21
Нед, Апр
4 Нови статии

Африканската сенчеста икономика

брой 2 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

В момента светът е арена на голям брой продължителни въоръжени конфликти. А сред най-честите причини за запазването на тази ситуация се посочва нелегалната икономика и нейните връзки със субектите, осъществяващи въоръжено насилие.

Култивирането, производството и нелегалният трафик на наркотици в такива държави, като Афганистан, Колумбия или Мианмар напоследък привличат все по-голямо внимание, тъй като те могат да ерозират мирните процеси и да понижат нивото на сигурност в съответните региони. Въпреки това, поради ограничената информационна база, често се оказва твърде трудно да се добие ясна представа за ситуацията в зоната на сблъсъци и мрежата от вътрешни и външни субекти, свързани с нелегалната икономика. Това с пълна сила се отнася и за кървавите конфликти в Мали, Демократична република Конго (ДРК) и Централноафриканската република (ЦАР) които продължават вече дълги години. От друга страна, доколкото санкциите на ООН се прилагат и в трите африкански държави, вече са налице обширни и постоянно достъпни източници на информация, съдържащи се в докладите на експертните групи на Световната организация, които следят за практическото прилагане на санкциите. Те дават ценна информация за нелегалната икономика в зоните на конфликти и връзките и с мира и сигурността в съответните страни и региони. Анализът на докладите за Мали, ДРК и ЦАР от последните пет години е от полза за разкриването на някои общи закономерности, за които очевидно няма прости решения, но които могат да очертаят отправните точки за евентуални бъдещи действия.

Първият доклад на експертния панел на ООН по темата беше публикуван още през март 2000 и касаеше нарушаването на санкциите на Съвета за сигурност срещу т.нар. Национален съюз за пълна независимост на Ангола (UNITA). Анализирайки случаите на нарушаване на санкциите в различни сфери, експертната група разследва такива явления като търговията на бунтовниците с необработени диаманти, срещу оръжие. Между другото, почти всички комисии на ООН по санкциите ползват подкрепата на подобни експертни групи, в частност, за събиране и анализ на информацията за окъществяването на санкционните мерки, както и за физическите и юридически лица, които могат да бъдат включени в санкционния списък. 

 

Нелегалната икономика в зоните на конфликти

 

В рамките на този мандат, експертните групи проучват също нелегалната икономика, търговията с хора и престъпните мрежи в конфликтните зони, както и техните транснационални контакти. Естествено, докладите се различават по своя обхват и дълбочина във връзка с мерките, наложени в съответствие с конкретния санкционен режим, и състава на групите. В последно време тези органи се сблъскват с нарастващи финансови и политически ограничения. Тоест, следва да се отнасяме по-скоро скептично към изводите им. Като цяло, контекстите се различават съществено, както впрочем и мандатите на експертните групи. Въпреки това, систематичният анализ на докладите от няколко държави и ключови групи позволява да очертаем някои повтарящи се ключови особености на нелегалната икономика, както и, как те са интегрирани в политическата икономика на конфликтите, които следва да се отчитат при работата в подобни трудни условия.

Докладите на експертите, касаещи трите споменати по-горе африкански държави в периода 2015-2021, показват, че приходите на въоръжените групировки от нелегалната икономика, макар и да пораждат сериозна загриженост, са само част от по-сложна картина. Нелегалната икономика нерядко се оказва в противоречие с простата логика на конфликта. Така например, съществува широко разпространено схващане, че престъпността процъфтява в зоните на конфликти. Действително тази връзка може да е съвсем пряка, когато разпадането на държавността се съпровожда с ръст на престъпленията с употреба на насилие, като отвличане на хора, въоръжени грабежи и изнасилвания; или пък когато една доскоро легална активност, като добива на диаманти например, се превръща в незаконна, тъй като попада под контрола на недържавните въоръжени групировки. В повечето случаи ескалацията на конфликта води до увеличаване на търсенето на оръжие, боеприпаси и свързани с тях материали. Особено в случаите, когато ООН е наложила ембарго на оръжейните доставки, незаконният внос на въоръжение в страната може да се превърне в основно средство за снабдяване на участниците в конфликта. Установяването на контрол над конкретни райони и икономически активности е първостепенна задача на въоръжените групировки, тъй като те се нуждаят от приходи за закупуване на оръжие и поддържане на своята боеспособност. В същото време, операциите, свързани с търговия с хора или контрабанда, които се осъществяват в зоните на конфликтите, могат да се окажат изгодни за транснационалните престъпни мрежи, ако местоположението и нестабилността на конкретната държава им осигуряват определени предимства. В крайна сметка, в подобен контекст е трудно да се направи ясно разграничение между това, кое се смята за законно и и кое - не. Освен това, връзката между нелегалната икономика и въоръжените конфликти съвсем не е еднозначна, когато става дума за ангажираните в нея субекти.

