Феноменът на частните военни компании: тенденции, ползи и негативи

Executive outcomes - южноафриканска частна военна компания се намесва и предрешава изхода от войната. Това се превръща в един от най-цитираните казуси в академичната литература, проследяваща феномена на частните военни компании (ЧВК). Причината е, че подобно формирование се използва за първи път в условията на пълномащабна война. Едва десет години по-късно това ще стане стандарт за водене на война.

Всъщност, използването на тези компании е своеобразно "швейцарско ножче", което позволява, от една страна, ефективност и ефикасност на терен (изграждане на инфраструктура и/или опазване на стратегически обекти и защитни действия), а от друга е реална възможност за осъществяване на нелeгитимни действия от страна на наелите ЧВК (в общия случай става дума за държавни играчи, но не само), които след това могат да пледират за „неоснователно съмнение“[1].

В понятието „частни военни компании“ се вписва цял букет от примери, като в някои от тях става дума за легитимни формирования. Така например, като ЧВК се определят както компании, които се занимават с изграждането на капацитет в зони, където е имало  военни конфликти[2], така и такива като един от водещите играчи в сектора в момента - частната военна компания „Вагнер”. По редица причини последните само формално (а според някои, дори погрешно) се определят като ЧВК. А сред причините за това са, че страната на произход отрича съществуването им, както и, че според редица  разследвания  на квалитетни медии те прекрачват международните и национални закони  и конвенции. 

Мащабите на феномена „частен военен комплекс“ са огромни. Прогнозите са, че до 2023 само  разходите на САЩ за заплащане услугите на подобни компании ще достигнат 80 милиарда годишно[3]. За справка, двайсет години по-рано, т.е. по време на войната в Ирак (когато е и първият пик на използването им), подобна сума е била платена за използването на ЧВК в света, като цяло.

Частните военни компании са интересни и в контекста на онова, което професорът от Оксфорд Хедли Бул обобщава в понятието „Ново Средновековие”[4]. Според Шон Макфейт, идеята на Хедли е в “...регионалната интеграция на държавите, възхода на транснационални организации, разпадането на държавите и възстановяването на международното частно насилие “.[5] Теза, която както изглежда намира и емпиричното си потвърждение. В тази връзка трябва да спомена  Джеймс Патисън, който  напомня, че използването на наемници е характерно и легитимно още преди Трийсетгодишната война (1618-1648)[6]. Нещо повече, както изтъква Кирил Аврамов, исторически  погледнато, използването на националните армии е по-скоро „аномалия“, отколкото "норма".[7]

В тази връзка, частните военни компании изглежда са бъдещето и от друга гледна точка - те плащат доста по-добре, поради което се предпочитат от самите войници. Така например, служителят на ЧВК Филип Милс, споделя пред обектива на VICE следното: „Напуснах армията, защото парите не бяха достатъчно. Защо да служа пет години в армията в Ирак и да спечеля 120 хиляди долара, когато мога да служа две години в Ирак и да спечеля 400 хиляди долара. Разбира се, в моята епоха, всеки, който е добър в занаята, вече не е в армията.[8]

Същата теза поддържа и военният социолог Чарлз Москос, който провежда анкета с редица новопостъпващи в армията младежи през втората половина на XX-ти век и установява, че все по-голям дял от доброволците, записващи се в американската армия всъщност го правят по-скоро заради финансовия стимул[9],  отколкото от патриотични или други подбуди. Освен това, той говори за смяна на модела на управление на армията от инстуционален модел към модел на заетост.[10] Разсъждавайки по това, Елке Крахман[11] говори за тенденцията да се върви от задължителни към доброволчески армии. И в този ред на мисли, дали пък не сме свидетели на нова вълна – този път от публични към частни военни формирования? 

Други вълнуващи въпроси около този „нов-стар“ феномен са регулациите на ЧВК, въпросите за ерозията на държавния монопол върху насилието, както и реалните развития в международната политика, в чиято основа са частните военни компании.

