Глобалното презареждане: новите стратегии на САЩ в сферите на сигурността и отбраната

Общите принципа в новата NSS

Дори и беглият преглед  на NSS (1) показва, че новата стратегия за национална сигурност на САЩ излиза далеч извън границите на страната, базирайки се на тезата за глобалния характер на американските интереси, което се свързва от една страна с изключителността и превъзходството на САЩ над всички останали играчи, а от друга -с абстрактни формулировки от типа на "защитата на човешките права" и "борбата за свободен свят". Според авторите на стратегията: "Намираме се в началото на решаващото десетилетие за Америка и света. Именно през този период ще бъдат установени условията на геополитическото съперничество между най-големите държави. Прозорецът на възможностите за борба с такива обши заплахи, като климатичните промени, рязко ще се стесни. И действията, които ще предприемем днес, ще определят, дали това десетилетие ще бъде запомнено като епоха на конфликти и раздори или като началото на едно по-стабилно и проспериращо бъдеще.

В момента се сблъскваме с две стратегически предизвикателства. Първото е, че епохата след края на студената война окончателно приключи и големите държави се конкурират помежду си за модела на бъдещето. Но нито една друга нация не разполага с по-добри шансове за успех в тази борба, отколкото САЩ, докато работим заедно с онези, които споделят визията ни за свободен, открит, сигурен и проспериращ свят. На второ място, докато тече тази конкуренция, хората в целия свят се опитват да се справят с последиците от такива общи проблеми, имащи трансграничен характер, като климатичните промени, липсата на продоволствена сигурност, пандемиите, тероризмът недостигът на енергия или инфлацията. Тези общи проблеми не са второстепенни по отношение на геополитиката, а са заложени в самата основа на националната и международна сигурност и следва да се разглеждат именно по този начин. По самата си природа те изискват от правителствата да си сътрудничат, ако искат да ги решат. Следва обаче да сме наясно, че тези проблеми ще бъда решавани в конкурентна среда, където усилването на геополитическото съперничество, национализма и популизма правят това сътрудничество още по-трудно, което ще изисква от нас да мислим и действаме по нов начин".

Тоест, подкрепяйки конкуренцията, която впрочем е съществувала винаги и е в основата на пазарната икономика, американската администрация акцентира върху геополитиката, която е крайъгълния камък в сферата на сигурността. И в същото време, призовава за формиране на коалиция, противопоставяща се на онези държави, които не споделят визията на САЩ за света: "Настоящата стратегия се основава на националните ни интереси - да защитим сигурността на американската нация; да разширим икономическия си просперитет и възможности, а също да реализираме и защитаваме демократичните ценности, залегнали в основата на американския начин на живот. Не можем обаче да сторим това сами, а не е и необходимо. Повечето държави по света определят интересите си по начини, които са съвместими с нашите. Ще формираме най-силната и широка от всички възможни коалиции между страни, които се стремят да си сътрудничат една с друга, конкурирайки се при това с онези държави, които споделят по-мрачна визия, и възпрепятствайки опитите им да застрашат американските интереси".

Несъмнено, новата доктрина е по-експанзионистична и настъпателна, отколкото по времето на Барак Обама например, когато САЩ претендираха само за глобално лидерство в рамките на многостранните отношения. Днес обаче, те възприемат един открито интервенционистки подход, тъй като "защитата на демократичните ценности, заложени в основата на американския начин на живот", на практика, означава намеса във вътрешните работи на други държави - или чрез манипулиране на местните корумпирани елити, или чрез стимулирането на "цветни революции", или пък осъществявайки открити военни интервенции, на което бяхме свидетели и през последните двайсет години

Как възнамеряват да действат САЩ

Според експертите, разделът от Стратегията, разглеждащ методите, предлагани като своеобразен план за действие, е доста противоречив. Той съдържа твърде амбициозни планове и акцентира върху заплахите, генерирани от редица държави. Ударението отново се поставя върху глобалните интереси на САЩ и необходимостта те да се намесват при нужда във всеки регион на планетата. При това обаче, изглежда съмнително, че САЩ са склонни да си сътрудничат с останалите при техните условия, както се твърди в документа: "Ние ще инвестираме в основните източници и инструменти на американската мощ и влияние; ще работим за създаването на колкото се може по-силна коалиция за усилване на нашето колективно влияние върху формирането на глобалната стратегическа ситуация и решаването на общите задачи и ще модернизираме и укрепваме американските въоръжени сили, така че да са напълно готови за епохата на стратегическо съперничество с другите големи държави, запазвайки при това способността си да пресекат терористичната заплаха срещу САЩ.

