Военната сила в международните отношения

Политическата и военна доминация на западните демокрации начело със САЩ изглеждаше неоспорима, а възникващите в света конфликти не изглеждаха, а и не бяха, екзистенциални по своя характер.

След 11 септември 2001 военният театър на борбата с международния тероризъм се превърна в основното бойно поле на планетата. Повишеното внимание към контратерористичните операции за известно време обедини дори силно разминаващи се по своята същност и ценности държави. Терористичната заплаха доведе до усилване на акцента върху специалните операции и възможностите за събиране на разузнавателни данни, както и върху използването на ударни дронове и свръхточни боеприпаси.

Демонстрираното от световната общност единство в борбата с тероризма обаче, не премахна фундаменталните причини за международните конфликти и характерното за тях сложно съчетаване на исторически, политически и икономически фактори, и причините за тях продължиха да се трупат.

На конференцията по сигурността в Мюнхен през 2007 руският президент Владимир Путин заяви, че Москва не приема еднополюсния модел на устройство на съвременния свят. Речта му породи недоумение и насмешки. След събитията, свързани с "арабската пролет" обаче, "валдайската реч" на руския лидер, която мнозина анализатори определиха като "продължение на мюнхенската", породи различна реакция. В нея Путин заяви, че "Отново се връщаме към времената, когато не балансът на интересите и взаимните гаранции, а страхът и балансът на взаимното унищожаване удържа държавите да не влязат в пряк сблъсък помежду си. Поради липсата на правни и политически инструменти, оръжието се завръща в центъра на глобалния дневен ред и вече се използва навсякъде и по всякакъв начин, без каквито и да било санкции на ООН" (1). Financial Times определи тази реч като "едно от най-важните въшнополитически заявления" (2).

Икономическите и социални постижения на Китай окончателно разколебаха разпространения постулат на западната теория за международната сигурност, че мирът и просперитетът в света са право пропорционални на разпространението на либерално-демократичните правила и норми. Вашингтон видя в Китай основния си стратегически конкурент и в течение на две години провокираше Пекин да приеме това предизвикателство, ескалирайки политическите оценки за тази страна в "Стратегията за националната сигурност" от 2017, "Стратегията за националната отбрена" от 2018 и "Доклада за военната мощ на Китай" от 2019.

През юли 2019 Пекин най-сетне реагира и в документа, озаглавен "Националната отбрана на Китай в новата епоха" акцентира върху стратегическото изместване на акцента в политиката на САЩ от "войната срещу тероризма" към съперничеството с Китай и Русия. Авторите на китайската Бяла книга за отбраната констатират конкуренцията между единствената свръхдържава в света и бързо развиващия се Китай, отбелязвайки, в частност, дестабилизиращата роля на американската армия в Азиатско-Тихоокеанския регион (3). Китай официално си поставя задача до средата на века да превърне своята Народно-освободителна армия (КНОА) във въоръжени сили от световна класа.

Така светът се върна към ситуацията на глобално противодействие между две системи, в чиито рамки военната сила се превръща в опора както за съперничеството, така и за постигане на евентуални компромиси. За това говорят ръстът на военните разходи, твърдата реторика на военните доктрини, признаците за ескалираща напревара във въоръженията, новите способи за икономически и финансов натиск и нарастващата ангажираност на цивилни корпорации във военни проекти. Страните "демонстрират мускули", подготвяйки се за възможни военни сблъсъци, или за да повишат шансовете си да реализират своите външнополитически амбиции в рамките на бъдещи споразумения, касаещи регионалната и глобална сигурност.

В настоящия момент човечеството е принудено да съществува върху останките от системата на международните договори и инфраструктурата, която - поне на минимално равнище - гарантираше сигурност и даваше представа за това, какви технологии използва или ще използва другата страна. Съвременните цифрови технологии правят материалния свят по-прозрачен, но в същото време формират нови зони на плашеща неизвестност в киберпространството, космоса, биоинженерството и сферата на квантовите изчисления, на фона на пълното отсъствие на реален диалог относно стратегическата стабилност. Малцина изглеждат загрижени от разгръщащата се пред очите на целия свят нова надпривара във въръжаването. В течение на петнайсет години страните се убеждаваха, че се намират в състояние на виртуална война, но в същото време се стремяха да постигнат целите си без да използват военна сила: разчитайки на икономически лостове и информационни ресурси или опитвайки се да привлекат част от партньорите на противника на своя страна. Днес е трудно да си преставим, какви ще бъдат новите принципи на устройство на света и, кой би могъл да инициира новите решения.

Въпреки че държавите от т.нар. "ядрена петорка" пристъпиха към най-мащабното и радикално от половин век насам обновяване на своите арсенали, а Индия, Пакистан, Израел и Северна Корeя развиват разнообразен собствен "тактически" ядрен потенциал, ядреното оръжие престана да бъде синоним на апокалипсис и започва да се възприема като анахронизъм от ХХ век. В Европа например, възприеха сравнително спокойно обстрела на най-голямата европейска АЕЦ от украинската армия (Киев, разбира се, твърди, че обстрелът е от руска страна, макар че въпросната централа се контролира именно от руснаците - б.р.). Ядреното сдържане се сблъсква с проблеми и се оказва не чак толкова надежден инструмент за запазването на мира, когато дори преките заплахи за използване на ядрено оръжие звучат като блъф. Общественото мнение постепенно свиква с възможността за ограничена ядрена война в зоната на реални военни действия. Нещо повече, Вашингтон се опитва да приспособи ядрения си арсенал към новите реалности, чрез неговата "миниатюризация".

Характеристики на съвременния етап на използване на военните технологии

Технологиите и методите в цифровата епоха променят радикално възможностите в сферата на отбраната и сигурността. Войните през ХХІ век ще се водят със скоростта на машините и въоръжените сили са принудени да бързат с въвеждането на иновационните технологии, ако искат да запазят стратегическото си превъзходство.

В своята история, човечеството винаги е водело войни. Твърди се, че през цялото си съшествуване хората са живели в мир едва около 300 години, т.е. през по-малко от седмица на всеки сто години (4).  И в момента на планетата ни има 26 военни конфликта (данните са от лятото на 2023) (5). Измежду конфликтите, имали място през ХХІ век, можем да изтъкнем два сблъсъка между държави, притежаващи съпоставими военни потенциали в конвенционалните въоръжения и използващи на бойното поле сравнително модерни военни технологии. Конфликтът в Нагорни Карабах през 2020 се превърна в своеобразен "бенефис" за ударните турски дронове "Байрактар", а руската инвазия в Украйна демонстрира, че грамотно организираното разузнаване и комуникации, в комбинация с високоточните оръжия, могат в пъти да увеличат ударния потенциал на подразделенията.

Военните действия през последните десетилетия показват следното.

Конфликтите през ХХІ век се отличават с наличието на безпрецедентни разузнавателни възможности. Космическите, въздушните, електронните и другите средства за разузнаване позволяват ефективно и в онлайн режим да бъдат проследявани силите и средствата на противника. В резултат, формирането на ударен военен юмрук за нанасяне на изненадващ удар вече е почти невъзможно.

Присъствието на стотици и дори хиляди дронове над бойното поле гарантира небивала прозрачност: потвърждава го присъствието на огромен брой военни сюжети в Интернет.

Рязко се разшириха мащабите на информационната война: социалните мрежи позволяват в нея да се включат военни кореспонденти, блогъри и доброволци. Липсата на цифрови граници на практика превърна дигиталното пространство в поредното бойно поле.

Обединяването на потоците от разузнавателна информация с мрежите за комуникации и управление повишава в пъти ефективността на военните подразделения.

Цифровизацията на военните технологии позволи да се повиши точността и оперативността в действията дори на вече остарялата военна техника.

Кибервойната с използване на цифрови технологии за разрушаване или повреждане на критично важната военна инфраструктура на противника се превърна в една от новите форми на водене на военни действия.

Високоточните боеприпаси доказаха своята надеждност при нанасяне на удари както на близко разстояние, така и в дълбочина по стратегическите обекти на противника.

Съвременните конфликти активно ангажират партньорите на воюващите държави във военно сътрудничество с цел доставка на оръжия и боеприпаси, обмен на разузнавателни данни и оказване на политически и икономически натиск върху противниковата страна.

Държавите, участващи в конфликта, активно използват гражданската инфраструктура за логистика, разузнаване, комуникации и управление, както и за информационни и кибероперации.

Новите военно-технически решения и проекти често не се зараждат в конструкторските бюра, а на бойното поле и биват усъвършенствани от самите участници в сраженията с помощта на достъпни за всички средства.

