15
Съб, Юни
6 Нови статии

Българската (гео)политика в период на кризи и трансформации

брой 3 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 4 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда неактивна
 

Още в началото на войната в Украйна държавното и военно ръководство обяви, че „няма заплаха за суверенитета и териториалната цялост на България“.

Сбъднаха се обаче прогнозите ни, че Черно море ще се превърне де факто във военна зона и ще бъдем изправени пред сериозни предизвикателства. Въоръжените ни сили наблюдават обстановката, разузнавателните служби действат в режим на повишена готовност, обменя се ежедневна информация със съюзниците ни. Съюзни самолети подсилиха мисията по "Еър полисинг" на българското въздушно пространство.
Многонационалната бойна група на НАТО в България достигна пълна оперативна готовност, което бе отбелязано на 14 декември 2022.

Създадена бе работна група за разработване нова Национална отбранителна стратегия, която би трябвало да е готова до средата на февруари 2023. Документът се подготвя на базата на Стратегическата концепция на Алианса, приета на Срещата на върха в Мадрид през юли 2022.

Предизвикателствата обаче оголиха пред по–широката публика истината за техническото и технологично изоставане на въоръжените ни сили. Поради подценяване от някои политици на значението и ролята на военните способности и финансов недостиг, българските военни планират минимално необходими военни способности, които покриват едва двадесетина процента от съществуващите дефицити. България в момента инвестира 1,73% от БВП за отбрана - далеч под целта от 2%, ангажимент, поет през 2014. Но през 2023 се очертава тази цел да бъде постигната. Министерството на отбраната разработи Програма за инвестиционни разходи  на МО за 10-годишен период. Като основа бяха  използвани „Програма 2032” и „План 2026”, с осъвременена прогнозна финансова рамка, предоставена от Министерството на финансите  и променената среда за сигурност след началото на войната в Украйна.

За пореден път бяха дефинирани приоритетни проекти, които са от особена важност за изграждането на необходимите отбранителни способности на българската армия. Възобновен бе проектът за бойни бронирани машини, планирано е придобиване на 155-мм самоходни гаубици за механизирана бригада, както и на системи за противовъздушна отбрана. Видяхме в Украйна колко важна роля имат реактивните системи за залпов огън с повишена мобилност. Достатъчно добре бе аргументирано, защо е необходимо придобиване на допълнителни 8 броя самолети Ф-16, за да се изгради една ескадрила, както и самолети „втора ръка“ на лизинг за преминаване през периода от 2024 (когато изтича ресурсът на МиГ–29) до 2030, когато новите самолети започнат реално да изпълняват задачите си. Необходими са и трикоординатни (3D) радари и зенитно-ракетни комплекси. За първи път сред приоритетите бе записано придобиването на многоцелеви дизел-електрически подводници. Предвидено е и придобиване на безпилотни летателни системи от висок клас и придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси. Безотговорният популизъм на някои политици, в името на който си служат и с неверни аргументи, може само да попречи на БА да защити при нужда страната и населението.

България има амбицията процесът на модернизация на Въоръжените сили да не се свежда само до закупуване на отбранителна техника и оборудване, а да води до трансфер на технологии, който да стимулира българската отбранителна наука и индустрия.

На БА й предстои реорганизация на структурите на оперативно и на тактическо ниво. Недалновидни решения от близкото минало ще са причина в скоро време страната да се изправи пред недостиг на мобилизационен ресурс. Докладът за дейността на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурността на доставките към Министерския съвет констатира, че в голяма част от министерствата и ведомствата няма формирани звена по отбранително-мобилизационна подготовка. Не е разработен нормативен акт за Подготовката на ръководителите на държавната, на местната администрация и на юридическите лица за изпълнение на задачите, свързани с отбраната

Необходимо е да се изучават поуките от войната в Украйна и предизвикателствата за въоръжените сили в една нова технологична среда. Трябва да се отчита голямата роля на разузнавателните служби, които в сложна международна обстановка и гореща война осигуряват необходимите за въоръжените сили и държавното ръководство информация и анализ и имат добро сътрудничество със съюзните служби от НАТО и ЕС. Но ако вместо финансовото им и кадрово укрепване се позволи на някои политически сили да преследват късогледия си стремеж да сложат ръка върху тях, да ги политизират, ще отрежем клона, на който се крепи националната сигурност. В период на война трябваше да бъде разширена дейността на военно–дипломатическите представителства, осъществявана сега от 27 такива в 47 държави, както и да се преразгледа териториалното им разпределение по страни.  Необходимо е съчетаване и въздействие на дипломатически, икономически и военни способности.  Когато се определя бъдещето на региона, способността да предотвратим неблагоприятни за десетилетия негативни посоки на развитие и чужди влияния и интереси зависи от способността да генерираме общи инициативи с останалите страни и авторитетно и активно да ги развиваме. Разумната дипломация е пътят, който не би ни отвел към въвличане във война, включително и чрез появяващите се предложения за включване на България някакви тройни или четворни съюзи за защитаване на страни от Черноморския регион, каквито се споделят отвъд океана.