На първо място, както сочат докладите, нелегалната икономика, по правило, не е обвързана с конкретен тип въоръжени субекти. Специално внимание изискват някои връзки на международно ниво - например добре известната връзка между организираната престъпност и тероризма - но не е заедължителни именно те да са в основата на по-широкия кръг на ангажираните с нея субекти. Което не е изненадващо, предвид нарастващото разединение между войнствените недържавни субекти в много зони на конфликти. В Мали например, действат джихадистки групировки, които официално са признати за терористични, въоръжени групи, участващи в коалициите, подписали мирното споразумение от 2015, други, които са се отцепили от тях, както и местни опълчения, банди и т.н. Освен това, държавните субекти, включително сътрудниците на силите за сигурност, често са ангажирани в нелегалната икономика. Така например, в доклада на експертната група на ООН от 2017 за ситуацията в ЦАР се посочва, че органите, които би трябвало да отговарят за националната сигурност, участват в контрабандните мрежи, осъществяващи трафик с оръжие и боеприпаси през граничните преходи с Демократична република Конго и Судан.

Транснационалните търговци на хора си сътрудничат с всички видове субекти с цел да гарантират печалбите си, като постигнатите договорености често се променят. Наркотрафикантите в Мали например, предпочитат да си сътрудничат с подписалите споразумението от 2015 въоръжени групировки, а не с обявените за терористи джихадисти, тъй като първите са по-малко уязвими. В последния доклад на експертния панел на ООН относно ситуацията в ДРК се описва, как търговците и въоръжените бунтовници плащат на офицери от армията за да превозват златото им с военни камиони, с цел да се намали риска от грабежи. Ключовите фигури в нелегалната икономика често се опитват да си осигурят защита едновременно от няколко различни субекта. В тази връзка в доклада се дава за пример един от най-известните контрабандисти и трафиканти на хора в малийския регион Гао, който не само командва местното племенно опълчение, но и разполага с много сериозни връзки сред върхушката на малийските военни и силите за сигурност. Те му помагат многократно да избегне ареста, но не само това - оказва, че самите полицаи често му предават задържани от тях мигранти, които той използва като роби. Тъй като нелегалната търговия с природни ресурси, като диаманти или злато, нерядко изисква истинският произход да бъде прикрит, тя традиционно разчита на съучастието на държавни субекти, особено ако експлоатацията и износа на ресурси са разрешени в определени райони на страната и забранени - в други.

Така например, системите за проследяване произхода на изнасяните от Демократична република Конго олово, тантал и волфрам, квалифицират районите на техния добив като "зелени", ако в него не са замесени въоръжените групировки. По същия начин, т.нар. Кимбърлийски процес - т.е. многостранният търговски режим, целящ предотвратяването на трафика на диаманти от зоните на конфликти посредством схема за сертификация - определя районите за добив на диаманти в ЦАР като съответстващи на изискванията на схемата, тъй като той се осъществява под контрола на държавата. Макар че това са важни стъпки за гарантиране на легалния бизнес, подобни условия нерядко дават възможност и за "изпирането" на нелегално добити ресурси от други райони, които не отговарят на въпросните изисквания.

Освен разнообразието на ангажираните в него участници, моделите на взаимодействие нерядко излизат извън рамките на простата схема "свой-чужд". На практика, интересите, свързани с нелегалната икономика, често пресичат границите на конфликта или се разпределят между групи, които официално са съюзници. Това беше характерно за военната икономика в Западните Балкани през 90-те години на ХХ век, за него се говори и в докладите на експертните панели на ООН. В Мали например, действат негласни споразумения между въоръжената групировка, контролираща добива на злато в околностите на Кидал и преработващите предприятия в Тесалит, и джихадистката формация, която разполага със сериозно влияние в тези райони. Впрочем, държавните субекти също могат да сътрудничат с недържавните въоръжени групировки, пример за което са конгоанските сили за сигурност, действащи съвместно с бунтовническите въоръжени формирования в районите на интензивен добив на полезни изкопаеми в провинция Северно Киву.

