Железниците - инструмент за гарантиране на мира в Европа

Нахлуването на Русия изправи внезапно Украинската железница (УЗ) пред истински преход между мира и войната. Благодарение на железницата около шест милиона граждани бяха безопасно евакуирани от зоните на активните военни действия. Евакуацията беше началото на трансформация на ролята на украинските железници, които се превърнаха в мишена на засилени въздушни удари, но същевременно бяха и спасителна линия за армията, дипломацията и товарните превози.

Железницата и войната в Украйна

УЗ помагаше за мобилността на войските, изигравайки централна роля за отбраната на Украйна. Компанията въведе „болнични влакове“ с вагони за интензивно лечение както за войници, така и за цивилни. Нощният влак от Полша до Киев се превърна в коридор за дипломатическа мобилност на съюзническите лидери в Украйна. Внезапният преход обаче показа, че Украинската железница е решаващ фактор за икономическата стабилност на страната. Руската блокада на украинските пристанища направи износа на зърно по море невъзможен, като го превърна в световен продоволствен проблем. Благодарение на железницата зърното и други продукти пробиха блокадата, за да стигнат до световните пазари. Макар че УЗ трябваше да преодолява технически препятствия заради разлики в габаритите и междурелсието на съседните държави, обемите на експорта по железница нараснаха значително и стратегическите превози на зърно, желязна и манганова руда се увеличиха с повече от 50%, в сравнение с 2023.

Ориентацията на Украинската железница към Европа продължава с подкрепата на европейските партньори. Плановете за интегриране на Украйна със стандартната железопътна мрежа на европейския континент определят ролята на Лвов като централен транспортен възел. Разработени са планове за развитие на 18 нови товарни жп коридори между Украйна и ЕС. През септември 2025 беше открита първата линия в страната с междурелсие 1435 мм, свързваща западноукраинските градове Ужгород и Чоп със стандартната европейска жп мрежа. Финансирана от ЕС чрез МСЕ и заем от ЕИБ, тя е първата стъпка към подобряване свързаността с Кошице, Будапеща и Виена и улесняване както на пътническите, така и на товарните превози със Съюза. „Прозорецът към Европа“, който тази линия отваря близо до Унгария и Словакия, обаче е свързан с риска да се превърне в „стратегическа задънена улица“, ако не се направят следващите стъпки за реална мрежова интеграция. За да се ускори железопътната интеграция на страната с Европа, са сключени дългосрочни международни споразумения както със страни-членки на съюза като Франция и Полша, така и с технологични „тигри“ от азиатския континент като Южна Корея. Разбира се, международната подкрепа за Украйна по време на войната, е нюансирана заради разположението ѝ в чувствителна геополитическа зона между Европа, Русия и Близкия Изток. Конфликтът на различните интереси по международните търговски пътища успешно се изглажда от гъвкавостта на УЗ. 

Решенията за комбиниран транспорт, които железницата предложи, позволиха да се избегнат както блокадите на морските пътища, така и на сухопътните гранични преходи, за да може експортните стоки на страната да стигат свободно до световните пазари.

Държавната железопътна компания осъществява всички решения със строг контрол на военновременния бюджет и ефективно управление на собствените ресурси, което ѝ позволява да развие сериозна техническа база и да покрива с разнообразни транспортни услуги цялата територия на страната. Вагонният парк на УЗ много бързо се обогати със собствено производство за двойна употреба на платформени вагони, контейнери, открити товарни вагони, хопер-дозатори и зърновози. Дори в условията на война и последователни атаки срещу инфраструктурата УЗ успяваше да поддържа финансов баланс. Единствено през лятото на 2024 беше регистрирана финансова загуба, заради рязък скок на енергийни разходи, валутните курсове и промяната в структурата  на товарните превози.

