19
Нед, Май
23 Нови статии

Процесът на дедоларизация и геополитическите му последици

брой 3 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Публикуван наскоро доклад на аналитичния отдел на швейцарската банка Сredit Suisse стига до извода, че отслабващото геополитически влияние на САЩ в комбинация с ескалиращата икономическа криза в страната, водят до бързата ерозия на позицията на долара като световна резервна валута.

В него се посочва, че в началото на 2023 държавният дълг на САЩ е достигнал астрономическа стойност, надхвърляща 30 трилиона долара (30,4 трлн.). Експертите на банката констатират, че в сегашните геополитически условия създаването на нова глобална световна валута изглежда все по-малко реалистично. Според тях, глобалният свят се разпада и в резултат се формират враждуващи помежду си регионални блокове от държави. И в тези условия националните правителства едва или ще склонят да прехвърлят част от суверенитета си към някакъв наднационален финансов орган.

Впрочем, в доклада на Сredit Suisse се оценява като малко вероятно и прехвърлянето на статута на глобална резервна валута от долара към някоя друга парична единица: Европейската централна банка не разполага с толкова високоликвидни и еднородни активи като ценните книжа на САЩ, които другите страни по света да използват като резерв. А китайската финансова система е прекалено „затворена” за осъществяването на трансгранични транзакции”. Затова, според авторите му, като най-вероятен сценарий се очертава постепенният отказ от единната глобална валута в полза на редица регионални валути: „Ще нарасне ролята на двустранната търговия, в чиито рамки плащанията ще се осъществяват в съответните национални валути. В противовес на глобалния капиталов пазар, ще се развиват местните регионални пазари”.

На свой ред, в анализа си за специализирания американски финансов и бизнес портал Insider, британският експерт Захра Тайеб посочва, че: „В последно време хегемонията на долара в глобалната търговия и инвестиционните потоци се сблъсква с редица нови заплахи, тъй като все повече държави прокарват планове за разширяване използването на алтернативни валути. Редица големи играчи - от Китай и Русия до Индия и Бразилия - се стремят да увеличат обемите на търговията си в други валути, като плановете им варират от използването на местни парични единици до обезпечен със злато "стейбълкойн" или новата резервна валута на групата БРИКС (която, според някои, ще се нарича R5, тъй като националните валути и на петте страни участнички - real, rouble, rupee, renminbi и rand, започват с R - б.р.)”.

В продължение на десетилетия доларът доминираше еднолично като световна резервна валута и се използваше широко в международната търговия, особено по отношение на такива суровинни стоки, като петрола. Заради относителната му стабилност, инвеститорите го разглеждат като защитен актив в периоди на повишена икономическа и геополитическа неопределеност.

През миналата 2022 доларът допълнително укрепна, заради рязкото повишаване на лихвените проценти в САЩ, което увеличи привлекателността му за чуждестранните инвеститори, търсещи по-висока доходност. През първите девет месеца на 2022 курсът му се повиши със 17%, но оттогава насам доларът частично загуби позициите си във връзка с перспективата, че американският Федерален резерв може скоро да прекрати повишаването на лихвените проценти, в резултат от бързото намаляване на инфлацията.

Данните сочат, че доларовите резерви в централните банки на много държави намаляват, също както впрочем и влиянието на САЩ върху глобалната икономика. Което пък разкрива уникална възможност пред регионалните валути и алтернативни платежни средства „да излязат от вакуума". Както е известно, според редица (включително и американски) анализатори, наложените от САЩ търговски ограничения и санкции срещу редица държави, в това число Русия, Иран, Куба, Северна Корея, Ирак и Сирия (обект на санции в момента са над 24 страни), не се оказаха достатъчно ефективни и дори имаха негативни последици за самата западна икономика. Сред тях бе и ерозията на ролята на американския долар като основна валута за осъшествяване на глобалната търговия. Пример за това е появата на алтернатива на контролираната от т.нар. "колективен Запад" глобална система за електронна комуникация на разплащанията SWIFT, както и очертаващата се възможност на формиране на "нов глобален търговски блок" в пространството, контролирано днес от Г-7.

В коментар за The Cradle американският геополитически анализатор Андрю Корибко посочва, че сред негативните последици от вихрещата се през последните години санкционна война и конфискацията на руските активи в чужбина е ерозията на вярата в западноцентричната парадигма на глобализацията, която според него е била в упадък от доста години насам, но въпреки това успяваше да съхрани глобалното си лидерство: "Възходящите държави от някогашния Трети свят ускориха плановете си за дедоларизация и диверсификация, отдръпвайки се все повече от западноцентричния глобализационен модел и опитвайки се създадат нов, който да е по-демократичен, егалитарен и страведлив".

