През последните години САЩ демонстрират завидна активност в космическата сфера, при това тя има не само комерсиален, но и военен характер. Причините за това са няколко. На първо място, нараснаха геополитически рискове за Америка.
Стремителното развитие на космическата програма на Китай и постепенно очертаващият се нов двуполюсен "китайско-американски" световен ред, както и задълбочаващите се противоречия между Вашингтон и Москва, актуализираха космическата, включително военно-космическата, тема. На второ място, модерните технологии - от перспективните системи за изстрелване до новите модели космически апарати, разшириха значително възможностите в космическата сфера. Определена роля впрочем, изигра и предишният президент на САЩ Тръмп, който подобно на мнозина представители на своето поколение беше обсебен от космоса и разглеждаше космическите проекти, като още един начин за възраждане величието на Америка. Неслучайно един от лозунгите на предизборната му кампания през 2020 беше «Make Space Great Again».
Както е известно, сушата, морето и въздушното пространство отдавна са се превърнали в зони на конфликти, сблъсъци и сражения. Напоследък става все по-ясно, че съвсем скоро и космосът може да се окаже зона на военни действия. В редица държави активно се обсъжда използването на космоса за военни цели, като според специализираното американско издания Space, на първо място сред тях са Съединените щати. В тази връзка се посочва, че „създадените сравнително неотдавна Космически сили на САЩ усърдно търсят най-добрия начин да бъдат защитени американските интереси във все по-оспорваната и задръстена от сателити космическа сфера". Но, ако американците и съюзниците им наистина започнат да използват подобни форми на враждебна активност, в отговор техните съперници неминуемо ще създадат собствен военен потенциал в космоса. А най-краткият път към избухването на реални войни в космическото пространство е именно надпреварата във въоръжаването. Тя дълго време беше отлагана, но това я направи потенциално взривоопасна, тъй като технологиите се развиват, а липсват каквито и за било задължаващи всички държави ангажименти, касаещи оръжейната надпревара в космоса.
В предложения от администрация на Байдън бюджет за 2022 се планира за военните космически сили, разположени на ниска орбита, да бъдат отпуснати над 1,2 млрд. долара, което може да окаже негативно влияние върху взаимодействието на САЩ с другите космически държави. Пентагонът възнамерява да отдели 936 млн. долара за Агенцията за космическо развитие (SDA), което с 600 млн. повече, отколкото през 2021. Над 800 млн. долара от тези средства са предназначени за изследвания, разработки, изпитания и оценка, 54 млн. - за експлоатация и техническо обслужване, а 74 млн. - за закупуване на техника.
В новите условия значително се ускори развитието на пазара на космически технологии. Формира се нов сектор от вече наложили се и наскоро появили се иновационни компании, предлагащи нови решения на космическите пазари, които условно се обединяват в групата на т.нар. "Нов космос" (New Spaсе). Спектърът на проектите им е изключително широк: доставка на товари и екипажи на орбита, включително с туристически цели (SpaceX, Blue Origin, Virgin Galactic и др.), създаване на научни или туристически космически станции (Bigelow, Axios) и дори добив на полезни изкопаеми от астероидите и Луната (ispace, Moon Express). В този списък влизат и огромен брой нови създатели на малки, мини- и микроспътници (включително т.нар. Cube sat). Впрочем, новата "космическа треска" е обхванала далеч по-широк кръг от компании - от традиционните производители на космически апарати до Google, организирала конкурса Lunar XPrize за създаване на нов тип луноход.
Напоследък "Новият космос" и свързаните с него научни направления се разглеждат от международната общност като ново конкурентно поле, лидерските позиции в което биха осигурили асиметрични предимства както на компаниите, така и на техните страни. Именно това накара Китай, а в по-малка степен и Индия, ЕС и Япония да интензифицират усилията си в тази сфера.