 

България и последствията от евентуални промени в договорите

 

България натрупа опит по баланса на правомощията в правенето на европейска политика след 15 години членство и по време на председателството на Съвета на ЕС. Правото на вето по политиката на разширяване беше използвано по отношение откриването на преговори с Република Северна Македония и по по-нататъшните преговори за членство. По подобен начин това право беше използвано от Австрия и Нидерландия по кандидатурата на Българи за присъединяване към Шенген. Доколкото за разширяването на ЕС, на Шенген и на Еврозоната се изисква съгласието на държавите членки, не се очаква отмяна на единодушието при вземане на решение. По отношение на общата външна политика и политика на сигурност обаче,  е необходим задълбочен анализ предвид вероятността да се използва така наречената passarelle clause в Договора за ЕС и да се преформулират правомощията на институциите. По тази клауза на Договора е вероятно да се търси преформулиране и по отношение на данъчната политика. До момента не са направени формални предложения за реформа. От държавите членки най-настоятелна е Германия, повече по данъчната политика, отколкото по общата външна политика, но динамиката в глобалните отношения може да ускори дискусиите за реформа.

В обобщение, Съюзът запази единството си по координиран отговор на войната в Украйна – санкции и ограничителни мерки спрямо Русия, военна, финансова и хуманитарна подкрепа за Украйна и предприе преоценка на вътрешните си политики за намаляване икономически зависимости и уязвимости. Трансатлантическата връзка и сътрудничеството с НАТО продължават да бъдат гарант на сигурността, въпреки лансираната концепция за стратегическа автономност и стратегията за развитие на европейската отбранителна индустрия. Засилената конкуренция на глобално ниво, включително чрез мощни субсидии от страна на САЩ и Китай, пренареждането на веригите на доставка, релокация на индустриални производства поставят на изпитание конкурентоспособността на Съюза и ролята на икономически блок, със силна преговорна позиция, установяващ стандартите в редица икономически сфери.

 

Деблокирането на процеса за присъединяване на Северна Македония към ЕС

 

След тригодишния застой в края на френското председателство на Съвета на ЕС бе постигнато съгласие по формулата, която да позволи деблокирането на процеса на присъединяване на Албания и Северна Македония към ЕС, както и да се даде началото на преговорния процес. Така нареченото „френско предложение“ даде европейския отговор на българските искания, както и механизмите за това по-нататъшните притеснения на България да бъдат отчитани. на всички етапи на преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС.

Пакетът от три документа: Заключения на Съвета (даващи зелена светлина на началото на преговорите), Преговорната рамка (мандатът, съобразно който Европейската комисия следва да води преговорите) и протоколите от заседанията на двустранната Съвместна междуправителствена комисия (фиксиращи постигнатите споразумения и приетите ангажименти по отношение на историята) превръщат българските условия в преговорни позиции на ЕС. А усъвремененият преди няколко години по френско настояване механизъм на преговори за присъединяване към Съюза дава на всяка от страните членки (т.е. и на България) възможност на всеки етап да има контрол върху преговорния процес, включително да го блокира.

В съдържателен план бе договорено, че едва след приемането на промени в конституцията на Северна Македония и вписването на българите като „част от народ“ в нея може да започне фактическото отваряне на преговорни глави. Второ, чрез реферирането към протокола от второто заседание на Междуправителствената комисия, договорените и разписани в него ангажименти по отношение на историята стават предмет на мониторинг от ЕС в рамките на преговорния процес. Трето, ангажиментите по Договора за добросъседство, на практика се превръщат в хоризонтален критерий по време на преговорния процес, т.е. при всички преговорни глави. А още през януари РСМ прие и друго българско искане, изпращайки нота в ООН, с която декларира, че краткото название „Северна Македония“ се отнася само до държавата, но не и до географската област със същото име, т.е. че то не съдържа прикрити териториални претенции спрямо Пиринска Македония. Решението по въпроса за езика бе намерено чрез две декларации – от София и Скопие, като България заявява, че нищо в процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС не може да бъде тълкувано като признаване от страна на България за съществуването на македонски език. „Френското предложение“ пренасочи натиска на Брюксел от София към Скопие. Оттук нататък властите в Скопие поемат отговорността за всяко забавяне или блокиране на процеса. Включително и за евентуалното разделяне на Албания от Северна Македония и започване на преговори за присъединяване на Тирана към ЕС без повече изчакване.

