02
Пон, Дек
4 Нови статии

Геополитически аспекти на турската енергетика

брой6 2006
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Енергийните ресурси, средствата за производство и транспортиране на енергия играят все по-голяма роля за развитието на съвременния свят като цяло, както и за отделни негови региони и страни. Те в значителна степен предопределят икономическия потенциал, степента на развитие, конкурентоспособността и перспективите пред отделни национални икономики. Степента на енергоснабденост на населението в много отношения може да се използва като относително верен критерий за достигнатата степен на развитие, както и при оценка на жизнения стандарт на населението, конкурирайки традиционните социално-икономически критерии и показатели.

Енергийната тематика има не само търговско- и финансово-икономическа значимост. През последните десетилетия природно-, производствено- и транспортно-енергийният потенциал на отделните страни и региони придобива значителна геополитическа тежест. Енергийните източници и енергийната търговия играят все по-голяма стратегическа роля в транснационалната политическа икономия. Региони, богати на енергийни ресурси, предопределят геостратегическите апетити на Великите сили към тях. Това ги прави икономически притегателни, но може да ги превърне и в геополитически рискови зони. Страните от Близкия и Средния изток, както и от Каспийския басейн, са най-добър пример в това отношение.

От гледна точка на географското положение, Турция е уникална страна, отличаваща се едновременно с балкански, средиземноморски, черноморски, егейски и прикавказки измерения. Нейната територия е в непосредствена близост както до Каспийския, така и до Персийския енергиен басейн. Тя е кръстовище на три големи енергийни коридора: от постсъветските републики за Южна и Западна Европа; от каспийските и черноморските страни към Средиземноморието и от арабските страни за Балканите. Благодарение на това, географското положение на страната е причина както за геоикономически предимства, така и за геополитически рискове. Например, войната и политическата криза в Ирак се отразява неблагоприятно на търговските и геополитическите (като цяло) интереси на Турция. Това принуди Анкара да се ориентира към нови доставчици и транспортни енергийни трасета. Тук е необходимо да се посочи, че само затварянето на дългия 986 километровия петролопровод Ирак-Турция костваше милиарди долари преки и косвени загуби на турската икономика.

 

Таблица 1. Световното енергийно потребление между 2000 и 2020 (%)

Енергийни източници

2000

2010

2020

Суров нефт

38,9

38,1

37,9

Природен газ

21,7

25,5

28,5

Въглища

26,1

23,1

22,1

Ядрена енергия

5,9

5,2

3,7

Хидроенергия и други

7,4

8,1

7,8

O бщо (%)

100

100

100

Източник: Pamir (2003)

 

Както се вижда от табл. 1, през 2000-2020 се очаква относителният дял на природен газ в световното потребление да нарасне от 22 на 29 %, делът на въглищата да намалее от 26 % на 22 %, а на ядрената енергия - от 6 % на 4 %. В същото време значимостта нефта и хидроенергията ще се се запази. Като цяло, делът на изкопаемите горива ще се увеличи на 88,5 %. Същевременно, до 2020, ръстът на енергийното потребление ще е около 23 % за развитите страни и ще надхвърли 100 % при развиващите се страни. В резултат, общото световно потребление ще нарасне най-малко с около 50 %.

През 2001 Турция е консумирала енергия в размер на около 77 млн. т условно гориво (измерено в нефтен еквивалент), но е произвела едва 26 млн. т от тях. Така страната покрива 65 % от енергийните си нужди чрез внос. Според Pamir (2003), през 2010 делът на вносни енергийни източници в страната ще се увеличи на 73 %, а през 2020 - на 78 %. Както се вижда в табл. 2 и табл. 3, за периода 2001-2020 потреблението на енергия ще нарасне почти 4 пъти, а вносът на енергийни източници - над 4 пъти. Урбанизацията, нарастването на населението и особено на промишленото производство води до бум в енергийното потребление и прекомерна зависимост на Турция от вносни енергийни носители.

 

Таблица 2: Производство и потребление на енергия в Турция през 2001-2020

(млн. т. у. г – нефтен еквивалент)

 

2001

2010

2020

Производство на енергия

26

42

62

Потребление на енергия

77

154

282

Внос на енергия

51

112

220

Източник: Pamir (2003).

 

Таблица 3: Структура на енергийно потребление в Турция през 2000-2020 (%)

Енергийни източници

2000

2010

2020

Суров нефт

40,6

26,1

21,6

Природен газ

16,0

29,3

25,2

Въглища

30,4

37,3

42,5

Хидроенергия

3,0

3,3

2,8

Други

10,0

4,0

7,9

O бщо (%)

100

100

100

Източник: Pamir (2003).

 

През последните години вносът на енергоносители заема първо място във вносната листа на Турция. Например, през 2002, обемът на внесените в страната нефто-газови горива възлиза на 8,1 млрд. долара. Това я поставя в значителна икономическа и политическа зависимост - проблем криещ големи геополитически рискове. От тази гледна точка, проблемът с изграждането на много оспорваната атомна електроцентрала трябва да се разглежда като неотложен за турската енергийна политика. Същевременно, за да намали икономическата и политическата енергийна обвързаност на страната, Турция може да се опита да оползотвори богатите си лигнитни запаси и мощния си хидроенергиен потенциал. Трябва обаче да се отчита, че във всяка от посочените многовариантни енергийни перспективи на страната има природно-екологични или политически рискове, свързани с екологични проблеми, земетръсна активност, отношения със съседни държави, вътрешен и международен тероризъм и др.

По отношение на рудните и нерудни полезни изкопаеми, Турция разполага с относително богати природни запаси - бор, магнезий, торий, хром, мед, желязо, волфрам, мрамор, злато. Относително богати са и запасите на твърди горива - около 8 млрд. т лигнитни въглища, 1,6 млрд. т горивни шисти, 1 млрд. т каменни въглища, 82 млрд. т асфалтит.


Най-богатите находища на лигнитни въглища са концентрирани в Елбистан (област Кахраман Мараш) - 3,7 млрд. т, Сома (област Маниса) - 0,43 млрд. т и Бейпазаръ (област Анкара) - 0,4 млрд. т ( Atalay , 2004). Въпреки някой колебания, като цяло добивът на лигнитни въглища в Турция, през 1960-2001, нараства от 4 млн. т на около 60 млн. т (Т urkey's ..., 2006 ). Днес в страната се добиват 3-4 % от всички добивани в света лигнитни въглища. Те са нискокалорични и поради това се използуват предимно в ТЕЦ.

Първоначално каменните въглища в Турция се използуват за отопление, битови нужди и жп транспорта, докато днес намират широко приложение в металургията и тежката промишленост. Най-богатото находище на каменни въглища е в Северозападна Турция - районите Зонгулдак, Козлу, Килимли и Ерегли. Този басейн обхваща площ от 10 072 км 2 и се използува за въгледобив от 1848. Годишния добив на каменни въглища нараства от 600 т. през 1923 до 7 млн. т през 1987, но през 1997 спада на 3,6 млн. т, а през 2001 - на 3,4 млн.т. До 40-50 години запасите в Зонгулдакския басейн могат да бъдат напълно изчерпани. Същевременно, трябва да се отчита и фактът, че все още голяма част от територията на Турция не е добре геоложки изследвана.