На фона на тази бурна активност, новите космически перспективи бяха оценени по достойнство и от Пентагона, които си остава най-големия купувач на сложни космически системи. Освен активното изстрелване на военни космически апарати, през 2019 в рамките на американските ВВС бяха създадени и Космически войски (US Space Force, USSF). Паралелно с това се появи и "опростен" аналог на добре познатата агенция DARPA (Defense Advanced Research Projects Agencу, ангажирана с развитието на новите технологии в армията на САЩ) - Агенцията за космическо развитие, която през 2022 ще бъде интегрирана н USSF.
В тази връзка, сред най-важните съвременни тенденции с далеч отиващи последици за конкуренцията в космоса, геополитическия силов баланс и дори за икономическия потенциал на САЩ, са активните усилия на американските военни за задълбочаване на диалога с компаниите от "Новия космос".
По аналогия с китайската стратегия (която Пекин следва от 2007 насам) за технологично развитие на въоръжените сили и военно-промишления комплекс, използвайки за целта потенциала на гражданския сектор, този процес би могъл да се определи като "военно-гражданска интеграция". В САЩ подходът се използва именно в космическия сектор (наред със сектора на информационните технологии, разбира се).
Военният аспект на американската космическа индустрия
Всъщност, истината е, че космическият отрасъл до голяма степен дължи появата си на военната програма на САЩ. Редица мощни частни компании, като Boeing, Northrop, Lockheed Martin Corporation и други, бяха доставчици както на НАСА (Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство), така и на Департамента по отбраната. При това приносът на Пентагона за появата на "космически" търговски пазари (например услуги в сферата на геопозиционирането на базата на все още военната система GPS) беше много сериозен, както по отношение на технологиите, "преливащи" между отделните сектори, така и на финансирането позволило бурния растеж на целия отрасъл.
Въпреки това, през последните десетилетия впечатляващото развитие на частните космически компании и пазара сякаш измести на заден план военните програми. Появиха се твърдения, че частните компании са се превърнали в неоспорим иновационен лидер и дори се заговори за "приватизацията на космоса".
Подобни идеи възникнаха още през 90-те години на ХХ век, когато след края на студената война космическият бюджет на Пентагона се сви над два пъти и почти се изравни с този на НАСА. На този фон бурното развитие на пазара на космически услуги - от спътниковата телевизия, до вече споменатото геопозициониране, а след това и появата на космически стартъпи (които първоначално не бяха особено успешни, но от края на 90-те години се превърнаха в хит), формира силно изкривено възприятие на тенденциите в индустрията. Освен това, от времето на Първата Война в Залива насам, самите американски военни все повече разчитат на гражданската космическа инфраструктура и услуги.
На пръв поглед изглеждаше, че през първите две десетилетия на ХХІ век позициите на гражданския космически сектор допълнително се усилиха за сметка на тези на военния. Цяла плеяда космически стартъпи, като SpaceX, Virgin Galactic или Blue Origin, се включиха активно в битката за водещите ракетни технологии и бъдещи пазари, включително космическия туризъм и полуфантастичните междупланетни мисии. На фона на перспективите за колонизацията на Марс, за които толкова убедително говори Илън Мъск, военните космически инициативи не привличаха кой знае какво внимание.
Разбира се, следва да признаем, че освен впечатляващите презентации и пиар-кампании компаниите от "Новия космос" постигнаха и съвсем реални успехи. Своеобразен връх в това отношение беше краят на управлението на Тръмп. Така, през май 2020 космическият кораб SpaceX-Dragon V2 успешно достави американски екипаж на борда на Международната космическа станция. Броят на държавните и частни поръчки на компаниите от "Новия космос" непрекъснато нараства. Стартъпите и другите компании от тази група се смятат за най-вероятните подизпълнители на мисията до Марс в рамките на американската програма Artemis, пък макар и за по-второстепенните задачи, свързани с роботизираната доставка на товари.