Естеството на частните военни компании

В академичния дебат, както и в популярното схващане за ЧВК, е налице размиване на границите между термините „наемници“ (mercenaries) и частни военни компании. Това отчасти се дължи на имплицитно описаната по-горе еволюция на частниците, които повече или по-малко са били съществена част от воденето на война през по-голямата част от световната история. Същевременно, фактът, че тези компании не са постоянна част от армия и се мотивират от финансов стимул, подобно на наемниците, а не от  национална принадлежност, не са достатъчни, за да се постави знак за равенство помежду им. Както посочва Питър Сингър,[12] основните различия (а оттам нерелевантността на използването им като синоними) са свързани с корпоративния характер на ЧВК и правния им статут – в общия случай те са регистрирани като фирми, от което следват редица национални и международни регулации. Накрая, тези компании не участват (поне на теория) в редовни военни действия,[13] а само в такива с цел самозащита.

Тук е мястото да се припомни, че класическите наемници не само се приемат като нелегитимни, но и са налице сериозни усилия да бъдат законово забранени – както на национално, така и на международно равнище. Женевската конвенция например,  експлицитно лишава наемниците от статут на военнопленици при залавянето им в битка, а ООН приема и предлага документи,  с които се забранява всяко използване на наемници. Последният от тях - Международната конвенция срещу наемането, използването, финансирането и обучаването на наемници, е приет през 2001 и е ратифициран от 37 държави[14].

За сметка на това частните военни компании се използват открито от редица страни, между които САЩ, Великобритания, Китай, Франция, Руската Федерация, както и от недържавни играчи, включително неправителствени организации и ООН, за хуманитарни мисии.

Нещо повече, и самите държави, и частните военни компании се опитват да нормализират използването на последните с помощта на „меки” и „твърди” регулаторни документи като Документа от Монтрьо[15], Интернационалния етичен кодекс на частните компании, предоставящи военни услуги[16] или неприетия заради сблъсъка на различни политически интереси проект на Конвенция на ООН за използването на ЧВК.[17] Въпреки че процесът по доброволна регулация и саморегулация също е белязан от проблеми[18] (особено интересни размишления в тази посока предлага Прем Бернике в своя анализ The regulation of private military and security companies: Analyzing power in multi-stakeholder initiatives), съществува широк консенсус, че използването на частни военни компании е в рамките на легитимното, стига да не нарушава принципите на Женевската конвенция и, ако те се използват за логистика или охрана.

Всъщност с какво се занимават частните военни компании? Дъг Бругс предлага следната типология[19]:

• Компании, ангажирани с реконструкция и осигуряване на стабилност в конфликтни и постконфликтни зони. Те са част от т.нар. Peace and stability industry (индустрия за мир и стабилност)
• Логистични компании, осигуряващи подръжка и други услуги като готвене, медицински услуги, пречистване на вода и т.н.
• Частни охранителни компании, които осигуряват защита на индивиди, стратегически обекти, петролни и други находища
• Компании, занимаващи се с развитие на охранителния сектор: те биват наемани да създадат или обучат военния и полицейския апарат на дадена държава. Такива услуги са особено характерни за държавите в Африка след изтеглянето на СССР от региона.  

На свой ред, Питър Сингър разграничава три типа фирми – логистични, консултантски и такива, осигуряващи допълнителна човешка и стрелкова мощ (т.нар. Guns for hire).[20]  

Широката гама от услуги включва още разузнаване и проучвателни мисии[21], [22], подръжка на автомобили, преводи, техническа поддръжка от всякакво естество, оценка на риска, бойни операции[23], въздушно разузнаване и др.[24] Частните военни компании са особено ценени и заради изградената от тях мрежа от хора на терен.

