Външнополитическите приоритети на Хилари Клинтън

В изказването си пред Сенатската комисия по международни отношения, Клинтън очерта основните си външнополитически приоритети, които дават известна представа за това, какво ще е поведението на САЩ през първите месеци на новата администрация. Преди да анализирам основните моменти в нейната програма обаче, бих искал да напомня, че все още е рано да се прави ясно разграничение между реториката и реалната външнополитическа идеология. Още по-трудно е да се твърди с увереност, каква точно ще бъде външнополитическата практика на администрацията на Обама. Демократите все още живеят в света на обещанията, които бяха дадени по време на предизборната кампания и, които тепърва трябва да бъдат приспособени към реалността.

Въпреки това, още днес можем да очертаем няколко ключови постановки, върху които ще се гради американската външна политика. На първо място, както обяви Хилари Клинтън,  САЩ ще се опитат да се върнат към принципите на „двупартийната външна политика”. Което означава, че външнополитическата стратегия следва да се формулира с участието на представители и на двете големи партии в страната. Съответно, ще се споделя и отговорността за нея. Клинтън поясни, че международната политика трябва да се основава на „брака между принципите и прагматизма”, а не на чистата идеология, на фактите, а не на емоциите и предубежденията.

По време на осемгодишната доминация на републиканците, привързаността към тази теза имаше определен смисъл за демократите: според тях, мнението на опозицията (т.е. тяхното собствено) относно външната политика на страната, следваше да бъде взето под внимание. Не е ясно обаче, как този принцип ще се реализира днес, когато и изпълнителната власт, и Конгресът се контролират от Демократическата партия. Дали „двупартийната външна политика” означава, че сега демократите са склонни да се вслушват в мнението на републиканците, или че просто не биха искали да поемат цялата отговорност за нея? Или пък означава, че според демократите външната политика на Буш-младши е била прекалено идеологизирана и сега искат да направят стъпка към повече прагматизъм и реализъм, тълкувайки този свой подход към външната политика, като „излизащ извън тесните идеологически рамки”?

На второ място, външната политика трябва да съдейства за укрепване на американското глобално лидерство. При това, както смята Клинтън, САЩ следва да играят ролята на „положителната световна сила”, постоянно доказвайки това на практика, независимо дали в борбата срещу глобалното затопляне или чрез стремежа си да разширят възможностите на хората от другите страни за прогрес и просперитет. За да налага интересите си по целия свят, Америка трябва да стане пример за последователно следване на определени ценности, а лидерството и да се основава най-вече на примера, който дава на останалите. Според Клинтън, историята сочи, че САЩ са действали най-ефективно, когато са поддържали хармония между своите интереси в чужбина и ценностите, защитавани у дома. Тоест, интересите на страната следва да съвпадат с нейните морални задължения. При това Америка, благодарение на своя статут, продължава да носи огромна отговорност към цялото останало човечество, а интересите и имат глобален характер.

На трето място, САЩ ще се борят с глобалните заплахи заедно с другите държави, тъй като и те, и всички останали, силно зависят една от друга. Америка не е в състояние сама да решава глобалните проблеми, но пък и другите страни не могат да ги решат без решаващото участие на Америка. Сигурността, жизнеспособността и лидерството на САЩ в съвременния свят са в пряка зависимост от това, те да признаят като непреодолим факт взаимната си обвързаност с останалите. Затова, ако искат да са ефективни при решаването на глобалните проблеми, американците следва да градят новия световен ред с колкото се може повече съюзници и колкото се може по-малко противници. Хилари Клинтън обяви, че най-добрият начин за налагане на американските интереси и ограничаване на глобалните заплахи е занапред да се вземат такива външнополитически решения, които да се опират на максимално широкия консенсус между останалите участници в международните отношения.

На четвърто място, външната политика на САЩ трябва да се ръководи от това, което самата Клинтън дефинира като „умна сила” (smart power). Има се предвид използването на цялата съвкупност от средства, с които разполага държавата – дипломатически, икономически, военни и политически. Използването на „умна сила” означава, че именно дипломацията, а не заплахите за използването на военна сила или едностранните действия, ще се намира в авангарда на външната политика. В тази връзка, Клинтън изрази привързаността си към твърдата, но в същото време умна дипломация. Въпреки това, по собствените и думи, военната сила понякога е необходима и Америка ще продължи да разчита на нея за да защити своите интереси и гражданите си, при необходимост, но само в краен случай.

