграции, националното измерение на конфликта се допълва и от религиозно. В течение на дълги години между северните и южните провинции на Нидерландия се осъществява интензивен обмен на население, т.е. налице е своеобразно религиозно прочистване, което се оказва решаващия фактор за икономическия и финансов възход на Амстердам. Към края на първата четвърт на ХVІІ век, поне 1/3 от населението на този стохиляден град са мигранти от южните провинции и техни потомци от първо поколение. Те донасят в града не само парите, но и връзките си, както и своя безценен търговски, банков и застрахователен опит.

Южните провинции, където се влива насрещният поток от прогонени от севера католици, не се оказват толкова печеливши. Не бива да забравяме и, че част от калвинистите от юга се насочват към други градове, заселвайки се едва ли не по целия свят (подобно на испанските евреи в края на ХV век или на френските хугеноти в края на ХVІІ век). Тези енергични и предприемчиви нидерландски диаспори поставят основата за по-късното изграждане на глобалната колониална империя на Нидерландия.

Впрочем, в освободените от испанското господство провинции, протестантският радикализъм (калвинизмът) бързо губи популярност, ако противоречи на интересите на търговията. Бившите католици, които поради обстоятелствата са принудени да станат протестанти, не следват особено стриктно калвинистките религиозни догми. Разбира се, католицизмът не се поощрява, но и не е подложен на кой знае колко сериозни преследвания. С известна условност, би могло да се каже, че през ХVІ-ХVІІ век Съединените провинции си остават една от най-веротърпимите (ако не и най-веротърпимата) европейска държава. С това е свързан и стремителният възход на нидерландската наука и изкуство през ХVІІ столетие. В крайна сметка, тук се крие и основната причина за невероятния прогрес на холандското корабостроене, превърнало Съединените провинции в глобална империя.

Дори и днес, четири и половина века по-късно, изглежда поразителна упоритостта, с която бунтовниците в течение на цели 80 години се стремят да постигнат победа. На пръв поглед изглежда, че шансовете им за това са нищожни. Командващият на испанските войски - "железният херцог" Алба (Фернандо Алварес де Толедо), лесно разгромява набързо събраното през лятото на 1568 от Вилхелм Орански опълчение и подкрепящите го наемнически отряди. Последвалите религиозни и политически репресии придобиват сериозни мащаби - т.нар. "Кървав съвет" на испанската администрация осъжда на смърт над 12 хиляди души, представляващи всички съсловия на тогавашното общество в Съединените провинции. През 1580 друг испански пълководец - херцогът на Парма (Александър Фарнезе), успява да потуши почти напълно въстанието на територитята на днешна Белгия, а на 4 юли 1585, фанатичният католик Балтазар Жерар ранява смъртоносно Вилхелм Орански, лишавайки бунтовниците от единствения им авторитетен лидер, както и от надеждите за скорошна победа.

Въпреки това обаче, борбата продължава. През 1579 пет разбунтували се провинции на Северна Нидерландия подписват Утрехтската уния, обявявайки, че ще водят обща външна политика. Скоро към унията се присъединяват още две провинции, а след още две години представителите на целия Север официално се отказват от лоялността си към Филип ІІ, потвърждавайки своето намерение да постигнат пълна независимост от Испания. Вместо убития Вилхелм, начело на въстаниците застава синът му принц Мориц Орански, който се оказва талантлив военачалник и държавник. Чуждестранните наемници биват заменени от професионална доброволческа армия, създадена е и първата в Европа военна академия, въведени са редица важни иновации в тактиката на водене на бойните действия, осъществено е и превъоръжаване на нидерландската армия. В резултат прочутите "испански терции" (ударните части на испанската пехота) се сблъскват с достоен противник. Паралелно се създава и военно-морският флот на Нидерландия, който постига две големи победи над испанците - при Гибралтар (1607) и край Саут Даунс, недалеч от британското пристанище Дувър (1639).

В края на първата четвърт на ХVІІ век историческите съдби на седемте северни и десетте южни провинции на някога единната Нидерландия са разделят - при това, както става ясно по-късно, завинаги. На север, калвинизмът се превръща в официална и единствено призната релегия, макар че истинските калвинисти са не повече от 1/3 от населението. На юг, протестанската ерес последователно се изкоренява, а контрареформацията триумфира, също както в съседна Франция, където Людовик ХІV предприема поредните репресии срещу хугенотите. В момента, когато окончателно става независима, Нидерландия вече представлява велика морска държава, способна да се конкурира успешно както със залязващите Испания и Португалия, така и с възходящата Англия, докато откъснатата от морската търговия Испанска Нидерландия все повече изостава икономически от от Севера.

