Както е известно, най-много гласове на провелите се на 3 май т.г. парламентарни избори в Шотландия получи Шотландската национална партия (ШНП), която не крие намеренията си да поиска провеждането на референдум за независимост през 2010. Сега тя разполага с 47 места в 129-членния парламент на страната. Активната про-европейска кампания на ШНП, преминала под лозунга ”независимост в рамките на обединена Европа”, се оказа успешна. Въпросът обаче е, доколко подобен лозунг може да се превърне в реалност? И, дали Шотландската национална партия въобще има правото да говори за „независима Шотландия в Европа”, след като тази страна (именно като Шотландия, а не като част от Великобритания) не е членка на ЕС и не може да участва във вземането на решенията в него.
В същото време, самата „обединена Европа” се опитва да приеме своя собствена Конституция, което ще има далеч отиващи политически последици, включително частичен отказ от национален суверенитет на страните-членки в името на това Европа да може да говори и да действа „в един глас”.
През 1999, в своя анализ, озаглавен „Шотландската независимост в Европа”, Метю Хепполд от Британския институт по международно и сравнително право стигна до извода, че използвания от Шотландската национална партия лозунг всъщност заблуждава нейните избиратели. Според него: „тезата на ШНП за независима Шотландия в обединена Европа цели да убеди шотландските избиратели, че страната им може едновременно да ползва благата на независимостта и сигурността, гарантирана от европейското членство. Реалната ситуация обаче, вероятно ще се окаже по-различна, защото Шотландия може да се сблъска с много сериозни предизвикателства пред сигурността си, свързани с обявяването и за незав r сима, и, в същото време, да не получи очакваните предимства от членството в ЕС”.
През януари 2007 британският премиер Тони Блеър предупреди, че „отделянето на Шотландия от Обединеното кралство би било лудост”. Според него: „Ако Шотландия стигне до провеждането на референдум и дори до обявяването на независимост, това би провокирало изключително голяма несигурност и нестабилност в страната” (1) .
Между другото, една от разликите между 1999 (годината, в която беше възстановен Шотландският парламент, въз основа на Акта за Шотландия от 1998) и 2007 (когато Шотландската национална партия спечели най-много места в него) е, че т.нар. „обединена Европа” вече е много по-интегрирана, много по-мощна и решена, повече от всякога, да упражнява максимално влияние върху хода на събитията в света.
Икономическите проблеми
От чисто икономическа гледна точка, независимостта едва ли би могла да донесе нещо добро на Шотландия. Доказателство за това е едно проучване, направено в началото на 2007 от авторитетната агенция MORI , по поръчка на Шотландския индустриален форум, сред ръководителите на стоте водещи фирми в страната. 75% от най-големите шотландски компании смятат, че обявяването на независимост би се отразило зле на бизнеса им, докато само 6% разчитат, че то би подобрило икономическите условия.
Според един от анкетираните големи шотландски бизнесмени: „Независимостта би имала катастрофални последици за Шотландия. Ние сме много малка страна и ще бъдем далеч по-силни, ако останем заедно с останалите си партньори от Обединеното кралство. В момент, когато Европа се обединява за да стане по-могъща, би било изключително нелепо за малка страна, като Шотландия, да се обяви за независима”.
На свой ред, Едуард Кънингам, председател на Шотландския индустриален форум, твърди, че: резултатите от това изследване потвърждават „дълбоката загриженост на бизнеса по повод възможността страната да се обяви за независима” (2) .
Политическите проблеми
Както вече посочих по-горе, победилата на изборите Шотландска национална партия възнамерява да проведе референдум за независимост. Нейните лидери и, в частност, председателят и Алек Салмънд твърдят, че: „За да се чува гласът на една страна в Европа, тя трябва да е членка на ЕС. Но, за да е такава, трябва първо да е независима”. Тоест, на практика, Шотландия бива тласкана към прокламирането на независимост за да „бъде независима в рамките на Европа”. Истината обаче е, че дори ако Шотландия напусне Обединеното кралство и бъде приета в Европейския съюз, тя вероятно ще се сблъска там с доста по-сурови изисквания и ограничения, от тези, с които и се налага да се съобразява днес, в рамките на Великобритания.
