20
Съб, Юли
26 Нови статии

Пукнатините в трансатлантическата ос: възможна ли е икономическата война между САЩ и Европа?

брой 2 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Както посочва във Foreign Policy професорът от Университета на Западен Вашингтон и старши сътрудник в изключително влиятелния Съвет за международни отношения (CFR) Едуард Олдън: "Двегодишният "меден месец", започнал с влизането на президента Байдън в Белия дом приключи.

Между Вашингтон и европейските му съюзници се очертава сериозно разцепление по въпросите на икономическата политика. И, ако не бъде намерен начин за деликатно и умело разрешаване съществуващите разногласия, представите на администрацията на Байдън за новия световен икономически ред, в който САЩ, заедно със своите европейски и азиатски съюзници и партньори, ще сдържат амбициите на Китай и Русия, могат да разделят света на съперничещи си икономически блокове".

В същото време, и Байдън, и европейските лидери са наясно, че не могат да допуснат задълбочаването на фундаменталното трансатлантическо разцепление. В момента, повече от всякога след студената война, е актуална заплахата от страна на Китай и Русия, което принуждава САЩ и ЕС да си сътрудничат и да търсят решение на икономическите спорове

В течение на няколко месеца от двете страни на Атлантика се трупаше напрежение, което нямаше как да не излезе на повърхността. Така, в началото на декември 2022 еврокомисарят за вътрешните пазари Тиери Бретон заяви, че няма да участва в следващото заседания на Съвета САЩ-ЕС (който координира трансатлантическата икономическа политика) в Мериленд. Според него, дневният ред на срещата "вече не отделя достатъчно място на въпросите, които тревожат много европейски компании и министри на индустрията в ЕС". В тази връзка, той изтъкна притесненията на Брюксел във връзка с отпуснатите от американското правителство нови субсидии за производството на електромобили и "чиста енергия", поставящи в неизгодна позиция европейското автомобилостроене и редица други отрасли, и предупреди, че смята да се концентрира върху "настоятелната необходимост да бъде съхранена конкурентоспособността на индустриалната база на Европа".

На свой ред, по време на посещението си във Вашингтон в края на 2022, френският президент Макрон заяви, че американските субсидии "са много полезни за икономиката на САЩ, но са слабо обвързани и координирани с европейските икономики". Малко преди това пък, неговият министър на икономиката и финансите Брюно Льо Мер обвини Вашингтон, че провежда индустриална политика по "китайски модел".

Както е известно, скандалните субсидии са резултат от два ключови закона, които Конгресът на САЩ прие през 2022: "Законът за намаляване на инфлацията" и "Законът за чиповете и науката". Първият предвижда 370 млрд. долара (от общо 737 млрд.) субсидии за ускореното внедряване на "чистата енергетика" в страната и включва данъчни облекчения за американските купувачи на електромобили, но само ако последните са комплектовани в Северна Америка, а частите им са произведени в САЩ или други избрани "страни-партньори в свободната търговия". Това е директен удар по европейските автомобилопроизводители като Volkswagen, BMW и т.н. Вторият закон пък предвижда инвестиране на 52,7 млрд. долара в подкрепа на производителите на полупроводници, стимулирайки ги да изграждат нови високотехнологични предприятия в САЩ. Според европейските лидери, става дума за "несправедливо субсидиране на американските компании, което ерозира конкурентността на Европа, задълбочава нейните проблеми и може да я принуди да влезе в скъпоструваща "протекционистка надпревара" със САЩ и Китай”.

Ще припомня, че правителството на Нидерландия също се обяви официално против американския натиск върху големите местни производители на оборудване за изготвяне на интегрални схеми - компаниите ASML и ASM International. Вашингтон настоява те да прекратят връзките си с Китай. САЩ стартираха мащабна кампания, опитвайки се да попречат на доставките на висококачествено оборудване за производство на полупроводници и чипове за Китай. Според Financial Times обаче, те все още не могат да убедят в това такива свои съюзници като Япония и Нидерландия. Според холандския министър на икономиката Мики Андреансенс, страната и е настроена "много позитивно" към развитието на отношенията с Китай, а Европа и Нидерландите следва да имат собствена стратегия за контрол на износа в тази страна.

Тези усилващи се разногласия отчасти са следствие и на войната в Украйна. САЩ и ЕС са единни относно налагането на санкции срещу Русия и оказват военна помощ на Киев, но истината е, че икономическата цена, която Европа плаща заради конфликта е много по-висока. В редица европейски държави цената на газа е многократно по-висока от тази в САЩ, поради което европейската индустрия се оказва в изключително неизгодна позиция, спрямо конкурентите си. Наистина, американците помагат на ЕС да компенсира загубата на руските газови доставки, организирайки износ на шистов LNG, но го правят на високи пазарни цени. Както отбелязва в тази връзка френският посланик във Вашингтон Филип Етиен пред Foreign Policy: "Благодарни сме на САЩ за доставките на LNG, но имаме въпроси относно цената".