Друга ключова характеристика, която е важна за разбиране на цялостното функциониране на частния военен комплекс, е организационната им структура. Според Шон Макфейт[25], по този критерии частните военни компании могат да бъдат от типа „наемници“ или от типа „военни предприемачи“. Първите представляват своеобразни частни армии, способни да действат автономно и да осъществяват операции, а вторите са компании, които събират информация и списъци на професионални обучени бойци и действат като свързващо звено между тях и клиента. Макфейт подчертава, че съвременните тенденции са в полза на компаниите от втория тип.

Причини за възникването и нарастващото използване на частните военни компании

Една от ключовите предпоставки за появата на ЧВК е разпадането на биполярния модел. С оглед на широкото присъствие на двете суперсили в Африка, в контекста на Студената война, както и последвалото оттегляне на Съветите от региона, редица режими остават без функциониращи военни (и полицейски) апарати. Това налага експедитивното попълване на този вакуум. Това често става именно чрез наемането на ЧВК.

От друга страна краят на биполярния модел оставя без работа около 10 млн. души[26]. Съответно, последните трябва да търсят препитание другаде. По правило,  големият брой безработни, освободени от службите за сигурност, се пренасочват към други формирования с подобни функции (например паравоенни милиции или, в конкретния случай, ЧВК). Примери за това са активистите на Ал Кайда в Босна[27], пренасочването на бивши иракски военни към Ислямска държава или сирийските бойци, сражаващи се във Втората Карабахска война[28] на страната на Азербайджан.

Не по-малко важни причини за постоянно нарастващото използване на ЧВК са:

- Увеличаващия се брой хуманитарни и миротворчески мисии. За справка, между 1948 и 1990, мисиите на ООН са били едва 18, докато през следващото десетилетие те са цели 40.[29] По подобен начин стоят нещата и с усилията на неправителствени организации като Червения кръст, Childcare и много други. Следва да се има предвид, че по дефиниция подобен тип мисии и усилия се реализират в „провалени  държави” и/или в постконфликтни зони. В тази връзка осигуряването на ключовия невоенен персонал е от съществено значение, а частните охранителни компании могат да се ангажират с това.

- Технологичното усъвършенстване и употребата на нови оръжия като дронове, което налага промяна във воденето на войната.

- Нарастващият брой асиметрични заплахи. По данни на ООН, в сравнение с 90-те години на ХХ век, броят на гражданските войни се е увеличил близо три пъти, а спрямо 2011 ръстът на загиналите в сражения е над 6 пъти. Същевременно, намесата на чужди играчи в "новите войни"[30] прави последните по-дълги и по-смъртоносни.[31]

- Процесите на приватизация и намаляване на данъците по време на неоконсервативната вълна и управлението на Клинтън в САЩ. Тези процеси са по-характерни за англосаксонската част на света. Елемент на същата тази вълна е приватизирането на част от затворите. В тази връзка е интересно да се спомене, че допреди 150 години производството на оръжия също се е смятало за ексклузивен прерогатив на държавата, а днес вече почти няма изцяло държавни оръжейни заводи и това се приема за нормално от общественото мнение. Именно затова тези процеси не бива да се подценяват.

В допълнение трябва да се отбележи, че изпращането на частни военни компании коства по-малко политически капитал, в сравнение с използването на националните армии. Според редица социологически проучвания, жертвите, дадени от частните военни компании по време на мисиите им, се отразяват  съществено по-слабо на общественото мнение, отколкото тези от националните армии.

Къде се крие проблемът? Опитът на „Блекуотър” и „Вагнер”

С оглед на гореизложените факти, употребата на ЧВК изглежда неизбежна. Същевременно, както показват разгледаните по-долу примери с дейността на частните военни компании „Блекуотър” и „Вагнер”, съществуват редица практически проблеми, свързани с частния военен комплекс. Разбира се, примерите с двете компании не са достатъчно изчерпателни и в този смисъл читателят може да повдигне аргумента, че те са прекалено специфични и изборът им цели да играе ролята на reductio ad absurdum. Разглеждайки класациите на най-често ангажираните в последно време ЧВК обаче ще видим, че при съществена част от тях са налице проблеми. Така например, военното списание Spec Ops определя, че освен „Вагнер” и Academi (новото име на „Блекуотър”, които в момента са част от консорциума Constellis), сред най-влиятелните ЧВК са и:

