18
Вт, Юни
8 Нови статии

Ключовата роля на Индия в новия многополюсен свят

брой 2 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Ключовият императив на индийската външна политика се определя от различните експерти като „политика на неприсъединяване”, „политика на мултиприсъединяване” или като „стратегическа автономия”.

Политиката на неприсъединяване (Non-alignment) беше възприета през първото десетилетие след обяване независимостта на Индия през 1947. Тя предвижда отказ от присъединяване към блоковете от студената война и провеждане на независима външна политика, включваща лидерство сред новите независими държави от Азия и Африка. Неин автор е първият индийски премиер Джавахарлал Неру, като тази стратегия се подкрепя от всички политически лидери на страната до началото на 90-те години на ХХ век.

Стратегията на мултиприсъединяване (Multialignment) беше възприета от Индия след края на студената война и предвижда взаимодействие с всички съществуващи обединения без оглед на идеологическата им платформа. Тя се свързва с бившия премиер Нарасимха Рао и се подкрепя от всички индийски политически лидери без оглед на партийната им принадлежност. На свой ред, концепцията за стратегическата автономия развива по-нататък идеите на неприсъединяването и мултиприсъединяването и затвърждава намерението на Делхи да провежда независима външна политика, основана изключително на националните интереси, но допускаща сближаване с отделни държави или групи от държави. Тя се прокарва от края на 90-те и се подкрепя активно от правителството на сегашния премиер Нарендра Моди.

Всъщност, зад всички тези дефиниции се крие едно и също нещо: Индия се стреми да поддържа статут на велика държава, ангажирайки се във всички възможни формати на взаимодействие, без обаче да поема рисковани задължения, които биха могли да ерозират този и статут.

Впрочем, през последните години анализаторите все по-често използват и определението „глобална колебаеща се държава” (Global Swing State), лансирано от Даниел Клаймън (от Германския Фонд "Маршал") и Ричард Фонтейн (от Центъра за нова американска сигурност) и заимствано от американския вътрешнополитически дискурс (става дума за т.нар. „колебаещи се щати”, чиито електорат не подкрепя традиционно едната или другата големи партии в САЩ и затова изисква специално внимание по време на избори). През 2012 Клаймън и Фонтейн публикуваха доклада „Глобалните колебаещи се държави: Бразилия, Индия, Индонезия, Турция и бъдещето на световния ред”. Според тях, САЩ и съюзниците им са успели да създадат след Втората световна война глобален ред, базиран на международното право и такива институции, като ООН, СБ, МВФ и СТО. От началото на ХХI век обаче, този световен ред бива ерозиран, включително заради нарастващата мощ на Китай, който уж се стреми да разруши формиралата се система. В тази връзка те препоръчват на САЩ да развиват оношенията си с държавите, които макар и да не покриват всички ценностни стандарти на Запада, поради своето нарастващо политическо и икономическо влияние са в състояние да укрепят съществуващия световен ред. Тук е мястото да отбележа, че тази разработена от администрацията на Обама концепция намери отражение и в Стратегията за национална сигурност, създадена от екипа на Байдън. Така, въпреки очакванията, авторите на Стратегията не държат толкова на "демократичността" на съюзните на Вашингтон режими, а акцентират върху необходимостта да се търси подкрепа за институциите, гарантиращи американското лидерство, сред максимално широк кръг от държави.

 

Индийската специфика

 

По правило, всяка концепция, която признава и изтъква авторитета на Делхи на международната сцена, се приема добре от индийската експертна общност. В същото време обаче, това не означава, че тя се възприема изцяло и в първоначалния си вид – Индия е известна с традиционния си стремеж към собствена интерпретация на случващото се в света.

Институционалната рамка на сегашния световен ред очевидно устройва Делхи и тъкмо поради това от дълги години насам индийските политически елити се стремят страната да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, сътрудничат със Световната банка и МВФ по въпросите, касаещи помощта за развитие и отстояват собствената си гледна точна на преговорите под егидата на Световната търговска организация. Тоест, сегашната система не вреди на индийските национални интереси, а ги удовлетворява напълно – глобализацията и либерализацията на международните икономически отношения дадоха на страната възможност да постигне рекордни показатели в икономическото си развитие.

И, обратното, опитите за едностранно полититизиране на глобалните институции, са в разрез с индийските национални интереси. След като става независима, Индия се обявява решително против опитите за вкарване на азиатските и африкански държави в различни военно-политически блокове, което пряко ги ангажираше в студената война, отвличайки ги от основната им цел – икономическото развитие. В съвременния индийски политически дискурс е прието Индия да се позиционира като „водеща държава”, заинтересована от взаимноизгодното сътрудничество с всички световни сили, без оглед на политическите и идеологически противоречия.