Компромисът, постигнат с Филип ІV (внук на Филип ІІ и правнук на Карл V) в Мюнстер в началото на 1648, след края на осемдесетгодищната война, не е никак лесен за Съединените провинции. Преговорите се проточват няколко години, при това на няколко пъти биват прекъсвани. Много влиятелни сили настояват войната да продължи до пълното освобождаване на всички южни провинции, за прогонване на католиците от Брюксел и Антверпен и завладяване на големи части от отвъдморските владения на испанския крал. Подобни претенции се обясняват с очевидното отслабване на Испания в средата на ХVІІ век, докато Нидерландияя, която още не е приключила освободителната си война, се превръща в глобална морска свръхдържава, буквално пред очите на останалите.

В крайна сметка обаче, надделява стремежът към компромис, диктуван от богатия Амстердам и политически влиятелната провинция Холандия. И двамата водещи играчи в Републиката разчитат, че времето продължава да работи в интерес на Съединените провинции и окончателното решение на историческата задача за обединяване на страната може да бъде отложено за бъдещето. Още повече, че лидерите на седемте свободни провиниции нямат никакво съмнение, че единството на Нидерландия, рано или късно, ще бъде възстановено. В крайна сметка, Мюнстерският договор става част от по-обширния Вестфалски мирен договор, фиксирал новия силов баланс на европейския континент

Специфичното вътрешно устройство

След извоюването на независимостта, държавното и общинско управление в северните провинции радикално се различава от това в съседните държави. Генералните щати, които от 1464 имат правото да определят данъците на територията на цялата Нидерландия, се превръщат във висш, постоянно действащ законодателен орган на Република Съединени провинции, където всяка от седемте провинции разполага с един глас. Формалното равенство между провинциите не премахва обаче доминиращата позиция на най-богатата от тях - Холандия, нито претенциите за лидерство от страна на Зеландия, която е основния конкурент на Холандия. Освен това, в течение на векове, специфична роля в политическия живот на републиката играе династията на Оранските принцове и техните привърженисти (т.нар. "оранжисти"). Когато интересите на Холандия и "оранжистите" съвпадат, коалицията помежду им предопределя решенията на Генералните щати. Когато обаче двете водещи сили се конфронтират, на преден план излизат многобройните разногласия между отделните провинции, както и между градовете в тях, което задълго парализира вземането на ключовите за държавата решения.

Като цяло, държавната власт и, най-вече, финансовите ресурси на републиката, остават в ръцете на бюргерите-олигарси, използващи Оранските принцове  за осъществяване на "оперативното управление" на страната. Затова, въпреки несъмнения им авторитет, както Вилхелм, така и Мориц Орански си остават само "щатхаутери" (т.е. "управители") в провинциите Холандия и Зеландия, а не върховни управници на страната. В същото време обаче, в Нидерландия не се формира класическият олигархичен модел на управление - богатите търговски фамилии са склонни да споделят властта, най-малкото, с горната прослойка на бързо нарастващата средна класа. Що се отнася до традиционната селска аристокрация, която би могла да се превърне в спирачка на развитието, тя запазва позициите си най-вече в бъдещата Белгия, но не разполага със стабилно влияние в независимите Съединени провинции.

Управлението в градовете се осъществява от градски съвети, включващи 30-40 човека, избирани измежду най-богатите и уважавани граждани. Членството в съветите е пожизнено, а членовете му избират кмета и помощниците му, които формират и постоянния административен апарат, осъществяват правосъдието, събират данъците и отговарят за комуналните служби. Общественият ред се контролира от отрядите на градската милиция и гражданската гвардия, като онази от известната картина на Рембранд "Нощна стража". Интересно е, че занаятчийските гилдии, като организации, са отстранени от участие в решаването на стратегическите въпроси на градското управление.

