Световната война с тероризма отдавна вече е реалност. След 11 септември 2001 на всички цивилизовани държави в света (включително и на България) се наложи спешно да се включат в нея. Колко ще продължи тя е трудно да се прогнозира, но едва ли по-малко от 10-20 години.
На практика, осмислянето и оценката на новата ситуация трябваше да станат в хода на самите бойни действия. В резултат беше лансирана и донякъде обоснована концепцията за т.нар. „асиметрична война”. Именно от нея се ръководят днес западните държави, разработвайки своята стратегия и тактика за борба с тероризма, както и плановете за развитие на собствените си въоръжени сили. При това обаче, не се обръща достатъчно внимание на факта, че модерната асиметрична война все повече се доближава до т.нар. „бунтовнически войни” (или „метежни войни”) – термин, въведен от руския военен теоретик и полковник от Генералния щаб на Царска Русия Евгений Меснер (1) . Принуден да емигрира след революцията и гражданската война, Меснер издава в чужбина редица трудове, в които предсказва настъпването на ерата на „бунтовническите войни” и анализира този нов вид въоръжени конфликти, призовавайки цивилизованото човечество да концентрира усилията си в борбата срещу очертаваща се заплаха. По-късно тезите на Меснер са развити от американския полковник Джон Бойд (1927-1997), известен като стратега на Първата война в Залива през 1991.
И така, според Меснер:
„В света се води война, която ни заплашва с по-тежки бедствия, отколкото нахлуването на източните племена в Римската империя: защото някогашните варвари са рушели Рим и културата му, но в същото време са възприели и много неща от него, докато днешните само унищожават и то с такава фанатична упоритост, с каквато навремето културният Рим сравнил със земята съперника си Картаген.
Анализирайки спорадичните военни действия в различни точки на планетата, човек не може да не забележи, че този начин на воюване се съпровожда с нанасянето на удари от страна на различни тайни организации, терористични саботажни групи, или отделни индивиди, като подбудите им трудно се поддават на точна класификация – сред тях са желанието да се отмъсти на окупатора, освобождаването на страната, осъществяването на политическо-социален преврат и т.н. Наличието на подобна смес от различни идеологии и безидейна злоба, принципен протест и безпринципна жажда за разрушаване, няма как да не определим като „метеж” (или „бунт”). Именно този термин, започнах да използвам в трудовете си, издадени след Втората световна война. Тази война приключи през 1945, но метежът продължи. През годините той се разширяваше, придобивайки такава сила и всеобхватност, че в крайна сметка се превърна в нова специфична форма на военни действия, която лично аз определям като „метежна” или „бунтовническа” война .
Бунтовническата война е съвременната форма на война. Тя отхвърля традиционните военни норми и шаблони. Участниците в нея не признават класическите, грандиозни, масови сражения. Срещу масовите национални армии те използват „тактиката на комара”, а също терора, бандитизма, възстанията, уличните безредици и демонстрациите...Тоест, оперативният ход на бунтовническите войни преминава през следните фази: деморализация, хаос, терор, постепенно приобщаване към революционната кауза и духовна трансформация на индивида... Крайна цел на стратегията на бунтовническата война е разрушаването на държавната структура, защото, както е казал Сун Цзи, „разрушената държава не може да бъде възстановена, както и мъртвият не може да бъде върнат към живота”.
Трябва да се откажем от наложилите се през вековете понятия за войната. Да престанем да смятаме, че войната се изразява единствено във воденето на военни действия, а мирът се изчерпва с липсата на такива. Защото днес може да си във война и без формално да воюваш.
Докато разсъждаваме с остарелите понятия за войната и мира, много от случващото се в съвременния свят ще ни изглежда странно и непонятно. Ако обаче погледнем на нещата през призмата на концепцията за „бунтовническата война” нещата стават по-ясни. Тогава ще престанем да квалифицираме като „криминални произшествия” стратегическите действия, извършвани в рамките на „бунтовническата война” (например нанасяните от арабските партизани терористични удари в летищата на Германия, Швейцария, или Италия). Ще престанем да определяме като „безредици” оперативните и тактически епизоди на „бунтовническата война”.
