Яшар ЯКЪШ: Неоосманизмът е илюзорна и опасна идеология

Заемал е различни длъжности в Генералното консулство на Турция в Белгия и в посолството в Сирия. През 1988 е назначен за посланик на страната в Саудитска Арабия, а през 1995 - за посланик в Египет. От 1998 до 2000 е постоянен представител на Турция във филиала на ООН във Виена. След 2000-та е старши политически съветник във Външното министерство и чете лекции по външна политика и водна дипломация в Билкентския университет и Университета Хаджеттепе в Анкара.

През 2001 Яшар Якъш е сред основателите и зам. председател по външна политика на Партията на справедливостта и развитието (ПСР). Влиза в парламента след изборите през 2002, спечелени от ПСР. През 2002-2003 той е министър на външните работи в първото правителство на ПСР, ръководено от Абдула Гюл. Избиран е за депутат в турския парламент и на изборите през 2007 и 2011, като ръководи Парламентарната комисия за ЕС.

Интервюто с Яшар ЯКЪШ публикуваме с любезното съдействие на Института Русстрат

- Г-н Якъш, бихте ли очертал образа на Турция, който доминира в съзнанието на сегашните управляващи елити в страната? Всъщност, какво представлява днешна Турция - военна супердържава и имперски център за тюркските общности от Балканите, Южен Кавказ и Централна Азия или нещо по-различно?

- В резултат от проведения на 24 юни 2017 референдум, Турция премина от парламентарна към президентска система на управление. От 2002 насам, когато на власт дойде Партията на справедливостта и развитието (ПСР), страната ни предприе много важни стъпки в посока към демократизацията и присъединяването си към Европейския съюз.

Ще припомня обаче, че в социалните науки има едно много важно правило: "всяка власт развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно". Някои го наричат и "отравяне със сила". В резултат от тенденцията, която се очерта през 2008 и се усили след изборите през 2011, в Турция беше фиксирано значително отстъпление в сферата на основните права и свободи. И това отстъпление продължава до днес. Съдебната власт беше политизирана, налице е нарастване на корупцията.

Бяха допуснати сериозни грешки във външната политика. Турция нямаше никакви причини да участва в сирийската война. Ако тя искаше да помогне за облекчаване страданията на сирийския народ, можеше да го направи, като си сътрудничи с международната общност за създаване на "безопасна зона" на сирийска територия, която да предлага защита на хората, бягащи от режима.

Тази зона за сигурност трябваше да бъде създадена с решение на Съвета за сигурност на ООН, а защитата и следваше да бъде поета от миротворчески сили от съседните държави, както и от страни, които не са велики сили. Ако подобна зона на безопасност беше създадена в близост до турската граница, нуждаещите се от спешна медицинска помощ сирийци можеха да бъдат лекувани в Турция. След което да се върнат обратно в родината си, т.е. в зоната на сигурност. Ако това бе сторено, на Турция нямаше да се налага да поема гигантското финансово бреме, свързано с огромния поток от сирийски бежанци.

През ноември 2015 Турция свали руски военен самолет в сирийското въздушно пространство. Този самолет бе нарушил турското въздушно пространство само в течение на 17 секунди, да не говорим, че посоката на полета му не бе към някакъв военен или индустриален обект в Турция. При това самолетът беше свален точно, когато е завивал към сирийската територия, летейки паралелно на границата. Тогавашният ни премиер Ахмет Давутоглу заяви, че тези действия не са били грешка, а са осъществени съвсем законно, както и, че ако отново възникне подобна ситуация, турската страна ще действа по същия начин. След последвалата остра реакция на Русия, президентът Ердоган се извини писмено и опита да смекчи напрежението, заявявайки, че "ако знаехме, че това е руски самолет, щяхме да действаме другояче". В тогавашните условия, свалянето на руския самолет беше сериозна грешка.

Впрочем, политиката на Турция по отношение на Египет, Либия и Израел също е пълна с грешки. В резултат от тези грешки страната ни се оказа в изолация в своя регион, както и в международната общност. На този фон за Турция е сложно да действа като военна свръхдържава. Разбира се, Анкара съвсем правилно развива културните и икономически отношения с държавите от Централна Азия, но едва ли Турция може да бъде притегателен център за тези страни.

- До каква степен геополитическите амбиции на президента Ердоган съответстват на финансово-икономическите възможности на Турция?