В ЦАР отделни групировки, откъснали се от бунтовническото ислямистко движение "Селека", се конкурират помежду за таксите за гарантиране на сигурността в богатите на природни ресурси райони, както и в граничните зони, където често има сблъсъци във връзка с контрабандата на оръжие и боеприпаси от Судан. Транзитният трафик на наркотици и, в частност, на хашищ, през Северно Мали се разглежда като заплаха за подписаното през 2015 мирно споразумение, защото поражда силна конкуренция между подписалите го въоръжени групировки или техните филиали, за контрол на основните маршрути на нелегалната търговия. Между конвоите с наркотици редовно избухват ожесточени сблъсъци, съпроводени с "конфискуване" на стоката на конкурентната групировка.

Впрочем, в доклади на експертите за случващото се в ДРК се говори дори за пълномащабни бойни действия между различни подразделения на конгоанските сили за сигурност, някои от които се занимават с отвличания и трафик на хора.

Като цяло, нелегалната икономика в ЦАР, Демократична република Конго и Мали демонстрира колко е трудно в подобен контекст да бъдат разграничени "добрите" от "лошите". В Мали например, липсва ясна разграничителна линия между терористичните и другите въоръжени групировки. Силно размити са и границите между държавните и недържавните играчи - например, когато командир на някоя въоръжена групировка запазва контрола над бившите си бойци, интегрирани в малийската армия, използвайки ги за целите на собствените си операции, свързани с нелегалния наркотрафик. Освен това въоръжените групировки в ЦАР са проникнали в държавните структури и на практика контролират определени институции, като например регионалните управления на златните и диамантени мини, ползвайки услугите на отделни държавни чиновници на място за подписване на изискващите се документи и поддържането на необходимата правна фасада. Показателен в тази връзка е примерът с един бивш конгоански генерал, който в миналото командваше проправителственото опълчение в провинция Южен Киву, но след пенсионирането си се включи в нелегалния добив и трафик на злато, при това продължавайки да се представя за действащ генерал от армията.

Тези особености потвърждават, че разрешаването на конфликтите и борбата с нелегалната икономика са два различни проблема. Тъй като нелегалната икономика е в разрез с елементарната логика на конфликта, тези цели невинаги съвпадат. Повечето подходи са свързани с компромиси. Затова е важно да разгледаме конкретните връзки между нелегалната икономика и въоръжените конфликти, от една страна, и постигането на такива ясни цели като ограничаване на насилието, осъществяване на натиск за присъединяване към мирните преговори и т.н. Което, несъмнено, изисква по-добро разбиране на субнационалните йерархии и източниците на тяхната легитимност.

 

Недържавното управление се базира на незаконното данъчно облагане

 

Макар че нелегалната икономика може да има негативни последици, разпалвайки (силова) конкуренция и конфликти, ангажираните в нея субекти се ползват с определена легитимност в своите опорни зони. Докладите на експертния панел на ООН не касаят пряко този аспект, но дават косвена представа, как свързаните с нелегалната икономика субекти действат в по-общ план. Разпространеното мнение е, че престъпните групировки са по-скоро опортюнистично настроени и едва ли се стремят да се противопоставят открито на държавата или да я заменят. Истината е, че в три основни случая, отношенията на въпросните групировки с държавата са такива, че допускат съвместното съществуване между тях, стига това да не засяга сериозно приходите от незаконната им дейност. Въпреки това, когато съществуващите договорки се оказват застрашени заради намесата на държавата, можем да станем свидетели на силова реакция, както в споментият по-горе случай с трафикант на хора в Гао, демонстрирал по време на разпитите в полицията ,че се смята за "недосегаем".