В същото време обаче, успехите на частните космически компании, както и растежът на пазарите, не означават, че "военният космос" наистина е останал на заден план. Военните спътници продължават да осигуряват на Пентагона и разузнавателните служби на САЩ ролята на най-големия купувач на космически апарати (тъй като космическите спътници по презумпция би следвало да са сравнително евтини, а научните - които са изключително скъпи, не са много). Тоест, за развитието на бизнеса на компаниите от "Новия космос" допринася не само "невидимата ръка на пазара", а и съвсем видимата ръка на военните.
Новото поколение космически стартъпи, както и вече съществуващите компании, се развиват не само благодарение на субсидиите и договорите с НАСА, но и на средствата, отпускани от Пентагона. Става дума най-вече за договорите с DARPA (от тези за ракетите SpaceX и RocketLab до програмата за създаване и изстрелване на мрежа от микроспътници Blackjack). В случая Агенцията реализира класическата си мисия да търси пробивни, иновационни решения в интерес на Департамента по отбраната и, паралелно с това, да развива "технологичната база" на САЩ.
В случая голяма роля изигра и чисто икономическата логика. На първо място, използването на нарастващите възможности на гражданските компании позволява да бъдат намалени разходите на военните за създаване на собствени системи и космически услуги. На второ място, нарастването на конкуренцията позволява да се подбива цената, а също да се повиши качеството и разнообразието на предлаганите от подизпълнителите услуги. Пример за това са проблемите на военните с високата цена и забавянето на създаването на системи за изстрелване на космически апарати от страна на монополиста United Launch Alliance, създаден през 2006 от Boeing и Lockheed Martin. Затова те вече си търсят усилено малки и средни компании, които се оказват по-удобни партньори. Предлагайки оригинални технологични решения и демонстрирайки далеч по-голяма гъвкавост и способност за адаптация в сравнение с гигантите в сектора и конкурирайки се помежду си, включително за цените, те постепенно се превръщат в интегрална част на пула от доставчици на Пентагона, макар че немалко военни все още изпитват известно недоверие към тях. В тази връзка не е учудващо, че американските ВВС са сред ключовите клиенти на SpaceX, а за същото се борят и редица други стартъпи. Предвид факта, че военните плащат за всеки килограм полезен товар много повече от гражданските компании, това на практика се оказва и възможност за скрито субсидиране на новите частни космически корпорации. Впрочем, в редица други решения, включително интереса към мрежите от малки спътници, разглеждани като допълнение или замяна на гиганските и скъпи космически апарати, също е налице силен "икономически момент".
Оценявайки потенциала на новите играчи, американските военни започнаха да разширяват спектъра на отношенията си с компаниите от "Новия космос" - от разработването на ракетни системи (които да заменят използваните в американските ракети-носители руски двигатели РД-180) до проекта за създаване на малка мултифункционална космическа станция. Дори такъв на пръв поглед "хуманитарен" проект като Starlink (система от околоземни спътници, разработена от SpaceX) има и своето военно измерение. Пентагонът подкрепя свързаните със системата разработки като вече се осъществява пробен обмен на данни чрез спътниците на Илън Мъск.
Отново ще напомня, че не става дума само за нови космически компании, защото военните подкрепят и такива утвърдили се корпорации като Orbital ATK или Sierra Nevada Corporation, успешно вписали се в тенденцията на "Новия космос". Тези компании, които в миналото играеха второстепенна роля, сега получават шанс да станат далеч по-значими пазарни играчи и големи доставчици на Пентагона.
Очевидно е, че фокусът и мащабите на сътрудничеството с "Новия космос" тепърва ще се разширяват, укрепвайки "военно-гражданската интеграция". Това важи както за традиционните практики на закупуване на определени услуги, вместо развитие на собствени сервизи, така и в сферата на технологиите и отделните проекти и програми, имащи на практика "двойно предназначение".