Очакванията са споровете между двата бряга на Атлантика да се задълбочат заради противоречивите цели, които си поставя администрацията на Байдън. От една страна, САЩ искат да изградят стабилни и непрекъснати вериги на доставки, което ще намали ролята на Китай за доставките на най-важните технологии и суровини за "индустрията на бъдещето". За целта е необходимо тясно сътрудничество със съюзниците (т.нар. friendshoring). То би помогнало да се избегне излишното дублиране и ще повиши надеждността и стабилността на доставките. От друга страна обаче, американската администрация е твърдо решена да възроди производството на територията на САЩ, тъй като смята, че загубата на производствена база, включително заради китайската конкуренция, е ерозирала американската сигурност и е навредила на икономиката. Заради загубата на работни места в производствената сфера, намаля и подкрепата на избирателите за демократите. Това се отнася най-вече за такива индустриални щати с променливи политически симпатии, като Мичиган, Пенсилвания и Уискънсин. Затова с всеки нов закон, Ващингтон осигурява още предимства за компаниите, инвестиращи в Америка, а не в Европа или другите партньори на САЩ.

Държавният секретар по търговията Джина Раймондо, чиито баща навремето остава без работа зарада прехвърлянето на завода, в който е работил 28 години, от щата Род Айлънд в Китай, ясно обяснява това в лекцията си в Масачузетския технологичен институт: "В перспектива, не само ще проектираме техниката на бъдещето в Америка, но и ще я произвеждаме тук". Това обаче не се харесва на американските съюзници и търговски партньори, които могат да загубят пазарите си в Китай, тъй като САЩ настояват да приемат новите ограничения. В същото време те виждат, как транснационалните корпорации преместват производството си в САЩ или пък го разширяват, за да се възползват от по-евтината енергия и щедрите държавни субсидии.

Впрочем, от това са притеснени не само европейците. Генералният директор на Световната търговска организация (СТО) Нгози Оконджо-Ивеала, се опитва да защити недискриминационните правила, изискващи еднакво отношение към всички търговски партньори. Именно те вече 75 години са в основата на мултилатералния подход в търговията. Според Оконджо-Ивеала, много малко страни подкрепят предлагания от администрацията на Байдън "бинарен избор". В изказването си в Института Лоуи в Австралия тя изтъкна, че: "Много държави не искат да изберат един от двата блока". Налагането на подобен избор би навредило на постигането на прогрес по онези направления, където САЩ, Китай и останалите са принудени да работят заедно поради липсата на алтернатива. Оконджо-Ивеала предупреждава също, че "прекъсването на връзките по политически съображения може в крайна сметка да създаде впечатление, че именно това е целта ни". Което ще ерозира сътрудничеството по такива проблеми като климатичните промени, пандемиите и прекалената задлъжнялост.

 

Ударът по европейската индустрия

 

Истината е, че американците винаги са се придържали към подобно поведение, предпочитайки да прокарват собствените си интереси, без да ги е грижа особено за тези на останалите, включително на европейските им съюзници. Разсъждавайки за "атлантическата солидарност", те убедиха ЕС да се откаже от евтините руски енергоносители, а сега продават на партньорите собствения си петрол и газ, при това на цени в пъти по-високи от тези в САЩ. Ще припомня, че американският втечнен природен газ (LNG), който в Съединените щати струва 60 млн. долара, беше продаден в ЕС за 275 млн.

В резултат, германската компания Volkswagen обяви, че ще разшири производството си в САЩ, а най-големият алуминиев завод в ЕС Aluminium Dunkerque, съобщи, че намалява производството си с 20%. Както посочва в тази връзка немският Handelsblatt: "индустрията бяга от страната", което принуждава както управляващите в Берлин, така и "еврократите" в Брюксел да се противопоставят на тази пагубна тенденция. Дори председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, смятана за един от най-промериканските политици в ЕС, заяви през декември 2022 в Брюж, че "Новата напориста индустриална политика на нашите конкуренти изисква структурен отговор. Европа винаги ще прави това, което е правилно за Европа". Малко преди това пък, министрите на икономиката на Франция и Германия направиха съвместно изявление, в което обявиха, че възнамеряват да защитават европейската промишленост и съвместно да се противопоставят на протекционисткия американски закон за намаляване на инфлацията. Според председателката на ЕК: "ЕС ще реагира на този закон по адекватен и балансиран начин, защото нито САЩ, нито Европа имат интерес от нова търговска война". И макар че тонът и беше доста внимателен, самият факт че спомена за "търговска война" породи ефект на избухнала бомба от двете страни на Атлантика.

Впрочем, тя не е единствената. Дори крайно предпазливият в изразите си канцлер на Германия Олаф Шолц разкритикува несправедливите действия на американците, които - от една страна - продават скъпо енергоносителите си на европейците, а от друга, приемат закони, нанасящи удар по европейската индустрия. Шолц дори обяви  създаването на федерален фонд за субсидиране на газовите цени, обещавайки, че германските индустриалци ще получат помощ от 200 млрд. евро. Малко по-късно, в статията си във Foreign Affairs, канцлерът изтъкна, че Германия се стреми да стане гарант на европейската сигурност, т.е. че страната му иска едва ли не да отнеме тази роля от САЩ.

