Вероятно смятате, че ядреният арсенал на Америка с неговите хиляди термоядрени бойни глави, способни да разрушават цели градове и да изтрият човешката цивилизация от лицето на Земята, е достатъчно голям за да застраши всеки въображаем противник и да не му позволи да атакува САЩ със собственото си ядрено оръжие. Оказва се обаче, че бъркате.
В момента Пентагонът очевидно е обезпокоен от това, че американският ядрен арсенал не е достатъчно "страшен". Основния аргумент на експертите от Департамента по отбраната е, че той включва старо (и може би недостатъчно надеждно) оръжие с толкова катастрофална разрушителна сила, че е възможно (но не и задължително) дори президентът Тръмп да се откаже да го използва, ако някой противник на САЩ реши да активира някакви по-миниатюрни и по-малко разрушителни ядрени боеприпаси на някое бъдещо бойно поле. Ето защо, американските военни стратези и производителите на оръжия се опитват да направят този арсенал "по-използваем" за да предоставят на президента допълнителни ядрени "аргументи" в бъдещата схватка с враговете на Америка. Макар да се твърди, че това би направило подобна ядрена атака срещу САЩ по-малко вероятна, лесно можем да си представим, че на практика това ново въоръжение и реализацията на тези планове само ще увеличи риска от използването на ядрено оръжие при избухването на конфликт, след което ще последва и фаталната му ескалация.
Президентът Тръмп изцяло подкрепя идеята за превръщането на американския ядрен арсенал в по-удобен за практическото му използване, което не би трябвало да ни учудва, предвид пълната му обсебеност от демонстрацията на огромната и несравнима военна мощ на САЩ (ще припомня само неприличната възбуда, която го беше обзела през април 2017, когато един от генералите му за първи път заповяда използването в Афганистан на най-голямата неядрена бомба, с която разполагат Съединените щати). Както е известно, в рамките на досегашната военна доктрина (изготвена през 2015, т.е. по времето на президента Обама), САЩ би следвало да използват ядрено оръжие само "в изключителни обстоятелства" за защитата на жизненоважни интереси на страната или нейните съюзници. Тя забранява използването му като политически инструмент за подчиняване на по-слаби държави. За Доналд Тръмп, който вече заплаши да стовари върху Северна Корея "огън и ярост, каквито светът не е виждал", подобен подход изглежда прекалено ограничаващ. Очевидно той и съветниците му искат да разполагат с ядрено оръжие, което да може да се използва на много потенциални нива на конфликт или пък да бъде демонстрирано като своеобразна "апокалиптична тояга" с цел сплашването на по-малките съперници на САЩ.
Превръщането на американския арсенал в "по-удобен" за практическото му използване налага осъществяването на две важни трансформации в ядрената политика на Вашингтон: промяната на сегашната ядрена доктрина, с цел да бъдат премахнати концептуалните ограничения върху разгръщането на подобно оръжие по време на война, и санкционирането на разработването и производството на ново поколение ядрени боеприпаси, които - освен всичко друго - могат да се използват за нанасянето на тактически ядрени удари на бойното поле. Всичко това е включено в първия Преглед на състоянието на ядрените сили (Nuclear Posture Review - NPR), изготвен от сегашната администрация, който беше публикуван на 2 февруари 2018. По повод на представянето му зам. държавният секретар по отбраната Патрик Шейнахан подчерта, че знапред САЩ ще могат да нанасят ядрени удари при възникване на извънредни обстоятелства, включително при осъществяване на конвенционална военна атака срещу тях. В същото време, в доктрината се подчертава, че Русия, Китай и Северна Корея представляват сериозна заплаха (включително ядрена) за американските интереси в Азиатско-Тихоокеанския регион.
Въпреки това, можем само да спекулираме, каква точно ще бъде новата ядрена концепция на САЩ. Защото, дори и след приемането му, американското общество ще получи достъп до съвсем ограничена част от този документ (останалите са секретни). Все пак, още сега можем да съдим за някои от характеристиките на новия NPR от коментарите на президента Тръмп и неговите генерали. Едно обаче е съвършенно ясно: ограниченията за използването на подобно оръжие, както и на всяко друго оръжие за масово унищожаване, ще бъдат премахнати, без оглед на тяхната разрушителна мощ, а най-големият военен арсенал в света - този на САЩ - ще бъде увеличен още повече.