Ще използваме тези възможности за да изпреварим стратегическите си конкуренти и да активизираме колективните действия за решаване на глобалните проблеми и създаване на пътна карта в сферата на технологиите, киберсигурността, търговията и икономиката. Подходът ни обхваща всички елементи на националната мощ - дипломацията, сътрудничеството за развитие, индустриалната стратегия, управлението на икономиката, разузнаването и отбраната - и се основа на няколко ключови принципа.

На първо място, успяхме да преодолеем разделителната линия между външната и вътрешната политика. Осъзнахме, че ако САЩ искат да постигнат успехи в чужбина, следва да инвестираме в собствените си иновации и индустриална мощ, както и да укрепваме вътрешната си стабилност. По същия начин, за да способстваме за просперитета вътре в страната и отстояваме правата на всички американци, трябва активно да формираме международния ред в съответствие със собствените си интереси и ценности. Това е от голямо значение в съвременния конкурентен свят, където другите държави използват силови методи за да си осигурят предимство пред САЩ и нашите съюзници. Длъжни сме да допълним иновационната мощ на частния сектор с модерна индустриална стратегия, залагаща на значителните държавни инвестиции в работната сила на Америка, както и в ключовите сектори и вериги на доставки, особено в критично важните и новите технологии, като микроелектрониката, високопроизводителните изчисления, биотехнологиите, технологиите на чистата енергия и новите комуникационни технологии.

На второ място, нащите алианси и партньорства в целия свят представляват най-важния ни стратегически актив и незаменим елемент, способстващ за международния мир и стабилност. Силната и единна НАТО, алиансите ни в Индо-Тихоокеанския регион и нашите традиционни партньорства в сферата на сигурността с други държави не само сдържат агресията, но и осигуряват платформа за взаимноизгодно сътрудничество, която укрепва международния ред. Отдаваме голямо значение на укрепването на връзките в сферите на технологиите, търговията и сигурността между нашите демократични съюзници и партньори в Индо-Тихоокеанския регион и Европа, защото според нас те се усилват взаимно, а съдбите на двата региона се преплитат. САЩ са глобална държава с глобални интереси. Ние сме по-силни във всеки отделен регион, благодарение на позитивната ни ангажираност в останалите. Тоест, ако в един регион се възцари хаос или в него доминират враждебни държави, това би се отразило пагубно на интересите ни в другите региони.

На трето място, тази стратегия признава, че Китай представлява най-сериозното геополитическо предизвикателство пред Америка. Макар че Индо-Тихоокеанският регион е мястото, където този сблъсък ще бъде най-остър, проблемът има и значими глобални аспекти. На свой ред, Русия представлява пряка и постоянна заплаха за регионалния ред и сигурността в Европа  и е източник на разрушения и нестабилност в целия свят, но тя не разполага със спектъра от възможности на Китай. Наясно сме, че и други по-малки автократични държави също използват агресивни и дестабилизащи методи на действие. Иран, в частност, се меси във вътрешните работи на съседите си, разпространява ракети и дронове чрез своите проксита, планира враждебни действия срещу американски граждани и развива ядрената си програма извън рамките на реално необходимата му атомна енергетика. Северна Корея също продължава да разширява незаконните си ядрени и ракетни програми.

На четвърто място, САЩ ще избегнат изкушението да гледат на света изключително през призмата на стратегическата конкуренция и ще се придържат към позитивен дневен ред в усилията за укрепване на мира и сигурността и съдействие за просперитета на всеки регион. В тази връзка, един по-интегриран Близък Изток, който ще разшири възможностите на нашите съюзници и партньори, ще способства за мира и просперитета в региона, като в същото време ще намали в дългосрочна перспектива и значението му за САЩ като източник на ресурси. В Африка динамизмът, иновациите и демографският ръст в региона го правят ключов за разрешаването на сложните глобални проблеми. Западното полукълбо пък, влияе пряко на САЩ при това по-силно, отколкото всеки друг регион, затова ще продължим да възраждаме и задълбочаваме партньорските си отношения с държавите в него с цел повишаване на икономическата устойчивост, демократичната стабилност и сигурността на гражданите.