В предишните войни за най-важно се смяташе овладяването на противниковата територия. Занапред обаче по-важно ще бъде спечелването на душите и умовете на жителите на вражеската държава. Тоест вече няма да се воюва в двуизмерно пространство, както е било в миналото, дори не и в триизмерно (с появата на бойната авиация), а в четириизмерно, като четвъртото измерение включва психиката на воюващите народи.
Ако се откажем от традиционните представи за армията, като строен организъм, в който действията на бойците са строго регламентирани, можем да определим като армии и групите, извършващи в хода на „бунтовническата война” диверсионни и терористични действия на чисто „революционна” основа (които не бива да се бъркат с групите и командосите, изпращани от щабовете на редовните армии в тила на врага с цел извършване на диверсии). Това са своеобразни криптоармии, тайни опълчения. Чиито бойци са в състояние да понесат смъртоносния риск не само по време на акции, но и в периодите между тях, когато противникът ги преследва, опитвайки се да ги унищожи” (2).
В една от последните си статии, озаглавена „Терорът”, Меснер пророчески отбелязва: „Налице са признаци, че в съвсем скоро време агресията на рушителите на Структурата значително ще се усили. Структурата (държавна, обществена, финансова и, особено, моралната) е обречена да загине, смазана от този натиск, ако не се съпротивлява срещу него и то с военни средства”. Днес светът се сблъсква тъкмо с такъв тип агресия на международната терористична мрежа срещу Европа, Запада и Русия, т.е. срещу цивилизацията като цяло. И в тази разгаряща се „бунтовническа война”, партизанските действия, тероризмът и психологическата война (както предвижда и Меснер) играят ключова роля.
Как да победим в „бунтовническата война”
В трудовете си Меснер, както и американският му колега Джон Бойд, разработват принципите, върху които следва да се гради стратегията на цивилозования свят в „бунтовническата война”.
На първо място, не бива да се игнорира самият факт, че такава война действително се води. И че тя представлява именно агресия, на която следва да се даде решителен военен отпор (при това действайки превантивно и настъпателно, а не само отбранително). В подобна война, да воюваш за да не победиш (каквато беше стратегията на САЩ във Виетнам например) означава да работиш за противника. Бунтовническите групировки отстъпват и пасуват само пред непреклонната сила. Тоест, не си струва да се изразходват усилия за т.нар. „кризисен мениджмънт”, а да се търси сражение, както и превръщането на войната от едностранна (при която едната страна постоянно напада, докато другата е в перманентна отбрана) в двустранна. Защото дипломатическите уловки не могат да постигнат същото, което една война.
На второ място, цивилизованите държави следва да приемат отговорното и смело решение да се реорганизират в съответствие с изискванията на „бунтовническата война”. Което означава да се формира специфична система за вътрешна сигурност; да се военизират методите за борба с партизаните, бандитите и терористите; да се трансформира традиционната (класическа) войскова структура в армия, специално подготвена (включително и морално) за действия в условията на „бунтовническа война” и способна да провокира дълбоки морални сътресения у противника; да се концентрира вниманието върху човешкия фактор, като решаващ за спечелването на този тип войни. Своеобразно ядро на системата за борба с новите заплахи следва да стане „малката, но мощна в качествено отношение, елитна и мобилна професионална армия”, владееща до съвършенство военното изкуство и, особено, новите методи и средства за борба с противника.
Интересно е, че Меснер говори за необходимостта от професионална армия още в средата на 20-те години на миналия век (към същата позиция се придържа, впрочем, и Бойд). В статията си „Декадентството във военното изкуство” (4) , той отбелязва, че: „Трябва да се откажем от милионните армии, които са огромни, но крехки и колкото са по-големи, толкова са по-крехки и уязвими, и да се ориентираме към постоянната, професионална армия, защото тя ще позволи на военното изкуство да се освободи от сегашните уродливи наслоения. За целта обаче, следва да осъзнаем, че в една война качеството е по-ценно от количеството”.