УЗ се утвърди като решаващ фактор за устойчивостта на страната до такава степен, че започна да се възприема като „втората армия на Украйна“. Успешното поддържане на военни, търговски, медицински и дипломатически операции спечелиха на държавната компания респект, който очертава дългосрочна проекция на нейното влияние дори с геополитически мащаб. Украинската железница вече планира разширяване на оперативния си портфейл с фериботни услуги през Черно море за интегриране на мрежата си в Средния транспортен коридор и привличане на стратегически трафик между Китай и Европа.

 Терминалът в Мостиска е свързан с ключови локации в Европа. Карта: © Container Terminal Mostyska

 Средният коридор Европа-Азия. Карта: Wikimedia Commons. © Tanvir Anjum Adib

 Евразийската транспортна мрежа, включваща алтернативи като Северния коридор, Средния коридор и Международния транспортен коридор Север-Юг (INSTC). Карта: © Евразийска банка за развитие

Предизвикателствата пред европейските железници

Началото на прехода от мир към война и свързаната с него променлива динамика на геополитическите процеси разкриха значението и силата на влияние на Европа като единен геополитически субект. Европейските държави започнаха да преосмислят разходите си за отбрана, като железопътният транспорт е в центъра на дискусията, засягаща военната мобилност, и водещите приоритети на плановете. Стратегическото планиране на действията за ускоряване на интеграцията не само между Украйна и Европейския съюз, но и между страните-членки на Съюза, залага по-динамични показатели за постигането на глобални цели в средно- и дългосрочен аспект – максимална бързина на придвижване на хора и товари; безопасност и сигурност на военната и дипломатическата мобилност; икономическа стабилност и гъвкавост при преодоляване на технически и географски препятствия за гарантиране на транспортно-логистични алтернативи. Ако Украинските железници, по силата на военновременните обстоятелства, вече са подготвени да играят тази обединителна роля, железниците в Европейския съюз имат да извървят немалък път под натиска на времето. Усещането за неотложност на мерките за подобряване характеристиките на европейската железопътна инфраструктура беше доминиращо на срещата на европейските министри на транспорта във Варшава през март 2025. Голямата тема на обсъждане беше бързото разгръщане на войски във и извън ЕС в случай на мащабен военен конфликт. Движението на войски  в Европа е сложно. Съществуването на национални правила за защита на автомобилните пътища с регулиране на осовото натоварване и с разпоредби за транспортирането на опасни стоки възпрепятства ефективния военен транспорт през целия континент. Още през 2022 за Европа беше одобрен бюджет от 1,7 милиарда евро за изграждането на инфраструктура с двойна употреба.  Първоначално предложената сума от 6,5 милиарда евро не беше подкрепена, въпреки основанията, които вече беше дал ефектът на Ковид-пандемията.

Сега вече Европа се нуждае от много повече пари. Генерална дирекция "Движение" на ЕС (DG Move) направи важна стъпка като определи 500 инфраструктурни обекта за модернизация. Европейската Сметна палата обаче, критикува както неспособността на Комисията да излезе със солидна оценка на необходимото финансиране, така и липсата на координиращо звено, което да преодолее фрагментираното управление на военната мобилност на Съюза.