Постигнатото споразумение беше прието нееднозначно както в България, така и в Северна Македония, като и в двете страни имаше сериозна политическа и обществена реакция срещу него за недостатъчна защита на националните интереси. В България това дори стана мотив за падането на правителството. То стана и повод за още по-сериозно засилване на антибългарските настроения в Северна Македония, включително до физически нападения над български културни клубове и граждани на страната с българско етническо самосъзнание.

Очевидно този проблем ще продължи да бъде едно от основните предизвикателства пред българската външна политика – както в двустранен план, така и в рамките на ЕС. Отчитайки дългосрочния характер на процесите, зависещи и от политическите баланси в РСМ и обстановката и влиянието на Балканите, би било необходимо за се изготви цялостна стратегия, обхващаща както различните сфери на двустранните отношения, така и българската активност по темата в международен план. Защитата на българските интереси изисква да не се позволи ескалация на напрежението и от българска страна, да се осигури твърда защита на правата на българските граждани и гражданите на РСМ с българско етническо самосъзнание на основата на европейските ценности и норми като същевременно по-активно се консултират нововъзникващите техни дружества в Северна Македония при взимането на решения, които биха ги направили уязвими. Допълнително внимание би следвало да се отдели и на активизиране на работата с македонските организации в други страни, особено в САЩ.

 

България в ООН и другите международни организации

 

Продължилите в началото на годината ограничителни мерки във връзка с Ковид пандемията и войната на Русия в Украйна оказаха непосредствено въздействие за усложняване на международната обстановка. Засиленото геополитическото противоборство и съперничество доведоха до създаването на сериозен дисбаланс в съществуващата система на международни отношения и допринесоха за задълбочаване на разделението в различни области на международното сътрудничество. Хуманитарната ситуация в света се влоши, отдалечи се изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие и се наблюдава отстъпление от спазване правата на човека и нарушаване на нормите на международното право.

Затвърди се тенденцията за политизиране и противопоставяне в дейността на главните органи на Организацията на обединените нации и в организациите от системата на ООН. Отсъствието на диалог и желание за разрешаване на кризата в Украйна поставиха на сериозно изпитание съществуващата международна архитектура за сигурност. Съветът за сигурност на ООН бе силно разделен и поляризиран и създадената конфронтационна обстановка повлия негативно на неговата ефективност. Съветът за сигурност не бе в състояние да реши конфликта чрез средствата на диалога и сътрудничеството. ООН бе ангажирана главно с предоставянето на хуманитарна помощ за Украйна и с посредничество и съдействие за реализиране на Черноморската инициатива за зърното и торовете. Отчитайки блокираните възможности на Съвета за сигурност, ролята на генералния секретар на ООН и на дискретната дипломация придобиват особено значение и разкриват нови възможности за търсене на политическо решение на конфликта в Украйна.

Създадената сложна ситуация постави с особена острота проблема за осъществяването на отдавна назрялата всеобхватна реформа на Съвета за сигурност. Реформирането на Съвета за сигурност продължава да среща съпротива, въпреки, че се забелязват положителни изменения в позициите на Русия и САЩ в подкрепа увеличаването на броя на постоянните членове. Неразрешим засега остава, обаче, проблемът за правото на вето. Процесът на ревитализация на дейността на другия главен орган на световната организация – Общото събрание (ОС), се осъществява бавно. Силното политизиране и противопоставяне, затрудняват също така и подобряване ефективността в работата на Икономическия и социален съвет (ИКОСОС) на ООН. Ескалиращата конфронтация, пълното отсъствие на взаимно доверие и липсата на позитивен диалог правят практически невъзможно постигането на съгласие за реформи в рамките на ООН, извеждайки като приоритетна задача по-скоро съхраняването на следвоенния световен ред, международните институции (на първо място именно системата на ООН) и международното право.

