Актуалните измерения на конфронтацията между Атина и Анкара

Съществуващият от няколко десетилетия насам териториален спор между двете южни съседки на България не само не утихва, а точно напротив - ескалира. Гърция и Турция редовно изразяват претенции една към друга, включително относно морските граници и въздушното пространство в Източното Средиземноморие.

Ескалацията на напрежението

През последните месеци напрежението между тях отново се изостри, след като Анкара за пореден път обвини Атина, че "милитаризира" гръцките острови в Егейско море. Както е известно, в края на май турският външен министър Мевлют Чавушоглу дори постави своеобразен ултиматум, заявявайки, че ако островите не бъдат демилитаризирани, това би могло отново да постави на дневен ред въпроса за тяхната принадлежност. Според управляващите в Анкара, Гърция нарушава условията на Лозанския (от 1923) и Парижкия (от 1947) мирни договори, според които тя получава групата острови в Егейско море, срещу ангажимента да не допуска тяхната милитаризация. Още по-скандално впрочем, бе изказването в тази връзка на лидера на турската Партия на националистическото движение Девлет Бахчели, който е коалиционен партньор на президента Ердоган в управлението на страната. Визирайки спорните острови в Егейско море той заяви, че "открадното от нас следва да ни бъде върнато", добавяйки, че това може да стане „или по мирен път, или със сила".

На свой ред Атина обвинява Анкара в постоянни провокации и открито изразява опасенията си във връзка с "хибридните заплахи от турска страна с цел вътрешната дестабилизация" на граничещите с Турция райони на страната. В частност, гръцките власти се оплакват от нарастващия поток от нелегални мигранти, проникващи в ЕС, през турско-гръцката граница. И въпреки, че гърците вече изградеиха там 40-километрово преградно съоръжение, сега искат от Брюксел допълнително финансиране за да увеличат дължината му до 120 км, както заяви наскоро гръцкият министър на миграцията и убежището Панайотис Митаракис. Освен това, Атина обвинява Анкара че продължава да нарушава гръцкото въздушно пространство, че турски бойни самолети редовно летят над гръцките острови, както и, че Турция използва все по-агресивна антигръцка реторика. Както посочва атинският седмичник Proto Thema, цитирайки източник от правителството, тези обвиненият са били обсъждани и на срещата между гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и германския канцлер Олаф Шолц, провела се в края на май.

Междувременно, взаимните обвинения между двамата съюзници от НАТО продължават с пълна сила. През юни например, турският президент Ердоган обвини гръцкия премиер Мицотакис, че оказва натиск върху САЩ да бъде блокирана продажбата на изтребители F-16  Анкара, след което обяви, че прекратява контактите си него. Причината за толкова острата реакция на турския лидер бяха изказванията на Мицотакис по време на посещението му в САЩ през май. Според Ердоган, той открито е действал там против Турция, призовавайки американския Конгрес да не позволява продажбата на американските изтребители. Впрочем, именно под влияние на гръцката позиция, Комисията по вътрешните правила на долната камара на Конгреса гласува за включването на поправката на демократа Крис Папас (който е от гръцки произход) в Закона за разрешаване на разходите за националната отбрана (NDDA) за 2023 финансова година. Въпросната поправка забранява продажбата на изтребители F-16 на Турция, както и на комплекти от части за тяхната модернизация, "ако не бъдат изпълнени определени условия", и изисква от президента на  САЩ "да осъществи конкретни стъпки за гарантиране, че доставените F-16 няма да се използват от Турция за осъществяване на несанкционира полети над гръцка територия”. Антигръцките настроения в Анкара ескалираха и във връзка с факта, че по същото време шефът на Обединения комитет на началник щабовете на гръцките въоръжени сили Константинос Флорос посети един от заводите на американската военна корпорация Lockheed Martin и, в частност, поточната линия за производството на многоцелеви изтребители от пето поколение F-35, каквито Гърция възнамерява да закупи, докато Вашингтон категорично отказва това право на Турция.

От своя страна, в речта си от средата на юли пред постоянната парламентарна комисия по отбраната и външните ръботи, гръцкият външен министър Никос Дендиас подчерта, че Атина е скандализирана от картата, показана от коалиционния партньор на турския президент Ердоган (и по-точно на неговата Партия на справедливостта и развитието) Девлет Бахчели - лидер на Партията на националистическото движение, в която редица гръцки острови в Източното Средиземноморие са включени в  състава на Турция.