Оттук следва, че Делхи не би приел ролята на младши партньор на САЩ в стратегията им за сдържане на Китай. Индийците няма да се откажат от партньорските си отношения с Москва, ориентирайки се единствено към Вашингтон. По-вероятно е, Индия да предпочете да спекулира с очакванията на Запада, т.е. да осъществява диверсификация на военно-техническото сътрудничество, да взаимодейства с партнорите си от QUAD за гарантиране сигурността на „свободния и открит” Индо-Тихоокеански регион и да разполага различни западни производства на своя територия с цел да се интегрира по-плътно в глобалните производствени вериги. Тези действия обаче, няма да означават промяна на индийските външнополитически приоритети, а напротив, ще отговарят на националните интереси на страната за гарантиране на сигурността и устойчивия икономически растеж. Разбира се, западните партньори могат да възприемат това, като промяна на геополитическите ориентири на Делхи, но подобна заблуда ще е от полза за индийците (а и не само за тях).

 

Как Делхи се стреми да трансформира световния ред

 

Както е известно, на 1 декември 2022 Индия пое председателството в Г-20. В тази връзка френският Figaro посочва, че това позволява на Делхи да работи по-успешно за ревизията на сегашния световен ред, който Индия, като временен лидер на Г-20, възнамерява да трансформира „въз основа на индуистката философия”. В основата на тази стратегия е лозунгът „Индия над всичко”, а целта е превръщането на страната в „доминираща държава” до 2047, когато ще бъде отбелязана стогодишнината от обявяването на независимостта и. Междувременно, Делхи вече направи доста в тази посока.

В тази връзка ще припомня, че през миналата 2022 Индия въведе механизъм за международни търговски плащания в рупии. Решението беше взето с цел да се съдейства за ръста на международната търговия на страната, с акцент върху износа, и да бъде стимулиран интересът на световната икономическа общност към индийската национална валута. През септември 2022 зам. директорът на Индийската Централна банка заяви, че страната му работи за „постепенното внедряване” на цифровата рупия, т.е. на цифрова валута на Централната банка (CBDC) до края на 2022-2023 финансова година. В средата на ноември пък, Русия се съгласи да премине към рупии в търговията си с Индия, а според специализираното издание Business Standard, девет руски банки вече са открили в Индия специални сметки за плащания по руско-индийските сделки в рупии.

Междувременно, по данни на Bloomberg, в края на 2022 икономиката на Индия е надминала по размерите си британската, отнемайки и статута на 5-та най-голяма икономика в света. Премиер на Обединениото кралство пък стана човек с индийски произход, при това Риши Сунак съвсем не е единствения подобен случай в англосаксонския и глобалния елит. Такива са генералните директори на Google, Microsoft, Adobe, Net App, MasterCard, DBS, Novartis, Diageo, SanDisk, Harman, Micron, Palo Alto, Networks и IBM, а също ирландският премиер Лио Варадкар и вицепрезидентката на САЩ Камала Харис. Неслучайно САЩ се опитват да тълкуват в своя полза предпазливото маневриране на Делхи между отказа да подкрепи санкциите срешу Москва и отказа да осъди руските действия в Украйна, заявявайки, че то "демонстрира възхода на нова сила в Азия и това не е Китай".

Англосаксонската ос разчита, че Индия не само ще се превърне в ключов балансьор на китайската мощ в Азия и проводник на западната политика на континента, но и в икономически гигант, който ще съдейства за началото на икономическия залез на Китай. В основата на този подход е заложена разработената през 2007 именно в Индия, но получила развитието си след 2012 в САЩ концепция за т.нар. Индо-Тихоокеански регион (ИТР), според която центърът на тежестта в Азия се измества от Китай към Индия, оказваща все по-значително влияние върху съседните региони и особено върху Югоизточна и Централна Азия.

Съдейки по всичко обаче, плановете на Делхи значително се различават от тези на Вашингтон и Лондон. В тази връзка ще припомня, че през ноември 2022 индийският министър на отбраната Раджанатх Сингх заяви, че страната му не вярва в световен ред, в който едни държави се поставят над останалите. Според него: "Действията на Индия се ръководят от фундаменталното разбиране за човешкото равенство и достойнство, които са част от нашия древен етос, чиито здрави морални основи гарантират политическата ни мощ. Дори и борбата ни за свобода срещу британските колонизатори се основаваше на високите морални ценности" (цитатът е от индийското издание Hindu). По-нататък министърът подчертава, че силната и просперираща Индия няма да се утвърждава за сметка на останалите: "Индия е тук по-скоро за да помага на другите държави да реализират пълноценно своя потенциал... Следва да помислим за създаването на такъв глобален ред, който да е изгоден за всички".

И тези твърдения не са просто реторика. Както е известно, в края на октомври 2022 Индийската космическа агенция изстреля най-тежката си ракета LVM3-M2, носеща 36 спътника за широколентов интернет, с общо тегло 5,8 тона. Това беше първият чисто комерсиален пуск на тази ракета, първото извеждане в орбита на подобно количество спътници и първото изстрелване на индийска ракета на околоземна спътникова орбита. През ноември пък, Индия осъществи успешни изпитания на създадената от нея противоракетна система ААD, която може да прихваща балистични ракети на противника, а в самия края на месеца беше тествана индийската балистична ракета Agni-3, която може да носи ядрени бойни глави.