• - Aegis Defense Services. Тя е замесена в редица скандали, например с разпространените кадри на неин служител, обстрелващ цивилен автомобил [32];
• - Triple Canopy, за която се твърди, че участва в търговия на черния пазар [33]. Понастоящем тя също е част от консорциума Constellis;
• - DynCorp. Тази компания бе замесена в скандал със секс трафик  и редица други незаконни и/или проблемни практики[34];
• - Erinys. За компанията има информация, че нейни служители са упражнявали насилие срещу мирни иракчани по време на мисия [35];
• - G4S Security. За G4 съществува обилна информация за проблеми при изпълнение на договори, стрелба от страна на техни служители по цивилни граждани в клуб, пропуски в осигуряване охраната на ядрени площадки, както и участие в изтезания в затвора в Гуантанамо. [36]
• - Defion International. Липсват публични данни за техни провинения;
• - Unity Resources Group. Липсват публични данни за техни провинения.

Опитът на Ерик Принс, създадетел на световноизвестната „Блекуотър” (Blackwater), e ключов за разбирането както на широката гама от услуги, които такива частни армии осигуряват, така и на редицата проблеми, свързани с използването на ЧВК. В книгата си Civilian warriors: The Inside Story of Blackwater and the Unsung Heroes of the War on Terror[37], Принс описва генезиса и еволюцията на своята компания. След като напуска военноморските сили той решава да отвори стрелбище за тренировки на военни и полицаи.  По собствените му думи, по време на службата си, Принс осъзнава колко неефективно се провежда обучението на щатските военни. Най-вече, защото те прекарват голямата част от времето си в пътувания с цел да се упражняват на различни видове терени, протоколи за действие и т.н. За да улесни подготовката им, Принс създава огромен комплекс, в който се осъществяват всякакви видове обучение, включително как да се щурмува кораб (като за целта е изградено изкуствено езеро с вълни) и, как да се противодейства на терористични атаки в училища. Друга съществена част от работата на компанията му е производството на обучителна техника. Всъщност, голяма част работата на частните военни компании е свързана именно с такъв тип дейности: осигуряване на консултации, изграждане на капацитет, обучение и т.н. Според Принс, аутсорстването на този тип дейности не само спестява пари на американското правителство, но и осигурява по-качествено обучение. Освен това, позволява фактическото увеличаване на военния персонал, който се изпраща на мисии с мандат от ООН. Това става чрез възможността да се наеме технически персонал, който да изпълнява битови услуги като подръжка, готвене за войниците и т.н. Последният не влиза в квотата, определена от мандата. По този начин капацитетът на военните не се ангажира с невоенни, макар и съществени задачи.

В същото време обаче, компанията „Блекуотър” е замесена в редица скандали, най-значими от които са инцидентите във Фалуджа[38], където липсата на адекватно обучение на персонала на „Блекуотър”, както и използването на коли, които не са бронирани по правилния начин, води до унищожаването на конвой със служители, и в Наджаф, където „свръхреакцията” на служителите на компанията по време  на мисия води до 17 цивилни жертви и много ранени.

Според Reuters, в периода 2005-2007 „Блекуотър” е замесена в поне 195 инцидента с престрелки или средно по 1,2 инцидента на седмица[39]. Сред най-съществените проблеми са липсата на пълноценен контрол на действията на ЧВК, както и на отговорност и ефективно наказателно преследване на провинилия се техен персонал.