Ще припомня, че Бахчели, който твърдо следва откровено националистическите и пантюркистки цели и идеи на своята партия, не за първи път вкарва, зад гърба на Ердоган, Анкара в териториални спорове и скандали със съседите и. През ноември 2021 например, той се снима демонстративно пред т.нар. "Карта на турския свят", на която като "турски земи" са обозначени огромни територии в границите на различни държави, включително и в България.

Истината е, че напоследък различни представители на турските националистически партии и обединения все по-често демонстрират открито териториалните амбиции на Турция. Така, през февруари 2021, един от водещите на турската телевизия TRT1 показа карта на териториите, които "биха могли да влязат турската сфера на влияние през 2050" (между другото, самата карта е изготвена доста преди това от американската агенция Stratfor), като сред тях са Гърция, Армения, Кипър, Грузия, Абхазия, Южна Осетия, Азербайджан, Египет, Либия, Крим, Арабския полуостров, по-голямата част от Централна Азия, както и редица области и републики на Руската Федерация. Както напомнят в тази връзка редица европейски историци, именно наличието на сходна пантюркистка вълна (т.е. опит за реализация на идеята за създаване на глобална тюркска империя) кара по време на Първата световна война преживявящата упадък Османска империя да се включи в нея на страната на германския блок, което само ускорява краха и.

Днес обаче, пантюркистките идеи се изповядват от много организации в Турция и се ползват с подкрепата на правителството, което се готви за изборите през 2023, както и за честването на стогодишнината от създаването, върху руините на империята, на Турската република. За целта Анкара продължава да укрепва позициите си на регионално и глобално равнище, включително и усилвайки критиките срещу Гърция, че съзнателно нарушава Лозанския мирен договор. В частност, в посланието си по повод 99-та годишнината от подписването на договора, президентът Ердоган напомни, че именно благодарение на този договор са очертани сухопътните граници на Турция, гарантирани са правата на турското малцинство в Гърция и е бил потвърден демилитаризираният статут на гръцките острови, разположени в близост до турските брегове. Затова, според него, Анкара не може да приеме факта, че Гърция, нарушавайки изискванията на договора, действа в разрез с принципите на добросъседството и спазването на постигнатите споразумения.

Очевидно, в тези условия, надеждите за скорошна деескалация на противоречията между Турция и Гърция едва ли са оправдани.

Ролята на външните играчи

След еуфоричния спектакъл с влизането на Швеция и Финландия в НАТО, на който станахме свидетели на срещата на върха на алианса в Мадрид и в който ключова роля изигра турският президент Ердоган, много бързо стана ясно, че той ще се опита да извлече от ситуацията максимална полза за себе си и своята страна. Тоест, Ердоган очевидно не възнамерява да се задоволи с уверенията на Хелзинки и Стокхолм за "съвместна борба срещу тероризма". Турският лидер ясно даде да се разбере, че разглежда като най-важното условие в така очерталата се сделка възможността за радикална модернизация на турските военновъздушни сили. В тази връзка агенция Anadolu цитира думите му на заключителната пресконференция след срещата на НАТО в Мадрид: "Турция скоро ще изпрати в САЩ делегация, която да обсъди въпроса за доставките на американски изтребители F-16". Според Ердоган: "президентът Байдън ще предприеме искрени усилия за гарантиране на доставките и аз се надявам, че резултатът от това ще бъде илюстрация за приятелството и солидарността между Турция и САЩ". Впрочем, самият Байдън също заяви, че "САЩ трябва да продадат изтребители F-16 на Турция" и изрази увереност, че ще успее да получи одобрението на Конгреса за тази стъпка.

Съдейки по приетия от Камарата на представителите законопроект обаче, перспективата турските ВВС да се сдобиятет скоро с модернизираните изтребители F-16, изглежда доста съмнителна. Включително, защото трудно можем да си представим Анкара да приеме изискването да използва военновъздушните си сили само там, където американците и позволят. От своя страна, Вашингтон не е склонен да пренебрегне интересите на историческия враг на Турция (който също е съюзник на САЩ в НАТО), в лицето на съседна Гърция, още повече, че стратегическото партньорство с Атина придобива ключово значение на фона на все по-самостоятелната турска политика и крайно нежелателното за Съединените щати и т.нар. "колективен Запад" сближаване между Анкара и Москва.

