(Не)възможната "евразийска Антанта"

В рамките на срещата на върха в иранската столица се осъществиха както тристранни, така и двустранни срещи между руския президент и колегите му от Иран и Турция, а също и между последните двама, чиято цел бе развитието на икономическите отношения и реализацията на нови съвместни проекти.

Между другото, това бе едва второто посещение на Путин в чужбина след началото на войната в Украйна (първото беше в Таджикистан). Ще припомня също, че Техеран, който вече над 40 години живее в условията на сурови санкции, се оказа един от малкото съюзници на Москва на международната сцена, след 24 февруари 2022.

След разговорите, лидерите на трите държави приеха съвместна декларация, в която потвърждават стремежа си към укрепване на сътрудничеството между Русия, Иран и Турция в името на постигането на стабилна и жизнеспособна нормализация на ситуацията в Сирия. Според тях, сирийската криза може да бъде разрешена само по пътя на дипломацията, а страната следва да се управлява от самите сирийци, без намесата на външни сили. Бяха разкритикувани санкциите срещу Дамаск, както и „деструктивната намеса” на Вашингтон. Както заяви в тази връзка руският президент Путин, САЩ следва „да прекратят ограбването” на Сирия и да върнат териториите отвъд река Ефрат под контрола на правителството на Асад, при това той изрично подчерта, че това е обща позиция на Русия, Турция и Иран. Беше акцентирано и върху необходимостта цялата хуманитарна помощ за страната да се разпределя от официалните местни власти. Както е известно, САЩ и съюзниците им все още не са изпълнили поетите от тях ангажименти за подкрепа на проектите за възстановяване на инфраструктурата в Сирия и продължават да политизират темата за оказване на хуманитарна помощ на Дамаск. В резултат от това през последната година не бяха изпълнени западните обещания за възстановяване на базовата социално-икономическа инфраструктура в страната и за смекчаване на санкциите.

Формално, в съвместната декларация нямаше нищо ново. Въпреки това обаче, тристранните преговори в Техеран показват наличието на определени промени, които са най-видими в отношенията между Русия и Иран.

В тази връзка ще припомня, че на връщане от срещата на високо равнище в иранската столица турският президент Реджеп Ердоган също призова публично САЩ да напуснат сирийските територии, източно от Ефрат. Той акцентира върху факта, че това е един от резултатите от срещата на процеса от Астана, в която участваха държавните глави на Турция, Русия и Иран. Според него, Вашингтон подкрепя прокюрдските Отряди за народна самоотбрана. Все пак Ердоган допуска и САЩ само да прекъснат подкрепата си за тях, приемайки ги за терористична организация.

Междувременно обаче, кюрдският сайт North Press Agency публикува снимка на срещата на командващия CENTCOM генерал Майкъл Курила с командващия частите на Сирийските демократични сили (СДС), сред които са и въпросните кюрдски отряди. На нея генералът е заявил, че „американските военни и правителствени институции се противопоставят на всяка евентуална турска атака срещу Североизточна Сирия.“

Точно по същото време командващият руската армия в Сирия генерал Александър Чайко се срещна в руската военната база в Камишли с представители на СДС и им представи план за предаване на контрола върху пограничните територии между Сирия и Турция, както и на граничната автомагистралата M4, на сирийската армия. Споразумение в подобен дух беше прието в Сочи между Турция и Русия през 2019, но остана неизпълнено. Според текста, руските военни имат специални задачи за наблюдение на трафика по пътната артерия. Ще припомня и, че иранският духовен лидер аятолах Али Хаменей директно призова в Техеран руския президент Путин да изгони американците от Сирия.

Беше демонстрирано пълно единодушие и по въпроса за необходимостта от пълното ликвидиране на остатъците от Ислямска държава в региона.