 

Отношенията с Русия и Китай

 

Независимо от принципното неприемане на въоръжените конфликти, като метод за разрешаване на проблемите, в началото на ноември 2022 Индия официално отказа да осъди руските военни действия в Украйна. Както обясни външният министър на страната Субраманям Джайшанкар, Делхи иска да запази предимствата, които и дават отношенията с Русия и няма да се присъедини към санкциите срещу нея, а едва ли ще подкрепи и решението за въвеждане таван на цените на руския петрол. Той потвърди, че Индия и Русия си взаимодействат по редица въпроси в променящия се многополюсен свят и изтъкна, че: "Отношенията ни са изключително стабилни и проверени от времето. Обективната оценка на развитието им в течение на дълти десетилетия показва, че и двете страни само печелят от тяхното задълбочаване".

Именно страхът на Вашингтон от евентуално сближаване между Индия и Русия е основната причина за американската реакция във връзка със съвместните военни учения с руснаците „Изток 2022”, провели се в началото на 2022 в Източния военен окръг на Русия (освен Индия, в тях участваха още 12 държави, включително Китай). В коментар по този повод, говорителят на Белия дом Карин Жан-Пиер заяви, че „САЩ са обезпокоени от участието на която и да била държава в руски военни учения, докато продължава войната в Украйна. Разбира се, всеки има право самостоятелно да взема решения”. Тук е мястото да припомня, че самите САЩ провеждат много повече съвместни военни учения със съюзниците си в близост до Китай и без съгласието му. Вашингтон използва тези учения, както и членството на Индия в QUAD, за да ерозира връзките на Делхи с Москва и да повищи напрежението в отношенията му с Пекин.

Така, през есента на 2022 САЩ и Индия проведоха съвместни военни учения в Хималаите, само на 100 км от спорния участък на границата с Китай.

Тоест, по тази логика Пекин би трябвало да е много по-обезпокоен от Вашингтон. Всъщност, този контраст е поредната илюстрация за използваните от САЩ двойни стандарти, в чиито рамки критериите за правилно и неправилно се определят единствено от самите американци.

От друга страна, както посочва китайският военен експерт Сун Джунпин, Вашингтон винаги е следял внимателно позицията на Делхи и загрижеността му относно участието на страната в съвместни военни учения с Русия го доказва. Според него, САЩ активизират усилията си за привличане на Индия, разчитайки на усилване ролята на страната в двустранните или многостранни механизми за сътрудничество, като QUAD например. Тоест, те разчитат, че Делхи ще се превърне в ключов американски съюзник за реализацията на Индо-Тихоокеанската стратегия на Вашингтон. Индия обаче е прекалено голям играч и не може сляпо да следва САЩ.

Тесните връзки между Делхи и Москва тревожат Америка, особено след отказа на Индия да наложи санкции на Русия заради войната в Украйна, освен това САЩ се опасяват, че по-тесните връзки между двете страни биха поставили под въпрос успеха на американската стратегия в ИТР, затова са изключително чувствителни към всяка нова проява на взаимодействие между тях. Индийското участие в съвместни военни учения, организирани както от САЩ, така и от Русия, за пореден път доказва, че опитите на всяка от тези две страни да привлекат Делхи като постоянен съюзник, нямат шанс за успех. Сегашната стратегия на Индия продължава да се опира на баланса между Русия и САЩ, което би могло да и помогне да извлече ползи и от двете страни, без да се конфронтира с нито една от тях, запазвайки независимата си геополитическа позиция

Сред поредните примери за това, беше опитът за налагане на ограничения на цените на руския петрол от страна на Г-7 и забраната, наложена от ЕС и Великобритания за доставките на руския енергоносител и съпътстващите ги услуги. Индия очевидно не е заинтересована да се присъедини към тази инициатива на САЩ, тъй като ползва значително намаление в цената на внасяния от Русия петрол и би искала да продължи да поддържа отношенията със стратегическия си партньор. Ще припомня, че индийският външен министър Субраманям Джайшанкар посети Москва през ноември 2022 именно за да обсъди продължаването на петролните сделки, игнорирайки призива на САЩ към техните съюзници и партньори за изолиране на Русия от световните пазари.

Експертите прогнозират, че плановете на Г-7 вероятно ще доведат до ръст на петролните цени, което пък би застрашило енергийната сигурност ан Индия и ще навреди на икономиката и, тъй като страната е третия най-голям потребител и вносител на петрол в света. Както е известно, руснаците обявиха, че няма да продават петрол на нито една държава, участваща в схемата за ограничаване на цените, а Джайшанкар многократно е заявявал, че Индия не може да си позволи да купува петрола на високи цени, без това да навреди на икономическия и растеж – очаква се той да достигне 6,1% през 2023, което ще превърне страната в най-бързо нарастващата световна икономика. По данни на  Energy Intelligence, през октомври 2023 руснаците са доставяли 900 хил. барела петрол дневно в Индия, т.е. 20% от целия и внос, а през юни вносът е достигнал рекордните 950 хил. барела на ден. Разбира се фактът че през миналата 2022 Индия внесе толкова голямо количество петрол от Русия не означава, че страната следва да се разглежда като съюзник на Москва.