Именно в контекста на охлаждането на турско-американските отношения следва да се търси и обяснението за изместването на центъра на тежестта във военно-политическите усилия на САЩ и НАТО към Гърция. В резултат от това, гърците започнаха да получават серииозна военно-техническа помощ от Съединените щати, Франция и други държави, а на територията на Гърция се откриват редица нови и се модернизират досегашните американски военни бази.

Естествено, опитите да бъде ограничено използването на турските ВВС само там, където е изгодно на Вашингтон, няма как да бъдат приети от Анкара. От друга страна обаче, САЩ не могат просто така да се откажат от това ултимативно условие, включително заради твърдата позицията на Гърция.

Както е известно, през май гръцкият парламент одобри допълненията към Споразумението за взаимно отбранително сътрудничество между Гърция и САЩ (Mutual Defense Cooperation Agreement, MDCA), позволяващо да бъде увеличено американското военно присъствие в региона. То предвижда американците да получат още четири бази, наред с вече предоставените им четири. Става дума за военния лагер Янули, край Александруполис, една база на остров Крит, стрелбището Литохоро в област Пиерия и лагера Георгула, край авиационната база в Лариса.

В тази ситуация, вероятността за бързо приключване на процеса по приемането на Финландия и Швеция в НАТО започва да намалява.

В момента Турция просто не може да си позволи да чака дълго САЩ да вземат решение. В основата на турските ВВС са по-старите версии на американските изтребители F-16, които са изчерпали ресурса си и се нуждаят от бърза замяна. За Анкара това е въпрос, касаещ националната сигурност. И, ако турците се убедят, че САЩ не възнамеряват напълно и в разумни срокове да се съобразят с техните военни нужди, това може да провокира още по-голямото отдалечаване на страната от Запада и, евентуално, да стимулира сближаването и с Русия. Просто, защото само руснаците са в състояние да компенсират недостига на модерна военна техника, който изпитват турските въоръжени сили, включително най-модерни бойни самолети. Други варианти поне засега няма. На този фон е много показателно, че през лятото за пореден път бе повдигнат въпроса за присъединяването на Турция към групата БРИКС. Освен това, в страната отново възникват протести против турското членство в НАТО и макар че зад тях стоят маргинални формации, властите в Анкара изглежда нямат нищо против да ги използват за да шантажират Запада.

Американският натиск срещу Ердоган

Неуспешното посещение на американския президент Байдън в Близкия Изток през юли, където той не съумя нито да осигури сериозен ръст на износа на енергоносители към Европа, нито да ограничи руското влияние в региона, стимулира САЩ спешно да потърсят „изкупителна жертва” за провала си, като за тази роля бе нарочен турският президент Ердоган. Добре съзнавайки, че отстраняването му от властта, няма да е никак лесно, във Вашингтон решиха да усилят външния натиск срещу него, включително като почти открито стимулират ескалацията на противоречията между Гърция и Турция в Източното Средиземноморие. Реализацията на тази стратегия се улеснява от претенциите на Анкара към Атина за демилитаризиране на гръцките острови в Егейско море, в близост то турските граници, и опитите и да постави под въпрос суверенните права на Гърция над тях. В тази връзка ще припомня, че в края на юни Ердоган дори използва Туитър за да отправи (при това на гръцки език) открити заплахи към Гърция, призовавайки я да се откаже от правата си в Егейско море и „без колебания да изпълни изискванията на международните договори за демилитаризация на островите”, ако иска „да избегне повторението на печалните събития в Мала Азия през 1919-1922” (т.е. гръцко-турската война, завършила с кланета и масово изселване на малоазиатските гърци - б.р.). Впрочем, в друго свое послание в Туитър, турският лидер обвини Гърция, че потиска турските малцинства в Западна Тракия (които са потомци на ислямизирани българи) и на островите Родос и Кос, както, че подкрепя международния тероризъм, визирайки отношенията на Атина с кюрдската опозиция на режима. От своя страна, Гърция постоянно обвинява Турция, че нейните бойни самолети нарушават въздушното и пространство, протестира против проучвателните работи в изключителната икономическа зона на Кипър, където бяха открити големи запаси от енергоносители, и твърди, че те са незаконни.