На пето място, признаваме, че глобализацията беше от огромна полза за Съединените щати и света, но днес се налагат корекции за да се справим с драматичните глобални промени, като задълбочаващото се неравеноство както вътре в отделните страни, така и между тях, превръщането на Китай, едновременно, в нашия най-сериозен конкурент и един от най-големите ни търговски партньори, както и новите технологии, които излизат извън съществуващите правила и предписания.

Признавайки ,че следва за излезем от рамките на традиционните споразумения за свободна търговия, САЩ разработват нови икономически механизми за задълбочаване на икономическото взаимодейстие с нашите партньори, като Индо-Тихоокеанската икономическа рамка (IPEF); глобалният минимален корпоративен данък, гарантиращ, че корпорациите ще плащат справедливи данъци, без значение, в коя част на света се позиционират, или Партньорството за глобална инфраструктура и инвестиции (PGII)".

Тезата, за необходимостта от "коригиране" на глобализацията е доста интересна, защото американските демократи традиционно подкрепят глобализацията. Очевидно става дума за специални протекционистки мерки, които следва да защитят американските корпорации, тъй като развиващите се страни навреме си взеха поука от случилото се през 90-те години на ХХ век и вече излизат с насрещни претенции към "глобалния Запад". Новите споразумения, които се стремят да наложат САЩ, целят именно рестарт на глобализацията, така че за пореден път те да могат да подчинят (икономически и политически) останалите, използвайки този път нови предлози и инструменти.

Що се отнася до сферата на международното право, САЩ (както впрочем и "колективният Запад", като цяло) традиционно използват двойни стандарти. Така, ако навремето бомбардировките на остатъчна Югославия или военната интервенция в Ирак бяха осъществени без съответната резолюция на ООН, сега САЩ акцентират върху необходимостта от стриктно следване на принципите на Световната организация. Впрочем, в следния пасаж от Стратегията, тези двойни стандарти са демонстрирани съвсем открито: "Споделяме обшия стремеж отношенията между нациите да се регулират от Устава на ООН, да се спазват универсалните права на всички хора - политически, граждански, икономически, социални и културни; околната среда, въздухът, океаните, космосът, киберпространството и артериите на международната търговия да бъдат защитени и достъпни за всички, а международните институции, включително ООН, да бъдат модернизирани и укрепени, за да могат да се справят по-добре с глобалните предизвикателства и да носят повече полза за нашите граждани. Редът, към който се стремим, се основава на това, което беше преди, но отчита и съществуващите сериозни недостатъци, новите реалности и опитите на някои държави да прокарват един далеч по-малко свободен и открит модел. За да запазим и разширим международното сътрудничество в епохата на конкуренция, САЩ ще се придържат към двойнствен подход. По някои направление ще си сътрудничим с всички страни, включително с нашите геополитически съперници, които са склонни да работят конструктивно с нас за решаването на общите проблеми. Освен това, ще взаимодействаме с международните институции и ще работим за укрепването им; От друга страна, ще задълбочаваме сътрудничеството си с демокрациите и другите държави, които са наши съмишленици. От Индо-Тихоокеанския регион (Австралия, Индия, Япония, САЩ) до Съвета за търговия и технологии САЩ-ЕС, от AUKUS (Австралия, Великобритания, САЩ), до І2-U2 (Индия, Израел, ОАЕ, САЩ), създаваме мрежа от силни, гъвкави и взаимноукрепваши се отношения, доказващи, че демокрациите са от полза както за своите народи, така и за целия свят".

И така, САЩ съвършено ясно посочват като най-опасни противници Русия и Китай. Но, ако Китай се определя като "опасен конкурент", разполагащ с широк спектър от възможности за влияние върху международната политика, Русия - поне според американците - е сравнително "посредствен" играч, който представлява пряка заплаха, но не разполага с възможностите на китайците. Впрочем, това е съвсем ясно посочено и в самата Стратегия: "Стратегическите ограничения пред Русия се очертаха след началото на войната и с Украйна".

Вашингтон цели стратегическото поражение на Москва в Украйна

Що се отнася до руската външна политика, в новата NSS се твърди, че: "руското правителство избра да следва империалистическа външна политика за да елиминира ключови елементи на международния ред. Кулминация на това стана пълномащабната инвазия в Украйна, целяща свалянето на нейното правителството и поставянето и под контрола на Русия".