Както е известно, в крайна сметка, САЩ бяха принудени временно да спрат натиска върху Делхи по отношение на таваните на цените, великодушно разрешавайки на страната „да купува толкова руски петрол, колкото сметне за нужно, включително на цени, по-високи от установените от Г-7”. В същото време обаче, ако продължи да го прави, Индия няма да може да използва застрахователните, финансови и логистични услуги на западните компании, което вероятно ще принуди руснаците да използват за доставките т.нар. „сенчести флотилии” от стари танкери, за чиито услуги може и да не се плаща в долари. Според брокерската компания Braemar, 33 такива танкери, които преди са превозвали венецуелски и ирански петрол, сега оказват същата услуга на Русия по отношение на Китай и Индия. В момента общият брой на тези танкери е 240, като ¾ от тях са на възраст над 20 години, а 80% могат да превозват до 2 млн. барела, т.е. не могат да влизат в руските пристанища, а да бъдат използвани само за транспортиране на руския петрол от един кораб на друг.

Според публикавана в края на 2022 анкета на индийската Observer Research Foundation, 43% от индийците определят Русия като най-надеждния партньор на страната, докато едва 27% смятат същото за САЩ. По официални, данни, през първите девет месеца на 2022 обемът на двустранната индийско-руска търговия е достигнал рекордните 18,2 млрд. долара, което прави Русия седмия най-голям търговски партньор на Делхи (само година преди това, тя беше едва на 25 място), след САЩ, Китай, ОАЕ, Саудитска Арабия, Ирак и Индонезия. Тук е мястото да напомня и, че от двайсет години насам Русия, Иран и Индия работят за изграждането и развитието на Международния транспортен коридор „Север-Юг” (Санкт Петербург-Бендер Абас-Мумбай), който придобива стратегическо значение след налагането на санкциите срещу Русия. В тази връзка, дъщерната компания на руските железници РЖД Логистик пусна редовни контейнерни влакове от Москва към Иран (и оттам с кораби към Индия). Целта е оптималното използване както на МТК „Север-Юг”, така и на трансграничната мултимодална мрежа за превоз на товари в Централна Азия, която помага на Русия и Индия да преодоляват проблемите във веригата на доставки, породени от санкциите. Междувременно, Резервната банка на Индия въвежда нови механизми, позволяващи търговията с руснаците да се заплаща с рупии и рубли, а не с долари, а Федерацията на индийските износители настоява правителството да използва тези механизми не само по отношение на руския пазар.

Що се отнася до отношенията по оста Делхи-Пекин, без съмнение, конфронтацията между двамата азиатски гиганти, която е свързана с прекалено големи военни разходи и икономически загуби и за двамата, би била от огромна стратегическа полза за Вашингтон. Както е известно, Индия и Китай се развиват като глобални индустриални производители, конкурирайки се за едни и същи пазари. В същото време обаче, двустранната търговия между тях продължава да нараства, като през миналата 2022 обемът и се е увеличил с 51,9%. Индия трудно би могла да намери замяна на китайската продукция. Китай си остава най-големия пазар за нейната външна търговия. В същото време и Индия, както и Китай, е ядрена държава, чиято армия наброява 1,325 млн. души, а военният и бюджет е около 50 млрд. долара (за сравнение, китайскаята армия наброява 2,333 милиона души и е най-голямата в света, а военният бюджет на страната е втория най-голям след този на САЩ – 126 млрд. долара). Китай има предимство по отношение на авиацията и флота (три самолетоносача и две атомни подводници), което Делхи се опитва да компенсира, сътрудничейки си с Виетнам, Япония и, разбира се, със САЩ.

Постоянна заплаха за глобалната сигурност са и отношенията между Индия и Пакистан, но тъй като и двете държави разполагат с ядрено оръжие, това ги принуждава да действат по-сдържано.

 

Разликата между индийския и китайския път на развитие

 

Непосредствено след края на студената война възникна въпросът за продължителността на "еднополюсния момент", както и за възможните алтернативни силови центрове в световната политика. През предишното десетилетие мнозина стигнаха до извода, че отговорът е очевиден, а именно, че дори ако Китай все още не е станал такъв център, това със сигурност ще се случи в съвсем близко бъдеще.

Съществуват обаче и други държави с възходяща икономика, впечатляващи военно-политически ресурси и значим човешки капитал. Една от тях е Индия. Но, дали това означава, че тя е обречена да се превърне във "втори Китай"? За да си отговорим на този въпрос, следва да си припомним, как се самовъзприемат тези две гигантски държави.

Стремителният възход на Китай и открито декларираното намерение на китайските елити за извоюване статут на велика държава, доведоха до прекия сблъсък между Пекин и Запада. Индия предпочита да върви по друг път. За най-добра илюстрация на този подход обикновено се смята политиката на неприсъединяване (non-alignment), макар че и политиката на мултиприсъединяване (multialignment) на практика преследва същата цел - поддържане на статут на велика държава чрез участие във всички възможни формати на сътрудничество, но без да  се поемат рискови ангажименти, които биха могли да ерозират този статут.