Сред характерните особености на държавното управление е изключително сложната данъчна систама, включваща както преки, така и косвени данъци, множество мита, акцизи и т.н. След извоюването на независимостта холандците плащат данъците си с по-голямо желание, отколкото жителите на съседните държави, вероятно защото прозрачната финансова система на Съединените провинции позволява на всеки данкоплатец да е наясно, къде точно отиват парите му.

През ХVІІ век благотворителността ва Европа е най-развита именно в Нидерландия. Сред очевидните успехи на  победилия калвинизъм става липсата на просяци по улиците, чистотата, поддържана дори и в най-бедните жилища, строителството на болници и училища. При това, съдейки по всичко, става дума както за частна, така и за държавна благотворителност. Големите търговски компании например, биват задължавани да отделят всяка година 0,1 от оборота си за благотворителност.

Защо именно холандците разполагат с най-съвършения и най-икономичен флот в света през ХVІІ век? Те създават нова за Европа форма на собственост - т.нар. корабоплавателни компании. Последните представляват изключително гъвкав (дори в сравнение с т.нар. Ханза) модел на малък кооператив. Практически всяка група хора, без значение на началния им капитал, са можели да се обединят за изграждането, покупката, притежаването или отдаването под наем на кораби или техния товар. Капитаните на корабите и дори обикновените моряци притежават дял от кораба, т.е. не са просто наемни работници, но и съсобственици на "малкото предприятие". Всичко това способства както за максималната мобилизация на финансовите ресурси, така и за консолидирането на обикновено разединените общности на моряците и търговците.

Велика европейска държава

Критичният момент за стремителният възход на Нидерландия е границата между ХVІ и ХVІІ век. Още в края на ХVІ столетие се очертава бурно нарастване на външната търговия на все още непризнатите и продължаващи тежката си национално-освободитителна борба Съединени провинции. На практика, в рамките на само едно поколение, Нидерландия се трансформира от това, което днес вероятно биха определели като "държава-парий", в европейска, а след това и в световна велика сила. Втората половина на ХVІІ столетие се определя като "златния век на Нидерландия. Стремително развитие демонстрира финансовият сектор - създават се първите борси, нараства броят на банките и застрахователните компании, а в Амстердам се стичат пари от цяла Европа. Осемдесетгодишната война с Испания не е пречка за създаването на мрежа от университети (в Лайден, през 1575, във Франекер, през 1585, в Грьонинген, през 1614, в Утрехт, през 1636 и в Хардервейк, през 1648).

При това, когато стават независими, населението на седемте провинции едва ли надвишава 2-2,5 млн. души (според някои експерти, е само 1,8-2 млн.) и не нараства особено през следващите два века. Докато в края на ХVІІ век населението на Англия е не по-малко от 6-8 млн. души, а общото население на германските княжества, както и това на Русия - по около 13,5 млн. души, населението на Франция в края на епохата на "краля-слънце" надхвърля 20 млн. души, а това на Испания и нейните колонии вероятно надхвърля 25 млн. Тоест, Нидерландия успешно се конкурира в една "лига" с държави, разполагащи с далеч по-значителни демографски ресурси

Още по-впечатляващо обаче е, че възходът на Съединените провинции е свързан с взривообразното развитие на само две от седемте провинции - Холандия и Зеландия. Между другото, това са най-неблагоприятните в климатично отношение региони на Нидерландия, освен това значителна част от територията им е под морското равнище. Икономическите успехи на останалите пет региона - както в сферата на индустрията, така и на селското стопанство, да не говорим за морската търговия - далеч не са толкова впечатляващи по време на нидерландския "златен век".

Първите обекти на географска експанзия стават Балтийският и Средиземноморският региони. В зоната на Балтийско море, още по време на испанското господство, холандските и зеландски търговци успешно се конкурират както с вървящата към упадък Ханза, така и с възходящата Англия. През 1578 холандците стигат чак до устието на руската река Северна Двина, макар че този маршрут към Московскоко царство е открит четвърт век по-рано от англичаните (през 1553), които създават всевъзможни пречки пред холандските си съперници. Руският цар Иван Грозни също предпочита Англия пред Нидерландия - както е известно, той води активна кореспонденция с кралица Елизабет І, освен това едва ли е изпитвал симпатии към политическата система в Съединените провинции. При наследниците му (царете Фьодор Иванович и Борис Годунов) обаче, англичаните започват да губят водещите си позиции в Московското царство, особено след като северната търговия се прехвърля от Северодвинск към наново изграденото пристанище Архангелск. Холандците се появяват в Архангелск преди англичаните и, като цяло, действат по-успешно от тях. Интензивната търговия между Русия и Нидерландия продължава и при първите представители на новата династия Романови.