В същата посока са и изказванията на френския президент Макрон, който след последното си посещение във Вашингтон разкритикува несправедливата политика на САЩ по отношение на Европа и дори призова гражданите на ЕС "купувайте европейски стоки!". Според него, на фона на продължаващата война в Украйна, протекционистката политика на Съединените щати "убива нашата индустрия". "Преди няколко месеца САЩ решиха да субсидират много повече нови, зелени проекти, подобно ниво на субсидии е два-три пъти по-вискоо отколкото в Европа" - отбеляза Макрон, мрачно прогнозирайки, че след разрешаването на кризата в Украйна "Европа ще бъде по-слаба", защото "по-голямата част от нейната индустрия просто ще бъде убита". На организирания от него в края на 2022 в Елисейския дворец специален банкет за европейския бизнес (на който присъстваха президентите на Ericsson, Volvo, Unilever) и много други големи компании) френският президент се опита да ги убеди за запазят производствата си в Европа. На свой ред, министърът на външната търговия и сътрудничеството за развитие на Нидерландия Лизе Шрайнемахер подчерта, че Вашингтон не може да заповядва на страната и, която не възнамерява "сляпо да копира всички американски действия".

Както посочва в тази връзка изданието Politicо: "Ако ЕС, който е един от най-големите и последни привърженици на откритата и свободна търговия, хвърли кърпата и влезе в глобалната напревара със субсидии, това не само ще взриви основните правила, от които се ръководи глобалната търговия, но и допълнително ще отслаби Световната търговска организация, да не говорим, че би било ясен знак за останалите държави да забравят за правилата и да се грижат само за себе си". Което пък поражда закономерния въпрос, ако САЩ се ръководят от лозунга "Америка на първо място", а ЕС - от принципа "Европа над всичко", дали би могло въобще да се говори за някаква атлантическа солидарност? Защото излиза, че мирът и съгласието между партньорите от двете страни на Атлантика беше факт само през периода на сравнително добра икономическа конюнктура, а с настъпването на сегашната криза, всеки започва "да дърпа покривката" към себе си и вече се говори за възможна "търговска война", която мнозина дори смятат за неизбежна.

 

САЩ се връщат към изолационизма от ХІХ век?

 

Както се посочва в коментар на френския Le Monde: "При управлението на Тръмп, европейците преоткриха за себе си американските мита. При това на Байдън обаче, те изпитват още по-силно на гърба си всички прелести на "честната конкуренцияя" по американски, а това означава, че американските компании се ползват от щедра държавна помощ, докато на останалите държави се забранява да действат по този начин. Законите за чиповете и за намаляване на инфлацията на практика позволяват субсидирането на американската микропроцесорна индустрия и възобновяемите енергийни източници в САЩ. Впрочем, нима самите европейци не правеха същото преди това, заливайки със субсидии (особено във Франция и Германия) собствената си индустрия и енергийния си сектор?".

Какво се промени сега? Основното е, че в новия свят, който се опитват да създадат САЩ, те изпреварват много значително европейците по отношение за осъществявания от тях протекционизъм. Така, само в подкрепа на американската микропроцесорна индустрия САЩ отделят 53 млрд. долара, а към тях трябва да се добавят и 370-те милиарда в подкрепа на промишления им сектор.

Навремето европейските медии обсипваха с критики "безцеремонния американски президент Тръмп" заради провеждания от него протекционизъм. Тръмп обаче, поне не изпадаше в откровен национализъм, ограничавайки се с икономическите въпроси: всъщност, той просто се опитваше да върне в САЩ работните места, прехвърлени в Китай, заедно с предприятията на глобалните корпорации. Така Тръмп привличаше гласовете на белите работници в Америка. Затова пък политиката на Байдън е откровено националистическа. Защо нещата се промениха? САЩ откриха, че вече не произвеждат най-съвършените микропроцесори (водещи в това отношение са тайванската корпорация TSMC и корейската Samsung). В тези условия, Байдън се отказа от концепцията на Тръмп "Да направим Америка отново велика", трансформирайки я в концепцията "Да произвеждаме всичко отново в Америка". В резултат, президентът-демократ прокарва толкова твърд протекционистки курс, какъвто Тръмп вероятно не си е представял - Байдън стартира мащабен план за субсидиране на производството на микропроцесори в САЩ. Наистина, големият бизнес от Уолстрийт изглежда гледа скептично на новата му стратегия. За това, в частност, свидетелства катастрофалният спад на курса на акциите на Intel, който навремето беше водещия производител на чипове и който все още се базира в САЩ. По-интересното обаче е, че Америка, която дълги години упорито се опитваще да отучи останалия свят от протекционизма, сега се връща към него. В страната очевидно има консенсус, че е дошло време за "репатрирането" на стратегическите вериги за създаване на добавъчна стойност. Тоест, свидетели сме на своеобразен опит Америка "да се построи наново", а деиндустриализираната Европа се оказва косвена жертва на този процес. Подобен феномен говори за сериозен разрив с курса към прокарване на свободната търговия, следван от САЩ след 1945. Америка дава знак, че възнамерява да се върне към изолационазма, характерен за нея през ХІХ век

Както посочва в Le Monde кореспондентът на изданието във Вашингтон Арно Льопарментие, "Байдън се оказа по-опасен от Тръмп за европейската икономика". Всъщност, истината е, че американската търговска политика се характеризира с последователен протекционизъм през целия ХІХ век. Това започва да се променя осезаемо едва през 30-те години на миналото столетие с идването на власт на Франклин Рузвелт. След Втората световна война, делът на САЩ в световната икономика надхвърли 50%, затова не бива да се учудваме, че през следващите десетилетия Вашингтон се превърна в най-големия апологет на "свободната търговия". Въпреки това обаче, САЩ се стремяха да използват геополитическата си доминация за да притискат съюзниците си всеки път, когато възникваше заплаха за американските производители.