В книгага си Принс споделя, че „Блекуотър” е съдействала за осъществяването на нелегитимни контакти между ЦРУ и афганистанци с криминално минало и/или джихадистки възгледи, смятани за противници на талибаните, с цел да се осигури екип на терен за провеждане на операцията „Трайна свобода” (Enduring freedom). Разследващият журналист Джереми Скахил също дава множество доказателства в тази посока.[40] Това е пример и за друг съществен проблем - реалната възможност ЧВК да действат като квази-национални армии или институции, както и да изземат функции, които по своята същност са прерогативи на държавата. Това позволява реализацията на поставената тактическа цел, заплащайки по-малка или дори никаква дипломатическа цена за нелегитимните действия.

Важен пример в това отношение е и опитът на руската частна военна компания „Вагнер”. Последната представляа своеобразна „армия на Шрьодингер” (по аналогия с известния парадокс в квантовафата физика, известен като "котката на Шрьодингер". В под-атомния свят феномените съществуват в странно състояние - т.нар. суперпозиция, в която те могат да бъдат както частици, така и вълни – б.р.), тъй като официално не съществува. Тя няма правен статус[41], а както споменах по-горе Кремъл не признава съществуването й. Доказателства за нейните действия са само загиналите в сблъсъците с нейно участие, както и редица разследвания на известни издания. Твърди се, че тази компания обезпечава изпълнението  на редица стратегически цели като например подпомагането на режима на Асад да остане на власт[42], осигуряване на подкрепа за бунтовниците в Източна Украйна[43], както и за сегашния президент на Централноафриканската република - Фостен-Арканж Туадера [44], за генерал Хафтар в Либия[45] или за венецуелския президент Мадуро[46]. Липсата на формални връзки между Руската Федерация и „Вагнер” обаче позволява отричането на всяка от тези дейности.

Въпреки "шрьодингеровия" й статус, с голяма доза сигурност може да се говори, както за съществуването на военния субект „Вагнер”, така и за действията му. Редица офицални лица от различни държави коментират ролята на руските „частници”. Френският президент Макрон например, остро критикува присъствието на „Вагнер” в ЦАР[47], а щатската администрация наложи санкции на свързани с тази ЧВК лица[48] (включително на Евгений Пригожин, за който се смята, че дълго време е бил човекът, стоящ зад тази частна армия“, като според „Белингкат” в момента е заменен от Константин Пикалов[49]) и т.н.

Modus Operandi на Вагнеровската армия, според The Bell[50], е осигуряването на военна помощ за един или друг режим в замяна на договори за добив на суровини в съответната държава с фиктивната „компания-шапка" Еvro Polis. Твърди се, че тези сделки се случват с дипломатическата помощ на Руската Федерация и съвпадат изцяло с геополитическите интереси на Кремъл. Изданието твърди също, че възможността за създаването на частна военна компания, която да обслужва нуждите на Русия е на дневен ред още от 2010, а самата тя се базира на остатъците от частната военна компания „Славянски корпус” (компанията е регистрирана през 2013 в Хонконг и известно време охранява петролните находища в сирийския град Деир ез Зор, контролиран от правителството на Асад. През 2014 ръководителите на компанията бяха арестувани и осъдени в Русия за „наемничество” – б.р.) .

Заключение

В рамките на настоящата статия бяха очертани някои от причините частните военни компании да се използват все по-активно и дори да заместват националните армии при реализацията на редица важни задачи. Това се дължи на ефикасността им и относително ниските разходи, свързани с тях - най-малкото, защото финансовата издръжка на техните служители е отговорност на собствениците на компанията, докато издръжката на националните армии е постоянен разход, независимо дали войниците са на терен или не. Освен това, услугите им се използват от различни клиенти, в това число и от неправителствения сектор и ООН.

Поведението на частните военни и охранителни компании може да е изцяло легитимно и легално, но някои от тях си позволяват да действат в разрез с международното право. Което налага постигането на консенсус на международната общност с цел това да не се допуска.