Веднага след това се лансира тезата, че САЩ уж са се опитали да установят контакти с Русия за да очертаят сферите на сътрудничество между двете страни, но руският президент е отхвърлил всичките им опити: "При управлението на няколко поредни администрации, САЩ полагаха значителни усилия да установят контакти с Русия за да ограничат нашето съперничество и да определят прагматични области на сътрудничество. Президентът Путин обаче, отхвърли тези усилия и сега е ясно, че поведението му няма да се промени. В момента Русия представлява пряка и непосредствена заплаха за световния мир и стабилност. Не става дума за борба между Запада и Русия, а за основополагащите принципи на Устава на ООН, чиито член е Русия и, в частност, за недопустимостта на придобиване на територия чрез война".

Оттук следва, че Вашингтон очевидно не възнамерява да търси диалог с руския лидер Путин, т.е. че САЩ открито залагат на смяната на властта в Русия. Това се потвърждава и от други тези, изложени в NSS, където обект на американската критика се оказва и вътрешната политика на руския президент. Твърди се, в частност, че "в Русия съществува бюрократична и неповратлива политическа система, която не реагира на нуждите на своя народ", както и, че: "руското правителство, начело с президента Путин, нарушава човешките права на своите граждани, потиска опозицията и затваря независимите медии".

По-нататък в стратегията се лансират и редица тези, които още по-ясно разкриват плановете на Вашингтон по отношение на Русия: "въпреки че руското правителство допусна стратегически грешка, именно руският народ ще определи бъдещето на Русия като голяма държава, способна отново да играе конструктивна роля в международните отношения. САЩ биха приветствали подобно развитие, а междувременно ще продължат да се противопоставят на агресивните действия на руското правителство".

В този контекст, решението на украинския президент Зеленски да се откаже да преговаря с руския си колега, намира логичното си обяснение и вероятно е повлияно от неговите американски съветници, тъй като напълно се вписва в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ.

Що се отнася до развитието на военния конфликт в Украйна, в NSS директно се посочва, че целта на Вашингтон е да нанесе стратегическо поражение на Русия в Украйна: "Ние сме в основата на единния, принципен и решителен отговор на инвазията на Русия и обединихме целия свят в подкрепа на украинския народ. Опирайки се на широка и стабилна международна коалиция, осигурихме почти рекордна подкрепа в сферата на сигурността, за да доставим на Украйна необходимите и средства за самоотбрана. Заедно с нашите съюзници и партньори, Америка работи за да превърне войната на Русия с Украйна в стратегическо поражение. В цяла Европа НАТО и ЕС са единни в противопоставянето си на Русия и защитават общи ценности. Ние сдържаме стратегическите отрасли на руската икономика, включително отбранителната и авиокосмическата индустрия и ще продължим да противодействаме на опитите на Москва да отслабва и дестабилизира суверенни държави".

Впрочем, тезата на нанасяне на стратегическо поражение на Русия не е нова, тъй като беше лансирана още през март 2022 от зам. държавния секретар на САЩ Виктория Нюлънд, която изтъкна, че от американска гледна точка, крайна цел на военния конфликт в Украйна е "стратегическото поражение на президента Владимир Путин". В края на годината същото повтори и помошникът на държавния секретар по отбраната по въпросите на международната сигурност Селесте Уоландер, която изрази увереност, че Русия действително може да претърпи такова поражение в Украйна.

Според новата NSS на САЩ, макар че конкретните аспекти на стратегическите подходи ще зависят от развитието и резултатите от военния конфликт в Украйна, редица техни елементи вече са ясни. На първо място, Вашингтон ще продължи да оказва всестранна подкрепа на Украйна и ще съдейства за регионалната и интеграция с ЕС, на второ - ще укрепва коалицията си със съюзниците против Русия, а на трето - ще реагира светкавично на онези руски действия, които - според Белия дом - застрашават ключовите интереси на САЩ: "Ще отчитаме факта, че конвенционалните въоръжени сили на Русия са отслабени, което най-вероятно ще увеличи ролята на ядреното оръжие в руското военно планиране. Америка обаче няма да позволи на Русия или която и да била друга държава да постигне целите си, използвайки или заплашвайки, че ще използва ядрено оръжие".