Но, дори и влиятелните на местно ниво фигури или групировки се нуждаят от защита при транзита на стоките им през райони, които частично или напълно се контролират от различни въоръжени групи. Според докладите на експертите, именно това е основната схема, съществуваща в Мали. Насилието, свързано с контрола на контрабандните маршрути, бива пресичано посредством организирането и гарантирането на сигурността на конвоите с наркотици или други стоки, или пък на трафика с мигранти. Таксите за преминаване или за "гарантиране на сигурността" са нещо нормално и в ЦАР и ДРК. Според докладите на експертния панел, някои въоръжени групи от тези страни са пряко ангажирани с нелегалната експлоатация на природни ресурси и търговията с тях. Посочва се например, че неколцина лидери на движението "Антибалака" (опълчение на местни християни и анимисти), както и бивши водачи на въоръжената мюсюлманска групировка "Селека" в ЦАР, са свързани с добива на диаманти. Въпреки това, подобни операции са по-скоро изключение, отколкото правило и в трите държави. По-важен и систематично използван източник на приходи за въоръжените групировки е незаконното данъчно облагане на добива на ресурси, производството и търговията с всякакви видове стоки, както и вземането на такси за преминаване на хора през контролираните от тях райони. Именно тук най-често се преплитат и интересите на престъпните мрежи и въоръжените групировки.

Споменатите по-горе такси могат да са свързани с механизми за защита, като онези, налагани при нелегалния трафик на наркотици през северната част на Мали. Съществуват обаче и сфери, позволяващи получаването на приходи, както в зоните, където се добива злато, в Мали, най-вече чрез събирането на данъци по пътищата в близост до тях. В ДРК и ЦАР нелегалното данъчно облагане често се описва от експертите като по-мащабно и често основаващо се на системи, които обхващат всички видове икономическа активност - от животновъдството, селското стопанство и риболова, до незаконния добив и контрабандата на полезни изкопаеми Някои въоръжени групировки в Демократична република Конго издават на населението специални жетони, потвърждаващи, че хората са платили наложените им незаконно данъци, а отряди на групировката "Майи-Майи", действащи в страната, дори са създали паралелни администрации в контролираните от тях райони, включително митници и миграционни служби. Впрочем, някои бивши активисти на групировката "Селека" в ЦАР също създават паралелни административни структури.

Тези наблюдения потвърждават тезата, че въоръжените групировки - за разлика от престъпните субекти - се стремят да установят собствена, алтернативна власт и да изтласкат държавата. По-внимателният анализ обаче показва, че макар споменатите по-горе случаи могат да се разглеждат като доказателство за наличие на стратегия за създаване на паралелни административни структури, повечето въоръжени групировки използват въпросните структури най-вече за ограбване на населението. Бившите лидери на групировката "Селека" в ЦАР признават, че получават приходи, предоставяйки административни услуги на местните жители, включително формирайки собствени сили за сигурност. Основната цел на създаването на паралелните структури обаче си остава събирането на данъци, затова повечето от тях са в зоните, където се осъществява добив на полезни изкопаеми, и са ангажирани с издаване на лицензи на миньорите и компаниите, изкупуващи въпросните изкопаеми. Така, преди време, бойци от бившата групировка "Селека" превзеха Бюрото за събиране на селскостопански данъци в Бамбари и принудиха държавните чиновници да им предадат половината от данъчните постъпления от износа на кафе за Судан. Впрочем, групировките често оставят "полезните" държавни чиновници на постовете им за да си осигурят достъп до "законни доходи".
Въз основа на докладите на експертния панел на ООН не би могло да се твърди, до каква степен подобни системи, създадени от въоръжените групировки, се смятат за законни от населението. Налице са обаче очевидни признаци за откровено хищническия характер на нелегалните данъчни схеми. Така, някои групировки в ЦАР се ангажират да гарантират сигурността на преминаващите през контролираните от тях зони скотовъдци, след като последните платят изискващите се такси на контролно-пропускателните пунктове.

Въпреки това, самите въоръжените групировки често действат не като "гаранти за сигурността", а като основен фактор за липсата на такава. Така наречените "групи за самоотбрана" в столицата на ЦАР - Банги, често влизат в остри сблъсъци, опитвайки се да поставят под свой контрол местните магазини, улични продавачи, автобусни и таксиметрови компании и шофьори. Според докладите на експертите, в някои региони на ДРК населението е принудено да плаща данъци и такси едновременно на няколко въоръжени групировки, всяка от които го заплашва със смърт, ако не го прави. Ръководствата на редица златодобивни компании в ДРК и ЦАР се оплакват, че техни служители са били отвлечени или убити от членове на въоръжените групировки с цел компаниите да бъдат принудени да им плащат за да си гарантират поне някаква сигурност. По същия начин, в Мали, трафикантите на хора се споразумяват с въоръжените групировки, които им предоставят транспорт или охрана по основните мигрантски маршрути.

