Военният фактор в новата външна политика на Финландия

Първоначално президентът на страната разполага с големи пълномощия както във вътрешната, така и във външната политика, но през последните десетилетия и особено след като Финландия се присъедини към ЕС, част от тях баха прехвърлени към правителството, което се избира от парламента. Въпреки това, за разлика от почти всички останали страни членки на Съюза, президентът е върховен главнокомандващ (както е и в България) и продължава да играе много важна роля при определянето на външната политика и политиката за сигурност на страната. Макар че въпросите, свързани с финландското членство в ЕС, се решават от правителството, всички останали аспекти на външната политика, включително отношенията със САЩ, Русия и Китай, участието в НАТО и редица други - са прерогатив на държавния глава. Ето защо президентските избори във Финландия са свързани най-вече с нейната външна и отбранителна политика.

Както е известно, на предишния президент Саули Нийнистьо (2012-2024) се наложи да работи в условия на изостряща се международна ситуация и ескалиращо противопоставяне между Русия и Запада. Придържайки се към общата политика на западните държави, той в същото време се стремеше да продължи политическия диалог с Москва и за известно време успяваше да го прави. През последните две години обаче, възможностите за подобно маневриране почти изчезнаха и ръководената от него Финландия направи своя избор в полза на интеграцията не само в европейските, но и в евроатлантическите структурн, присъединявайки се към НАТО през април 2023.

На практика, президентските избори през 2024 бяха надпревара между кандидати, всеки от които се опитваше да убеди избирателите, че именно той ще може най-успешно да осъществи практическата интеграция на страната в НАТО. Всички претенденти за поста акцентираха максимално върху богатия си външнополитически опит, особено в големите международни организации, и наличието на стабилни връзки в чужбина. Разликите в програмите им бяха незначителни и касаеха само отделни аспекти. Кандидатът на националистическата партия "Истински финландци" Юси Хала-ахо, в частност, се изяви като най-яростния критик на Русия. Което, между другото, поставя под сериозно съмнение популярната и у нас теза, че всички "евроскептици" са проруски настроени. Истината е, че в момента в ЕС се развиват много сложни и противоречиви тенденции както към поляризация между различните политически течения, така и към вътрешната им фрагментария. Като това се отнася както за т.нар. "системи формации", така и за онези от "периферията". Много е вероятно то да се прояви с пълна сила и на предстоящите избори за Европейски парламент през юни. Единственият измежду кандидатите, който не се ограничи само с критики срещу Москва, а посочи и Китай като потенциална заплаха, беше директорът на Финландската банка и бивш еврокомисар Оли Рен. Във финландските политически среди, както впрочем и в други европейски държави, нараства негативното отношение към Пекин, макар че малцина се позволяват открито да правят антикитайски изявления, тъй като ЕС все още не изключва перспективите за преговори и постигане на ново всеобхватно споразумение с Китай.

Фаворити в кандидатпрезидентската надпревара още от самото начало бяха Александър Стуб и Пека Хаависко.  Стуб, чията кандидатура беше издигната от партията "Национална коалиция", е добре известен извън страната. Той получава висшето образование в САЩ и Франция, а преди това учи в престижния Европейски колеж в Брюж (където са учили мнозина представители на сегашния политически елит в ЕС), беше депутат в Европейския парламент, а също външен министър и премиер на Финландия. Впрочем, издигнатият от "Зеления алианс" Хаависто, също е бивши министър (първият представител на "зелените" в правителството на страната). Той беше кандидат за президент и през 2012, и през 2018, но и третият му опит да стане държавен глава се се оказа неуспешен.

От неутралитет към военна обвързаност

С подаването на заявката на Финландия за членство в НАТО, през май 2022, приключи и продължилият почти осем десетилетия период на неприсъединение и неутралитет на страната, играеща доскоро ролята на своеобразен мост между Русия и Запада. В момента 1340-километровата финландско-руска граница е напълно затворена, а в редица нейни участъци се изграждат преградни съоръжения, навяващи асоциации с прословутата отбранителна "линия Манерхайм" по време на финландско-съветската война през 1939-1940. Реториката на Хелзинки ясно дава да се разбере, че до прекратяването на войната в Украйна страната изключва каквито и да било преговори с Москва, т.е. икономическите връзки, взаимното доверие и граничното сътрудничество очевидно остават в миналото.

