В средата на август 2013 украинското правителство публикува на официалния си сайт текста на споразумението за асоциацията на страната с Европейския съюз. Два месеца по-късно, на 24 октомври, Европарламентът препоръча на Съвета на ЕС да подпише споразумение с Украйна за асоцииране и създаване на зона за свободна търговия. Това трябва да стане на 28-29 ноември във Вилнюс, по време на срещата на върха на инициативата ”Източно партньорство”. В настоящата статия ще се опитам да анализирам икономическите последици от реализацията на споразумението с ЕС за Украйна. При това следва да уточня, че не си поставям за задача да разглеждам всички основни постановки на този документ, а най-вече частта му, касаеща международната търговия, защото именно тя ще окаже пряко влияние върху украинската икономика, а това означава и върху живота на населението.
Според текста на споразумението, целта на подписалите го страни е създаването на зона за свободна търговия между Украйна и ЕС в рамките на следващите десет години. Най-общо казано, фразата "зона за свободна търговия" означава, че предприятията в Украйна и тези от държавите-членки на ЕС ще могат търгуват помежду си без да плащат каквито и да било износни или вносни мита, а правителствата им се задължават да не предприемат никакви мерки, които биха могли да доведат до ограничаване на търговията между тях. На теория, това ще означава, че украинските стоки ще получат свободен достъп до европейските пазари, както и обратното. Смята се, че той би се отразил благоприятно на икономиката на Украйна и според правителството в Киев тъкмо в това е основният смисъл на подписването на споразумението за асоциация с ЕС.
Ето защо, за да си изясним последиците от въпросното споразумение за украинската икономика, се налага по-внимателно да анализираме, какво точно изнася Украйна в Европа.
Източник Укрстат (2012)
Легенда: (отляво надясно)
В кръга:
Царевица
Соя
Пшеница
Рапица
Олио
Плодови сокове
Железни руди и концентрати
Гранит и пясъчник
Каменни въглища
Дървен материал
Глина
Въглеродна стомана
Метален прокат
Феросплави
Чугун
Нефт и нефтопродукти
Амоняк
Бои
Химически торове
Летателни апарати и космическа техника
Вагони
Друго
В таблиците:
Селскостопанска продукция
Стока обем хил.$
Царевица 1570893
Соя 471110
Пшеница 393351
Рапица 670475
Хранителна индустрия
Олио 783122
Плодови сокове 80296
Суровини
Железни руди и концентрати 1613425
Гранит и пясъчник 557041
Каменни въглища 348537
Дървен материал 330 418
Глина 88975
Металургия
Въглеродна стомана 1569831
Метален прокат 1108841
Феросплави 443994
Чугун 229942
Химия и нефтохимия
Нефтопродукти и нефт 203764
Амоняк 114120
Бои 108307
Торове 243909
Машиностроене
Летателни апарати и косм. техника 305190
Вагони 135328
Електроенергия
Електроенергия 135528
Над половината от целия украински износ за ЕС се формира от продукцията на металургичната индустрия, селското стопанство и суровините: всеки от тези отрасли осигурява около 20% от целия обем на износа. Освен това, важна роля играе хранителната индустрия (около 6%), химическият и нефтопреработвателният отрасли (около 4%), както и машиностроенето (примерно 2,5%).
Очевидно е, че промени могат да се очакват именно в тези отрасли, затова по-долу ще се спра по-подробно именно на тях.
Селското стопанство и хранителната индустрия
Смята се, че тъкмо тези отрасли на украинската икономика ще извлекат най-голяма полза от асоциацията с ЕС. Разбира се, тезата, че "Украйна ще храни цяла Европа", звучи добре, но дали е реалистична?
Почти половината от украинския износ на селскостопанска продукция се формира от царевицата: през миналата 2012 Европа е внесла от Украйна над 6 милиона тона от този продукт, на стойност милиард и половина долара.
На второ място (с доста голяма разлика) е рапичното семе - така през 2012 Европа е купила украинска рапица за почти 700 млн. долара. Наред с това, като основни пера в селскостопанския износ за Европа се очертават соята (за 500 милиона долара) и традиционната пшеница (за 400 милиона).
Другите износни пера значително изостават от първите четири. Става дума, в частност, за слънчогледово и ленено семе, някои зеленчуци, мед, някои видове плодове и т.н. Всичко това, взето заедно, формира още около 300 млн. долара от износа на страната.
Що се отнася до хранителната индустрия, в основата на украинския износ за ЕС е слънчогледовото масло, като през 2012 в ЕС е внесено слънчогледово масло за 780 млн. долара. Други важни износни пера (плодови и зеленчукови сокове, соеви масла, зеленчукови консерви, патока, сладкарски изделия, етилов спирт, тестени и макаронени изделия и т.н.), взети заедно, осигуряват на Украйна годишен износ за още около 300 млн. долара. Сега нека видим, как подписването на споразумението с ЕС ще повлияе върху състоянието на този отрасъл на националната икономика.