Това констрастира с докладите на експертите, касаещи други африкански държави, като Сомалия например. Там местното крило на Ал Кайда - Аш-Шабаб, действа (дори и в районите, които вече не контролира физически) като своеобразно "правителство в сянка", разполагащо с разклонена данъчна система и предоставящо на населението редица основни услуги, включително по линия на ислямските съдилища. Ключовите особености на изброените тук три основни случая, показват че въоръжените групировки все повече действат като чисто криминални организации. Сред примерите за това, според експертите, са сблъсъците между свързани помежду си въоръжени групировки за разпределяне на приходите, които силно напомнят разчистване на сметки между организирани престъпни групи.

Разбира се, за да се вникне в особеностите на системите за управление на недържавните субекти е необходим по-детайлен анализ, който да касае и ролята на централното правителство. Предвид сложните особености на сенчестата икономика в Африка, мерките на международната общност за борба с нея следва да бъдат щателно проучени и предварително изпитани, ако наистина разчитаме на реални резултати в усилията за справяне с нелегалната икономика в условията на постоянното преплитане на недържавни и държавни структури и наличието на конкурентни властови центрове. Нещо повече, по-комплексният анализ на тези източници на приходи за различните (суб) национални субекти, изисква проблемът да се разгледа и отвъд рамките на непосредствената зона на конфликт.

 

По-широкият транснационален обхват

 

Насилствените конфликти обикновено имат транснационални измерения. Въоръжените групировки често прекосяват границите или пък в конфликта биват въвличани и съседни държави. Докладите на експертния панел на ООН също показват, че нелегалната икономика разполага с множество трансгранични връзки.

На първо място, мащабите на нелегалната икономика в зоните на конфликти се различават съществено, но те обикновено излизат далеч извън пределите на конкретния регион. Така, докато търговията с ловни боеприпаси или контрабандата на потребителски стоки обикновено свързва само две или три съседни държави, нелегалната търговия с природни ресурси, като полезни изкопаеми например, по правило има далеч по-широк обхват, тъй като е свързана с търговски центрове извън пределите на континента. Така например, златото от ЦАР или ДРК, което достига до международните пазари, се транспортира първо по контрабандните маршрути през съседните държави, след което влиза в легалните вериги за доставки и така се изнася в други страни, извън пределите на региона.

Налице са и съответните връзки с редица търговски и финансови центрове, като ОАЕ например. Дубай, в частност, се споменава като ключов краен пункт за контрабандния трафик на злато и диаманти от ДРК и ЦАР. Източници, свързани с търговията със злато, твърдят, че влиятелни търговци в ДРК и купувачи от транзитните държави или от Дубай финансират закупуването на златото от контрабандистите и транспортирането му до чуждестранните пазари. От друга страна, износът на цигари от ОАЕ, влизащи в Западна Африка през пристанището Котону в Бенин, подхранва контрабандния трафик през територията на Мали и други държави. По правило, цигарите без бандерол се внасят през пристанищата на Западна Африка в Бенин, Того, Гана и Кот д'Ивоар, откъдето се транзитират нелегално през страни като Мали за да останат в региона или пък да продължат към такива държави, като Алжир, или дори към Европа.