Коментирайки решението на Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО, руският президент Путин заяви през 2022, че страната му няма поблеми с тях, но поредното приближаване на военната инфрастуктура на алианса до границите и ще провокира ответна реакция. Както е известно, НАТО се позиционира като военно-политически блок, който гарантира не само защитата на членовете си от външно нападение, но и отстоява (както се посочва в договора за създаването му от 1949) "свободата, общото наследство и цивилизациите на своите нации, основаващи се на принципите на демокрацията, свободата на личността и върховенството на закона". Истината е, че в чисто политически план, Финландия отдавна демонстрираше критично отношение към Москва, включително по въпросите за човешките права, демокрацията, изборите и руската политика по отношение на Кавказ и Украйна, или проникването на престъпни групировки от бившия СССР на територията на страната (т.нар. itämafia, т.е. "източна мафия"). От друга страна обаче, традиционното след Втората световна война взаимноизгодно икономическо сътрудничество и политиката на Хелзинки за изграждане на мостове между Изтока и Запада парираше опитите за демонизиране на Русия в очите на финландците като дори след 2014 официалните представители на двете страни продължаваха да оценяват високо перспективите пред двустранните отношения. След началото на войната в Украйна през 2022 обаче, финландският политически дискурс претърпя драматична промяна и стана откровено антируски. Все пак, въпреки подадената през май с.г. заявка за членство в НАТО, продължаваше да съществува известна неяснота относно това, как военната инфраструктура на алианса следва да присъства на територията на Финландия. Ще припомня, че дори при вземането на решението за членството в НАТО, тогаващният президент Саули Нийнистьо, който през по-голямата част от мандата си подкрепяше необходимостта от диалог и сътрудничество с Русия, предпочете първоначално да не изказва мнение по въпроса, изчаквайки реакцията на населението и парламентарния доклад за ситуацията със сигурността в Европа. Наследникът му Александър Стуб, който пое поста през март 2024 обаче, ясно дава да се разбере, че отношенията с НАТО във военната сфера ще се развиват много по-интензивно.

Промяната в общественото мнение

Освен че провокира остро негативна реакция в Хелзинки, руската инвазия в Украйна беше възприета от финландското общество като знак за по-нататъшното разрастване на конфликта, включително на територията на оставащите все още извън НАТО Финландия и Швеция. Сред основанията за подобни опасения бяха и лансираните от Москва през декември 2021 проекти за гарантиране на сигурността, включващи отказ от по-нататъшното разширяване на алианса и оттеглянето на военната му инфраструктура към траниците от 1997. По това време в Хелзинки все още не се дискутираше присъединяването на страната към НАТО, но периодично се декларираше, че страната няма да се откаже от "политиката на отворени врати" на пакта и си запазва право да влезе в него във всеки момент, в който сметне това за необходимо. Освен това, анализирайки най-песимистичните и неособено вероятни сценарии за хипотетична руска агресия в Скандинавия, редица финландски политолози твърдяха, че при подобно развитие Западът вероятно би се ограничил само с предоставяне на военна помош, но няма да задейства прословутия член за колективната отбрана от устава на НАТО. На този фон, действията на правителството в сферата на сигурността - а именно укрепването на двустранното военно сътрудничество на Финландия с Швеция, САЩ и Великобритания, вече не се преценяваха като достатъчни от Хелзинки. В същото време рязката промяна в обществените настроения на финландците (в началото на май 2022 76% от тях подкрепяха присъединяването към НАТО), нестабилността на управляващата коалиция и грижата за собствения политически рейтинг, наложиха вземането на радикално решение в сферата на сигурността. Тоест, вариантът за отказ от членство вече бе станал практически неосъществим както за президента, така и за правитеството, а политическите партии побързаха да демонстрират пълен консенсус по въпроса на фона на насрочените за април 2023 парламентарни избори и борбата за повече гласове. При това, постигнатата през последните трийсет години висока степен на съвместимост на финландските въоръжени сили и политическата система на страната със стандартите на НАТО позволяваше бързата интеграция в структурите на Алианса.