Кръгът на предоставяните от частните военни компании (ЧВК) услуги се разшири за сметка на събирането на разузнавателни данни, логистика и дори киберсигурност. Техни клиенти вече не са само правителствата и големите транснационални корпорации, а дори и международните организации. ЧВК все по-често действат като подизпълнители, поемайки важни задачи в сферата на сигурността, с които доскоро бяха ангажирани изключително националните въоръжени сили.

Военните институции активно привличат цивилни корпорации за реализацията на чисто военни проекти.

Прокси войните се превръщат в инструмент на противоборството между големите държави, както беше и по време на студената война.

Съвременните конфликти вече демонстрират характеристики на войни от шесто поколение (например, безконтактно нанасяне на удари по стратегически обекти с високоточно конвенционално оръжие), но все още не са истински "битки между роботи". В същото време, в тях присъстват и доста характеристики на войните от четвърто поколение (бойни действия с използването на автоматично оръжие, танкове, самолети и кораби). Впрочем, нещо в тях дори напомня сраженията от Първата световна война. Сблъсъците през ХХІ век все още притежават някои характеристики на "окопните войни" през миналото столетие: фортификационните съоръжения продължават да са важни, артилерията и пехотата активно участват в сблъсъците, а недостигът на снаряди си остава сериозен проблем. Във видеоматериалите, заснети по време на сраженията, се вижда, че все още се използва голямо количество военна техника, произведена през 1970-те и дори през 1950-те години. Поне засега, безконтактните войни са възможни само срещу много по-слаб противник.

Прогресът в развитието на бойните системи

Конфликтите през ХХІ век все още не демонстрират пред света всички разработки, които в съвсем скоро време ще формират ударната сила на водещите армии. Очаква се, че през настояшето столетие ще бъдат модеринзирани всички сфери на военното дело, които могат да бъдат автоматизирани, роботизирани и "заредени" с изкуствен интелект. Подобна перспектива обаче, поражда сериозна тревоги и желание този процес да бъде (най-малкото) забавен, ако не и спрян.

В ООН се предприемат опити за ограничаване или забрана на разработването и използването на смъртоносни автономни системи (САС), способни да убиват, без човешко участие. Засега използването на САС се ограничава само от неформалното морално табу, както и от активността на неправителствени организации като The Stop Killer Robots Compaign например. Днес обаче няма как да се провери, дали атаките с дронове срещу бронирана техника и маси от хора, видеоматериалите за които се разпространяват масово в интернет, са били контролирани от оператор или са напълно автономни. Много държави активно работят по създаването на автономни дронове-убийци, способни да се самонасочват към целта, следвайки съхраняваните в паметта им образи. И не бива да се съмняваме, че е само въпрос на време да станем свидетели на впечатляващия им "дебют".

Друг проблем, който вълнува международната общност, е свързан с възможността за свързването на стратегическите ядрени сили (СЯС) със системите за вземане на решения, основаващи се на изкуствения интелект. Експертите дискутират перспективата за ядрена война, която изкуственият интелект би могъл да започне без съгласието на човека. Системите за управление на СЯС обаче, са най-строго пазената тайна на всяка ядрена държава и военните въобще не са склонни да обсъждат с експертите тяхното устройство. В резултат от което споровете между специалистите по темата стават още по-ожесточени.

Кибер-армиите придобиват разрушителна мощ, способна да спира работата на електроцентрали, да изпуска язовири и да унищожава критичната градска инфраструктура. Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) открито поставя въпроса за евентуалните мащаби на вредите за цивилното население. В тази връзка, МКЧК разработва "електронен знак", с който злонамерените хакери да бъдат предупреждавани, че влизат в "забранена зона" - т.е. в болничната система и системата за социално осигуряване на населението.

Междувременно обаче, броят на киберкомандванията в света постоянно нараства, както и техните бюджети, а киберстратегиите на големите държави все по-ясно демонстрират намерението им да преминат от отбрана към "превантивно нападение".

Военните технологии през ХХІ век

Какви изненади в сферата на военните технологии ни очакват в близко или по-далечно бъдеще?

Що се отнася до въздушното пространство, високоточните ракети демонстрираха своята ефективност още по време на войната за Фолклендските острови през 1982, при бомбардировките на остатъчна Югославия през 1999, както и в редица последващи конфликти, включително при ударите срещу бази на терористи. Възможността за решаването на сложни проблеми с помощта на "прости" ракетни средства дори вдъхнови САЩ да възприемат концепцията за "бързия глобален удар".

В момента, в ракетната сфера, сме свидетели на напревара на свръхзвуковите технологии, в която - освен водещите военни сили - участват дори Япония и Северна Корея. За първи път свръхзвуково оръжие беше използвано от Русия в Сирия, а след това и във войната в Украйна (комплексите Циркон, Кинжал и Искендер). Съществуващите средства за ПВО не са в състояние да прихващат маневриращите свръхзвукови апарати. Тези технологии ще играят особено дестабилизираща роля, когато съперничещите си държави са разположени близо една до друга, защото позволяват нанасянето на бърз и обезоръжаващ противника удар.

Конфликтите в Карабах, Донбас и Украйна сложиха началото на ерата на дроновете на бойното поле. Турския "Байрактар" си спечели впечатляващ международен имидж и за кратко се превърна в синоним на победата. Много бързо обаче, средствата за противовъздущна отбрана демонстрираха, че сам по себе си, големият безпилотен летателен апарат е беззащитен и представлява лесна мишена за противниковата ПВО. Затова пък малките разузнавателни и ударни дронове се превръщат в своеобразни бойни "работни коне". Евтините дронове-камикадзе от типа на руския "Геран" (вариат на иранския Shahed 136) заменят или допълват сложните крилати ракети. През 2020 сирийските бунтовници атакуваха с подобни дронове-снаряди руската военновъздушна база "Хмеймим". Светът би следвало да се опасява от разпространението на подобни технологии, тъй като при наличието на подходящите умения такова оръжие би могло да се произведе от достъпни в търговската мрежа и подръчни материали.

Само допреди няколко години никой не можеше да си представи повсеместното присъствие на "летяшите видеокамери" на бойното поле, но само след няколко месеца вероятно никой не би се учудил от появата на автономни дронове-бомбардировачи, срещу които класическите средства за радиелектронно заглущаване ще бъдат безсилни.

Ще припомня, че китайският търговски квадрокоптер DJI Mavic 3 се превърна в универсално оръжие, използвано за разузнаване и насочване на артилерийския огън, както и като "въздушен гранатомет". Евтините дронове-убийци вече са масови и все по-смъртоносни. Макар че за борба с тях бяха създадени редица системи, които също не струват скъпо. Междувременно, вече се разработват дронове от следващо поколение - със защитена от смущения антена за спътникова навигация и защитена система за комуникации.

Съвременните конфликти потвърждават необходимостта държавите да разполагат или да са готови да закупят или произведят хиляди евтини дронове. Безспорен лидер в разработването на перспективни безпилотни летателни апарати (БПЛА) си остават САЩ. Широкият спектър от стратегически разузнавателно-ударни американски дронове постоянно се модернизира. Сегашното поколение произведени в САЩ дронове са в състояние да остават във въздуха в течение на десетки часове, носейки до 12 ракети или мощно разузнавателно оборудване. Засега в света съществуват само няколко модела БПЛА, насочвани и свързвани чрез космически системи. За целта е необходимо съответната страна да разполага със собствена система за спътникова навигация и комуникация. В конкуренцията с американците в тази сфера активно участват Китай, Русия, Израел, Великобритания, Турция и Иран.

Сред най-модерните технологии в сферата на БПЛА са дроновете-конвертоплани с вертикално излитане и кацане (vertical takeoff and landing — VTOL), които са в състояние да излитат и да се задържат на едно място във въздуха, но в същото време могат да летят и като самолет. Технологията позволява икономия на енергия и гарантира точно кацане. Китай беше сред първите, които започнаха да произвеждат такива БПЛА и дори снабди своите самолетоносачи с тях.

Отделни държави разработват БПЛА с реактивен двигател. Смята се, че те ше могат на носят управляеми бомби, противорадиолокационни и противокорабни ракети, или пък да се използват за въздушно разузнаване с голям обхват.

Някои държави, сред които и Русия, смятат че бъдещето на реактивните БПЛА е да съпровождат пилотираните изтребители. Предполага се, че при изпълнението на бойни задачи, тези дронове ще носят системи за наблюдение, радиоелектронна борба и комуникации, както и различни видове въоръжение. Тези "дронове-партньори" ще изземат част от функциите на пилота, а при нужда ще поемат удара на противника вместо него, действайки като примамка. Американските ВВС разглеждат съпровождащите дронове като своеобразен "мултипликатор на мощ". "Дроновете-партньори" ще увеличат радиуса на бойните полети и ще повишат обхвата на действие на сензорите, позволявайки на по-малък брой пилотирани самолети да покрият много по-голямо пространство.