На второ място, по-широкият обхват на нелегалните потоци често се съпровожда и с по-разклонена мрежа от играчи. Освен вече споменатите субекти, редица компании и предприятия, които са регистрирани или притежават официалнии лицензи, биха могли да играят определена роля като прикритие за различни видове престъпна активност, включително пране на пари, или пък да участват пряко в нелегалната търговия. В Демократична република Конго например, т.нар. comptoirs, които са единствените субекти, имащи право легално да изнасят злато, постоянно занижават изкуствено декларирания от тях износ и тайно изкупуват злато и други полезни изкопаеми, от "сивите зони". Според експертите на ООН, почти 95% от златото, което се добива в ДРК се изнася нелегално от страната. От една страна, официалните данъчни служители и износители играят двойствена роля, като вкарват диамантите от зоните на конфликти, както и златото, добито в забранените зони, в легалната верига на доставки, или пък като извърщват контрабанда и фалшиви покупки/продажби на полезни изкопаеми. От друга страна, представители на международни престъпни мрежи получават достъп до добива на полезни изкопаеми, които след това изнасят в своите страни, възползвайки се от слабия контрол от страна на авиокомпаниите и митническите служби. Характерни случаи в това отношение, за които бе съобщено в ЦАР, са свързани с граждани на Индия, Израел и Китай. През 2016 например, в Бриа бяха арестуване неколцина "колекционери" с 550 карата недекларирани диаманти, както и един израелски гражданин, който вече е бил арестуван в Мали през 2004 за контрабанда на необработени диаманти, а вероятно е бил свързан и с нелегален износ на диаманти от Кот д'Ивоар.

Сред проявите на трансрегионалния аспект на африканската сенчеста икономика е и нелегалният трафик на наркотици, включително кокаин, внасян от Южна Америка по различни маршрути. Повечето цитирани в тази връзка от експертите случаи касаят най-вече Мали, а не толкова обхванатия от конфликти Север. Твърди се обаче, че далеч по-разпространен от кокаиновия е опиумният трафик, преминаващ през Мали и Нигер на път към Либия и оттам към Европа.

Наред с него, през региона върви и мощен трафик на хора, базиран на стабилните регионални връзки. Така, транспортните и туристически компании в Мавритания и Нигер се използват от малийските наркотрафиканти като прикритие за контрабандата на канабис и трафика на мигранти през региона. По същия начин, подставени малийски компании се оказват ангажирани в нелегалния наркотрафик в Алжир, Мали, Мароко и Нигер, вероятно с цел пране на парите от наркотрафика и финансиране на различни престъпни операции.

Впрочем, експертите на ООН докладват и за мащабен нелегален трафик на оръжие в региона. В ЦАР например, те са разкрили схема за контрабанда на оръжие, осъществявана от бивщи активисти на "Селека" към ДРК, както и оттам към ЦАР. Последните арести на оръжейни търговци в ДРК също свидетелстват за наличието на мрежа, продаваща оръжие на различни групировки в ЦАР, които им плащат с диаманти, злато или други ресурси (подобни пратки бяха задържани в Конго през 2019 и 2020). На свой ред, властите в Нигер съобщават, че са конфискували край Агадес голямо количество стрелково оръжие, предназначено за Мали.

Макар че нелегалният оръжеен трафик е особено опасен, контрабандните потоци с по-широк географски обхват, по правило, са свързани с такива стоки като злато или наркотици, и носят големи печалби. Което налага по-внимателен анализ на тези връзки на нелегалната икономика в зоните на конфликти, особено когато са свързани и с трафик на хора и контрабанда.

 

Някои изводи

 

Споменатите ключови особености на нелегалната икономика, процъфтяваща на фона на въоръжените конфликти в Мали, ЦАР и ДРК, създават сериозни проблеми за всякакъв вид външна намеса. На първо място, не съществува автоматична синергия между борбата с нелегалната икономика и сдържането или разрешаването на конфликтите. По правило, отправна точка за санкционните пакети, налагани от ООН, е лишаването на недържавните въоръжени или престъпни групировки от доходите им. Но макар че съответният мониторинг позволява да бъде получена необходимата информация, критериите за включване в списъка на санкционираните от ООН на практика не се използват за определяне на ангажираните в престъпната дейност физически или юридически лица. Освен чисто политическите проблеми и недостатъчният контрол от страна на Комитета на ООН по санкциите, сред причините за това е липсата на ясно дефинирани цели. На практика, санкциите биха могли да помогнат за пресичането на различните видове връзки с нелегалната икономика, както и за по-широкия транснационален обхват на нелегалната икономика в зоните на конфликти. Това обаче изисква ясно политическо ангажиране, което да гарантира, че санкциите са насочени към конкретни играчи, с оглед на общата цел за установяване и поддържане на мира. Предвид сегашната ситуацията в Съвета за сигурност и неговите спомагателни органи обаче, това изглежда малко вероятно. В тези условия, основен ориентир за всички инициативи на страните членки на ООН или на регионалните организации за борба с нелегалната икономика, следва да бъде увереността, че те действително способстват за укрепването на мира и сигурността.