 

Съкрашаването на доларовите резерви

 

В тази връзка ще припомня, че още в края на 2020 Международният валутен фонд (МВФ) фиксира намаляване на доларовите резерви в централните банки по света от 71% до 59%, което е илюстрация за отслабващото влияние на американския долар върху световната икономика. При това, тази тенденция се задълбочава, доказателство за което е фактът, че обемът на търсенето на долари от страна на централните банки е намалял от 7 трлн. долара, през 2021, до 6,4 трлн. в края на първото тримесечие на 2022. Според публикувания в края на декември 2022 доклад на МВФ, озаглавен "Валутната структура на официалните парични резерви" (COFER), от 1999 насам делът на американския долар в резервите на централните банки е намалял с 12%, докато тези на другите валути и, в частност, на китайсия юан, демонстрират ръст от 9% за същия период.

В доклада се твърди, че ролята на долара отслабва заради конкуренцията на други валути, използвани от банките за осъществяване на международни операции, включително еврото, и се прогнозира, че ако доларовите резерви продължат да намаляват, това ще окаже влияние както на валутния пазар, така и на пазара за облигации. На този фон възникват нови заплахи за глобалната доминация на "зелената валута" и в тази връзка спомената по-горе Захра Тайеб, изброява следните транснационални валутни проекти, които според нея целят именно ерозията на сегашното господство на долара.

Проектът за обща валута на Бразилия и Аржентина. Наскоро Бразилия и Аржентина обявиха, че подготвят проект за съвместна валута, която ще се нарича Sur, т.е. "Юг", като амбицията им е тя да се превърне в нещо подобно на еврото и да бъде възприета от всички държави в Южна Америка. Според лидерите на двете страни, общата валута може да способства за растежа на южноамериканската търговия, тъй като ще позволи да бъдат избегнати разходите за конвертиране и колебанията в обменния курс. Това обаче, може да ерозира доминиращото положение на долара в региона (по данни на Федералния резерв на САЩ, в периода 1999-2019, 96% от търговията между Северна и Южна Америка се е осъществявала в долари).

Руско-иранският проект за обвързан със златото общ "стейбълкойн". На свой ред, Русия и Иран работят съвместно по създаването на нова, обезпечена със злато, криптовалута - "стейбълкойн", който да може да замени долара в международната търговия. Двете страни, които пострадаха от западните санкции, искат да създадат специфичен "токен за Персийския регион" (токените често са възприемани като дигитални монети, макар това да не е точният технически термин. Всъщност те се базират върху вече съществуващ блокчейн на алткойн - б.р.), който да се използва за външнотърговски плащания, като плановете са използването му да стартира в специалната икономическа зона на каспийското пристанище Астрахан, в Южна Русия, където вече се обработват много ирански стоки. Според един руски депутат обаче, проектът би могъл да се развие истински едва след окончателната регулация на руския пазар на цифрови активи.

По данни на аналитичния център Jamestown Foundation, през последните месеци Русия и Иран са активизирали усилията си за разширяване на "дедоларизацията". Те се стремят да увеличат обема на взаимната търговия до десет милиарда долара годишно с помощта на такива мерки, като създаването на нова система за международни плащания, алтернативна на SWIFT, до която вече нямат достъп.

Освен това, Иран, който през есента на 2022 официално стана деветия член на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), предложи организацията да създаде собствена валута, подобна на еврото, за търговията в рамките на евразийския блок за да не се допусне превръщането на доминираната от долара глобална финансова система в своеобразно оръжие на САЩ. Според иранския зам. външен министър Мехди Сафари, страната му е направила това предложение още през април 2022.

Споменатия по-горе Андрю Корибко смята, че: "за да бъде постигната тази цел, следва да се използват възможностите на такива многостранни институции, като БРИКС и ШОС, и свързаните с тях валутни пулове, както и - евентуално - създаването на нова валута, чиито курс ще се базира на общата валутна кошница на страните членки, с цел смекчаване на последиците от ограниченията, касаещи международната търговия".

Друга стъпка към "заобикаляне" на санкциите, налагани на Русия и Иран, е възраждането на проекта за Международния транспортен коридор "Север-Юг" (INSC). Интересът към него беще възобновен след последните изключително сурови санкционни пакети на Запада срещу Москва. В момента руснаците приключват окончателното формулиране на нови правила, които ще позволят на иранските кораби да плуват свободно не само в руската част на Каспийско море, но и по реките Волга и Дон.