На първо място, следва да отбележим, че "свободната търговия" с ЕС в тази сфера всъщност няма да е чак толкова свободна. Така, споразумението за асоциация предвижда наличието на такъв мощен регулативен инструмент в продоволствената сфера като т.нар. "импортни квоти". Идеята е, че по редица позиции се налага таван на безмитния внос, т.е. известно количество стоки наистина могат да бъдат внасяни в ЕС безплатно, но всичко останало се внася на общо основание, т.е. изисква плащането на всички изисквани мита.
Квотите, които ЕС предоставя на Украйна, са достатъчно скромни. Така например, европейските ни партньори са склонни да освободят от мита едва 400 хиляди тона царевица, като в рамките на пет години са готови постепенно да увеличат квотата до 650 хил. т. С други думи, в Европа ще се внася без мито едва 10% от сегашния обем на украинския износ и то далеч не веднага.
Що се отнася до другите видове продукция, там съотношението е малко по-добро. Така, ЕС е склонен да освободи от мита 1/4 от внасяните от Украйна сладкарски изделия, около 40% от плодовите сокове, приблизително половината от меда и пшеницата и т.н.
Предвидени са квоти и за онези стоки, обемът на чиито износ в ЕС засега е по-скоро незначителен. Така, Украйна ще получи правото да изнася за ЕС общо до 6 хиляди тона яйца, което е едва 0,5% от обема на вътрешното и производство. За млякото, квотите са за 0,9% от общия обем на вътрешното производство. Аналогична е ситуацията и по отношение на другите продукти от тази група.
Европейският списък с квотите включва общо около 40 различни позиции. Впрочем, Украйна също има списък с квоти, но той включва едва три позиции: свинско месо, пилешко месо и захар. Наистина, тук ограниченията за европейските ни партньори също ще бъдат чувствителни - така, от 70-те хиляди тона пилешко месо, които страната ни е внесла от ЕС през 2012, занапред само 20 хиляди тона ще могат да се внасят безмитно. Проблемът обаче е, че списъкът на квотите, които Киев възнамерява да наложи, е твърде къс и касае само някои отрасли на селското стопанство, като въобще не засяга хранителната индустрия.
Оттук можем да направим първия важен извод: квотите за основните пера на украинския продоволствен износ са прекалено малки за да стимулират значително нарастване на производството на съответните стоки. На практика, въвеждането на подобен "частичен" режим на свободна търговия ще позволи на някои украински износители да увеличат малко печалбите си, благодарение на отпадналите мита, но не могат да разчитат на нещо повече.
Между другото, въпросът за това, кой точно ще се облагодетелства от въпросните квоти (след подписването на споразумението с ЕС) вероятно ще се превърне в най-голямата интрига през следващите години години.
Впрочем, налице е и друг проблем, свързан с въвеждането на новия режим на "свободна търговия" с ЕС. Както вече споменах по-горе, Украйна изнася в ЕС значителни обеми слънчогледово, рапично, соево и ленено масло, както и необработени семена на всяка от тези култури, като добивът на масло от тях се осъществява в страните-вносители. По отношение на рапицата, соята и лена, ние изнасяме предимно семена (при соята например съотношението между износа на семена и на масло е приблизително 10:1). По отношение на слънчогледа ситуацията е точно обратната: Украйна го обработва самостоятелно, изнасяйки само слънчогледово масло (между другото, страната ни е сред лидерите в производството на слънчогледово масло). За тази ситуация съдейства фактът, че в Украйна са въведени експортни мита върху износа на слънчогледово семе, като всеки, който иска да го изнася от страната, следва да заплати на държавата около 10% от стойността на изнасяното количество.
В рамките на споразумението за асоциация с ЕС обаче, Украйна се задължава да се откаже от експортните мита: пет години след подписването му те ще паднат наполовина, а след десет години ще бъдат напълно премахнати. Това, най-вероятно, ще доведе до съществен ръст на износа на семена за ЕС. Но тъй като този ръст едва ли ще бъде съпроводен със значително нарастване на слънчогледовото производство, ще възникне сериозен проблем за украинските маслодобивни предприятия, които са ключов отрасъл на националната икономика, да не говорим, че имат сериозен дял в износа на украинската хранителна индустрия за ЕС. Това е вторият негативен аспект от подписването на споразумението между Украйна и ЕС в сферата на производството на хранителни продукти.
Но може би основният фактор, който ще окаже сериозно влияние върху украинското селско стопанство и хранителната индустрия във връзка с подписването на споразумението за асоциация с ЕС, ще стане отварянето на украинските граници за вноса от Европа.
Страната ни и в момента внася от ЕС значителен обем продукция на селското стопанство и хранително-вкусовата индустрия. Така например, през 2012 Украйна е внесла от Европа месни субпродукти на обща стойност 140 млн. долара. И то при положение, че вносът в страната се облага с 10-15%-но мито. Въпреки наличието на тези мита, Украйна внася от ЕС значително количества яйца, зеленчуци, плодови и много други стоки. При това често се внасят продукти, които се произвеждат масово и в самата Украйна. Така например, 10% от реализираните на местния пазар яйца са вносни.
