Марин Русев, Валентин Илиев, Културна и политическа география на Близкия изток – Сирия, 224 стр., „Архимед”, София, 2025
Книгата на проф. д-р Марин Русев и д-р Валентин Илиев разглежда сложната и многопластова близкоизточна проблематика, като се основава на политикогеографски подход и методология с фокус върху тежкия пространствено дефиниран вътрешен конфликт и многогодишната гражданска война в Сирия. В първите две глави авторите правят, почти енциклопедично, сравнително широк обзор на географските, историческите, етно-конфесионалните и културните параметри на региона в цялост от древността до наши дни, като паралелно дефинират и основни научни понятия в триадата политическа география – геополитика – геостратегия. Същевременно е налице и сложно взаимодействие с изследователски подходи, отнасящи се до фундаментални науки, като история, културология, етнография, социология, право, икономика.
Съвременната политическа карта на Близкия изток и многопластовите граници и международни отношения в този регион са резултат от хилядолетен исторически процес. Той включва формирането на арабско-ислямска култура, политически субекти и етнически влияния, възникването на поредица от обществени конфликти, включително военни. По-голямата част от тях са пряко свързани със сложната сирийска тематика както във вътрешен, така и в международен план. Въпреки че не са арабисти-изследователи, авторите използват умело в компилативен порядък литература с анализи, виждания и изводи на наши и чужди автори, на специалисти по арабския свят, език, култура и конфесионална специфика в пространствен аспект. Така те изграждат и защитават своята теза за определящия характер и местоположението на Сирия от гледна точка на необходимостта от мир и развитие в региона на Близкия изток, които към днешна дата са по-необходими от всякога. Инерционната динамика на протичащите в региона процеси не дава много оптимистични основания за скорошна стабилизация, дори след значимата промяна, свързана с появата на нов управляващ елит в Дамаск през 2024. Предизвикателствата пред него остават значими, а конфликтният потенциал – висок както за Сирия, така и за по-близките и по-далечните съседи на страната. В още по-широк географски смисъл прозират не само регионалните, но и глобалните измерения на темата и предизвикателствата в региона.
Разглеждайки развитието на конфликта в Сирия след провала на „Арабската пролет“ и израждането му във военен граждански сблъсък с висок интензитет (като този в Йемен и Либия), Русев и Илиев отбелязват замесените в него външни центрове на интервенция чрез военна сила. Основен акцент се поставя върху използваните и допълнително изкуствено катализираните традиционни обществени противоречия за целите на мними или реални прокси войни в интерес на чужди икономически и геополитически интереси.
Може много да се дискутират и анализират опциите, свързани с начините за приключването на десетилетния конфликт в Сирия. Тук е необходимо да се посочи и фактът, че разрешаването му вече е в дневния ред не само на арабските страни, но и на други субекти на международната общност и отношения, сред които Великите сили играят голяма роля. Важно в това отношение е взетото още на 7 май 2023 решение на срещата на върха на Лигата на арабските държави за връщането на Сирия като член на тази организация. Индикативна е и адаптиращата се позиция на редица големи западни държави и международни организации по повод наложените на страната санкции, останали от времето на Башар ал-Асад. Същевременно, не може да се основаваме на краен оптимизъм за скорошно дълготрайно решение на многобройните трибални, конфесионални и етнически противоречия в сирийското общество. Към днешна дата са налице външни геополитически центробежни проекти, целящи раздробяване на страната и отцепване на отделни нейни части. Нерешените гранични спорове с Израел и други съседи могат да прерастнат в нов конфликт с голям рисков потенциал извън региона. Част от декларираните намерения на новата сирийска власт биха могли да се приемат и като тактически ходове за успокояване на вътрешната обстановка и за печелене на време в постигането на средносрочна политическа консолидация.
Следва да се има предвид, че Сирия неизбежно остава основна част от решаването на широкия пъзел на близкоизточния конфликт, включващ нерешения палестински въпрос, Ливан, Йордания, както и други съседни арабски и неарабски страни, опитващи се да постигнат решение на конфликта или обратно – да го използват за свои интереси.
Определено достойнство на книгата е и широката гама от различни, предимно авторски географски карти, които представляват богат илюстративен материал. За нейния енциклопедичен характер спомага и тематичното групиране на информация от различни сфери на обществения живот, включително няколкото таблици, наситени с хронологична и друга фактологична информация. Съпътстващият анализ може да послужи както на тесни специалисти, така и да предизвика интерес сред по-широка читателска аудитория. За това допринася умелото съчетание между многопластовия разказ за Близкия изток и Сирия, от една страна, и балансирано използваните конкретни количествени измерители – от друга.
Бих искал да обърна специално внимание и на един много трудно доловим на първо четене както в заглавието и структурата, така и в съдържанието на книгата тематичен разрез. Става въпрос за относително нетрадиционния поглед върху статута и съдбата на немюсюлманските народи в Османската империя. За нюансите в отношението към тях от страна на Високата порта в периода на значителни обществени и регионални трансформации. За статута на българския и другите поробени народи при: милетската система на вътрешни взаимодействия; по време на еволюционната промяна, катализирана от Танзимата; след революцията на Ататюрк и наложения пантюркистки тип национализъм; отношението на модерната турска държава към съвременното християнско и нехристиянско население в България. В този смисъл читателят ще може да разшири традиционния си черно-бял кръгозор и чрез различните нюанси на сивия цвят.
*Извънреден и пълномощен посланик на България в Мароко