Както е известно INSC се планираше като мултимодална транспортна мрежа с обща дължина 7200 км, включваща морски, автомобилни и железопътни маршрути за превоз на стоки между Русия, Централна Азия, Каспийския регион и Индия (основният маршрут е Санкт Петербург - Бандар Абас - Мумбай).

ОАЕ и Индия проучват възможността да използват рупии в търговията си. За да стимулира световната търговия и индийския износ, Резервната банка на Индия (RBI), създаде през юли 2022 механизъм за международни разплащания в рупии с цел да се противопостави на натиска върху индийската валута, след началото на руската инвазия в Украйна и наложените от САЩ и ЕС санкции. През последните месеци Индия постигна споразумения за валутен обмен на обща стойност 75,4 млрд. долара с ОАЕ, Япония и редица държави от Южна Азия. Освен това Делхи редовно информира Турция и Южна Корея за обменните курсове на рупията спрямо техните парични единици. Както е известно, в момента Турция осъществява част от търговията си, използвайки националните валути на Китай и Русия.

Обединените арабски емирства и Индия обсъждат идеята да започнат да осъществяват търговията помежду си (без петролната) в индийски рупии. Тази стъпка ще се основава на споразумението за свободна търговия, подписано през 2022, чиято цел е до 2027 търговският обмен между двете държави, без да броим петрола, да достигне 100 млрд. долара.

Според министъра на външната търговия на ОАЕ Тани бин Ахмед Ал-Заюди, Китай също обмисля възможността за осъществяване на не-петролната търговия в местни валути. Китай би искал да отслаби долара и той да бъде заменен от юана в петролните сделки, особено предвид ръста на търговията с Русия след началото на войната в Украйна. Тази стъпка цели отказа от режима на петродоларите, който действа от 70-те години на ХХ век насам и в чиито рамки глобалните сделки с петрол се осъществяват почти изцяло в американска валута.

Русия и Китай предлагат създаването на нова резервна валута. В края на миналата 2022 Пекин започна да купува руски петрол с големи намаления, осъществявайки тези сделки с Москва в юани, а не в долари, което доведе до появата на т.нар. „петроюан”.

С повишаването на курса на долара, петролните договори поскъпват, защото доставките на договорените стоки се плащат най-вече в американска валута, което също обяснява отказа на Китай от долара. В тази връзка експертът на Kepler Energy Systems Виктор Катона твърди, че Русия на практика се е превърнала „в азиатска държава, която, според мен, вкара юана в мащабната търговия с петрол”.

Междувременно 2022 Русия и Китай започнаха и преговори за създаването на нова резервна валута, съвместно с другите членове на БРИКС, отправяйки открито предизвикателство към хегемонията на долара.

Новата резервна валута ще бъде създадена на основата на валутите на страните членки на групата: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. По данни на Международния валутен фонд, господството на долара като основна резервна валута вече върви към края си, тъй като централните банки диверсифицират активите си в такива валути като китайския юан, шведската крона и южнокорейския вон.

По-долу ще се опитам да разгледам по-подробно някои от тези предизвикателства.

 

Платежната система "рубла-юан"

 

В предпоследния ден на миналата 2022 руският президент Владимир Путин и китайският му колега Си Дзинпин осъществиха видеовръзка, в хода на която Путин съобщи, че обемът на двустранната търговия е достигнал рекордно равнище, демонстрирайки ръст от 25% и прогнозира, че през 2023 този обем вероятно ще надхвърли 200 млрд. долара, въпреки западните санкции и "враждебната" външна среда. Много е вероятно, че тази търговия ще се осъществява почти изцяло в рубли и юани. Това е свързано с факта, че както споменах Москва и Пекин вече създадоха трансгранична система за междубанкови плащания, аналогична на SWIFT, увеличиха значително покупките на злато за да стабилизират допълнително валутите си, и подписаха споразумения за плащания в местни валути в рамките на няколко регионални и двустранни сделки.

Според някои анализатори, Русия и Китай още преди няколко години са предвидили потенциалната възможност за конфискуване на техни финансови активи от страна на САЩ и Запада и от 2014 насам си сътрудничат активно, особено в сферите на енергетиката, с цел укрепване на своите стратегически търговски връзки. Така, през 2017, в рамките на китайската инициатива "Един пояс, един път" (ЕПЕП), беше внедрена система за плащане в рубли и юани, а през 2019 двете страни подписаха споразумение за замяна на долара с националните им валути в трансграничните транзакции и конвертираха търговията си на стойност 25 млрд. долара в юани и рубли.

