05
Вт, Ное
5 Нови статии

Географските параметри на руския геополитически потенциал

брой4 2009
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Поради дискусионния характер на зачестилите геополитически анализи, засягащи в един или друг аспект руската геополитика, както и поведението на  Русия на международната сцена, е трудно да бъдат определени точните параметри на нейното геоположение. Недооценката на едни или подсъзнателното изпускане на други фактори, с пряка рефлексия върху геополитическия й статут, допълнително увеличават неяснотите в нейната геополитическа конкретизация. Дори сега, близо две десетилетия след разпадането на СССР, в период на видимо преодоляна постсъветска слабост и, респективно, забележим геополитически подем, все още е трудно да се отговори на въпросите, къде и какво е точно мястото на Русия в съвременния свят. Без да навлизам в задълбочен анализ на геополитическите загуби от съветската епоха, измененията на вътрешнополитическата ситуация в страната, както и на съвременните успехи на Русия в регионалните съперничества с външния свят и провежданата от нея нова геостратегия, ще направя опит за качествено обобщение на основните детерминанти, имащи пряко отражение върху нейния геополитически потенциал. Представената генерализирана оценка на геополитическото положение на Русия включва анализ на някои подкатегории на нейното географско положение, както и на елементи, оказващи пряко или косвено влияние върху съвременната й геополитическата значимост – територия (географско положение, големина, конфигурация), природни ресурси, население, стопанство, култура, военна мощ.

Мястото на Русия в новата геополитическа структура на света

Известно е, че в геополитическата структура на света, след края на междублоковото противопоставяне, настъпват значими качествени изменения. Рухването на социалистическата система и на СССР води до несъстоятелност на наложилата се през втората половина на ХХ век двуполюсна геополитическа структура. Губи актуалност и планетарната политико-икономическа подялба на Първи (капиталистически), Втори (социалистически) и Трети (развиващите се страни) свят. Настъпилите промени в силовия баланс на света (военен, икономически, финансов, информационен) създават условия за установяване на нов геополитически ред, а геополитическите последици от разпадането на социалистическата система и Съветския съюз водят до рязко намаляване геополитическото влияние на Русия в света. Съветското геополитическо отстъпление от Източна Европа, Азия, Африка и Латинска Америка създава предпоставки за мащабно проникване и разпространяване на атлантизма. Неговото влияние, особено в Източна Европа, заменя съветското след настъпилия “геополитически вакуум” от преустановилия съществуването си социалистически блок.

Геополитическите щети, които понася Русия от разпадането на СССР, както и геополитическите придобивки, съхранявани от нея, имат съществено влияние върху съвременното й географско и геополитическо положение. Стесняването на границите на страната в Европа, Кавказ и Централна Азия, със загубата на повече от 5 млн. кмІ и почти половината от населението на СССР, рязко съкращава глобалната й тежест. Русия се лишава от огромни териториални, демографски, интелектуални, природни и стопански ресурси. Но по основни геополитически показатели тя съхранява функциите си на една от водещите страни в съвременния свят. Русия запазва и първостепенното си геополитическо положение между Европа и Азия, което дава възможност да се разглежда като ключова страна в глобален мащаб.

Въпреки териториалните загуби от разпадането на СССР, Русия продължава да е най-голямата държава в света: с площ от 17,1 млн. км2 (11,5 % от земната суша), съществено (1,6–1,8 пъти) превъзхождаща площта на останалите страни гиганти (Канада – 10 млн. км2, Китай – 9,6 млн. км2, САЩ – 9,4 млн. км2). Разположена в североизточната част на евразийския континент, нейната територия се простира от Гданския залив на Балтийско море, на запад (Калининградска област), до Тихия океан, на изток, т.е. на почти 10 хил. км. В меридионално направление – от северните морета на Ледовития океан до планинските хребети на Кавказ и Памир, достига дължина почти 4 хил. км. Огромните размери и конфигурацията на територията са фактори, които й отреждат мястото на най-обширната страна на планетата, имаща общи граници с 16 държави и разполагаща се в 11 от общо 24 часови пояса. Около 1/4 от руската територия е на изток от планината Урал, което условно може да се приеме за европейско пространство, а три четвърти е на запад от нея – в Азия. Прякото взаимодействие на Русия с разностранни политически субекти от няколко геополитически региони съхранява способността й да води мащабна и многоаспектна външна политика както в Европа, така и в Азия.