В Средиземно море, още от 90-те години на ХVІ век, Нидерландия успешно измества могъшите си конкуренти от Венеция и Генуа, благодарение на по-модерните си кораби и евтините превози. В същото време, въпреки многобройните забрани на испанските крале, интензивната търговия с Иберийския полуостров продължава дори в най-ожесточените периоди на осемдесетгодишната война за независимост. Испанците се нуждаят от пшеницата и дървения материал от Балтийския регион, а холандците - от достъп до иберийските пазари, португалската сол и испанското злато и сребро. Тоест, ползата от търговията измества на заден план религиозните спорове и политическите разногласия.

Въпреки това, именно морската търговия със Северна Европа (на първо място, балтийската търговия с жито, както и с дървен материал, сол, текстилни стоки и риба) формира стабилната основа за просперитета на Съединените провинции. Времето на Ханзата отминава, а това на Англия все още не е настъпило. В Балтийския регион, Нидерландия има опасни противници, най-вече в лицето на Швеция, която в средата на ХVІ век се намира в зенита на могъществото си. Стокхолм многократно заплашва да затвори Балтийско море за холандския търговски флот, а Хага и Амстердам нееднократно подкрепят Дания по време на войните и с Швеция (1658-1660, 1675-1678). Естествено, като всяка възходяща държава, Нидерландия се обявява за свобода на корабоплаването и търговията. Това обаче не засяга вътрешните акватории на самата Нидерландия (холандците категорично отказва да отворят устието на река Шелда за чуждестранните търговски кораби за да не допуснат блокираният от тях и преживяващ упадък Антверпен отново да се конкурира с Амстердам). По-късно подобни опити за "затваряне на морския достъп" се предприемат и по отношение на крайбрежните акватории на нидерландските колонии в Африка и Азия, управлявани от Източноиндийската и Западноиндийската компании.

Следва да отбележа, че дългоочакваното помирение с Испания през 1648 не носи на Съединените провинции продължителен период на спокойтвие. Само четири години по-късно лорд-протекторът на Англия и Шотландия Оливър Кромуел започва първата англо-холандска война за морска хегемония (1652-1653), обезкръвила и двете страни, но приключила без явен победител. Вече след Реставрацията на династията Стюарт,трудно постигнатият мир е нарушен от английския крал Чарлз ІІ, поставил началото на Втората англо-холандска война (1665-1667), която не носи на Лондон нито политически, нито икономически дивиденти. Също толкова безрезултатна се оказва и Третата англо-холандска война, в която протестантска Ангия обединява силите си с католическа Франция. След стратегическата победа, удържана от холандския адмирал Михаел де Ройтер в голямата морска битка край остров Тексел, англо-френската коалиция се разпада и холандско-английските отношения остават мирни в течение на цяло столетие.

Този продължителен мир не е заслуга толкова на държавническата мъдрост на Генералните щати или на миролюбието на английския парламент, а на т.нар. "Славна революция" от 1688, в която участва и холандски експедиционен корпус. В резултат от нея холандският щатхаутер Вилхелм ІІІ става новия крал на Англия и Шотландия. Доминиращото холандско влияние в Лондон е осигурено за дълги години напред, но в историческа перспектива триумфалната холандска интервенция се оказва пирова победа. Именно "Славната революция" дава мощен тласък на икономическото развитие на Англия: в страната започва индустриална революция, предопределила английското лидерство в световната икономика през ХVІІІ-ХІХ век, а в крайна сметка - и резултата от глобалното англо-холандско съперничество, в полза на Лондон.

Впрочем, "Златният век" на Нидерландия не се изчерпва с търговската експанзия и военноморските победи над далеч по-силни противици, а е белязан и от осезаемия принос на страната към европейската наука и култура. Достатъчно е да спомена един от създателите на международното право Хуго Гроций, философите Рене Декарт и Бенедикт Спиноза, създадетеля на часовниците с махало, както и на вълновата теория за светлината Кристиян Хюйгенс, изобретателя на микроскопа Антони ван Льовенхук или основополжника на ентомологията (науката за насекомите) Ян Свамердам. Освен всичко друго, Нидерландия се превръща и в своеобразна общоевропейска печатница, където се печатат най-различни трудове, които по една или друга причина не могат да бъдат издадени в родината на своите автори. Няма да е преувеличено и да приемем, че именно в Нидерландия през ХVІІ век възникват първите кълнове на европейското Просвещение, дали толкова богати плодове век по-късно.