В момента в света се разработват редица перспективни технологии, използващи БПЛА, като сред тях са:

- Автономни самолети за зареждане с гориво, които ще заменят пилотираните летящи танкери и ще позволят да бъде увеличена безопасната дистанция, от която самолетоносачите ще могат да нанасят удари по територията на противника.

- Дронове за многократно използване (в частност, американският проект Gremlins). Разчита се, че след изпълнението на поставените им ударни, разузнавателни и други задачи, роякът от дронове ще се върне на борда на самолета и след няколко часа ще бъде готов за нова мисия.

- Микродронове с размери на човешка длан за разузнаване на територията по време на сражение в градска среда.

- Дронове за разузнаване вътре в помещения, действащи автономно при липсата на система за навигация.

Възможно е съвсем скоро да се появят и пректи за дронове, въоръжени със стрелково или нелетално оръжие; дронове за прихващане на други дронове; транспортни БПЛА-"майки", доставящи малки дронове в зоната на сражения; комбинирани подводни и летящи дронове, изстрелвани от подводни апарати. Тоест, обхватът на приложение на БПЛА е неограничен.

Новите технологии във военноморската сфера

Атаките на украинските морски дронове срещу Севастопол и корабите на руския военен флот бяха първите в световната практика нападения на безпилотни апарати срещу кораби, стоящи на котва в пристанище. Създаденият на основата на американски морски дрон MANTAS T-12, украински дрон-камикадзе "Микола-3", предстовлява 5,5-метрова лодка, натоварена с 200 кг взривно вещество, която може да се движи самостоятелно в течение на 60 часа с максимална скорост 80 км/ч. За разработването на подобни проекти се знаеше отдавна, макар че държавите, притежаващи необходимите за това компетенции се броят на пръсти: САЩ, Русия, Норвегия, Израел, Великобритания и Китай. Пекин например, изгражда т.нар. "Велика китайска подводна стена" с цел мониторинг с помощта на дронове на активността на подводниците, корабите и самолетите в прилежащите до Китай морета.

През 2017 САЩ приеха концепцията за "Призрачния флот" (Ghost Fleet), предвиждаща осъществяването на синхронизирано взаимодействие между наземни, въздушни и морски дронове, интегрирани в групите от самолетоносачи и експедиционните ударни групи. Американските ВМС вече създават надводни роботи от четири различни класа: големи надводни робокораби с тежки разузнавателни системи и въоръжение, средни роботи с разузнавателни системи и оборудване за радиолокационна борба, малки - със системи за поставяне на мини и ретранслационно оборудване, и миниатюрни дронове.

През 2022 се проведоха първите учения на военноморските сили на САЩ с участието на мрежа (Mesh) от безпилотни системи - своеобразен интернет от безпроводникови радиоустрйства, обединени в припокриваща се мрежа. В рамките на следващите едно-две десетилетия американския флот може да промени сегашната си архитектура в посока към по-голямо разсредочаване на дроновете, обединяването им в глобална мрежа и управлението им от отдалечени и мобилни центрове.

В широкия спектър от американски морски дронови си струва да отбележа вече приетия на въоръжение от ВМС автономен безпилотен надводен кораб за борба с подводници Sea Hunter, както и разработения от компанията Boeing 25-метров петдесеттонен подводен апарат Orca XLUUV, въоръжен с 12 торпеда.
На свой ред, Русия работи по стотина проекти за създаване на подводни роботи, но повечето от тях са в етап на опитни разработки и не са пуснати в производство. Най-известният руски проект (който също е в процес на разработка) е подводния дрон "Посейдон", който разполага с ядрена енергийна установка, благодарение на което може да се движи на дълбочина до 1000 метра със скорост 100 кч/ч, носейки ядрен заряд.

Вероятно случващото се в района на Черно море в хода на войната в Украйна ще накара военноморските институции в големите (и не само) държави да ревизират стратегиите си, отделяйки повече внимание както на безпилотните кораби, така и на средствата за противодействие срещу тях.

Какво се случва на сушата

"В момента танковете са се превърнали в смъртоносен капан" - твърди Илън Мъск в Туитър (6). Фактите обаче опровергават популярното през последните години мнение, че "танковете са обречени". Очаква се, че глобалният пазар на бронирана техника ще се разшири от 24,1 млрд. долара, през 2022, до 33,4 млрд., през 2027, т.е. ще демонстрира среден годищен ръст от 6,7%. Прогнозите са, че през същия период разходите за безпилотни наземни транспортни средства (unmanned ground vehicles — UGV) ще достигнат едва 3% от световния пазар за бронирани машини (7).

През януари 2023 бившият ръководител на руския концерн Роскосмос Дмитрий Рогозин съобщи за изпращането на фронта в Украйна на четири бойни роботи "Маркер". Според него, те могат автоматично да откриват и поразяват Leopard 2, M1 Abrams и други видове танкове, използвайки вграден в системите им за управление електронен каталог на противниковата бронирана техника (8).

Преди това, през 2018, в Сирия беше изпробван руският робототехнически комплекс "Уран-9", като в доклада за изпитанията му бе отбелязано наличието на множество фундаментални недостатъци, налагайки извода, че през следващите 10-15 години бойните робототехнически устройства едва ли ще могат да се използват в условията на реални военни действия (9). Следва да отбележа, че във всички страни, които осъществяват подобни проекти, UGV демонстрират прилични резултати по време на полигонните изпитания, но не се проявяват добре в автономен режим и дори в режим на дистанционно управление по време не реални сражения в Сирия, Афганистан, Ирак и Либия.

Наземните дронове ще играят ключова роля при патрулиране и щурмови действия, разузнаване, а също за инженерно осигуряване, логистика, разминиране, комуникации и спасителни операции. Стотици специалисти в различни държави създават за целта хиляди проекти, като лидери в това отношение са САЩ, Китай, ЕС и Русия. Експертите смятат, че наземните дронове ще бъдат незаменини при осъществяване на операции в гъстонаселена градска среда. Военните разработки са концентрирани върху усъвършестването на лидарите, радарите, сензорите за технически зрение, ултразвуковите датчици, средствата за връзка между различните видове транспорт, както и технологите на изкуствения интелект и машинното обучение. Някои специалисти се опитват да снабдят вече съществуващи платформи с автономни възможности, например да трансформират стандартните танкове и бронирани машини в дронове. Този тип конвертиране се оказва успешно по отношение на самолетите и хеликоптерите, но  спецификата на сухопътния театър на военни действия, особено непредсказуемият ландашфт, създават нерешим поне засега набор от проблеми.

В момента САЩ, Израел, Русия, Китай, Германия, Франция, Индия, Австралия, Южна Корея, Турция и Естония разработват и дори приемат на въоръжение малък брой безекипажни системи, изпълняващи задачи по разминиране, транспортиране или патрулиране.

В последно време, на фона на разработването на проекти за борба с въздушните дронове, стана популярна идеята за разполагане в бронираните мащини на автономна система за откриване, изваждане от строя и унищожаване на БПЛА. Различни програми за изследвания и разработки в това направление се осъществяват в САЩ, Русия, Китай, Канада и Германия. Като основни средства за откриване и противодействие се смятат електрооптичните, инфрачервените, акустичните или радиочестотните датчици, радарните системи, системите за радиолектронна борба, оръжията с насочена енергия (мощни микровълнови излъчватели и лазери) и конвенционалните системи за противовъздушна отбрана. Американската компания Northrop Grumman, която разработва системата Counter Unmanned Aerial Systems (C-UAS), смята, че най-ефективен ще се окаже автономният режим на работа на мрежа от бойни машини, снабдени с датчици и средства за поражние.

И все пак, кога сухопътните сили ще разполагат с безекипажни бронетанкови части? Можем да предположим, че когато безпилотните таксита станат нещо обичайно за градските улици, това ще е ясен сигнал, че автономните UGV вече са готови да излязат на бойното поле. А когато това се случи, реалните войни все повече ще заприличат на онези от фантастичните филми.