Връщането към парадигмата на протекционизма се очерта след глобалната финансова криза през 2008. Другият фактор за това беше икономическият възход на Китай. Още президентът Обама се опита да следва политика на търговски алианси, които на практика трябваше да ограничат конкуренцията в най-важните за САЩ сектори на индустрията. Администрацията на Тръмп обаче отхвърли всички задръжки в това отношение и започна да налага мита както на опонентите, така и на формалните съюзници на Америка. Освен това, както посочва The Economist, Тръмп подписа над десет указа, поощряващи държавата да купува от американски производители.

Поражението на Тръмп на изборите и влизането на Джо Байдън в Белия дом породи огромно облекчение в ЕС, където имаха много сериозни позитивни очаквания. Както е известно, Байдън твърдеше, че възнамерява да запази основните външнополитически ангажименти на САЩ. Съвсем скоро обаче, от Вашингтон в Европа започнаха да пристигат все по-тревожни сигнали. Бъдещият държавен секретар Антъни Блинкен например, многократно предупреждаваше ЕС да не подписва инвестиционния договор с Китай, а когато той все пак стана факт, от екипа на Байдън изразиха дълбоко разочарование от това. Скоро след като влезе в Белия дом, президентът издаде указ, налагащ нови ограничения за американските държавни институции относно закупуването на чуждестранни стоки и услуги. Ще припомня, че годишният бюджет на правителството за тази цел е 600 млн. долара и указът на Байдън задължи държавните чиновници да харчат тези огромни средства най-вече за стоки и услуги "с американски произход". Тоест, макар че се позиционира като антагонист на Тръмп, новият президент на практика продължи неговата политика. Оказа се, че охлаждането на трансатлантическите отношения, провокирано от политиката на Тръмп "Америка преди всичко", въобще не безпокои Вашингтон.

Днес в Европа вече са наясно, че и в отсъствието на Тръмп, борбата за запазване на "специалните отношения" със САЩ не само не е приключила, а точно напротив, ЕС тепърва трябва да убеждава Вашингтон в необходимостта от тях. Както отбеляза преди време българският политолог Иван Кръстев, "американците се опитват да кажат на Европа, че светът се е променил". Тоест, идеята за връшането към предишния модел е просто илюзия. В Брюксел би следвало да осъзнаят, че Америка гледа с презрение на онова, което европейците смятат за свои силни страни. Включително на идеята им за формиране на общо трансатлантическо технологично пространство. Защото с действията си Байдън дава да се разбере, че няма да се случи нищо подобно, а вместо това ще има американска и китайска зони, разделени от технологична стена.

Още по време на първото посещение на Байдън в Европа, през юни 2021, стана ясно, че "нормализацията" по американски означава промяна на методите, но не и на основния политически вектор. Байдън не повишава митата и дори се съгласи да бъдат разрешени американско-европейските спорове относно субсидиите за самолетната индустрия, както и относно митата за стоманата и алуминия. Както посочва в тази връзка френският Figaro: "стратегията на американския президент не касае толкова търговията, колкото индустрията и е концентрирана върху зашитата на вътрешния пазар". Както обеща още по време на предизборната си кампания, Байдън иска да промени външнотърговската политика на САЩ така, че "да носи повече полза за американските работници".

С други думи, той връща Америка не просто към политиката на протекционизъм, в цялото и разнообразие, но и на откровен национализъм. Вместо лозунга на Тръмп "Да направим Америка отново велика", той лансира комплексна стратегия "Да върнем американското производство обратно у дома".

Най-тревожното за Европа е, че САЩ, които в течение на дълги години се опитваха да отучат света от практикуването на протекционизма, сега се връщат към него. В страната очевидно има консенсус, че е дошло време да бъда "репатрирани" стратегическите вериги, създаващи добавъчна стойност. Междувременно ЕС загуби значителна част от индустриалното си производство и в момента не е наясно, как и с какви средства би могъл да реагира на неочаквания завой на отвъдокеанския си партньор.

Формално погледнато, Законът за намаляване на инфлацията цели отпускането на субсидии от стотици милиарди долари за стимулиране декарбонизацията на американската икономика. Между другото, самият ЕС също дълго време призоваваше САЩ да ускорят реализацията на мерки за борба с негативните промени на климата. Само че мащабите на "зелените" мерки на администрацията на Байдън, както и практическата им реализация, шокират европейските чиновници и индустриалци. Редица анализатори заговориха за заплаха от нова търговска война, въпреки официалните декларации за още по-голямото сплотяване на Запада на фона на войната в Украйна. Според еврокомисаря по развитието на вътрешния пазар на ЕС Тиери Бретон, "гигантските субсидии от 370 млрд. долара, нямат нищо общо с това, което разрешаваме в Европа". Френският министър на икономиката Брюно Льо Мер пък подчерта, че икономическата политика на Байдън може да задълбочи "технологичното, индустриално и икономическо изоставане" на Европа от САЩ и Китай. Което окончателно би развързало ръцете на двете най-силни световни икономики.