Световна империя

В навечерието на ХVІІ век холандците откриват за себе си света отвъд пределите на Балтийския и Средиземноморския региони. За изумително кратко време - около двайсет години - те съумяват да станат основния "оператор" в трансатлантическата търговия между Европа и Бразилия. Паралелно с това, холандските търговци печелят позиции и по западното африканско крайбрежие (т.нар. "Златен бряг").

Прочутият холандски търговец, мореплавател и историк Ян Хюйген ван Линсхотен, който известно време служи при португалците, получава достъп до тайните им карти на крайбрежието на Индийския океан. Смята се, че именно успещно осъществения от него "икономическти шпионаж" води до организирането през 1595 на първата холандска експедиция до Индонезия в търсене на подправки, а само три години по-късно - и на втората, пак в същата посока. И двете експедиции се връщат у дома след като са дали известни жертви, но търговският успех на новото географско направление на морската търговия е толкова очевиден, че още през 1601 на изток се насочват цели 14 холандски флотилии, включващи 65 кораба. Молукският архипелаг ("островите на подправките") става първата и за дълго време основна опорна точка на холандското присъствие в днешна Индонезия. След овладяването на стратетическите плацдарми на Молукските острови, следва успешният щурм на Джакарта, на остров Ява (1619), макар че установяването на пълен контрол над острова отнема още век и половина. Постепенната експанзия на холандците се улеснява от междуособните войни и фактическото разпадане на някога могъщият островен султанат.

В Китай и Япония, Съединените провинции успяват да създадат само търговски представителства, но и това е голямо постижение. Що се отнася до Индия, позициите на Нидерландия остават нестабилни, в сравение с тези на португалците и англичаните, като единственото изключение е Цейлон, където холандците се настаняват задълго, като постепенно успяват напълно да изтласкат португалците, подчинявайки цялата територия на острова. На върха на своята мощ, холандските търговци са основните играчи не само в търговията между Глобалния Север и Глобалния Юг, но и в международната търговия в рамките на Глобалния Юг.

Разбира се, обичайната за нидерланските търговци неограничена конкуренция в морската търговия има не само положителни, но и отрицателни страни. Преодолявайки отчаяната съпротива на множеството свободолюбиви и отхвърлящи всеки монопол независими корабоплавателни компании, Генералните щати вземат решение за създаването на две обединени търговски компании - Източноиндийска, която да осъществява търговията в акваториите на Индийския и Тихия океани, и Западноиндийска, обслужваща трансатлантическата търговия. Само по себе си, съгласуването на уставите на двете компании е достатъчно интересна тема, тук ще отбележа само, че за успеха му допринасят обединените усилия на принц Мориц Орански и забележителния нидерландски дипломат и държавник Ян ван Олденбарневелт (между другото, в крайна сметка, политическите им възгледи силно се разминават, като първият нарежда ареста и екзекуцията на втория, който е обвинен в държава измяна). Малко по-късно е създадено трето подобно обединение - т.нар. Северна компания, ангажирана предимно с лов на китове, но нейните постижения са доста по-скромни.

Колкото и да е странно, но впечатляващите успехи на Нидерландия в борбата срещу Испания в Европа и околните морета, не са допълнени със сравними по значение постижения в други региони на света. Така например, опитът за отнемане на Филипините от испанците, приключва с пълен провал. Всъщност, единственото, с което холандците могат да се похвалят в сблъсъка си с испанската колониална империя, е овладяването на остров Кюрасао, в Карибския басейн, както и няколкото сравнително успешни нападения срещу испанските "сребърни флотилии", пътуващи от Новия свят за Испания.

