За разлика от темите, свързани с икономическите и финансови негативи от (възможния) Брекзит, последиците за сигурността и отбраната в Европа не намериха широко място в разгърналия се дебат в страните членки на ЕС. Това е неоправдано от гледна точка на необходимостта от задължителни усилия за запазване на глобална стабилност и търсене на равновесие в хода на процесите на формиране на многополюсен свят, възникване на нови властови центрове, пренебрегване на международното право и опити за налагане на политики върху други държави.
Британският дял в европейската военна мощ
От военно–оперативна гледна точка, не е без значение фактът, че освен 20% от икономическата мощ на ЕС, Великобритания осигурява 24% от разходите за отбрана в ЕС, представя 15% от активните военни във въоръжените сили на страните членки и осигурява общо почти 50% от капацитета и военните способности на ЕС.
Затова отражението на Брекзит върху стратегическите параметри се изразява в недопускане на загуба на военно–политическо влияние на Европа, за което са необходими прагматични общи решения.
От друга страна, Великобритания беше спирачка за една по–самостоятелна Европейска обща политика за сигурност и отбрана, която придоби ускорено развитие през последните две години. Ако досега САЩ осъществяваха именно чрез Лондон този натиск срещу търсене на автономност на европейската отбрана, в бъдеще той ще се активизира и упражнява директно от Вашингтон.
Определени промени започнаха да се проявяват и в изграждането на въоръжените сили в САЩ, Великобритания и Европа. С появата на новата стратегия за национална отбрана, разработена от бившия военен министър на САЩ Джеймс Матис, според която Европа и Азия отново стават приоритетни театри на военните действия се очертава стремеж и на страни, като Великобритания, за връщане към по–тежки конвенционални сили за междудържавни и глобални сблъсъци. Това се оказа малко по–различно от формиращите се вече европейски структури на базата на новата стратегия на Германия за следващите 15 години например, или на новата военна доктрина на Гърция, фокусирани повече върху собствената защита, както и от тенденцията към по–засилена съвместна подготовка на специалните сили, ориентирани съобразно новите заплахи и локални конфликти. Британските военни обаче планират, в случай на конфликт по суша да са в състояние до 2025 да въведат до една цяла дивизия в Източна Европа.[1] Тенденцията е въоръжените сили да се структурират не както досега от малки, но подвижни и ефективни части– бригади, а от по–големи структури– дивизии с обща артилерийска, противовъздушна и друга подкрепа. От стартиралата през последните два години модернизация на танковите войски във Великобритания и Германия например, може да се се направи предположение за различни тенденции, означаващи и различна ориентация на въоръжените сили. Освен това, докато Германия залага на изключително модерни и високотехнологични системи при надграждането на танка Леопард 2А6 до нивото на Леопард 2-А7V, Великобритания сведе плана си за модернизация само до 148 от 227 танка Challenger 2, от първоначално приетите на въоръжение 408, запазвайки само 79 броя за резервни части. [2]
В организацията на сътрудничеството в рамките на общата европейска отбрана се очертаха различия и между други европейски държави. Така например Франция предпочита това да се осъществява между страните с реални и големи възможности, докато Германия е по–склонна към привличане към участие на повече страни–партньори.
Великобритания ще остане една от двете ядрени сили в Европа. Тя разполага с 215 ядрени бойни глави, включително на атомни подводници, докато Франция има около 300 такива.[3] Досега двете страни си сътрудничеха тясно, съгласуваха своите планове и провеждаха съвместни учения. Тъй като ядрените оръжия са на национално подчинение, Брекзит не поражда други последици, освен очакваното по–тясно съгласуване с Вашингтон. Увеличилите се преди Брекзит гласове в Германия за „общо ползване” на френските и британските ядрени оръжия в рамките на Европейския съюз логично заглъхнаха. Европейските страни членки на ЕС и НАТО обаче гласуваха заедно със САЩ срещу споразумението на ООН за забрана на ядрените оръжия, подписано от 120 и вече ратифицирано от над 50 държави. Проблемът понастоящем е в осигуряването на нови носители за американските ядрени бомби, съхранявани в пет европейски страни (Германия, Холандия, Белгия, Италия, Турция) след модернизацията им. Още повече, че Германия се отказа от придобиване на американските F–35 и се ориeнтира към «Ойрофайтър», които не са пригодни за модернизираните ядрени бомби.