Тези мерки намалиха взаимната им зависимост от долара и в момента само малко над половината от руския износ се плаша в долари, в сравнение с 80%, през 2013, а основната част от търговията между Русия и Китай се осъществява в национални валути.

На този фон западната китайска провинция Синдзян се очертава като ключов трансграничен финансов център между Китай и Централна Азия. Още през 2013 съвкупните трансгранични плащания в юани, осъществявани в Синдзян, надхвърлиха 100 млрд. юана (14 млрд. долара), а през 2018 достигнаха 260 млрд. юана. Но макар че е налице значителен прогрес по отношение намаляване на зависимостта от американския долар, предстои още много работа. САЩ едва ли ще се примирят с това предизвикателство към финансовата им хегемония и, най-вероятно, ще направят всичко за да я защитят. Очакванията са, че за целта те ще се опитат да си осигурят подкрепата на редица ключови играчи, изкушавайки ги с преференциални търговски сделки или обещания за подобни сделки в бъдеще, като паралелно с това ще провокират и разпалват напрежение между Русия, Китай, Индия и Иран, използвайки както инструментариума на информационната война, така и заплахи за втвърдяване режима на вторичните санкции с цел "сдържане".

 

Евразийският икономически съюз

 

Междувременно Русия работи за подписване на споразумения за осъществяване на валутни суапи с редица свои партньори, включително в рамките на Евразийския икономически съюз (ЕАИС), където, освен нея, влизат Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан. Тези споразумения вече позволиха на руснаците да осъществяват над 70% от търговията си в рубли и други регионални валути. Със своето население от 183 млн. дущи и БВП от 2,2 трлн. долара, ЕАИС представлява сериозен проблем за западната хегемония в глобалните финансови операции.

В края на 2022 Иран и ЕАИС приключиха преговорите относно условията на споразумението за свободна търговия, касаеща над 7500 различни вида стоки. В резултат от това, след настъпването (през март 2023) на персийската нова година, иранските стоки и услуги получиха достъп до пазар с потенциален обем от 700 млрд. долара.

 

БРИКС също прокарва дедоларизацията

 

През последните години тенденцията за дедоларизация на международата търговия получи значителен тласък и в рамките на групата БРИКС, включваща Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка: взети заедно, те представляват 44% от населението в света, 24% от глобалния БВП и 16% от световната търговия. През 2015 Новата банка за развитие на БРИКС (NDB), която в момента се ръководи от бившия бразилски президент Дилма Русев,  препоръча на страните от групата да използват националните си валути в търговията помежду си. Четири години по-късно банката предостави 25% от отпуснатата от нея 15 милиарда долара финансова помощ в местни валути, като планира през следващите години този дял да нарасне до 50%.

Този преход към дедоларизация е важна стъпка за държавите с развиваща се икономика, защото те се стремят да утвърдят своята роля в глобалната икономическа система, ограничавайки зависимостта си от американския долар. Макар че ориентацията към дедоларизация може да породи някои проблеми, това е знаково решение по пътя към една по-разнообразна и балансирана глобална икономика.

 

Юанът срещу долара

 

През януари 2023 Департаментът по финансите обяви, че САЩ са изчерпали кредитния си лимит и в тази връзка са предприели "извънредни мерки", преустановявайки вноските в социалните и пенсионни фондове. Както вече отбелязах, американският държавен дълг регистрира пореден рекорд, достигайки 34,4 трлн. долара. Главната заплаха за икономиката на страната обаче не е свързана с печатането на огромно количество пари, а с отказа на все по-голям брой държави да осъществяват плащанията си в долари. В международната търговия все по-често се предпочита това да става в юани. Китай се споразумя с Австралия, Русия, Япония, Бразилия и Иран за търговия с национални валути. Това поражда недоумение и тревоги във Вашингтон, тъй като китайците държат голяма част от американския дълг. Други страни пък, рязко съкращават вложенията си в ценни книжа на САЩ и постепенно се освобождават от тях.

На свой ред, масовото пласиране на пазара на голям обем американски ценни книжа провокира ръст на лихвените проценти, което ще навреди сериозно на най-голямата световна икономика. А, ако обемът на държавния дълг надхвърли платежоспособността на САЩ, това би имало катастрофални последици за цялата глобална финансова и търговска система, основана на долара.