Лъвският дял от субсидиите, които възнамерява да отпусне администрацията на Байдън, ще бъде предназначен за компании, разположени или в САЩ, или в съседните Канада и Мексико. Доставчиците на "зелени" стоки и продукти, произведени на американски земя, могат да разчитат на данъчни облекчения, в размер на няколко десетки процента от цената на дребно. В същото време, вносната продукция, включително тази от ЕС, няма да ползва подобни приивилегии. В Брюксел с основание отбелязват, че такъв тип "мерки за подкрепа" открито нарушават принципите на международната търговия, фиксирани в официалните документи на СТО. Впрочем, американците са склонни да признаят, че възмушението на "еврократите" е донякъде оправдано, но посочват, че по никакъв друг начин един подобен закон нямаше да може да мине през затъналия в политически междуособици Конгрес на САЩ, както и, че нищо не пречи на европейците да атакуват приемането му в органите на СТО. Уловката обаче е, че Байдън (също както и Тръмп преди него) блокира назначаването на нови членове в арбитражните структури на Световната търговска организация под предлог, че е необходимо да се "реформира" цялата архитектура на международната търговия.

Всъщност, Законът за намаляване на инфлацията е само поредния пример за нарастващите икономически разногласия между САЩ и ЕС. През последната година ескалира борбата между американските и европейските оръжейни компании за нови доставки на въоръжения за армиите на страните членки на ЕС. Брюкселските "еврократи" се опитват да защитят военната индустрия на страните от Съюза, чиито дял на вътрешноевропейския пазар е паднал до 40%. Но, за да постигнат осезаеми резултати, те следва да ограничат присъствието там на американските военни доставчици, които получават значителни преки и косвени субсидии от Вашингтон. Проблемът обаче е, че ресурсът за финансова подкрепа в тази посока на ЕС е ограничен. Освен това, повечето членове на Съюза членуват и в НАТО и разглеждат покупките на американско въоръжение като инвестиция, осигуряваща им допълнителни военно-политически гаранции от страна на САЩ.

Освен това, Америка си осигурява едностранни икономически предимства и по линия на санкционната политика. След началото на войната в Украйна, европейският политически елит подкрепя всички инициативи на Байдън по отношение на санкциите срещу Москва. В същото време обаче, всички нови ограничения на доставките на суровини и търговията с Русия нанасят сериозна вреда именно на европейските (а не на американските) производители, много от които са сред най-големите конкуренти на американските компании. Най-драстичният пример са покупките на по-скъп американски втечнен газ, за сметка на отказа от по-евтиния руски. В резултат, на фона на драстично скочилите разходи, все повече производства се прехвърлят от Европа в САЩ.

След победата на Байдън, американските партньори разчитаха, че на фона на реториката на новия президент за "връщане на Америка към съюзническите и ангажименти" ще последват стъпки, насочени поне към смекчаване на многобройните икономически репресии, които администрацията на Тръмп стовари върху редица държави от Европа и Азия. Първите две години от управлението на Байдън обаче показаха, че президентът-демократ е концентриран единствено върху въпросите, касаещи стимулирането на американската икономика.

На фона на падащия рейтинг на Байдън и загубата на контрола върху долната камара на Конгреса след междинните избори, Белият дом не може да си позволи стъпки в разрез с интересите за укрепване на националната конкурентоспособност. Дневният ред на "битката с Китай" императивно налага реиндустриализацията на Америка. А плановете за ускорена декарбонизация на националната икономика изискват промяна на технологичната парадигма в мното икономически сектори.

Въпреки поражението на Тръмп на последните президентски избори, меркантилистката му политика се подкрепя от почти половината американски избиратели. Изолационистките настроения набират сили в средите на елита, където с все по-голяма популярност се ползва тезата за скорошното трансформиране на САЩ в единствената в света държава "с голям и нарастващ" вътрешен пазар, както и с финансови възможности, позволяващи и да поддържа глобално военно присъствие. В рамките на този модел бъдещето на Европа е свързано с постоянната и маргинализация, вследствие на проблемите в икономиката, нарастващото дългово бреме, хроничната безработица на фона на застаряващото население и задълбочаване на неравенството. Тоест, от тази гледна точка, Америка просто действа изпреварващо. Поне засега, Байдън успешно постига едностранни предимства за САЩ, залагайки на вътрешните страхове и комплекси на европейците. В негово лице, американският елит ясно дава да се разбере, че опитите за "равнопоставеност" се възприемат като директно посегателство срещу интересите на САЩ. От друга страна, залогът за ЕС също е голям, тъй като, отстъпвайки постоянно пред американския натиск, европейците рискуват да загубят необратимо позициите си на един от водещите икономически "полюси" в света.

 

Америка преди всичко, а Европа – след всички?

