Американската идентичност на кръстопът

През епохата на Просвещението в европейските интелектуални среди, на фона на задълбочаването на саморефлексията, се съживява интересът към античното наследство. Пак тогава понятието "цивилизация" постепенно се налага във философския дискурс. Смята се, че за първи път през Новата история то е използвано от маркиз Мирабо в неговия трактат "Приятел на законите (1757). След това към него се обръщат и такива автори като Никола Буланже, Пол Холбах и Жак-Антоан Кондорсе. При това, през ХVІІІ век цивилизацията се осмисля изцяло в контекста на европейската история и, съответно, се употребява само в единствено число. През следващото столетие са направени важни методологични стъпки в развитието на това понятие. Така, Франсуа Гизо вече говори за множество цивилизации.На свой ред, Шарл Ренувие, наред с общочовешката, въвежда понятието локална цивилизация. Хайнрих Рюкерт пък предлага цивилизациите да се разглеждат като уникални обекти. От втората половина на ХІХ век, понятието цивилизация става общопризнато и окончално се утвърждава в научния речник.

Малко теория

Разглеждането на международните процеси, които се характеризират във все по-голяма степен със съперничество и конфронтация, от гледна точка на цивилизационния подход, от една страна, ни осигурява сравнително балансиран аналитичен инструментаруим, а от друга - позволява да се абстрахираме от ситуативността и да анализираме външната политика на САЩ и отношенията им с останалия свят в един по-широк контекст.

Според основните тези на съвременната цивилизационна теория, развита от цяла плеяда изтъкнати мислители  - от Николай Данилевски (1) до Самюел Хънтингтън (2) - глобалната динамика се определя от вътрешната еволюция и системата на взаимоотношения между самодостатъчните цивилизации. При това, според Арнълд Тойнби, всички те формират общия поток на човешката история. Въпросните автори често се разминават относно броя и отделните параметри на цивилизацията. В същото време са единодушни за това, че самобитността на всяка цивилизация, свързана с нейните уникални исторически, политически, стопански, културни и географски характеристики, не само създава условия за взаимното им обогатяване, но и формира контурите на принципните сблъсъци помежду им. Хънтингтън очертава следните цивилизации, които според него формират сегашната "цивилизационна мозайка" в света: западна, китайска, японска, ислямска, православна (чиито център е Русия), хиндуистка, латиноамериканска и, в перспектива, африканска (3).

В същото време теорията не дава еднозначен отговор на въпроса, кое следва да се смята за антоним на цивилизацията. Последната традиционно се противопоставя на диващината и варварството. Тойнби определя състоянието на цивилизацията, която се оказва неспособна да отговори на екзистенциалните предизвикателства, като точка на пречупване, последвана от социален разпад. В знаменития си труд "Залезът на Европа" (1918) Освалд Шпенглер, напротив, твърди, че именно цивилизацията е състояние на упадък на културата, която вече е преминала през стадиите на възникване и разцвет. Според него, цивилизацията е нещо механистично, което вече не е способно на творчески порив и се задоволява само с имитиране и повторение на създаденото през предходия културен етап.

Въпреки това, цивилизацията може да бъде дефинирана като широко "ние", вътре в което всеки се чувства като органична част от цялото и се саморазграничава от "тях" (т.е. от останалите ) (4). От тази гледна точка, световната политика придобива широк формат, а на преден план сред движещите я сили излизат духовните явления, формиращи основите на една или друга цивилизация. Разбира се, би било непростимо опростяване да се смята, че от гледна точка на цивилизационния подход, глобалната политика се определя изключително от културни фактори. Но, в рамките на този подход, фундаменталните и дългосрочни противоречия в международните отношения са предопределени именно от културното многообразие на света. Невъзможността всички общества да бъдат подчинени на някакъв общ модел на развитие поражда напрежение и конфликти (5).

Тъй като основните различия между цивилизационните общности касаят въпросите на идентичността, ценностите, социалните норми, езика, религията, традицията и историята, изглежда закономерно, че в ситуации на конфликт (вътрешен или външен) ожесточената борба, освен пряко в сферата на политиката и икономиката, се разгръща и в социокултурната сфера. Вероятно именно това обяснява отчасти и разпространението на т.нар. "култура на отмяната" в Европа и Северна Америка (по отношение на "другите" култури), и изострящата се пропагандна война за сърцата и умовете на хората в условията на стратегическото отстъпление на Запада.