Основен проблем за специалните/военните влакове в Европа се оказва времето за обработка и одобряване на трасетата от инфраструктурните мрежи, което според старо повече от 30-годишно правило, се допуска да бъде до 45 дни. За съвременните военни комуникации такова правило е не само неуместно, но и превръща инфраструктурата в препятствие. Въпрос на политическа воля е създаването на координираща система за планиране и управление на движението на влакове по европейските железопътни мрежи, така както има системи за управление на трасетата на въздушния трафик. Европа отдавна отлага въвеждането на такъв тип координация за железопътните линии, но времето днес го налага дори с необходимостта от комуникационно съвместяване с енергийните и аеро-космическите мрежи, за да се гарантира обработката на заявки за военни трасета в рамките на 48 часа. Устойчивостта на Европа ще се гарантира от способността ѝ да действа икономически и военно като обединен съюз с висока степен на доверие между отделните държави, преодолявайки вътрешните съпротивителни сили на евроскептицизма и ултранационализма. Решаваща за изграждането на тази устойчивост е стратегическата перспектива, която Европейският съюз залага в ревизирания през 2024 Регламент за Европейските транспортни мрежи (TEN-T), определящ за приоритети интегрирането на Украйна и Молдова, военната мобилност и мултимодалността на мрежата. В същия контекст липсата или изграждането на жизненоважна инфраструктура на Балканите е истинско предизвикателство, което трябва да се оценява като неразделна част от по-широките геополитически цели на европейската идентичност. Оформянето на обща политика за сигурност е съпътствано от нарастване на европейския дух в областта на отбраната и възприемането на „360-градусов подход“ към защитата на общите европейски граници. На фона на все по-ясното осъзнаване на заплахата, идваща от изток, пренебрегването на южния фланг на Европа би подкопало ефективността на общите мерки и инвестиции в укрепването на отбранителната индустрия. С оглед на приоритетното значение на европейската сигурност, особено в сферата на критичната инфраструктура, военната мобилност и въздушната отбрана, България би трябвало да е заинтересована от повишаване на параметрите на привлекателност и конкурентоспособност на националната железопътна мрежа за интегрирането ѝ в общото европейско железопътно пространство. Липсата на политическа активност и амбиции в този смисъл може да създаде впечатлението, че страната, като член на Евросъюза, не оценява подобаващо геостратегическото си положение на Балканите и дори подценява значението на железопътната свързаност на своята територия с европейските транспортни мрежи за устойчивостта на цивилната или военната логистика.

Предизвикателствата пред България

Заложената перспектива за развитие на транспортните коридори, преминаващи през България, и безкритичното приемане на периферния статут на територията на страната, предопределящ ограничена роля за разширяване на връзките към съседни на Европейския съюз региони, носят риск от забавяне на процеса на интегриране в общото европейско икономическо пространство. През призмата на ревизираните европейски приоритети този риск не само се засилва, но дори реално може да застраши общите усилия за провеждане на следващите стъпки за интеграцията на Украйна и Молдова в транспортните мрежи на Европа. Главните фактори, влияещи за засилване на риска могат да се обобщят като

• Липса на стратегическа насоченост на инвестициите в транспортна инфраструктура;
• Ограничен инфраструктурен достъп до вътрешните водни пътища на Европа;
• Отсъствие от картата на европейската високоскоростна жп мрежа (едва през ноември 2025 ЕК предложи изграждане на високоскоростна жп линия между Атина и София);
• Подценяване на връзката между европейските транспортни мрежи и устойчивата градска мобилност.

Досега в полето на регионалните аспекти на геополитиката изпъкваше преди всичко конкуренцията между България и Сърбия по отношение на достъпност и териториална свързаност с европейските транспортни мрежи. Оценявайки обаче като сериозна вероятността Черно море задълго да остане „зона на конфликт“, стратегическото планиране на мрежовата транспортна интеграция на България трябва да е насочено към намиране на дългосрочна сухопътна алтернатива на „Проливите“ за търговска, гражданска и военна мобилност. Ако се пропусне открилата се благоприятна възможност за пренареждане на националните инвестиционни приоритети в съответствие със стратегическите цели на Европейския съюз, България без да иска може да допринесе не само за реализацията на риска железопътната мрежа на Украйна да се превърне в „стратегическа задънена улица“, но може и сама да се окаже изолирана от усилията и мерките за модернизация на железниците и създаването на единно европейско железопътно пространство. Издигането в кратко-средносрочен приоритет на една трансбалканска транспортна ос като сухопътна алтернатива на Босфора и Дарданелите ще отвори не само един нов „прозорец към Европа“ за Украйна, но и ще доближи България до статута на балканска „врата на Европа“, създавайки напълно конкурентоспособна алтернатива на коридора Будапеща – Белград – Солун по оста Прибалтика – Черно морска зона - Егея. Подобряването на транспортните, комуникационните и енергийните връзки би повишило привлекателността на Гърция като стратегически портал за търговия между Европа и Азия и може да преобрази търговията между Южна и Източна Европа.  