Въпреки, че чисто формално срещата в Техеран беше посветена на „сирийския въпрос”, реалният и дневен ред излезе от тези рамки, тъй като участниците са наясно, че решаването на този въпрос следва да бъде поставено на нова основа, а именно на взаимноизгодното и мащабно търговско-икономическо сътрудничество между трите държави. Сред причините за това е появата на нови елементи в ситуацията в региона, което стана ясно и в хода на близкоизточната обиколка на Байдън. На първо място, става все по-очевидно, че по ред причини отношенията на Русия, Иран и Турция със САЩ деградират, макар и по различен начин. Москва е подложена на изключително сурови санкции заради войната, която води в Украйна. Преговорите между Вашингтон и Техеран за ядреното споразумение на практика се провалиха, което накара Байдън да втвърди тона към Иран, опитвайки се формира против него поредната регионална военна коалиция с участието на Израел и държавите от Персийския залив. Ясно е също, че отношенията между Турция и САЩ продължават да деградират. Както посочва в тази връзка хонконгското издание Asia Times, преди Вашингтон се отнасяше по-търпимо към някои аспекти на вътрешната политика на Ердоган, касаещи спазването на демократичните принципи. Но след като турският лидер се ориентира към разширяване на военно-техническото сътрудничество с Русия, купувайки руските ракетни системи С-400, САЩ започнаха да налагат различни санкции на Турция: беше наложена забрана за турския износ на стомана и алуминий, а страната бе изключена от програмата за създаване на „общ” ударен изтребител F-35. Последваха и други санкции. Освен това Байдън беше вбесен от факта, че Ердоган не подкрепи антируските сакции и призовава Запада да не изолира Москва, а да заложи на диалога. Според редица американски експерти, мнозина близкоизточни лидери „смятат, че политиката на САЩ в региона е загубила предишните си ясни цели и в момента се колебае, подобно на махало”. Затова и отношенията между Вашингтон и ключовите държави от Близкия Изток стават все по-сложни, а дипломатическата способност на Вашингтон да формира общорегионален консенсус се оказва под въпрос.

Иран-Турция

Както е известно, в присъствието на турския президент Реджеп Ердоган и иранския му колега Ибрахим Раиси, в рамките на форума в Техеран, бяха подписани осем двустранни споразумения за сътрудничество в сферата на транзитните превози, науката и културата, спорта, енергетиката, селското стопанско и търговията. По време на съвместната пресконференция Ердоган акцентира върху икономическия аспект на сътрудничеството между Анкара и Техеран, посочвайки, че: "страните ни си поставят за цел да повишат обема на взаимния стокообмен до 30 млрд. долара, което означава той да нарасне неколкократно". Според него, в момента стойността му е 7,5 млрд. долара. На свой ред, Раиси определи посещението на турския си колега като повратен момент и съобщи, че по време на преговорите двете страни са обсъждали съвместното изграждане на индустриални центрове, технологични и научни паркове, както и удължаването на 25-годишния договор за доставка на ирански газ за Турция. С други думи, преговорите не касаеха само въпросите на сигурността (борбата с тероризма, наркотрафика и организираната престъпност), а и икономическото сътрудничество.

Разбира се, стремежът на Анкара и Техеран към развитие на двустранното икономическо сътрудничество не означава, че разногласията между тях са се изпарили. В тази връзка ще припомня, че по време на разговорите си с Ердоган иранският духовен лидер Али Хаменей разкритикува намерението на Турция да осъществи поредна военна операция против кюрдите в Северна Сирия, тъй като според него, това "би било от полза за терористите". От друга страна, следва да отдадем дължимото на турския президент, който - независимо от всичко - търси сфери, в които Анкара и Техеран биха могли да действат заедно. Той, в частност, изтъкна, че действащата в Иран Партия за свободен живот на Кюрдистан, Кюрдската работническа партия, сирийският Демократичен съюз и действащите в неговите рамки кюрдски Отряди за народна самоотбрана, както и движението на турския духовник Фетхулах Гюлен, представляват много сериозно предизвикателство за сигурността на Турция и Иран и подчерта, че двете страни следва съвместно да им се противопоставят.