Същото се отнася и за готовите хранителни продукти. Така например, на всеки долар, който страната ни печели от износа на шоколадови изделия в Европа, се падат два долара, които харчим за вноса на аналогична продукция от ЕС.
При това вносните мита, действащи в ЕС, са значително по-ниски от аналогичните мита, налагани от Украйна. Така, митата, налагани в ЕС за този вид украинска продукция, са от порядъка на 8,3%, докато съответните мита в Украйна са 10-15%. С други думи, украинските сладкари могат и да реализират известни икономии в резултат от премахването на европейските мита, но истината е, че колегите им от ЕС ще получат далеч повече предимства на украинския пазар, които многократно ще надхвърлят въпросните икономии.
Суровините
Основните суровини, които Украйна изнася в Европа, са желязната руда и железнорудните концентрати (17 млн. тона, на стойност 1,6 млрд. долара). Освен това, страната ни изнася в ЕС значителни количества каменни въглища, дървесина и други дървесни материали, глина, гранит и пясъчник и т.н.
На теория, премахването на вносните мита за тези видове продукция в рамките на споразумението за асоциация би трябвало да се отрази положително на украинската икономика. Има обаче един нюанс и той е, че украинските вносители в Европа на практика не плащат вносни мита за много от тези стоки. С други думи, за износителите на суровини това споразумение няма да донесе нищо реално. И то без да споменаваме, че износът на суровини далеч не е най-изгодния за страната ни бизнес и няма никакви причини да бъде поощряван.
Металургията
Въвеждането на механизмите на свободната търговия с ЕС ще окаже двойнствено влияние върху украинската металургична индустрия.
На първо място, също както в случая със семената на маслодайните култури, Украйна ще трябва да отмени износните мита за феросплавите, както и за редица други видове продукция и в частност за скрапа от черни и цветни метали. В същото време обаче, те представляват важна суровина за украинската металургия и от тази гледна точка безмитният им износ е крайно нежелателен.
На второ място, в рамките на зоната за свободна търговия, украинските производители ще бъдат освободени от заплащането на вносни мита при вноса на продукцията си в държавите от ЕС. Истината обаче е, че и в момента Съюзът вече не налага мита на много пера от металургичния износ на Украйна. Това се отнася, в частност, за въглеродната стомана металопроката и т.н. Всъщност, за основните (от гледна точка на обемите на износа им) видове украинска продукция плащане на мито се изисква само за износа на чугун (1,7%).
За сметка на това значителни вносни мита се налагат на някои други видове металургична продукция, например на металните тръби. В ЕС обаче се внася сравнително малко количество от тях - така например, през 2012 страната ни е изнесла за държавите от Съюза тръби от черни метали за едва 18 милиона долара, което, между другото, формира едва 16% от украинския износ на такава продукция в другите държави по света.
С други думи, "зануляването" на вносните мита от страна на ЕС ще облекчи крайно незначително износа на метална продукция от Украйна към Европа. Затова пък трудностите с доставката на необходимите суровини за украинската индустрия, породени от отмяната на износните мита, могат да се окажат сериозни.
Някои изводи
Въз основа на казаното дотук, можем да направим някои изводи относно последиците, които ще има за Украйна подписването на споразумението за свободна търговия с ЕС.
Страната ни едва ли ще може да извлече сериозна полза от отмяната на митата за внос на украински стоки в държавите от ЕС. По отношение на селскостопанската и хранителната продукция, Брюксел предоставя на Киев прекалено малки квоти за безмитен внос, а що се отнася до суровините и металургията, в тези отрасли и днес на практика няма такива мита.
Отмяната от страна на Украйна на износните мита върху суровините, изнасяни в Европа, ще има отрицателно влияние върху националната индустрия. Тази мярка ще стимулира износа на суровини от страната, което ще създаде сериозни проблеми особено за металургичната и хранително-вкусовата индустрия.
Украйна почти напълно отменя митата върху вноса на стоки от ЕС, което ще породи сериозни проблеми за украинските производители. Може да се очаква, в частност, че с най-тежки трудности ще се сблъскат предприятията, произвеждащи дрехи, мебели и хранителни продукти, а също тези от сферата на машиностроенето и т.н.
Приходите в държавния бюджет на Украйна значително ще намалеят поради отказа от износните и вносни мита. Така, само от отмяната на митата върху износа на феросплави и рапично семе, бюджетът ще губи по два милиарда гривни (близо 180 млн. евро) годишно.
Тоест, украинската икономика едва ли може да разчита на осезаеми ползи от подписването на това споразумение, затова пък ще се сблъска с редица рискове, чиито последици могат да се окажат твърде печални.
* Авторът е известен украински икономически и геополитически експерт (Таймер)
{backbutton}
