15
Съб, Фев
5 Нови статии

Растящият дълг на Китай и последиците за стабилността на финансовата му система

брой 4 2016
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Днес значителна част от китайския БВП се генерира от експортните отрасли на икономиката, а останалата е до голяма степен производна на тях - става дума за държавния сектор и частните инвестиции на експортните корпорации в централните, северните и западните райони на страната.

Тоест, Китай мощно залага на износа и е силно зависим от конюнктурата на външните пазари, при това не от цените на суровините и енергоносителите там (т.е. в Саудитска Арабия, Бразилия или Русия например), а от потребителската активност в Северна Америка, държавите от АСЕАН и Европейския съюз. Тоест, тезата, че китайската икономика е "самодостатъчна" е просто мит и всичките и сегашни проблеми са свързани именно с мащабното съкращаване на износа, който през миналата 2015 намаля с 2% и макар, че това все още е незначителен спад, той се съпътства от сериозни проблеми във финансовия сектор на страната.

Както е извостно, опитите на  Китай да се освободи от зависимостта си от западните пазари бяха рязко форсирани през 2008 след приемането на стратегическия план за развитие на вътрешния пазар по времето на президента Ху Дзинтао. Това обаче не доведе до взривообразен растеж на китайския БВП, тъй като на практика всеки два юана, отпуснати като заеми, генерираха растеж от само един юан. Китай успя да потисне тези кризисни симптоми, наливайки огромни средства под формата на кредити в собствената си икономика. Именно добрите показатели на БВП, които обаче бяха изкуствено раздути от държавните кредити и усиленото печатане на юани, родиха мита за Китай като "спасител на глобалната икономика". На практика, от края на 2007 насам паричната маса в Китай (т.нар. паричен агрегат М2) нарасна повече от 3,5 пъти - от 40,3 трилиона юана до 139,2 трлн. юана, през 2015, докато БВП на страната нарасна за същия период само малко над два пъти - от 26 до 67 трлн. юана. В момента съотношението между паричната маса и БВП в Китай е 2,05, което означава, че разликата между БВП и паричната маса се равнява на годишния БВП на страната, като това в голямата си част са кредитни средства, представляващи своеобразен дългов воденичен камък на врата на китайската икономика.

По различни оценки, общият обем на съвкупния дълг на Китай е достигнал 28 трилиона долара, което е повече отколкото външния дълг на САЩ или Германия. При това китайският дълг се равнява на над 236% от годишния БВП на страната.

Лошите дългове и просрочените кредити

Сред косвените показатели, илюстриращи кредитното "напомпване" на китайската икономика, е ръстът на активите на банковата система, които от 2006 насам са нараснали 11 пъти, достигайки 34 трлн. долара, т.е. 3,5 пъти повече от годишния БВП на Китай. Подобен ръст е безпрецедентен по своята скорост и мащаби в цялата история на човечеството. Така например, активите на банковия сектор на САЩ, който "помпаше" с евтини кредити жилищния сектор преди началото на ипотечната криза, се равняват на едва 100% от американския БВП, т.е. на 16,5 трлн. долара. Всичко това свидетелства, че Китай не просто е изправен пред опасността от "твърдо кацане" на икономиката си, но и пред финансова криза с исторически мащаби, защото не е ясно, как ще могат да бъда покрити "лошите дългове" на банковата сфера, която през последните шест години буквално "давеше" с пари намаляващия икономически растеж на Китай.

Според публикуваните в края на февруари 2016 от Комисията за регулиране на банковата дейност данни, на 31 декември 2015 общият обем на невъзвращаемите кредити е достигнал 1,27 трлн. юана (196 млрд. долара), като само за една година е нараснал с 51%. Общият показател на нетната печалба на китайските банки пък достигна 1,59 трлн. юана и е най-ниския за последните пет години. Предишните три години обемът на проблемните кредити в портфейлите на китайските банки се удвояваше всяка година, но в процентно изражение официалният показател все още остава твърде нисък, поне според световните стандарти. За сравнение, преди началото на дълговата криза в Гърция делът на проблемните кредити в повечето местни банки варираше между 30% и 40%, докато официалният показател в Китай е едва 2%.

Както се казва обаче, "дяволът е в детайлите", или ако използваме банковата терминология - като лоши кредити или невъзвращаеми дългове се определят онези заемни средства, които при никакви обстоятелства не могат да бъдат възстановени от кредитополучателя. По отношение на китайската банкова система обаче, най-често се използва понятието nonperforming asset (просрочен кредит), с което обикновено се обозначава обемът на банковите кредити, по които кредиполучателите не плащат дължимите лихви. Тоест, на практика също става дума за "пари на вятъра", които обаче, чисто хипотетично, биха могли да бъдат върнати във финансовата система. Последното е възможно само, ако икономиката се намира - като минимум - в състояние на стагнация. При наличие на икономически спад обаче, тези кредити могат моментално да се трансформират в "лоши". В момента, този показател в Китай е достигнал 22%, т.е. вече е съвсем близък до "гръцкия случай".