ЕС действително се стреми да „говори в един глас”, т.е. да даде решителен тласък на вътрешната интеграция в съюза. Германският канцлер Ангела Меркел е твърдо решена да съживи попадналата в задънена улица Европейска конституция, която предвижда общ европейски външен министър и президент и трябва да гарантира присъствието на съюза на международната сцена като единен и притежаващ ясна собствена идентификация геополитически субект. Но след като страните-членки на ЕС постепенно губят своя суверенитет, прехвърляйки го към централните органи на съюза, Шотландската национална партия, която усилено внушава на своите избиратели, че Шотландия ще може да гарантира независимостта си единствено в рамките на ЕС, би трябвало да е наясно, че изискванията на Брюксел очевидно влизат в противоречие с тезата на шотландските националисти за „независимост в рамките на Обединена Европа”.
От времето, когато Шотландия възстанови парламента си през 1999, ЕС значително укрепи своята мощ и единство. Осем години по-късно, т.е. през 2007, Шотландската национална партия не би следвало да надценява влиянието, което Шотландия би могла да има в една Европа, вървяща по свой собствен път, където основните играчи са Германия и Русия (без значение, че последната не е, и едва ли някога ще стане членка на ЕС).
Шотландската национална партия дефинира шотландската независимост и независимостта в Европа въобще, като „пълен контрол от страна на шотландския народ върху решаването на всичките му вътрешни въпроси и частичен контрол в онези сфери, в които той доброволно е решил да сподели суверенитета си с други институции. Независимостта означава, народът на Шотландия да може да налага решенията си чрез своя собствен парламент и правителство и съобразно своята собствена конституция. Независимостта ще бъде наложена по демократичен път, чрез свободната изява на шотландския народ на референдум. Шотландия е древна страна и нейният народ притежава всички демократични права. Независимостта означава, че сами ще контролираме съдбата си, тя ще бъде от полза за всички шотландци. Нормално е страни с размерите на Шотландия да бъдат независими, независимостта ни е необходима за да можем да реализираме максимално своя потенциал в света”.
Истината обаче е, че обещанието за „независимост в рамките на Европа”, няма да гарантира на Шотландия онази свобода, която Шотландската народна партия и обещава. Днешна Европа все повече се ориентира към провеждането на единна политика и онези държави, които искат да са част от нея, трябва непрекъснато да приспособяват (и подчиняват) собственото си законодателство към европейското и на практика имат все по-малко възможности да „контролират сами съдбата си” или пък да провеждат напълно самостоятелна (т.е. независима) политика, включително и вътрешна. Тоест, като част от Обединена Европа, Шотландия никога няма да разполага с „пълен контрол” върху решаването на собствените си въпроси. В този смисъл, всички реални или мними ограничения, които съюзът с Англия, Уелс и Северна Ирландия налагат на свободата и избора на Шотландия, със сигурност бледнеят в сравнение с онези, които ще и наложи законодателството на ЕС в бъдеще.
Религиозните проблеми
В предизборната кампания на Шотландската национална партия беше лансирана тезата, че съюзът с Англия е бил натрапен на Шотландия. Партийният лидер Алекс Салмънд обяви, че: „Политиците в Лондон, които отричат правото на народите на свободен избор, всъщност са своеобразна политическа реинкарнация на онези, които продадоха Шотландия през далечната 1707”.
Емоционалната реторика по отношение на миналото, без съмнение може да разпали националистическите чувства, но фактите сочат, че както Англия, така и Шотландия само са спечелили от съюза помежду си, докато партията на Алекс Салмънд тласка шотландците към един друг съюз, в който на практика няма никакви реални гаранции за бъдещето и просперитета им. Темата за „британската доминация през последните три века” се използва особено често напоследък, въпреки че и в миналото мнозина са смятали, че съюзът между Англия и Шотландия е помогнал на двете страни да се противопоставят успешно на европейската континентална доминация. Което не е без значение и днес, когато толкова се говори за т.нар. „обединена Европа”.