Макар Турция да има богати на нефт съседи, самата тя има бедни запаси от този енергиен ресурс. Първият нефтодобив в страната е осъществен през 1940. До 1990 единствените нефтодобивни находища са в Югоизточен Анадол - икономически най-изостаналия географски регион. През последните години се откриха нови нефтени залежи в шелфа на Източното Черноморие и Мраморно море, в Централен Анадол и Тракия. Петролните запаси на страната са около 1 милиард барела, като около 70 % от тях са вече изчерпани. През 2002 Турция е добила 2,5 млн. т нефт, но е внесла 25,5 млн. т. Около 85-90% от тях са от Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Алжир, Либия и Нигерия. През последните години нараства чувствително вносът от Русия и Азербайджан. Предвижда се строителството на петролопроводи от Казахстан за Турция и Южна Европа.

Макар че Турция не е богата на нефтени залежи, тя има изградени мощности за преработка на около 34 милион тона нефт годишно. Капацитетът на нефтените рафинерии варира от 1,1 млн. т в Батман, до 13 млн. т в Измит ( Gungordu , 2006). Между петролодобивните райони в и извън страната, от една страна, и нефтопреработвателните и пристанищни центрове - от друга, са построени стратегически за турската икономика тръбопроводи. Най-важните сред тях са Ирак-Турция (986 км), Батман – Дьортйол (494 км), Юмурталък – Къръккале ( 447 км ), Адъяман – Саръл ( 82 км ), Шелмо - Батман ( 42 км ), Саръчак – Пиринчлик ( 41 км ) и други ( Atalay , 2004). През 2006 е пуснат в експлоатация нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан. Така осезаемо нараства геополитическата и геоикономическата значимост на Турция като енергиен терминал, свързващ Каспийския регион, Кавказ и Близкия изток с Южна и Западна Европа.

Турция е много бедна на природен газ. В страната има два основни газодобивни района - Тракия (общините Хамитабат и Хайранболу) и Югоизточен Анадол (областите Мардин и Сиирт). Първия газодобив датира едва от 1977 ( Gungordu , 2006). След 1990 са открити нови залежи на газ в северната част на Мраморно море, като геоложките изследвания и сондажите в другите региони на страната продължават. Както се вижда и от табл. 4 и табл. 5, газодобивът в страната е непостоянен, а собствените находища задоволяват едва 0,2-05 % от нуждите й. Природен газ се внася от Русия, Иран, Алжир, Азербайджан, Египет и Нигерия. Анкара разработва и проекти за внос на газ от Казахстан и Туркменистан, за да намали енергийната зависимост на страната от Русия. Днес голяма част от отоплението в Истанбул, Анкара, Бурса, Измир и Ескишехир се извършва с руски природен газ. Същото важи и за стотици големи индустриални центрове.

 

Таблица 4: Добив на нефт и природен газ в Турция (1997-2001)

 

1997

1999

2001

Суров нефт (тона)

3 363 877

2 905 771

2 551 647

Природен газ (м 3 )

250 804 734

718 270 214

265 773 632

Източник: Т urkey's Stat?st?kal Yearbook, 2006 .

 

Таблица 5: Енергийните потребности на Турция през периода 2005 – 2020

(т. у. г – нефтен еквивалент)

 

2005

2010

2015

2020

Общи енергийни потребности (хтне)*

129 625

171 339

225 387

298 448

Газови потребности (хтне)*

42 204

50 187

61 356

75 295

Петролни потребности (хтне)*

38 560

44 656

52 960

64 364

Източник: Pamir (2003).

 

Първоначално най-старите ТЕЦ в Турция работят на нефт, след това се насочват към лигнитни въглища, а след 1990 - към природния газ. Както се вижда и от табл. 6, днес най-големите ТЕЦ в страната (Елбистан, Сома, Ятаган, Сейитомер и Тунчбилек) работят с лигнитни въглища. Това поражда потенциални екологични проблеми в страната, на които обществеността все още не обръща достатъчно внимание, но които могат да се окажат значителна пречка пред въглищната енергетика в перспектива.

През 2005 общото производство на електроенергия в страната е 161 млрд. кВтч като 75,5 % е от ТЕЦ, а 24,5 % - от ВЕЦ. Ветровите централи дават едва 0,035%. Турция тепърва се насочва към евтината и екологична енергия на вятъра и слънцето. През последните години има тенденция за нарастване относителния дял на ТЕЦ, работещи с вносен природен газ, особено след построяването на тръбопровода „Син поток”, който свързва Русия и Турция по дъното на Черно море. Прекомерно нарастналата зависимост от Русия обаче, все по-често е обект на обществени дискусии.

Таблица 6: Най-големите ТЕЦ в Турция

ТЕЦ

Вид Гориво

Област

(Ил)

Основна мощност

(МВт )

Средно производство

(гВтч)

Елбистан-А

Лигнит

К. Мараш

1 320

7 800

Сома-Б

Лигнит

Маниса

960

3 960

Хамитабат-1

Природен газ

Къркларели

800

200

Ятаган

Лигнит

Мугла

630

3 780

Амбарлъ 1

Течни горива

Истанбул

630

4 200

Сейитьомер

Лигнит

Кютахя

450

2 700

Тунчбилек- А и Б

Лигнит

Кютахя

429

2 400

Йеникьой

Лигнит

Мугла

420

2 520

Амбарлъ 2

Природен газ

Истанбул

416

-

Чайърхан

Лигнит

Анкара

300

1 800

Хамитабат 2

Природен газ

Къркларели

200

-

Исдемир

Течни горива

Хатай

145

630

Чаталазъ 1

Каменни въглища

Зонгулдак

129

600

Чаталазъ 2

Каменни въглища

Зонгулдак

129

600

Чаталазъ Б 2

Лигнит

Зонгулдак

129

830

Карабюк

Каменни въглища

Зонгулдак

122

450

Сейдишехир

Течни горива

Коня

120

360

Алиага 1

Течни горива

Измир

120

360

Мерсин

Течни горива

Мерсин

106

708

Алиага 2

Течни горива

Измир

70

350

Джеврим 1 и 2

Лигнит

Измир

60

180

Исдемир 5

Течни горива

Хатай

55

-

Ердемир

Течни горива

Зонгулдак

50

350

Хопа

Течни горива

Артвин

50

350

Борнова

Течни горива

Измир

46

139

Сома-А

Лигнит

Маниса

44

300

Измир

Лигнит

Измир

35

120

Ипраш

Течни горива

Коджаели

30

135

 

Източник: ( Atalay , 2004) Условно, хидроенергетиката се приема за относително по-екологична, по-евтина и възобновима енергия. След Русия и Норвегия, Турция е третата страна с най-голям хидроелектричен потенциал в Европа. Тя е страната с най-голяма средна надморска височина ( 1132 м ) в Европа а по сладководни запаси е най-богатата в Близкия Изток. Дългите и пълноводни реки и най-вече високият и пресечен релеф дават добра предпоставка за изграждане на ВЕЦ.

Производството на електроенергия във ВЕЦ е особено ценно при покриването на върховите електронатоварвания. Чрез ВЕЦ се решават и хидротехнически задачи ­ напояване, водоснабдяване и др. Край ВЕЦ се формират промишлени комплекси, специализиращи се в енергоемки и водоемки производства. ВЕЦ не замърсяват въздуха. Същевременно, могат да се посочат и редица негативни последици при функционирането на ВЕЦ. Сред най-неблагоприятните е заливането на земеделски или горски земи. Изменението на нивото във водосборните басейни не е по природни цикли, а според нуждите на обществото. Язовирните стени променят температурния и кислородния режим на водата, нарушават пътищата за миграция на рибата. Увеличаването на дънните отлагания води до постепенно намаляване обема на водохранилището и подлага на съмнение дългосрочната икономическа ефективност на съоръжението, в което се влагат значителни средства.