В математикогеографско отношение по-голямата част от територията на Русия е разположена между 50-ия паралел и Северната полярна окръжност, а около една четвърт от нейната площ е на север от нея, където природните условия се измерват с екстремни стойности. Тези географски факти, съчетани с преобладаващата концентрация на население между 50-ия и 60-ия паралел, дават основание тя да се определя като най-голямата северна страна в света.

Големината и физикогеографското разнообразие на нейната територия продължават да обуславят количествената концентрация на най-значимите природни ресурси в света. По общи запаси на редица минерални и органични суровини, Русия също е безспорен лидер, притежавайки около 64% от апатитите, 40% от желязото, 35% от природния газ, 31% от никела, 30% от черните и кафявите въглища, 27% от калая, 25% от дървесината, 21% от кобалта, 16% от цинка, 14% от урана, 13% от нефта, 12% от оловото. Общата стойност на невъзобновимите й природни богатства възлиза на 380 трилиона. долара – 3–4 пъти превъзхождаща аналогичната оценка на ресурсния потенциал на Китай или САЩ (Экономическая..., 2002; Кефели, 2004; Скопин, 2006).

Независимо от наследената тежка екологична ситуация в редица градове и райони от съветското развитие, близо 60% от територията на Русия е с ненарушено екологично равновесие, което, по същество, има общопланетарно значение за поддържане баланса на глобалната екосистема (Кефели, 2004).

В геодемографски аспект, Русия е в осмицата на най-многолюдните страни на Земята (144 млн. души) – след Китай, Индия, САЩ, Бразилия, Индонезия, Пакистан и Бангладеш. Голямата територия обаче определя ниската средна гъстота на населението (8,5 д/кмІ), което дава основание Русия да се определя като рядконаселена страна. Тази особеност се отразява негативно върху тенденциите за осигуряване стопанското развитие на Сибир и Далечният Изток, засилвайки опасенията от демографски вакуум, особено на фона на съседен Китай. Етническият състав на населението е традиционно полинационален, включващ понастоящем повече от 180 националности. След образуването на Руската федерация, етническите руснаци в нея са повече от 82% (за разлика от СССР – 56%), което позволява тя да бъде определяна и като мононационална страна (съгласно международните стандарти на ООН, когато водещият етнос е повече от две трети от общия брой на населението). По-големи етнически групи в състава на Руската Федерация образуват татарите, украинците, башкирците, беларусите, мордва и др. Населението й се отличава с изключително висок процент на грамотност (98%), което може да се определи като важен фактор, способен да подобри позициите й в световната геополитическа йерархия. Важно е да се отбележи също, че между 17 и 20 млн. етнически руснаци продължават да живеят в останалите постсъветски републики. Броят им е най-голям в Украйна (9 млн.), Казахстан (4 млн.), Прибалтика (1,5 млн.) и Беларус (1,5 млн). Тази огромна диаспора има голямо значение за провеждането и подсилването на новата руска геополитика в евразийското пространство.

В геокултурен аспект Русия е ядрото на славяно-православната цивилизация и има най-силно културно влияние сред славянските страни в света. Поради развилата се уникална културна специфика на нейното пространство, тя е център и на локалната евразийска цивилизация. В наследство от историческото минало, Русия има силни геокултурни позиции в света от разпространението на руската култура и особено на руския език. Той е един от международните езици (включително на ООН), признат за официален още в Беларус и Киргизстан, а в Казахстан има статут на официално употребяван. Независимо от мерките по ограничаване на изучаването му, интензивното използване на руския език в страни като Украйна, Казахстан, Латвия, Молдова, Естония, Киргизстан, Таджикистан, Армения и Южна Осетия е между 50 и 84 %, а в Беларус достига 94 % (Tiљkov, 2008). В пространството на ОНД и голяма част от Източна Европа руският език все още изпълнява функции на международна комуникация.

Крахът на Съветския съюз, отразил се пагубно върху комунистическата идеология, стимулира рязък спад в позициите на левите политически сили в света. Вследствие на това, повечето от страните със социалистическа ориентация променят политико-икономическия курс на развитието си, попадайки под въздействие на други геополитически центрове, а тези, в които се запазва предишният статут, влиянието на съвременна Русия съществено отслабва. Въпреки това, Русия продължава да бъде носител на алтернативно поведение спрямо атлантизма и американската геополитика. В страната се развиват традиционалистки геополитически тенденции, от които най-ярка и с най-широки позиции е неоевразийството.

