Наблюдаващото се през последните няколко години рязко нарастване на подводните флоти на редица държави от Югоизточна Азия кара мнозина анализатори да твърдят, че в западната част на Тихия океан се очертава нова оръжейна надпревара. Действително, в региона се строят десетки кораби за борба с подводници, въоръжени с ракети и съответното разузнавателно оборудване, което само увеличава опасенията от възможен кофликт в един толкова неспокоен район на света и, в същото време, заплашва да промени глобалния силов баланс.
Правителството на Индонезия вече декларира намерение да построи, до 2024, 12 нови подводници, които ще патрулират в стратегически важните крайбрежни води около нейните 17-хиляди острова. На свой ред Сингапур, Малайзия, Виетнам, Тайланд, Южна Корея, Бангладеш и Пакистан усилено купуват готови подводници.
Китай и Индия – двете постоянно набиращи сили свръхдържави от Азиатско-Тихоокеанския регион пък планират създаването на ново поколение атомни подводници. Като китайските ще могат да изстрелват ядрени ракети, способни да поразят и територията на Съединените щати. Според авторите на един изключително интересен доклад, публикуван наскоро от Австралийския институт за стратегическа политика, „в региона вече се подготвя нова оръжейна надпревара”. На свой ред, авторът на бестселъра „Врагът под нас” ( The Enemy Bellow ) Ендрю Дейвис подчертава, че „подводниците могат да представляват сериозна заплаха за действията на надводния военен флот, както и за търговските кораби”. Той прогнозира, че активизирането на подводните флоти на държавите от региона може да доведе до появата на „сериозни международни инциденти”, като „всяка грешка може да провокира сблъсък или ескалация на ответните действия”.
Доскоро за основна опасност в тези води се смятаха паравоенните флотилии на съвременните „пирати”, нападащи търговските кораби по морските маршрути през Малакския пролив, отделящ остров Суматра от Малайския полуостров.
Днес именно в този район се концентрират новото поколение подводници, които са в състояние да потопяват кораби, да атакуват пристанища и петролни платформи, да минират обширни зони и да стоварват десанти на сушата. Един инцидент от октомври миналата година илюстрира възможността за възникването на подобен конфликт. Тогава американският самолетоносач „Кити Хоук”, с водоизместимост 82 хил. тона, който символизира американското военно превъзходство в Тихия океан, в компанията на голяма флотилия от подводници и хеликоптери за борба с подводници, провеждаше учение около японския остров Окинава. Внезапно в близост до него се появи китайска бойна подводница клас „Сон”, която както изглежда е тренирала действия за борба със самолетоносачи, оставайки незабележима за американските кораби, чак до момента, когато изплува само на пет мили от „Кити Хоук” – разстояние, от което спокойно може да атакува противника със своите противокорабни ракети и торпеда, руско производство. По-късно американските офицери признаха, че не са били готови за подобна изненада, защото китайските подводници много рядко могат да се срещнат в открито море, толкова далеч от собствените си брегове.
Според адмирал Уйлям Фалън, който тогава командваше силите на САЩ в Тихия океан, а днес ръководи американските операции в Близкия изток (включително в Ирак и Афганистан), инцидентът „можеше да има непредсказуеми последици”.
Според експертите, Индонезия увеличава подводният си флот с темпове, непознати за която и да било друга държава от нейния ранг. Тя вече поръча в руските заводи, разположени в Далечния изток, четири дизелови подводници клас „Кило”, всяка от които струва по 200 млн. долара. Междувременно, през март 2007, руснаците сключиха договор за доставката на две подводници за Южна Корея, като поръчката се оценява на 750 млн. долара.
На свой ред, Сингапур планира до 2016 да се сдобие с шест нови подводници. През април т.г. в своята финална фаза навлезе строителството на френската подводница „Скорпена”, поръчана от Малайзия. Това е първата от двете подводници, предназначени за малайзийския флот. Виетнам пък възнамерява да се сдобие с две или три подводници клас „Кило”.
На този фон става разбираема тревогата на редица австралийски военни експерти, според които морското превъзходство на страната им (която е основния британски съюзник в региона) е поставено под въпрос.