Промяната в ядреното мислене
Стратегическите ориентири, съдържащи се в новия преглед на администрацията, вероятно, ще имат далеч отиващи последици. Както посочва бившият директор на Националния съвет за сигурност по контрол на въоръженията и неразпространението Джон Улфстал в своята наскоро побликувана статия в Arms Control Today, документът ще окаже влияние върху "отношението на съюзниците и противниците на Америка към Съединените щати, техният президент и ядрения им потенциал. Още по-важно е, че Прегледът ще определи посоката на вземането на решенията, касаещи управлението, съхранавянето и модернизацията на ядрения арсенал, и ще повлияе върху начина, по който Конгресът ще разглежда финансирането на ядрените ни сили".
Въз основа на това, нека анализираме ориентирите, съдържащи се в предишния Преглед на състоянието на ядрените сили, изготвен през 2010, т.е. по времето на Обама. Той се появи в момент, когато Белият дом се опитваше да възстанови глобалния имидж на Америка след силно критикуваната интервенция на Джордж Буш-младши в Ирак и само шест месеца след като президентът Обама получи Нобелова награда заради декларираната от него решимост да се откаже от използването на подобно оръжие. Като основен приоритет в Прегледа беше посочено неразпространяването на ядреното оръжие. В Прегледа от 2010 съзнателно беше приглушена "ползата" от ядреното оръжие във всяка ситуация и почти на всички възможни бъдещи бойни полета. Като принципно важна цел в него се посочваше намаляване "ролята на американския ядрен арсенал за националната сигурност на САЩ".
Както се подчертава в този документ, някога (т.е. по време на студената война) американската политика е разглеждала използването на ядрено оръжие против съветските танкови дивизии, например при избухването на мащабен военен конфликт в Европа (доколкото се е смятало, че в подобна ситуация Съветският съюз би разполагал с предимство по отношение на конвенционалните, неядрени сили). Разбира се, през 2010 този подход отдавна беше останал в миналото, както впрочем и самият Съветски съюз. Съответно, в Прегледа се прави извода, че "САЩ ще продължат да усилват възможностите си за използване на конвенционални въоръжения и да съкращават ролята на ядреното оръжия за сдържането на нападения без използване на ядрено оръжие".
Ядрената стратегия, насочена изключително към сдържане на първия удар срещу САЩ или техните съюзници, не изисква гигантски запаси от ядрени въоръжения. В резултат, този подход направи възможно по-нататъшното съкращаване на ядрените арсенали и доведе през 2010 до подписването на новия Договор относно мерките за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (т.нар. нов СТАРТ) между САЩ и Русия, който изисква от двете страни рязко да съкратят числеността на бойните глави и системите за тяхната доставка. На всяка от страните се налагаше ограничение от 1550 бойни глави и комбинация от 700 средства за доставка, включително междуконтинентални балистични ракети и балистични ракети, изстрелвани от подводници или от стратегически бомбардировачи.
Този подход обаче никак не устройваше влиятелни среди от военния елит и консервативните експертни центрове в САЩ. Вместо това, те акцентираха върху предполагаеми промени в руската военна доктрина, които уж ще укрепят тенденцията за използване на ядрено оръжия в евентуална голяма война с НАТО, ако тя се развие зле за Москва. Подобно "стратегическо сдържане" (понятие, което руснаците тълкуват по-различно от западните стратези) би могло да доведе до използването на "тактически" ядрени боеприпаси с ограничена мощ срещу опорните пунктове на противника, ако руските армии в Европа се окажат на ръба на поражението. Никой не може да каже, дали и до каква степен подобна доктрина доминира в руското военно мислене, въпреки това обаче тя редовно се използва като аргумент от онези на Запад, според които ядрената стратегия на Обама вече е "опасно остаряла" и стимулира Москва да разчита повече на ядреното си оръжие.
Тези опасения баха огласени и през декември 2016 в доклада "Седем приоритета на новата администрация в сферата на отбраната", изготвен от Научния съвет на Департамента по отбраната - финансирана от Пентагона група съветници, които редовно представят подобни доклади на държавния секретар по отбраната. В заключението му се твърди, че "Съветът продължава да не е убеден, че смекчаването на условията на ядреното сдържане ще накара и другите държави да направят същото". След което се посочва хипотетичната руска стратегия, залагаща на заплахата да се използват ограничени ядрени удари с цел сдържане настъплението на НАТО при евентуална война между пакта и Русия. Макар че мнозина авторитетни западни анализатори изразяват силни съмнения относно съществуването на подобна стратегия, в доклада си от 2016 Съветът настоява, че САЩ следва да разработват и трупат аналогично ядрено оръжие и да бъдат готови да го използват. Подчертава се, че Вашингтон се нуждае от "по-гъвкави ядрени инициативи, които при необходимост биха могли да дадат възможност за бърз избор на различни варианти за ограничено използване на ядрено оръжие, ако наличните ядрени или неядрени средства се окажат недостатъчни".