Институционализацията на интеграцията между военните и гражданските компании
Освен диалога с "Новия космос", разширяването на интеграцията на военния и гражданския компоненти на американската космическа програма касае и отношенията между двамата ключови космически играчи - Пентагона и НАСА. Началото на този процес не предвещаваше изненади. Създаването на Космическите войски на САЩ изискваше създаването на необходимата документация, определяща отношенията им с НАСА. Въпреки формално съществуващото разграничение между военната и гражданските програми, по съвсем обективни причини техническият диалог между Агенцията и Пентагона винаги е бил доста активен, особено що се касае до поддръжката и осъществянето на изстрелванията на космическите апарати, тяхното управление, както и технологичното и информационно сътрудничество. В новите условия обаче, тази исторически формирала се система сериозно се пропука. През септември 2020 командването на Космическите войски и НАСА подписаха Меморандум за взаимно разбирателство, заменил аналогичния документ от 2006. Сред новите моменти в него е по-задълбоченото партньорство между двете институции, включително в технологичната сфера (далечния космос, операциите в околоземна и окололунна орбита и т.н.). Много показателна в това отношение е точката, касаеща гарантиране защитата на космическите системи както от физически (от т.нар. "спътници-инспектори" или други враждебни системи), така и от кибератаки срещу военните космически апарати и наземната инфраструктура.
Впрочем, двете страни очевидно са готови да стигнат много по-далеч. Под предлог, че Русия, Китай и дори някои американски съюзници (като Франция) полагат сходни усилия, се обсъждат редица практически и перспективни проекти за сътрудничество между двете институции. Първият реален знак, че преградите между военния и гражданския космос (с които САЩ толкова се гордееха) вече са рухнали, стана случилото се в края на февруари 2021. Тогава поредният американски транспортен космически кораб достави на Международната космическа станция оборудване на Агенцията за космическо развитие, предназначено за събиране на данни, необходими за създаване на датчици за проследяване на ракетите, летящи на ниски орбити. Чисто формално товарът не беше военен, но няма никакво съмнение относно характера на изследванията както и на самия проект.
Към какво се стремят САЩ в космоса
Ремилитаризацията и "хибридизацията" на американската космическа политика и пазари е нещо по-скоро неизбежно на фона на нарастващата космическа и геополитическа конкуренция, както и на "геополитизирането" дори и на такива на пръв поглед чисто комерсиални пазари, като потребителската електроника например. Това обаче е свързано със съществени рискове в сферата на глобалната сигурност, водещи до дестабилизиране на международните отношения.
Обединяването на военния, гражданския и комерсиалния космически потенциал осигуряват на САЩ допълнителни предимства. Изгражда се разширена "матрична" система от космически апарати, космически услуги и функции на основата на разнообразни военни, граждански и "двойни" решения. В същото време се формира своеобразно "публично-частно партньорство": собствените инвестиции на бизнеса намаляват необходимостта военните да изразходват средства за традиционни и нови космически апарати, а Пентагонът на свой ред е готов да гарантира на космическите компании свръхпечалби, глобални преференции и дори физическа и киберзащита на търговските им обекти. В резултат САЩ си гарантира и военно, и пазарно лидерство, т.е. постигат сериозен кумулативен ефект.
Наред с американската доктрина за "пълна свобода на действия в космоса" в резултат от ревизията на международното космическо право, всичко това генерира сериозни стратегически, а и чисто икономически рискове за редица трети държави и най-вече за Русия и Китай. При това, наред с промяната на силовия баланс и разширяването на технико-технологичните възможности на САЩ в космоса, тук възникват и някои, поне засега звучащи "екзотично", въпроси. Например относно евентуални опити на САЩ да поставят под контрол спътниковите групировки на трети страни - от регулиране на изстрелванията в условията на все по-интензивния "космичеки трафик" (включително заплащане за правото на извеждане на космическите апарати на необходимите орбити, което вече се дискутира в научните среди), до утилизирането на космическите отпадъци на орбита с помощта на специални космически апарати, което представлява открито предизвикателство по отношение на военните, разузнавателни и други операции на държавите, нарочени от Америка за нейни врагове. Освен това се създава основа за реализация на идеите за "глобализация на американското право" и разширяване на идеологията за екстериториалния характер на космическото пространство.