Въпреки донякъде демагогския им характер, тези твърдения на турския президент очевидно попаднаха на благодатна почва, той като активността на кюрдските сепаратистки групировки действително застрашава и националната сигурност на Иран. Впрочем, в Техеран не изпитват симпатии и към избягалия в САЩ Гюлен. Тоест, въпреки наличието на определени противоречия, в момента Анкара се нуждае от Техеран за съвместното им противопоставяне на други играчи.

Русия-Иран

Доста по-различен бе тонът в преговорите между руския президент Владимир Путин и иранските лидери. Сред причините за това е, че и двете страни не приемат т.нар. "сирийска опозиция", част от която се ползва с подкрепата на Турция. Освен това, за сближаването между Русия и Иран способства наличието на такъв мощен общ противник, като т.нар. "колективен Запад". Неслучайно, по време на преговорите с руския президент, иранският духовен лидер Али Хаменей открито заяви, че "събитията в света показват необходимостта от активизиране на двустранното сътрудничество между Иран и Русия". Според него, страната му е заинтересована от задълбочаване на икономическото сътрудничество с руснаците: "Нашите две страни са подписали множество меморандуми за взаимно разбирателство и споразумения, включително и в петролно-газовата сфера, чието изпълнение е приоритет за нас".

Хаменей ясно даде да се разбере, че икономическото сътрудничество между Русия и Иран е необходимо и отговаря на интересите на двете страни в условията на наложените им от Запада санкции. Особено показателен в тази връзка бе коментарът му относно войната в Украйна: "Войната е жесток и труден въпрос и Ислямската република е обезпокоена от факта, че от нея страдат най-много обикновените хора. Но, що се отнася до Украйна, ако вие (т.е. Русия - б.а.) не бяхте поели инициативата, войната щеше да бъде започната от другата страна... Ако НАТО не беше спряна в Украйна, след извество време те щяха рано или късно да започнат същата война, под предлог, че "кримският въпрос" следва да бъде решен".

Ще припомня, че почти едновременно с началото на преговорите, руската корпорация Газпром подписа меморандум за стратегическо сътрудничество с Иранската национална петролна компания (NIOC). Споразумението на стойност 40 млрд. долара предвижда разработването на петролните находища на иранския остров Киш, развитието на гигантското петролно находище "Южен Парс", както и разработването на шест други петролни находища, осъществяване на двустранен обмен на газ, петролни и газови продукти, приключването на съвместните проекти за LNG-терминали и изграждането на експортни газопроводи.

На свой ред, руските железници (РЖД) ще изградят на иранска територия 146-километрова железопътна линия, което ще позволи създаването на железопътен коридор, свързващ жп мрежите на Русия, Азербайджан и Иран и позволяващ пускането на директни влакове от Санкт Петербург до иранските пристанища в Персийския залив.

В сферата на ядрената енергетика Русия потвърди, че е готова да посредничи за възстановяването на пълноценното сътрудничество между Международната агенция по енергетика (МАЕ) и Техеран. Освен това двете страни се споразумяха да използват по-активно националните си валути във взаимната търговия (ще припомня, че в навечерието на тристранната среща Техеранската валутна борса започна да търгува с рубли, което допълнително ще улесни двустранната търговия).

Освен това, в края на юли, Русия и Иран подписаха меморандум за разбирателство, въз основа на което беше взето решение за обслужване на руските самолети и вноса в Русия на произведени в Иран самолетни детайли и оборудване. Според говорителя на иранското Управление на гражданската авиация Миракбар Разави, меморандумът включва и осъществяване на ремонт, техническо обслужване и поддръжка на руските самолети в ирански заводи.

Тоест, Москва и Техеран осъществяват съвсем реално сближаване.