На трето място, победата в „бунтовническата война” може да бъде постигната не само по пътя на въоръжената борба и военната мобилизация на обществото, но и чрез една по-изкусна политика, добро разузнаване и специални служби, провеждане на информационно-психологически операции, борба „за сърцата и душите” на хората, привличане на своя страна не само на собствения народ, но и на широки кръгове от средите на онези, които активно или пасивно подкрепят противника. Или, както посочва Меснер, „в съвременната психологическа война победата на бойното поле не е самоцел, също както и териториалните успехи – най-ценното в тях е психологическият им ефект. Тоест, не бива да мислим само за унищожаването на живата сила на противника, а как да го съкрушим психологически. Това е и най-сигурния път към победата в „бунтовническите войни””.
На четвърто място, отговорът на „бунтовническата война” не може да бъде само военен и политико-психологически. Този тип война може да бъде спечелена само чрез разгръщането на своеобразна „световна контрареволюция”, чиято същност е утвърждаването на еволюционното (а не революционно) развитие на човечеството. Както посочва Меснер: „Основните методи на всяка революция са терорът и диктатурата. Затова нейните противници следва да действат конструктивно и да открият сред руините на дореволюционните институции и новите революционни декорации подходящото място и материала за изграждането на модел, максимално съотвестващ на спецификата на конкретния народ и отговарящ на разумните му потребности”.
В същото време, макар че се смята за част от „свободния свят” (по-голямата част от живота му преминава в емиграция) и споделя неговите демократични ценности, руският военен теоретик, се обявява против насилственото налагане на „демократизацията” и американизацията, дори в името на такава благородна цел, каквато е победата над комунизма.
Съвременната фаза на т.нар. „бунтовническа война” се характеризира (както прогнозира и самият Меснер) с това, че някога второстепенните и подчинени способи за водене на военни действия (като например партизанските действия или терористичните акции) се превръщат в основни.
В статията си „Тероризмът днес. Войната става асиметрична” (5) известният германски анализатор Херфрид Мюнклер подчертава, че: „Терористичната заплаха се характеризира, по правило, с асиметричното разположение на силите. В миналото тероризмът и, разбира се, стратегията на партизанската война, също бяха форми на асиметрична война, но почти винаги тази асиметрия отразяваше слабостта на революционерите или партизаните. С нарастването на силите им, асиметрията постепенно изчезваше. Именно нарастването на силите и постигането на възможност за симетричен удар беше цел на почти всички партизански войни през ХХ век и основа на маоистката партизанска доктрина. В най-новите форми на транснационалния тероризъм обаче подобно нещо липсва. Асиметричната конфронтация вече не се разглежда като стъпало към постигането на желаната симетрия, т.е. перспективата за постигане на силов баланс с противника въобще не се разглежда.
Възприемането на тази нова стратегия има много сериозни и далеч отиващи последици. Тя е доказателство за това, колко реалистично оценяват ситуацията онези, които планират и осъществяват терористичните кампании днес. Ако навремето Мао Цзедун е имал основание да се надява, че китайската освободителна армия може, в хода на войната, да настигне и дори да надмине по мощ японската окупационна армия, а след това и частите на Гоминдана, за Осама бин Ладен или Айман ал-Зауахири подобни очаквания биха били пълна илюзия. И те, разбира се, го знаят. Тоест, най-новите форми на тероризма се базират на това, че не разглеждат асиметрията като временно състояние, а като своеобразен ключ към успеха. Затова те не предвиждат открит военен сблъсък със западните държави дори и в отдалечено бъдеще. Напротив, правят всичко възможно да няма такъв сблъсък. На което максимално съответства и организационната структура на Ал Кайда под формата на несвързани с конкретна територия терористични мрежи. В същото време постмодерните форми на транснационалния тероризъм, на практика, не зависят от подкрепата на местното население. Съвременните терористични организации са зависими в далеч по-голяма степен от слабите места в инфраструктурата на страните, които са избрали като обект на поредната си атака, защото използват елементите на тази инфраструктура като оръжие... Всичко това позволява на относително слаби играчи на международната сцена да се превърнат в смъртоносно предизвикателство за силните и богати държави.