Историята сочи, че за последните двеста години (т.е. след успешното гръцко въстание срещу османското владичество през 1821), гърците и турците са воювали многократно:  през 1821-1828, през 1897, през 1912-1913, през 1919-1922, както и през 1974 (в Кипър). При това, за да постигнат победа винаги са разчитали на силни съюзници. В момента например, Гърция разчита най-вече на подкрепата на САЩ и, в по-малка степен, на Франция. В името на тази подкрепа, Атина дори се отказа от традиционно добрите си отношения в Москва и открито се конфронтира с нея. Проблемът обаче е, че позицията на Вашингтон по отношение на тръцко-турския сблъсък се определя изцяло от собствените му интереси, сред примерите за което беше наложеното на практика от САЩ прекратяване на проекта за газопровода EastMed, на който Гърция много разчиташе, както и последвалото в резултат от това решение на Израел да изгражда газопровод към Турция.

Що се отнася до съотношението между военния потенциал на Гърция и Турция, той съвсем не е в полза на Атина, която разполага със сравнително голяма, но зле въоръжена армия, чието обучение напоследък също куца заради финансовите ограничения. Турската армия, напротив, не само е голяма, но и притежава модерно въоръжение, както и практически боен опит (тя е най-силната в НАТО след тази на САЩ).

Както вече споменах, макар че гръцко-турското противопоставяне продължава от десетилетия, то се изостри напоследък, на фона на влошаването на отношенията между Турция и САЩ и решението на Вашингтон да превърне Гърция в основния си военен съюзник в региона (вместо Турция), което през май беше и официално оформено с подписването на договор за безсрочно военно сътрудничество, в чиито рамки Атина разреши откриването на още четири американски военни бази на гръцка територия.

Вероятно във Вашингтон са разчитали, че с тези свои действия ще стимулират ръста на вътрешната съпротива срещу политиката на Ердоган, но поне засега последиците са по-скоро обратните. Така, в края на юни, дори и анализаторът на опозиционното на Ердоган турско издание Cumhuriyet Мехмет Али Гюлер призова страната "да скъса пъпната си връв с НАТО". На свой ред, гръцкият вестник То Vima цитира интервю на турския вицеадмирал от резерва Ердоган Каракус пред телевизия  Haber Global, в което той обяви редица гръцки егейски острови за "принадлежащи на Турция".

От друга страна, имайки предвид нуждата на Турция да модифицира военната си авиация, Вашингтон започна да използва тази заинтересованост на Анкара за да усили натиска върху президента Ердоган. Така, въпреки обещанието, което Байдън даде на турския лидер на срещата на НАТО в Мадрид, че ще осигури разрешението на Конгреса за доставките на изтребители F-16 за Турция, в последно време и този въпрос започна да се обвързва с необходимостта Анкара да демонстрира готовност да следва стриктно стратегията на САЩ и НАТО. В тази връзка ще припомня, че първо група конгресмени излязоха с декларация против продажбата на изтребителите F-16 на Турция, а след това (според съобщение на гръцката агенция AMNA, която цитира председателя на комисията по външна политика на Сената Робърт Менендес) Вашингтон поиска от Анкара да сложи край на сътрудничеството си с Москва, тъй като американците продават оръжие само на онези, които споделят ценностите им. Освен това, както вече споменах, в Камарата на представителите приеха поправка към закона за  бюджета за отбрана, изискваща турските власти да гарантират, че въпросните самолети няма да бъдат използвани за нарушаване на гръцкото въздушно пространство.

Впрочем, тези действия също не постигнаха очаквания резултат, а по-скоро провокираха нов ръст на антиамериканските настроения в Турция. Така например, лидерът на турската Патриотична партия Догу Перинчек (цитиран от вестник Aydinlik ) призова правителството в Анкара да се откаже от покупката на самолетите F-16, тъй като "това противоречи на националните интереси на страната".