Мотивите за това са очевидни. Русия и Иран се стремят съвместно да се противопоставят и преодолеят наложените им от Запада санкции. За целта те следва не само да увеличават двустранния си стокообмен, но и да укрепват техническото сътрудничество помежду си. Впрочем, налице е и друг, не чак толкова очевиден фактор за сближаването на двете страни. Иран съществува в условията на западните санкции още от времето на Ислямската революция през 1979. При това, навремето, отношенията между Съветския съюз и режима на аятоласите не бяха никак добри. Сега обаче сме свидетели на точно обратния процес и Иран е силно заинтересован да запълни отчасти създалия се след изтеглянето на западните компании от Русия вакуум, развивайки активно икономическото сътрудничество с руснаците. Без да споменаваме интереса на режима в Техеран от победата на Русия във войната с Украйна и икономическото отслабване на Запада.

Русия и Иран - конкуренти или съюзници в енергийната сфера?

Според мнозина, продължаващото сближаване между Русия и Иран в енергийната сфера може да се превърне в проблем за западните държави. Както е известно, взети заедно, двете страни контролират над 40% от световните запаси на природен газ и 15% от тези на петрол. И двете са обект на санкции от страна на ЕС и САЩ, затова в основна задача на очертаващия се алианс вероятно ще бъде ограничаването на негативното въздействие на санкциите и доставките на ресурси до консуматорите в държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион. В тази сфера Русия и Иран биха могли да си помогнат взаимно.

В момента Русия добива около 10 млн.барела петрол дневно и около 760 млрд. куб. м газ годишно. Петролният добив на Иран е около 3,8 млн. барела на денонощие, при положение, че преди Ислямската революция той бе достигнал 7,7 млн. барела. Добивът на газ пък е малко на 250 млрд. куб. м годишно.

Двете страни винаги са били конкуренти на енергийния пазар. В тази връзка ще припомня, че още в края на 70-те години на ХХ век Европейската общност планираще да изгради газопровод от Иран, но наложените от САЩ санкции срещу Техеран след Ислямската революция направиха това невъзможно. В резултат, в основен доставчик на газ за Европа се превърна СССР, а за целта беше изграден газопроводът "Уренгой-Помари-Ужгород".

Днес САЩ отново се опитват да разиграят иранската карта против руснаците, обсъждайки условията за премахване на санкциите, касаещи петролния износ на Иран.

Потенциално, иранският петрол Iranian Light действително би могъл да стане алтернатива на руския сорт Urals за европейските нефтопреработвателни заводи, които в момента са силно зависими от доставките на руски енергоносители. При това нещата не опират само до сходните характеристики на двата сорта петрол, но и до това, че Иран е в състояние да предостави на Европа съпоставими с руския износ обеми енергоносители.

От друга страна обаче, сътрудничеството с Москва може да се окаже по-изгодно за Техеран, отколкото простата отмяна на американските санкции, които иранците вече се научиха да заобикалят успешно. Иран се нуждае от нови газопроводи, тъй като в момента доставя по съществуващите маршрути към Турция твърде незначителни обеми енергоносители, в сравнение с потенциалните добиви. Така, през 2021, целият износ на газ от страната бе едва 18 млрд. куб. м, освен това иранците не произвеждат втечнен газ (LNG). Както е известно, Техеран отдавна се опитва да осъществия мащабен проект за изграждане на газопровод до Индия, през Пакистан (IPI). Той е съгласуван и одобрен от трите страни и дори беше започнал да се изгражда, но в момента е спрян по чисто политически причини (противоречиятя между Индия и Пакистан). При това в строителството му трябваше да участват и руски компании, а също да бъде използвано специализирано руско оборудване. След тристранната среща в Техеран този проект би могъл да бъде възобновен и съгласуван наново с Делхи и Исламабад.

Освен това иранците ще трябва да разширят проучвателните работи, както и да увеличат значително добивите на петрол и газ. И тук Русия също може да им помогне. На свой ред, Иран би могъл да и предостави оборудване и да сподели някои свои технологии в сферата на петролната и газовата химия, които са доста добре развити в страната.