- Турската икономика преживява постоянен упадък от 2008 насам. Докато през 2008 един долар се разменяше за 1,4 турски лири, през втората половина на 2021 той вече се разменя за 8,6 лири. Тоест, налице е 600%-на девалвация на стойността на турската валута.

През 2008 Турция беше 17-та най-голяма икономика в света и се стремеше до 2023 да влезе в десетката на най-големите икономики. Днес обаче, тя се намира на 20-то място, като е възможно да слезе с още едно място надолу. В подобна ситуация изглежда нереалистично Турция да демонстрира прекалено големи геополитически амбиции.

- Доколко вярна, според вас, е тезата, че Ердоган прокарва свой, собствен геополитически проект, който не е свързан с интересите на САЩ, Великобритания или определени глобални елити?

- Нормално е всяка страна да се грижи за своите геополитически интереси и да се опитва да ги прокарва. В един прекрасен момент обаче, неправилната външна политика започва да вреди на държавата, която я следва. Благодарение на личните им симпатии, между президента Ердоган и бившия президент на САЩ Доналд Тръмп съществуваха тесни, макар и нестабилни отношения.

При управлението на Джо Байдън обаче, проблемите, които бяха пренебрегвани по времето на Тръмп, най-вероятно постепенно ще започнат да се проявяват. Те бяха оставени на заден план, докато Вашингтон и Анкара преговаряха, дали Турция да поеме защитата на летището в Кабул, но след като талибаните овладяха цялата власт в Афганистан, рано или късно ще изплуват на повърхността.

Така например, не се забелязват никакви позитивни промени във връзка с осъществяваните от САЩ доставки на оръжие и боеприпаси за кюрдите в Северна Сирия. Закупената от Турция руска система за противовъздушна отбрана С-400 също е сред нерешените проблеми. Фактът, че Турция беще изключена от проекта за изтребителя от пето поколение F-35, представлява многоаспектен проблем (търговски, правен, отбранителен) и е в разрез със съюзническите отношения вътре в НАТО. Изглежда също, че антитурската позиция на Байдън относно събитията през 1915 (т.е. за арменския геноцид – б.р.) няма да се промени скоро. Продължава и съдебният процес срещу държавната банка на Турция Halk Bank, обвинена, че е нарушила санкциите, наложени от САЩ на Иран.

Досега не бе постигнат никакъв прогрес в опитите на Анкара да постигне депортирането на Фетхулах Гюлен в Турция. Турското правителство твърди, че е изпратило  84 папки с юридически аргументи в подкрепа на своето искане. Американските власти обаче, заявиха, че не са могли да намерят в тези документи никакви доказателства за екстрадирането на Гюлен в Турция. В турско-американските отношения има множество аналогични проблеми и, в обозримо бъдеще, не се очертава надежда за подобряването им.

Отношенията с Великобритания обаче имат съвършено друг формат. Лондон неявно използва близостта си с Анкара за да промени ситуацията в Черноморския регион в полза на НАТО, поставяйки на преден план въпросите за Украйна и Крим.