Междувременно, солидарността с Украйна почти веднага придоби и чисто практически измерения -още на 27 февруари 2022 Финландия обяви първия пакет от военна помощ, а само ден по-късно - и втория. Първоначално Министерството на отбраната предоставяше информация за конкретното съдържание на въпросните пакети (каски, бронирани жилетки, стрелково оръжие, патрони и противотанкови гранатомети), но след това предпочете да го засекрети, изнасяйки данни само за стойността му. В началото на пролетта на 2024 общата стойност на изпратените на Украйна 22 пакета военна помощ надхвърли 1,8 млрд. евро. Според нидерландския специализиран портал Oryx, базиращ се на военна информация от открити източници, Финландия изпраща на Киев бронетранспортьори, самоходна и буксирна артилерия, тежки минохвъргачки, зенитни оръдия и машини за разминиране (финландско производство или внесени от бившия СССР).

Както е известно, турските възражения срещу членството на Финландия и Швеция в НАТО, бяха частично преодолени с приемането на тристранния меморандум от юли 2022, с който Хелзинки и Стокхолм се съгласиха да сътрудничат с Анкара в борбата срещу Кюрдската работническа партия (PKK), да коригират антитерористичното си законодателство и да премахнат шведското ембарго върху доставката на военна продукция за Турция. През последвалия почти едногодишен "сив период" |(за Швеция той се оказа двугодишен), през който страните членки на НАТО трябваше да одобрят официално присъединяването на двете скандинавски държави, някои от тях предложиха на Хелзинки известни гаранции за сигурност, както и военна подкрепа, макар че на практика, това не можеше да замести ангажиментите, предвидени в чл.5 от устава на алианса. Всъщност, то по-скоро целеше да ускори ратификацията на финландската заявка от останалите страни членки. В крайна сметка, на 4 април 2023, Финландия най-сетне стана пълноправен член на Северноатлантическия алианс.

Всъщност, сближаването на страната с ЕС и НАТО започна почти веднага след края на студената война, но се развиваше с различна скорост. Така, присъединяването към ЕС се случи доста бързо, тъй като икономическите връзки на Финландия със Западна Европа винаги са били много тесни, а основното препятствие пред участието и в европейската икономическа интеграция бяха възраженията на Съветския съюз. След разпадането му през 1991, наследилата го Русия предстана да бъде пречка в това отношение, което позволи бързото завършване на процеса. В същото време обаче, въпреки проблемите през 1990-те години, икономическото сътрудничество с руснаците в общи линии продължаваше да се развива. Нещо повече, трансграничното сътрудничество, връзките в сферите на образованието, науката и културата, както и контактите между гражданите на двете страни достигнаха качествено по-високо ниво. Що се отнася до политиката на Финландия в рамките на ЕС, тя беше по-скоро двойнствена. От една страна, това беше единствената северна държава, която прие еврото и почти винаги подкрепяше разширяването на пълномощията на наднационалните институции на Съюза (като сред мотивите за това беше желанието и да се разграничи по-ясно от Русия), а от друга - Хелзинки лансира редица инициативи за развитие на връзките с Москва, като т.нар. "Северно измерение" (съвместна инициатива на ЕС, Русия, Норвегия и Исландия за развитие на сътрудничеството в Северна Европа) например. И тъй като това беше първото споразумение, в което Русия и ЕС участваха като равноправни страни, ролята на Финландия за постигането му се оценяваше позитивно от Москва.

Еволюцията на финландската политика по отношение на НАТО беше доста по-сложна. Както споменах, дискусии относно евентуалното присъединяване към алианса се водеха и през 1990-те и в началото на 2000-те години, но обикновено приключваха с признанието, че подобна стъпки не би била целесъобразва. Едва след началото на кризата в Украйна през 2014, въпросът за членството в НАТО започна да се разглежда наистина сериозно. Решаването му обаче отново беше отложено, тъй като от гледна точка на финландските политици и обществото, плюсовете от подобна стъпка не можеха да компенсират възможните минуси. Краят на колебанията настъпи през пролетта на 2022, т.е. след началото на войнака в Украйна и рязкото изостране на международната ситуация. До известна степен, решението на Хелзинки се оказа изненадващо за Москва, където очевидно не оценяваха правилно състоянието на двустранните отношения и често ги представяха за такива, каквито се искаха на руснаците, а не каквито бяха всъщност. Очевидно обаче, надеждите че широкото икономическо сътрудничество ще улесни разрешаването на проблемите в другите сфери, се оказаха илюзорни.