Според известния британски историк Джордж Тревелян, връзката, която се създава през ХVІ век между Англия и Шотландия, след като и двете си извоюват независимост от европейската континентална доминация, както в духовен (т.е. религиозен), така и в политически план, е изключително силна. През 1603 Джеймс VІ Шотландски поема управлението едновременно на Англия и Шотландия, под името Джеймс І. В книгата си „Английската и шотландската Реформация, История на Англия”, Тревелян пише следното: „Ако 1559 може да се смята за първата година на модерна Англия, това в още по-голяма степен се отнася и за модерна Шотландия. Точното съвпадане на времето, в което двете страни окончателно късат с католически Рим, макар да е по-скоро случайно, има много сериозни последици. Това събитие, ознаменувало триумфа на Реформацията в двете страни и разпалило английския и шотландския патриотизъм, които до този момент се проявяват предимно във взаимната неприязън, тласка Англия и Шотландия към съюз, гарантиращ общата им сигурност. И в двете страни победата на Реформацията означава освобождаване от континенталната зависимост, която е не само духовна, но и светска. През лятото на 1558 Англия е все още католическа държава, намираща се под силно испанско влияние, същото се отнася и за Шотландия, само че там влиянието е френско. Само две години по-късно двете са вече протестантски, освободени от чуждото присъствие, като и двете свързват новата си религия с постигането на истинска национална независимост. Този „двоен бунт” завършва с успех, защото по онова време Испания и Франция са съперници, докато Англия и Шотландия се сближават - за първи път от царуването на Едуард І. В тези условия постепенно биват поставени основите на бъдеща Великобритания от хора като Уйлям Сесил и Джон Кнокс” (3) .
Възможно ли е религията отново да се окаже достатъчно важен фактор, водейки до разделение в Европа? Покойният папа Йоан Павел ІІ призова Европа да потърси своите християнски корени и, без съмнение, новата Конституция на ЕС съдържа подобни моменти. Схизмата между Католическата и Православната църкви изглежда е на път да бъде преодоляна, доказателства за което е демонстрираното в началото на 2007 сближаване между Москва и Рим, но по-сериозното (поне според мен) разделение между католицизма и протестантството едва ли ще бъде забравено скоро. Напротив, то може да се възроди наново. Интересно, как биха реагирали тогава онези, които толкова пламенно подкрепят идеята за „независима Шотландия в обединена Европа”?
„Адвокатите на тезата за отделянето, разглеждат Шотландия, като самостоятелно политическо образувание. Но, подобно на Ирландия, шотландската държава е създадена от отделни племена, които имат толкова общо помежду си, колкото и с племената, населяващи останалите райони на Британските острови. Най-големите конфликти, избухнали на тези острови – гражданските и религиозните войни през ХVІІ век, или якобитските бунтове през ХVІІІ век, не изправят един срещу друг англичани и шотландци - истината е, че разделителните линии минават и през двата народа. Не би трябвало да забравяме, че британците, независимо дали са англичани или шотландци, всъщност притежават обща идентичност и връзките между тях са толкова многообразни и сложни, че едва ли могат лесно и с един замах да бъдат прекратени” (4) .
Народите, населяващи Обединеното кралство, са имали далеч повече полза, отколкото вреда, от съюза помежду си. Обединени, те съумяха да си извоюват сегашния престиж и уважение, които едва ли щяха да имат, ако си бяха останали разединени. Въпросът е, дали националистическата реторика ще доведе до разрушаването на този съюз с помощта на обещания, лишени от реални основания, които няма как да бъдат изпълнени, ако шотландците действително изберат независимостта пък макар и „в рамките на Обединена Европа”.
Бележки:
1. The Guardian, 17.01.2007.
2. Scots Businesses Worse Off in Independent Scotland , Ipsos MORI, 2007.
3. Trevelyan, G.M., English and Scottish Reformations, History of England, p.330-331.
4. The Union Set in Stone, The Weekly Telegraph, Issue № 259.
* Единбургски университет
{rt}
Както е известно, най-много гласове на провелите се на 3 май т.г. парламентарни избори в Шотландия получи Шотландската национална партия (ШНП), която не крие намеренията си да поиска провеждането на референдум за независимост през 2010. Сега тя разполага с 47 места в 129-членния парламент на страната. Активната про-европейска кампания на ШНП, преминала под лозунга ”независимост в рамките на обединена Европа”, се оказа успешна. Въпросът обаче е, доколко подобен лозунг може да се превърне в реалност? И, дали Шотландската национална партия въобще има правото да говори за „независима Шотландия в Европа”, след като тази страна (именно като Шотландия, а не като част от Великобритания) не е членка на ЕС и не може да участва във вземането на решенията в него.
В същото време, самата „обединена Европа” се опитва да приеме своя собствена Конституция, което ще има далеч отиващи политически последици, включително частичен отказ от национален суверенитет на страните-членки в името на това Европа да може да говори и да действа „в един глас”.