Въпреки наличието на определени „меки” и „твърди” регулации за ЧВК, поне засега те не се реализират в достатъчна степен. Нежеланието да се приемат по-амбициозни регулации, макар такива да са предлагани нееднократно, показва, че държавите все още не са готови да изсветлят напълно взаимодействието си с ЧВК. Така например, проектът за Конвенция на ООН за използването на ЧВК предвижда създаване на международен комитет, който да следи за нарушения от страна на частния военен комплекс, какъвто в момента не съществува, макар че това безспорно би било сред най-ефективните мерки срещу злоупотреба и нарушения от тяхна страна.

При всички случаи, неизбежното и все по-широко използване на ЧВК в бъдеще, налага внимателен анализ и осъзнаване на свързаните с тях проблеми, както и пълноценната им регулация.

Бележки:

*Авторът е политолог и геополитически анализатор

[1] Бел. ред. На англ. ез – plausible deniability

[2] Andrew Alexandra. Private Military and Security Companies (Cass Military Studies) . Taylor and Francis. Kindle Edition. Chapter 8: Ruthless Humanitarianism: Why Marginalizing Private Peacekeeping Kills People Doug Brooks and Matan Chorev.

[3] Fredonia [online], October 2019. [Checked on 22.6.2021]. “Private Security Services - Demand and

Sales Forecasts, Market Share, Market Size, Market Leaders”. Available at:

https://www.freedoniagroup.com/Private-Security-Services-In-The-Us.html

[4] Виж повече в Bull, H., 1979. The anarchial society. London: MacMillan Press, pp.245-248.

[5] McFate, S. (2017). The modern mercenary: private armies and what they mean for world order.

Oxford University Press. pp.72-89

[6] Deane‐Peter & Pattison, James. (2013). Mercenaries and Private Military Companies. [Checked on

22.6.2021]. p.2 and p.3 Available at:

https://www.researchgate.net/publication/313989018_Mercenaries_and_Private_Military_Companies

[7] Аврамов, Кирил & Трад, Руслан. (2020) Руските невидими армии. P.9

[8] YouTube [online], 22 July 2014. [Checked on 23.6.2021]. “Superpower for Hire: Rise of the Private Military”. Available at: - https://www.youtube.com/watch?v=6LaSD8oFBZE

[9] Alexandra, A., Baker, D. and Caparini, M., n.d. Private Military and Security Companies. Taylor and Francis. Kindle Edition. The New Model Soldier and Civil–Military Relations Elke Krahmann

[10] Moskos, C., 1977. From Institution to Occupation. Armed Forces & Society, 4(1), pp.41-50.

[11] Ibid.

[12] Singer. W. P. (2004) War, Profits, and the Vacuum of Law: Privatized Military Firms and

International Law. P. 524

[13] Бел. ред. На англ. hostilities

[14] See the stations the states that have ratified the convention on The United Nations website

[online], [Checked on 23.6.2021]. Available at: https://treaties.un.org/pages/ViewDetails.aspx?src=TREATY&mtdsg_no=XVIII-

6&chapter=18&clang=_en

[15] The INTERNATIONAL COMMITTEE OF THE RED CROSS website [online], [Checked on 23.6.2021]. “The Montreux Document on Private Military and Security Companies”. Available at:   https://www.icrc.org/en/publication/0996-montreux-document-private-military-and-security-companies

[16] The INTERNATIONAL COMMITTEE OF THE RED CROSS website [online], [Checked on 23.6.2021]. “The International Code of Conduct for Private Security Service Providers”. Available at:  

http://icoca.ch/the-code/

[17] The United Nations website [online], [Checked on 23.6.2021]. “Draft of a possible Convention on Private Military and Security Companies (PMSCs) for consideration and action by the Human Rights Council / prepared by the Working Group on the Use of Mercenaries as a Means of Violating Human Rights and Impeding the Exercise of the Right of Peoples to Self-Determination”. Available at:  https://digitallibrary.un.org/record/707162#record-files-collapse-header

[18] Виж повече в анализа Berenike Prem (2021) The regulation of private military and security companies: Analyzing power in multi-stakeholder initiatives, Contemporary Security Policy, 42:3, 345-370, DOI: 10.1080/13523260.2021.1897225

[19] Andrew Alexandra. Private Military and Security Companies (Cass Military Studies) . Taylor and Francis. Kindle Edition. Chapter 8: Ruthless Humanitarianism: Why Marginalizing Private Peacekeeping Kills People Doug Brooks and Matan Chorev.