Ползите за НАТО

Междувременно, подробният практически анализ на новите източни граници на НАТО стартира още през март 2023, т.е. малко преди присъединяването на страната, когато финландските въоръжени сили обявиха началото на активно международно сътрудничество с партньорите си от алианса в сферата на наблюдението и контрола на въздушното пространство. Първата подобна мисия се проведе на 23 март, съвместно с ВВС на САЩ, чиито стратегически разузнавателен самолет RC-135 осъществи полет над финландската граница с Русия, като направи няколко кръга над югоизточната част на Финландия, т.е. в близост до Ладожкото езеро и Санкт Петербург . Подобни действия, още преди официалното присъединяване на страната към НАТО, потвърдиха сериозността на промените, които предстоят след като то стане факт. В резултат от него се промени целият ландшафт на военно-политическата ситуация в региона на Северна Европа и, в частност, на Финския залив, който представлява жизненоважна артерия между Калининградска област и останалата част на Русия.

Не бива да забравяме също, че след началото на войната в Украйна, през 2022, беше приета нова стратегическа концепция на НАТО, препоръчваща значителното разширяване на военната инфраструктура на алианса, по цялото протежение на руската граница. И макар че основният акцент в нея е поставен върху линията от Естония, на север, до България - на юг, модерните и отлично подготвени за действия в тежките северни условия финландски Сили за отбрана, могат да се окажат много полезни за прокарване интересите на НАТО в Балтийско море и Арктическия регион. На свой ред, Хелзинки се нуждае от подкрепата на пакта в региона на Балтика, в качеството му на жизненоважна транспортна и търговска артерия (на практика, целият финландски внос и износ се осъществява по море), както и по източната граница на страната, която в момента е най-дългата сухопътна граница на държава от алианса с Русия (всъщност, тя е по-дълга от всички останали, взети заедно). Освен това, членството на Финландия и Швеция окончателно превръща Скандинавия в единно стратегически цяло, формирайки нов, североизточен фланг на Алианса, което е важно най-вече за Хелзинки, тъй като страната е разположена в най-крайната му североизточна периферия и евентуалното прехвърляне на подкрепления от Централна и Западна Европа по суша би изисквало прекалено много време. Неслучайно, в деня на присъединяването на Финландия към НАТО, тогавашният и президент Саули Нийнистьо отбеляза, че тепърва предстои дългогодишна работа за окончателната и интеграция в общата система за отбрана на алианса, както и, че "членството на Финландия няма да е пълно, без това на Швеция".

Първата година на Финландия в НАТО

На първо време, след присъединяването си към НАТО, Хелзинки се придържаше към вече утъпкания през последните години път. През май 2023 американския RC-135 повтори полета си над Финландия, като отново акцентира вниманието си върху граничната зона, в близост до Санкт Петербург. Пак тогава, на територията на страната се проведоха военните учения на алианса Arrow 23, с участието на военни контингенти от САЩ, Великобритания, Латвия, Литва и Естония. През май и юни пък се осъществиха финландско-шведските сухопътна учения Lightning Strike 23 и Northern Forest 23. През юни Финландия участва в многонационалните учения Arctic Challenge (най-толемите от началото им през 2013), където бяха отработени и действия на Силите на НАТО за далечно радиолокационно откриване и управление. През септември пък, малочислен финландски контингент взе участие в морските маневри Northern Coasts, край бреговете на Естония и Латвия. Пак през септември безпилотен летателен апарат RQ-4D на Силите на НАТО за наблюдение на наземната обстановка за първи път навлезе във финландското въздушно пространство (въпросните сили бяха създадени през 2015 и значително усилиха присъствието си по северния фланг на алианса след февруари 2022). При това маршрутът му отново беше в близост до Санкт Петербург. На свой ред, през октомври 2023 финландските ВВС също излязоха извън своето въздушно простраство, осъществявайки патрулен полет над Естония, Латвия и Литва. През ноември, Финландия - за първи път като член на НАТО - оглави военноморските учения Freezing Winds 23 (в които участва и Швеция, макар че все още не бе станала част от алианса), провели се във Финския залив.

Междувременно, граденото в течение на десетилетия доверие между Финландия и Русия окончатебно се срина. На 1 юни 2023 престана да действа споразумението от 2000-та, предвиждащо инспекции на военни експерти на двете страни (то допълваше Виенския документ на ОССЕ, предвиждащ обмен на информация между страните членки за техните въоръжени сили). Всъщност, това беше единственото подобно споразумение на Русия с друга държава. На 20 октомври 2023 беше прекратено и действието на руско-финландското споразумение от 2012 за съдействие на трасграничното сътрудничество, макар че на практика то престана на функционира още през февруари 2022.