Дилемата на сигурността

В контекста на въпросите, касаещи сигурността, цивилизационният подход до голяма степен съвпада с конструктивистката теория за онтолотичната сигурност. Макар че в нейните рамки не съществува единна визия относно ключовите играчи (предлага се, като такива да се разглеждат индивидът, групите по интереси, обществото, държавата), тя също обръща специално внимание на проблемите на идентичността, културата, дискурсивната среда и рутинните социални практики. Впрочем, в рамките и присъства и сходната с цивилизационния подход метафора за "дома", като специфично социокултурно пространство, с което се съотнася индивидът и в което се вписва максимално органично.

Докато реалистичната школа в международните отношения разглежда предимно материалните и физически аспекти на сигурността, концепцията за онтологичната сигурност извежда на преден план духовните (психологически) и социални явления. От нейната гледна точка, дори в условията на изглеждащата абсолютна физическа сигурност на САЩ, в течение на значителна част от тяхната история, обществото и държавата могат да изпитват систематично усещане за незащитеност (6). То се корени в неопределеността на бъдещето, вътрешната неустойчивост (разделение), фрагментацията на идентичността или нестабилната международна ситуация. Стремежът към преодоляването на онтологичната незащитеност би могъл да мотивира предприемането на ирационални (поне на пръв поглед) външнополитически решения и действия.

В теорията на секюритизацията, формулирана от Бари Бузан и други изследователи от Копенхагенската школа, социалната област се определя като една от сферите на сигурността (7). В нейните рамки, като основен обект на защита се посочва идентичността, тъй като при нейното нарушаване, държавата и обществото вече не могат да съществуват. Тоест, цивилизацията може да се разглежда като максимално широко разбиране за колективното "ние", в чиито рамки следва да бъдат съхранени неговите най-фундаментални духовни начала, гарантиращи самоидентификацията, интеграцията и възпроизводството на културата.

САЩ като цивилизация

Ако анализираме формиралия се в САЩ, в рамките на западната цивилизация, самостоятелен историко-културен тип, можем да очертаем някои от най-характерните му особености. Американската цивилизация се развива паралелно с укрепването на САЩ. Ядрото и се формира в резултат от синтеза на протестантизма и демократизма. Религиозният компонент оформя нейната ценностна система, трудовата етика, индивидуализма и дуалистичното възприемане на света. Освен това, той е в основата на идеята за американската изключителност. На свой ред, гражданският елемент способства за утвърждаването на демократичното управление, институциите, либералните свободи, правото на частна собственост, отчетността на управлението, върховенството на закона, независимото правосъдие и разделението на властите.

Спецификата на американската цивилизация, която е сравнително млада, динамична и все още силно идеологизирана, е генетично свързана с европейската култура. Последната налага своя отпечатък върху нейната политическа сфера, включително външнополитическата. От една страна, идеологическите мотиви играят важна роля във външната политика на САЩ, като нерядко доминират над останалите, а от друга - приемствеността с европейските политически традиции, и най-вече с британските, формира основата на прагматизма (реализма) на САЩ в международните отношения. Той се проявява в трезвата оценка на собствените сили и стремежа към максимизиране на икономическата изгода, умението да се възползват от противоречията между съперниците и безкомпромисното отстояване на националните интереси.

Сплавта между религиозния и гражданския компоненти ражда концепцията на либералния глобализъм и специфичната месианска визия на САЩ за себе си и своята роля в света. Фактът, че Съединените щати се самовъзприемат като "фар на надеждата за цялото човечество" обяснява и стремежа им да унифицират света "по свой образ и подобие". Моралната обосновка на техните действия води до това, че интервенционистката външна политика за разпространение и налагане на демокрацията се разглежда не само като допустима, но и като необходима.

Месианизмът на САЩ се допълва от специфичния международно-исторически багаж, с който те разполагат. Липсата на сериозен опит уамериканците във взаимодействието им с другите държави и цивилизации на неконфронтационна и равноправна основа подхранва своеобразния максимализъм в тяхната външна политика - т.е. желанието да градят отношенията си останалите изключително по формулата "водач и воден". Тоест, би могло да се заключи, че същността на американската външнополитическа идентичност се проявавя в представата за специфичното (божествено) предначертание американците да бъдат носители на либерално-демократичните ценности на планетата. При това, в рамките на подобна логика, всяка враждебност по отношение на САЩ се възприема като принципна враждебност към прогреса и идеалите на свободата и демокрацията.

Психологията на вътрешното пречупване

От епохата на Великите географски открития насам доминацията на Запада се съпровожда с многопосочна експанзия, базираща се, освен на технологичното и военно превъзходство, и на сериозни културни предпоставки: античната философия, рационализма, християнските ценности, правната система, социалният плурализъм и индивидуализмът. С утвърждаването на постмодернизма обаче, ревизията на ключовите основи на собствената култура доведе до отслабването на пасионарния импулс на западната цивилизация и стимулира нейната фрагментация.