Очевидно е, че лансирането на принципа за „умната сила” е опит за разграничаване на външната политика на Обама от тази на Буш-младши. Не бива да забравяме обаче, че Буш не предприе едностранни действия нито по отношение на Афганистан и Ирак, нито по отношение на Иран и Северна Корея. Що се отнася до военната сила, неговата администрация я използва на два пъти – в Афганистан и в Ирак. На свой ред, Обама декларира твърда подкрепа за афганистанската война и дори планира в най-близко време да предприеме по-интензивни бойни действия там. Тоест, „умната сила” вероятно се отнася по-скоро за Ирак. Да не забравяме обаче, че навремето сенатор Хилари Клинтън гласува в подкрепа на американската интервенция в тази страна.

На пето място, САЩ ще използват ООН и другите международни институции всеки път, когато сметнат това за подходящо и възможно. В тази връзка, Клинтън заяви, че когато работят добре международните институции само укрепват влиянието на Америка. А когато работят зле, те трябва да се реформират с усилията на американските съмишленици така, че отново да отразяват пронципите, мотивирали създаването им.

Тоест, американската изключителност и, като следствие, стремежът към морално лидерство в света, ще си останат идеологически основи на външната политика на САЩ и в този смисъл новата администрация няма да се различава особено от предишната. Ще бъде променен само инструментариумът за реализацията на тази „изключителност”. Можем да очакваме, че силовата политика ще отстъпи на заден план, а мястото и ще бъде заето от дипломацията и опората на дългосрочните съюзи.

В същото време, Хилари Клинтън дава да се разбере, че демократите интерпретират сегашната международна ситуация от гледна точка на същественото ограничаване възможностите на САЩ да действат сами на световната сцена. Америка ще се стреми да си върне статута на лидер, даващ на останалите морален пример, но няма да действа сама. Това е основното внушение в изказванията на новия държавен секретар.

Основните заплахи пред Америка

В изказванията си, Клинтън очертава и основните предизвикателства пред днешна Америка. На първо място, президентът Обама следва да приключи по един добър за САЩ начин войната в Ирак и да използва по-широка и ефективна стратегия в Афганистан, позволяваща възстановяване на сигурността и разкриване на възможности за икономическо развитие на тази страна.

Както е известно, при последното си посещение в Ирак, вицепрезидентът Джо Байдън увери иракските лидери, че новата администрация е наясно със задълженията си към Багдад и ще изтегли войските си по начин, който няма да постави под въпрос постигнатото в сферата на сигурността. Тоест, американците плавно и постепенно ще предават отговорността за страната на суверенните иракски представители и ще съдействат за по-нататъшната стабилизация на региона, като активно ангажират в този процес и други държави.

Тероризмът продължава да е много сериозна заплаха и САЩ, по думите на Хилари Клинтън, ще се стремят да формулират всеобхватна стратегия, която ефективно да използва инструментариума на разузнавателните служби, дипломацията и военните методи за разгрома за Ал Кайда, Движението Талибан и терористите в Афганистан и Пакистан. Пак в тази връзка, новата администрация ще се опитва да сдържа разпространението на ядрените, биологичните, химическите и кибер-оръжията. Що се отнася до позицията и по близкоизточния конфликт, тя очевидно смята, че Израел има пълното право да гарантира собствената си сигурност. В същото време, следва да се вземат под внимание и законните политически и икономически надежди на палестинския народ. Клинтън заяви, че администрацията на Обама ще се отнася с необходимото съчувствие към желанието на Израел да се защити от ракетните нападения на Хамас. Според нея, Хамас следва да се откаже от насилието и да признае еврейската държава. В същото време, не бива да се забравят трагичните хуманитарни измерения на конфликта в региона. Хилари Клинтън смята, че решение на проблема ще бъде постигането на дългосрочно мирно споразумение, което да гарантира реална сигурност на Израел, както и нормални и позитивни отношения между него и съседите му, а на палестинците – независимост, икономически прогрес и сигурност в собствената им държава.

Позицията на новата администрация по отношение на Иран малко се отличава от тази на предишната, като изключим желанието на демократите за пряк диалог с Техеран. Според тях, Иран трябва да прекрати програмата си за създаване на ядрено оръжие и подкрепата за тероризма. Наличието на ядрено оръжие в Иран е абсолютно недопустимо, затова появата му следва да бъде предотвратена с всички възможни средства (дипломация, санкции или формиране на нови антиирански коалиции). В тази връзка, Клинтън изрично подчерта, че не изключва нито една възможност за оказване на натиск върху Иран, включително и военната. При това обаче, според нея, САЩ ще използват нов, различен от досегашния подход в отношенията си с Техеран, без да уточни какъв точно. Ясно е само, че американците ще се опитат да осигурят по-голяма международна подкрепа за санкциите и действията, които биха могли да повлияят върху поведението на режима на аятоласите.