Отражението на Брекзит върху отбранителната индустрия на ЕС
Брекзит има отражение и върху отбранителната индустрия на страните членки на ЕС, които самостоятелно са в по–неизгодни позиции да реализират проекти за производство на ново въоръжение, както и да издържат на глобалната конкуренция в различните сектори. Спецификата на европейската отбранителна индустрия е свързана с нейните три зависимости: от вноса на редки минерали или специални метали, от износа на продукцията и извън Европа и от цивилните технологии. А именно във Великобритания е единственото по–голямо находище на волфрам извън Китай, който доставя 60% от този метал в света, необходим за самолетни мотори, ротори за вертолети и противотанкови боеприпаси. В износа на оръжейна продукция пък Великобритания заема първо място с 94%, докато при останалите големи европейски страни тази зависиост е между 50% и 70%.
Очакваното излизане на Великобритания от ЕС стимулиира обаче активизирането на сътрудничеството между останалите 27 страни членки. Новата глобална стратегия за сигурност на ЕС, Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO), съгласно член 42, параграф 6 от Лисабонския договор, Европейският фонд за отбрана и Координираният ежегоден преглед на отбраната, както и по–нататъшното развитие на способностите за съвместно планиране и действие биха могли да увеличат крайната стойност и ефективност на сътрудничеството в отбраната и да генерират нови способности за преодоляване на кризи.
До този момент обаче, самите преговори по Брекзит подкопаха взаимното доверие, което косвено въздейства и върху секторите на сигурността и отбраната. При тези рамкови условия се очертават следните предизвикатества, свързани с последствията от Брекзит за Европейската сигурност и отбрана и възможните решения в пет области:
На първо място, в организационно отношение Великобритания, разбира се, няма да участва в органите за вземане на решение, но силно оспорваният момент беше свързан с категоричното и нежелание да бъде регламентирана като „трета категория партньор”, подобно на Норвегия, Швейцария или Турция.[4] Като бивш член на ЕС, тя действително би могла да има привилегирован или „подобрен статут на трета държава”, при условие, че не нарушава консенсуса в ЕС, въпреки известните възражения на останалите страни, че „винаги избира черешката на тортата”, като приоритизира определени съвместни проекти, отговарящи най–вече на собствените й интереси.
За разлика от всички други области обаче, в сферата на сигурността приносът на Лондон започна силно да намалява далеч преди да се стигне до споразумение за излизане от ЕС. Така например, от една година е известно, че оперативната главна квартира на мисията Atalanta се премества от Нортууд в испанската Рота. Командването на ЕUFOR Althea в Босна и Херцеговина пък преминава от британско под френско командване. Лондон няма да поеме и планираното за юли 2019 командване на многонационална бойна група на ЕС (EU battlegroup).
Целесъобразно е обаче да се търсят възможности за запазване на частичното участие на Великобритания в някои сфери на сигурността, предвид нейните военноморски и военновъздушни способности, ролята й в Европейската агенция по отбрана като високотехнологична нация, участието й в мисии на ЕС и в структури на Съюза като Еuropol, Cepol, Olaf и др. Или поне да се преразпределят някои нейни квоти.
Повече оптимизъм е необходим по въпроса, дали ако е с «подобрен статут на трета страна» и участва в операции на ЕС, Великобритания би имала свой принос в бюджета за европейската сигурност и отбрана.
На второ място, по отношение на юридическото регулиране на въпросите, касаещи сигурността и отбраната и предложения, като тези на френския президент Макрон за Договор за отбрана и сигурност, трябва да се има предвид, че сегашните проблеми възникват не от съществуващи договори, а от начина на прилагането им и нямаше да ги има, ако въпросните договори се спазваха. Там, където промените не могат да станат бързо, държавите членки ще трябва да подпишат временни споразумения. Но, докато в другите сектори (търговия, транспорт, право на пребиваване и др.) се предвижда поне преходен период, в отбранителната политика няма такъв – там промените вече се случват.
Впрочем, идеите на Макрон бяха силно критикувани като нереалистични, необмислени и прикриващи желанието да се създаде алиби за провала на политическите елити в ЕС, като се посочва, че макар да се споменава осем пъти «защита», девет пъти «да защитим», а четири пъти «сигурност», се спестява конкретиката, кого да защитим, от кого и срещу кого. Предложението на френския президент не аргументира привличането на Великобритания в Съвет за сигурност, нито «реформирането на политиката на конкурентност», нито пък, как ще се отрази настъпващата икономическа рецесия върху повишените иззисквания за военни разходи.