Осъщественият през 60-те и 70-те години на ХХ век в САЩ и другите държави от Запада екзистенциален обрат от социалноикономическия към социокултурния наратив в практическата политика доведе до изместване на акцента от социалния дневен ред към въпроса за ценностите. През същия период бе поставено и началото на фундаменталната трансформация на западната цивилизация. Тя се съпровождаше с отстъпление от юдео-християнските основи, експанзия на контракултулата, разпространение на политиката на идентичност и по-нататъшната еманципация на различните малцинства.

Най-силно обезпокоени от тези промени в САЩ бяха представителите на американския консерватизъм и по-точно на две големи негови течения - традиционализма и социалния консерватизъм. Те се обявиха против моралния релативизъм, дискриминацията на религионите конгрегации, легализацията на абортите (1973), узаконяването на еднополовите бракове (2015) и леките наркотици (на щатско ниво), разширяването на държавната намеса в социалната и икономическа сфери. Въпреки сериозната подкрепа от страна на значителна част от американците и електоралните им успехи в отделни периоди обаче, като цяло, те не съумяха да пречупят тази прогресистка тенденция в развитието на американското общество. Сред красноречивите свидетелства за това, от една страна, са осъществените в САЩ социално-либерални реформи, а от друга - ерозията на самото консервативно движение и, възходът (на основата на остатъците от него) на десния популизъм в лицето на "тръмпизма" (8).

Тоест, в резултат от форсираната реализация на социално-либералния проект, в САЩ беше стартиран процес на ревизия на основите на американската цивилизация - от историята на усвояването на континента и оценката за дейността на бащите-основатели до базовите социални практики, права и свободи. Тя до голяма степен способства за атомизацията и поляризацията на обществото. По този начин бе поставена под въпрос исторически формиралата се идентичност на САЩ, което доведе до нейната фрагментация. Американското общество се разпадна на минимум две части: прогресистката и космополитна Америка, отстояваща социалния либерализъм, населяваща предимно мегаполисите и крйбрежните щати, и "провинциалната" Америка, изповядваща социалния консерватизъм и традиционните ценности, чиито представители населяват предимно централните и южни щати, т.е. региона на т.нар. "ръждив пояс". Което навежда на мисълта, че в момента САЩ представляват "разделена демокрация", като ключовата разделителна линия касае именно въпроса за ценностите.

Външнопополитическите предизвикателства и отговори

В сферата на външната политика специфичните черти на американската цивилизация започват да се проявяват особено ясно след Втората световна война, когато САЩ се превръщат в лидер на западния свят във финансово, икономическо и военно-стратегически отношение. Пак тогава започва и изграждането на либералния международен ред. Реализацията на стратегията на САЩ за трансформиране на света съобразно принципите на глобализма, в комбинация с американската доминация, беше интезифицирана след разпадането на двуполюсната система на границата между 80-те и 90-те години на ХХ век. Именно тогава принципите и институциите на либералния ред, на практика, бяха разпространени по цялата територията на планетата.

Изглеждаше, че състоянието на международните отношения след края на студената война е изключително благоприятно за реализацията на месианската идея на САЩ. А изчезването на алтернативата, в лицето на СССР, на пръв поглед, убедително опровергаваше доводите на последователите на цивилизационния подход, потвърждавайки тезата на известния политолог Френсис Фукуяма за "края на историята", в смисъл, че развитието на човечеството е достигнало неизбежното утвърждаване на ценностите и институциите на либералната демокрация и пазарната икономика в глобален мащаб. Още в края на 90-те години обаче, се очертаха тенденции, сочещи, че либералната глобализация и универсализацията на света под егидата на САЩ имат, най-малкото, и обратна страна - ръст на регионализацията на политическите и икономически процеси, усилване на "културните войни" по линиите на цивилизационните "разломи" както на ниво региони, така и на отделните общества, включително и западните.

Впрочем, глобалната роля на САЩ не беше единодушно възприета като неизбежна и в американската обществено-политическа среда. Остри критики срещу имперските амбиции на Америка отправяха последователите на политическия анализатор и геополитик Патрик Бюкенън от средите на т.нар. "палеоконсерватори" (9). Ключовата им идея беше връщането към републиканските традиции във външната политика. Както можеше да се очаква обаче, през 90-те години "палеоконсерваторите" бяха успешно маргинализирани от "истъблишмънта". В резултат се наложи курсът за развитие на либералния интернационализъм. Обществено-политическата и експертната дискусия по този въпрос се активизира отново след 11 септември 2001. Тогава, на фона на трагичните събития, широка подкрепа получиха тезите на консерваторите за силово налагане на либералната демокрация в чужбина. За да обосноват необходимостта от интервенционистка външна политика те, до голяма степен, се опираха на идеята, че демократизацията на държавите и регионите, дори и ако е принудителна, априори би следвало да укрепи сигурността в света и да се превърне в благо за удостоените с нея народи, както разбира се и за самите САЩ (10).