Разбира се, сътрудничеството между Иран и Русия в енергийната сфера има и много сериозен политически аспект. Ако двете страни съгласуват механизмите си за заобикаляне на санкциите на ЕС и САЩ, както и да координират действията си по отношение на износа на енергоносители, европейските държави ще могат да разчитат единствено на нарастването на петролните доставки от Саудитска Арабия и ОАЕ, както и на тези на LNG от САЩ и Катар, което е твърде малко вероятно и неминуемо ще доведе до още по-голям ръст на и без това изключително високите цени. Тоест, на практика, ЕС ще бъде принуден да използва различни "сенчести" схеми за покупка на руски и ирански енергоносители.

Пред двете страни се очертават и нелоши перспективи за подялба на пласментните пазари и координиране на експортната активност в рамките на ОПЕК+. Според редица експерти, особено значение в новата ситуация придобиват различните механизми за преодоляване на действащите срещу двете страни санкции - например възможностите за суапови доставки (през посредници), заместване на санкционните стоки, пренасочване на доставките - както в търговията с петрол и газ, така и при закупуването на необходимото оборудване. Друго важно направление на иранско-руското сътрудничество очевидно ще бъде ядрената енергетика - както е известно, руснаците активно участват в изграждането и обслужването на различни обекти на иранската ядрена енергетика и най-вече на АЕЦ Бушер.

Впрочем, евентуалното формиране на иранско-руски енергиен алианс ще се отрази не само на Европа, но и на държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион. При това, те едва ли ще го посрещнат с възторг, тъй като в момента Китай и Индия например, внасят ирански и руски петрол с много сериозна отстъпка, но ако руските корпорации и Националната иранска петролна компания (NIOC) започнат да координират действията си, тези отстъпки сериозно ще намалеят.

Турция-Русия

Макар че Турция е член на НАТО, отношенията и с Русия и Иран също са изключително важни. За Анкара е от голямо значение, че Москва и Техеран се противопоставят на действията на САЩ и Израел в региона, при това далеч не само заради Сирия. Много по-важни за турците са кипърският въпрос и конфронтацията им с Гърция. А, както е известно, САЩ (а също и Франция) открито въоръжават Гърция. През последните години Израел също развива сътрудничеството си с южната ни съседка и доставя оръжие на Атина. Освен това, доскоро Израел се противопоставяше на турската политика в Източното Средиземноморие.

Въпреки постигнатата в последно време нормализация на турско-израелските отношения, Анкара не е във възторг от военното сътрудничество на Гърция с Израел. В края на юни например, турската агенция "Анадолу" съобщи (цитирайки Newsport.gr), че Гърция възнамерява да подпише с израелската компания Rafael Advanced Defense Systems Ltd. договор за доставката на 27 ракетни системи Spike на стойност 370 млн. евро, като първите ще пристигнат през 2023. Очаква се ракетните комплекси да бъдат разположени в граничната с Турция североизточна гръцка провинция Еврос, както и на егейските острови. С ракети Spike NLOS ще бъдат снабдени и закупените от САЩ ударни хеликоптери АН-64 и патрулни катери Mark V.

Тоест, САЩ, Франция и Израел целенасочено въоръжават най-големия враг на Турция. В тази ситуация за Анкара е много важно да открие подходящия "противовес" на това трио. Най-подходящ за целта изглежда Иран, макар че Русия, която в момента е в открита конфронтация със САЩ и Франция, също може да бъде използвана. За Турция е важно двамата и "съюзника" от НАТО, както и Израел, да имат проблеми с Иран и Русия. На този фон Анкара възнамерява да развива икономическото си сътрудничество с Техеран и Москва. Освен това, турските стратези вероятно разчитат, че сегашният сблъсък между Русия, от една страна, и САЩ и ЕС - от друга, ще отслаби и двете страни и Турция просто следва да изчака подходящия момент за да "реши проблемите си с Гърция относно егейските острови и Западна Тракия", особено ако в крайна сметка "колективният Запад" претърпи военно поражениие в прокси-войната с руснаците в Украйна.