След ката търпят неуспех в противопоставянето си на испанците, холанците насочват усилията си срещу по-слабия конкурент, в лицето на Португалската колониална империя. Следва да отбележа, че тази стратегия представлява връх на политическия цинизъм. Португалия, както и Нидерлания, дълги години се стреми да отхвърли испанското господство (1580-1640) и Лисабон би трябвало да се възприема от Амстердам и Хага като естествен съюзник в битката с Мадрид. След като в края на 1640 осмият херцог Браганса бива провъзгласен за крал на Португалия под името Жоау ІV Възстановител, би било логично двамата непримирими противници на Испания да продължат да действат заедно. Но, ако в Европа това, общо взето, е така, в Латинска Америка, Африка и Азия Западноиндийската и Източноиндийската компании упорито продължава да изтласкват португалците. Опитите на последните да се позоват на споразуменията си с Генералните щати не водят до нищо, защото компаниите разчитат на статута си на независим от държавата"стопански субект".  С огромни усилия, португалците все пак успяват да отстоят владенията си в Бразилия и Ангола и то най-вече, защото от средата на ХVІІ век Нидерландия е принудена да насочи основното си внимание към противопоставянето с Англия.

Въпреки настойчивите опити да не допускат други държави до търговските операции в зоните на "привилегировани интереси" на Нидерлания, холандците успяват за запазят монопола си само върху някои видове стоки - индонезийските подправки, цейлонската канела, и мускатовите орехи от Молукските острови. В останалите случаи конкуренцията с другите европейски търговци и най-вече с англичаните, си остава изключително остра. Дори в Япония, където през целия период на шогуната Токугава (1639-1854) холандците са единствените, допускани в страната европейци, им се налага да се конкурират с продължаващата, макар и в ограничени обеми, китайска търговия.

Тъй като са изключително практични, холандците не се стремят да надминат своите испански и португалски предщественици с размерите и величието на колониалните си крепостни съоръжения. Често те просто използват само част от монументалното наследство на бившите колонизатори. Пак за разлика от испанците и португалците, холандците по-малко активно се смесват с местното население, затова и не предприемат сериозни опити за създаването на "нови Холандии" на островите Ява, Цейлон или Формоза (Тайван). В наследените от Португалия колонии, основният език за общуване с "туземците" си остава португалския, а не холандския. Единственото важно изключение се оказва Южна Африка, където се осъществява систематична колонизация на обширна територия от холандските заселници (бури) и в течение на няколко века там дори се формира самостоятелен език, на основата на холандския (т.нар. "африкаанс").

Почти незабележимо на фона на грандиозните битки между световните колониални империи в Азия, Африка и Латинска Америка, остава съперничеството между Нидерландия и Англия за остров Манхатън, в устието на северноамериканската река Хъдсън. Холанците изследват долното течение на Хъдсън още в началото на ХVІІ век, а първото селище на острова, което впоследствие се нарича Нов Амстердам, възниква през 1613. По време на втората англо-холандска война, англичаните завладяват Нов Амстердам и го преименуват на Ню Йорк (в чест на брата на крал Чарлз ІІ - херцогът на Йорк Джеймс, а не в чест на едноименния град в Северна Англия). По време на третата война холандците си връщат града, като този път го наричат Нов Оранж, но след това отново го предават на англичаните срещу отказа на последните да претендират за холандската колония Суринам по североизточното крайбрежие на Южна Америка.

Както показват по-нататъшните събития, размяната на Ню Йорк срещу Суринам се оказва крайно неравностойна. Очевидно обаче, холандците не са в  състояние да удържат тази своя територия в Северна Америка, макар че ако бяха успели, цялата световна история би могла да се развие по съвърщено различен начин. Истината обаче е, че проблемите пред холандската свръхдържава започват да се трупат още през втората половина на ХVІІ век.

Пречупването на имперския възход

Когато, през 1698,  руският цар Петър І се появява в Нидерландия с своето "Велико пратеничество", той със сигурност е бил наясно, че холандският "златен век" вече върви към края си. В началото на ХVІІІ век Нидерландия участва в общоевропейската Война за испанското наследство против хегемонистичните стремежи на френския крал Людовик ХІV (1702-1712). Войната има пагубни последици за всички участници в нея, но Нидерландия губи повече от останалите. Великата морска държава възнамерява да се превърне и във велика сухопътна сила, хвърляйки основните си ресурси за водене на изтощителни сражения с Франция на Пиренейския полуостров. В крайна сметка Съединените провинции получават няколко незначителни териториални придобивки в Испанска Нидерландия, но се оказват тотално изтощени. От този момент нататък започва бавният, но необратим упадък и на морската мощ на Нидерландия.