 

Историците са единодушни, че Съединените щати са големия победител както в Първата, така и във Втората световна война. И след двете войни, Европа е в развалини, а европейските държави са силно задлъжнели към американските банки. Впрочем, след Втората и в още по-голяма степен, след Студената война, те се оказват зависими и от военния чадър на САЩ. На този фон, не е трудно да стигнем до извода, че и сегашният въоръжен конфликт в Европа, който в момента изглежда изолиран и регионален, в крайна сметка ще има същите последици.

Действително, американците печелят в много отношения от сегашната ситуация. Военно-индустриалният им комплекс демонстрира рязък подем, именно благодарение на кризата в Европа и очертаващите се признаци за военен конфликт в Източна Азия. От друга страна, паралелните и добре обмислени икономически мерки на американската администрация вътре в страната, осигуряват на икономиката на САЩ гигантско предимство пред конкурентите им от ЕС и азиатските икономики.

Капиталите постепенно изтичат от Европа към САЩ, а заедно с тях и индустрията, и работните места. И, докато Америка се реиндустриализира, най-развитите европейски държави страдат от пълзяща деиндустриализация.

Икономическото съперничество между ЕС и САЩ във връзка с американските инвестиционни програми, които буквално "изсмукват" индустрията на бъдещето от Европа в Америка, се изостря и, защото към западния бряг на Атлантика се насочват инвестициите в т.нар. "зелена промишленост", на чиято основа ЕС планира да гради бъдещето на собствената си икономика.

 

Паническото бягство на европейската индустрия

 

Специализираните медии са пълни с тревожни предупреждения за началото на мащабно "индустриално бягство" от Европа към САЩ. Според изпълнителния директор на Siemens Джо Кезер, това поствь под въпрос и бъдещето на европейската "зелена индустрия". Този процес се ускори след началото на войната в Украйна, налагането на новите западни санкции срещу Москва, но особено след август 2022, когато американската администрация прие вече споменатия Закон за намаляване на инфлацията, гарантиращ мултимилиардни дотации за американските производители и индустрията, разположени на територията на САЩ. Паралелно с това Съединените щати приеха закони, които правят невъзможно прехвърлянето на високи технологии към Китай и други американски конкуренти. По този начин , Вашингтон допълнително стимулира трансфера на водещите индустрии в Америка и появата на нови работни места в страната. Новите правила, подкрепящи американската индустрия, произтичат от Закона за инфраструктурните инвестиции, предвиждащ отпускане на 1,2 трилиона долара и целящ да стимулира възстановяването и разширяването на инфраструктурата (мостове, пътища, жп линии, пристанища и т.н.), както и масово изграждане на зарядни станции за електромобили.

Благодарение на мултимилиардните инвестиции, американската програма за възраждане на националната индустрия ерозира най-вече европейската промишленост в сектора на развитие на зелените технологии. А, както е известно, именно на тях разчитаха Германия и другите най-развитие страни от ЕС, като основа на бъдещата европейска икономика. Тоест, за Европа това е принципен въпрос, докато за САЩ "зелените" технологии са само елемент на общия икономически растеж, който те планират да постигнат. Американските държавни инвестиции застрашават не само европейското производство на електромобили и акумулатори за тях, но и европейското развитие на технологии и промишлено производство на електроенергия от възобновяеми източници или използвайки "зелен" водород. В резултат, ключовите индустриални сектори в рамките на футуристичните планове на Берлин и ЕС се оказват пряко засегнати от американската политика. Икономическите мерки на САЩ и гигантските дотации привличат компаниите от Европа, а също от Япония и Южна Корея, които вече са склонни да прехвърлят производството си в Америка.

При това, европейската политика по въпроса очевидно не е единна, тъй като Франция призовава към решителни контрамерки, докато Германия изглежда склонна да преговаря с Вашингтон за да реши проблема със сложното икономическо съперничество, натрапено на ЕС от САЩ.

Както е известно, посещението на френския президент Макрон във Вашингтон през декември 2022, не донесе никакви конкретни резултати, въпреки открито изразената пред домакина му Джо Байдън позиция, че "докато вие печелите, ние губим". На свой ред, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен оцени по следния начин заплахата, свързана с американската икономическа политика и паралелния почти пълен срив на световната търговия заради кризата в Европа - според нея, ЕС ще съумее да адаптира правилата си за оказване на държавна подкрепа и ще позволи на правителствата на страните членки да помогнат на своите компании в борбата им с негативните последици от новите американски закони, защитаващи икономиката на САЩ. Впрочем, това нейно заявление също доказва, че посещението на Макрон е било безрезултатно. Американската икономическа политика продължава сериозно да застрашава германската и европейска икономика. Италианският министър на икономиката Джанкарло Джорджети смята, че в отговор на огромните американски дотации, ЕС следва единодушно да подкрепи конкурентоспособността и да защити стратегическите европейски произвоодства. От друга страна обаче, той дори не намекна, как би могло да стане това.