Истината е, че санкциите срещу Русия навредиха не само на тази страна, но и на Европа, а и на самите САЩ. От общопризнато международно платежно средство, доларът все повече се превръща в инструмент за политически натиск, което обаче ерозира позициите му в света. Все по-малко са желаещите да купуват американски ценни книжа с 3%-на доходност, при положение, че доларовата инфлация достигна 9%. Още повече, че след решението за замразяване на руските резерви, сигурността и надеждността на американските активи вече са под въпрос.

Докато доларът остава търсен, САЩ могат да си позволяват нови дългове, отлагайки дефолта, но тревожните белези вече са налице: все повече държави се отказват от долара във взаимните си разчети. В големите западни медии нараства броят на публикациите, чиито автори твърдят, че многополюсният свят ще ликвидира долара като глобална резервна валута. Newsmax например посочва, че САЩ рискуват да се сблъскат с най-голямата опасност в историята си, ако прокарваната от Москва политика на дедоларизация се окаже ефективна. На свой ред, Bitcoin News сравнява долара с "филия хляб, която руснаците, съвместно с партньорите си от БРИКС и Саудитска Арабия, могат да изпържат". Тоест, американците имат основания да се тревожат. Както посочват експертите, делът на долара в глобалния паричен оборот е намалял от 85%, в началото на 90-те, до 34-37% днес. При това най-големият спад беше именно през 2022, когато санкциите сращу Русия постоянно ескалираха.

В статия, публикувана във „Файненшъл таймс", управляващият директор на швейцарската банка Credit Suisse Золтан Пожар акцентира върху "опасните предизвикателства за сегашния световен ред", базиращ се на долара. Според него, времето, когато САЩ бяха безспорен хегемон, а глобализацията по американски - "основа на икономическия ред", вече изтича. А заедно с него залязва и доларът, който в течение на десетилетия постоянно укрепваше ролята си на "приоритетна валута".

Золтан Пожар посочва като характерни белези на новата епоха, в частност, "специалните отношения" между Пекин, Москва и Техеран, разширяването и укрепването на БРИКС и ШОС, разширяването на китайската инициатива "Един пояс, един път" чрез новите морски маршрути през руската част на Арктика, първата в историята среща на върха между Китай и ССАДПЗ, както и задълбочаването на връзките на Пекин с ОПЕК+.

По данни на МВФ, над половината централни банки в света или проучват възможностите на цифровите валути, или разработват схеми за плащания с тях в международната търговия. Господството на долара бива ерозирано и от геополитическите инвестиции на Китай в неговата инициатива "Един пояс, един път", както и от нарастващото търсене на злато. Все повече държави се стремят да се защитят от доларите, които САЩ печатат буквално "от въздуха", за да покрият потребностите си. Ако се вярва на оценките на Световния съвет по златото, в момента златните резерви на централните банки по света са достигнали най-високия си връх от 1974 насам. Както посочва Bloomberg, само Китайската народна банка е купила 62 тона злато през последните два месеца на 2022.

Въпреки очевидните в последно време старания на САЩ да "изтискат" колкото се може повече от слизащия от върха долар, те трудно биха могли да спрат развитието на конкуриращите ги държави и най-вече на Китай. Рано или късно, на американците ще се наложи да се примирят с превръщането на всемогъщия долар в една от регионалните резервни валути.

Междувременно националната валута на Китай, който е втората най-голяма икономика в света, става все по-популярна. Почти цяла Югоизточна Азия премина в международната си търговия към разплащания в юани. Китайската валута се търси и в страните от Централна Азия, които са част от ЕАИС. Някои близкоизточни държави, като Саудитска Арабия и Иран, вече изразиха желание да използват юана в сделките за износа на петрол за Китай. А самите китайци осъществяват в национална валута почти половината от трансграничните си плащания.

Истината обаче е, че решаващата битка за позициите на долара тепърва предстои. На фона на забавянето на световната икономика и прогнозите, че още през следващите тримесечия стойността на американските акции ще достигнат нов минимум, Федералният резерв на САЩ изглежда твърдо решен да продължи да укрепва американската валута. В това отношене от полза може да се окаже изтичането на капитали (от Русия, но и от Европа) заради войната в Украйна, противоречията между САЩ и Китай заради Тайван и евентуални конфликти в Близкия Изток, които да стимулират прехвърлянето на рисковите активи в защитени активи и най-вече в долари. В същото време, силният долар и глобалният икономически спад оказват негативно влияние върху доходите на американските компании в чужбина. Възможното укрепване на долара и глобалната рецесия, вероятно ще упражнят натиск върху суровинните пазари, включително върху цените на руския петрол, газ и метали. Не бива да се изключва обаче, че това би могло да се обърне и против САЩ. Русия може да реши да търгува петрола си за злато, установявайки например цена от един грам злато за два барела петрол, като по този начин провокира скок в цената на златото и увеличи стойността на собствените си златни резерви. Макар че едва ли ще се стигне дотам.

