Светът в ерата на втората студена война

В най-новата си книга "Завръщане към студената война", Робърт Легволд, който е професор по политология в Колумбийския университет и се смята за един от най-добрите американски експерти по руската проблематика, лансира тезата, че сегашното влошаване на отношенията между Вашингтон и Москва, очертало се след началото на кризата в Украйна през 2014, вече е толкова дълбоко и всеобхватно че позволява да я дефинираме като "втора студена война".

Според автора, макар че американско-руските отношения вече не представляват своеобразна ос на цялата система на международните отношения (както беше през втората половина на ХХ век например), изострянето им води до негативни последици по всички основни направления на международната политика. Сред тях са: запазването на реда в полицентричния ядрен свят, глобалната енергетика, перспективите за стабилността в евразийския "Хартленд" и проблемът, породен от възхода на Китай и на някои други нови водещи играчи. В тази връзка, Легволд предупреждава, че не бива да се заблуждаваме от факта, че руските разходи за отбрана са в пъти по-малки от американските. Той посочва, че светът е навлязъл в "своя втори ядрен век" и само САЩ и Русия, който контролират 92% от цялото ядрено оръжие на планетата, могат съвместно да станат конструктивни лидери на новия клуб на ядрените държави.

Признавайки, че между периода на "първата студена война" и сегашния съществуват фундаментални разлики, Робърт Легволд обаче, посочва пет основни характеристики на текущата ситуация, които според него представляват огледално отражение на студената война и особено на нейната начална фаза. Според него, тези пет особености са следните:

• - Москва и Вашингтон се обвиняват един друг (и никой друг) за влошаването на двустранните си отношения;
• - двете страни се убедени, че опитите да намерят общ език са безмислени, тъй като всяка от тях преследва упорито собствените си цели;
• - и двете са се примирили с това, че докато не се промени ръководството на противоположната страна, в отношенията им не може да се очаква промяна (впрочем, макар че Тръмп влезе в Белия дом през януари 2017, такава промяна все още не е настъпила, дори напротив);
• - и двете страни смятат, че все по-редките случаи на сътрудничество помежду им, не могат да доведат до радикална позитивна промяна в техните отношения;
• - напрежението в американско-руските отношения "трови" всички направления на тяхната политика.

Според автора, САЩ и Русия носят в еднаква степен вината за така създалата се ситуация, тъй като са провалили всички опити през 25-те години след разпадането на Съветския съюз да установят по-тясно сътрудничество помежду си, постепенно ерозирайки двустранните отношения, които окончателно са се влошили в резултат от украинската криза. Всъщност, истината е, че основната причина за разрива между Вашингтон и Москва стана американската подкрепа за осъществения в Киев в началото на 2014 държавен преврат.

Легволд обаче е прав, че изходът от ситуацията може да бъде намерен само със съвместните усилия на двете държави, като една от тях следва да направи първата стъпка, а втората незабавно да я последва. Според него, САЩ спокойно биха могли да поемат инициативата в това отношение, тъй като тяхното икономическо, военно и стратегическо превъзходство им позволява да го направят с минимални загуби, ако нещата в крайна сметка не се получат. А най-простият начин е възприемането на "политика на малките стъпки", в рамките на която след всяка своя инициатива единият играч да следи внимателно, дали другият реагира по подходящия начин. Далеч по-ефективно обаче, било възраждането на стратегическия диалог между САЩ и Русия (по модела на този, който беше възприет през 2003, след американската интервенция в Ирак). Този стратегически диалог следва да бъде неформален, т.е. да се осъществява от обществено значими фигури от двете страни, които не заемат ключови правителствени постове, разбира се с подкрепата на двамата президенти, техните съветници и министри. Следва да признаем обаче, че развитието на ситуацията в САЩ след избирането на Доналд Тръмп за президент не дава особени основания да прогнозираме подобно развитие.

В книгата си, Робърт Легволд препоръчва на лидерите на САЩ и Русия, ако действително решат да променят състоянието на двустранните отношения си, първо да формулират стратегическата си визия относно желаното от тях развитие на тези отношения поне за десет години напред, след което да очертаят междинните цели и едва след това да съпоставят тези междинни цели с текущата си политика и да я преразгледат. Що се отнася до практическата реализация, тя трябва да стане в обратния ред. Според автора, като дългосрочни цели следва да бъдат определени поддържането на мира и свободата в Европа и в бързо променящия се Азиатско-Тихоокеански регион, сътрудничеството за разрешаването на проблемите в Близкия Изток, ограничаването на заплахите, свързани с новия многополюсен ядрен свят, и постигането на своеобразен  modus vivendi, позволяващ на Вашингтон и Москва да си взаимодействат конструктивно с цел гарантиране на взаимната сигурност в Евразия и извън нея. Легволд смята, че тези направления са достатъчно добре разработени в документите на Евроатлантическата инициатива в сферата на сигурността от 2012.

Според автора е очевидно, че САЩ и Русия следва да приемат като ключова междинна цел възстановяването на рушащата се система от споразумения за контрол на въоръженията, като за начало се опитат да спасят Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък радиус от 1987.

Политиката "тук и сега" изглежда особено актуална по отношение на украинската криза, като този въпрос е от ключово значение, ако двете страни действително са готови да потърсят изход от задънената улица в отношенията си. Самият Легволд обаче смята, че е много вероятно да не съществува реално постижимо разрешение на кризата в Украйна и прогнозира, че тя ще се трансформира в поредния "замразен конфликт". В същото време, той призовава за изпълняването на Споразуменията Минск-2. Що се отнася до политиката на Москва по отношение на Украйна, той я характеризира като "нито мир, нито война", макар че според него, по-изгодно за Русия би било да спре подкрепата си за бунтовниците в Източна Украйна, ако Киев се откаже от амбициите си да стане член на НАТО и страната се превърне в мост между двете части на Европа.