Тези тенденции обаче, принуждават противниците на САЩ да търсят ответни и често асиметрични мерки. Те са поредния сигнал за Москва и Пекин, че следва ускорено да развиват космическия си потенциал, включително неговите антиспътникови измерения. А тъй като занапред дори и чисто комерсиалните проекти ще се разглеждат като "потенциално враждебни", космическата надпревара ще придобие нови акценти, което пък може да доведе до поредица от крайно опасни инциденти.
Междувременно, постепенно се очертават и нови, засега изглеждащи по-скоро фантастични, предизвикателства. Става дума, в частност, за дългосрочните последици от прокарването на идеите за "приватизация" на космическите ресурси. В този случай, бизнесът се разглежда от САЩ и като фактор за проектирането на американската мощ върху небесните тела (Луната, астероидите). В частност, Пентагонът и НАСА вече обсъждат, как да бъдат защитени бъдещите американски частни обекти за добив на вода и минерали на Луната. Става дума за легитимирането и подялбата за разходите за милитаризацията на земния спътник. Впрочем, лансират се и още по-екстравагантни идеи, например за предоставянето в бъдеше на бизнес-субектите на определени функции в сферата на космическата сигурност, т.е. създаване на своеобразни "частни военни космически компании". И макар че прогнозите за появата в бъдеще на "космически пирати" не изглеждат реалистични, възникването на космически аналог на най-голямата американска частна военна компания Blackwater (днес Academy) вече не звучи налудничаво. Както е известно, практиките на "приватизация на сигурността", пораждат сериозни проблеми дори на Земята, а в космоса тези проблеми ще бъдат още по-опасни.
Ядрените аспекти на очертаващата се милитаризация на космоса
Американските планове за милитаризация на космоса бяха потвърдени през февруари 2021 и от Департамента по отбраната, който обяви, че ще се ангажира със защитата на бъдещите лунни бази на НАСА и ще укрепи позициите си в космоса, който може да се превърне "в арена на бойни действия". Както е известно, в момента няколко държави реализират паралелни проекти за създаване на собствени станции на повърхността на Луната, което обаче може да провокира напрежение и дори конфликти между тях в бъдеще. Проблемът е, че за създаването на подобна инфраструктура са необходими вода и слънчева светлина, а на Луната няма кой знае колко зони, където са налични тези ресурси. Именно за да бъдат избегнати подобни конфликти, през 1967 беше подписано споразумение, според което изследването и използването на пространството извън земната атмосфера следва да се осъществяват в интерес и в полза на всички държави. В същото време обаче, съществуват сериозни правни празноти относно активността, която отделните държави и компании биха могли да развиват на Луната.
В тази връзка Wall Street Journal посочва, че с течение на времето "взаимодействието между гражданските институции и военните ще засегне защитата на планираните бази на НАСА на повърхността на Луната, както и на комерсиалната дейност на американските компании в космоса. Тези планове за милитаризация на космоса се представят като противодействие на предизвикателствата от страна на Русия и Китай". Тук е мястото да напомня и, че в интервю за Der Spiegel генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че пактът планира да разшири действието на прословутия чл.5 от Устава на пакта, касаещ принципа за колективна самоотбрана, и върху космическото пространство, което още повече усилва опасността от милитаризация на космоса.
В отговор, руският външен министър Сергей Лавров предложи през февруари 2021, в речта си пред участниците в Женевската конференция по разоръжаването, космосът да бъде използван "за съзидателни цели и за благото на цялото човечество", което според него е възможно само при условие "че бъде предотвратена надпреварата във въоръжаването" и стартират преговори за създаването на "международен правнозадължаващ инструмент, забраняващ разполагането в космоса на каквито и да било въоръжения, както и заплахите и използването на сила там".