Независимо от усилията за укрепване позициите на долара, ролята му най-вероятно ще продължи да намалява, тъй като американската икономика постепенно губи водещата си роля. Все по-активно се заявяват такива играчи като Китай и Индия, като под тяхно влияние технологичното неравенство в света вероятно постепенно ще започне да се преодолява и американската доминация, наложена след Втората световна война, ще остане в миналото.

Китай още днес е сред лидерите в производството на полупроводници, сплави и химикали, необходими за глобалната индустрия. Неслучайно го определят като "световна фабрика", произвеждаща почти всичко, от което се нуждае съвременния свят - от потребителски стоки до високоскоростни влакове и свръхмодерни смартфони на ниска цена. А след като ролята на Китай в световната търговия продължава да нараства, ще нараства и устойчивостта на юана, който с течение на времето ще се превърне в напълно конвертируема валута.

На свой ред, Индия се очертава като нов център на икономическо притегляне, което означава и, че рупията постепенно ще заеме място сред резервните валути, но това ще се случи след като страната навлезе в период на бурен икономически растеж, подобен на онзи, който преживя Китай от началото на 80-те години насам.

Впрочем, рублата също би могла да играе осезаема роля в световната икономика, при това не само при плащанията за газа и петрола. Да не забравяме, че Русия контролира 1/6 от земната суша и разполага с огромни запаси от стратегически суровини. Както е известно, Турция стана първата държава, която започна да плаща за доставките на руска пшеница с рубли, което стимулира Москва да вземе решение за създаване на подобен механизъм за разплащане в сделките с всички "приятелски" или "неутрални" държави. В тази връзка ще припомня, че вече се подготвя механизъм за плащания в национална валута при износа на руска селскостопанска продукция за Египет.

 

Мултиполярният свят застрашава позициите на долара

 

След края на студената война, в света се наложи еднополюсен модел, в чиито рамки Съединените щати бяха безспорен хегемон, глобализацията се превърна с основа на икономическия ред, а доларът окончателно се утвърди като приоритетна валута. Днес обаче, геополитическите реалности водят до появата на поредица от сериозни предизвикателства за утвърдилия се световен ред. Което означава, че инвеститорите следва да се съобразяват с новите рискове.

Китай активно формулира нови правила, опитвайки се да инициира поредната "Голяма игра". В момента Пекин залага основите на нов глобализационен модел, с помощта на такива институции, като инициативата "Един пояс, един път", групата развиващи се икономики БРИКС+, както и Шанхайската организация за сътрудничество, представляваща алианс на девет държави, целящ да гарантира колективната им сигурност.

Още по време на силно засегналите китайската икономика ковидни локдауни, Пекин съумя да изгради специални отношения с Москва и Техеран. Стабилните връзки с Русия - при косвеното съдействие на глобалното затопляне - помагат на Китай да разшири своята инициатива "Един пояс, един път", посредством нови сухопътни и морски маршрути, преминаващи през Арктика. В края на 2022 пък станахме свидетели на първата в историята среша на върха между Китай и ССАДПЗ, т.е. на задълбочаване на връзките на Пекин с ОПЕК+. Всичко това, в крайна сметка, би могло да доведе до утвърждаването на нов глобален модел "един свят, две системи".

Но, ако действително се движим от еднополюсен към многополюсен свят и, ако "Г-20" се разпадне на няколко "лагера": Г-7 плюс Австралия, държавите от БРИКС+ и страните, които не са се присъединили към нито един блок, това разцепление неизбежно ще окаже мощно влияние върху международната валутна система. А тези рискове се задълбочават и от нарастващия макроикономически дисбаланс в САЩ.

Основаващият се на долара валутен ред вече се сблъсква с множество предизвикателства, основни сред които са целенасочените усилия на редица държави към дедоларизация, както и цифровите валути на централните банки.

Дедоларизацията не е нещо ново. Стартът на този процес бе резултат от политиката на количествено смекчаване, възприета след финансовата криза от 2008, тъй като държавите с профицит по текущите операции не бяха склонни да възприемат идеята за отрицателна реална доходност на собствените им спестявания. В последно време обаче, темповете на дедоларизация видимо се ускориха.