Русия получава в наследство близо 60% от стопанския потенциал на СССР. Съвкупната съветска икономическа мощ продължително време отстъпва единствено на САЩ, а в последните години от съществуването си – и на Япония (Лавров, Фроянов, 1995). След разпадането на СССР, Русия снижава съществено ролята си на световен стопански полюс. Нарушените съюзни връзки през 90-те години предизвикват всеобща социално-икономическа криза, със загуба на 2/5 от промишления потенциал, непрестанно намаляване на БВП и засилващи се регионални социално-икономически контрасти. В последното десетилетие на мощен стопански подем обаче (6-8%), страната съхранява мястото си в десетката на геоикономическата йерархия (7-о място), с общ БВП – 2,2 трлн. долара (3% от световния за 2008 – www.cia.gov.) и дял от световната търговия – 2% (Россия и глобализация, 2006). Със забележими темпове, през последните години, нараства транснационализацията на нейната икономика (в лицето на компании като Газпром, Русал, Роснефть, Лукойл, ЕЕС, МТС и др.), която, сраствайки се с държавната политическа власт, оказва пряка рефлексия върху геополитическата й тежест. Важна геополитическа особеност е фактът, че Русия продължава да заема водещи позиции в икономиките на страните от ОНД и Прибалтика, по отношение на външната търговия и инвестициите.

Във военногеографски аспект, Русия е един от първостепенните (заедно със САЩ) геополитически субекти, чиято съвкупна военна мощ има пряко значение за поддържане на силовия баланс в света. Независимо от загубата на ключови пунктове за глобално позициониране (руските военни бази – Рощок в Германия, Лурдесе в Куба, Аден в Йемен, Камран във Виетнам, Рамана в КНДР и др), Русия запазва широко военно присъствие в Централна Азия и Черноморско-Кавказкия регион. Тя съхранява и постоянно военно присъствие в Близкия Изток (Сирия). Страната притежава всички видове въоръжени сили и оръжия, както и развит военнопромишлен и космически комплекс, който в новата руска икономическа политика се ползва с приоритетно значение. Русия продължава да има водещи позиции в структурата на въоръжаването и търговията с оръжие. По отношение на стратегическите ядрени сили тя има абсолютен приоритет и разполага с близо половината (48%) от тях (Россия и глобализация, 2006).

В транспортногеографско отношение, голямата територия на Русия е с общопланетарно значение в комуникационните връзки между Европа, Азия и Северна Америка. Страната разполага с развита железопътна мрежа, чиято обща дължина (87 157 км) е 14% от световната. Голямо значение за транзитния западно-източен превоз имат Транссибирската и Байкало-Амурската (нейното продължение) железопътна линия, а в меридионално отношение – Кавказката жп линия (КВЖД). Съществен фактор, повишаващ трансконтиненталното значение на Русия е намиращата се на територията й една от най-развитите речни плавателни системи в света (с дължина 124 000 км, т.е. 20% от световната), улесняваща комуникационния достъп по вода на няколко хиляди километра навътре в континенталните райони. Първостепенно значение за речно-морските връзки в различни части на Русия има Волго-Балтийският канал. По отношение на международните въздушни връзки, огромната руска територия осигурява най-краткия път, свързващ Европа с Южна и Югоизточна Азия, както и Северна Америка с Централна Азия. Въздушната инфраструктура е представена от 1260 летища, с чийто дял (2,5%) страната заема 7-мо място в света. В наследство от СССР Русия притежава и най-добре развитата тръбопроводна система, улесняваща преноса и доставката на нефт, природен газ и различни преработени енергийни суровини от Сибир, Централна Азия и Кавказ към отделни райони на Европа и света. В съвременния етап от развитието на страната, тръбопроводната система се обогатява в количествено, качествено и географско отношение, превръщайки се в част от националните геополитически приоритети. Като съществен недостатък в транспортната осигуреност на страната трябва да се посочат ниската гъстота и качеството на шосейната мрежа. По дължина на шосейните пътища (871 хил. км) тя се нарежда на 8-о място в света (www.cia.gov).

Руската геостратегия

През последните две десетилетия перспективите в руската икономическа геостратегия все повече се обвързват с ориентацията на страната към модернизация на съществуващите и строеж на нови транспортни коридори на нейна територия, включително разширяване възможностите на Северния морски път. Евентуалното реализиране на транспортните инфраструктурни проекти, особено на тези с трансконтинентално значение, биха имали решаващо значение за икономическата й тежест в света, тъй като тя ще е в състояние да осигури най-краткия път на търговските връзки между ЕС, Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР), Северна Америка и Южна Азия. В подобен сценарий ползите за Русия не биха се изчерпвали само с повишаването на качествените аспекти на стопанския й облик (инвестиции, технологична модернизация и създаване на нови производства), но и  с осъществяване на стратегически контрол върху търговските потоци.