Освен това, Клинтън обяви, че следва да се действа много бързо за предотвратяване разширяването на севернокорейския ядрен арсенал, както и за пълното затваряне на „пазара за незаконна търговия с ядрени материали”. Новата администрация ще продължи да разглежда Договора за нерапространение на ядрените оръжия (ДНЯО) като крайъгълен камък на режима на неразпространение, като всячески ще подкрепя и укрепва този режим. В тази връзка, държавният секретар увери, че ще работи съвместно със Сената за ратифицирането на Договора за всеобхватна забрана на ядрените изпитания и възобновяване на преговорите за Договора за забрана производството на материали, които могат да се използват при създаването на ядрено оръжие (Fissile Material Cutoff Treaty|.

САЩ и другите големи сили

Според Хилари Клинтън, администрацията на Обама ще сътрудничи с Русия, най-вече за съкращаване на запасите от ядрено оръжие, както и в сферата на контрола върху стратегическите въоръжения. Тя твърди, че САЩ ще търсят по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството с Москва по широк кръг въпроси от стратегическо значение, но при това ще държат на американските ценности и ще се съобразяват с международните норми. В същото време, поведението на Русия по време на последния и газов сблъсък с Украйна, както и руските опити за създаването на „газова ОПЕК”, се възприемат като заплаха за американската сигурност, на който, според Клинтън, САЩ следва да противодействат, съвместно с партньорите си от НАТО.

Хилари Клинтън демонстрира и привързаността си към позитивното сътрудничество с Китай, подчертавайки обаче, че американските усилия в тази посока не бива да са едностранни. Според нея, много от това, което ще предприеме Америка в бъдеще, ще зависи от избора на Китай, по отношение на неговата вътрешна и външна политика. Като цяло, Вашингтон е склонен да работи съвместно с Москва и Пекин за решаване на проблемите с тероризма, неразпространението на оръжия за масово поразяване, икономическите проблеми, промените в климата и реформирането на финансовите пазари. Клинтън подчертава, че развитите държави от дълго време само говорят за ангажирането на развиващите се в глобалното икономическо управление, но вече е ударил часът да се мине от думи към действие. Срещата на т.нар. „Г-20”, в края на миналата 2008, беше първата стъпка в тази посока и новата американска администрация вижда в нея инструмент за преодоляването на сегашната криза и постигането на глобална икономическа стабилност.

За разлика от администрацията на Буш, тази на Обама разглежда климатичните промени като реална заплаха за националната сигурност на САЩ. Тя дори смята, че глобалното затопляне може да постави под въпрос самото съществуване на страната и, в перспектива, да провокира кървави войни за храна, вода и годни за обработване земи. Затова светът е длъжен да реагира координирано на климатичните промени, като Америка се опита да си извоюва лидерските позиции в този процес. Демократите са убедени, че САЩ вече не могат да стоят настрани от глобалните усилия за противодействие на промените в климата. В тази връзка, Клинтън заяви, че е необходимо да бъдат съкратени емисиите на парникови газове в самите САЩ, като паралелно с това се ограничи зависимостта на страната от вносния петрол и природен газ. Това ще позволи не само да се води ефективна борба с климатичните промени, но и да се подобри състоянието на икономиката, както и сигурността на страната.

Като цяло, можем да очакваме че при държавния секретар Хилари Клинтън САЩ ще се опитат да укрепят съюзите, издържали проверката на времето и, най-вече НАТО и тези с американските партньори в Азия. Клинтън вече обяви, че задълбочаването на сътрудничеството с Европа (ЕС) ще бъде сред приоритетите на външнополитическата и стратегия, защото европейците „са съюзниците, които заслужават най-голямо доверие”. Алиансът с Япония ще си остане ключово звено на американската политика в Азия, защото се базира на споделени ценности и общи интереси. С решаващо икономическо и военно значение ще продължат да се ползват и американските партньорства с Южна Корея, Австралия и останалите членки на АСЕАН. Неслучайно, първото посещение в чужбина на новия държавен секретар беше именно в Източна Азия (Япония, Китай и Южна Корея). Накрая, да не забравяме, че напоследък особен смисъл придобиха отношенията между САЩ и Индия, които Клинтън смята да развива и укрепва и занапред.

* Българско геополитическо дружество

{rt}