През 1999, в своя анализ, озаглавен „Шотландската независимост в Европа”, Метю Хепполд от Британския институт по международно и сравнително право стигна до извода, че използвания от Шотландската национална партия лозунг всъщност заблуждава нейните избиратели. Според него: „тезата на ШНП за независима Шотландия в обединена Европа цели да убеди шотландските избиратели, че страната им може едновременно да ползва благата на независимостта и сигурността, гарантирана от европейското членство. Реалната ситуация обаче, вероятно ще се окаже по-различна, защото Шотландия може да се сблъска с много сериозни предизвикателства пред сигурността си, свързани с обявяването и за незав r сима, и, в същото време, да не получи очакваните предимства от членството в ЕС”.
През януари 2007 британският премиер Тони Блеър предупреди, че „отделянето на Шотландия от Обединеното кралство би било лудост”. Според него: „Ако Шотландия стигне до провеждането на референдум и дори до обявяването на независимост, това би провокирало изключително голяма несигурност и нестабилност в страната” (1) .
Между другото, една от разликите между 1999 (годината, в която беше възстановен Шотландският парламент, въз основа на Акта за Шотландия от 1998) и 2007 (когато Шотландската национална партия спечели най-много места в него) е, че т.нар. „обединена Европа” вече е много по-интегрирана, много по-мощна и решена, повече от всякога, да упражнява максимално влияние върху хода на събитията в света.
Икономическите проблеми
От чисто икономическа гледна точка, независимостта едва ли би могла да донесе нещо добро на Шотландия. Доказателство за това е едно проучване, направено в началото на 2007 от авторитетната агенция MORI , по поръчка на Шотландския индустриален форум, сред ръководителите на стоте водещи фирми в страната. 75% от най-големите шотландски компании смятат, че обявяването на независимост би се отразило зле на бизнеса им, докато само 6% разчитат, че то би подобрило икономическите условия.
Според един от анкетираните големи шотландски бизнесмени: „Независимостта би имала катастрофални последици за Шотландия. Ние сме много малка страна и ще бъдем далеч по-силни, ако останем заедно с останалите си партньори от Обединеното кралство. В момент, когато Европа се обединява за да стане по-могъща, би било изключително нелепо за малка страна, като Шотландия, да се обяви за независима”.
На свой ред, Едуард Кънингам, председател на Шотландския индустриален форум, твърди, че: резултатите от това изследване потвърждават „дълбоката загриженост на бизнеса по повод възможността страната да се обяви за независима” (2) .
Политическите проблеми
Както вече посочих по-горе, победилата на изборите Шотландска национална партия възнамерява да проведе референдум за независимост. Нейните лидери и, в частност, председателят и Алек Салмънд твърдят, че: „За да се чува гласът на една страна в Европа, тя трябва да е членка на ЕС. Но, за да е такава, трябва първо да е независима”. Тоест, на практика, Шотландия бива тласкана към прокламирането на независимост за да „бъде независима в рамките на Европа”. Истината обаче е, че дори ако Шотландия напусне Обединеното кралство и бъде приета в Европейския съюз, тя вероятно ще се сблъска там с доста по-сурови изисквания и ограничения, от тези, с които и се налага да се съобразява днес, в рамките на Великобритания.
ЕС действително се стреми да „говори в един глас”, т.е. да даде решителен тласък на вътрешната интеграция в съюза. Германският канцлер Ангела Меркел е твърдо решена да съживи попадналата в задънена улица Европейска конституция, която предвижда общ европейски външен министър и президент и трябва да гарантира присъствието на съюза на международната сцена като единен и притежаващ ясна собствена идентификация геополитически субект. Но след като страните-членки на ЕС постепенно губят своя суверенитет, прехвърляйки го към централните органи на съюза, Шотландската национална партия, която усилено внушава на своите избиратели, че Шотландия ще може да гарантира независимостта си единствено в рамките на ЕС, би трябвало да е наясно, че изискванията на Брюксел очевидно влизат в противоречие с тезата на шотландските националисти за „независимост в рамките на Обединена Европа”.
От времето, когато Шотландия възстанови парламента си през 1999, ЕС значително укрепи своята мощ и единство. Осем години по-късно, т.е. през 2007, Шотландската национална партия не би следвало да надценява влиянието, което Шотландия би могла да има в една Европа, вървяща по свой собствен път, където основните играчи са Германия и Русия (без значение, че последната не е, и едва ли някога ще стане членка на ЕС).