През ноември, границата между двете страни беше окончателно затворена, след като правителството в Хелзинки взе решение да закрие контролно-пропускателните пунктове по нея, мотивирайки го с притока на нелегални мигранти от Близкия Изток и Африка.

Към края на 2023 обръщането на Финландия към Запада придоби още по-мащабни измерения - така през декември Ващингтон и Хелзинки подписаха двустранно споразумение за сътрудничество в сферата на отбраната (Defence Cooperation Agreement, DCA), преговорите за което стартираха още през август 2022. То касае такива практически въпроси, като разполагането на финландска територия на чуждестранен личен състав и въоръжения (без да се споменават каквито и да било ограничения), снабдяването на чуждестранния контингент, гарантиране сигурността на военните бази, опростяване на процедурите по съгласуване на маршрутитне за придвижване на войските и оборудването, съвместен достъп до националните военне обекти и т..н. Хелзинки се съгласи да предостави на американците 15 военни бази, макар че според финландското Министерство на отбраната, споразумението не предвижда изграждане на военни бази на САЩ в страната, а американското присъствие там ще бъде временно, като основната му цел ще са съвместните военни учения. В тази връзка, финландският външен министър Елина Валтонен зояви, че във вънщната и отбранителната политика на страната е настъпила "нова ера" и Хелзинки вече разглежда Вашингтон като "ключов стратегически партньор и съюзник, както и като най-големия си търговски партньор". Контурите на бъдещото разширено военно присъствие на НАТО в Скандинавия продължават да се очертават - така, на 5 декември 2023 беше подписан аналогичен документ между САЩ и Швеция (според който Стокхолм ще предостави 17 военни бази на американците).

Разширявайки сътрудничеството в сферата на отбраната и продължавайки да оказва безвъзмездна военна помощ на Украйна, Финландия полага усилия и за укрепването на собствената си военна мощ. Интересни подробности във връзка с прехвърлянето на националната икономика на военни релси се съдържат в интервюто за финландското издание Helsingin Sanomat на бившия военен представител на страната в ЕС и НАТО генерал Мико Хейсканен, който в момента ръководи военноикономическия отдел на Силите за отбрана. Както е извество, във Финландия съществува понятието "договори за резервация на производствени мощности", т.е. за насочване на част от производствените мощности на гражданските предприятия за военно производство по поръчка на въоръжените сили. Програмата е създадена още по време на студената война за да се гарантира екстрено производство на военно оборудване от гражданските предприятия при възникване на извънредна ситуация. За целта в някои предприятия предварително се създават производствени линии само за отбранително продукция. Според генерал Хейсканен, в момента държавата има споразумения за партньорство и "резервация на производствени мощности" с над хиляда финландски ковмпании. При това, освен създаването на нобходимата производствена база, са натрупани значителни запаси от суровини в случай на рязко увеличаване на производството (според финландското министерство на отбраната, в момента страната произвежда над пет пъти повече артилерийски боеприпаси, отколкото преди 2022, без при това да е достигнала производствения си максимум). Според тенерал Хейсканен, военното министерство постоянно проверява състояниета на резервните производствени линии на гражданските предприятия.

Освен това, ново развитие получи програмата за доставка на американски самолети F-35 за Финландия. Както е известно, още през февруари 2022, Хелзинки подписа договор с американските компании Lockheed Martin и Pratt & Whitney за покупката на 64 самолети F-35A Block 4, на обща стойност 9,6 млрд. долара. Те трябва да заменят сегашните 62 финландски бойни самолети F-18C/D Hornet, купени през 1992. Очаква се първите F-35 да пристигнат през 2026 в северния град Рованиеми (в Лапландия, където в момента се изгражда и съответната военновъздушна база), а окончателният преход на финландските ВВС към новата техника да приключи до 2030. Впрочем, през декември 2023 правителството в Хелзинки отиде и по-далеч, възлагайки на големия финландски военен концерн Patria да поеме техническото обслужване на програмата за F-35 до 2031. Освен това се разчита, че с помощта на американските партньори, Patria ще се ангажира със сглобяването на някои структурни компоненти на самолетите F-35 (споразумението от 2022 предвижда участието на Lockheed Martin и Pratt & Whitney в изграждането на редица нови производствени мощност на територията на страната). През март 2024 правителството реши, че необходимият за целта нов завод ше бъде изграден в град Нокия, като строителството ще стартира през втората половина на тази година. Бъдещият комплекс ще включва и сервизен център за двигателите на Pratt & Whitney, който ще се ангажира с поддръжката им през целия срок на използване на новите самолети. Пак тогава беше подписан договор на стойност 96 млн. долара за доставката на боеприпаси (авиобомби) с комбинирани GPS и инерциално насочване JDAM и малокалибрени боеприпаси SDB-I в периода 2024-2030 (плюс тяхната поддръжка и обучението на персонала).