Съвременната „бунтовническа война” (която мнозина не без основание определят и като „четвърта световна война”) е доминиращ компонент на постмодерния многополюсен свят, чиято характерна особеност е същественият спад на значението на такъв фактор, като междудържавните въоръжени конфликти и класическите бойни действия. Вместо това, на преден план излизат други приоритети, произтичащи от очерталата се система на глобални и нетрадиционни заплахи, повсеместно изострящи се на различни нива етнически, конфесионални и социално-икономически противоречия, фрагментацията на световния военно-политически контекст, факторът на многобройните „малки войни” („бунтовнически войни”, или „конфликти с ниска интензивност”). Основни субекти в тези процеси, разгръщащи се върху обширни географски пространства от Западна Сахара и Източен Тимор, до Северен Кипър и Южен Судан, са недържавните военизирани структури и системи.
И така, новата „четвърта световна война”, според практическото си съдържание и изпълнение, представлява асиметрична война. Изчерпателна характеристика на този тип война дава полковник Том Спайсър, бивш офицер от британските части за специални операции SAS , ветеран от Фолклендския конфликт и директор на частната военна компания Sandline International , според който: „концепцията за асиметричната война е своеобразен коктейл от тероризъм, организирана престъпност, стандартния регионален конфликт, проблемите, свързани с природните ресурси, масовата миграция, трафика на хора, епидемиите и т.н.”.
След петнайсет години на военна реформа, българската армия все още не е придобила характеристиките на сила, способна да участва пълноценно на страната на цивилизования свят срещу разпалената от международния тероризъм и радикалния ислямизъм глобална „бунтовническа война”. Което, донякъде е разбираемо. Защото, както посочва и Меснер: „Ако за Наполеон законите на класическата война са били също толкова очевидни, като „слънцето на небето”, това не би могло да се каже и за съвременната „бунтовническа война”. Тази форма на военни действия все още не е анализирана добре и законите и са също толкова неясни, както и слънцето в някое мъгливо утро”.
Бележки:
[1] Евгений Едуардович Меснер (1891–1974) е офицер-артилерист от Руската императорска армия. Първата световна война го заварва в чин подпоручик. Участва в прочутия пробив при Луцк. По-късно преминава ускорения курс на Генералщабната академия. През зимата на 1917 се връща на Румънския фронт, където е назначен за началник-щаб на дивизия. Многократно е раняван, награден е със седем ордени. По време на Гражданската война Меснер е в редовете на Бялата армия, като щабен офицер. Барон Врангел по произвежда в чин полковник и го включва в Генералния си щаб. Напуска Русия през 1921. През Втората световна война, преподава в организираните от немските окупационни власти Висши военно-научни курсове в Белград. След войната емигрира в Буенос-Айрес, Аржентина. Активен член на Руския воински съюз, Дружеството на руските офицери от Генералния щаб и т.н. Започва да се занимава с научна работа от 20-те години на миналия век. През 50-те създава в Аржентина Институт за изследване на проблемите на войната и мира.
[2] Хочешь мира, победи мятежевойну. Творческое наследие Е. Э. Месснера, М. Военный университет, Русский путь, 2005. С. 132–159.
[3] Наши вести. 1972. № 318 [Нью-Йорк].
[4] Военный сборник. 1928. № 9 [журнал, Белград].
[5] Herfried Munkler, "Uber den Krieg. Stationen der Kriegsgeschichte im Spiegel ihrer theoretischen Reflexion". Frankfurt am Main: Velbruck Wissenschaft, 2002
* Българско геополитическо дружество
{rt}
Световната война с тероризма отдавна вече е реалност. След 11 септември 2001 на всички цивилизовани държави в света (включително и на България) се наложи спешно да се включат в нея. Колко ще продължи тя е трудно да се прогнозира, но едва ли по-малко от 10-20 години.