Неуловимите промени във военното дело

Значителна част от новите военни технологии остава скрита от очите и далеч от бойното поле, в облачните изчисления и системите за анализ на данни, свързани с планирането, логистиката и профилактичното обслужване. Конфликтите през ХХІ век потвърдиха мнението на военните теоретици, че обединяването в единна мрежа на средствата за разузнаване и системите за комуникации и управление и включването към тях в онлайн режим на средствата за насочване и управление на огъня има мултиплициращ ефект. Това е сложна техническа задача и не всяка държава разполага с достатъчно финансови и инженерни възможни за нейното решаване. Освен това, някои важни компоненти на необходимата архитектура, като военният интернет на нещата или военните облачни хранилища, се появяват едва сега. Интернетът на нещата е тясно свързан с 5G-технологиите за предаване на данни. Американската версия на 5G преминава предварителни изпитания в армията. Неслучайно 5G-технологията се превърна в обект на принципиален спор между САЩ и съюзниците им в НАТО, които бяха склонни да използват готовите решения на китайската корпорация Huawei.

Украйна се превърна в своеобразна площадка за тестване на челните технологии в сферата на събирането на разузнавателни данни и проследяване. Те, в частност, се предоставят на украинската армия от американската компания Palantir.

Програмното осигуряване на Palantir може да обедини в едно данните от спътниците и социалните мрежи, да виртуализира позициите на противниковата армия, да идентифицира танковете, артилерията или други цели, да показва движението на корабите и да доставя по искане на военните необходимата информация от Big Data. Което позволява на военните анализатори да реагират своевременно на бързопроменящата се обстановка на бойното поле.

Нейронните мрежи сравняват информацията, получена от спътниковите снимки с данните от откритите източници (например фотографиите от социалните мрежи) и видеозапасите от безпилотните летателна апарати, улеснявайки разпознаването на обектите и целите.

Експертите от Пентагона твърдят, че свързването на артилерийските системи към спътниковото разузнаване с използването на ИИ-технологии позволява (при наличието на надеждни комуникации) целта да бъде унищожена само за 20 секунди, вместо за 20 минути (10). Съвременните технологии позволяват насочването на артилерията и ракетите да се осъществява не само по излъчващия радар на системите за ПВО или звука от изстрелите на противника, но и по източниците на мрежова връзка, по пултовете за управление на дроновете или по антидроновите излъчватели.

Концепцията за "мрежоцентричната война" (Network-centric warfare), предвиждаща интеграцията на разузнавателните системи със системите за комуникация и управление, беше лансирана през 1998 в статията ва американския вицеадмирал Артър К. Себровски и известния военен теоретик Джон Гарска (11). Днес САЩ предпочитат да използват като основна военна доктрина концепцията за мултидомейновите операции (Multi-Domain Operations). Тя предвижда обединението в единна мрежа на възможностите на информационното разузнаване, кибер-инструментариума, радиолектронната борба и космическите активи за нанасяне на удари с високоточни оръжия на големи разстояния. Не може да се каже обаче, че реализацията на американските планове върви гладко, като сред съществените пречки са разногласията относно архитектурата на "Обединената система за контрол и управление" (Joint All Domain Command and Control) на различните родове войски.

В Китай беше създадена концепцията за "интегрирани електронно-мрежови бойни действия" (12). Съобразно собствените си възможности, държавите от НАТО също реализират проекти за информационна интеграцията на силите и средствата: Германия, в частност, финансира проекта "Прозрачно бойно поле" (gläsernen gesichtsfeldes). На свой ред, руската армия осъществява мероприятия, целящи интеграцията и усвояването на Единна система за управление на тактическото звено.

В течение на няколко десетилетия американските експерти водеха дискусии относно бъдещата информационна архитектура на въоръжените сили. Сред ключовите въпроси в нея бе, къде следва да се съхранява и обработва получената информация - на борда на бойната платформа, в центъра за управление, или в облачно хранилище. През последните години обаче, тази архитектура започна да придобива по-ясни очертания.

Изкуственият интелект

През последните 25 години в света се появиха много сигнални датчици, които са в състояние да сигнализират за опасността още преди тя да придобие материални очертания. За постигането на  глобална прозрачност до голяма степен способства изкуственият интелект. Програмите на основата на ИИ помагат на човек да усвои невероятни обеми от информация. Компютърното зрение позволява буквално "да открием иглата в купата сено", алгоритмите на ИИ са в състояние да разпознаят аномалното поведение, да формират мрежи от връзки и контакти и данни за придвижването на всеки обекти, както и да фиксират и най-малките промени в ландшафта. Изкуственият интелект позволява много по-бързо да бъдат откривани и неутрализирани заплахите в киберпространството.

През 2019 армията на САЩ проведе военни игри, които демонстрираха, че бойната мощ на пехотния взвод, подсилена от възможностите на изкуствения интелект, нараства цели десет пъти (13). Тоест, ИИ слага кръст на старата формула, според която за да може да постигне победа атакуващата страна следва да разполага с трикратно превъзходство над отбраняващия се противник.

В същото време обаче, използването на ИИ води до появата на нова зона на неизвестност, неопределеност и недоизказаност, породена от навлизането на цифровия разум в сферата на човешките отношения.

През 2017 корпорацията Google стартира по поръчка на Пентагона проект под названието Mаven. В рамките на проекта, алгоритми на основата на ИИ обработваха гигантски масиви от фото- и видеоинформация, събрана с безпилотни летателни апарати в Ирак и Афганистан. Впечатляващите успехи на проекта доведоха до появата на десетки нови подобни програми. След началото на войната в Украйна през 2022 проектът Maven премина под контрола на Националната агенция за геопространствено разузнаване на САЩ (National Geospatial-Intelligence Agency- NGA).

През 2021 финансова година Пентагонът получи 230 млн. долара за развитието на проекта Maven. Бюджетът на проекта за 2023 не е извстен, тъй като той беше засекретен след преминаването на Maven към NGA (14). Твърди се обаче, че през 2024 обемът на предаваната на оперативното командване на САЩ информация в рамките на проекта ще достигне един петабайт (т.е. ще нарасне десет пъти, в сравнение с 2024) (15).

Днес NGA обработва и анализира с помощта на ИИ поток от спътникови снимки с обем от почти един петабайт данни, за целите на американската разузнавателна общност. Тази информация е достатъчно за запълването на около 20 милиона стандартни картотечни шкафове.

Компанията Primer от Силициевата долина пресява в режим на реално време гигантско количество информация, свързана с войната в Украйна, предоставяйки на украинските военни автономно генерирана разузнавателна картина на пространството на бойните действия. С помощта на ИИ Primer обединява и обработва входните разузнавателни данни (аудио, визуални и текстове материали). Използваната от компанията програма е в състояние да превежда в онлайн режим от над сто езика, да определя местонахождението по изходната информация, да идентифицира отделни хора, организации и обекти и да пресява излишните сведения по различни военни, дипломатически, икономически и други белези. През 2021 Пентагонът е работил по над 685 проекта с използване на изкуствен интелект, включително няколко, свързани с основните системи на въоръжение (16).

На свой ред, Пекин залага на изкуствения интелект в асиметричния си отговор на военно-политическата доминация на САЩ. Постигането на решаващо предимство в "стратетическите челни технологии", сред които е и ИИ, ще позволи на Китай да избегна директната военна конфронтация и да си извоюва водещи позиции с помощта на военните иновации. Освен разработването на различни въоръжения с елементи на ИИ, китайците внедрявят ИИ в истемите за управление и указване на мишените с цел бързото предаване на информация за промени в обстановката и оказване на помощ при вземането на решения (17).

В момента много държави разработват програми, способни да откриват скритите закономерности и механизми на осъществяващите се в света процеса. Военните използват тези инструменти за да "провалят играта" на противника. Американската военна програма Compass например, е създадена за да открива потенциалните и реални конфликтни зони, да разкрива намерението и целите на ангажираните играчи, а след това да предлага "проучвателни действия", проследявайки реакцията на страните.

В статията си "Метаморфозата", посветена на изкуствения интелект, Хенри Кисинджър твърди, че: "Едва ли някоя от тези стратегически истини може да се окаже приложима за света, в който изкуственият интелект играе значителна роля за националната сигурност. Ако изкуственият интелект разработва ново въоръжение, стратегия и тактика с помощта на симулация и друти секретни методи, контролът над него се оказва изключително труден, ако не и невъзможен. Еволюцията на режима на контрола над въоръженията ни научи, че голямата стратегия изисква разбиране за възможностите и военното разгръщане на потенциалните противници. Но, ако все повече и повече разузнавателни данни се оказват непрозрачни, как политиците ще могат да разберат възгледите и способностите на своите противници и, възможно, дори на съюзниците си? Повсеместното приложение на изкуствения интелект налага формулирането на нови концепции за неговата сигурност" (18).

Напълно е възможно, по-малко напредналите в технологично отношения държави да бъдат по-склонни да прехвърлят пълномощията на човека към алгоритмите на ИИ, тъй като не са в състояние да се конкурират с опасните си съседи по отношение скоростта на анализ на информацията и вземането на решение. Изкуственият интелект поставя пред човечеството ключовия въпрос за качеството на аналитичните системи и способността да бъде управлявана държавната машина в условията на ускоряване на всички процеси и съпътващия го "информационен шум".