Ако се съди по текста на новата NSS, във Вашингтон вероятно смятат, че са успели да постигнат успех в усилията си за изолиране на Русия, тъй като военният конфликт в Украйна е способствал за: "понижаване статута на Русия по отношение на Китай и други азиатски държави, като Индия и Китай, а "меката сила" и дипломатическото влияние на Москва отслабнаха".

Формирането на бъдещия светоевен ред

Друга ключова цел на Странтегията за национална сигурност на САЩ е лишаването на Русия от статута и на "енергийна свръхдържава". Разчита се тя да бъде постигната в резултат на последиците от антируските санкции и стриктния контрол върху руския износ, намаляване зависимостта на Европа от руските енергоносители и преминаването от изкопаеми видове гориво към екологично чисти енергийни източници: "Обединихме се с нашите съюзници и партньори по целия свят за налагане на санкции и осъществяване на експортен контрол, които ще отслабят способността на Русия да води войни в бъдеще. Сътрудничим си с Европейската комисия за реализацията на амбициозния план за намаляване зависимостта на Европа от руските изкопаеми енергоносители, укрепване на европейската енергийна сигурност и постигане на общите цели относно климата".

В същото време, в администрацията на Байдън вече не крият, че основната цел на Белия дом е формирането на нов световен ред, в който САЩ ще продължат да доминират. От ключово значение в случая е, че в рамките на този бъдещ световен ред не се предвижда място за Русия, като силна държава, отстояваща собствените си интереси. В тази връзка, в новата NSS се посочва, че САЩ ще "работят" с държавите, които граничат с Русия, подкрепяйки и стимулирайки антируските движения и политически сили по целия периметър на нейните граници: "Продължавайки да подкрепяме Украйна, ще работим и за укрепването на стабилността и устойчивостта на другите демокрации. Ще подкрепяме европейските стремежи на Грузия и Молдова и привързаността им към важните институционални реформи. Ще помагаме на партньорите си за укрепване на демократичнитер институции, гарантиране върховенството на закона и икономическото развитие на Западните Балкани. Ще подкрепяме и дипломатическите усилия за разрешаване на конфликта в Южен Кавказ".

Националната стратегия за отбраната

Само две седмици след появата на новата NSS, Департаментът по отбраната публикува санкционираната от Конгреса Национална стратегия на САЩ в сферата на отбраната (NDS). Тя определя стратегическите задачи пред Пентагона за подкрепа на приоритетите на националната сигурност на страната и е пряко свързана с NSS. Освен това, Стратегията за национална отбрана на Пентагона включва Преглед на ядрената политика, както и Преглед на противоракетната отбрана на страната. Първият представляват законодателно санкциониран обзор, описващ ядрената стратегия, политика и позиция, както и ядрените сили на САЩ. Прегледът на противоракетната отбрана пък е анализ, осъществен съобразно указанията на президента и секретаря по отбраната и отчитащ законодателно закрепеното изискване за оценка на политиката и стратегията на американската противоракетна отбрана.

В увода към  NDS се посочва, че "в своята съвкупност, бързо променящата се специфика на ситуацията в сферата на сигурността заплащва да ерозира способността на САЩ да сдържат евентуална агресия и да помагат за поддържането на благоприятен силов баланс в критично важните региони. В това отношение Китай представлява най-последователното и системно предизвикателство, докато Русия е непосредствена заплаха за жизненоважните интереси на САЩ както в чужбина, така и вътре в страната. Останалите специфични особености на ситуацията в сферата на сигурността, включително климатичните промени и други трансгранични заплахи, ще оказват все по-голям натиск върху Обединените въоръжени сили и поддържащите ги системи. В този контекст, както и с цел подкрепа за една стабилна и открита международна система и ангажиментите ни в сферата на отбраната, приоритетни за Пентагона са: защитата на САЩ в отговор на ескалиращата многопосочна заплаха, свързана с Китай; осъществяване на стратегия на сдържане и готовност за постигане на победа в евентуален конфликт, отделяйки приоритетно внимание на китайското предизвикателство в Индо-Тихоокеанския регион и руското предизвикателство в Европа и създаване на устойчива екосистема от съвместни сили за отбрана".