На практика, осмислянето и оценката на новата ситуация трябваше да станат в хода на самите бойни действия. В резултат беше лансирана и донякъде обоснована концепцията за т.нар. „асиметрична война”. Именно от нея се ръководят днес западните държави, разработвайки своята стратегия и тактика за борба с тероризма, както и плановете за развитие на собствените си въоръжени сили. При това обаче, не се обръща достатъчно внимание на факта, че модерната асиметрична война все повече се доближава до т.нар. „бунтовнически войни” (или „метежни войни”) – термин, въведен от руския военен теоретик и полковник от Генералния щаб на Царска Русия Евгений Меснер (1) . Принуден да емигрира след революцията и гражданската война, Меснер издава в чужбина редица трудове, в които предсказва настъпването на ерата на „бунтовническите войни” и анализира този нов вид въоръжени конфликти, призовавайки цивилизованото човечество да концентрира усилията си в борбата срещу очертаваща се заплаха. По-късно тезите на Меснер са развити от американския полковник Джон Бойд (1927-1997), известен като стратега на Първата война в Залива през 1991.
И така, според Меснер:
„В света се води война, която ни заплашва с по-тежки бедствия, отколкото нахлуването на източните племена в Римската империя: защото някогашните варвари са рушели Рим и културата му, но в същото време са възприели и много неща от него, докато днешните само унищожават и то с такава фанатична упоритост, с каквато навремето културният Рим сравнил със земята съперника си Картаген.
Анализирайки спорадичните военни действия в различни точки на планетата, човек не може да не забележи, че този начин на воюване се съпровожда с нанасянето на удари от страна на различни тайни организации, терористични саботажни групи, или отделни индивиди, като подбудите им трудно се поддават на точна класификация – сред тях са желанието да се отмъсти на окупатора, освобождаването на страната, осъществяването на политическо-социален преврат и т.н. Наличието на подобна смес от различни идеологии и безидейна злоба, принципен протест и безпринципна жажда за разрушаване, няма как да не определим като „метеж” (или „бунт”). Именно този термин, започнах да използвам в трудовете си, издадени след Втората световна война. Тази война приключи през 1945, но метежът продължи. През годините той се разширяваше, придобивайки такава сила и всеобхватност, че в крайна сметка се превърна в нова специфична форма на военни действия, която лично аз определям като „метежна” или „бунтовническа” война .
Бунтовническата война е съвременната форма на война. Тя отхвърля традиционните военни норми и шаблони. Участниците в нея не признават класическите, грандиозни, масови сражения. Срещу масовите национални армии те използват „тактиката на комара”, а също терора, бандитизма, възстанията, уличните безредици и демонстрациите...Тоест, оперативният ход на бунтовническите войни преминава през следните фази: деморализация, хаос, терор, постепенно приобщаване към революционната кауза и духовна трансформация на индивида... Крайна цел на стратегията на бунтовническата война е разрушаването на държавната структура, защото, както е казал Сун Цзи, „разрушената държава не може да бъде възстановена, както и мъртвият не може да бъде върнат към живота”.
Трябва да се откажем от наложилите се през вековете понятия за войната. Да престанем да смятаме, че войната се изразява единствено във воденето на военни действия, а мирът се изчерпва с липсата на такива. Защото днес може да си във война и без формално да воюваш.
Докато разсъждаваме с остарелите понятия за войната и мира, много от случващото се в съвременния свят ще ни изглежда странно и непонятно. Ако обаче погледнем на нещата през призмата на концепцията за „бунтовническата война” нещата стават по-ясни. Тогава ще престанем да квалифицираме като „криминални произшествия” стратегическите действия, извършвани в рамките на „бунтовническата война” (например нанасяните от арабските партизани терористични удари в летищата на Германия, Швейцария, или Италия). Ще престанем да определяме като „безредици” оперативните и тактически епизоди на „бунтовническата война”.