Първата хидроелектроцентрала в страната започва да работи през 1902 в град Тарсус, Южна Турция. Но истинският бум в хидроенергийното строителство е през 60-те и 70-те години. Днес, общият брой на ВЕЦ-овете в страната надхвърля 145. ВЕЦ-овете Ататюрк, Кебан и Каракая са сред най-големите в Близкия Изток (табл. 4). Най-големите ВЕЦ са построени на реките Ефрат, Тигър, Сейхан, Джейхан, Гедиз, Къзълърмак, Йешилърмак и Сакаря. Но поради обезлесяването и много активната ерозия, икономично изгодния живот на язовирите в Турция е много по-къс от западноевропейските, което причинява големи материални и икономически загуби за страната.


Средногодишния брутен хидроенергиен потенциал на Турция е 433 млрд. кВтч, но от него в момента са усвоени едва половината - 216 млрд. кВтч. Днес Анкара води енергийна политика, целяща да намали външната зависимост на страната чрез ускорено строителство на ВЕЦ, чиито брой до 2060 трябва да достигне 700.

Таблица 4: Най-големите ВЕЦ - язовири в Турция

Язовир

Площ (км 2 )

Изграден на r ека

Област (Ил)

Ататюрк

817

Фърат (Ефрат)

Шанлъ Урфа

Кебан

675

Фърат (Ефрат)

Елазъг

Каракая

293

Фърат (Ефрат)

Елазъг-Малатя

Хирфанли

263

Къзълърмак

Кършехир

Алтинкая

118

Къзълърмак

Самсун

Хасан Полаткан

84

Сакаря

Анкара

Чаталан

82

Джейхан

Адана

Сейхан

68

Сейхан

Адана

Киличкая

65

Келкит

Сивас

Асланташ

50

Сейхан

Адана

Демиркопрю

48

Гедиз

Маниса

Сър

48

Джейхан

Кахраман Мараш

Караджаорен

46

Аксу

Бурдур

Мензелет

42

Джейхан

Кахраман Мараш

Арпачай

42

Арпачай

Карс

Девегечиди

32

Дижле (Тигър)

Дийарбакър

Алнус

31

Тозанли

Токат

Адъгюзел

26

Бююк Мендерес

Денизли

Тахталъ

24

Тахталъ

Измир

Гелингюлю

23

Делидже

Йозгат

Порсук

23

Порсук

Ескишехир

Омерли

23

Чайазъ

Истанбул

Гелинголю

23

Делидже

Йозгат

Хасан Угурлу

22

Йешилърмак

Самсун

Източник: Atalay (2004)

През републиканския период в Турция, успоредно на големия прираст на населението и бързата индустриализация, се увеличават и потребностите от електроенергия. Така например, докато през 1950 не се е произвеждал дори и 1 млрд. кВтч електроенергия, то през 1970 производството е 8,6 млрд. кВтч, а през 2006 то достига 161 млрд. кВтч (табл. 7). Първоначално, страната не успява да посрещне изцяло своите енергийни нужди и е принудена да внася електроенергия - след 1975 от съседна България, а след 1979 - от бившия СССР. Както се вижда от табл. 6 и табл.7, след 2000, Турция вече осигурява своите нужди и основанията за внос на електроенергия отпадат.

Турските правителства винаги са насърчавали частния бизнес да инвестира в енергийния сектор на страната. Поради това, особенно след 1980, най-големите турски холдинги като Коч, Сабанджъ, Полат, Зорлу, Чалък, Санко, Доуш, Челеби и други създадоха свои енергийни поделения и се насочиха към инвестирането и строителството на ВЕЦ и ТЕЦ в страната (Димитров, 2006).

 

Таблица 7: Производство на електроенергия в Турция (10 6 кВтч)

Енергийни източници

2000 г .

2002 г .

2004 г .

Каменни въглища

3 819,0

4 093,0

11 998,1

Лигнит

34 367,3

28 056,1

22 449,5

Течни горива

8439,7

9775,7

6697,2

Природен газ

46 216,9

52 496,5

62 241,8

Хидроенергия

30 878,5

33 683,7

46 083,7

Вятърна енергия

33,4

48,0

57,7

Други

1 166,8

1 246,3

1 170,3

Брутно Общо Производство

124 921,6

129 399,5

150 698,3

Източник: Т urkey's Stat?st?kal Yearbook, 2006 .

 

Тъй като електроенергийните нужди на страната до 2020 ще нарастват годишно между 6 и 8%, Турция се нуждае от допълнителни и нови енергийни източници. За някои експерти, тези източници са нови ВЕЦ и нови ТЕЦ, а за други са неоползотворената геотермална, слънчева и вятърна енергия. Но едно със сигурност е ясно: ако не се направят сериозни и дългосрочни планове в енергийната политика, ако не се изградят нови ВЕЦ и нови ТЕЦ, ако не се изгради и толкова оспорваната ядрена централа, след 2010-2015 Турция следва да очаква сериозна енергийна криза, която ще парализира цялата икономика и целия обществен живот в страната.

* * *

Важно геополитическо преимущество на Турция, при оценката на нейното географско положение, е непосредственият й пространствен контакт със световни нефто-газови райони като Близкия Изток, Кавказ, Средна Азия и Каспийския басейн. Около 65 % от световните запаси на нефт и около 35 % от световните запаси на природен газ са в Близкия изток ( Pamir , 2003). Турция е разположена в зоната на контакт между Европа, Азия и Африка, което и предоставя изключителни възможности да играе ролята на своеобразен мост между народи и държави с различни и дори противоположни социални, икономически, политически и културни особености (Русев, 1996).

Геополитическото значение на Турция е не само в това, че контролира проливите Босфор и Дарданели, не само че е най-оживеният мост между Азия и Европа, както и между средноазиатските републики и Източното Средиземноморие. На нейна територия се кръстосват енергийните трасета от Близкия изток и Каспийския басейн по пътя им към Европа. Тя е своеобразна граница, където се сблъскват и съперничат различни цивилизации. Турция е културна мозайка, където се преплитат етноси и религии, култура и бит, творчество и фолклор, където се смесват Западното и Оринталското, Балканското и Близкоизточното.

Безспорно, през ХХІ век, на преден план ще изпъкне не природогеографското, не военногеографското, не геоекологичното, а геотранспортното и геоенергийното положение на Турция. Именно то ще определя до голяма степен минусите и плюсовете в политическото и икономическото й бъдеще.

От гледна точка на по-важните проблемни аспекти на турската енергийна система и политика, чакащи неотложни решения, можем да изведем следните основни изводи:

•  След Русия и Германия, Турция притежава най-многобройното население в Европа. Бързото му нарастване предизвиква и динамично изменящи се енергийни потребности. Освен това, особено след 1980, в Турция се забелязват бързи процеси на урбанизация, индустриализация, механизация на земеделието и автомобилизация, което още повече увеличава енергийните й нужди и води до нарастваща импортна енергийна зависимост. За да противодейства на тази тенденция, Турция трябва да увеличи собственото си енергийно производство чрез ВЕЦ и ТЕЦ и да се насочи към неизчерпаемата геотермална, ветрова и слънчева енергия.

•  Все още 2/3 от лигнитните въглища и 1/2 от хидроенергийните ресурси на страната са неизползувани. Същевременно, годишно Турция отделя над 10 млрд. долара за да внася нефт и природен газ, което е значително бреме за нейния платежен баланс и я прави „постоянна длъжница” на енергийните вносители.