Подчертава се, че "най-всеобхватната и сериозна заплаха на националната сигурност на САЩ са силовите и все по-агресивни действия на Китай за трансформиране на Индо-Тихоокеанския регион и международната система в съответствие със собствените му интереси и авторитарни предпочитания. Пекин се стреми да ерозира американските алианси и партньорства в сферата на сигурността в Индо-Тихоокеанския регион и да използва своите увеличаващи се възможности, включително икономическото си влияние и постоянно нарастващата мощ на китайската армия, както и прякото военно присъствие, за да принуди съседите си да се подчинят, застрашавайки техните интереси. Все по-провокационната реторика и демонстрациите на сила по отношение на Тайван дестабилизират ситуацията, могат да доведат до опасни грешки и застрашават мира и стабилността в Тайванския пролив. Това е част от един по-всеобхватен модел на дестабилизиращо и силово поведение от китайска страна, който обхваща Източно- и Южнокитайско морета".

Що се отнася до Русия, в новата NDS се отбелязва следното: "въпреки, че действията на Китай поставят пред Департамента по отбраната задачата да ускори темповете, последните събития подчертават наличието на по-непосредствена заплаха, свързана с Русия. Игнорирайки независимостта на съседите си, руското правителство се стреми да използва сила за да промени границите и възстанови имперската си сфера на влияние. И макар че политическите и военни действия на руското ръководство, целящи разцеплението на НАТО не доведоха до драматични последици, Москва не се е отказала от целта си. В този смисъл, Русия поражда сериозни и запазващи се рискове в редица ключови сфери".

Интересното тук е, че докато в раздела, посветен на Китай, се говори за "съперничество" между него и САЩ, този за Русия съвсем ясно я дефинира като "заплаха". Показателно е също, че действията на Русия и Китай се разглеждат и в раздела, касаещ предизвикателствата към отбраната на самата територия на САЩ: "Мащабите на заплахите се промениха радикално. В момента Китай и Русия отправят по-опасни предизвикателства към вътрешната сигурност на САЩ, въпреки че и терористичните заплахи съвсем не са изчезнали. И двете държави вече използват некинетични средства против американската военно-индустриална база и мобилизационните ни системи, освен това разполагат противокосмически средства, които могат да бъдат използвани срещу глобалната ни система за позициониране и други средства в космоса, поддържащи не само военната мощ на САЩ, но и ежедневния живот на цивилното население на страната".

Също както и в предишните стратегии за национална сигурност, Северна Корея и Иран са сред заплахите за САЩ: "Северна Корея продължава да разширява своя ядрен и  ракетен потенциал, застрашавайки разположените в региона сили на САЩ, както и Южна Корея и Япония, и опитвайки се, паралелно с това, да забие клин между осите Вашингтон-Сеул и Вашингтон-Токио. На свой ред, Иран предприема действия, които да повишат способността му да произвежда ядрено оръжие, ако реши да го стори, като в същото време иранците произвеждат и изнасят различни видове ракети, дронове и военноморски кораби, с което застрашават да ограничат свободния транзит на енергоносители и международната търговия. Иран продължава да ерозира стабилността в Близкия Изток, подкрепяйки различни терористични групировки и военни "проксита", а също използвайки собствените си военизирани формирования, като извършва провокационни военни действия и осъществява опасни кибер- и информационни операции. От друга страна, глобалните терористични групировки, вкбючително Ал Кайда и Ислямска държаава, както и техните филиали, са загубили значителна част от потенциала си, но някои от тях биха могли да го възстановят в кратки срокове, което изисква стриктен мониторинг върху действията им".

Специален раздел в стратегията е посветен на т.нар. "сива зона". В него се посочва, че "в момента американските конкуренти се стремят да променят в своя полза статуквото, използвайки методите на "сивата зона", т.е. силови подходи, които обаче са под предполагаемите прагови показатели, способни да провокират ответни военни действия на САЩ в зоната на отговорност на американските части".

Подчертава се също, че - както и през предходните десетилетия - Пентагонът ще разчита на своите съюзници, задълбочавайки партньорските си отношения. Така, в Индо-Тихоокеанския регион САЩ ще се опитат да изградят собствена архитектура на сигурност, за да съхранят доминирания от тях модел на отношения в него. За целта се предвижда да бъде модернизиран алиансът с Япония, укрепвайки обединените военни възможности и координирайки стратегическото планиране и приоритети по един по-комплексен начин. А също да продължи да се разширява алиансът с Австралия с помощта на по-значителни инвестиции и задълбочаване на многостранното сътрудничество. Разчита се също, на предимствата, които САЩ биха си осигурили благодарение на сътрудничеството в сферата на водещите технологии в рамките на такива партньорства като AUKUS.