Войната в Украйна и нарасналото използване на ограничителни мерки и санкции в международните отношения доведе до засилване на продоволствената, енергийната криза и финансовата нестабилност. Наблюдават се прояви на разделяне на глобалната икономика и ерозия в доверието на международните валутно-финансови институции. Предстоящата среща на най-високо равнище в рамките на ИКОСОС през 2023 ще има за цел да обсъди мерки за възстановяване на нарушения баланс в търговско-икономическата и валутно-финансови сфери и за адаптиране на глобалната финансова система към изискванията на съвременния свят. Реализирането на подобни мерки е сложна задача предвид на възникващите нови международни центрове и структури за икономическо развитие и финансова мощ с нарастващо политическо влияние.

Едно от приоритетните направления в дейността на световната организация – преодоляването на предизвикателствата, свързани с климатичните проблеми, бяха предмет на обсъждане по време на Конференцията на ООН по изменението на климата (СОР 27) и на срещата на държавите по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (СОР 15) в края на 2022. Позитивно развитие бе създаването на Фонд за загубите и щетите на развиващите се страни вследствие от климатичните бедствия (СОР 27). Целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса, в сравнение с прединдустриалното равнище, обаче, остава изключително трудна за постигане. По време на сегмента на най-високо равнище България издигна кандидатурата си за домакин на следващата среща на СОР 27. Това е амбициозна цел, изискваща сериозни усилия на българската дипломация. Позитивни резултати бяха постигнати и по време на СОР 15, на която бе съгласувано споразумение за защитата до 2030 г. на 30% от сушата и части от водното пространство, считани за важни за биоразнообразието.

Укрепването на многостранния подход е едно от основните направления за дейност на генералния секретар и на мнозинството от държави на ООН и се разглежда като важно средство за справяне с глобалните предизвикателства. България продължи да участва в инициативата „Алианс за мултилатерализъм“ и заедно с над 60 държави се стреми да съдейства за укрепването на международните отношения на основата на международното право и решаването на международните проблеми по пътя на сътрудничеството.

През миналата година България бе избрана за председател на един от главните органи на ООН – ИКОСОС, което дава възможност за по-активна дейност за отразяване на позициите на ЕС и защита на националните ни интереси при взимането на решения в този главен орган на ООН. България, също така, бе председател на Комитета по икономически и финансови въпроси (Втори комитет) на 77-та сесия на ОС, което допринесе за допълнителна натовареност и ангажимент на българската дипломация.

Участието на България в дейността на ООН се основава на усилията, професионализма и инициативността на сравнително малка група дипломати. Отсъства целенасочена и последователна политика за приемственост в кадровия състав и за изграждане на дипломати специализирани в многостранната дипломация.

Важен приоритет на българската външна политика бе кандидатурата на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В началото на годината бе взето решение за  започване на разговори за присъединяване на страната ни към организацията, а през юни България получи своята пътна карта. Приемането на страната ни в ОИСР ще открие нови възможности пред българската икономика и допълнителна перспектива за участие в разработването и  прилагането на стандартите и политиките в глобален план с цел справяне с възникващите предизвикателства.

 

Българската енергетика: нагоре по стълбата, коятто води надолу

 

И през изминалата година българската енергетика продължи да се „развива“ в посоката, която управляващите следват, с малки, краткотрайни изключения, вече 30 години.

А именно – към „оптимизация“ и приватизация.

Някой може да възрази, че това се отнася само за държавната или както гласи политкоректното клише „плановата, централизирана“ енергетика.

Само че на професионален език това е енергетиката на хидроенергийните каскади, топлоелектрическите централи на въглища и АЕЦ „Козлодуй“, както и на елекропреносната система.

В тази енергетика, която дава устойчива енергийната сигурност на страната, има само 21% частни базови мощности и то с неясен хоризонт след 2023-2025 година единствено поради интереса за печалба, който ги поддържа.

Превъзнасяните като панацея източници на електроенергия от слънце, вятър и биомаса и досега не могат да покажат повече от 12% участие в електропроизводството и то в моментите на най-благоприятни климатични условия.

И ако искаме да запазим нивото на произвежданата електроенергия, това няма как чисто технологично да се промени.