Както е известно, до 2025 САЩ планират да разположат в орбита осем безпилотни космически апарати Х-37 (един от тях и в момента е в орбита). И макар във Вашингтон да твърдят, че възнамеряват да ги използват за научни и разузнавателни цели, експертите сочат, че те могат да носят от три до шест ядрени бойни глави, т.е. разполагането им може само да ускори началото на мащабна война в космоса. Х-37 е космически апарат за многократно използване, чиито външен вид наподобява старите космически кораби Space Shuttle, но е с по-малки размери и товароподемност. Той може продължително време да престоява в орбита на височина между 200 и 750 км, като е в състояние бързо да маневрира и променя орбитата си. Освен това може да се върне на Земята, веднага след като изпълни мисията си, или пък да остане продължително време в орбита, изпълнявайки нови задачи.
Междувременно, в милитаризацията на космоса все по-активно се включват и британските съюзници на САЩ. Според Daily Express например, сформираното наскоро Космическо командване, ръководено от Пол Годфри, планира нови тренировъчни мисии с подбрани пилоти, в чиито рамки изтребителите "Тайфун" на Кралските ВВС ще симулират атаки срещу руски и китеайски спътници.
В интервю за Washington Post, дадено в началото на май 2021, командващият на Космическите сили на САЩ генерал Джон Реймънд ясно посочва, че: "Космосът е потенциална сфера на бойни действия, също както въздушното пространство, сушата и моретата и това стана факт през последните няколко години, когато и Китай, който представлява постоянна заплаха за нас, и Русия създадоха оръжие способно или да изведе от строя американските спътници или пък да ги унищожи от земята, от космоса или в киберпространството". Според него, макар че космосът "действително е сфера на военни действия, целта ни не е да влезем в конфликт, който да започне или впоследствие да обхване и космоса, а да предотвратим това, но действайки от позиция на силата като разрушим или ограничим драстично потенциала за сдържане на нашите конкуренти и противници". В тази връзка Реймънд посочва: "Смятаме, че има неща, които бихме могли да направим в космоса и които могат да допринесат за общото сдържане на противниците ни във всички възможни пространство. Мисля, че днес понятието за сдържане е по-широко, а не е просто елемент на ядреното сдържане. Нашата цел е да можем да предотвратим възникването или разпространението на конфликта в космоса, а след това и да предотвратим разпространението му в другите сфери".
В момента между Русия и САЩ съществува военно-стратегически паритет. Това означава наличие на еквивалентна възможност на всяка от страните да нанесе ответен (или ответно-насрещен) удар, който да причини неприемлив ущърб на държавата-агресор. Както е известно, този паритет се основава най-вече на стратегическите ядрени сили.
Балансът между стратегическите ядрени сили на Русия и САЩ се регулира с Договора между двете страни за мерките за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения (т.нар. "Нов СТАРТ), чието действие беше удължено до 5 февруари 2026. Следва да сме наясно обаче, че военно-стратегическият паритет представлява баланс, който на практика може да бъде нарушен във всеки момент чрез създаването на такова ново оръжие, с каквото другата страна не разполага или от което не би могла да се защити. В тази връзка следва да се акцентира върху думите на генерал Джон Реймънд, че има неща, които САЩ могат да направят в космоса за да допринесат за общия баланс на сдържането. При това той не разглежда въпросните "неща" като част от ядреното сдържане, а твърди, че "днес това понятие има по-широк характер".
Тоест, САЩ възнамеряват да осъществяват "сдържането в космоса" от позиция на силата. За американските военни мерките в космоса не са част от мерките по поддържане на стратегическото ядрено сдържане, а отделно направление, което "ще допринася за обшия баланс на сдържането". По тази логика обаче излиза, че ако една държава (в случая Съединените щати) разполага в космоса със спътникова групировки, изпълняваща своята роля в системата за предупреждаване за ракетно нападение, това означава, че тя е част от ядреното сдържане. Но, ако въпросната страна реши например да разположи в космоса ударни ядрени сили, те ще попаднат в категорията "нов вид стратегически настъпателни въоръжения", т.е. няма да влизат в обсега на "Нов СТАРТ".