Ако излизането от ЕС се проточи, или дори не се състои, военно–политическото сътрудничество би трябвало да се договори съвсем отначало на нова юридическа основа. Това ще бъде отрезвяване не само за Великобритания, но и за бъдещите способности за рестартиране на ЕС. Впрочем, изграждането на новата ЕПСО трябваше да започне с общ преглед на сектора сигурност в ЕС и с ясна пътна карта.
В случай на излизане без договор, Великобритания най–вероятно ще запази участието си в инициативи като Мултинационални експедиционни сили (JEF), създадени от нея през 2014 като доброволно формирование, както и в предложената от френския президент Макрон и основана на 25 юни 2018 Европейска инициатива за интервенция (EI2) за по–тясна връзка между началниците на генералните щабове на девет европейски страни и по–бърза реакция.
Ако пък се стигне до излизане на Великобритания със споразумение, й остава възможността за участия на базата на отделни и ад–хок споразумения. Трябва да се има предвид обаче, че тя е заинтересована от сътрудничество на стратегическо ниво и от широки рамки на взаимодействие, което да й позволи да осъществява определено влияние в бъдещите дебати по европейското сътрудничество в сферата на сигурността.
Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO)
На трето място, отдалечаването на Великобритания от сектора «отбранителна индустрия» след въвеждането на PESCO ще нараства. Не е ясно, как една «трета», дори и привилегирована страна, би могла да участва в общите проекти. Затова е целесъобразно държавите членки да сключат договори с Великобритания за да се възползват от уникалната и технологична база и си гарантират устойчиво партньорство в бъдеще.
Като понятие, Постоянното структурирано сътрудничество внушава разграничаване от досега съществнуващата проглобализационна ориентация и е неизбежна необходимост за отбранителната индустрия, но то ще изпълни ролята си, ако приоритетите му се насочат към практическия синергиен потенциал, а не само в интеграционно–политическа символика.
Вярно е, че има и проблеми, заложени в самата идея, чиято тежест нараства при развитие на дезинтеграционни процеси в Европа. В изданието „Стратегическа автономия и отбраната на Европа”, дело на автори от 28 страни членки, включително България, беше направен изводът, че посочените в раздела за отбранителната индустрия тенденции „правят по–малко вероятно страните членки на ЕС да реализират сегашната визия за европейска отбранителна технологична база.[5] На европейско ниво секторът трудно би могъл да се преструктурира ефективно. През следващите години, вследствие на изместване на пазарите и интернационализацията на продукцията, той ще се глобализира още по–силно. Все по–трудно ще става да се запазят чисто национални отбранителни сектори. Възниква въпросът, как Европа ще може да запази отбранително–технологична индустриална база, съответстваща на нужните военни способности на европейските въоръжени сили.
Постоянното структурирано сътрудничество обаче е инструмент, а не цел. То трябва да придвижи напред стратегическата автономия на Европа и да допринесе за материализиране на Европейснката политика за сигурност и отбрана в конкретен резултат, какъвто могат да бъдат на първо време общите европейски формирования. Т.е. имаме пред себе си дългосрочен процес, който не може да зависи от Брекзит или от популистки политики, пренебрегващи факта, че днес нито една страна не би могла да се справи самостоятелно с новите предизвикателства. Планираното увеличаване на инвестициите в сигурността и отбраната във финансовата рамка 2021–2027 за Европейския фонд за отбрана на 13 млрд евро, което е 22 пъти повече, в сравнение с този до 2020, би могло да запълни вакума, който ще остави излизането на Великобритания.
Към обща европейска разузнавателно служба?
На четвърто място, независимо от демонстрираната от разузнавателните служби на Германия, Франция и Великобритания по време на Мюнхенската среща готовност за продължаване на изграденото вече сътрудничество, трябва да се има предвид, че това, което важи на национално ниво, съвсем не е валидно и за ЕС, като цяло. [6]
Брекзит, затварянето в собствените интереси и размиването на доверието, влошиха силно средата, която би могла да стане основа за бъдеща европейска разузнавателна служба. В борбата срещу тероризма и обмена на данни между разузнаванията би могла да се постигне по–голяма близост, но ще са необходими компромиси. Фокусирайки се върху постигането на повече самостоятелност, Великобритания, противно на тенденцията към по–активни контакти между разузнавателните служби, организира самостоятелни операции, стремейки се да спечели подкрепата за тях и на други държави.