Сред поредните прояви на активността на Финландия във военната сфера е участието и в ученията Steadfast Defender 2024, провели се в периода от януари до май тази година, както и в мартенские учения Nordic Response 24. Както е известно, тези две учения, в които участваха 90 хиляди военни, бяха най-големите в историята на алианса от 1988 насам, като на тях бяха отработени съвместните действия в случай, че бъде задействан чл.5 от Устава на НАТО (касаещ колекгивната отбрана) по източния му фланг. Освен всички страни членки, в тях участва и Швеция, макар че тя се присъедини към пакта едва през април. Това беше първото участие на Финландия в учения, касаещи съвместната отбрана на територията на НАТО, в качеството и на пълноправна страна членка. Показателно в тази връзка е, заявлението на новия финландски президент Александър Стуб, направено по време на първото му посещението в чужбина (в Норвегия), че ученията са "ясен сигнал към Русия".

Ще припомня също, че в края на март заместник командващият на Департамента по материалното осигуряване на американската армия генерал Кристофър Мохан съобщи, че САЩ разглеждат възможността за изграждане на голям хъб за въоръжение в Северна Европа. Според него, това е пряко свързано с присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО, а създаването на въпросния хъб, освен всичко друго, ще позволи на американските военни да разберат по-добре, как студовете влияят на състоянието на боеприпасите и как може да бъде подобрено обслужването на въоръженията в тежки зимни условия. Засега не е ясно, в коя скандинавска държава ще бъде разположен този оръжеен склад, макар че според специализираното издание Breaking Defense, това вероятно ще е Норвегия. Както е известно, в момента в Европа има шест такива склада: два от тях са в Германия, а по един в Нидерлания, Полша, Белгия и Италия. Необходимостта от създаване на нови оръжейни запаси на континента нарастна във връзка с началото на войната в Украйна,както и с присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО. По предварително оценки, в бюджета на САЩ за 2025 ще бъдат предвидени 536 млн. долара за обновяване на оръжейните арсенали на страната. Основната цел на разполагането на складове с американско въоръжение в различни точки на света винаги е била въоръжените сили на САЩ да имат лесен и бърз достъп до него в случай на възникване на локален конфликт. В тези уникални резервни складове са съхраняват различни системи въоръжение, боеприпаси, гориво и всичко останало, което може да се окаже необходимо за поддържане на бойната готовност на американските части.

След като Финландия влезе в НАТО, сътрудничеството и със САЩ в сферата на отбраната значително се разшири, като сред примерите за това е решението ни финландските Сили за отбрана да разрешат на американсктите военни достъп до част от арсеналите си. В тази връзка ще припомня, че в началото на април новият командващ на финландската армия генерал Яне Яакола декларира, че основният му приоритет ще бъде оптимизирането на системата за национална отбрана на страната в рамките на съвместната отбрана на НАТО. На свой ред, командващият на американските сили в Европа генерал Кристофър Кавали изтъкна, че е ”много важно да съдействаме всячески за бързата интеграция на Финландия и Швеция в алианса".

Заключение

През последните две и половина години Финландия осъществи радикална и необратима трансформация на следваната от нея цели 75 години външна и и отбранителна политика, отказвайки се окончателно от неутралитета и подписвайки споразумения в сферата на отбраната, за каквито само допреди няколко години, никой в средите на финландския елит едва ли е мислел сериозно (макар че в Хелзинки беше налице стремеж към интеграция в западните военни структури, там смятаха, че това е въпрос на по-далечното бъдеще). Що се отнася до НАТО, за алианса несъмнено е голям успех, че успя да се сдобие с нов, боеспособен и стратегически разположен съюзник. Ще припомня, че, за разлика от Швеция, Финландия запази наборната система в армията и през последните десет-петнайсет години активно купуваше ново въоръжение (включително американски ракети "въздух-земя" и реактивни системи за залпов огън, танкове от Нидерландия и южнокорейски гаубици), като паралелно с това модернизираше и военния си флот. Естествено, разщиряването на НАТО в Скандинавия нямаше как да не провокира ответната реакция на руснаците, които вече възстановиха ликвидираните през 2010 Московски и Ленинградски военни окръзи, а както твърди техния военен министър Шойгу, разположените там войскови групировки постоянно биват подсилвани. Очевидно е и, че граничната зона между Русия и Финландия тепърва ще се превръща в обект на постоянно ескалираща милитаризация.