В предишните войни за най-важно се смяташе овладяването на противниковата територия. Занапред обаче по-важно ще бъде спечелването на душите и умовете на жителите на вражеската държава. Тоест вече няма да се воюва в двуизмерно пространство, както е било в миналото, дори не и в триизмерно (с появата на бойната авиация), а в четириизмерно, като четвъртото измерение включва психиката на воюващите народи.
Ако се откажем от традиционните представи за армията, като строен организъм, в който действията на бойците са строго регламентирани, можем да определим като армии и групите, извършващи в хода на „бунтовническата война” диверсионни и терористични действия на чисто „революционна” основа (които не бива да се бъркат с групите и командосите, изпращани от щабовете на редовните армии в тила на врага с цел извършване на диверсии). Това са своеобразни криптоармии, тайни опълчения. Чиито бойци са в състояние да понесат смъртоносния риск не само по време на акции, но и в периодите между тях, когато противникът ги преследва, опитвайки се да ги унищожи” (2).
В една от последните си статии, озаглавена „Терорът”, Меснер пророчески отбелязва: „Налице са признаци, че в съвсем скоро време агресията на рушителите на Структурата значително ще се усили. Структурата (държавна, обществена, финансова и, особено, моралната) е обречена да загине, смазана от този натиск, ако не се съпротивлява срещу него и то с военни средства”. Днес светът се сблъсква тъкмо с такъв тип агресия на международната терористична мрежа срещу Европа, Запада и Русия, т.е. срещу цивилизацията като цяло. И в тази разгаряща се „бунтовническа война”, партизанските действия, тероризмът и психологическата война (както предвижда и Меснер) играят ключова роля.
Как да победим в „бунтовническата война”
В трудовете си Меснер, както и американският му колега Джон Бойд, разработват принципите, върху които следва да се гради стратегията на цивилозования свят в „бунтовническата война”.
На първо място, не бива да се игнорира самият факт, че такава война действително се води. И че тя представлява именно агресия, на която следва да се даде решителен военен отпор (при това действайки превантивно и настъпателно, а не само отбранително). В подобна война, да воюваш за да не победиш (каквато беше стратегията на САЩ във Виетнам например) означава да работиш за противника. Бунтовническите групировки отстъпват и пасуват само пред непреклонната сила. Тоест, не си струва да се изразходват усилия за т.нар. „кризисен мениджмънт”, а да се търси сражение, както и превръщането на войната от едностранна (при която едната страна постоянно напада, докато другата е в перманентна отбрана) в двустранна. Защото дипломатическите уловки не могат да постигнат същото, което една война.
На второ място, цивилизованите държави следва да приемат отговорното и смело решение да се реорганизират в съответствие с изискванията на „бунтовническата война”. Което означава да се формира специфична система за вътрешна сигурност; да се военизират методите за борба с партизаните, бандитите и терористите; да се трансформира традиционната (класическа) войскова структура в армия, специално подготвена (включително и морално) за действия в условията на „бунтовническа война” и способна да провокира дълбоки морални сътресения у противника; да се концентрира вниманието върху човешкия фактор, като решаващ за спечелването на този тип войни. Своеобразно ядро на системата за борба с новите заплахи следва да стане „малката, но мощна в качествено отношение, елитна и мобилна професионална армия”, владееща до съвършенство военното изкуство и, особено, новите методи и средства за борба с противника.
Интересно е, че Меснер говори за необходимостта от професионална армия още в средата на 20-те години на миналия век (към същата позиция се придържа, впрочем, и Бойд). В статията си „Декадентството във военното изкуство” (4) , той отбелязва, че: „Трябва да се откажем от милионните армии, които са огромни, но крехки и колкото са по-големи, толкова са по-крехки и уязвими, и да се ориентираме към постоянната, професионална армия, защото тя ще позволи на военното изкуство да се освободи от сегашните уродливи наслоения. За целта обаче, следва да осъзнаем, че в една война качеството е по-ценно от количеството”.