На свой ред, Франция предлага ЕС да смекчи правилата си за държавната помощ и финансирането за компаниите в отговор на провокиралата множество спорове програма за субсидии, приета от САЩ. Френският президент Еманюел Макрон иска опростяване на правилата и процедурите на ЕС, най-вече за важни инициативи от общоевропейски интерес, като и за държавната помощ и нови финансови ресурси за инвестиции. Според Париж, Европа следва да се ориентира към по-централизирана индустриална политика, още повече, че времето не е на нейна страна. Американският закон за намаляване на инфлацията влезе в сила от 1 януари 2023 и Франция се опасява, че ако Европа не реагира светкавично, може да изостане безнадеждно от САЩ.

От друга страна обаче, онези европейски държави, които силно държат на свободната търговия - и най-вече скандинавските - традиционно гледат с недоверие към прокарваната от правителствата индустриална стратегия, опасявайки се, че подкрепяните от държавата корпорации могат да се превърнат в прекалено скъпоструващи и неефективни гиганти. Както отбелязва в тази връзка шведският премиер Улф Кристерсон: "не е тайна, че сме сред многото държави, които твърдо се обявяват за свободна търговия и пазари".

Най-важното в случая е, членовете на ЕС да се концентрират върху обсъждането на въпроса, как създаването на пакет от субсидии за европейската индустрия да избегне "изкривявания" в една или друга посока на общия европейски пазар. Малките държави от Съюза се опасяват, че тези субсидии ще са от полза само за големите играчи като Франция и Германия, позволявайки им изкуствено да подкрепят собствените си компании за сметка на конкурентите им от по-бедните страни от ЕС.

Впрочем, битката за субсии може да излезе извън рамките на общия европейски пазар и да придобие глобални измерения. Това обаче би взривило опитите за формулиране на валидни за всички правила на търговия и може да върне света към "закона на джунглата". В тази връзка, някои се опасяват, че именно Франция може да даде старта на подобна надпревара. Според високопоставен европейски дипломат, цитиран от Politico: "Ако тръгнем по пътя на САЩ, редица трети държави и големи икономики ще сторят същото, а от това всички ще пострадаме".

Истината е, че тези дебати са удар в самото сърце на ЕС, като единен икономически пазар, а въпросът е, дали европейската солидарност ще оцелее след като Съюзът понесе очакваните мощни икономически удари.

Както споменах, през декември 2022 председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен предложи да бъдат облекчени правилата за оказване на извънредна държавна помощ в рамките на ЕС, за да могат страните членки на инвестират повече средства от бюджета в отраслите, които са най-засетгнати от мащабния "зелен" пакет на САЩ. Много европейски страни обаче, не са склонни да се задоволят само с това. Ако получат подобен картбланш да харчат пари по собствено усмотрение, за да се измъкнат от тресавището на проблемите си, това ще означава само едно. Германия отново ще използва мощният си бюджетен инструментариум, което моментално ще удари гръцките компании или другите конкуренти на германския бизнес, които в момента разчитат най-вече на евросубсидиите, плащани на практика също от германците. Очевидно в подобна битка ще победи онзи, чиито джобове са най-дълбоки, проблемът обаче е, че това ерозира общия европейски пазар. От една страна, Брюксел би искал да избегне надпреварата на субсидии със САЩ, но от друга - не желае да допусне подобна напревара между отделните членове на ЕС. И тъкмо затова разчита на европейските средства за да избегне разцеплението на единния европейски пазар.

Първата стъпка в това отношение е финансовото "подсилване" на плана REPowerEU, целящ премахване зависимостта на страните членки от руския газ. Според Урсула фон дел Лайен, за целта могат да бъдат използвни средствата от търговията с квоти за вредни емисии на борсата, която върви в рамките на ЕС (според някои, тази система се е превърнала в своеобразен "банкомат" на Съюза). Втората стъпка вероятно ще провокира повече спорове. Тя е свързана с предложението на Фон дер Лайен за създаване на Фонд за суверенитет на ЕС от септември 2022.

 

Косвените жертви

 

Докато европейските политици и бизнесът разсъждават, как да отговорят на предизвикателството на САЩ и да минимизират вредата за индустрията и икономиката на ЕС, американската пограма за възстановяване и връщане на работни места и стимулиране на националното производство върви с пълна пара. Вашингтон отделя средства, включително за понижаване цените на електромобилите до 7500 долара за брой. Разбира се, става дума само за онези, които са произведени в САЩ. И тъй като това касае и резервните части и акумулаторите за тези автомобили, те също трябва да са американско производство. Впрочем, вече става дума не само за тях, но и за суровините за производството им. Те също следва да са добити в САЩ и преработени в американски предприятия. Засега това изискване засяга само 40% от частите, но в бъдеще цифрата ще скочи до 80%. Другият вариант е суровините и частите да не са от САЩ, а от държави, които имат с тях договор за свободна търговия. Този критерий обаче изначално изключва Китай и тъкмо това е и една от основните цели. В случая, Германия и ЕС играят ролята на "косвени жертви" (тъй като въпросните критерии изключват и тях), към които САЩ очевидно не изпитват особено съчувствие. При това не става дума само за отделни изделия или индустриални компоненти, а за цели сектори от веригите на снабдяване. Ако стратезите в Брюксел бяха предвидили, как ще се развият събитията на политическата и икономическата сцена в Европа след руската инвазия в Украйна, ЕС вероятно би склонил навремето да подпише със САЩ прословутия Договор за трансатлантическо търговско-инвестиционно сътрудничество.