•  Един от най-големите проблеми в електроенергийното потребление на страната е контрабандното му използване в някои по-изостанали региони на страната, където е станало традиция да не се плаща ток от местното население. Само през 2001 националната загуба от незаконното използуване на електроенергия се изчислява на около 2 млрд. долара, т. е. 19 % от годишното потребление в страната.

•  Друг, също немаловажен, проблем е, че около 20% от електричеството в страната се губи в остаряла неефективна и неикономична електроразпределителна мрежа. През 2000 загубите са 23,2 млрд. кВтч. Остарялата енергийна система, която трябва да се обнови и модернизира и незаконното използуване на тока са главната причина за тази отрицателна картина.

•  През последните 10-15 години се забелязва бързо увеличаване на потреблението на природен газ в страната. Това крие големи геоикономически и геополитически рискове. Според енергийните специалисти, до 2020, цените на природния газ в света ще се увеличат двукратно. Като се има предвид, че Турция е планувала до 2010 да увеличи дяла на природния газ в производството на електроенергия до 55%, става ясно пред какви рискове може да се изправи страната. Неблагоприятен е и фактът, че Турция внася повече от 70 % от природния газ от Русия.

•  Трябва да се модернизират и разгърнат нови геоложки проучвания, да се изследват геоложко неизследваните райони на Турция, които да покажат истинския потенциал и подземните богатства на страната. Особено са належащи изследванията и сондажите на петролни и газови находища.

•  Турция притежава големи неизползувани резерви от 1 млрд. т каменни въглища и около 8 млрд. т лигнитни въглища, но годишният въгледобив в страната е само 60-65 млн. т. Парадоксално е, че същевременно Турция внася въглища от други държави на стойност 500-600 млн. долара. Вместо да насочи електроенергийното си производство към свои енергийни източници, тя се насочва към вносни. Това е една от причините днес турските потребители да използват може би най-скъпия природен газ и най-скъпия нефт в Европа.

Литература

Димитров, Б., Енергийната политика на Турция. - Геополитика, бр. 5, София, 2006.

Дойков, В., Турция. София, 2005.

Карахасан-Чънар, И., Турция. София, 2000.

Русев, М., Геополитическо положение на Турция. - Проблеми на географията, бр.1, 1996.

Atalay , I ., Turkiye cografyas? ve jeopolitigi . Izmir, 2004 ( Аталай, И., География и геополитика на Турция. Измир, 2004. )

Gungordu , E ., Egitim fakulteleri icin Turkiye'nin beseri ve ekonomik cografyas? . Ankara, 2006 . ( Гюнгордю, Е., География на населението и икономиката на Турция за Педагогическите факултети. Анкара, 2006 )

Karabag , S ., S . Sahin, Turkiye'nin beseri ve ekonomik cografyas? . Ankara, 2003 . ( Карабаг, С., С. Шахин, География на населението и икономиката на Турция. Анкара, 2003. )

Mutercimler , E . , 21. Yuzy?l ve Turkiye, Istanbul, 2000 ( Мютерджимлер, Е., 21 век и Турция. Истанбул, 2000. )

Oymen , O ., Turkiye'nin gucu . Istanbul, 2003 . ( Оймен, О., Могъществото на Турция., Истанбул, 2003. )

Ozey , R ., Turkiye cografyas? ve jeopolitigi . Istanbul, 2002 . ( Озей, Р., География и геополитика на Турция. Истанбул, 2002. )

Pamir , А. N ., Avrasya boru hatlar?, enerji guvenligi ve Turkiye . - Jeopolitik dergisi, Istanbul say? 5, 2003 . ( Памир, А. Н., Евразийски тръбопроводи и енергийната сигурност на Турция. - Геополитика, Истанбул, брой 5, 2003. )

Pamir , А. N ., Dunya'da ve Turkiye'de enerji, Turkiye'nin enerji kaynaklar? ve enerji politikalar? . - Jeopolitik dergisi, Istanbul , say? 8, 2003 . ( Памир, А. Н., Енергийните ресурси в Турция и света, енергийната политика на Турция. - Геополитика, Истанбул, бр. 8, 2003. )

Т urkey's Stat?st?kal Yearbook ”, Ankara, 2006 .

Yucel , Z ., Kuresel ve bolgesel gelismeler ?s?g?nda Turkiye'nin jeopolitik konumuna bak?s . - Jeopolitik dergisi, Istanbul , say? 10, 2004 . ( Юджел, З., Геополитическото положение на Турция в светлината на регионалните и глобални развития и промени. - Геополитика, Истанбул, бр. 10, 2004. )

* Университет Улудаг, Бурса, Турция

{rt}

Енергийните ресурси, средствата за производство и транспортиране на енергия играят все по-голяма роля за развитието на съвременния свят като цяло, както и за отделни негови региони и страни. Те в значителна степен предопределят икономическия потенциал, степента на развитие, конкурентоспособността и перспективите пред отделни национални икономики. Степента на енергоснабденост на населението в много отношения може да се използва като относително верен критерий за достигнатата степен на развитие, както и при оценка на жизнения стандарт на населението, конкурирайки традиционните социално-икономически критерии и показатели.

Енергийната тематика има не само търговско- и финансово-икономическа значимост. През последните десетилетия природно-, производствено- и транспортно-енергийният потенциал на отделните страни и региони придобива значителна геополитическа тежест. Енергийните източници и енергийната търговия играят все по-голяма стратегическа роля в транснационалната политическа икономия. Региони, богати на енергийни ресурси, предопределят геостратегическите апетити на Великите сили към тях. Това ги прави икономически притегателни, но може да ги превърне и в геополитически рискови зони. Страните от Близкия и Средния изток, както и от Каспийския басейн, са най-добър пример в това отношение.

От гледна точка на географското положение, Турция е уникална страна, отличаваща се едновременно с балкански, средиземноморски, черноморски, егейски и прикавказки измерения. Нейната територия е в непосредствена близост както до Каспийския, така и до Персийския енергиен басейн. Тя е кръстовище на три големи енергийни коридора: от постсъветските републики за Южна и Западна Европа; от каспийските и черноморските страни към Средиземноморието и от арабските страни за Балканите. Благодарение на това, географското положение на страната е причина както за геоикономически предимства, така и за геополитически рискове. Например, войната и политическата криза в Ирак се отразява неблагоприятно на търговските и геополитическите (като цяло) интереси на Турция. Това принуди Анкара да се ориентира към нови доставчици и транспортни енергийни трасета. Тук е необходимо да се посочи, че само затварянето на дългия 986 километровия петролопровод Ирак-Турция костваше милиарди долари преки и косвени загуби на турската икономика.

 

Таблица 1. Световното енергийно потребление между 2000 и 2020 (%)

Енергийни източници

2000

2010

2020

Суров нефт

38,9

38,1

37,9

Природен газ

21,7

25,5

28,5

Въглища

26,1

23,1

22,1

Ядрена енергия

5,9

5,2

3,7

Хидроенергия и други

7,4

8,1

7,8

O бщо (%)

100

100

100

Източник: Pamir (2003)

 

Както се вижда от табл. 1, през 2000-2020 се очаква относителният дял на природен газ в световното потребление да нарасне от 22 на 29 %, делът на въглищата да намалее от 26 % на 22 %, а на ядрената енергия - от 6 % на 4 %. В същото време значимостта нефта и хидроенергията ще се се запази. Като цяло, делът на изкопаемите горива ще се увеличи на 88,5 %. Същевременно, до 2020, ръстът на енергийното потребление ще е около 23 % за развитите страни и ще надхвърли 100 % при развиващите се страни. В резултат, общото световно потребление ще нарасне най-малко с около 50 %.