Управляващото Индия от 2014 насам правителство на Индийската народна партия (BJP), начело с Нарендра Моди, следва традиционните императиви на индийската външна политика, но се опитва и да ги развие. На първо място, като външнополитически приоритет се посочва развитието на отношенията на Индия с най-близките и съседи от Южна Азия, като се разчита, че в дългосрочна перспектива икономическото сътрудничество с тях ще изглади съществуващите политически противоречия и ще защити "благожелателния хегемон" от евентуални кризи по границите му. На второ място, Моди обяви, че страната му има интереси в Индо-Тихоокеанския регион, обосновавайки ги с "цивилизационната идентичност" на Индия, която "течение на векове е взаимодействаа със страните от региона, разчитайки на интелектуалните и икономически връзки и в условията на мирно съвместно съществуване". Накрая, Индия започна да се позиционира като "водеща държава" (leading power), заинтересована от взаимноизгодното сътрудничество с всички световни сили, без оглед на политическите и идеологически противоречия.

Тоест, независимо от партийната си принадлежност, индийските елити осъзнават, колко важно място заема страната им в световната политика, но в същото време се опасяват от резки стъпки, способни да изострят ситуацията на регионално и глобално равнище. Начинът, по който Делхи се позиционира на световната сцена, е доста добре описан от индийския дипломат Шиам Саран. Той напомня за индийската космология, която представя Вселената като четирилистен лотос, чието "южно листо" е Индия (Bharatvarsh). Сарам подчертава, че Индия не претендира за централно място в света (за разлика от Китай), а смята, че многополюсния свят без конфронтация между отделните силови центрове отговаря най-добре на нейните национални интереси. Разбира се, различията в целите и самовъзприемането не са единствената причина, поради която Индия няма да се опитва да повтори "пътя на Китай". Тук ще спомена само два обективни фактора, които пречат на това: различията в социално-икономическите модели, както и във военното и стратегическо планиране на Делхи и Пекин.

 

Защо САЩ не могат да минат без Индия

 

За да поддържат силовия баланс в гигантския Индо-Тихоокеански регион, сдържайки амбициите на Китай, САЩ задължително се нуждаят от стратегическо партньорство с Индия. Както посочва известният индийски геополитик и професор в Центъра за политически изследвания в Делхи – Брахма Челани, Съединените щати са втория най-голям индийски търговски партньор, а задълбочаването на връзките между двете страни е сред редките примери за единна позиция между двете основни американски партии.

От друга страна обаче, решението на президента на САЩ Байдън да изтегли американските войски от Афганистан, предавайки по този начин страната в ръцете на подкрепяното от Пакистан Движение Талибан, както и напрежението, породено от войната в Украйна, изостри отношенията между най-могъщата и най-гъстонаселената „демокрации” в света.

Подобно на редица други държави, включително такива съюзници на САЩ, като Израел и Турция, Индия зае неутрална позиция спрямо руските действия в Украйна. Вашингтон се отнася крайно негативно към факта, че Делхи продължава да купува евтин петрол от Русия, отхвърляйки предложенията на администрацията на Байдън да го замени с доставки на американски LNG. Вместо това, както вече споменах, индийците дори увеличиха вноса на руски енергоносители.

В основата на индийското решение е страхът на Делхи да не загуби битката с Пекин. От 2019 насам САЩ използваха санкциите срещу износа на ирански петрол за да лишат Индия от по-евтините ирански енергоносители, превръщайки я в най-големия пазар за американските енергийни износители. Най-голяма полза от тези санкции получи Пекин, който увеличи покупките на ирански петрол на преференциални цени и установи партньорски отношения с Техеран, без да бъде „репресиран” от САЩ.

Макар че Вашингтон вече се превърна в най-големия оръжеен доставчик на Индия, изпреварвайки Москва, американският военно индустриален комплекс вижда във войната в Украйна отлична възможност да увеличи продажбите на оръжие за Делхи. Държавният секретар по отбраната Лойд Остин дори призова Индия да избягва покупките на руско военно оборудване и да се ориентира към американското.

В същото време обаче, стремежът на Байдън да „накаже” Русия може да задълбочи проблемите на Индия в сферата на сигурността, особено, ако международните усилия за усилване на натиска върху Путин доведат на практика до укрепване позициите на стремящия се към експанзия Китай. Заради американските санкции и отказа на ЕС от руските енергоносители, Русия (която е най-богатата на ресурси страна в света) се оказа зависима от най-големия потребител на ресурси – Китай. Съюзът с Москва позволи на Пекин да изгради собствена мрежа на енергийна сиурност, увеличавайки вноса по суша, който – за разлика от морските доставки – не може да бъде блокиран, ако китайският лидер Си Дзинпин все пак предприеме инвазия в Тайван.