Показателно е, че по време на второто посещение на Петър І в Нидерландия през 1716, т.е. няколко години след края на Войната за испанското наследство, атмосферата по време на преговорите вече съвсем не е толкова приятелска, както преди двайсет години. Холандците са против прехвърлянето на европейската търговия на Русия от Архангелск към Санкт Петербург и повишената руска активност в Балтийския регион. Очевидна тревога в Амстердам поражда и бързото промишлено развитие на Русия, заплашващо да ограничи възможностите на холандския износ на руския пазар. В Нидерландия не гледат с добро око и на разщиряването на руските контакти с Франция. Въпреки това, съдейки по всичко, руският монарх продължава да харесва тази страна.

Разбира се, военните грешки, възходът на Англия и противодействието срещу Нидерландия от страна на други европейски държави не са единствените причини за очерталия се упадък на холандската мощ. Следва да спомена и нарастващите вътрешни противоречия от икономически и социален характер. Например, между горния слой на средната бюргерска класа и „транснационалната” холандска олигархия. Между „оранжистите”, които искат Нидерландия да стане конституционна монархия, и последователните републиканци. Между развиващата се международна търговия и стагниращото национално производство. Между нарастващият износ на капитали и увеличаващият се дефицит на вътрешни инвестиции.

С всяко следващо десетилетие, като започнем от епохата на Жан-Батист Колбер във Франция (1661-1683), във великите европейски държави се усилва тенденцията към протекционизъм, което поражда все нови и нови препятствия пред разширяването на холандската търговия. Разбира се, Нидерландия също прибягва до протекционистки мерки, но липсата на собствена ресурсна база, сравнима с тази на другите европейски държави, ограниченият вътрешен пазар поради малочисленото население – всичко това прави нидерландския протекционизъм по-малко ефективен от този на големите европейски сили. Затвърждаването на икономическите успехи на Нидерландия през ХVI-XVII век изисква запазване на отворения характер на глобалната или поне на европейската икономика, а в епохата на индустриалната революция тази откритост се оказва силно ограничена.

Още в края на ХVII век значителна част от върхушката на нидерландското общество печели не толкова от отвъдморската търговия, колкото от недвижимата собственост и лихварството. Потомците на някогашните неуморими търговци, капери, авантюристи и търсачи на приключения постепенно се превръщат в мрачни и самодоволни рентиери. Нещо повече, все по-широко разпространение в Нидерландия получава практиката на портфейлните инвестиции в чуждестранни ценни книжа и най-вече – в английските. Въпреки многобройните англо-холандски войни, в средата на ХVIII век инвеститорите от Нидерландия финансират, по различни оценки, между ¼ и 1/3 от държавния дълг на Англия.

Паралелно с това се наблюдава бавно но постоянно намаляване на социалната мобилност – ако в началото на XVIII век бургомистри на Амстердам все още могат да станат амбициозни и енергични личности, които не са от благороден произход, към края на века постът се превръща в изключителна собственост на малобройния кръг на семействата на градската върхушка. Постепенно се променя и начинът на живот на последните – вместо суровата традиция на умереност, скромност и дори на калвинистки аскетизъм, идва желанието за комфорт и неудържимо потребление, макар и не в размерите, характерни за Франция, в навечерието на Революцията от 1789. Елитът се увлича по френската мода и купува скъпоценности, а хазартът става все по-популярен в страната. Хората, които се връщат от южните холандски колонии, където са натрупали огромни богатства, не са склонни да се връщат към старите протестантски добродетели. Естествено, привлекателните обществени постове също, по един или друг начин, се превръщат в обект на покупко-продажба, а непотизмът постепенно придобива все по-сериозни размери.

През вековетете върви процес на концентрация на собствеността – дяловете в „кооперативните компании”, принадлежащи на миноритарните вложители, все по-често биват изкупувани от основните акционери. Участието в акционерния капитал на нововъзникващите компании става все по-трудно, ако кандидатът не разполага със значителни финансови ресурси. Прочутият холандски риболовен отрасъл преживява упадък, включително уловът на балтийска херинга, атлантическа треска, както и ловът на китове. Другите европейски държави инвестират все повече ресурси в този сектор и прогресивно ограничават вноса на холандска риба. Същото се случва и в текстилната индустрия на страната, която традиционно работи за износ.

