Свидетели сме на стремителна промяна на геополитическия и геоикономически пейзаж на планетата. Независимо от нееднозначността на този процес и наличието в него на множество скрити "подводни камъни", смятам, че като цяло той има позитивен (особено за Русия, както впрочем и за родината ми Беларус) характер.
Глобалната роля на САЩ: първи сред равни
Очевидно е, и за това е писано неведнъж, че идването на Обама на власт и сегашната политика на "меката сила", провеждана от американската администрация, бяха обусловени от неспособността на САЩ да реализират със силови средства проекта за т.нар. Pax Americana. Освен това, стремително развиващата се икономическа криза сериозно ерозира финансовите възможности на Съединените щати да продължат да поддържат статута си на единствен глобален играч. Продължаването на предишната силова политика би довело Америка до политически и финансов крах. Основното обаче е, че така САЩ рискуваха да бъдат изтласкани в периферията на глобалните икономически процеси.
Подкрепилите Обама кръгове в американския елит правилно оцениха характера на осъществяващите се в света промени, съзнавайки, че ако процесът не може да бъде спрян, следва да бъде оглавен от САЩ. Което си е точно така. В момента никой от останалите глобални играчи не само че не е готов, но и не иска да поеме бремето на единствената глобална държава, тъй като това е свързано с огромни разходи по поддържането на този статут, за което не са готови нито Китай (който в началото на 2013 изпревари САЩ, превръщайки се в най-голямата търговска сила в света), нито Русия, нито ЕС. В резултат от това се очертава следната ситуация.
От една страна, САЩ сериозно понижиха статута са на последната "свръхдържава", превръщайки се в един от световните играчи. Това бе отражение на факта, че те вече не са в състояние сами да вземат както силови, така и определящи за един или друг регион геополитически решения, ако те противоречат на позициите на основните регионални играчи. В резултат от това САЩ се оказаха принудени да се съобразяват с мнението на другите силови центрове и, вследствие от това, да им делегират съществена част от влиянието при вземането на решенията на регионално равнище.
Всичко това означава, че САЩ губят статута си на последната свръхдържава, превръщайки се в "първи сред равни". Това следва да се приеме като позитивен процес, тъй като, на първо място, рязко намаляват рисковете от възникването на глобален конфликт заради силовата позиция на една от страните, а на второ - съществено се ограничават рисковете от регионална дестабилизация, тъй като вече се вземат по-премерени решения, максимално отчитащи и позициите на другите регионални играчи. Както посочих по-горе, тази конфигурация напълно устройва другите силови центрове, тъй като те вече могат да решават проблемите си за сметка на САЩ (в най-прекия смисъл на думата) , укрепвайки регионалната сигурност. Това, от една страна.
От друга страна, намаляването на разходите по поддържането на регионалната политическа стабилност позволява на другите глобални играчи да отделят повече внимание на собствения си икономически растеж, което също води до понижаване ролята на САЩ в глобалната икономика.
Тоест, имаме основания да се надяваме, че светът е достигнал в развитието си до някаква точка на относителна стабилност. Ако междувременно бъде решен въпросът с ядрената програма на Иран, това би се отразило положително и за постигането на консенсус за палестинско-израелския проблем, както и за ядрената програма на Северна Корея. Анализът на развитието на последните събития в света показва, че водещите глобални играчи демонстрират, най-малкото, готовност да решат комплексно всички най-остри и актуални въпроси на глобалния дневен ред. Това, съответно, рязко ограничава опитите на някои режими да се възползват от противоречията между основните глобални играчи.
Обединяването на Европа
Напоследък все повече експерти подчертават, че от известно верме насам Европа е престанала да бъде глобален политически играч, концентрирайки се върху проблемите на вътрешното си развитие. Затова и такива играчи като Русия или Китай, в контактите си с Европа, предпочитат да залагат на развитието на двустранните отношения, най-вече с Германия, Франция и Италия. В този контекст, стремежът за обединяването на Европа в единен политически организъм с общо ръководство и обща външна политика и политика в сферата на сигурността, следва да се възприема като несъмнено позитивен процес.