От друга страна, постигнатата през ноември 2022 от САЩ сделка за модернизация на пакистанските изтребители F-16, на стойност 450 млн. долара, подписана малко след като Вашингон помогна на Исламабад да избегне дефолт, осигурявайки му финансова помощ от МВФ, съживи спомените на Делхи за времената, когато САЩ въоръжаваха Пакистан против Индия и подкрепяха пакистанската ядрена програма. Освен това, американската администрация се опитва да използва против Индия темата за човешките права. През април 2022 например, държавният секретар Антъни Блинкен обяви, че има данни за „все по-голям брой нарушения на човешките права” в страната, в отговор на което индийският му колега Джайшанкар заяви, че в Делхи също са обезпокоени от ситуацията с правата на човека в САЩ. Ще припомня и, че редица видни фигури от Демократическата партия не крият враждебността си към индийския премиер Нарендра Моди и изповядвания от от него „индуистки национализъм”.

 

Технологичната основа на оста Делхи-Вашингтон

 

На фона на продължаващата американско-китайска търговска и технологична война, мнозина анализатори обръщат внимание на укрепващото сътрудничество между Делхи и Вашингтон в технологичната сфера. В момента взаимодействието се осъществява както в рамките на различни двустранни, така и на многостранни формати. Наред с активната дейност на Американско-индийския бизнес съвет, двете страни реализират редица съвместни проекти на групата I2U2 (включваща Индия, Израел, ОАЕ и САЩ). В рамките на QUAD пък функционира специална работна група, чиято цел е съгласуването на проблемите на стандартизацията и 5G-мрежите, както и създаването и управлението на веригите за доставки.

През май 2022, по време на срещата между Джо Байдън и Нарендра Моди в Токио, бяха очертани ключовите направления на взаимодействието в тази сфера. Освен старта на Индо-Тихоокеанската икономическа рамка (IPEF), страните се споразумяха да задълбочат сътрудничеството си в сферата на здравеопазването, борбата с пандемиите и климатичните промени (U.S.-India Climate and Clean Energy Agenda 2030), енергийния преход и критично важните и новите технологии. Беше поставено началото на Инициативата за критични и нови технологии (iCET), чиито основни направления са изкуственият интелект, квантовите изчисления, 5G и 6G-мрежите, биотехнологиите, космическата програма и полупроводниковата индустрия.

Сътрудничеството в сферата на възобновяемата енергетика съответства на целите на индийското правителство нивото на произведената от възобновяеми източници енергия да достигне 450 ГВт. За целта САЩ отпуснаха 500 млн. долара за изграждането на слънчев енергиен парк в южния индийски щат Тамил Наду. Двете страни работят по създаването на спътника NASA-ISRO Synthetic Aperture Radar (NISAR), предназначен да събира информация за промените в климата. САЩ планират да увеличат инвестициите в осъществявани в Индия изследвания и разработки, свързани с изкуствения интелект. Американските компании са силно заинтересовани да развиват бизнеса си в Индия - Google, Apple, Hewlett-Packard, IBM, Microsoft и Oracle активно усвояват индийския пазар. При това основният им залог е свързан с бъдещето - освен гигантският демографски "дивидент", голям потенциал има нарастването на индийската средна класа, което води до радикални промени в структурата на потреблението.

Именно по тези съображения, Google и Facebook инвестираха почти 10 млрд. долара в компанията Jio Platforms, собственост на най-богатия индиец Мукеш Амбани, с цел съвместната разработка на ново поколение евтини смартфони. На свой ред тайванските компании Foxconn Technology Group и Wistron Corp вече откриха свои заводи в Индия, но произвежданите там айфони са предназначени най-вече за вътрешния пазар. Възможно е обаче, след очакваното разширяване на производството, да започне и износ на нови телефони, тъй като силната конкуренция от страна на по-евтините аналози в момента не позволява на компанията Applе да стартира по-мащабна експанзия (през 2018 делът и на индийския пазар беше едва 1%). Според Counterpoint Research, през 2021 на Индия се падат 3,1% от глобалната производствена база на Apple, в сравнение с 1,3%, през 2020 (за сравнение, на Китай се падат 95,3%). Още през 2014 беше постигнато споразумение за създаване на платформа за сътрудничество за внедряване на челните американски технологии в индийската инфраструктура. САЩ активно си сътрудничат с Индия и по проблемите на градското развитие. Особено интересна, в частност, изглежда реализацията на съвместния им проект за т.нар. "умни градове".

От друга страна обаче, позициите на Индия и САЩ се разминават по такива важни въпроси, като управлението на данните, конкуренциятя и цифровата търговия. Американците са недоволни от протекционистките мерки, въведени от Делхи (в частност, подкрепата за местната платежна система RuPay). Отделен проблем са въпросите, касаещи защитата на интелектуалната собственост.