Особено болезнен обаче, се оказва упадъкът на корабостроенето. Още в началото на XVIII век, в тази сфера, се очертава технологично изоставане на Нидерландия от Англия. Водещите холандски търговски компании не инвестират достатъчно средства за усъвършенстване на своите търговски и военни кораби, което води да упадъка на някога най-високотехнологичния флот в света. По време на „златния век” в Нидерландия годишно се изграждат около 500 кораба за далечно плаване – повече, отколкото в която и а било друга европейска държава. Само сто години по-късно, броят на новите кораби, както впрочем и на корабостроителите, драстично е намалял.

Паралелно с нарастването на социалните и икономически проблеми се усилва и конкуренцията между провинциите: сравнително бедните провинции настояват за преразпределяне на ресурсите в своя полза, докато богатите Холандия и Зеландия вече не са склонни да проявяват някогашната си щедрост. Много критично важни решения затъват в безкрайни спорове и се отлагат за неопределеното бъдеще. Децентрализираната система на управление, която в миналото е безспорно предимство на Нидерландия, все по-често се оказва неин недостатък.

Ако началото на XVIII век е белязано от неуспешната война срещу Франция (Войната за испанското наследство), краят на столетието е ознаменуван от катастрофалната четвърта война с Англия. Макар че холандците не отстъпват на своите противници в решаващата битка в Северно море край Догърбанк (1781), англичаните на практика налагат ефективна морска блокада на Нидерландия, парализирайки напълно външната търговия на страната. И само намесата на Франция позволява на Съединените правинции за избегнат сериозни териториални загуби, ограничавайки се с оттеглянето си от Южна Индия.

В края на наполеоновите войни Нидерландия получава още един шанс да „излъже” историята и да се върне в своя „златен век”. След победата над Наполеон, европейските монарси се опитват да създадат между Франция и Прусия нова силна държава, която допълнително да стабилизира многостранния „европейски концерт”. В резултат, те осъществяват вековната мечта на Северна Нидерландия, като на Виенския конгрес през 1815 присъединяват към нея и територията на десетте южни провинции.

Ако холандците бяха получили този подарък на съдбата два века по-рано, вероятно, седемнайсетте нидерландски провинции биха формирали мощна единна европейска държава с далеч отиващи континентални, а също глобални амбиции. Както знаем обаче „не можеш да влезеш два пъти в една и съща река”: в началото на XIX век Белгия вече не иска да е част от Нидерландия, а пък Амстердам няма нито сили, нито политическа воля да я задържи. Затова, през 1831, само петнайсет години след наложеното обединение, Белгия отново се отделя от Нидерландия, военната победа на холандците над слабата белгийска армия не им носи нищо, а великите европейски държави окончателно се отказват от опитите за запазване на единната нидерландско-белгийска държава.

Умението да остаряваш достойно

Истината е, че подобно на хората държавите и обществата също стареят. Западните държави – от Великобритания и Канада до Япония и Южна Корея – навлизат в период на естествено и неизбежно остаряване. Доказателствата за това лесно могат да бъдат открити в демографската статистика, в социалните трансформиции и в променящите се лични и групови приоритет на населениета на западните страни. Остаряването на Запада е особено осезаемо на фона на предизвикателната младост на населението в Южна Азия, Близкия Изток, Латинска Америка и, особено, в Африка.

Както изглежда, днешната Нидерландия, като цяло, също си дава сметка за неизбежността на своето остаряване. „Златният век” на Съединените провинции вече няма как да се върне и Нидерландия едва ли може някога отново да придобие статут на велика морска държава. В същото време би било грешка да отписваме тази страна, като активен играч в европейската и световна политика и икономика. Нидерландия е сред основните архитекти и строители на обединена Европа. Нейните университети и технологични компании успешно се конкурират с най-мощните чуждестранни съперници и партньори. Тя е един от безспорните световни лидери в сферата на селското стопанство. Нидерландия си остава моден законодател и морален авторитет в най-различни сфери – от промените в климата до човешките права. Страната с основание се гордее със забележителната си култура и изкуство – като започнем с архитектурата и свършим с балета.

* Авторът е генерален директор на Руския съвет за международни отношения

 

Поръчай онлайн бр.3 2024