Този кратък преглед не се спира подробно на всички стъпки или на липсата на критично важни такива, които водеха енергетиката ни надолу през 2022. Само се маркират по-важните от тях:

  • - Продължаващата липса на стратегия за устойчиво енергийно развитие в нарушение на Закона за енергетиката;
  • - Безумните „енергийни“ проекти в Плана за възстановяване и устойчивост;
  • - Изкуствено създаденият проблем с доставката на природен газ с всички произтичащи последици за потребителите;
  • - Продължаващото „замразяване“ на проекта АЕЦ „Белене“, въпреки неотмененото решение на Народното събрание за развитието му;
  • - Нерешеният проблем с ремонта на ПАВЕЦ „Чаира“;
  • - „Забравянето“ на проекта за язовир „Яденица“;
  • - Политическият натиск за замяна на ядреното гориво на 5-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ с негативни последици за експлоатационните характеристики и икономическите резултати.

Трябва да се отбележи обаче една поредица от факти, която заслужава по-специално внимание. Блокирането на доставката на природен газ от „Газпромекспорт“, меморандумът с „Gemcorp Capital Management Ltd.” и “IP3 Corporation”, и проекта за енергийна стратегия.

Първите два се случват почти едновременно през март 2022. След това за проект за стратегия се появиха неофициални съобщения с амбициозната заявка да бъде готова за два месеца.

Къде е  връзката между изброените събития?

За природния газ, очевидно политически акт, но както стана ясно по-късно, добре подготвено и реализирано с мисъл и за финансови облаги в частен интерес.

Безпрепятственият от политическа гледна точка начин, по който това беше осъществено, послужи като стимул за организаторите му да реализират много по-амбициозна цел. Нещо, за което досегашните приватизатори на части от родната държавна енергетика, не са си и помисляли, че могат да осъществят.

С един представян като нещо маловажно меморандум амбициозните нови политици се опитаха не само да поемат управлението, но и да насочат в подходящо за тях и техните „съмишленици“ направление бъдещето на енергетиката ни. Това кореспондира и с опита за нова енергийна стратегия.

Опитът, за щастие, не сполучи.

Засега!

 

Българската външна политика – къде и каква?

 

Миналата 2022 донесе задълбочаване на съществуващите и нови политически, икономически, енергийни кризи в Европа и света, а в България поредните, трети за две години, парламентарни избори. В тези условия не могат да се отбележат изменения, нито във външната политика, нито в състоянието и дейността на Министерството на външните работи и дипломатическата служба. В това отношение при последното редовно правителство може да се наблюдава „повече от същото“, независимо от наименованието на ръководещата коалицията политическа партия.

Основната задача и предназначение на външната политика на една страна е да осигурява такива международни условия, които да гарантират сигурността, икономическото и социално развитие на страната и благоденствието на нейния народ.

Като се погледне обективно състоянието на България през изминалите 30 години нейната външна политика очевидно не изпълнява тази своя задача.

Днес страната ни е на последно място в основните показатели за развитие не само сред европейски държави членки на ЕС. През последните години България е загубила редица от позициите, които бе наследила и успяваше да поддържа известно време – страната ни вече не е енергиен център, осигуряващ значителна част от нуждите на Западните Балкани от електричество, активната регионална и балканска политика са минало, затвърждава последното място по икономическо развитие в ЕС и по редица показатели е задмината от своите съседи. В резултат на това се очертава ясно тенденция страната ни да губи вместо да разширява влиянието си върху процесите в региона. А това ще доведе до увеличаване на външнополитическите проблеми. След приемането на България в ЕС през 2007 страната ни реално не е била домакин на нито един международен форум на високо равнище (председателството на ЕС през 2018 бе общо ротационно мероприятие). Едва ли някой разбра, че през 2022 България бе председател на Централноевропейската инициатива.

Видна е тенденция към съкращаване на дипломатическото присъствие на други, в т.ч. приятелски и съседни страни у нас, което е израз повече на липса на интерес, отколкото проява на финансови икономии. Редица страни „покриват България” дипломатически от посланици със седалище в съседна страна или приходящи от собствената си столица, а в редица случа и само от почетни консули. София не се счита сред чуждите дипломати за почетно и желано назначение.

Трудно може да се говори за напредък, а камо ли за постигане основните външнополитически цели, поставяни от години в плановете на МВнР и външнополитически програми на партиите, съставяли последните правителства: България продължава да бъде извън Шенгенското пространство; получаването на така очаквания, основно символичен, безвизов режим за САЩ е още по-безперспективно от преди; мониторинговият режим на ЕС спрямо страната все още не е формално отменен; приемането ни в Еврозоната продължава да е под въпрос, неблагоприятната за страната ни т.нар. „Транспортна директива“ на ЕС си остава факт, а България продължава да охранява със основно със собствени средства и човешки жертви външната граница на Съюза.