Впрочeм, на срещата между Путин и Ердоган в Техеран бе засегната и болната тема за продоволствената сигурност, по която (както и по редица други) Русия активно си сътрудничи с Турция. Това беше погвърдено и от изказването на Путин, непосредствено след двустранната му среща с Ердоган, в което той благодари на турската страна за съдържателните и резултатни преговори, провели се в Истанбул на 13 юли, в резултат от което бяха улеснени доставките на руско и украинско зърно на световните пазари. Руския президент подчерта, че отношенията на страната му с Турция се развиват "въпреки всичко" и стокообменът между тях нараства със сериозни темпове. Доставките на Газпром формират почти половината от турския газов внос, а руските компании покриват около 25% от вноса на петрол в страната.

Освен това, Русия и Турция също обсъждат възможността да се откажат от долара и да използват националните си валути, при плащанията за енергийните доставки. Предвид западния санкционен натиск и опитите за ограничаване присъствието на руските енергоносители на световния пазар, създаването на алтернативни платежни системи става още по-належащо.

Както можеше да се очаква, в разговорите помежду си Путин и Ердоган са отделили сериозно внимание и на друг важен проблем - разрешаването на "карабахския въпрос".

Впрочем, двамата отново се срещнаха в началото на август в Сочи, където, според анализаторите, са отворили "нова страница в двустранните отношения". Стана ясно и, че укрепвайки сътрудничеството с Москва, Анкара не се съобразява особено с Вашингтон, а се стреми да провежда самостоятелна политика. Специално внимание на срещата беше отделено на партньорството в енергийната сфера. Освен това, на фона на ескалиращата санкционна война между Запада и Русия, двамата лидери се споразумяха Турция да плаща частично за руския газ в рубли, както и за преминаване на цялата двустранната търговия в рубли. Това нямаше как да не провокира остра реакция в Европа и САЩ - както посочи в тази връзка Financial Тimes, най-голяма безпокойство там са породили изразените от Путин и Ердоган намерения за разширяване на взаимодействието в сферите на икономиката и търговоята.

"Тройният алианс"

Всеки от участниците в очертаващия се "Троен алианс" между Русия, Иран и Турция, който някои наблюдатели побързаха да нарекат "евразийска Антанта" (по аналогия с формиралото се през 1907 "Тройно съглашение" - Triple-Entente, между Франция, Британската и Руската империи), има достатъчно сериозни собствени причини за това. Анкара например би искала да осъществи поредната си военна операция срещу кюрдите в Източен Ирак и Северна Сирия. Освен всичко друго, Ердоган има и чисто вътрещнополитически причини за това, тъй като разчита по този начин да повиши рейтинга си, който напоследък бе силно ерозиран заради задълбочаващите се икономически проблеми и високата инфлация.

Сред основните пречки пред тези негови планове обаче е подкрепата за кюрдите от страна на САЩ, което обяснява и изключително твърдата на моменти реторика на турския президент към Съединените щати и Запада, като цяло. В тези условия Турция е заинтересована от подкрепата на Иран и Русия, които на практика контролират режима на Башар Асад в Сирия.

На свой ред, Иран се нуждае от подкрепата на Москва за запазване режима на Асад, както и за възобновяването на "ядрената сделка" със западните държави, докато руснаците виждат в алианса с Техеран икономическа полза, възможност да се сдобият с ирански дронове, както и (което вероятно е най-важното) начален етап от евентуалното формиране на мощна антизападна "евразийска коалиция".

В тази връзка Русия разчита да постигне споразумение за руски инвестиции в иранския добивен сектор, по примера на Китай. Както вече споменах, руският икономически гигант Газпром подписа меморандум за стратегическо сътрудничество с NIOC на стойност 40 млрд. долара, предвиждащ участието му в разработването на газови и петролни находища в Иран.