През цялата 2022 Китай и Индия плащаха за руските стоки с юани, рупии или дирхами на ОАЕ. Делхи създаде механизъм за разплащания в рупии за международните си транзакции, а Китай поиска от държавите от ССАДПЗ да използват пълноценно Шанхайската петролна и газова борса за разплащания по сделките с енергоносители в юани през следващите три-пет години. Освен това, предвид разширяването на групата БРИКС, извън рамките на Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР, дедоларизацията на търговските потоци вероятно ще се ускори.

Цифровите валути на централните банки биха могли да улеснят този преход. Както е известно, Китай променя стратегията си за интернационализация на юана. Предвид факта, че финансовите санкции се осъществяват чрез балансовите отчети на западните банки и, че те формират основата на системата на коренспондентските банки, която крепи долара, използването на същата система за интернационализацията на юана може да бъде съпроводено с множество рискове. А, за да бъде преодоляно това препятствие, е необходима нова система.

В момента цифровите валути на централните банки се разпространяват като лавина по целия свят, и на първо място в Глобалния Изток и Глобалния Юг: по данни на МВФ над половината от централните банки в света или проучват възможността, или вече работят по създаването на собствени цифрови валути. С течение на времето тези валути ще стават все по-взаимносвързани. На практика, свързаните една с друга посредствем цифровите валути централни банки ще пресъздадат, но на друга основа, мрежата от кореспондентски банки, на която се крепи доларовата система - просто, вместо банки-кореспонденти, ще имаме кореспондентски централни банки. Тази развиваща се и основана на цифровите валути мрежа - подкрепяна от двустранни споразумения за валутни суапи - може да позволи на централните банки от Глобалния Изток и Юг да действат като валутни дилъри, т.е. като посредници за обезпечаване на валутните потоци между регионалните банкови системи - и всичко това, без обвързаност с долара и западната банкова система.

Промените вече вървят. Профицитите по текущите операции на Китай, Русия и Саудитска Арабия достигнаха рекордни равнища. Днес обаче, тези излишъци не се трансформират в традиционните резервни активи като (американски) ценни книжа, например, които заради сегашното ниво на инфлация предлагат само отрицателна реална доходност. Вместо това наблюдаваме нарастване на търсенето на злато (най-вече от страна на Китай), суровинни стоки (в тази връзка ще напомня за плановете на Саудитска Арабия да инвестира в добива на полезни изкопаеми), както и т.нар. "геополитически инвестиции", като финансирането на инициативата "Един пояс, един път" и оказване помощ на съюзниците и съседите, попаднали в трудна ситуация, като Турция (след земетресенията), Египет или Пакистан. Останалите излишъци все по-често се съхраняват в ликвидна форма, като банкови депозити, така че в условията на променящия се свят, да могат да бъдат използвани във всеки подходящ момент. В света на финансите всичко опира до маргиналните потоци, които са от ключово значение за най-големия маргинален кредитор - Департамента по финансите на САЩ. И, ако занапред все по-малко търговски операции ще се осъществяват в долари и, ако все по-малко доларови излишъци ще се трансформират в традиционни резервни активи, като държавните ценни книжа, огромното предимство на долара като световна резервна валута може да бъде застрашено.

 

Вместо заключение: възможната съдба на долара

 

Както е известно от 70-те години на ХХ век насам САЩ преживяха девет рецесии, както и два реални срива на долара - през 1972-1974 и 1994-1995. Основната международна валута продължава да е силно надценена и в скоро време би могла да се сблъска със сериозна рецесия в САЩ, в комбинация с висока инфлация, което поражда нарастващо недоверие към долара. Ескалиращото отрицателно отношение към него в много държави е свързано и с факта, че САЩ го използват като своеобразно оръжие за наказание на "непослушните" държави. На този фон, редица анализатори прогнозират сериозен срив на долара още до края на 2023, както и, че той може да провокира глобално сътресение, давайки възможност за реванш на "аутсайдърите в доларовата система", чиято роля вероягно ще нарасне.

Сред илюстрациите за спада на авторитета на долара на световнита пазари са процесите, развиващи се напоследък в енергийната сфера. Така, Китай, който е втората най-голяма икономика в света, купува все повече петрол и газ от Русия, Иран и Венецуела, както и от някой африкански страни, заплащайки ги в юани, с което на практика активно съдейства за дедоларизацията на света. В тази връзка, изявлението на китайския лидер Си Дзинпин от декември 2022 относно готовността на страната му да плаща за внасяните от държавите от Персийския залив енергоносители в юани, заслужава специално внимание. Особено на фона на намерението на Пекин през следващите три-пет години не само да увеличи значително петролния внос от страните членки на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив (ССАДПЗ), но и да развива всестранното енергийно сътрудничество със страните от региона, включващо, освен съвместното проучване и добив на енергоносители, и китайски инветиции в нефтопреработващата индустрия и петрохимията.