Такава инициатива в рамките на съвместните европейски мерки, които в настоящия момент се предприемат в отговор на краткосрочната неотложност за подкрепа на Украйна, би била много по-ефективен отговор на неотложната дългосрочна необходимост от повишаване на отбранителните способности и сигурността на Европа. Според оценката на еврокомисаря по транспорта, това няма да е просто инфраструктура, а стратегическа необходимост за свързване на Егейско и на Черно море чрез модерни магистрали и високоскоростни железопътни линии.

Фокусът върху високоскоростната железница не е случаен, когато отбранителните способности са изведени като приоритет.  Железопътният сектор на Европа преминава през ключова трансформация, която е много повече от следващо поколение технологично обновяване. Именно високоскоростните железници предизвикват стратегическото преосмисляне на начина, по който критично важните транспортни, енергийни и комуникационни мрежи се разполагат във времето и пространството, за да отговорят на изискванията на напълно цифровизираните високопроизводителни операции за ултра-надеждна свързаност. Високоскоростните железници с доказаната си енергийна ефективност и надеждна комуникационна система са носител на заряда, който има потенциал да съживи икономиката на Съюза, да подсили ефекта от преките инвестиции в отбраната и да задълбочи връзките на единния европейски пазар. Приоритетната реализация на високоскоростни железопътни проекти може да се разглежда като градивна мярка за подобряване военната готовност на континента с повишена ефективност на мобилността на доставките на водещите отбранителни проекти. Във времето, когато една война може да бъде изгубена за броени дни, именно технологичното ниво на високоскоростните железници ще позволи да се преодолеят бариерите и бюрокрацията в Европа, които възпрепятстват бързото придвижване на военни ешелони между Лисабон и Лвов и изискват 45-дневно съгласуване. Наблюдението на Източния фланг също би било улеснено от една високоскоростна жп комуникация, свързваща Южното командване на НАТО в Италия и военните бази в Егейския регион на Гърция, Кипър и Турция. За прякото въздействие на високоскоростните железници върху отбранителните способности може да се съди и от опита на Китай, който след няколкогодишни изпитания възнамерява през втората четвърт на XXI век да внедри т.н. високоскоростни влакове „Ракетоносци“. Общата съвременна тенденция очертава визията, че инвестициите във високите скорости не са разточителство, а са структурни инвестиции за промяна на системите за мобилност и социално поведение. Така трансформацията на железопътната мрежа придобива стратегическо значение за Европа. Модернизацията става фактор за гарантиране на сигурността и железниците са обект на безпрецедентно ниво на инвестиционно финансиране, за да се преодолее изоставането на Балканите от прилагането на стандартите на TEN-Т за безопасност, екологичност и енергийна ефективност. Тъй като високоскоростната железница има свой сервитут, отделянето ѝ дава възможност да се повиши капацитетът, ефективността и надеждността и на конвенционалната мрежа, подобрявайки скоростта на обслужване и редовността и на товарния трафик, което от своя страна ще направи по-рентабилни инвестициите за технологична модернизация на съществуващата инфраструктура и усъвършенстване на системите за безопасност.  Намирайки се в зоната на взаимно влияние между трите най-динамично развиващи се високоскоростни регионални мрежи в света – азиатско-тихоокеанската, европейската и близкоизточната, обхващащи 98% от световната мрежа, България не трябва да подценява своята роля и не може да си позволи да остане изолирана от тези процеси. В условията на развиващите се геополитически сценарии страната има изключително благоприятни възможности да се възползва от икономическата среда на Европейския съюз и наличността на източници на финансиране, ако прояви политическа мъдрост и решителност. България трябва без колебание да предложи на своите съседи-членове на ЕС гръбнак на трансбалканската транспортна алтернатива на Проливите да стане една високоскоростна железопътна линия Атина-София-Букурещ.  Със съвместното осъществяване на такъв проект ще се елиминират и четирите рискови фактора, забавящи интеграционния процес в общото европейско икономическо пространство, тъй като инвестициите в транспортна инфраструктура ще подкрепят стратегическия план на ЕС за интегриране на търговските и транспортните мрежи, ще се подобри достъпността на река Дунав като вътрешен воден път, ще се допълни картата на европейската високоскоростна жп мрежа и ще се повиши устойчивостта на градската мобилност на трите европейски столици. Предложението ще бъде стъпка към задълбочаване на сътрудничеството в търсене на консенсус по планирането и стратегическата насоченост на инвестициите в трансгранична транспортна инфраструктура. Създаването на междудържавен консорциум би било удачна форма за укрепване на взаимното доверие и преодоляване на всякакви нюанси на съмнение или остатъци от недоверие. От друга страна, това би било съвместен пример за обединяване на национални ресурси и постигане на регионална сигурност в съответствие със стратегическите цели за повишаване отбранителната способност на Съюза, с което да се спечели подкрепата на финансовите институции и на частни инвеститори. Задълбочаването на ангажиментите на трите страни към сигурността на Балканския регион чрез взаимно припокриващи се зони на отговорност за транспортната свързаност ще има смисъл не просто за гарантирането на националната сигурност на съседите, а и за засилване на влиянието в региона на Европейския съюз като геополитически фактор, възпрепятстващ усилията на Китай да разшири влиянието си. В този смисъл Гърция, наред с отговорностите по сухопътния коридор, е в ключова позиция да поддържа морската сигурност на Съюза, балансирайки между ангажиментите на военната логистика в НАТО и конкуренцията на геополитически играчи като Китай, Индия, Япония. Силата на демократичния съюз ще позволи регионът успешно да противостои на по-агресивната конкуренция на някои икономически или демографски гиганти с нарастващо влияние, каквото представляват например китайските инвестиции в критична инфраструктура на Балканите. Инвестицията в модерна транспортна технология би представлявала своеобразна застраховка срещу риска както от засилване на китайските амбиции, така и от намаляване на регионалните ангажименти на Америка.