Както посочва в тази връзка британският The Guardian: "Техеран нееднократно изразяваше готовност да подпише дългосрочни икономически споразумения с руския бизнес, който в момента е подложен на безпрецеденти западни санкции. По данни на съвместната Иранско-руска търговска палата, след началото на войната в Украйна износът от Иран към Русия е нараснал значително".

Според редица експерти, направеното по време на срещата в Техеран официално изявление на иранския духовен лидер Хаменей относно конфликта в Украйна излиза извън рамките на по-предпазливата подкрепа за Русия, демонстрирана от Китай например. Те смятат, че в момента интересите на Русия и Иран съвпадат повече от когато и да било. Тоест става дума за своеобразен "брак по сметка", сключен в противовес на опитите на Вашингтон да формира в Близкия Изток алианс между Израел и сунитските арабски държави с цел да ограничи влиянието на Русия, Иран и Турция в региона. Техеран отдавна е подложен на санкции, сега същото се случва и на Русия, затова двете страни се стремят да укрепят икономическото си сътрудничество. В частност, Москва би искала да се споразумее с Техеран да може да използва иранските логистични маршрути за транзита на руски петрол към Индия и Китай.

Впрочем, някои американски коментатори, свързаха участието на Путин на срещата в Техеран и с желанието на руснаците да получат ирански дронове, както и да организират съвместно с турските компании производство на дронове "Байрактар". И макар че тези твърдения първоначално бяха отречени от иранците, както и от турската компания - производител на въпросните дронове, постигането на подобни споразумения не бива да се изключва, особено предвид факта, че преговорите между САЩ и Иран относно "ядрената сделка" се оказаха в задънена улица, а без постигането и няма да бъдат премахнати и санкциите върху износа на ирански петрол, което би могло да влощи положението на управляващите в Техеран на фона на ескалиращото обществено недоволство. В същото време, за Иран и Турция, преговорите с Русия са и елемент от опитите им за натиск и шантаж срещу САЩ. Както посочва в коментар за Deutsche Welle гостуващият професор в Католическия университет на Милано Саид Абдорасул Дивсалар: „Възможно е Иран да иска да демонстрира на Запада, че има алтернатива и, че разполага с влияние и извън границите на Близкия Изток. Техеран не може да се откаже от отношенията си с Русия, докато няма алтернативи на Запад”.

На свой ред научният сътрудник в Германския институт за международни отношения и сигурност Хамидреза Азизи смята, че сближаването между Иран и Русия е свързано със сходната им визия за света, като с течение на времето то само се усилва: „И двете държави се обявяват против американската доминация в международните отношения и се стремят да и се противопоставят. Освен това, напрежението в отношенията между Иран и западните държави постоянно нарастваше, още от създаването на Ислямската република през 1979. Най-вероятно това хронично напрежение няма да изчезне скоро, което означава, че Техеран ще продължи да се ориентира към Изтока”.

Към сходна позиция се придържа и експертът по Близкия Изток в американската Фондация „Херитидж” Джеймс Филипс, според който: „Иран и Русия станаха съюзници по време на конфликта в Сирия, където успешно координираха усилията си в подкрепа на президента Асад. В миналото руснаците продаваха на Иран танкове, бойни самолети, подводници и друго въоръжение, но през последните години се въздържаха да му предоставят настъпателни оръжия заради наложеното от ООН ембарго. Ердоган пък е поредният лидер, който използва антиамериканските настроения за да укрепи властта си”.

Анализаторът на ВВС Стив Розенбърг обаче посочва, че въпреки наличието на множество причини за сближаването между Иран, Русия и Турция, има и немалко фактори, работещи в обратната посока: „Москва използва тристранната среща в Техеран за да демонстрира, че все още разполага със силни съюзници и геополитическо влияние. Истината обаче, че става дума за доста условни съюзници, защото Турция и Иран са и съперници на Русия. Анкара и Москва са на противоположни позиции по сирийския и либийския въпроси, освен това си съперничат за влияние в Южен Кавказ. Турските дронове помагат на украинската армия. Що се отнася до Иран, той се конкурира с Русия на световния енергиен пазар. Няма съмнение, че между Москва, Анкара и Техеран има общи интереси, но няма никаква гаранция, че приятелството им ще продължи дълго”.