В тази връзка, някои наблюдатели не изключват възможността, на провелата се през юли в Сочи среща между президентите на Турция и Русия, да е бил обсъждан и въпросът за евентуална доставка на руски военни самолети, ако сделката за F-16 наистина се провали. Впрочем, въпреки войната в Украйна, турско-руското военно сътрудничество не беше прекратено, включително по въпроса за създаването на турски изтребител TF-X, за което съобши в интервю за Milliyet през декември 2021 шефът на Управлението на турската отбранителна индустрия Исмаил Демир.

За наличието на сериозни противоречия вътре в НАТО говори и провелата се в края на юли в Анкара пресконференция на външните министри на Германия Аналена Бербок и Турция - Мевлют Чавушоглу, на която последният заяви следното: "Изразихме пред нашите немски партньори загрижеността си във връзка с проблема с тероризма. Бих искал да подчертая, че подкрепата за терористични организации и, в частност, за PKK (Кюрдската работническа партия), YPG (кюрдските Сили за защита на народа в Сирия), PYD (кюрдския Демократичен съюз в Сирия) и FETO (мрежата на избягалия в САЩ турски духовник  Фетхулах Гюлен), е несъвместима със съюзническия дух. Наскоро предадох на г-жа Бербок, документ за дейността на PKK в Германия. Виждаме ръст на активността на тази организация в страната. Споделих и нашата реакция, както и очакванията ни германските власти да реагират след подпалването на автомобил на турското генерално консулство в Щутгарт".

Сред споменатите от Чавушоглу организации, единствено движението на Гюлен не свъзано с кюрдските сепаратисти. Тоест, на практика, турският външен министър обвини съюзника си от НАТО, че подкрепя организации, застрашаващи сигурността на Турция. Впрочем, това не бе единствента му претенция към Берлин. Според Чавушоглу: "За съжаление, ограниченията по отношение на продукцията на отбранителната индустрия продължават, което е в разрез с духа на партньорство. Между съюзниците не би трябвало да има подобни прегради".

Всички тези претенции обаче, бледнеят пред обвинението на Чавушоглу, че Германия опитва да се меси във вътрешните работи на Турция, за което писаха и европейските медии: "Колко решения на Европейския съд по правата на човека не са изпълнени в другите страни! Вие самата, току що посетихте Гърция, но нито веднъж не споменахте за тези решения. Защо тогава продължавате да повдигате въпроса за Осман Кавала? Защото вие използвахте този човек против Турция. Вие го финансирахте. Знаем и как финансирахте събитията в парка Гези и каква подкрепа оказвахте на организаторите им". Както е известно, през април 2022, турският бизнесмен и филантроп Осман Кавала (когото Ердоган обвинява, че е тясно свързан със скандалния милиардер Джордж Сорос) беше осъден на доживотен затвор, по обвинение, че е финансирал антиправителствените протести в истанбулския парк Гези. Съветът на Европа, повечето страни членки на ЕС и най-вече Германия, настояват за освобождаването му. Тоест, въпросът е свързан както с външната, така и с вътрешната политика на Турция.  В тази връзка е показателно, че основните противници на Ердоган - лидерите на Републиканската народна партия Кемал Калъчдароглу и на Партията на доброто - Мерал Акшенер, също разкритикуваха осъждането на Осман Кавала, т.е. голяма част от турската опозиция действа в синхрон с европейските институции. На този фон си струва да напомня и, че според Чавушоглу, Берлин дори е предприел опит да изключи Турция от Съвета на Европа. Впрочем, по време на въпросната пресконференция, турският външен министър коментира и конфронтацията на страната му с Гърция в Егейско и Средиземно море като отново отправи критики към Германия, заявявайки следното: "Не е правилно да се вярва на пропагандата и да се заема страна в спорните въпроси. Не това очакваме от Германия".  В случая, Чавушоглу визира изказването на Аналена Бербок пред медиите, непосредствено след разговорите и с гръцкия вънщен министър Никос Дендиас: "Лесбос, Хиос, Родос и много други острови са гръцка територия и никой няма право да го подлага на съмнение".

Както вече споменах по-горе обаче, колиционният партньор на Ердоган и лидер на Партият на националистическото движение Девлет Бахчели се придържа към точно противоположната позиция по въпроса. Впрочем, Чавушоглу изглежда споделя мнението му, макар че се изрази по-дипломатично: "Тези острова бяха предадени на Гърция съгласно Лозанския и Парижкия договори от 1923 и 1947, но при определени условия. Гърция няма правото да ги милитаризира, а в момента прави точно това".