Несъмнено, основната задача пред финландския президент Стуб е реализацията на практика на новия външнополитически курс на Хелзинки. В това отношение той ще разчита на вече формиралия се във финландското общество консенсус относно това, че в съвременните условия интересите на страната изискват най-вече тясно сътрудничество със САЩ и членство в ЕС и НАТО. Както знаем, в течение на почти пет десетилетия Финландия играеше важната роля на свързващо звено между различни държави и блокове на Стария континент, които често открито си противостояха. Днес това вече не изглежда възможно и Хелзинки възнамерява скриктно да следва руслото на общата политика на ЕС и НАТО. Показателен в тази връзка, бе отказът от инициативата за провеждането през 2025 във финландската столица на среща на върха на ОССЕ във връзка с 50-годишнината от подписването на Заключителния акт в Хелзинки. Едва ли Финландия ще продължи занапред да играе ролята на посредник в различни преговори, при това не само между Русия и Запада, което навремето и позволи да си извоюва сериозен международен авторитет. Истината е, че членството в НАТО силно ограничава, а в много случаи и напълно изключва възможността страната да заема наистина безпристрастна позиция.

Почти сигурно е и, че по отношение на Украйна Финландия ще прокарва съвместно формулираната от ЕС и НАТО политика. Тоест, ще продължи да оказва подкрепа, включително военна, на Киев както на многостранна, така и на двустранна основа. Санкционният режим срещу Русия ще се спазва стриктно, а плановете на Брюксел за неговото по-нататъшно втвърдяване със сигурност ще бъдат одобрени от Хелзинки. Много е вероятно също, в случай на интензификация на военните действия в Украйна, да бъде разширено военното присъствие на САЩ и други държави от НАТО в региона на Балтийско море, включително във Финландия. В тази връзка ще припомня, че по време на предизборната си кампания Александър Стуб не изключи възможността за транзитно преминаване на ядрено оръжие през територията на страната. В тези условия, военното напрежение в региона, включително по границата между Русия и Финландия очевидно ще продължи да нараства, макар че липсват причини за възникване на въоръжен конфликт, ако изключим разбира се някаква фатална случайност или техническа неизправност в системите за сдържане.

Без съмнение, присъединяването на Финландия към НАТО укрепва позициите на алианса в Арктика, която в средносрочна перспектива и на фона на сегашното развитие на събитията също би могла да се превърне в арена на остро противопоставяне.

Очевидно е и, че в обозримо бъдеще отношенията между Хелзинки и Москва ще са не просто сложни, а и доста напрегнати. За разлика от Русия, където въпреки последното развитие на събитието, повечето руснаци продължават да демонстрират неутрално ило дори положително отношение към финландците, сред последните (както сред елита и експертната общност, така и сред обикновените хора) надделява мнението, че Русия представлява опасност за страната и, че в близко време на бива да се очаква промяна в нейната "агресивна" политика, като това се споделя и от новия президент Стуб. В резултат в обществото се налага тезата, че Финландия следва максимално да се разграничи и "отдели" от източния си съсед, а границата с Русия в момента е напълно затворена. Транспортните връзки, контактите между гражданите на двете страни и сътрудничеството в сферите на образованието, науката и културата са прекъснати или са сведени до минимум. Самият Стуб пък заяви, че е против всякакви политически контакти с Москва, преди да бъдат прекратени войните действия в Украйна. Тоест, преговорите между двете страни са възможни само в случаите, когато просто няма как да се мине без тях. На практика Финландия, до известна степен, се връща към някогашната си роля на преден пост на източните граници на Европа, каквато се опитва да играе по времето на маршал Манерхайм (т.е. през 1917-1944). Както е извество обаче, тогава тези опити не приключват никак добре за страната.

* Българско геополитическо дружество