 

Опората на собствените сили

 

Подкрепата за местното производство в рамките на програмата "Атманирбхар Бхарат" ("Самодостатъчна Индия") е специфична особеност на индийската политика в сферата на технологиите. Една от целите и е технологиите да се превърнат в ключов елемент на социалните и икономически промени. В същото време, политиката на Делхи не би могла да се квалифицира като изцяло "технологично-националистическа". От началото на икономическата либерализация през 90-те години на ХХ век насам, специален акцент се поставя върху ръста на публично-частните инвестиции.

След 2014 правителството на Моди стартира редица ключови инициативи в подкрепа на националното производство: Digital India, Smart Cities Mission, India Semiconductor Mission, Make in India и т.н. От 2020 пък се реализира Национална програма за квантови технологии и приложения (NM-QTA), за което държавата отпусна почти 1 млрд. долара. Активно се работи по създаването на индийски микропроцесор Shakti на базата на архитектурата RISC-V, стартира и програмата Digital India RISC-V (DIR-V), чиято цел е повишаване експортния потенциал на Индия. В рамките на програмата Chips to Startup, в течение на пет години, в страната ще бъдат подготвани 85 хиляди инженери в сферата на производството на полупроводници. През септември 2022 обаче, индийското правителство реши да ревизира мерките в подкрепа на полупроводниковата индустрия, възприемайки по-балансиран подход.

От октомври 2022 Индия активно развива собствена 5G-мрежа. Местните играчи получават сериозна подкрепа от правителството. Секторът обаче е силно фрагментиран, като компаниите в него се различават по размерите и технологичния си потенциал и засега на са в състояние да се конкурират с чуждестранните си съперници. Индийския пазар е затворен за китайските телекомуникационни гиганти, затова местните доставчици на услуги си сътрудничат с Ericsson, Nokia и Samsung. Сред факторите, органичаващи активното разширяване на 5G-мрежите, е цената и липсата на необходимата инфраструктура. Затова индийското ръководство полага усилия за опростяване на регулаторния режим и системата за корпоративно данъчно облагане, което ще улесни производителите на смартфони. Активно се реализират инфраструктурни логистични проекти, включително подобряващи връзките между регионите, подобрява се и качеството на образованието.

 

Импортозаместващата стратегия

 

Сред особеностите на външноикономическата активност на Делхи е стремежът за постигане на стратегически автономия, балансирайки между Китай и САЩ. Индия внася от Китай сравнително евтино, но достатъчно модерно оборудване, а от САЩ - продукция на американския IT-сектор. При това, въпреки значителния ръст на стокообмена между Индия и Китай, той не доведе до увеличаване на взаимния инвестиционен и научно-технически потенциал - сътрудничеството се ограничава само до известен брой успешни съвместни проекти. От друга страна, вътрешноотрасловият характер на търговията със САЩ говори за наличие на много сериозен интерес от страна на бизнес кръговете в двете страни и значително по-стабилни връзки. Сериозен фактор в това отношение е индийската диаспора: почти всяко семейство от индийската средна класа има поне един роднина, живеещ в САЩ.

На пръв поглед изглежда, че технологичните войни и "балканизацията" на глобалния технологичен сектор са от полза за Индия. Заявленията на американски компании, че възнамеряват да прехвърлят производството на индийска територия, станаха нещо обикновено след началото на американско-китайската търговска и технологична войни - подобно желание са изявили над 200 фирми от САЩ. На свой ред, индийското правителство обяви плановете си да привлече поне 1000 американски компании. Но макар че някои от тях вече прехвърлиха производството си в Индия, процесът съвсем не е гладък. На първо място, пандемията се отрази негативно на икономическата активност в страната. На второ място, преструктурирането на производството е свързано със съществени икономически разходи. Регистрацията на новите компании се сблъсква със сложната местна бюрократична система, а покупателната способност на индийците все още силно изостава от тази на китайските им съседи. Сред останалите проблеми е липсата на квалифицирана работна сила, както и характерното за много западни компании неразбиране на механизмите за взаимодействие с регионалните правителства. На този фон, общите разходи по прехвърлянето на производството в Индия са значително по-малки, отколкото в САЩ и Япония, но пък са по-високи от потенциалните загуби от запазването му в Китай.

Сред ключовите наративи в индийската експертна общнност в момента е намаляването на зависимостта от вноса на технологична продукция. Подобни призиви се чуват все по-често на фона на ескалирането на политическите разногласия с Китай. Така, след граничните сблъсъци през декември 2022 в долината на река Галван, Делхи реши да забрани няколко китайски приложения. Свиването на връзките с Китай обаче не означава задължително сближаване със САЩ. В последно време в индийските медии и експертната общност се чуват все по-силни призиви за постигане на технологична автономия, т.е. за отказ от сегашната технологична засимост (а тя е най-силна именно от САЩ).

Залогът в технологичната война между САЩ и Китай е доминацията на пазарите на бъдещето. На фона на постепеннота "раздалечаване" (decoupling) между американския и китайския технологични центрове по въпроса за прокарването на собствените стандарти и търсенето на пласментни пазари, САЩ се ориентират към всеобхватни партньорства и режими, следвайки логиката на т.нар. friendshoring. В тази връзка, сред главните цели на технологичното им сътрудничество с Индия вероятно ще стане създаването на механизъм, подобен на създадения през 2021 Съвет по търговията и технологиите между САЩ и ЕС. За Индия обаче, определящи фактори си остават нежеланието да се окаже в технологична зависимост от която и да било държава и стремежът да подкрепя местното производство и да постигне националните цели на развитието си.