След десетилетието на изключително активна външна политика на САЩ, през 2000-те, се оказа - най-вече в Близкия Изток - че смяната на нелибералните режими не води до автоматичното утвърждаване на демокрацията, а игнорирането на културните особености усилва противопоставянето срещу нехарактерните форми на политическа организация. Много сериозен удар за икономическия модел на САЩ и цялата либерална глобализация се оказа финансово-икономическата криза проз 2008-2009 - най-голямата до този момент от времената на Голямата депресия. На този фон редица възходящи силови центрове (Китай, Русия, Индия, Турция) започнаха все повече да се ориентират към изграждане на идентичността си на автохтоннна цивилизационна основа, оспорвайки прокарваните от американците принципи, ценности и институции.

През 2010-те години усилията на САЩ за трансформиране на света започнаха да се сблъскват с още по-осезаеми препятствия. Стимулирането на революционните вълни в рамките на "Арабската пролет" доведе до нестабилност в близкоизточния регион, граждански войни, ръст на радикализма и международния тероризъм и миграционни потоци към западните държави. Още повече се изостри проблемът с "безкрайните" войни на САЩ в Ирак и Афганистан. След кратковременното подобряване на отношенията с Русия по време на първия мандат на президента Барак Обама се разразиха сериозни международни кризи, свързани със случващото се в Сирия и Украйна. При управлението на Доналд Тръмп противопоставянето между САЩ и Китай започна да придобива и стратегическо изражение в политическата и икономическа сфери. То получи военното си оформление след като в Белия дом влезе Джо Байдън и беше създаден алиансът AUKUS (Австралия, Великобритания, САЩ). Много сериозно се отрази върху възприемането на САЩ като глобален лидер, както на международната сцена, така и вътре в страната, хаотичното изтегляне на американските войски от Афганистан през лятото на 2021.

Важен фактор за регионализацията на световната политика и икономика се оказа и пандемията от коронавирус. Тя постави по нов начин проблемите за сигурността. Дълбоката интеграция в глобалната икономика и либералния ред престана да се разглежда единствено като благо, а и като източник на рискове. Особено значение придобиха въпросите за самодостатъчността на държавите и стабилността на техните управленски, финансово-икономически и социални системи. При това нелибералните, от гледна точка на САЩ, държави (Китай и Русия) нагледно демонстрираха високата си ефективност в борбата с епидемиологичната заплаха. Очерталите се в последно време последици от войната в Украйна и особено наложените от САЩ и съюзниците им безпрецедентни санкции срещу Русия, на практика, окончателно погребаха глобалния либерален проект. Или поне онази негова форма, наложила се след края на студената война.

Тоест, ако разглеждаме либералната глобализация като практическо изражение на "специалната мисия" на САЩ в света, можем да констатираме, че американската външнополитическа идентичност се намира в състояние на фрагментация. Причина за това е цял комплекс от процеси: възходът на незападните центрове на сила създава алтернатива на американските ценности и култура, които се смятаха за универсални; нарастването на броя на незападните центрове застрашава доминацията на САЩ в световната политика и икономика; фактическият отказ на Вашингтон от принципите на либералния световен ред (икономическите войни и санкционната политика) поставя под въпрос идейното съдържание на американската външна политика; ограничаването и фактическия отказ на САЩ от либералния световен ред ерозира институционалната опора на тяхната външна политика в лицето на международните организации и глобални режими, създадени или утвърдили се през последните три десетилетия.

Поглед към бъдещето

Днес е налице трансформация на ключовите параметри на американската цивилизация, което води до фрагментиране на идентичността на САЩ както във външно-, така и във вътрешнополитически план. От една страна, с разпространението на модернизма, в американското общество нарастват критиките и стремежът към равизиране на редица ключови параметри на САЩ (юдео-християнските ценности, ролята на религията в живота на обществото, утвърдилата се интерпретация на историята, културата на англосаксонското етническо ядро и т.н.). От друга страна, осъществяващите се от границата между ХХ и ХХІ век насам фундаментални промени в глобалната политика и икономика, характеризиращи се с възхода на незападните цивилизации, поставят под въпрос предишната форма на либералната глобализация начело със САЩ, която постоянно се разширяваше след края на студената война.