При всички случаи, както отбелязва „Уолстрийт джърнъл”, срещата в Техеран отразява значението, което Путин придава на запазването на лостовете за влияние, с които Русия се сдоби през годините на своята военна и дипломатическа активност в Близкия Изток: „Посещението в Иран трябваше да покаже, че конфликтът в Украйна не е ограничил ролята на Москва на световната сцена”.

Някои изводи

Водещите световни издания оцениха срещата в Техеран като "несъмнено резултатна", отбелязвайки, че тя е демонстрирала успешната съпротива на Москва срещу западния натиск, както и стремежа на лидерите на трите държави да провеждат "печеливща самостоятелна политика". В тази връзка New York Times акцентира не само върху подкрепата за Путин от страна на върховния лидер на Иран, но и върху способността на Москва и Техеран да формират алианс, който е в състояние да ограничи значително влиянието на САЩ в Близкия Изток. Аналогична бе и оценката на редица британски медии, които посочват, че срещата в Техеран е била сериозен удар по политиката за изолация на Русия, провеждана от Запада.

В резултат от срещата в Техеран лидерите на Русия, Иран и Турция изразиха обща позиция относно необходимостта САЩ да напуснат територията на Сирия (където и трите страни са въвлечени в конфликта). Освен това, и тримата подкрепиха принципа за териториална цялост на Сирия и декларираха привързаността си към процеса на политическо урегулиране в страната без американско участие. Беше демонстрирано пълно единодушие и по въпроса за необходимостта от пълното ликвидиране на остатъците от Ислямска държава в региона.

Според някои анализатори, срещата в Техеран и, в частност, участието на Путин в нея, е била замислена като алтернатива на провелото се седмица по-рано посещение на американския президент Байдън в Близкия Изток, което на практика се оказа неуспешно. Впрочем, някои смятат и, че сред целите на Путин е да получи с помощта на Техеран достъп до съвременно западно военно оборудване и микроелектроника, тъй като иранците отдавна са създали добре функциониращи канали за нелегалната им доставка.

Според, САЩ създалият се в Близкия изток геополитически вакуум „се запълва от Русия и Китай”. От друга страна, държавите от региона и, в частност, Иран и Турция, виждат в това възможност за укрепване на собствените си позиции. При това не толкова чрез развитие на военно-техническото сътрудничество в „триъгълника” с руско участие, колкото посредством изграждането на нова регионална логистика чрез реализация на транспортни проекти между тримата участници в „евразийската Антанта”. В тази връзка ще припомня, че на срещата в Техеран се обсъждаше и разширяването на комуникационните възможности между Иран и Турция, както и транспортният коридор „Север-Юг” от Русия, през Иран, към Индия, за който се говореше и на последния Каспийски форум. Междувременно, през юли в Иран пристигна първият товарен влак от Русия, през територията на Туркменистан, който измина 1600 км до иранското пристанище Бендер Абас, откъдето товарите ще продължат към индийския порт Мумбай.

Тоест, като цяло, „евразийската Антанта” се ориентира на Изток, което е обяснимо при положение, че западните държави сами затвориха пътя към нормализация на отношенията, а в същото време нараства търсенето на нови  механизми за регионално взаимодействие. С други думи, Иран, Русия и Турция биха могли да формират своебразен авангард в експерименталното търсене на нови комуникационни коридори, реализирайки пълноценно наличния си потенциал и превръщайки се в ключови системни играчи, при  това не само на регионално ранище. В този смисъл, срещата в Техеран беше важен тест за така очерталата се тенденция, чието развитие би могло да изведе участниците във все още хипотетичната „евразийска Антанта” на по-високо ниво на сигурност и политическо сближаване. И в тази връзка е показателно, че следващият тристранен форум ще се проведе в Русия.

* Българско геополитическо дружество