 

Няколко възможни сценария

 

В тази връзка си струва да разгледаме четири възможни варианта за развитие на събитията. Първият предполага, че Индия ще развива активно взаимодействието си със САЩ, което ще доведе до формиране на нова архитектура на пазара, чрез създаването на стойностни вериги и сближаването на цифровите сегменти на двете страни. В този случай Индия няма да може да развива самостоятелно редица важни технологии (като 5G например), освен това ще и се наложи да понижи преградите пред достъпа на американски капитали и стоки. Нарастващата взаимна зависимост ще окаже негативно влияние върху възможността на Делхи да осъществява политически маневри и да развива собствени мегапроекти извън Южна Азия.

Вторият вариант е страната да заложи на твърдия техно-национализъм, близък до автаркията. В този случай темповете на развитие на собствените технологии ще паднат, а страната ще загуби възможността да се превърне в алтернативен технологичен център в кратосрочна и дългосрочна перспектива.

Третият вариант предполага, че конфронтацията между САЩ и Китай постепенно ще намалее и връзките между тях ще се възстановят. При подобно развитие Индия рискува "да изпусне влака", тъй като високотехнологичните сектори в Китай ще се развиват много по-бързо.

Четвъртият вариант може да се определи като междинен и тъкмо към него се ориентира в момента индийското ръководство. Той предполага, че страната ще следва независим курс, позволяващ и, в контекста на американско-китайското противопоставяне, да създава нови възможности за научно-технологично развитие. За Индия е важно да не загуби технологичния си суверенитет и да не се окаже прекалено зависима от преките западни инвестиции и технологии.

Политическата конфронтация с Китай често поражда погрешното впечатление, че Делхи е склонен да върви към сближаване с Вашингтон, което да доведе до формиране на алианс. По-вероятно е обаче, Индия и занапред да продължи политиката на балансиране между големите играчи.

 

Заключение

 

В индийските военно-политически и експертни среди е популярна тезата, че  развитието на китайския военен флот и активизирането му в региона на Индийския океан представлява пряка заплаха за сигурността на Индия. В отговор, от началото на ХХІ век Делхи усилено работи за реализацията на собствена военноморска стратегия, предвиждаща значително усилване на военноморските сили, чиято основа ще се формира от три оперативно тактически групи със самолетоносач. Индия разчита, че с тези военни рисурси ще може не само да защити собствената си територия, но и да проектира мощта си далеч извън нея.

На свой ред, от началото на предишното десетилетие, Китай активно усвоява пространствата извън Източна Азия. В стремежа да отговори на предизвикателствата на глобалната финансова криза и търсейки нови пласментни пазари, китайското ръководство лансира Инициативата "Един пояс, един път", целяща да промени радикално геоикономическия ландшафт в цяла Евразия. Често се твърди, че този суперпроект е просто концептуалната основа за проектиране на т.нар. китайска икономическа експанзия. Очевидното влошаване на международната икономическа конюнктура принуди правителството в Пекин да се погрижа за устойчивостта на икономиката към външните предизвикателства в рамките на стратегията на "двойното обращение", предполагаща едновременна ориентация към вътрешния и външния пазари. Ясно е обаче, че Китай не възнамерява да се отказва от глобалните си амбиции, което го превръща в един от силовите полюси в новата студена война.

Липсата на формализирана външнополитическа стратегия на Индия не позволява ясното очертаване на националните интереси на страната. Обикновено се смята, че Делхи разглежда околните държави през призмата на концепцията за "концентричните пръстени". Първият "пръстен" обхваща непосредствените и съседи. В този регион Индия се стреми да укрепи доминиращите си позиции. Втория "пръстен" е зоната на "разщирено съседство", където Индия възнамерява да не допусне да бъдат засегнати интересите и. Третият "пръстен" има глобално измерение, като в неговите рамки страната се стреми да повиши ролята си в международните процеси и да придобие статут на велика държава. Практиката показва обаче, че въпреки желанието да се сдобие с по-висок статут (включително като стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН), Индия се стреми да се позиционира като възходяща морска държава, чиито основни интереси се концентрират в акваторията на Индийския океан, а ключовите и търговски потоци са насочени както на изток - към държавите от Персийския залив, така и на запад - към тези от Югоизточна Азия.

В момента страната преживява процес на преосмисляне на своята роля, опитвайки се да разшири влиянието си в онези региони, с които традиционно поддържа икономически и цивилизационни връзки. Това преосмисляне обаче, не предполага, че Индия ще заимства поведенческите модели на Китай, като алтернативен силов полюс в глобалната политика.

 

*Българско геополитическо дружество

Поръчай онлайн бр.3 2024