Що се отнася до САЩ, според Легволд те трябва да променят политиката си по следните три основни вектора. На първо място, тяхната подкрепа за Украйна следва да еволюира от сегашните икономически санкции срещу Русия към военна подкрепа за режима в Киев, с цел той да може да създаде модерна армия, която да е в състояние да защитава страната. Подобна теза обаче изглежда крайно съмнителна, тъй като милитаризацията на Украйна би провокирала незабавна и изключително остра руска реакция. Впрочем, авторът също го разбира, затова се опитва да смекчи тезата си с препоръката САЩ да се ангажират да информират Москва за всички свои стъпки в сферата на военното сътрудничество с Киев, като паралелно с това декларират готовност да намалят степента на съперничество с руснаците. Което обаче, едва ли ще бъде достатъчно.

На второ място, САЩ следва да променят отношението си към онези (все по-малко) сфери, където все още се поддържа някакво сътрудничество с Русия (борбата срещу ИД, общата космическа програма), като ги превърнат в приоритет.

На трето място, САЩ трябва да признаят, че Русия също е глобален лидер, в противен случай те няма как да реализират на практика лансираната от Легволд стратегическа визия.

Нова студена война или нов световен ред

Между другото, при посещението си в Русия през миналата 2016, Робърт Легволд също изрази песимизма си относно състоянието на американско-руските отношения, отбелязвайки, че вероятността за използването на ядрено оръжие през следващите 10-15 години е по-висока, отколкото е била по време на студената война. Разбира се, едва ли следва да очакваме мащабна криза, като Карибската през 1962, по-скоро може да се говори за евентуално използване на ядрено оръжие от държави, като Пакистан например, и то не на стратегическо, а само на тактическо.

Между другото, самият Легволд смята, че правителствените структури не са в състояние да решат този проблем, тъй като са "вътре в него". Затова той възлага по-сериозни надежди на експертната общност, макар че, както е известно, тя не оказва кой знае колко силно влияние върху процеса на вземане на реалните политически решения. Същото се отнася и за тезата на автора относно "ключовата роля" на младото поколение, което не мисли в категориите на студената война, т.е. намира се "извън нея". Проблемът е, че това поколение, което не помни напрежението по време на студената война, може да подцени опасността от противопоставянето между двете ядрени суперсили, което би било изключително опасно.

Що се отнася до предложението на Легволд САЩ и Русия да вървят с малки стъпки към възстановяване на взаимното доверие и тезата му, че те трябва "да рискуват да си повярват един на друг", налице е макар и слаба надежда, че свикналия да мисли с икономически категории президент на САЩ Доналд Тръмп може неочаквано да реши да рискува и да "повярва на руснаците". Неспиращите атаки срещу Тръмп обаче, както и големият брой неоконсерватори сред неговите съветници и министри, правят тази надежда доста илюзорна.

Интересно е, че младото поколение американски експерти и анализатори още преди няколко години се обяви против използването на понятието "нова студена война". Така, директорът на Института Кенън Матю Рожански посочва отсъствието на глобално идеологическо измерение в съвременния конфликт между САЩ и Русия. Според него, друга важна специфика на сегащния период е наличието на тесни професионални и лични контакти между американската и руската експертна общности, което позволява - поне на нивото на "дипломацията на втората писта", двамата итрачи да ди създадат адекватна представа един за друг.

На свой ред, руските политолози силно се различават в мненията си по въпроса, дали светът действително е навлязъл в период на нова студена война. Някои от тях например смятат, че в момента се намираме по-скоро в период на "студен мир", който обаче има всички шансове да прерасне в нова студена война, особено на фона на влошаващите се руско-американски отношения. Други обаче акцентират върху различията между съвременната ситуация и ерата на класическата студена война, посочвайки, че: вече не работят такива фундаментални принципи на системата на отношенията от времето на студената война като ядреното сдържане и взаимно гарантираното унищожаване; наличието на дълбока икономическа взаимозависимост; невъзможността да бъдат решавани многобройните проблеми на глобалната сигурност без участието на Русия; многополюсният характер на съвременния свят за разлика от двуполюсния модел от периода на студената война. Според тях, началото на нова студена война е само един от възможните сценарии за развитие на събитията през следващите двайсетина години, наред с възможността за формирането на "нов концерт на държавите" (в чиято основа да са споразуменията между водещите световни сили), превръщането на Евразия в нов глобален лидер или най-негативният сценарий за "пълно разпадане на сегашния модел на международни отношения". Някои пък говорят за формирането на нов, конфликтен по своята форма и съдържание, модел на взаимоотношенията между САЩ и Русия, в чиято основа е устойчивата ограничена конфронтацията, в комбинация с отделни елементи на сътрудничество по някои важни направления.

В крайна сметка, макар че използваното от автора понятие "нова студена война" изглежда доста спорно, книгата на Робърт Легволд "Завръщането на студената война" несъмнено представлява сериозен принос към изследванто на съвременните американско-руски отношения, най-вече заради дълбокия анализ на създалата се ситуация, както и заради конструктивните предложения на автора за изход от нея. А най-ценното в книгата е, че един от водещите американски експерти призовава Вашингтон да започне да възприема по един по-трезв и адекватен начин както Русия, така и руската политика. Което е от ключово значение не само за двустранните отношения, но и за сигурността на света, като цяло.

* Българско геополитическо дружество