През 2001 Турция е консумирала енергия в размер на около 77 млн. т условно гориво (измерено в нефтен еквивалент), но е произвела едва 26 млн. т от тях. Така страната покрива 65 % от енергийните си нужди чрез внос. Според Pamir (2003), през 2010 делът на вносни енергийни източници в страната ще се увеличи на 73 %, а през 2020 - на 78 %. Както се вижда в табл. 2 и табл. 3, за периода 2001-2020 потреблението на енергия ще нарасне почти 4 пъти, а вносът на енергийни източници - над 4 пъти. Урбанизацията, нарастването на населението и особено на промишленото производство води до бум в енергийното потребление и прекомерна зависимост на Турция от вносни енергийни носители.

 

Таблица 2: Производство и потребление на енергия в Турция през 2001-2020

(млн. т. у. г – нефтен еквивалент)

 

2001

2010

2020

Производство на енергия

26

42

62

Потребление на енергия

77

154

282

Внос на енергия

51

112

220

Източник: Pamir (2003).

 

Таблица 3: Структура на енергийно потребление в Турция през 2000-2020 (%)

Енергийни източници

2000

2010

2020

Суров нефт

40,6

26,1

21,6

Природен газ

16,0

29,3

25,2

Въглища

30,4

37,3

42,5

Хидроенергия

3,0

3,3

2,8

Други

10,0

4,0

7,9

O бщо (%)

100

100

100

Източник: Pamir (2003).

 

През последните години вносът на енергоносители заема първо място във вносната листа на Турция. Например, през 2002, обемът на внесените в страната нефто-газови горива възлиза на 8,1 млрд. долара. Това я поставя в значителна икономическа и политическа зависимост - проблем криещ големи геополитически рискове. От тази гледна точка, проблемът с изграждането на много оспорваната атомна електроцентрала трябва да се разглежда като неотложен за турската енергийна политика. Същевременно, за да намали икономическата и политическата енергийна обвързаност на страната, Турция може да се опита да оползотвори богатите си лигнитни запаси и мощния си хидроенергиен потенциал. Трябва обаче да се отчита, че във всяка от посочените многовариантни енергийни перспективи на страната има природно-екологични или политически рискове, свързани с екологични проблеми, земетръсна активност, отношения със съседни държави, вътрешен и международен тероризъм и др.

По отношение на рудните и нерудни полезни изкопаеми, Турция разполага с относително богати природни запаси - бор, магнезий, торий, хром, мед, желязо, волфрам, мрамор, злато. Относително богати са и запасите на твърди горива - около 8 млрд. т лигнитни въглища, 1,6 млрд. т горивни шисти, 1 млрд. т каменни въглища, 82 млрд. т асфалтит.

Енергийните ресурси, средствата за производство и транспортиране на енергия играят все по-голяма роля за развитието на съвременния свят като цяло, както и за отделни негови региони и страни. Те в значителна степен предопределят икономическия потенциал, степента на развитие, конкурентоспособността и перспективите пред отделни национални икономики. Степента на енергоснабденост на населението в много отношения може да се използва като относително верен критерий за достигнатата степен на развитие, както и при оценка на жизнения стандарт на населението, конкурирайки традиционните социално-икономически критерии и показатели.

Енергийната тематика има не само търговско- и финансово-икономическа значимост. През последните десетилетия природно-, производствено- и транспортно-енергийният потенциал на отделните страни и региони придобива значителна геополитическа тежест. Енергийните източници и енергийната търговия играят все по-голяма стратегическа роля в транснационалната политическа икономия. Региони, богати на енергийни ресурси, предопределят геостратегическите апетити на Великите сили към тях. Това ги прави икономически притегателни, но може да ги превърне и в геополитически рискови зони. Страните от Близкия и Средния изток, както и от Каспийския басейн, са най-добър пример в това отношение.

От гледна точка на географското положение, Турция е уникална страна, отличаваща се едновременно с балкански, средиземноморски, черноморски, егейски и прикавказки измерения. Нейната територия е в непосредствена близост както до Каспийския, така и до Персийския енергиен басейн. Тя е кръстовище на три големи енергийни коридора: от постсъветските републики за Южна и Западна Европа; от каспийските и черноморските страни към Средиземноморието и от арабските страни за Балканите. Благодарение на това, географското положение на страната е причина както за геоикономически предимства, така и за геополитически рискове. Например, войната и политическата криза в Ирак се отразява неблагоприятно на търговските и геополитическите (като цяло) интереси на Турция. Това принуди Анкара да се ориентира към нови доставчици и транспортни енергийни трасета. Тук е необходимо да се посочи, че само затварянето на дългия 986 километровия петролопровод Ирак-Турция костваше милиарди долари преки и косвени загуби на турската икономика.

 

Таблица 1. Световното енергийно потребление между 2000 и 2020 (%)

Енергийни източници

2000

2010

2020

Суров нефт

38,9

38,1

37,9

Природен газ

21,7

25,5

28,5

Въглища

26,1

23,1

22,1

Ядрена енергия

5,9

5,2

3,7

Хидроенергия и други

7,4

8,1

7,8

O бщо (%)

100

100

100

Източник: Pamir (2003)

 

Както се вижда от табл. 1, през 2000-2020 се очаква относителният дял на природен газ в световното потребление да нарасне от 22 на 29 %, делът на въглищата да намалее от 26 % на 22 %, а на ядрената енергия - от 6 % на 4 %. В същото време значимостта нефта и хидроенергията ще се се запази. Като цяло, делът на изкопаемите горива ще се увеличи на 88,5 %. Същевременно, до 2020, ръстът на енергийното потребление ще е около 23 % за развитите страни и ще надхвърли 100 % при развиващите се страни. В резултат, общото световно потребление ще нарасне най-малко с около 50 %.

През 2001 Турция е консумирала енергия в размер на около 77 млн. т условно гориво (измерено в нефтен еквивалент), но е произвела едва 26 млн. т от тях. Така страната покрива 65 % от енергийните си нужди чрез внос. Според Pamir (2003), през 2010 делът на вносни енергийни източници в страната ще се увеличи на 73 %, а през 2020 - на 78 %. Както се вижда в табл. 2 и табл. 3, за периода 2001-2020 потреблението на енергия ще нарасне почти 4 пъти, а вносът на енергийни източници - над 4 пъти. Урбанизацията, нарастването на населението и особено на промишленото производство води до бум в енергийното потребление и прекомерна зависимост на Турция от вносни енергийни носители.

 

Таблица 2: Производство и потребление на енергия в Турция през 2001-2020

(млн. т. у. г – нефтен еквивалент)

 

2001

2010

2020

Производство на енергия

26

42

62

Потребление на енергия

77

154

282

Внос на енергия

51

112

220

Източник: Pamir (2003).

 

Таблица 3: Структура на енергийно потребление в Турция през 2000-2020 (%)

Енергийни източници

2000

2010

2020

Суров нефт

40,6

26,1

21,6

Природен газ

16,0

29,3

25,2

Въглища

30,4

37,3

42,5

Хидроенергия

3,0

3,3

2,8

Други

10,0

4,0

7,9

O бщо (%)

100

100

100

Източник: Pamir (2003).