Военновъздушните сили и Космосът

Милитаризацията на космоса представлява голяма опасност за глобалната сигурност. Този процес вече върви и всички водещи държави разполагат с космическа военна инфраструктура. Опасността от следващата стъпка - разполагането на оръжия в космоса - не се осъзнава напълно от всички. Космическото оръжие ще има глобален обхват, ще се намира в постоянна бойна готовност и ще може да действа както против наземни, така и против космически обекти. То ще се окаже особено ефективно за нанасянето на превантивен удар. Специалистите отбелязват наличието на преки и косвени финансови и научни признаци за подготовка за разполагане на оръжия в орбита. Новите технологии - миниатюризацията на апаратурата, способите за прихващане на космическите апарати чрез използване на "инспектиращи спътници", облачните технологии и технологиите за кинетично и некинетично въздействие - създават уславия, позволяващи това да бъде направено бързо и прикрито.

По правило, космическите програми са засекретени, което поражда допълнителни рискове за стратегическата стабилност. Ядрените държави вече се подозират взаимно в стремеж да използват космоса за осъществяване на насочено въздействие върху управлението на ядрените сили. Опасения пораждат американските проекти за създаване на свръхзвукови космически системи за многократно ползване. Четири държави - САЩ, Русия, Китай и Индия - имат опит в унищожаването на спътници с помощта на ракети с наземно или въздушно базиране.

В обозрима перспектива космическите, въздушните и наземните лазери се смятат за най-перспективите средства за неутрализация на балистичните и свръхзвукови ракети. Пентагонът и американската индустрия работят по създаването на технологии, която могат да достигнат необходимото ниво само след няколко години. Става дума за разполагане в орбита на бойни лазери, както на БПЛА, способни да летят на максимална височина в земната атмосфера, така и на кораби и платформи на противоракектната отбрана (ПРО). Възможно е още до края на 2024 Пентагонът да въведе на въоръжение лазерната система Indirect Fires Protection Capability-High Energy Laser (IFPC-HEL) с мощност до 300 киловата. Потенциалът и ще е достатъчен не само за прихващане на БПЛА, но и на крилати ракети на противника. Аналогични разработки се осъществяват и в други държави от НАТО: Франция например, официално призна, че разработва спътници с лазерно оръжие, които ще използва против вражески спътници, застрашаващи космическите и сили.

Военните активи в космоса - комуникациите и управлението, разузнаването, ранното откриване на балистични ракети и навигацията - стават все по-интегрирани. Космосът ще разкрие нови възможности за радиоелектронната борба и противоракетната отбрана и ще обезпечи взаимната заменяемост на ПРО и противоспътниковите оръжия.

САЩ, Китай, Русия, Великобритания, Япония, Индия и ЕС увеличават броя на спътниците си с военно предназначение. През 2021 Китай създаде групировка от 12 военни спътници за оптико-електронно разузнаване, а САЩ планират да разположат ранна версия на система за предупреждение за атака със свръхзвукови ракети. През 2019 американският президент Доналд Тръмп подписа меморандум за създаване на Космически сили на САЩ, които трябва да им помогнат "да се подготват за новите предизвикателства срещу сигурността в епохата на конкуренция между великите държави" (19).

Пентагонът изгражда нова космическа архитектура, опирайки се най-вече на активите на цивилните компании, включително онези, чиито спътници в момента се използват в подкрепа на Украйна: StarLink, Planet Labs, BlackSky Technology и Maxar Technologies.

Заплахата от космическа война нараства, като според експертите, подобна война би била бърза и дори би могла да приключи в рамките на един ден.

Киберсигурността

В края на 2021, на фона на ескалиращото международно напрежение, САЩ изпратиха група киберексперти в Украйна с цел защита на цифровите и мрежи. Преди това американски специалисти помогнаха за укрепване на киберотбраната в Хърватска, Естония, Литва, Черна гора и Северна Македония.

С развитието на технологиите, зависимостта на гражданите, предприятията и държавните институции от интернет увеличава възможностите за шпионаж и атаки срещу ценни ресурси. През ХХІ век повечето страни по света създадоха подразделения за киберзащита, много от тях сформираха кибервойски и киберкомандвания, приеха киберстратегии и придобиха практически опит в провеждането на военни кибероперации. Петте водещи държави в тази сфера са САЩ, Китай, Великобритания, Южна Корея и Русия.

Много страни разглеждат кибератаките като вид оръжие, поразяващо противника със скоростта на светлината. Британското списание The Economist вижда киберпространството като "петата възможна сфера на военни действия, след земята, морето, въздуха и космоса" (20). За разлика от ядреното оръжие, киберсредствата са непрозрачни и недпредсказуеми, което им придава силен дестабилизиращ потенциал. Трансграничният характер на съвременните средства за комуникация позволява бързото прерастване на локалните инциденти в киберсферата в мащабен конфликт. Засега държавите не съумяват да се споразумеят относно приемането на универсален международен кодекс за поведение в тази сфера. Редица западни страни декларират, че са готови да отговорят с военна сила на евентуални разрушителни кибератаки. Киберстратезите на САЩ и Китай директно декларират стремеж за постигане на гарантирана глобална доминация.

През 2023 финансова година Пентагонът поиска 11,2 млрд. долара за осъществяване на кибероперации, защита на мрежите и критичната инфраструктура, както и за разширяване на Киберкомандването (21).

На свой ред, Китайската народно-освободителна армия (КНОА) разработи стратегия под названието "Интегрирана мрежова електронна война", която предвижда обединяването по време на конфликт на средствата за мрежова война и средствата за радиоелектронна борба против информационните системи на противника (21). Целта е поставяне под контрол на противниковите информационни системи и постигане на информационно господство. Междувременно, Китай е събрал огромно количество лична информация за държавни чиновници и обикновени граждани на САЩ, разчитайки че тази негова стратегия ще упражни определено когнитивно влияние върху тях, включително използвайки личните им предпочитания и страхове. Тоест, арсеналът на кибероперациите се попълва не само с цифрови, но и с когнитивни инструменти.

В същото време, следва да отбележа, че непредсказуемостта и непрозрачността на киберсферата оказва и определен стабилизиращ ефект. Инфраструктурата на съвременния свят е взаимозависима и уязвима, а когато живееш в стъклена къща е опасно да се замеряш с камъни.

Военните облачни хранилища

Идеално разпределената военна мултиоблачна система осигурява достъп до хранилищата на бази данни и мрежите в целия свят, позволява осъществяване на облачни изчисления, разработване на програми, както и проверки на киберсигурността и качеството на цифровите продукти от страна на техните създатели и ползватели във въоръжените сили в общото операционно пространство.

Малко държави обаче, разполагат с достатъчно ресурси за разгръщането на пълноценна облачна система. През 2022 Пентагонът постигна сделка с Amazon, Google, Microsoft и Oracle за създаване на облачна инфраструктура за американските военни Joint Warfighting Cloud Capability, на стойност 9 млрд. долара (24).

През 2022 пазарът на облачни изчисления в континентален Китай достигна 30,3 млрд. долара. Четиримата най-големи местни доставчици на облачни технологии са Alibaba Cloud, Huawei Cloud, Tencent Cloud и Baidu AI Cloud.

Alibaba Cloud активно търси възможности за разширяване на клиентелата си в правителството и държавния сектор, като за целта създаде шест нови центрове за обработка на данни, касаещи три континента - в Азиатско-Тихоокеанския регион, в Близкия Изток и в Европа.

Huawei Cloud държи второто място на китайския пазар като демонстрира впечатляващ ръст на приходите си в чужбина, благодарение на своята стратегия за оказване на подкрепа за експанзията на китайските корпорации извън страната. През 2023 компанията откри нови дейта-центрове в Турция, Саудитска Арабия, Филипините, Египет и други региони (24).

Засега най-близкият "облачен" партньор на Държавния департамент по отбраната на САЩ е компанията Microsoft. През февруари 2022 тя помогна на Украйна като премести ресурсите на правителството и по-голямата част от учрежденияата в страната в облак, намиращ се в чужбина. Според руския зам. външен министър Олег Сиромолотов: "Microsoft изпълнява поръчка на Пентагона и специалните служби за установяване на пълен контрол над цялата информационна ифраструктура на Украйна и лишаването и от какъвто и да било "цифров суверенитет"" (25).