Едно от най-сериозните изпитания пред българската външна политика през годината бе разрешаването на казуса с началото на преговорите за членство на Република Северна Македония в ЕС. Независимо от наличието на официална българска позиция, приета и в документи на Народното събрание и Министерския съвет, този въпрос предизвика сериозни противоречия както сред политическите партии, така и сред обществото като цяло, като се стигна дори до ситуация, когато министърът на външните работи обяви наличието на две външни политики от трибуната на Народното събрание. В тези условия и под силния международен натиск, българската дипломация успя да постигне на дипломатическо ниво това, което политиците не постигнаха на политическо: извади страната от политическата изолация в ЕС, превръщането на проблема от двустранен в европейски, прехвърлянето на натиска (вътрешно и външнополитически) от София към Скопие. Само по себе си това не реши съществуващите проблеми между двете страни и не доведе до прекратяване на антибългарските прояви в СРМ, но даде на България инструмент за постигане на поставените цели.

През изминалата година вътрешнополитическите кризи - икономически и социални, в по-голяма степен бяха в центъра на общественото внимание,  а външнополитическите теми, естествено, се съсредоточаваха в най-голяма степен върху войната в Украйна. Външната политика на редовното и последвалото служебно правителство може да се определи като повече „ценностно ориентирана“, отколкото национална. Липсва всякаква пропорционалност и баланс, каквито проявяват редица други държави. Управляващите безпрекословно и в дори „изпреварващо“ следваха линията на поведения, определяна от центровете на съюзите, в които страната членува, без да допускат дори дискусия, доколко това винаги съответства на националните интереси – на икономическите, енергийни възможности, проблемите, произтичащи от географското ни положение на Балканите и Черноморския регион.

Отношението на страната и обществото към войната в Украйна, както към всяка война, е и може да бъде единствено негативно. Страната ни от самото начало на конфликта оказва немалка хуманитарна помощ. Българя няма никакъв интерес от война в непосредствена близост до нейните граници и национално-отговорна външна политика би следвало да търси, инициира и подкрепя всякакви усилия за нейното прекратяване в рамките на съюзите, в които членува. Още повече, че на територията и на двете воюващи страни има български малцинства.

България подкрепя всички пакети от санкции срещи Русия въпреки тяхната цена, независимо че те, поне за изминалите до сега месеци, оказват негативно влияне върху Западна Европа, в т.ч. и България. Правителството обяви за персона нон грата рекорден брой руски дипломати. България изпреварващо обяви намерението си да прекрати договорените отношения с „Газпром“ и рязко повишената цена на този енергиен източник в момента се дължи не толкова на цената на международните борси, отколкото на включените в неговата доставка посредници, което свидетелства за отсъствието на каквато и да е собствена енергийна дипломация  Като успех може да се отбележи все пак постигането на определена временна дерогация за нефтените доставки.

Ирационално е схващането, че една война може да бъде прекратена с повече оръжие. И ако доскоро страната не изнасяше директно за Украйна оръжие, то с неотдавнашното решение на НС това вече е факт, независимо колко, какво и въобще дали ще има възможност за такъв износ. В страната ни ще бъдат разположени допълнителни сили на НАТО с цел укрепването на неговия южен фланг. С тази политика на управляващите страната ни все повече създава условия да бъде считана за активен участник в конфликта.

Външната политика винаги трябва да бъде и далновидна. Живеем в съдбоносно време и период на промени в геополитическите пластове и центрове на световното влияние. Време, което в обозримо бъдеще ще бъде съпроводено с икономически, социални, финансови сътресения. Войната ще приключи и Европа ще бъде изправена пред новите реалности. И след войната, и след Путин Русия ще продължи да бъде важен геостратегически играч и фактор в региона.

 

* Статията се базира на годишния доклад на Българското дипломатическо дружество, чиито автори са Бисерка Бенишева, Марияна Бояджиева, Петър Воденски, Веселин Вълчев, Огнян Гърков, Любомир Денчев, Андрей Караславов, Любомир Кючуков, Симеон Николов, Григор Порожанов и Владимир Сотиров. Публикуваме го с любезнотно съдействия на електронното издание на БДД "Експерт".

 

Поръчай онлайн бр.3 2024