[20] YouTube [online], 11 January 2017. [Checked on 23.6.2021]. “Shadow Company Official Full Documentary”. Available at: - https://www.youtube.com/watch?v=9yCONEdFgWo

[21]Deane‐Peter & Pattison, James. (2013). Mercenaries and Private Military Companies. [Checked on 22.6.2021].   Available at: https://www.researchgate.net/publication/313989018_Mercenaries_and_Private_Military_Companies

[22] Avramov, Kiril & Trad, Ruslan. (2020) Руските невидими армии. Ciela. P.26

[23] Singer, P., (2008). Corporate Warriors. Ithaca (N.Y.): Cornell University Press. Pp 8.

[24] Ibid. p. 10

[25] McFate, Sean. (2019) December 2019. Mercenaries and War: Understanding Private Armies Today. National Defense University Press Washington, D.C. [Checked on 23.6.2021] Available at: https://ndupress.ndu.edu/Portals/68/Documents/strat-monograph/mercenaries-and-war.pdf

[26] Alexandra, A., Baker, D. and Caparini, M., n.d. Private Military and Security Companies. Taylor and Francis. Kindle Edition. Chapter 6 Policies and Law 6. Mars Meets Mammon Andrew Alexandra

[27] See more in Deliso, C., & Napoleoni, L. (2007). The coming Balkan caliphate: the threat of radical Islam to Europe and the West. Praeger Security International.

[28] DW. (2021).  Сирийски наемници и турски дронове: какво се случва в Нагорни Карабах? (проверена на 19.8.2021).  https://www.dw.com/bg/%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B8-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D1%85/a-55130816

[29] Alexandra, A., Baker, D. and Caparini, M., n.d. Private Military and Security Companies. Taylor and Francis. Kindle Edition. Chapter 8: Ruthless Humanitarianism: Why Marginalizing Private Peacekeeping Kills People Doug Brooks and Matan Chorev

[30] Виж повече за концепцията в Kaldor, M., 2013. In Defence of New Wars. Stability: International Journal of Security and Development, 2(1),. DOI: http://doi.org/10.5334/sta.at

[31] Einsiedel, S., Bosetti, L., Salih, C., Wan, W. and Cockayne, J., 2021. Civil War Trends and the Changing Nature of Armed Conflict - United Nations University Centre for Policy Research. [online] United Nations University for Policy Research. Available at: <https://cpr.unu.edu/research/projects/civil-war-trends-and-the-changing-nature-of-armed-conflict.html> [Accessed 23 June 2021].

[32] Source watch [online], 11 April 2016. [Checked on 22.6.2021]. “Aegis Defence Services “. Available at: https://www.sourcewatch.org/index.php/Aegis_Defence_Services

[33] ProPublica website [online], 18 September 2009. [Checked on 22.6.2021]. “Former Iraq Security Contractors Say Firm Bought Black Market Weapons, Swapped Booze for Rockets “. Available at:

https://www.propublica.org/article/former-iraq-security-contractors-say-firm-bought-black-market-weapons-918

[34] Corpwatch.org. 2021. US: Sex scandal still haunts DynCorp | corpwatch. [online] Available at: <https://www.corpwatch.org/article/us-sex-scandal-still-haunts-dyncorp> [Accessed 20 August 2021].