Освен това, промените и особено нарастващата интензивност на информационната война изведоха на преден план нови подходи и практики. За съжаление, те водят до това, че границата между ”независим” и ”общественополезен” институт, НПО или фондация и света на военните и разузнавателните служби напълно се размива. В края на 2018 Великобритания възложи на един институт за държавно управление и новосъздадена фондация да водят информационна война, но на практика те изпълняват и други задачи - досега в девет държави, в които бяха изградени т.нар. ”клъстери” (в Испания, Франция, Германия, Гърция, Холандия, Литва, Норвегия, Сърбия и Италия). Планирани са такива в още 18 страни, включително и в България. В тях са привличат известни журналисти и учени. Интересно е, че всички тези ”клъстери” се контролират не от самия институт, а от съответните посолства на Великобритания. Така обаче, България може неволно да бъде забъркана в международен скандал или стане проводник на чужди интереси. Информационната война води до политическо инструментализиране на заплахите, а когато няма такива, те се измислят или инсценират, като разузнаванията активно участват в това.
Отслабването на военната мощ в резултат от евентуално продължаване на раздробяването на ЕС се компенсира от утвърждаващата се вече практика на приватизиране на войните и превръщане на военно–индустриалния сектор в постоянен военен комплекс с интерес към неограничено продължаване на войните.
Взаимодействието с НАТО
На пето място, възниква въпросът за взаимодействието с НАТО. Институционализираното сътрудничество на Лондон с НАТО и ОССЕ ще продължи. Тереза Мей декларира, че ще подкрепя европейските страни чрез НАТО с военните си бази зад граница, два нови самолетоносача и широка информационна мрежа. Може да се очаква, че Великобритания ще развие по–силно стратегическо сътрудничество със САЩ, Япония и страните от Персийсксия залив. Т.е. амбициите са и след Брекзит тя да остане първокласна глобална военна сила и незаменим партньор за европейските съседи. Британски министър на отбраната Гевин Уйлямсън е на мнение, че излизането от ЕС ще укрепи още повече въоръжените сили на страната, които ще засилят глобалното си присъствие и ще бъдат готови да прокарват британските интереси, включително и със сила.[7] Великобритания няма да може обаче, да играе досегашната роля на мост между САЩ и европейските партньори в НАТО, поради намалялото доверие към нея. Затова би трябвало да се положат усилия за запазване на тесните консултации между НАТО и ЕС.
НАТО би могла обаче, да бъде основния форум за търсене на съгласуване по предизвикателствата, ако не може да се постигне такова сътласуване на военнополитическа основа с ЕС. От друга страна, с малко повече смелост в прогнозите бихме могли да си представим бъдещата Европейска обща политика за сигурност и отбрана като механизъм за интегриране на автономни играчи, способен с малко повече дипломация да предложи механизми за координация за глобален мир, тъй като в тази област НАТО притежава ограничени способности.
По всичко изглежда обаче, че проблеми има по–скоро НАТО, а не Великобритания, заради неспособността на пакта да се променя и усъвършенства с по-голяма самокритиност. Тези промени биха могли да изглеждат така:
▪ Ограничаване на политическата роля на назначените администратори и генерали и направлявания от тях военен инструментариум.
▪ Промени в командната структура, като част от заеманите от американски генерали длъжностисе заемат от европейски, в съответствие и в отговор на изискванията на президента Тръмп и за по–справедливо разпределение на отговорностите.
▪ Промяна на член Пети от Договора, гарантираща действителна и сигурна защита.
▪ Промяна в задачите и способностите на НАТО, предвид промените в света, ролята на военния фактор за разрешаване на конфликти, навлизането в нова технологична ера и хибридните войни.
▪ Командните структури на НАТО би трябвало да са в състояние да предоставят елементи от генералщабната дейност за операции под ръководството на ЕС.
Мястото на България
Потенциален риск за България е изоставането в модернизацията на въоръжените ни сили, което оставя страната в периферията при процеса на интегриране на европейската отбрана, докато Румъния, Чехия и други страни например, вече обединяват свои военни формирования с немския Бундесвер. Това може да има и геополитически последици, ако попаднем в някоя от очертаните от американски „мозъчни центрове” хипотетични оси, като например Турция–България– Македония–Косово– Албания.