 

През последните години вносът на енергоносители заема първо място във вносната листа на Турция. Например, през 2002, обемът на внесените в страната нефто-газови горива възлиза на 8,1 млрд. долара. Това я поставя в значителна икономическа и политическа зависимост - проблем криещ големи геополитически рискове. От тази гледна точка, проблемът с изграждането на много оспорваната атомна електроцентрала трябва да се разглежда като неотложен за турската енергийна политика. Същевременно, за да намали икономическата и политическата енергийна обвързаност на страната, Турция може да се опита да оползотвори богатите си лигнитни запаси и мощния си хидроенергиен потенциал. Трябва обаче да се отчита, че във всяка от посочените многовариантни енергийни перспективи на страната има природно-екологични или политически рискове, свързани с екологични проблеми, земетръсна активност, отношения със съседни държави, вътрешен и международен тероризъм и др.

По отношение на рудните и нерудни полезни изкопаеми, Турция разполага с относително богати природни запаси - бор, магнезий, торий, хром, мед, желязо, волфрам, мрамор, злато. Относително богати са и запасите на твърди горива - около 8 млрд. т лигнитни въглища, 1,6 млрд. т горивни шисти, 1 млрд. т каменни въглища, 82 млрд. т асфалтит.

Страница 2

Най-богатите находища на лигнитни въглища са концентрирани в Елбистан (област Кахраман Мараш) - 3,7 млрд. т, Сома (област Маниса) - 0,43 млрд. т и Бейпазаръ (област Анкара) - 0,4 млрд. т ( Atalay , 2004). Въпреки някой колебания, като цяло добивът на лигнитни въглища в Турция, през 1960-2001, нараства от 4 млн. т на около 60 млн. т (Т urkey's ..., 2006 ). Днес в страната се добиват 3-4 % от всички добивани в света лигнитни въглища. Те са нискокалорични и поради това се използуват предимно в ТЕЦ.

Първоначално каменните въглища в Турция се използуват за отопление, битови нужди и жп транспорта, докато днес намират широко приложение в металургията и тежката промишленост. Най-богатото находище на каменни въглища е в Северозападна Турция - районите Зонгулдак, Козлу, Килимли и Ерегли. Този басейн обхваща площ от 10 072 км 2 и се използува за въгледобив от 1848. Годишния добив на каменни въглища нараства от 600 т. през 1923 до 7 млн. т през 1987, но през 1997 спада на 3,6 млн. т, а през 2001 - на 3,4 млн.т. До 40-50 години запасите в Зонгулдакския басейн могат да бъдат напълно изчерпани. Същевременно, трябва да се отчита и фактът, че все още голяма част от територията на Турция не е добре геоложки изследвана.

Макар Турция да има богати на нефт съседи, самата тя има бедни запаси от този енергиен ресурс. Първият нефтодобив в страната е осъществен през 1940. До 1990 единствените нефтодобивни находища са в Югоизточен Анадол - икономически най-изостаналия географски регион. През последните години се откриха нови нефтени залежи в шелфа на Източното Черноморие и Мраморно море, в Централен Анадол и Тракия. Петролните запаси на страната са около 1 милиард барела, като около 70 % от тях са вече изчерпани. През 2002 Турция е добила 2,5 млн. т нефт, но е внесла 25,5 млн. т. Около 85-90% от тях са от Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Алжир, Либия и Нигерия. През последните години нараства чувствително вносът от Русия и Азербайджан. Предвижда се строителството на петролопроводи от Казахстан за Турция и Южна Европа.

Макар че Турция не е богата на нефтени залежи, тя има изградени мощности за преработка на около 34 милион тона нефт годишно. Капацитетът на нефтените рафинерии варира от 1,1 млн. т в Батман, до 13 млн. т в Измит ( Gungordu , 2006). Между петролодобивните райони в и извън страната, от една страна, и нефтопреработвателните и пристанищни центрове - от друга, са построени стратегически за турската икономика тръбопроводи. Най-важните сред тях са Ирак-Турция (986 км), Батман – Дьортйол (494 км), Юмурталък – Къръккале ( 447 км ), Адъяман – Саръл ( 82 км ), Шелмо - Батман ( 42 км ), Саръчак – Пиринчлик ( 41 км ) и други ( Atalay , 2004). През 2006 е пуснат в експлоатация нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан. Така осезаемо нараства геополитическата и геоикономическата значимост на Турция като енергиен терминал, свързващ Каспийския регион, Кавказ и Близкия изток с Южна и Западна Европа.

Турция е много бедна на природен газ. В страната има два основни газодобивни района - Тракия (общините Хамитабат и Хайранболу) и Югоизточен Анадол (областите Мардин и Сиирт). Първия газодобив датира едва от 1977 ( Gungordu , 2006). След 1990 са открити нови залежи на газ в северната част на Мраморно море, като геоложките изследвания и сондажите в другите региони на страната продължават. Както се вижда и от табл. 4 и табл. 5, газодобивът в страната е непостоянен, а собствените находища задоволяват едва 0,2-05 % от нуждите й. Природен газ се внася от Русия, Иран, Алжир, Азербайджан, Египет и Нигерия. Анкара разработва и проекти за внос на газ от Казахстан и Туркменистан, за да намали енергийната зависимост на страната от Русия. Днес голяма част от отоплението в Истанбул, Анкара, Бурса, Измир и Ескишехир се извършва с руски природен газ. Същото важи и за стотици големи индустриални центрове.

 

Таблица 4: Добив на нефт и природен газ в Турция (1997-2001)

 

1997

1999

2001

Суров нефт (тона)

3 363 877

2 905 771

2 551 647

Природен газ (м 3 )

250 804 734

718 270 214

265 773 632

Източник: Т urkey's Stat?st?kal Yearbook, 2006 .

 

Таблица 5: Енергийните потребности на Турция през периода 2005 – 2020

(т. у. г – нефтен еквивалент)

 

2005

2010

2015

2020

Общи енергийни потребности (хтне)*

129 625

171 339

225 387

298 448

Газови потребности (хтне)*

42 204

50 187

61 356

75 295

Петролни потребности (хтне)*

38 560

44 656

52 960

64 364

Източник: Pamir (2003).

 

Първоначално най-старите ТЕЦ в Турция работят на нефт, след това се насочват към лигнитни въглища, а след 1990 - към природния газ. Както се вижда и от табл. 6, днес най-големите ТЕЦ в страната (Елбистан, Сома, Ятаган, Сейитомер и Тунчбилек) работят с лигнитни въглища. Това поражда потенциални екологични проблеми в страната, на които обществеността все още не обръща достатъчно внимание, но които могат да се окажат значителна пречка пред въглищната енергетика в перспектива.

През 2005 общото производство на електроенергия в страната е 161 млрд. кВтч като 75,5 % е от ТЕЦ, а 24,5 % - от ВЕЦ. Ветровите централи дават едва 0,035%. Турция тепърва се насочва към евтината и екологична енергия на вятъра и слънцето. През последните години има тенденция за нарастване относителния дял на ТЕЦ, работещи с вносен природен газ, особено след построяването на тръбопровода „Син поток”, който свързва Русия и Турция по дъното на Черно море. Прекомерно нарастналата зависимост от Русия обаче, все по-често е обект на обществени дискусии.