В геоикономическата структура на света по икономически показатели, определящи съвкупната стопанска мощ и стандарта на живот на населението, Русия попада в глобалната полупериферия – между постиндустриалните и развиващите се страни. Наличието на други индикатори обаче, с пряко и косвено отношение към нейното геопространство (голяма територия, природни ресурси, образовано население, развита наука, военна мощ), позволява да се поддържа висок геополитически статут, способен да промени положението й на второстепенен икономически субект. Мерките по намаляване на сегашната икономическа зависимост на Русия от страните на геоикономическия център (САЩ, ЕС и Япония) са ключов проблем пред дългосрочното й развитие. Вероятността той да се определя от комплексната мобилизация на другите ресурси предоставя потенциална среда за развитие на бъдеща геоикономическа стратегия.

Голямо значение за разбиране особеностите на геополитическото положение на Русия и нейната роля в света има участието й в редица регионални и глобални структури. От първостепенна важност, разбира се, са отношенията на Русия с бившите съветски републики. Обобщена характеристика на първоначалното положение, в което попадат повечето от тях (с изключение на прибалтийските, по обясними причини) дава бившият президент на Руското географско дружество Сергей Лавров (1928-2000). В доклад, посветен на геополитическите проблеми на Русия, той констатира, че по новите граници на страната, с оглед на икономическата и слабост, се появяват редица “слабожизнеспособни” държави (Лавров, 1995). Познавайки социално-икономическата ситуация в постсъветския регион, от позицията на времето можем само да потвърдим неговата точна констатация. Основно доказателство за това е фактът, че постсъветските републики не страдат толкова от извършените кардинални промени в политико-икономическото преустройство, колкото от нарушените междусъюзни връзки. Един организъм е разсечен. В този план, проблемите от икономически характер за някои от новите независими републики се проявяват и понастоящем. Достатъчно е да се спомене наложеното от Русия “винено ембарго” на Молдова, в периода 2006-2007, за да се разбере колко определящ за стопанското оцеляване на тази страна е винопроизводителният отрасъл. Други страни, като Армения, Грузия, Приднестровието, Южна Осетия, или Киргизстан (поради ниската отраслова специализация, съчетана с изолираното им географско положение) продължават да живеят на “системи”, разчитайки, до голяма степен, на чужда (предимно руска) финансова помощ.

По-голямата част от съветските републики, преминавайки през еуфорията от придобитата независимост, напоследък все повече залагат на прагматизма в отношенията си с Русия, понеже редица проблеми от общ характер изискват решаването си, не без участието на “бившата метрополия” (Кръстев, 2007). Неефективните и все по-отслабващи структури на ОНД, като гарант за руското присъствие в постсъветското пространство, се изместват от много по-перспективни регионални формирования: Съюзната държава Русия–Беларус; Евразийската икономическа общност (ЕврАзИС, създадена на основата на образувания Митнически съюз през 1995), разширяваща влиянието си в Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан; Общността на договора за колективна сигурност (ОДКС), обхващаща страните от ЕврАзИС и Армения.

Чрез участието си в създадената през 2001 Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС), Русия отстоява първостепенната си позиция в по-нататъшното укрепване на своите връзки в Евразия. Функциите на ШОС първоначално се редуцират до укрепване на взаимното доверие с Китай и регулиране на пограничните проблеми, настъпили след разпадането на СССР. Впоследствие обаче, в нея надделяват тенденциите към задълбочаващо се икономическо и политическо взаимодействие. В рамките на ШОС, Русия провежда геополитическа линия на многоаспектно геостратегическо партньорство с Китай. Паралелно с това се увеличава икономическото й влияние в централноазиатските републики от ОНД. В ШОС, наред с разширяването на търговско-икономическото сътрудничество и развитието на транспортната инфраструктура сред страните членки, се засилва и съгласуването по проблемите на отбраната и мерките за международна сигурност. Това става причина, през 2005, да бъдат привлечени, със статут на наблюдатели, Индия, Иран и Пакистан. От 2003, статут на наблюдател в ШОС има и Монголия. Нарастването на международния авторитет на ШОС е резултат преди всичко от непрекъснато разширяващото се руско-китайско взаимодействие. Двете страни развиват дългосрочни връзки в областите на търговията, взаимното инвестиране, енергетиката, банковия сектор, образованието, военната сфера. В търговско-икономически аспект например, само за периода 2000-2007, двустранният търговски оборот помежду им е нараснал повече от 6 пъти (съответно 8 и 48,2 млрд. долара), като Китай вече заема трето място във външната търговия на Русия (след Германия и Нидерландия), а според икономическите прогнози, до 2012, ще излезе на първо място.