Тоест, въпреки обявеното от Анкара намерение да развива сътрудничеството с Берлин по регионалните проблеми, да модернизира Митническия съюз, да стимулира икономическото сътрудничество и да либерализира визовия режим, общото впечатление не се променя - германско-турските отношения очевидно не са в подем.

В тази връзка възниква и друг въпрос - защо Турция си позволява да действа толкова твърдо към доскорошния си (при това традиционен) съюзник? Ще припомня, че в края на юни турското правителство блокира сайтовете на Deutsche Welle на 32 езика, формално поради липсата на лиценз, макар че информацията за евентуалното им спиране се появи още през февруари.

Следващият аспект е свързан с икономиката. Германия играе ролята на икономически локомотив на Европейския съюз, част от който са и враждебно настроените към Турция Гърция и Кипър. В същото време, по ред причини, включително и в резултат от санкционната война с Русия, Германия изпитва сериозни икономически трудности, докато мултивекторната икономическа политика на Турция и дава шанс да преодолее по-бързо сегашните си проблеми. При всички случаи обаче е доста показателно, как Аналена Бербок коментира сегашната конфронтация между Гърция и Турция посочвайки, че "споровете между членовете на НАТО са точно това, от което се нуждае Владимир Путин".

Заключение

Очевидно влиянието на външнополитическия фактор върху насрочените за юни 2023 президентски и парламентарни избори в Турция изисква специални внимание. Колкото и да е парадоксално, Ердоган, който в началото на кариерата си се ползваше с пълната подкрепа на САЩ, в момента прокарва на международната сцена курс, насочен към дистанцирането на страната си от Америка и формирането на военно-политически алианс с Пакистан и Азербайджан, включително като възможна алтернатива на турското членство в НАТО. Коментирайки тази политическа метаморфоза водачът на кемалистко-проевразийската турска Патриотична партия Догу Перинчек квалифицира сегашния лидер на страната като "зелен кемалист". Впрочем, същото би могло да се каже и за коалиционния му партньор Бахчели. Самият факт, че управляващият алианс между Партията на справедливостта и развитието и Партията на националистическото движение изглежда склонен да ревизира Лозанския договор под предлог, че той се нарушава от Гърция, говори за намерението на двете формации да се позиционират в очите на турското общество като "истинските наследници" на Мустафа Кемал Ататюрк, които (за разлика от формалния му наследник - основаната от него през 1923 Републиканска народна партия) не са забравили приетия през 1920 т.нар. Национален обет (представляващ своеобразна декларация за независимостта на Турция). От тази гледна точка, покупката на руските системи С-400 и отказът да се ангажират със санкциите на Запада срещу Москва, се разглеждат от тандема Ердоган-Бахчели като инструменти, позволяващи в подходящия момент да включат - по един или друг начин - Западна Тракия и островите в Егейско море в турската сфера на влияние.

За разлика от тях, традиционно смятаните за "основни проводници на кемализма" Републиканска народна партията и Партията на доброто напоследък сякаш се отдръпват от тях, ориентирайки се към една по-скоро либерална и откровено прозападна политическа платформа. Сред признаците за това е солидарността им са осъдения на доживотен затвор Осман Кавала (наричан "турския Сорос"), призивите за отказ от сделката с руснаците за С-400 и пълната подкрепа за прословутата Истанбулска конвенциия, ерозираща семейната институция и традиционния морал. В тази връзка ще припомня и, че през 2020 лидерът на РНП Калъчдароглу поздрави Байдън с победата му още преди това да стори Ердоган, а пък водачът на Партията на доброто Мерал Акшенер настоява Турция да изостави сегашната си квазинеутрална позиция и да се присъедини към антируските санкции, налагани от САЩ и ЕС.

Тоест, в момента върху Ердоган се осъществява координиран натиск както от страна на "колективния Запад", така и на вътрешната опозиция. В тези условия и в стремежа си да гарантират политическото оцеляване и повишаване на имиджа си в очите на традиционно националистически настроеното турско общество, сегашните управляващи в Анкара изглежда ще продължат и дори могат да ескалират конфронтацията с Гърция, която и без това вече е придобила опасни измерения.

* Българско геополитическо дружество