Този стремеж на Китай няма как да не тревожи САЩ, предвид факта че 40% от известните петролни запаси на страните от ОПЕК+ са собственост на Русия, Иран и Венецуела, които вече ги продават на китайците. Други 40% принадлежат на държавите от ССАДПЗ, а и повечето от останалите 20% са в региони, които са част от руската и китайска зони на влияние. Тъкмо поради това, стъпките на Пекин за преминаване към разплащания в юани безпокоят американците, които са наясно, че това не само съществено ще ерозира глобалната доминация на долара, но и води до формирането на нов световен енергиен ред, който САЩ вече няма да могат да контролират ( за първи път от края на Втората световна война насам).

В стремежа да укрепи позициите на юана в конкурентната му битка с долара, Пекин вече направи валутата си конвертируема в злато на китайските борси. Наред с търговията в петроюани, това превръща юана във все по-реална алтернатива на долара като резервна валута, придобиваща особен икономически и финансов смисъл за политиците и инвеститорите. В момента вече са налице очевидни признаци, че основните притежатели на американски ценни книжа - Япония и Китай, намаляват зависимостта си от долара.

При това, не само държавите от ССАДПЗ активно вървят към дедоларизация. Според Al-Monitor, в края на 2022, иракската Централна банка е изготвила план за намаляване зависимостта на местния динар от долара, повишавайки стойността му, благодарение активното използване на китайския юан в двустранната търговия. Други централни банки в страните от Близкия Изток също демонстрират повишен интерес към юана. Египет, в частност, пусна през 2022 номинирани в юани облигации. На свой ред, Банката на Израел, включи в резервите си китайската валута. Русия и Индия също следват курс към постепенен отказ от долара във взаимната търговия, преминавайки към разплащания в рупии и рубли. Според руския президент Путин, опитвайки се да "си присвоят" валутните резерви не само на Русия, но и на Ирак, Иран, Венецуела, Афганистан и редица други държави, САЩ и Западът са дискредитирали долара, както и други резервни валути, като еврото например.

Както признават дори американските медии, в последно време САЩ все по-често биват обвинявани, че следват прекалено твърда и дори агресивна политика, опитвайки да съхранят валутното си господство. Естествена реакция на действията на Вашингтон обаче стана прогресивната загуба на доверие към долара и свързаният с това факт, че все повече държави попълват резервите си не с долари, а със злато. В резултат от това делът на долара в резервите на централните банки демонстрира устойчив спад - от 65%, през 2016, до 59%, през 2022.

Показателни в това отношения са покупките на двама ключови американски съюзници  Турция и Египет, чиито отношения с Вашингтон значително се влошиха през последните двайсет години и които решиха да не обвързват резервите на централните си банки с една, единствена валута. Както заяви в края на 2022 шефът на египетската Централна Банка Хасан Абдула, напоследък страната му активно работи за стабилизиране курса на египетската лира, като целта е да се откаже от обвързаността и с долара.

След 1945 единственият конфликт между великите държави, с който реално трябваше да се съобразяват инвеститорите, беше студената война, след чиито край се оформи еднополюсен глобален модел, доминиран от САЩ. В основата му беше процесът на глобализация, а доларът окончателно се утвърди като предпочитана валута. Днес обаче, геополитиката се завръща с пълна сила, в резултат от което съществуването на този световен ред е силно застрашено. Вероятно за първи път в историята си САЩ се сблъскват с икономически равен, а по някои параметри дори превъзхождащ ги противник, в лицето на Китай, който активно се стреми, съвместно с Русия, да създаде нова основа на световния ред. Тоест, китайско-руският тандем се опитва да наложи собствена разновидност на глобализацията, посредством такива нови институции, като инициативата "Един пояс, един път", БРИКС+, ШОС  и т.н., като през 2023 очертанията на този мултиполярен модел стават все по-отчетливи.

В тези условия, от гледната точка на САЩ, процесът на дедоларизация представлява най-голямата заплаха за националната им сигурност в икономическата сфера. Той може да провокира гигантски изкономически спад в страната, който да доведе до свиване на нивото на потребление в пъти, поставяйки просперитета на Америка под въпрос.

 

* Българско геополитическо дружество

 

Поръчай онлайн бр.3 2024