[35] The Guardian website [online], 14 November 2004. [Checked on 22.6.2021]. “British guard firm 'abused scared Iraqi shepherd boy' “. Available at: -https://www.theguardian.com/world/2004/nov/14/iraq

[36] The Pulse nightclub shooting and other G4S scandals -https://www.usatoday.com/in-depth/news/investigations/2019/10/30/security-contractor-g-4-s-plagued-years-international-scandal/4060171002/

[37] Eric Prince (2013): Prince, E., Coburn, D. and Boot, Civilian warriors: The Inside Story of Blackwater and the Unsung Heroes of the War on Terror

[38] The News Observer. 8 July 2007. “Blackwater manager blamed for 2004 massacre in Fallujah” [online] Available at: https://www.newsobserver.com/news/nation-world/article10359167.html

[39] Reuters website. Pleming, S., 2021. Blackwater involved in 195 Iraq shootings. [online] U.S. Available at: <https://www.reuters.com/article/us-iraq-usa-blackwater-idUSN2739989220071002> [Accessed 23 June 2021].

[40] Виж повече в Scahill, J., 2012. Blackwater: The rise of the world's most powerful mercenary army, New York, NY: MJF Books.

[41] Трад, Руслан (2017) – Убийството на една революция. Ciela, p.22

[42] Foreign Policy, 2021. Putin’s Shadow Warriors Stake Claim to Syria’s Oil. [online] Foreign Policy. Available at: <https://foreignpolicy.com/2021/05/17/putin-shadow-warriors-stake-claim-syria-oil-energy-wagner-prigozhin-libya-middle-east/> [Accessed 23 June 2021].

[43] Radio Free Europe/Radio Liberty. 2021. Russia's Paramilitary Mercenaries Emerge From The Shadows. [online] Available at: <https://www.rferl.org/a/russia-paramilitary-mercenaries-emerge-from-the-shadows-syria-ukraine/28180321.html> [Accessed 23 June 2021].

[44] Европа, Свободна 2021. Африкански президент Е Заложник на Частната Руска АРМИЯ "Вагнер", КАЗА МАКРОН. Свободна Европа. Available at: https://www.svobodnaevropa.bg/a/31284041.html [Accessed August 22, 2021].

[45] Wall street journal., 2021. Russian Fighters Help Tighten Rebel Control of Libya’s Largest Oil Field. [online] WSJ. Available at: <https://www.wsj.com/articles/russian-fighters-help-tighten-rebel-control-of-libyas-largest-oil-field-11593194257?mod=article_inline> [Accessed 23 June 2021].

[46] Csis.org. 2021. Band of Brothers: The Wagner Group and the Russian State. [online] Available at: <https://www.csis.org/blogs/post-soviet-post/band-brothers-wagner-group-and-russian-state> [Accessed 23 June 2021].

[47] France 24. 2021. C.Africa accuses French national of spying, conspiracy - France 24. [online] Available at: <https://www.france24.com/en/live-news/20210609-c-africa-accuses-french-national-of-spying-conspiracy> [Accessed 20 August 2021].

[48] Aa.com.tr. 2021. US slaps sanctions on 8 linked to Russia's Wagner Group. [online] Available at: <https://www.aa.com.tr/en/americas/us-slaps-sanctions-on-8-linked-to-russias-wagner-group/1912057> [Accessed 23 June 2021].

[49] Tellerreport.com. 2021. Who is Konstantin Pikalov, suspected of being the "Mr. Africa" ​​of the paramilitary group Wagner? | tellerreport.com. [online] Available at: <https://www.tellerreport.com/news/2020-08-18-who-is-konstantin-pikalov--suspected-of-being-the-%22mr--africa%22-%E2%80%8B%E2%80%8Bof-the-paramilitary-group-wagner-.Byj-1atYMw.html> [Accessed 23 June 2021].

[50] The Bell — Eng. 2021. A Private Army for the President: The Tale of Evgeny Prigozhin’s Most Delicate Mission — The Bell — Eng. [online] Available at: <https://thebell.io/en/a-private-army-for-the-president-the-tale-of-evgeny-prigozhin-s-most-delicate-mission/> [Accessed 23 June 2021].