Очевидно, именно този тип мислене определя днес подхода на администрацията на Тръмп към ядрените въоръжения, намирайки отражение дори в периодичните постове на президента в Twitter по тази тема. На 22 декември 2017 например той написа, че "САЩ следва максимално да усилят своята мощ и да разширят ядрените си възможности, докато светът не се вразуми по отношение на използването на ядрените оръжия". И макар че не предлага нещо по-конкретно в тази посока (все пак става дума за пост в Twitter) подходът му очевидно отразява позицията на Съвета, както и на собствения му екип в сферата на отбраната.
След като официално зае поста Върховен главнокомандващ, Тръмп подписа президентски меморандум, с който възлага на държавния секретар по отбраната да поеме отговорността за изготвянето на нов Преглед на състоянието на ядрените сили, който да гарантира, че "средствата за ядрено сдъране на САЩ са достатъчно модерни, надеждни, маневрени и мобилни, намират се в бойна готовност и са адекватно модернизирани за да могат да "сдържат" заплахите през ХХІ век и да вдъхнат увереност на нашите съюзници". Тоест, ясно е, че подходът на Обама вече се смята за абсолютно неадекватен и ще бъде заменен от много по-твърд подход към използването на ядреното оръжие и ще се върви към създаването на "по-практичен" ядрен арсенал, който да осигури на президента множество варианти за атака срещу противниците на Америка, включително нанасянето на ядрени удари с ограничена мощ.
Увеличаването на ядрения арсенал
Със сигурност, новият Преглед на състоянието на ядрените сили ще стимулира снабдяването на американските въоръжени сили с най-модерните ядрени системи, които трябва да осигурят на ръководството на САЩ по-широка "номенклатура" от варианти за нанасяне на ядрен удар. Експертите, в частност, смятат, че Белият дом ще предпочете да се сдобие с "тактически ядрени боеприпаси с малка мощ", като в същото време увеличи броя на техните носители, включително крилати ракети, изстрелвани от въздуха или сушата. А основният аргумент за необходимостта от подобни средства е, че "трябва да се реагира на руските успехи в тази сфера".
Според анализатори, твърдящи, че разполагат с вътрешна информация, новият Преглед включва разработването на различни видове тактически боеприпаси, способни да речем да сравнят със земята голямо пристанище или военен обект, както става навремето с Хирошима. Както посочва анонимен правителствен чиновник, цитиран от Politico: "подобен подход изглежда напълно оправдан". Според друг негов колега: "авторите на Прегледа трябва да получат от военното командване достоверна информация за всичко, което ни е необходимо за да можем да сдържаме враговете на Америка", както и, дали сегашните въоръжения "ще ни бъдат от реална полза при всички възможни сценарии на бъдещи конфликти".
Впрочем, да не забравяме, че под крилото на администрацията на Обама (въпреки всички приказки за необходимостта от пълно ликвидиране на ядреното оръжие) бяха одобрени редица проектно-конструкторски работи за "модернизация" на американския ядрен арсенал за дълги десетилетия напред, на стойност няколко трилиона долара. Тоест, ако става дума за реални въоръжения, версията за "новата ядрена ера" на Доналд Тръмп, всъщност се разработва още преди появата му в Белия дом. Тук е мястото да напомня, че САЩ вече разполагат с няколко типа ядрено оръжие, включително ядрени авиобомби В-61 и ядрени бойни глави W80, които могат да бъдат модифицирани (или ако използваме търговската терминология "олекотени") с цел да достигнат взривна мощ от само няколко килотона (т.е. ще бъдат по-малко мощни от бомбите, разрушили през 1945 Хирошима и Нагазаки). Това обаче, очевидно се смята за съвършено недостатъчно от привържениците на "специализацията" на ядрените боеприпаси.
Типичната система за доставка на подобни ядрени заряди, която със сигурност ще бъде незабавно одобрена, е ракетата с голям обсег, изстрелвана от носители, които се намират извън зоната на поражение на противниковата противовъздушна отбрана (Long Range Standoff - LRSO) - свръхмодерна и труднозабележима от радарите крилата ракета с голям обсег и въздушно базиране, с каквито вероятно ще разполагат бомбардировачите В-52 или бъдещите В-21. Тази ракета ще може да носи както конвенционална, така и ядрена бойна глава. Както е известно, през август 2017 американските ВВС платиха 900 млн. долара на компаниите Raytheon и Lockheed Martin за разработването на прототип на подобна ракета, като една от тях ще бъде избрана след това за производител на одобрения образец, което вероятно ще и донесе много милиарди долари.