Според главния мениджър на американския хедж фонд Hayman Capital Кайл Бас, загубите на китайския банков сектор ще достигнат 10% от активите му или 3,5 трлн. долари, като тази сума надхвърля сегашните златни резерви на страната, равняващи се на около 3,3 трлн. долара.

Според известната формула на МВФ, минималните резерви на една страна не бива да падат под 10% от нейния износ (през 2015 китайският износ достигна 2,15 трлн. долара, т.е. 10% от него са 215 млрд. долара), плюс 30% от краткосрочния валутен дълг, плюс 10% от наличната парична маса (14 трлн. юана, или над 2 трлн. долара), както и плюс 15% от останалите задължения. Според Кайл Бас, китайските резерви би трябвало да са поне 2,7 трлн. долара. Предвид факта обаче, че през 2015 те намаляха с половин трилион долара и продължавата да намаляват с по 100 млрд. долара месечно заради подкрепата на твърдия курс на юана от Китайската народна банка, и на фона на стабилните фондови пазари, Китай вече е достигнал минималните прагови стойности на своя златен валутен резерв, които вече не са достатъчни за покриването на проблемите на китайската банкова системи.

Бас смята, че Китайската народна банка може да предприеме редица мерки за спасяване на банките в страната, но всички те ще доведат до съкращаване на златно-валутните резерви, бягство на капитали и, като следствие, до девалвация на юана, която според него може да достигне 30%, т.е. стойността на китайската валута ще падне до 9 юана за долар. Следва да отбележим, че тези прогнози нямат апокалиптичен характер и се базират на сегашните темпове на изтичане на капитали, отчитайки запазването на относителната стабилност на китайските фондови пазари и на стабилни стокообороти между Китай и външния свят. Повечето останали експерти обаче дават по-песимистични прогнози за курса на юана, посочвайки, че правителството в Пекин едва ли ще съумее да се справи едновременно с балоните на пазара на недвижимите имоти, кредитния, фондовия и валутния пазари.

Най-слабото място в прогнозите на Кайл Бас обаче, са неточните критерии, използвани при оценката на лошите дългове в китайската банкова система, които вероятно са изкуствено завишени. Именно това твърдят, експертите на Deutsche Bank, според които вероятността сценарият на Бас да се реализира през 2017-2019 е едва около 20%. Според германските банкери, дори ако се реализира сценарият с "твърдото кацане" на китайската икономика, страната ще се нуждае от само 500 млрд. долара за да реши проблемите на банковата си система.

Освен това, експертите от Deutsche Bank посочват, че само 60% от цитираните от Кайл Бас банкови активи в размер на 34,5 трлн. долара, представляват кредити (т.е. 20,5 трлн. долара), докато останалите са резерви на Китайската народна банка, междубанкови кредити, депозити и инвестиции в държавни ценни книжа.

Корпоративният дълг

Въпреки че осъзнава опасностите, свързани с огромния му дълг, Китай продължава да кредитира производството и да "помпа" търсенето, понижавайки лихвите на ипотечните кредити, като това се прави, включително и за запазване имиджа на страната, тъй като без кредитното "напомпване" китайският БВП може да падне доста под сегашните си показатели от 6,9% годишно. Но не само заради това, разбира се. Кредитирането е най-вече подкрепа за лоялните на всяка от групите за влияние отрасли - основната дългова маса нараства именно по линия на корпоративното кредитиране. В началото на 2016 корпоративният дълг на Китай достигна 160% от неговия БВП, срещу 98%, през 2008. С други думи, дългът на китайските "индустриалци и предприемачи" нарасна от 30 трлн. юана, през 2008, до 107 трлн. юана, през 2016, т.е. над три пъти. Корпоративният дълг нарасна най-фрапантно през миналата 2015 - с 25%, т.е. с 14,6 трлн. юана. Както е известно, Китай предоставя най-добрите лихви при кредитиране на корпорациите. От 2010 насам задължеността на редица отрасли се удвои, като това се отнася най-вече за индустрията.

Отказът от политиката на мащабно кредитиране ще означава да бъдат пратени по дяволите цели отрасли, които би превърнало китайското "икономическо чудо" в "икономически ад". Зад декларациите на правителството за необходимостта да се подкрепя ръста на националния БВП стоят съвсем конкретни интереси на конкретни отрасли на китайската индустрия.