Таблица 6: Най-големите ТЕЦ в Турция

ТЕЦ

Вид Гориво

Област

(Ил)

Основна мощност

(МВт )

Средно производство

(гВтч)

Елбистан-А

Лигнит

К. Мараш

1 320

7 800

Сома-Б

Лигнит

Маниса

960

3 960

Хамитабат-1

Природен газ

Къркларели

800

200

Ятаган

Лигнит

Мугла

630

3 780

Амбарлъ 1

Течни горива

Истанбул

630

4 200

Сейитьомер

Лигнит

Кютахя

450

2 700

Тунчбилек- А и Б

Лигнит

Кютахя

429

2 400

Йеникьой

Лигнит

Мугла

420

2 520

Амбарлъ 2

Природен газ

Истанбул

416

-

Чайърхан

Лигнит

Анкара

300

1 800

Хамитабат 2

Природен газ

Къркларели

200

-

Исдемир

Течни горива

Хатай

145

630

Чаталазъ 1

Каменни въглища

Зонгулдак

129

600

Чаталазъ 2

Каменни въглища

Зонгулдак

129

600

Чаталазъ Б 2

Лигнит

Зонгулдак

129

830

Карабюк

Каменни въглища

Зонгулдак

122

450

Сейдишехир

Течни горива

Коня

120

360

Алиага 1

Течни горива

Измир

120

360

Мерсин

Течни горива

Мерсин

106

708

Алиага 2

Течни горива

Измир

70

350

Джеврим 1 и 2

Лигнит

Измир

60

180

Исдемир 5

Течни горива

Хатай

55

-

Ердемир

Течни горива

Зонгулдак

50

350

Хопа

Течни горива

Артвин

50

350

Борнова

Течни горива

Измир

46

139

Сома-А

Лигнит

Маниса

44

300

Измир

Лигнит

Измир

35

120

Ипраш

Течни горива

Коджаели

30

135

 

Източник: ( Atalay , 2004) Условно, хидроенергетиката се приема за относително по-екологична, по-евтина и възобновима енергия. След Русия и Норвегия, Турция е третата страна с най-голям хидроелектричен потенциал в Европа. Тя е страната с най-голяма средна надморска височина ( 1132 м ) в Европа а по сладководни запаси е най-богатата в Близкия Изток. Дългите и пълноводни реки и най-вече високият и пресечен релеф дават добра предпоставка за изграждане на ВЕЦ.

Производството на електроенергия във ВЕЦ е особено ценно при покриването на върховите електронатоварвания. Чрез ВЕЦ се решават и хидротехнически задачи ­ напояване, водоснабдяване и др. Край ВЕЦ се формират промишлени комплекси, специализиращи се в енергоемки и водоемки производства. ВЕЦ не замърсяват въздуха. Същевременно, могат да се посочат и редица негативни последици при функционирането на ВЕЦ. Сред най-неблагоприятните е заливането на земеделски или горски земи. Изменението на нивото във водосборните басейни не е по природни цикли, а според нуждите на обществото. Язовирните стени променят температурния и кислородния режим на водата, нарушават пътищата за миграция на рибата. Увеличаването на дънните отлагания води до постепенно намаляване обема на водохранилището и подлага на съмнение дългосрочната икономическа ефективност на съоръжението, в което се влагат значителни средства.

Първата хидроелектроцентрала в страната започва да работи през 1902 в град Тарсус, Южна Турция. Но истинският бум в хидроенергийното строителство е през 60-те и 70-те години. Днес, общият брой на ВЕЦ-овете в страната надхвърля 145. ВЕЦ-овете Ататюрк, Кебан и Каракая са сред най-големите в Близкия Изток (табл. 4). Най-големите ВЕЦ са построени на реките Ефрат, Тигър, Сейхан, Джейхан, Гедиз, Къзълърмак, Йешилърмак и Сакаря. Но поради обезлесяването и много активната ерозия, икономично изгодния живот на язовирите в Турция е много по-къс от западноевропейските, което причинява големи материални и икономически загуби за страната.

Страница 3

Средногодишния брутен хидроенергиен потенциал на Турция е 433 млрд. кВтч, но от него в момента са усвоени едва половината - 216 млрд. кВтч. Днес Анкара води енергийна политика, целяща да намали външната зависимост на страната чрез ускорено строителство на ВЕЦ, чиито брой до 2060 трябва да достигне 700.

Таблица 4: Най-големите ВЕЦ - язовири в Турция

Язовир

Площ (км 2 )

Изграден на r ека

Област (Ил)

Ататюрк

817

Фърат (Ефрат)

Шанлъ Урфа

Кебан

675

Фърат (Ефрат)

Елазъг

Каракая

293

Фърат (Ефрат)

Елазъг-Малатя

Хирфанли

263

Къзълърмак

Кършехир

Алтинкая

118

Къзълърмак

Самсун

Хасан Полаткан

84

Сакаря

Анкара

Чаталан

82

Джейхан

Адана

Сейхан

68

Сейхан

Адана

Киличкая

65

Келкит

Сивас

Асланташ

50

Сейхан

Адана

Демиркопрю

48

Гедиз

Маниса

Сър

48

Джейхан

Кахраман Мараш

Караджаорен

46

Аксу

Бурдур

Мензелет

42

Джейхан

Кахраман Мараш

Арпачай

42

Арпачай

Карс

Девегечиди

32

Дижле (Тигър)

Дийарбакър

Алнус

31

Тозанли

Токат

Адъгюзел

26

Бююк Мендерес

Денизли

Тахталъ

24

Тахталъ

Измир

Гелингюлю

23

Делидже

Йозгат

Порсук

23

Порсук

Ескишехир

Омерли

23

Чайазъ

Истанбул

Гелинголю

23

Делидже

Йозгат

Хасан Угурлу

22

Йешилърмак

Самсун

Източник: Atalay (2004)

През републиканския период в Турция, успоредно на големия прираст на населението и бързата индустриализация, се увеличават и потребностите от електроенергия. Така например, докато през 1950 не се е произвеждал дори и 1 млрд. кВтч електроенергия, то през 1970 производството е 8,6 млрд. кВтч, а през 2006 то достига 161 млрд. кВтч (табл. 7). Първоначално, страната не успява да посрещне изцяло своите енергийни нужди и е принудена да внася електроенергия - след 1975 от съседна България, а след 1979 - от бившия СССР. Както се вижда от табл. 6 и табл.7, след 2000, Турция вече осигурява своите нужди и основанията за внос на електроенергия отпадат.

Турските правителства винаги са насърчавали частния бизнес да инвестира в енергийния сектор на страната. Поради това, особенно след 1980, най-големите турски холдинги като Коч, Сабанджъ, Полат, Зорлу, Чалък, Санко, Доуш, Челеби и други създадоха свои енергийни поделения и се насочиха към инвестирането и строителството на ВЕЦ и ТЕЦ в страната (Димитров, 2006).

 

Таблица 7: Производство на електроенергия в Турция (10 6 кВтч)

Енергийни източници

2000 г .

2002 г .

2004 г .

Каменни въглища

3 819,0

4 093,0

11 998,1

Лигнит

34 367,3

28 056,1

22 449,5

Течни горива

8439,7

9775,7

6697,2

Природен газ

46 216,9

52 496,5

62 241,8

Хидроенергия

30 878,5

33 683,7

46 083,7

Вятърна енергия

33,4

48,0

57,7

Други

1 166,8

1 246,3

1 170,3

Брутно Общо Производство

124 921,6

129 399,5

150 698,3

Източник: Т urkey's Stat?st?kal Yearbook, 2006 .