Промените в идентичността на САЩ способстват за изострянето на усещането за незащитеност у значителна част от американското общество. Това намира отражение в конкретни политически явления и на първо място в ръста на популистките настроения "отдясно" и "отляво", както и в задълбочаването на "ценностния конфликт" в обществото. Президентският мандат на Тръмп беше до голяма степен симптоматичен, но послужи само като своеообразна лупа, прояснила нарастващите социокултурни, икономически и политически противоречия. С усилването на кризисните процеси в икономиката, нарастването на миграционните потоци и липсата на адекватни политически решения разцеплението в обществото продължава да се задълбочава, катализирайки по-нататъшни промени в американската идентичност. Но макар че тенденцията към вътрешнополитическа поляризация и трансформация изглежда стабилна в средносрочна перспектива, все още не може да бъде квалифицирана като фатална за бъдещето на американската цивилизация.

В същото време външнополитическата идентичност на САЩ се сблъсква с най-голямата заплаха за последните трийсет години. В условията на деконструкция на предишния формат на глобализацията и либералния световен ред, възникват редица въпроси относно контурите на бъдещото устройство на света, както и за ролята и мястото на САЩ в него. Струва ми се, че се очертават три основни варианта за развитие на събитията:

- Усилване на ревитализацията и консолидацията на Запада около американското ядро, в резултат от което идентичността на САЩ ще се стабилизира (най-вече във вътрешно-цивилизационно отношение). Във външната политика универсализмът на САЩ и тяхната идентичност ще продължат да бъдат подложени на натиск. Другите културни центрове, в лицето на  Китай, Индия, Русия и, евентуално, Турция, ще се опитат да формират самостоятелна идентичност на автохтонна културна основа и да разширят границите на собственото си социокултурно пространство, укрепвайки своята онтологична сигурност.

- САЩ ще успеят да възстановят глобалната си доминация, изолирайки Русия и надделявайки в острото съперничество с Китай. Ще станем свидетели на връщане на алтернативните центрове под лидерската егида на САЩ, рестарт на глобализацията, под американско ръководство (вероятно, на основата на идеите за глобалното климатично регулиране) и частична реставрация на либералния ред. Това ще стимулира реконструкцията на идентичността на САЩ във вътрешната и външна политика, на идейните основи на (ляво)либералната идеология и глобалната мисия на Америка в света. Сблъсъкът между цивилизациите ще бъде прекратен на глобална равнище, но ще си остане и дори ще се усили на регионално или междудържавно.

- В резултат от задълбочаването на вътрешнополитическата/социокултурната трансформация и по-нататъшното формиране на полицентричен световен ред, фрагментацията на американската идентичност ще продължи. САЩ постепенно ще се откажат от принципа за универсалността на собствените си ценности и стремежа да ги наложат на останалите цивилизации, което пък ще доведе до формулирането на нови параметри на идентичността. Акцентът ще се измести към уникалните черти на американската цивилизация. В тази връзка, може да се очаква ерозия на консолидацията между Европа и САЩ и укрепване на европейската стратегическа независимост, но в същото време ще намалее конфронтацията на САЩ с незападните цивилизации.

Източници

1. 1. Данилевский Н.Я. Россия и Европа. Взгляд на культурные и политические отношения славянского мира к германо-романскому. М.: Книга, 1990.
2. 2. Хантингтон С. Столкновение цивилизаций / пер. с англ. Т. Велимеева. М.: Издательство АСТ, 2003.
3. 3. Ibid. С. 54-60.
4. 4. Хантингтон С. Столкновение цивилизаций / пер. с англ. Т. Велимеева. М.: Издательство АСТ, 2003. С. 51.
5. 5. Ibid. С. 27.
6. 6. Ibid.
7. 7. Buzan B., Wilde J., Waever O. Security: A New Framework for Analysis. Boulder, CO: Lynne Rienner, 1998.
8. 8. Сокольщик Л.М. Американский консерватизм и вызов популизма: теоретический и идеологический аспекты // Полис. Политические исследования. 2021a. № 1. С. 78–93.
9. 9. Сокольщик Л.М. Американский консерватизм и вызовы внешней политике США в XXI веке: между интервенционизмом и изоляционизмом // Контуры глобальных трансформаций: политика, экономика, право. 2020. Т. 13. № 4. С. 278–291.
10. 10. Ibid.

* Научен сътрудник в Центъра за комплексни европейски и международни изследвания в Научно-изследователския университет Висша школа по икономика в Москва, експерт на Руския съвет за международни отношения