На свой ред, високопоставени представители на британското командване, отговарящи за съвместните с Австралия учения в южната част на Тихия океан, се опасяват, че на ракетите, с които са снабдени обикновените подводници в региона, могат да се монтират и ядрени бойни глави. Което пък да доведе до ядрено противопоставяне в тази част на света. Според високопоставен британски морски офицер: „Ако стратегическата ви цел е да разполагате със средства за ядрено сдържане, създаването на силен подводен флот е съвсем естествено. Всъщност, това е най-добрата възможност за реализиране на собствения ядрен потенциал, защото откриването и унищожаването на подводниците е доста сложно”.
Военно-морският анализатор от Международния институт за стратегически изследвания Джейсън Олдоруик смята, че : „Подводниците са потенциални ракетни площадки и могат да се окажат ключов фактор в спора за Тайван или Молукските острови например”. Прес-секретарят на индонезийската армия контраадмирал Сунарто Шукронопутро заяви през британския „Сънди телеграф”, че укрепването на военно-морската мощ е изключително важно за страната му, разположена на 17 хиляди острова. „Наличието на две остарели подводници е съвършено недостатъчно за да охраняваме териториалните си води – подчерта той – затова постепенно ще купуваме нови подводници, съобразявайки се с икономическите си възможности”. Коя е конкретната причина за решението на Джакарта да увеличи драстично подводния си флот не се посочва точно, но според цитирания по-горе австралийски доклад, в основата му са действията на Китай. Както е известно, отношенията между тази страна и Индонезия, през последните 40 години, са доста сложни.
След 1996, когато САЩ насочиха към Тайван две ударни групи самолетоносачи за да не допуснат евентуална китайска интервенция, Пекин започна да влага много сериозни средства за развитие на военно-морските си сили. През миналата 2006 президентът Ху Цзинтао заяви на конгреса на Компартията, че „флотът следва да е готов за военни действия във всеки момент”.
Ръководството на американското военно-морско разузнаване твърди, че Китай възнамерява да построи пет стратегически атомни подводници. Те ще бъдат снабдени с ракети JZ -2 , чиито радиус е 5 хил. км. Така, в скоро време, Пекин ще разполага в Тихия океан с 60 стратегически ядрени ракети с разделящи се бойни глави.
Първата от тези подводници ще бъде пусната на вода през 2008, а първите две ударни атомни подводници от нов клас ще бъдат пуснати още през тази година. През 2007 китайските разходи за отбрана ще нарастнат със 17%, достигайки близо 46 млрд долара, като за последните 19 години те са нарастнали два пъти.
През миналата година Пекин измени подхода си към проблемите на националната отбрана, отказвайки се от доктрината на Мао Цзедун, предвиждаща унищожаването на врага на китайска територия. Новата доктрина (вж. Геополитика – бр.2/07 – б.р.) поставя акцента върху защитата на страната извън границите и. В един скорошен доклад на американския Департамент по отбраната, касаещ Китай, се прави извода, че Пекин вече подготвя бойна ескадрила за бъдещия си самолетоносач, който ще позволи на китайците да изнесат силите си далеч навътре в Тихия океан.
Според Робърт Кърниол, който ръководи азиатско-тихоокеанския отдел на авторитетното военно списание “ Jane ' s Defence Weekly ”: „в региона съществуват сериозни подозрения, свързани с непрозрачните действия на Китай”. Той подчертава, че: „Укрепвайки флота си, една страна може да преследва чисто отбранителни цели, но истината е, че подобни средства могат да се използват и за нападение. Военно-морските технологии стават все по-сложни, затова нараства вероятността всяка грешка, или дори незначителен инцидент, да доведат до много сериозни последици”.
Отговорът на САЩ бе даден от вицепрезидента Дик Чейни по време на посещението му, през февруари, на тихоокеанския остров Гуам, който макар че е дълъг само 30 мили се смята за „непотопяемия самолетоносач на Америка”. Чейни приветства появата край острова на две ударни атомни подводници клас „Лос Анжелос” (очаква се до края на 2007 към тях да се присъедини и трета). В залива Апра трескаво се модернизират съоръженията, позволяващи разполагането на атомни подводници „Трайдънт” (повече за мястото на Гуам в стратегията на САЩ – вж. статията на стр. – б.р.) .
Новите китайски подводници обаче, могат сериозно да променят силовия баланс в региона. Както отбелязва и Кърниол: „Китайците дадоха да се разбере, че възможността за военно решение на тайванския въпрос продължава да съществува. Всички са съгласни, че американците няма да могат да предотвратят евентуално нахлуване на острова. Те могат да се намесят и да го спрат, но вече нямат възможност да предотвратят началото му”.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