Военните институции във всички страни ще се стремят да разполагат със собствени облачни хранилища не само заради резервното копиране. Експериментите на американските ВМС за прехвърляне в облак на инструментите за планиране на ресурсите за флота, които преди това се намираха в правителствените центрове за обработка на данни, демонстрираха три положителни ефекта: осигуриха надеждно управление, повишиха осведомеността за бойното пространство и позволиха на различни подразделения да нанасят съгласувано огнево поражение на противника.

Открай време, военните се стремят да използват възникващите нови технологии за повишаване на отбранителната способност и гарантиране на националната сигурност. Днес обаче са налице и други индикатори за нарастваща военна активност, освен бързото внедряване и честото използване на най-новите военни технологии на практика.

Нарастването на военните разходи

От 2015 насам експертите отбелязват последователно нарастване на военните разходи в света, което означава и ръст на заплахите за международната сигурност.

Петте най-големи военни бюджети, на които през 2021 се падаха 62% от всички разходи за отбрата на планетата, са тези на САЩ, Китай, Индия, Великобритания и Русия. Значително се увеличават и военните разходи на Япония, Австралия, Иран и Катар.

През 2022 военният бюджет на САЩ беше 770 млрд. долара, а през 2023 той достигна рекордната в историята на страната сума от 858 млрд. (26). Според експертите, втората държава с най-големи военни разходи - Китай - през 2021 е отделила за въоръжените си сили 293 млрд. долара, което е с 4,7% повече, отколкото през 2020 (27).

През 2023 рязко (с над 20%) беше увеличен военният бюджет на Франция, който достигна 43,9 млрд. евро. Приоритетни направления са модернизацията на френския ядрен арсенал и военното разузнаване, чиито бюджет нарасна с 60% (28). Заслужава специално внимание фактът, че министерствата на отбраната на водещите държави финансират с приоритет перспективните военни разработки. Така например, в периода 2012-2021 финансирането на научно-изследователски и опитно-конструкторски работи (НИОКР) във военната сфера в САЩ се е увеличило с 24%, докато средствата за покупки на въоръжение през същия период са намалели с 6,4% (30). При това Пентагонът активно инвестира в изкуствения интелект, свърхзвуковите оръжия, киберотбраната и квантовите изчисления (30).

Обемите на китайските инвестиции в разработването на нови въоръжения са засекретени, но впечатляващите постижения на китайските военни специалисти дават да се разбере, че става дума за сериозни суми.

Както е известно, в Съвместното заявление на СССР и САЩ относно бъдещите преговори за ядрените и космически въоръжения (от юни 1990) двете страни лансираха понятието стратегическа стабилност, основаващо се на две концепции: кризисната стабилност и стабилността в надпреварата във въоръженията. През 1990 Москва и Вашингтон определиха появата на стимули за рязко нарастване на собствения стратегически потенциал като нарушаване на стратегическата стабилност, което би могло да сочи, че става дума за подготовка за нанасяне на първи удар. Наблюдаващият се в момента ръст на военните разходи може да се оцени като начало на нова напревара във въоръженията, водеща до ерозия на стратегическата стабилност.

Ангажирането на цивилни компании във военните проекти

За разлика от предходните периоди, когато новите технологии, като Интернет, глобалната навигация или свръхвисоките честоти, възникваха във военната сфера и оттам се превхвърляха в гражданския сектор, през последните десетилетия сме свидетели на точно обратното - военните масово ползват цивилни ресурси за нуждите на отбраната. Гражданските системи за космическа комуникация, търговските спътници за наблюдение на земната повърхност, комуникационните мрежи 5G, интернетът на нещата, приборите за виртуална и допълнена реалност и повечето споменати по-горе технологии бяха създадени от компании, които на практика никога преди това не са получавали военни поръчки.

ХХІ век разви тази тенденция. Американските компании OneWeb, Amazon, Google, Microsoft, Oracle и даже Google се включиха в този тип поръчки. Първоначално, участието в военни проекти породи остра негативна реакция сред цивилните специалисти. Осъществената мащабна патриотична пиар-кампания обаче, пречупи тази тенденция и днес Пентагонът разполага в Силициевата долина със специален офис за привличане на перспективни стартъпи.

Китай също се ориентира към използване на цивилните високи технологии за развитие на военния си сектор и от няколко години насам активно внедрява системата на публично-частното партньороство в сферата на разработването и обслужването на въоръжения. В своите изследвания китайската отбранителна индустрия и научно-изследователските институти на КНОА си сътрудничат с частните предприятия. Днес в Китай дори и малките частни фирми могат да разчитат на поръчка, ако успеят да предложат на армията нещо, с което тя засега не разполага.

Става дума за универсална тенденция, която се проявява и в страни като Япония и Южна Корея например. Мащабното публично-частно партньорство във военната сфера води до милитаризация на глобалната икономика, като цяло, включително нейните IT и кибер-активи, космическите, логистичните, робототехнически и енергийни технологии, както и всички области на перспективните квантови, нано- био- и прочие разработки. В това отношение Русия е по-скоро изключение, тъй като държавното регулиране затруднява участието на частни компании в реализацията на поръчки за отбраната и производството на въоръжения за нуждите на армията, с които традиционно са ангажирани мощните държавни корпорации.

Ролята на икономическия фактор във военната съперничество

Използването на цивилни разработки позволява на военните бързо и сравнително евтино да внедряват нови технологии и да привличат най-добрите специалисти в интерес на националната сигурност. Частният бизнес печели от военните поръчки и тази симбиоза позволява на "предавките" на военната и гражданската икономика да се движат по-бързо.

Смята се, че военните разходи са по-ефективни при използването на нови технологии. Очаква се например, че безпилотните системи ще избавят военните институции не само от необходимостта да поддържат голям военен персонал, но и ще икономисат средства за изграждането на гражданска инфраструктура, пенсионно и социално обслужване на семействата на военнослужещите.

С разширяването на участието на водещите технологични корпорации във военното строителство, икономическата конкуренция между държавите придобива ясно изразен военен подтекст. Той се проявява в технологичния протекционизъм: в драматичната битка между САЩ и Китай за глобалното внедряване на стандарта за 5G комуникации, забраната, наложена от Вашингтон върху сливанията и поглъщането между китайски и американски компании във високотехнологичния индустриален сектор, както и в непазарните методи на конкуренция между производителите на компютърни процесори.

Геополитическото съперничество между САЩ и Китай не се изчерпва само с военното им противопоставяне, а е свързано с формирането на две технологични екосистеми. Много държави, които в момента предпочитат да спазват неутралитет и да не се ангажират с военни алианси, ще бъдат принудени по икономически причини да станат част от едната или другата технологична екосистема, което с течение на времето ще доведе и до военно-техническото им обвързване. В света вече масово се използва понятието "дипломация на дроновете". Страните, които не са в състояние сами да произвеждат съвременни дронове, са принудени да ги купуват от по-напредналите си партньори, рискувайки да изпаднат в технологична и, отчасти, политическа зависимост за години, а може би и за десетилетия напред.

В света има малко държави, способни самостоятелно да преодолеят технологичната преграда, формирала се в течение на десетилетия в сферата на отбранителната индустрия. Съвременните технологии достигнаха точката, в която разходите по разработването на следващото поколение въоръжения и военна техника се оказват почти непосилни за една, отделна страна. САЩ се стремят да решат този проблем, споделяйки финансовото бреме по разработването на нови военни системи със своите съюзници от НАТО и партньорите си от Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР). Паралелно с това, Пентагонът убеждава съюзниците си да унифицират своите въоръжения, стандарти и калибри, прeминавайки към американска военна техника.

По правило, съюзниците на САЩ също са заинтересовани от подобно партньорство, позволяващо им не само да икономисват бюджетни средства, но и да получават определени технологии. Япония например, разчита на сътрудничеството със САЩ при разработването на перспективен боен самолет, крилати ракети, системи за ПРО, безпилотни апарати и инструменти на киберсигурността.

Стремежът на Вашингтон да победи в технологичното съперничество се проявява и в усилването на контрола върху износа. По време на студената война САЩ и съюзниците им създадоха Координационен комитет за експортен контрол (СОСОМ) с цел осъществяване на многостранен контрол върху износа в СССР и другите социалистически държави. След разпадането на Съветския съюз, COCOM беше ликвидиран, като вместо него, през 1996, беше подписано Споразумението от Васенаар за контрол на износа на конвенционални оръжия и стоки и технологии с "двойна употреба". Русия също е участник в споразумението, което не позволява на САЩ да го превърнат в механизъм за изграждането на технологична "желязна завеса". Затова Вашингтон се опитва да изгради тази завеса по друг начин, а именно чрез двустранни споразумения със съюзниците си. Например, за да попречат на Китай да развие полупроводниковата си промишленост, САЩ убедиха Япония и Нидерландия да ограничат износа на мащини за производство на чипове за Китай. Въпреки че Токио, Амстердам и Вашингтон не съобщават подробности за това споразумение, тъй като темата е деликатна, очевидно е, че то ще доведе до загуби за производителите на съответното оборудване - компанията ASML в Нидерландия и Tokyo Electron и Nikon в Япония.