• С какви ресурси разполага геополитическият проект на Ердоган? И дали турският президент разполага с екип от хора, способни да продължат делото му? А, ако не разполага, какъв е смисълът от всичките му усилия и амбиции?
• Когато Ердоган основа Партията на справедливостта и развитието, той представи своя проект като колективен. В хода на укрепването и утвърждаването на партията обаче, се отказа от онези свои съратници, които не бяха напълно съгласни с него. Други от тях пък сами се отказаха да следват Ердоган. В резултат от това ПСР се превърна в партия от хора, сляпо следващи своя лидер. И това е един от най-важните проблеми на слабото управление в Турция в настоящия момент.
• В експертните среди се лансира тезата, че зад много процеси в света всъщност стои не американският, а британският елит. Именно той, посредством своята мрежа от затворени клубове, формира мнението на световния елит. Какво мислите по този въпрос?
• Великобритания продължава да влияе върху баланса на силите в света, посредством своите утвърдили се институции. Разбира се, периодът, когато тя беше определяна като „империя, над която слънцето никога не залязва”, отдавна е останал в миналото. Въпреки това, на фона на мащабите на своята икономика и население, Великобритания продължава да запазва позициите си като държава, която оказва значително влияние в света, при това го прави в един по-малко конфронтационен стил. Което, разбира се, е голямо постижение на британската дипломация.
• Възможно ли е някой ден Турция да стане член на Европейския съюз?
• Присъединяването на Турция към ЕС е малко вероятно в обозримо бъдеще. Както изглежда липсва искрена воля за това както от страна на Турция, така и на Европейския съюз. Поради тази причина Турция може да използва процеса на присъединяване най-вече като инструмент за налагане на ред вътре в страната, вместо за проектиране на присъединяването и към ЕС в бъдеще. Последното означава Турция да направи всичко възможно за да се превърне в държава, в която по-широки маси от населението да се ползват от основните права и свободи, демокрацията да е по-силна, а пазарната икономика да е по-прозрачна. Ако Анкара го стори, въпросът за това, дали Турция ще се присъедини към ЕС или не, ще загуби актуалността си. Тогава отношенията на Турция с Европейския съюз ще заприличат на тези между ЕС и Швейцария и Норвегия.
• Според вас, доколко бъдещият канал "Истанбул", който трябва да свърже Черно и Мраморно море, заобикаляйки Босфора, попада под действието на Конвенцията от Монтрьо?
• Целта на Конвенцията от Мантрьо е поддържането на силовия баланс в Черно море в полза на държавите, които имат излаз на това море. На практика, тя ограничава времето, през което военни кораби на нечерноморските страни могат да остават в неговите води, до 21 дни. Ограничава се и тонажът на военните кораби. Ако разглеждаме въпроса от тази гледна точна, е без значения по какъв начин корабите на една или друга нечерноморско държава са влезли в Черно море - през Босфорския пролив или през канала "Истанбул". Важно е имат ли правото да бъдат там, т.е. покриват ли съответните изисквания. Ето защо, каналът "Истанбул" не оказва влияние върху баланса на силите в Черно море, който представлява същността на Конвенцията от Монтрьо. Нещо повече, Конвенцията касае не само пролива Босфор, но и Мраморно море, както и Дарданелския пролив. Това означава, че ограниченията за чуждестранните кораби започват да важат още от момента на достигането им до Дарданелите, т.е. още преди да са стигнали до Истанбул.

- Какви, според вас, би следвало да са отношенията между Турция и Китай?

• Въпросът за правата на уйгурите представлява остър проблем в двустранните отношения. Както е известно, една част от уйгурите използват насилие срещу властите по религиозни мотиви. От друга страна обаче, в отношението на Китай към това етническо малцинство също са налице някои крайности. В тази ситуация като най-разумен вариант се очертава следният: Турция и Китай трябва да осъществят консултации помежду си и да съгласуват рамките, които биха позволили на това етническо малцинство свободно да реализира своите религиозни и културни права. Турция не бива да се опитва да разпалва националистическите настроения сред уйгурите в автономния район Синдзян. На свой ред, Китай следва да помогне на уйгурите да съхранят и развиват своята културна самобитност.
• А, как виждате развитието на турско-руските отношения?
• След разпадането на Съветския съюз Турция и Русия съумяха да създадат модел на творческо сътрудничество помежду си. Казано по-простичко, този модел на сътрудничество се основава на следното: двете страни разглеждат отношенията си в рамките на отделни секции. По този начин, въпросите, които не се развиват както трябва в някоя от тези секции, не могат да се отразяват негативно върху решаването на проблемите в другите секции, където двустранните отношения се развиват добре. Досега този модел се реализира достатъчно успешно и не виждам причини да се отказваме от него.
• Как виждате ролята, мисията и задачите на Турция в средносрочна (10-15 години) перспектива?
• Турция е средноголяма държава, която обаче има стратегическо разположение в региона на Близкия Изток. От 1946 насам Анкара се опитва да следва модела на многопартийна демокрация, въпреки многобройните му недостатъци. И, ако оставим настрана понижаването на нивото на демокрация и спазване на основните права от страна на управляващата Партия на справедливостта и развитието след 2011, този демократичен опит се оценява като голямо постижение от турските избиратели. Наистина, отвреме навреме се появяват високопоставени лидери, които с ентусиазъм възприемат концепции от типа на "неоосманизма". Това обаче следва да се разглежда по-скоро като стремежи и крайни идеи на ограничен брой хора, каквито съществуват във всяко едно общество. Подобно на идеите за реставрацията на Царска Русия или Съветския съюз например, мечтите за османизма са празни илюзии и опасна идеология. Истината е, че в средносрочна перспектива Турция си остава държава със средни размери и възможности в Близкоизточния регион.