 

Тъй като електроенергийните нужди на страната до 2020 ще нарастват годишно между 6 и 8%, Турция се нуждае от допълнителни и нови енергийни източници. За някои експерти, тези източници са нови ВЕЦ и нови ТЕЦ, а за други са неоползотворената геотермална, слънчева и вятърна енергия. Но едно със сигурност е ясно: ако не се направят сериозни и дългосрочни планове в енергийната политика, ако не се изградят нови ВЕЦ и нови ТЕЦ, ако не се изгради и толкова оспорваната ядрена централа, след 2010-2015 Турция следва да очаква сериозна енергийна криза, която ще парализира цялата икономика и целия обществен живот в страната.

* * *

Важно геополитическо преимущество на Турция, при оценката на нейното географско положение, е непосредственият й пространствен контакт със световни нефто-газови райони като Близкия Изток, Кавказ, Средна Азия и Каспийския басейн. Около 65 % от световните запаси на нефт и около 35 % от световните запаси на природен газ са в Близкия изток ( Pamir , 2003). Турция е разположена в зоната на контакт между Европа, Азия и Африка, което и предоставя изключителни възможности да играе ролята на своеобразен мост между народи и държави с различни и дори противоположни социални, икономически, политически и културни особености (Русев, 1996).

Геополитическото значение на Турция е не само в това, че контролира проливите Босфор и Дарданели, не само че е най-оживеният мост между Азия и Европа, както и между средноазиатските републики и Източното Средиземноморие. На нейна територия се кръстосват енергийните трасета от Близкия изток и Каспийския басейн по пътя им към Европа. Тя е своеобразна граница, където се сблъскват и съперничат различни цивилизации. Турция е културна мозайка, където се преплитат етноси и религии, култура и бит, творчество и фолклор, където се смесват Западното и Оринталското, Балканското и Близкоизточното.

Безспорно, през ХХІ век, на преден план ще изпъкне не природогеографското, не военногеографското, не геоекологичното, а геотранспортното и геоенергийното положение на Турция. Именно то ще определя до голяма степен минусите и плюсовете в политическото и икономическото й бъдеще.

От гледна точка на по-важните проблемни аспекти на турската енергийна система и политика, чакащи неотложни решения, можем да изведем следните основни изводи:

•  След Русия и Германия, Турция притежава най-многобройното население в Европа. Бързото му нарастване предизвиква и динамично изменящи се енергийни потребности. Освен това, особено след 1980, в Турция се забелязват бързи процеси на урбанизация, индустриализация, механизация на земеделието и автомобилизация, което още повече увеличава енергийните й нужди и води до нарастваща импортна енергийна зависимост. За да противодейства на тази тенденция, Турция трябва да увеличи собственото си енергийно производство чрез ВЕЦ и ТЕЦ и да се насочи към неизчерпаемата геотермална, ветрова и слънчева енергия.

•  Все още 2/3 от лигнитните въглища и 1/2 от хидроенергийните ресурси на страната са неизползувани. Същевременно, годишно Турция отделя над 10 млрд. долара за да внася нефт и природен газ, което е значително бреме за нейния платежен баланс и я прави „постоянна длъжница” на енергийните вносители.

•  Един от най-големите проблеми в електроенергийното потребление на страната е контрабандното му използване в някои по-изостанали региони на страната, където е станало традиция да не се плаща ток от местното население. Само през 2001 националната загуба от незаконното използуване на електроенергия се изчислява на около 2 млрд. долара, т. е. 19 % от годишното потребление в страната.

•  Друг, също немаловажен, проблем е, че около 20% от електричеството в страната се губи в остаряла неефективна и неикономична електроразпределителна мрежа. През 2000 загубите са 23,2 млрд. кВтч. Остарялата енергийна система, която трябва да се обнови и модернизира и незаконното използуване на тока са главната причина за тази отрицателна картина.

•  През последните 10-15 години се забелязва бързо увеличаване на потреблението на природен газ в страната. Това крие големи геоикономически и геополитически рискове. Според енергийните специалисти, до 2020, цените на природния газ в света ще се увеличат двукратно. Като се има предвид, че Турция е планувала до 2010 да увеличи дяла на природния газ в производството на електроенергия до 55%, става ясно пред какви рискове може да се изправи страната. Неблагоприятен е и фактът, че Турция внася повече от 70 % от природния газ от Русия.

•  Трябва да се модернизират и разгърнат нови геоложки проучвания, да се изследват геоложко неизследваните райони на Турция, които да покажат истинския потенциал и подземните богатства на страната. Особено са належащи изследванията и сондажите на петролни и газови находища.

•  Турция притежава големи неизползувани резерви от 1 млрд. т каменни въглища и около 8 млрд. т лигнитни въглища, но годишният въгледобив в страната е само 60-65 млн. т. Парадоксално е, че същевременно Турция внася въглища от други държави на стойност 500-600 млн. долара. Вместо да насочи електроенергийното си производство към свои енергийни източници, тя се насочва към вносни. Това е една от причините днес турските потребители да използват може би най-скъпия природен газ и най-скъпия нефт в Европа.

Литература

Димитров, Б., Енергийната политика на Турция. - Геополитика, бр. 5, София, 2006.

Дойков, В., Турция. София, 2005.

Карахасан-Чънар, И., Турция. София, 2000.

Русев, М., Геополитическо положение на Турция. - Проблеми на географията, бр.1, 1996.

Atalay , I ., Turkiye cografyas? ve jeopolitigi . Izmir, 2004 ( Аталай, И., География и геополитика на Турция. Измир, 2004. )

Gungordu , E ., Egitim fakulteleri icin Turkiye'nin beseri ve ekonomik cografyas? . Ankara, 2006 . ( Гюнгордю, Е., География на населението и икономиката на Турция за Педагогическите факултети. Анкара, 2006 )

Karabag , S ., S . Sahin, Turkiye'nin beseri ve ekonomik cografyas? . Ankara, 2003 . ( Карабаг, С., С. Шахин, География на населението и икономиката на Турция. Анкара, 2003. )

Mutercimler , E . , 21. Yuzy?l ve Turkiye, Istanbul, 2000 ( Мютерджимлер, Е., 21 век и Турция. Истанбул, 2000. )

Oymen , O ., Turkiye'nin gucu . Istanbul, 2003 . ( Оймен, О., Могъществото на Турция., Истанбул, 2003. )

Ozey , R ., Turkiye cografyas? ve jeopolitigi . Istanbul, 2002 . ( Озей, Р., География и геополитика на Турция. Истанбул, 2002. )

Pamir , А. N ., Avrasya boru hatlar?, enerji guvenligi ve Turkiye . - Jeopolitik dergisi, Istanbul say? 5, 2003 . ( Памир, А. Н., Евразийски тръбопроводи и енергийната сигурност на Турция. - Геополитика, Истанбул, брой 5, 2003. )

Pamir , А. N ., Dunya'da ve Turkiye'de enerji, Turkiye'nin enerji kaynaklar? ve enerji politikalar? . - Jeopolitik dergisi, Istanbul , say? 8, 2003 . ( Памир, А. Н., Енергийните ресурси в Турция и света, енергийната политика на Турция. - Геополитика, Истанбул, бр. 8, 2003. )

Т urkey's Stat?st?kal Yearbook ”, Ankara, 2006 .

Yucel , Z ., Kuresel ve bolgesel gelismeler ?s?g?nda Turkiye'nin jeopolitik konumuna bak?s . - Jeopolitik dergisi, Istanbul , say? 10, 2004 . ( Юджел, З., Геополитическото положение на Турция в светлината на регионалните и глобални развития и промени. - Геополитика, Истанбул, бр. 10, 2004. )

* Университет Улудаг, Бурса, Турция

{rt}

Поръчай онлайн бр.5-6 2024