За да могат да се възползват от предимствата на американските държавни инвестиционни програми, европейските и азиатски компании започнаха да разширяват бизнеса си в САЩ, създавайки там нови производствени мощности или разширявайки вече съществуващите. Очертава се перспектива за прехвърлянето на ключови сегменти на производствените структури от Европа в Америка. Това ще окаже влияние върху развитието на автомобилната индустрия, включително свързаните с нея подизпълнители, и производителите на акумулатори. Под въпрос ще се окажат инвестициите в европейската автомобилна индустрия, особено германската. Сред примерите в тази посока са буксуващите проекти за изграждането на акумулаторния завод Northvolt в Хайде и разширяването на завода Tesla в Грюнхайд, край Берлин. Просто и двете компании предпочетоха да се концентрират върху активността си в САЩ. Впрочем, ако производителите на вятърни турбини от ЕС решат да прехвърлят производството си там, те също могат да разчитат на дотации в рамките на Закона за намаляване на инфлацията. Според докладите на експертите от Европейската комисия, очакванията са, че големите компании от сектора ще се опитат да прехвърлят производствените си мощности в САЩ. Така, шефът на Siemens Energy Кристиян Брух откровено заяви, че до края на 2023 ресурсите на индустрията, свързана с енергийния преход, ще бъдат преразпределени и собствената му компания вече ще инвестира повече в САЩ, а не в Европа. Сходни процеси текат и във водородната индустрия заради големите дотации и значително по-евтината енергия в Америка.

В тази връзка генералнят секретар на Hydrogenics Europe Йорго Хатцимаркакис прогнозира, че САЩ ще „изсмучат, като прахосмукачка”, европейския капитал в тези индустриални сектори. Така Америка може да заеме мястото на ЕС като световен лидер в сферата на индустрията на енергийния преход, която набира сили по целия свят.

Допълнителен стимул за прехвърлянето на предприятия от Европа в САЩ са цените на енергията, които в Америка са много по-ниски от европейските. В Германия например, стойността на природния газ и не само неговата, толкова нарасна, че в момента е неколкократно по-голяма от тази в САЩ. В момента водещите енергоемки предприятия в Европа са частично или напълно затворени. Така например, производителят на стомана ArcelorMittal значително ограничи производството на европейските си заводи. Производителят на азотни торове и голям доставчик в много отрасли на индустрията SKV Pisteric напълно прекрати производството си. Изпълнителният директор на Northvolt Петер Карлсон предупреждава, че: „при сегашните цени на електроенергията икономическата ефективност на енергоемките проекти в Германия се оказва под огромен въпрос”. На свой ред, изпълнителният директор на Ruhrgas AG Буркхард Бергман, дава следната диагноза на германската индустрия, традиционно нуждаеща се от големи количества природен газ: „тя е в критична ситуация”.

В същото време, прогнозите са, че до 2030 САЩ ще станат най-големия доставчик на газ за Европа. При това те получават двойна изгода от високите цени на енергията в Европа. От една страна, заради тях енергоемките европейски индустриални производства се прехвърлят в САЩ, а от друга - американците печелят от продажбата на огромно количество LNG на Стария континент. В сравнение с периода преди войната в Украйна, втечненият газ поскъпна четири пъти, а от февруари до края на декември 2022 обемите на доставения в Европа американския LNG са нараснали до почти 40 млрд. куб. м. Тоест, и в този сектор, американската индустрия просперира благодарение на европейските проблеми.

Ще припомня, че гигантът от САЩ Chenier изгражда нов терминал за втечнен газ на стойност 8 млрд. долара, за да покрие очакваното търсене в Европа. Компанията едва ли би инвестирала подобни средства в предприятие, което изцяло ще работи за износ, ако не разполагаше с достоверна информация, че цените на газа в Европа ще си останат достатъчно високи и в бъдеше, за да изплати вложенията си и да спечели от тях. Което беше потвърдено в началото на 2023 и от изпълнителния вицепрезидент на Cheniere Кори Гриндъл. Тоест, американските газови компании на практика не рискуват нищо. Войната в Украйна, т.е. в Европа, най-вероятно ще се проточи, да не говорим, че е възможна и ескалацията и във времето и пространството. Санкциите срещу Русия пък ще продължат да действат в течение на десетилетия. Прогнозите на експертите сочат, че до 2030 САЩ най-вероятно ще се превърнат в най-големия доставчик на природен газ в Европа, достигайки експортен обем от 170 млрд. куб. м годишно, което е доста повече, отколкото доставяха руснаците през предвоенната 2021 (155 млрд. куб. м). Продължавайки да плаща за скъпия американски втечнен шистов газ, ЕС финансира не само американската газова индустрия, но и - косвено - прехвърлянето на собствената си промишленост в САЩ. Както посочва в тази връзка хърватският анализатор Марио Стефанов: "Потвърждава се старото правило, че големите кризи в Европа стимулират развитието на американската индустрия, осигуряват изгодни сделки за САЩ и провокират бягството на европейските капитали в Америка."

 

* Национален консервативен форум

 

Поръчай онлайн бр.3 2024