От една страна, общата външна политика означава превръщането на Европа в един играч, с който е много по-добре и по-лесно да си имаш работа, отколкото с трийсет големи и малки държави, всяка със собствените си амбициии. За Русия този процес е важен и, защото означава край на непрекъснатите опити на Източна Европа да препятства прекия диалог между Брюксел и Москва. За Русия е много по-лесно да гради отношенията си с ЕС, като с империя, подобна на нея самата. В този контекст е очевидно, че реализацията на проектите за газопроводите Северен и Южен поток нямаше алтернатива, тъй като именно те, до голяма степен, ще гарантират суровинната независимост на Европа от САЩ, в качеството и на единен геополитически и геоикономически организъм. С помощта на тези нови енергийни "патерици" и завършвайки успешно процеса на политическото си обединение (за което мечтае континенталният европейски елит от Наполеон до Бисмарк и след него), Европа най-сетне ще съумее да се позиционира по нов начин и в системата на световните политически отношения, което ще се окаже поредната сериозна пречка пред САЩ да продължат едностранната силова тактика за разрешаване на глобалните въпроси, тъй като обединена Европа ще преследва собствени интереси и в Централна Азия, и в Близкия Изток, и в Африка, още повече пък в Русия.
Русия като център на Евразия
Следва да отбележим, че както днес, така и през цялата и история, развитието на Русия се осъществява като предимно суровинна държава - дори и превъоръжаването и се извършва най-вече за сметка на износа на природни ресурси. Тази ситуация си остава без промяна от времената на Иван Грозни и Петър Велики до наши дни. Въпреки това, суровинната зависимост никога не е пречела на Русия да бъде една от водещите световни държави. А по време на индустриалния скок през съветската ероха, независимо от демографските и икономически загуби, понесени по време на Втората световна война и сталинските репресии, дори да стане втората индустриална държава в света. Очевидно е обаче, че сегашната ситуция следва да се промени максимално бързо, ако Русия иска да има добро бъдеще.
В същото време, следва да признаем, че предвид обвързаността на икономиката и към долара, в момента Русия няма други сериозни източници на валутни постъпления за превъоръжаването си освен износа на суровини - неслучайно, докато ОПЕК съкрати обемите на изнасяния от членовете и петрол, Русия дори увеличи петролните си продажби. Разбира се, в износа на суровини, само по себе си, няма нищо страшно - САЩ също либерализират износа си на природен газ и се готвят да се превърнат в един от водещите износители на втечнен газ. Въпросът е, че износът на суровини не би трябвало да е основния източник на валутни постъпления за една държава. Руското ръководство е съвършено наясно с този проблем и предприема сериозни стъпки за да пречупи тази негативна за икономиката на страната схема.
Въпреки суровинния характер на икономиката и, Русия беше и си остава водещия играч в Евразия и това позволява да очертаем по съвършено нов начин геополитическото и положение в света. Както е известно, мнозина източноевропейски и световни експерти отдавна се опитват да отговорят на традиционния геополитически въпрос, какво точно представлява Русия? Дали е част от Запада, или от Изтока? Според мен е крайно време да се откажем от тази, тласкаща ни в задънена улица, дихотомна схема, тъй като Русия не е нито Запад, нито Изток, в чистия им вид. Геополитическата роля на Русия е да бъде Север. Разбира се, това е достатъчно сериозна тема, която заслужава отделен обширен анализ. Затова тук ще се задоволя само да отбележа, че всички предпоставки за подобно позициониране на Русия отдавна са съзрели и появата на нова "геополитическа дефиниция" за нея отразява реалната картина на съвременния многополюсен свят.
В този контекст, от ключово значение е разширяването на енергийното сътрудничество на Русия с азиатския регион и най-вече с Китай и Япония. То представлява съществено и необходимо допълнение към руската енергийна стратегия, позволявайки и да обедини Евразия в едно цяло, като при това гарантира централната позиция на Русия в евразийското пространство. В същото време енергийната стратегия, сама по себе си, очевидно не е достатъчна. Тя следва да бъде допълнена от сериозна логистична стратегия и мащабни инвестиции в развитието на транспортната инфраструктура от руско-китайската до руско-европейската (с ЕС) граница, включително (и най-вече) на т.нар. Северен морски път, който може да се превърне в основния търговски маршрут между Азия и Европа.
На практика, енергийното сътрудничество и изграждането на развита инфраструктура на енергийните потоци е предварително и необходимо условие за превръщането на руската територия в основна търговска магистрала на Евразия. Решаването на тази задача ще помогне за създаването на равномерно разположена и развита (като тази в европейските страни и САЩ) жилищна и производствена инфраструктура в Русия.