Ако разглеждаме този въпрос в рамките на структурата на стратегическите ядрени сили, традиционно включваща наземен, морски и въздушен компонент, очевидно вече би могло да се говори и за четвърти компонент - космическия.
Разположените в космоса ударни ядрени въоръжения на САЩ биха могли да станат точно споменатият по-горе тип оръжие, каквото Русия не притежава и от което тя няма защита. Или поне на стратезите във Вашингтон би се искало да създадат именно такава ситуация.
В тази връзка ще припомня, че САЩ традиционно игнорират съвместната инициатива на Москва и Пекин за започване на преговори и изготвяне на съответните международно-правни документи на основата на руско-китайския проект за Договор за предотвратяване на разполагането на оръжия в космическото пространство, използването на сила или заплахата от използването и, по отношение на космически обекти. Обновеният вариант на този проект беше представен още през юни 2014 на Конференцията по разоръжаването в Женева.
Всичко казано дотук налага извода, че Вашингтон следва стратегия, целяща ерозията на военно-стратегическия приоритет между САЩ и Русия и промяна на общия силов баланс в своя полза, чрез разполагането на ударни ядрени въоръжения в космоса. Като в тази концепция отлично се вписват и станалите известни напоследък данни за "ядрените възможности" на американските космически апарати Х-37.
Накъде оттук нататък
Очевидно развитието на сложния хибрид от военни, граждански и бизнес проекти в космическата сфера няма да е никак лесно. Освен нееднозначната ответна реакция на другите държави и чисто пазарните рискове (свързани например с форсирането на разработването на аналогични услуги или забраната на едни или други от тях заради "двойния им характер"), това зависи и от процесите, развиващи се в самите САЩ.
В администрацията на Джо Байдън например, поне в момента няма запалени фенове на усвояването на космическото пространство. Обратното, през последните трийсетина години демократичните президенти на САЩ постоянно съкращаваха финансирането както на военната космическа програма, така и тази на НАСА, за сметка на амбициозните си "екологични" и социални програми.
Освен това, преориентацията на политиката на Пентагона (включително на системата за покупки и стандартите) и намирането на оптималните технологични решения ще изисква време. Още повече, че поне засега замяната на системите за предупреждаване за ракетно нападение с мрежи от изкуствени спътници Cubesat, не само е проблематично, но и невъзможно. С други думи, нито United Launch Alliance, нито големите спътници, които доскоро бяха в центъра на програмата на Пентагона, няма да изчезнат нито при управлението на Байдън, нито при това на неговия наследник.
Впрочем, налице е и един чисто културен аспект на проблема. Въпреки че военните никога не са се оттегляли от "комерсиалния космос", сега в сектора навлизат носители на малко по-различна култура. Социологическите анкети, в частност, показват, че 80% от респондентите разглеждат космическите полети най-вече като фактор, подкрепяш научните открития. Примерът със създателите на системите с изкуствен интелект в Google, които отказаха да работят за Пентагона, показва, че това би могло да създаде известни проблеми при прокарването на новата парадигма на американската космическа политика.
В същото време обаче, не се забелязва и алтернатива на така очертания курс. И икономиката, и технологиите, и глобалната конкуренция тласкат САЩ, както и техните конкуренти по единствено възможния път на хибридизация на космическата им политика.
В публикуван наскоро документ на неправителствената Aerospace Corp., адресиран до администрацията на Байдън, се изтъкват новите възможности за комерсиализиране на космоса с цел гарантиране националната сигурност на САЩ. В него се посочва и, че за бизнеса е важно да бъдат минимизирани рисковете от подобно сътрудничество. Много е вероятно, американката космическа политика по времето на Байдън да се концентрира именно върху окончателното формиране на този нов модел на отношения между военните и бизнеса, още повече че и двете страни очевидно са заинтересовани от намирането на оптималното му формула.
*Българско геополитическо дружество