Като изключим войната, най-суровите мерки против политическите и военни съперници, които могат да бъдат предприети от една или друга държава, са санкциите. Дългогодишен опит на съществуване в условията на санкции имат Куба, Северна Корея, Иран и дори Китай (през 1989 САЩ и ЕС наложиха ембарго върху продажбите на въоръжение за Пекин).

През последните години обект на сурови санкции са Русия и Беларус. Предвид случващото се в Украйна западните страни отделят специално внимание на блокирането на достъпа на неприятелските държави до висотехнологичните компоненти, от които се нуждае военният им сектор. В същото време обаче, многобройните журналистически разследвания показват, че въпреки пречките, странични дистрибутори и подставени компании продължават доставките на материални и компоненти в засегнатите от санкциите държави. Разбира се, Вашингтон ще направи всичко възможно за да затегне още повече "санкционната примка", за да задуши текущото оръжейно производство в държавите, които смята за свои противници, както и да забави перспективното технологично развитие на геополитическите си съперници.

Анализите сочат, че използването на алгоритмите на изкуствения интелект по отношение на достъпните цифрови данни, включително използването на информация от открити източници, интеграцията на съвременните методи за анализ и използването на комерсиални технологии, позволява да бъдат откриване механизмите за заобикаляне на санкциите. Тоест, санкционният натиск ще се увеличава паралелно с развитието на бизнес аналитиката и нарастване на броя на доставчиците на данни.

На свой ред Москва би могла да отговори (и понякога го прави) на Вашингтон с налагане на ответни санкции: например да забрани износа на уран и паладий в САЩ. Американската ядрена енергетика зависи от руския уран, а отбранителният комплекс използва уран при производството на високоскоростни летателни апарати и танкови брони.

Без съмнение санкциите ще се окажат сериозно опредизвикателство за бъдещето на Русия, която е изправена пред задачата да оцелее в сегашното противопоставяне, въпреки наличието на доста ограничен технологичен потенциал. В подобна ситуация Съветския съюз можеше да разчита на сътрудничеството с държавите от Варшавския договор и редица страни членки на Движението за неприсъединяване. Днес Москва също разполага със силен партньор в лицето на Пекин. Китай обаче води собствена игра и се опасява от налагането на вторични санкции.

Санкционният натиск върху Русия се задълбочава и от продължаващото десетилетия "изтичане на мозаци" от страната. Дълги години на този проблем не се отделяше необходимото внимание, което доведе до загуба за значителен инженерен потенциал, крайно необходим в сегашното технологично противопоставяне. Навремето със сходен проблем се сблъска и Китай, но през последните двайсет години с усилията на държавата "изтичането" на китайски специалисти беще прекратено, дори - обратното - мнозина от тях се завръщат в родината си. Опитът на Пекин за разрешаването на проблема би могъл да е от полза за Москва.

Случаят на Северна Корея показва, че дори в условията на сурови санкции и стриктен мониторинг, държавата може не само да оцелее, но и да създаде нови видове въоръжения. При това външните заплахи принуждават да се акцентира върху разработването на най-разрушителните и антихуманни видове оръжие.

Военната мощ в съвременния исторически период

Китайският възход върна фактора на военната мощ в световния дневен ред, а войната в Украйна отрезви онези, които го смятаха за реликва от миналото. Тя принуди държавите да си припомнят такива архаични понятия като "мобилизационна мощност" и "военен потенциал". Освен това ускори развитието на военните технологии чрез безпрецедентното им финансиране и ангажиране ресурсите на водещите военни държави в света.

Сегашното геополитическо съперничество отчетливо води света към формирането на две "технологични екосистеми" - американска и китайска. Между тях вече тече остра конкуренция под формата на война между платформи и стандарти. Към битката за енергийни и минерални ресурси се добавя съперничеството за транспортни маршрути (включително Северния морски път), космически орбити и радиочестотни ленти за спътникови комуникации. Сред оспорваните активи се оказаха и международните комуникационни стандарти (5G, а в перспектива - 6G), базите на big data, архивите с персонални данни и правата на интелектуална собственост. В зона на мирни "бойни действия" може да се превърне и съперничеството за кадрови ресурси.

Също както технологиите на Индустрията 4.0 формират цифровата среда на държавата, новите технологии във военната сфера откриват възможности за изграждане на мрежоцентрични системи, обединяващи военните активи с цел покриване нуждите на всеки отделен "абонат" - от главнокомандващия до взводния командир.

Войната в Украйна извади на повърхността това, което доскоро не се афишираше: военните машини черпят ресурси от невоенните сфери в космоса, комуникациите, разузнаването, съхраняването и обработката на информация и робототехниката. Интеграцията на военните и граждански активи в единна мрежа се превръща в мултипликатор на военната мош и първа демонстрация на това, как в бъдеще управляваният от изкуствен интелект конфликт ще може да се води практически без човешко участие при вземането на решения.

Войната в Украйна се превърна в полигон за най-новите технологии и изпитание за способността на инжерените бързо да намират нови решения. Тя ясно демонстрира, че дори малкото забавяне може да окаже огромно влияние върху националната военна мощ.

Новите военни технологии отново се оказаха и във фокуса на вниманието на световните медии и политически елити. Страховете и новите перспективи стимулират разходите за военни НИОКР и ускоряват надпреварата във въоръжаването. Военно-технологичните алианси позволяват не само усилването на военните и политически потенциали, но и споделяне на бремето на разходите за създаване на нови военни технологии. Алиансите се превръща в мощен магнит за държавите, запазващи обособеността си.

Глобалният военен елит е наясно, че в бъдеше войните ще се водят с безпилотни машини по суша, въздух и вода (и под вода). Логиката на технологичното развитие води до това, че бойните роботи ще вземат самостоятелно решение за атака, което провокира протести сред световната общност. Още по-голяма тревога поражда технологията, която само се очертава на хоризонта, но може да се окаже своеобразен трамплин във военното дело - квантовите изчисления. Страната, която съумее да приложи тази технология в бойните роботизирани системи с изкуствен интелект, вероятно ще се сдобие с решаващо предимство.

На свой ред, за да гарантират сигурността си, изоставащите в технологичното си развитие държави ще бъдат принудени да разчитат на най-антихуманните форми на разрушение: ядреното, противоспътниковото, кибер-, а вероятно и на биологичното оръжие.

Завръщане в света на прокси войните

Милитаризацията на АТР върви с бързи темпове. Вашингтон формира военни коалиции, изгражда нови военни бази, прехвърля в региона средства за ПРО. В същото време, гигантската американска военна машина се амортизира и много кораби и самолети се нуждаят от ремонт и замяна. А Пентагонът невинаги получава достатъчно средства за това.

В същото време КНОА преживява подем. Китайските инженери преминаха от етапа на копиране и "обратен инженеринг" към собствени разработки, а американското разузнаване отчаяно се опитва да фиксира потенциалните заплахи в непрозрачните военни проекти на Китай.

Динамиката на американско-китайското въоръжено противопоставяне ще зависи от резултатите от икономическото и технологично съперничество и, не на последно място, от действията на политическите ръководства на двете страни. В момента Вашингтон умело разиграва в региона "тайванската карта", провокирайки Китай да инициира локален конфликт и сплотявайки около себе си обезпокоените му съседи. През различни периоди китайските лидери са демонстрирали, че могат както да допускат сериозни грешки, така и да извличат необходимите поуки от тях.

Ядрените държави не могат да си позволят да влязат в директен сблъсък. В рамките на съперничеството помежду им, има достатъчно начини и пространство за борба за политическо лидерство в Азия и за икономическо влияние в Африка и Латинска Америка. За целта Китай разчита на мащабните инвестиции, създаване на нови логистични маршрути, установяване на "специални" отношения с местните елити и перспективните политици и привличането на частни китайски охранителни компании. На свой ред САЩ могат да предложат известни инвестиции, мерки в подкрепа на демокрацията и "услуги в сферата на сигурността" под формата на военни бази и частни военни компании. Русия пък използва както китайския, така и американския опит.

Войната в Украйна демонстрира колко внимателно Западът проверява "червените линии" на Москва. Страните се стремят към сдържаност дори в рамките на словесната война помежду си. За Вашингтон, прокси-войната на отдалечената украинска територия не е най-лошия сценарий за разрешаване на натрупалите се от началото на века противоречия в руско-американските отношения. Затова няма да е голяма изненада, ако някой ден се окаже, че американските специални служби съзнателно са тласкали Русия да нападне Украйна, също както навремето ЦРУ тласна съветските лидери да влязат в Афганистан.