Русия заема ключово място и в повечето влиятелни международни организации. Тя е една от 5-те постоянни членки на Съвета за сигурност – най-висшата институция на ООН. Постоянното й участие в западни геополитически структури, като Съвета Русия–НАТО и Г–8, по същество, има за цел балансиране на мощното атлантическо влияние. Според известния италиански геополитик Карло Жан, “това й позволява да играе нова геополитическа роля в света, макар и като партньор, а не като актьор в глобализацията” (Jean, 2004). Като съществен индикатор за нарасналото геополитическо самочувствие на Русия може да послужи военната й намеса в Грузия, през август 2008. Реагирайки безкомпромисно с военна сила в защита на своите интереси в постсъветското пространство, за първи път след разпадането на СССР, тя демонстрира офанзивна геополитическа позиция спрямо Запада и конкретно – Съединените щати.

Някои изводи

Геопространствените особености на Русия, съчетани със сложното й съвременно функционално положение в международната система, затрудняват конкретизацията в оценките на нейното геополитическо място и роля в света. Подобни обстоятелства понякога са причина за генерализация на геополитическите показатели, като се имат предвид главно тези с пряко значение за геополитическата мощ. В такъв аспект, Ирина Василенко (2006) отбелязва, че в геополитическата структура на света, независимо от по-слабия икономически потенциал на Русия в сравнение с други Големи пространства, тя съхранява четири вида ресурси, даващи основание да й се отреди статут на втора свръхдържава и понастоящем:

териториален (най-голямата по територия страна в света, концентрираща най-голям природноресурсен потенциал);

комуникационен (най-развитата в света система за пренос на въглеводороди и електроенергия);

ядрен (най-мощният в света потенциал от междуконтинентални балистични ракети с наземно базиране и ядрен арсенал);

космически (глобална навигационна спътникова система – ГЛОНАСС, еквивалент на американската GPS).

В заключение може да се констатира, че Русия очевидно притежава огромен потенциал, който умело мобилизиран, в съчетание с уникалното й географско положение между трите световни цивилизации (западна, източна и ислямска) и трите геоикономически полюса (ЕС, НАФТА, АТР), й предоставя естествени условия за взаимодействие с глобалното проектно геополитическо пространство (понеже след укрепване на вертикалата на властта в Русия, руските интереси продължават да са многоаспектно ориентирани във всички региони на планетата). Геополитически проект, отчитащ подобна факторна зависимост, се разработва от най-вече от неоевразийството – геополитическа концепция, която има солидни позиции сред руската общественост и управляващия политически елит. От подобна насока, на практика, зависи продължаването на подема в успехите на нейното геополитическо реанимиране през последните години и утвърждаването й като първостепенен геополитически субект в света.

 

Литература

1. Василенко И. А., Геополитика современного мира: учебное пособие. М., 2006.

2. Лавров С. Б., Геополитика и регионалистика: взгляд ученых., в: Геополитические и геоэкономические проблемы России. СПб., 1995.

3. Лавров С. Б., Фроянов И. А. Русский народ и государство. СПб., 1995.

4. Кефели И. Ф., Судьба России в глобальной геополитике. СПб., 2004.

5. Кръстев В., Евразийските геополитически координати на Русия // Геополитика, бр. 4, 2007.

6. Россия и глобализация: международные аспекты. / Отв. Ред. М.Г. Носов; Секция международных отношений Отделения обществ. Наук РАН. М., 2006.

7. Скопин А. Ю. Экономическая география России. М., 2006.

8. Экономическая, социальная и политическая география мира. Регионы и страны / Под ред. С.Б. Лаврова и Н.В. Каледина. М., 2002.

9. Jean C. Geopolitica del XXI secolo. Roma-Bari, 2004.

10. Tiљkov V. Il nostro futuro и nella lingua – Limes, rivista italiana di geopolitica, №3, Roma, 2008.

11. www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/rs.html

 

* Доктор по география, член на Българското геополитическо дружество

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2024