Основен инструмент за лобиране интересите на тези групи са показателите за ефективността, разбира се, ако не броим административния ресурс на "групите за влияние". Сред тези показатели са ръстът на печалбата, капитализацията (включително и на фондовите пазари), но предвид волатилността в самия Китай, като основно доказателство за необходимостта от отпускането на нови кредити се използва активността на външните пазари. Вероятно тъкмо затова се предприемат мащабни операции за сливане и поглъщане, пак то обяснява и взривообразния ръст на китайските инвестиции в чужбина. Всичко това е обект на ожесточени задкулисни дискусии по време на разработването на поредния петгодишен план за развитие на китайската икономика. Първите жертви на тази борба станаха въгледобивният сектор, който процъфтяваше по времето на предишния президент Ху Дзинтао, а също стоманодобивният и циментовият. Засега атомната индустрия се държи стабилно, активно работа корабната индустрия, докато хидроелектроенергетиката изглежда застрашена.

Секторът на недвижимите имоти и ипотечните дългове

Ударът по производителите на стомана, цимент и стъкло е косвен признак за провала в надпреварата за държавни кредити, който претърпяха секторът на недвижимите имоти и най-големите девелопъри в страната, които все още присъстват масово в китайската класация на "Форбс" за 2015. Секторът обаче може да регистрира оживление през 2016, тъй като средствата на вътрешните инвеститори, разочаровани от участието си в борсовите игри или в различни финансови пирамиди, започват все по-уверено да се връщат в традиционния сектор на недвижимите имоти. През 2015 китайските банки са отпуснали кредити за 2 трлн. долара, стимулирайки по този начин търсенето на продуктите на сектора на недвижимите имоти. Заемите за покупка на жилище достигнаха 22,4% от общия обем на всички кредити, отпуснати през 2015. Този обем е съпоставим с кредитирането на корпоративния сектор. Корпоративният сектор на недвижимите имоти е лидер по темпове на нарастване на обема на дълга, спрямо БВП, като от 2010 насам кредитирането на девелопърите е нараснало с над 300%.

Дълговете на домакинствата на фона на останалите дългове

Населението на Китай е в много по-малка степен основен кредитополучател, отколкото  корпоративния сектор - делът на задълженията на домакинствата по отношение на БВП е нараснал от 18%, през 2003 до 36%, през 2014, докато през същия период държавният дълг е нараснал от 36% до 58%, а корпоративният дълг е нараснал от 109%, през 2003 до 160%, през 2016. Дългът на финансовите структури пък е нараснал от 9% до 18% (за периода 2003-2014).

Дълговете на провинциалните правителства

Дълговете на провинциалните правителства нарастват не по-малко бързо - според резултатите от правителствения одит, общият им дълг се е увеличил от 10,7 трлн. юани, през 2010 до 17,9 трлн. юани, през първата половина на 2013. Китайското правителство не публикува по-нови данни, но можем да предположим, че тази вълнообразна динамика се запазва.

Сенчестото банкиране

Освен корпорациите и другите играчи във все по-урбанизирания Китай, в изключително сложна ситуация се намира и частното, нелегално банкиране, осъществявано предимно в селата - крахът на фондовите борси отекна в огромния сектор на селското сенчесто банкиране, чиито мащаби едва ли могат да бъдат пресметнати точно, но лесно могат да се трансформират в не по-малко мащабно недоволство. По последни данни, по време на организираните от китайските правоохранителни органи масови акции е била преустановена активността на около 60 такива банки с общ обем на осъществените от тях транзакции от 1 трлн. юана.

Дълговият пик ще бъде достигнат през 2024

Въпреки всичко казано дотук, интервюираните наскоро от агенция Bloomberg група авторитетни експерти смятат, че е все още рано да се бие тревога. През 2019 китайският дълг ще достигне 293% от БВП на страната, а върхът му вероятно ще бъде през 2024. Сегашните опасения, свързани с рязкото нарастване на съвкупния обем на кредитите и, като следствие от това, с появата на заплаха за цялата банкова система, възникнаха въз основа на рекордните показатели на заемите в Китай, чиито общ обем достигна през януари 2016 385 млрд. долара. В същото време обаче, сравнението с другите икономики, където големият обем кредити се отразява върху ръста на БВП и, в частност, тези на Южна Корея, Великобритаия, Тайланд, САЩ и Япония, показват, че Китай е надхвърлил само съотношението между дълга и БВП, постигнато от Тайланд през 1990-1997. Както вече посочих по-горе, критиците на този умерен подход към проблема акцентират върху възможния повишен натиск върху финансовата система, в резултат от кумулативния ефект от сложната ситуация, възникнала едновременно на фондовия, ипотечния, кредитния и валутния пазари. Онези, които прогнозират по-благоприятно за Китай развитие на ситуацията, пък посочват ниския дълг на китайското правителство (41% от съвкупния дълг през 2014), както и решимостта на последното да се бори със „предприятията зомби”, което ще съдейства за забавяне нарастването на „лошите” дългове, а също и запазващият се висок ръст на икономиката на страната. При всички случаи обаче, Китай ще бъде изправен пред сериозни проблеми, когато съотношението между дълга и националния БВП достигне 250-300%, т.е. в периода 2019-2024.

 

* Експерт на South China Insight

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.1 2025