Можем ли да очакваме, че през ХХІ век броят на международните проблеми, чието решаване няма как да мине без използване на военна сила, ще намалява? На фона на сегашната война в Украйна отговорът изглежда отрицателен. Можем обаче да допуснем, че резултатът от нея ще покаже обратното и след края на конфликта ще стартира задълбочена дискусия относно това, с какви инструменти човечеството възнамерява да решава най-важните глобални проблеми, дали разногласията между държавите относно човешките права, демокрацията, икономическите системи и външната политика заслужават използването на сила и, дали сегашните политически и идеологически различия са толкова големи, че заради тях да бъде застрашена глобалната сигурност.

Източници:

1. 1. Заседание Международного дискуссионного клуба «Валдай» // Президент России. 24.10.2014. http://www.kremlin.ru/events/president/news/46860
2. 2. Buckley N. Putin unleashes fury at US ‘follies’ // Financial Times. 24.10.2014. https://www.ft.com/content/fa42acf8-5b9f-11e4-81ac-00144feab7de" \t "_blank
3. 3. Huang C. China takes aim at the US for the first time in its defence white paper //South China Morning Post. 07.08.2019. https://www.scmp.com/comment/opinion/article/3021273/china-takes-aim-us-first-time-its-defence-white-paper" \t "_blank
4. 4. Слипченко В.И. Войны шестого поколения: Оружие и военное искусство будущего. – Москва: Вече, 2002. – 384 с.
5. 5. Homepage // Global Conflict Tracker. https://www.cfr.org/global-conflict-tracker/" \t "_blank
6. 6. Tanks Are a Deathtrap Now. With Neither Side Having Air Superiority, ... - Latest Tweet by Elon Musk // LatestLy. 07.01.2023. https://www.latestly.com/socially/world/richardgarriott-tanks-are-a-deathtrap-now-with-neither-side-having-air-superiority-latest-tweet-by-elon-musk-4682590.html
7. 7. Armoured Vehicle Programmes 2023, International Armored Vehicles // Defense IQ. https://www.defenceiq.com/events-internationalarmouredvehicles" \t "_blank
8. 8. Рогозин обозначил цели своего возвращения в зону боевых действий // Ведомости. 06.02.2023. https://www.vedomosti.ru/technology/articles/2023/02/06/961839-rogozin-vozvrascheniya-boevih-deistvii" \t "_blank
9. 9. BAE Systems раскритиковала российский боевой робот "Уран-9" // Военное обозрение. 31.05.2019. https://topwar.ru/158542-bae-systems-raskritikovala-rossijskij-boevoj-robot-uran-9.html" \t "_blank
10. 10. Army seeks to use artificial intelligence (AI) and satellites to speed attacks on targets of opportunity // Military+Aerospace Electronics. 12.05.2021. https://www.militaryaerospace.com/sensors/article/14203067/artificial-intelligence-ai-satellites-targeting" \t "_blank
11. 11. Arthur K. Cebrowski, John J. Garstka. Network-Centric Warfare: Its Origin and Future // Academia.edu. https://www.academia.edu/28905216/Network_Centric_Warfare_Its_Origin_and_Future" \t "_blank
12. 12. Кокошин А., Кашин В. О подходах руководства КНР и китайских силовых структур к противоборству в киберпространстве // Российский совет по международным делам. 25.07.2022. https://russiancouncil.ru/analytics-and-comments/comments/o-podkhodakh-rukovodstva-knr-i-kitayskikh-silovykh-struktur-k-protivoborstvu-v-kiberprostranstve/" \t "_blank
13. 13. Gady F.-S. What does AI mean for the future of manoeuvre warfare? // International Institute for Strategic Studies. 05.05.2020. https://www.iiss.org/blogs/analysis/2020/05/csfc-ai-manoeuvre-warfare" \t "_blank
14. 14. Pentagon shifting Project Maven, marquee artificial intelligence initiative, to NGA, Justin Doubleday, April 26, 2022. https://federalnewsnetwork.com/intelligence-community/2022/04/pentagon-shifting-project-maven-marquee-artificial-intelligence-initiative-to-nga/" \t "_blank
15. 15. Perreault D. Intelligence, surveillance, target acquisition, and reconnaissance // Tgdperreault.Wordpress. https://tgdperreault.wordpress.com/2023/03/21/intelligence-surveillance-target-acquisition-and-reconnaissance/" \t "_blank
16. 16. Hundreds of AI projects underway as Defense Department eyes future combat // C4ISRNET. 22.02.2022. https://www.c4isrnet.com/artificial-intelligence/2022/02/22/hundreds-of-ai-projects-underway-as-defense-department-eyes-future-combat/" \t "_blank
17. 17. Дубровский И. Развитие искусственного интеллекта в вооруженных силах США и КНР на заре новой революции в военном деле // Российский совет по международным делам. 09.12.2022. https://russiancouncil.ru/analytics-and-comments/columns/military-and-security/razvitie-iskusstvennogo-intellekta-v-vooruzhennykh-silakh-ssha-i-knr-na-zare-novoy-revolyutsii-v-voe/" \t "_blank
18. 18. Kissinger H., Schmidt E., Huttenlocher D. The Metamorphosis // The Atlantic. August 2019. https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2019/08/henry-kissinger-the-metamorphosis-ai/592771/" \t "_blank
19. 19. Милитаризация космоса — следующий шаг США. SpaceX и лазеры на орбите // Военное обозрение.

07.03.2019. https://topwar.ru/155082-militarizacija-kosmosa-sledujuschij-shag-ssha-spacex-i-lazery-na-orbite.html" \t "_blank

20. 20. War in the fifth domain. Are the mouse and keyboard the new weapons of conflict? // The Economist. 01.07.2010. https://www.economist.com/briefing/2010/07/01/war-in-the-fifth-domain
21. 21. Pentagon seeks $11.2 billion for cyber in FY23 budget request, Colin Demarest // C4ISRCOM. 28.03.2022. https://www.c4isrnet.com/cyber/2022/03/28/pentagon-seeks-112-billion-for-cyber-in-fy23-budget-request/" \t "_blank
22. 22. Sharma D. Integrated Network Electronic Warfare: China's New Concept of Information Warfare. [Journal of Defence Studies], 2010. Vol 4. No 2. Pp. 36-49. https://indianstrategicknowledgeonline.com/web/jds_4_2_dsharma.pdf?__cf_chl_tk=6l_Ys6CDGMJ5gobZfVqzNsiMWXq9eFRHc96XLmLk6To-1679517087-0-gaNycGzNCrs" \t "_blank
23. 23. Pentagon splits $9 billion cloud contract among Google, Amazon, Oracle and Microsoft // Reuters. 08.12.2022. https://www.reuters.com/technology/pentagon-awards-9-bln-cloud-contracts-each-google-amazon-oracle-microsoft-2022-12-07/" \t "_blank
24. 24. China cloud service spending to grow by 12% in 2023 // Catalys. 20.03.2023. https://www.canalys.com/newsroom/china-cloud-market-Q4-2022" \t "_blank
25. 25. В МИД заявили, что Microsoft лишает Украину цифровой самостоятельности // РИА Новости. 17.07.2022. https://ria.ru/20220718/microsoft-1803305452.html" \t "_blank
26. 26. Военные расходы стран НАТО вырастут в 2023 году на 13% и приблизятся к $1,3 трлн // Ведомости. 22.12.2022. https://www.vedomosti.ru/politics/articles/2022/12/22/956459-voennie-rashodi-stran-nato-virastut" \t "_blank
27. 27. Военные расходы в мире гораздо выше затрат на энергопереход и борьбу с голодом // Ведомости. 25.04.2022 г. https://www.vedomosti.ru/politics/articles/2022/04/26/919722-voennie-rashodi-v-mire" \t "_blank
28. 28. Власти Франции увеличили военный бюджет более чем на 20 процентов // РИА Новости. 09.11.2022. https://ria.ru/20221109/frantsiya-1830188509.html" \t "_blank
29. 29. World military expenditure passes $2 trillion for first time // SIPRI. 25.04.2022. https://www.sipri.org/media/press-release/2022/world-military-expenditure-passes-2-trillion-first-time
30. 30. Мировые военные расходы в 2021 году впервые превысили $2 трлн // ТАСС. 25.04.2022. https://tass.ru/ekonomika/14460999" \t "_blank

* Авторът е старши научен сътрудник в Дипломатическата академия на руското Външно министерство, експерт на РСМО