Най–полезно за България е участието и в общия Фонд за европейската отбранителна индустрия. Но именно заради слабите ни възможности бяхме допуснати само до три от общо 17 проекти от първия пакет, като два от тях бяха свързани с предоставяне на коридори и обслужващи задачи, а не с високотехнологични разработки.[8] Необходимо е по–своевременно да се търсят партньори (всеки проект изисква поне трима такива) и да се лобира агресивно за следващите проекти, които да допринасят за повишаване на оперативните ни способности. Целесъобразно е да се фокусираме повече и в научно–изследователски проекти, за които България разполага с добър научно–технически потенциал. А бюджетът на Фонда само за изследователски проекти е 4,1 млрд евро. При придобиването на въоръжение и техника следва да е ясно, че присъединяването ни към Фонда за европейска отбранителна индустрия ще предполага ориентирането ни към платформи произведени в Европа, а на всяка друга ориентация нашите европейски партньори гледат изключително ревниво и критично и с основание, защото получаваме средства от общия Фонд за европейска отбранителна индустрия. Съпротивата на САЩ срещу укрепващата европейска отбранителна индустрия ще се увеличава, но България не бива да загърбва европейската солидарност заради чисто икономическите интереси на големите американски оръжейни компании.
Протичащите процеси в Европа изискват промени в различни области на Българската отбранителна индустрия и ведомства:
- ▪ Научно–изследователската и развойна дейност е ключова за бъдещото развитие на отрасъла, за създаването на нови продукти и повишаване конкурентоспособността на фирмите, но подценяването й е довело до минимизирането на нейния потенциал.
- ▪ Производителите се нуждаят от перспектива за разработките и производството, но Министерството на отбраната не може да им каже, от какво ще се нуждае след 5–10 години. Само след конкретизиране на плановете за развитие на отбранителните способности и гарантиране на устойчивото им изпълнение, този проблем ще може да се преодолее.
- ▪ Липсата на приемственост между правителствата се отразява и върху отбранителната индустрия и подкрепата за нея.
- ▪ Вменяваните нагласи в обществото, поляризирайки всеки разумен диалог за реформи в ЕС и сигурността между групи на евроскептици и атлантици, нанася повече вреда и пречи на придвижването ни към реално усъвършенстване на общия европейски дом и неговото опазване и защита.
Бележки:
* Директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Член на УС на БДД. Бивш дипломат и зам.министър на отбраната.
[1] Niklas Masuhr, Der Ukrainekrieg und westliche Militärstrategie - CSS - ETH Zürich, April 2019, Достъпен от www.css.ethz.ch/content/dam/ethz/...for.../pdfs/CSSAnalyse242-... /16.04.2019/
[2] Waldemar Geiger, Reduziert Großbritannien seine Panzertruppe? Europäische Sicherheit und Technik, Heft 4, April 2019, Достъпен от https://esut.de/2019/04/meldungen/streitkraefte/12271/grossbritannien-panzertruppe/ /26.04.2019/
[3] Shannon n. Kile and Hans m. Kristensen, Trends in world nuclear forces, Sipri, Juli 2017, Достъпен от https://www.sipri.org/sites/default/files/2017-06/fs_1707_wnf.pdf , / 16.04.2019 /
[4] Alan Mak, Der Brexit wird nichts an Großbritanniens Verhältnis zur Nato ändern, Frankfurter Allgemeine Zeitung, 14.02.2019, Достъпен от https://www.faz.net/aktuell/politik/ausland/sicherheit-in-europa-brexit-wird-verhaeltnis-zur-nato-nicht-aendern-16037177.html /16.04.2019/
[5] Simeon Nikolow, Bulgaria, in „Strategic Autonomy and the Defence of Europe. On the Road to a European Army?”, Dietz Verlag, Bonn, Deutschland, 2017, page 90- 102
[6] Christian Trippe,Bedroht der Brexit Europas Sicherheit? Deutsche Welle, 15 02 2019, Достъпен от https://www.dw.com/de/bedroht-der-brexit-europas-sicherheit/a-47541685 /15.02.2019/
[7] „Säbelrasseln vor dem Brexit Britisches Militär soll "mehr tödliche Schlagkraft entwickeln" 1.02.2019, Достъпен от https://www.spiegel.de/politik/ausland/brexit-mays-verteidigungsminister-sieht-grossbritannien-als-militaerische-fuehrungsmacht-a-1252605.html, /11.02.2019/
[8] Министерство на отбраната, „България и общата политикиа за сигурност и отбрана на Европейскеия съюз, Актуално развитие в областта на ОПСО на ЕС”, Достъпен от https://www.mod.bg/bg/cooperation.html. /16.04.2019/