Залезът на лимитрофите
Цялата неособено дълга история на самостоятелното съществуване на Източна Европа след разпадането на т.нар. "социалистически блок" за пореден път доказва, че елитите на тези държави-които по дефиниция са "лимитрофи" (като "лимитрофи" - от лат. limitrophus -пограничен, обикновено се обозначават държавите, възникнали по периферията на Руската империя и Съветския съюз в резултат от революцияте през 1917 и разпадането на СССР през 1991 - б.р.), трудно биха могли да провеждат самостоятелна външна политика. Поради това тези страни не могат да се разглеждат като равнозначни партньори на Русия, следователно и подходът и към тях би трябвало да е аналогичен на този, възприет от САЩ.
В тази връзка и в контекста на понижаването на геополитическото влияние на Източна Европа, значението на енергийните проекти Северен и Южен поток се оказва изключително голямо, тъй като ерозира очертаващите се лимитрофни обвързаности в триъгълника Беларус - Полша - Украйна. Така, Северен поток позволява на Германия не само да стане краен получател на руски природен газ, но и (на практика) основната транзитна държава по пътя на този енергоносител към Европа, което съществено укрепва геополитическата обвързаност между Москва и Берлин и работи за реалното обединение на Евразия в единен финансово-икономически организъм. По аналогичен начин газопроводът Южен поток въвежда същата схема по отношение на газовия транзит през Украйна, чието транзитно значение рязко ще намалее след неговото завършване и ще отговаря на реалната геополитическа тежест на тази страна.
В резултат от това Русия и Германия ще съумеят тотално да ерозират икономически очертаващият се транзитно-лимитрофен триъгълник Беларус - Полша - Украйна и да накарат техните елити, които в момента се опитват да прокарват този процес, да осъзнаят реалното съотношение на силите в Източна Европа. Тоест, основният резултат от реализацията на Северен и Южен поток ще стане рязкото понижаване на геополитическата роля на Източна Европа, в контекста на интеграционните евразийски процеси, което, може би, ще съдейства и за отказа на САЩ да продължат да оказват интензивна подкрепа на държавите-лимитрофи и да накара Вашингтон да се ориентира към по-продуктивен диалог с ключовите държави от региона.
Върху това, че от изграждането на силна Евразия е заинтересована не само Русия, но и другите държави от суперконтинента и, в частност, Китай, акцентира в статията си "Китайският сухопътен мост към Турция създава нов евразийски геополитически потенциал" и известният американски експерт Фредерик Уйлям Енгдал, който допълва очертаната от мен мрежа от тръбопроводи, интегрираща в едно цяло Евразия, с мрежата от железопътни "пътища на коприната", които Китай вече строи към Европа и един от които ще минава през територията на Казахстан, Русия и Беларус, а вторият - през Турция.
"Перспективата за безпрецедентен евразийски икономически бум през следващите сто години и дори след тях вече е на прага. Първите скрепителни елементи на това обширно икономическо пространство вече са заложени или се изграждат с помощта на тази мрежа от железопътни линии. За все повече хора в Европа, Африка, Близкия Изток и в Евразия, включително Китай и Русия, става ясно, че пред естествения им стремеж да създадат тези общи пазари има едно основно препятствие: НАТО и натрапчивата идея за т.нар. "пълен спектър на доминация" на американския Пентагон. В периода преди Първата световна война в Берлин е взето решение за изграждането на жп линия до Багдад, през територията на Османската империя, което се оказва катализатор за британските стратези да провокират събитията, хвърлили Европа в най-разрушителната война в дотогавашната и история. Този път имаме шанса да избегнем подобна съдба, ако ускорим реализацията на евразийския проект".
Тоест, Северен и Южен поток не са просто газопроводни проекти. Те са част от стоманените скрепителни елементи на Евразия, с чиято помощ Русия обединява суперконтинента и благодарение на които рязко намалява вероятността от военни конфликти на територията му. Русия обвързва Европа със себе си и така сериозно ограничава зависимостта и от САЩ и Великобритания. За стабилността на Европа би било много полезно, ако тази руска стратегия бъде допълнена от железопътната стратегия на Китай, която още повече ще ускори формирането единно икономическо пространство в Евразия. Днес вече се виждат очертанията на три големи блока на евразийския континент, между които не съществуват военни и геополитически противоречия. Това са Шанхайската организация за сътрудничество, Евразийският съюз и Европейският съюз. В перспектива тези три блока могат да се обединят в едно, в резултат от което мечтата за единна Евразия от Атлантическия до Тихия океан ще се превърне в реалност. "Глобалният континент" най-сетне ще стане единен, а тогава и мястото на "световния остров" ще започне да съответства на реалния му статус.
* Авторът е ръководител на Центъра за евразийски изследвания в Минск, Беларус
{backbutton}