На второ място, оценявайки реалните последици за нелегалната икономика и програмите на ангажираните субекти, следва да се отдели специално внимание на безопасността на хората. Досега ключова отправна точка беше подкрепата за възстановяването и укрепването на държавната власт, в контекста на продължаващите мирни процеси. Освен повишаването на потенциала и техническата помощ, международните субекти, като миротворческите организации например, оказваха и оперативна подкрепа, посредством съвместно патрулиране или дори пряка принуда. Но, макар че конфискациите, арестите или разоръжаването могат да имат краткосрочен сдържащ ефект, усещането за безнаказаност най-вероятно ще продължи да доминира. Освен това, увеличаването на потенциала и техническата помощ за гарантиране сигурността на държавата в зоните на конфликти, се съпътстват от редица специфични рискове. Усилването на държавни играчи или институции, които - освен с официалната си - са ангажирани и с различни нелегални дейности, едва ли би повишило легитимността на държавата. Експертите съобщават по-рядко за връзки между локалните престъпни групи и националната политика и икономика, но истината е, че те съществуват и могат да създадат много сериозни проблеми. Това, разбира се, не означава, че "недържавното управление" може да бъде легитимно. Схемите за незаконно данъчно облагане и "осигуряване на защита" от страна на различни недържавни въоръжени групировки, понякога могат да бъдат и "симбиозни" по отношение на държавната власт. Но и в трите разгледани по-горе случая, те изглеждат откровено хищнически по отношения на местното население и легалния бизнес.

Нещо повече, ако политическите и криминални мотиви съвпадат, това ще изисква прилагането на по-комплексни подходи. Така например, от ключово значение за стабилното подобряване на ситуацията в сферата на сигурността в определени райони са програмите за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция. Те биха помогнали за по-успешното справяне със ситуацията в големите сиви зони с неясна идентичност на основните играчи.

На трето място, сред начините за отслабване на негативните последици от нелегалната икономика в зоните на конфликти е пресичането на нейните транснационални връзки. Тоест, необходимо е взаимодействие с правителствата, компаниите и другите субекти за прекъсване на връзките им с нелегалната икономика в зоните на конфликти, например за прекратяване вноса на контрабандно злато от ДРК в ОАЕ, или износа на цигари, произведени от гръцки компании, които впоследствие се внасят контрабандно в Мали. Ако искаме това взаимодействие да има не само краткосрочни и избирателни последици, ще се наложи предриемането на действия извън рамките на санкционната система на ООН. Въз основа на представената от експертите информация, може да бъде усилен натискът върху държавите извън конфликната зона с цел да променят своите правила и практика или да предприемат наказателно преследване срещу конкретни субекти, намиращи се под тяхна юрисдикция.

И в трите разгледани случая, имплементирането на механизмите на регионално сътрудничеств се оказва доста трудно. Съществуват различни двустранни и тристранни споразумения за борба с трансграничните заплахи - само ЦАР и съседните държави, например, са подписали цели 12 такива, включително едно против бракониеррството и нелегалната експлоатация на горите и дивата природа. Повечето от тях обаче си останаха само политическа реторика. Системите за сертифициране, като Регионалната система за сертифициране на полезните изкопаеми, създадена от Международната конференция за района на Големите африкански езера, се сблъскват със забавяне на практическата им реализация от страна на държавите в региона, особено що се касае до износа на злато. Обикновено реформите, целящи подобна трансформация, твърде бавно се трансформират в реален мирен процес. Освен това, както показва и опитът от Кимбърлийския процес, тези механизми следва да бъдат щателно разработени, в противен случай рискуват да стимулират развитието на черните пазари. Докладите на експертите на ООН съдържат полезни изводи от работата им в ЦАР и ДРК. Въпреки това, усилващите се тенденции за ограничаване на техните мандати и обхвата на осъществяваните от тях разследвания, имат негативни последици за формирането на информационна база, излизаща далеч извън рамките на санкционната система на ООН.

 

* Старши научен сътрудник в Германския институт по международни въпроси и въпроси на сигурността в Берлин (SWP)

** Стажант в SWP

 

Поръчай онлайн бр.2 2024