Заключение

В рамките на междудържавния консорциум България би могла да се възползва от естественото си кръстопътно положение и също да поеме по-голяма отговорност за сигурността на Черноморския регион като ключов елемент от глобалните вериги за доставки, ако приеме на своя територия регионално координиращо звено за управление на военната мобилност на Съюза. Моментът е подходящ, за да се даде приоритет на железницата в дневния ред за устойчиво развитие и поддържане на баланс на капацитета между пристанищна и сухопътна инфраструктура. За поддържането на такъв дневен ред и създаването на ефективен хармонизиран коридор за гражданска и военна мобилност са нужни големи капиталови инвестиции в алтернативни търговски маршрути. Те ще стимулират координираното регионално развитие със силен мултипликативен ефект върху туризма и услугите, едновременно с повишаването на потенциала за възпиране и отбрана, но тяхната възвращаемост ще отнеме десетки години. В обществен интерес е транспортно-логистичните проблеми да се разрешават от преобладаващо публичен орган с възможност за отдаване на концесии, регулиращи търговските взаимоотношения и оперативната съвместимост между инфраструктурни управители и транспортни оператори. Дейността на звеното ще бъде подчинена и на по-широкообхватната геополитическа цел за повишаване степента на интегрираност между балканските страни-членки на ЕС и тяхната свързаност с европейската високоскоростна мрежа. Реализацията на тази инициатива не трябва да се разглежда като мега-строителен обект, а като стратегически мега-транспортен проект за превръщане на мултимодалността от визия в реалност. Осъществяването на проекта следва да се оценява като постижение в интегрирането на периферните за ЕС страни от Източните Балкани като неразделна от Западна Европа част, освободена от други зависимости.

*Авторът е експерт в сферата на жп транспорта, бил е зам.генерален директор на НК БДЖ и Председател на Съвета на директорите на Холдинг БДЖ