Критиците на проектираната ракета, сред които е и бившият държавен секретар по отбраната Уйлям Пери, твърдят, че САЩ и без това вече разполагат с излишна огнева мощ за сдържане на евентуално вражеско нападение. Освен това, както посочва Пери, ако ракетата LRSO с конвенционална бойна глава бъде изстреляна в началната фаза на конфликта, противникът може да предположи, че е станал обект на ядрен удар и да реагира по подобаващ начин, провокирайки ескалация, която неминуемо ще доведе до термоядрена война. Привържениците и обаче се кълнат, че "старата" крилата ракета следва да бъде заменена за да може президентът да разполага с повече варианти за използването на подобно оръжие - аргумент, за който Тръмп и съветниците му вероятно са им благодарни.
Светът е готов за ядрена война
Публикуването на новия Преглед на състоянието на ядрените сили несъмнено ще провокира сериозен дебат за това, дали САЩ, които разполагат с достатъчно голям ядрен арсенал, способен да унищожи няколко планети като Земата, наистина се нуждаят от нови ядрени оръжия, които - освен всички други опасности - могат да провокират глобална оръжейна надпревара в бъдеще. През ноември 2017 бюджетната комисия в Конгреса публикува доклад, в който се прогнозира, че евентуалната замяна на всичките три елемента на американската ядрена триада (междуконтиненталните балистични ракети, ракетите с морско базиране и стратегическата авиация) в рамките на 30-годишен период ще струва най-малко 1,2 трилиона долара, без да се отчита инфлацията или неминуемите преразходи, които вероятно ще повишат тази цифра до 1,7 трлн. или дори повече.
Няма как да не поставим въпроса за необходимостта от всички тези нови въоръжения и фантастичната им цена. В края на краищата, сигурно е само едно: всяко решение за създаването и доставката на подобно въоръжение в дългосрочен план ще означава съкращаване на финансирането в други сфери: здравеопазване, образование, инфраструктурни проекти или борбата с епидемията от пристрастяване към болкоуспокояващи.
И все пак, въпросите за цената и целесъобразността са по-маловажната част от тази нова ядрена главоблъсканица. В основата и е самата идея за "допустимостта на използването на ядрено оръжие". Когато президентът Обама настояваше ядреното оръжие да не се използва във военни конфликти, той не говореше само за САЩ, а за всички страни по света. "За да сложим край на мисленето от студената война - заяви той през април 2009 в Прага - трябва да ограничим ролята на ядреното оръжие в нашата стратегия за национална сигурност, като призоваваме и останалите да постъпят по същия начин".
Но, след като Белият дом на Тръмп приема доктрина, която съкращава дистанцията между ядреното и конвенционалното оръжие, превръщайки първото в по-удобния инструмент за насилие и война, това - за първи път от много десетилетия - ще увеличи драстично вероятността от ескалация на напрежението в посока към всеобщото термоядрено унищожаване. Малцина се съмняват например, че подобна позиция ще тласне другите ядрени държави, включително Русия, Китай, Индия, Израел, Пакистан и Северна Корея, да планират по-ранното използване на това оръжие в евентуални бъдещи конфликти. Впрочем, това би могло дори да вдъхнови страни, които все още не разполагат с ядрено оръжие, да се замислят, дали да не се сдобият с него.
Светът, който си представяше президентът Обама и в който ядрените оръжия бяха последното и най-крайно средство за защита, очевидно изглеждаше по-обнадеждаващ, отколкото този, в който вярва Тръмп. Обама мечтаеше за пълен отказ от мисленето от времето на студената война, когато възможността от термоядрен холокост между двете свръхдържави се беше превърнала в ежедневие и милиони хора се съпротивляваха срещу това, включвайки се в движенията против ядрената заплаха.
С изчезването на Дамоклевия меч на опасността от унищожаване на планетата, породена от наличието на ядрено оръжие, тези тревоги до голяма степен изчезнаха, а протестите постепенно утихнаха. За съжаление обаче, оръжейното лоби и компаниите, произвеждащи това оръжие, останаха. И днес, когато изглежда, че уж безопасният период на постядрената епоха е вече към края си, възможното използване на ядрено оръжие (което трудно можехме да се представим дори в ерата на студената война) е на път да се превърне в нещо нормално. Най-малкото, точно това ще се случи, ако жителите на планетата не излязат отново по улиците, протестирайки против подготвяното им бъдеще, в което градовете могат да се превърнат в димящи руини, а милиони хора да загинат от глад и болести, предизвикани от радиацията.
* Авторът е професор в Хемпшир Колидж, автор на бестселърите "Войни за ресурси" (преведена и в България) и "Кръв и петрол"