Що се отнася до Европа, там сътрудничеството ще се осъществява в рамките на НАТО. Пентагонът ще продължи да увеличава потенциала и бойната готовност на пакта, включително чрез подобряване на американските позиции в Европа и разширяване на ангажиментите в сферата на ядреното сдържане.

В Близкия Изток Вашингтон планира да коригира предното си военни присъствие. В тази връзка, в доктрината се отбелязва, че след края на мисията в Афганистан подходът към региона се основава на "оказване на помощ и посредничество" в Ирак и Сирия. Отново се изтъква "иранската заплаха", като се посочва, че "обединените сили ще запазят способността да не допуснат Техеран да се сдобие с ядрено оръжие, ще подкрепят антииранските действия и свързаните с тях заплахи, а също ще пресичат заплахате на най-високо ниво от страна на различни екстремистки организации, застрашаващи сигурността и жизненоважните интереси на САЩ".

От друга страна, в доктрината не се споменава нищо за регионалните съюзници на Вашингтон, т.е. за държавите, където има американско военно присъствие, като Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар и Турция. Разбира се, Израел също е ключов партньор на САЩ в региона.

По отношение на Западното полукълбо, в новата NDS се съдържат няколко доста кратки и неособено ясни тези. Например, че е необходимо да бъдат ограничавани заплахите, да се сътрудничи с американските партньори и да се оказва помощ в борбата със стихийните бедствия. От което следва, че активността на наркокартелите в Латинска Америка или нарастващият поток от нелегални имигранти по границата с Мексико не безпокои особено администрацията на Байдън.

В Африка САЩ ще отделят приоритетно внимание на пресичане заплахите от страна на различни екстремистки организации за техните жизненоважни национални интереси, като за целта ще работят активно "с нашите африкански партньори и чрез тях", за да укрепят способността на държавите от континента да се борят успешно с терористичните формации, допринасяйки за регионалната сигурност и стабилност. Американският подход към Африка ще акцентира върху сътрудничеството в сферата на сигурността, усилване на координацията със съюзниците, мултилатералните организации и регионалните институции, споделящи целите на Вашингтон, както и върху подкрепата на междуведомствените инициативи на САЩ в региона.

Що се отнася до Арктика, в NDS се посочва, че: "САЩ  се стремят към формирането на стабилен Арктически регион, където ще се спазват съгласуваните на международно равнище правила и норми. Департаментът по отбраната ще сдържа заплахите за страната, свързани с региона или през него, ще подобрява възможностите за ранно предупреждаване, сътрудничейки си с Канада с цел подобряване възможностите на командването на северноамериканската въздушно-космическа отбрана и работейки с другите американски съюзници и партньори за подобряване мониторинга и контрола над общите морски зони. Действията и позициите на САЩ в Арктика следва да бъдат ревизирани, тъй като Пентагонът продължава да концентрира вниманието си към Индо-Тихоокеанския регион".

Тук е мястото да отбележа, че - както се посочва и в анализа на Центъра за нова американска сигурност - без оглед на "вълнообразните ефекти", породени от руските действия в Украйна, които ще продължат и през следващите години да се разпространяват далеч извън зоната на военния конфликт, съществуват проблемни сфери и региони, където САЩ и Европа следва да регулират отношенията си с Москва. Именно такъв регион, според Вашинггон, е и Арктика. В тази връзка, експертите от Центъра изтъкват четири фактора, която най-вероятно, ще определя подхода на Русия към Арктика: начинът, по който руснаците възприемат западната заплаха, влиянието на западните санкции, ролята на Китай в Арктика, както и, дали Путин ще остане начело на страната. Анализирайки различните варианти на тези фактори, експертите лансират три сценария за това, как би могъл да се развие руският подход към Арктика в краткосрочна перспектива, т.е. до 2025.

В раздела на NSD, посветен на Арктика, отново присъства реториката за наличието на правила, които САЩ се опитват да представят като международно признати норми. Очевидно в Пентагона се опасяват от свръхнапрягане на силите на Америка и изпитват съмнение относно способността на САЩ да се конкурират успешно с руснаците в тази зона.

Трите подхода на Пентагона

За да гарантира успеха на поставените в новата стратегия цели и задачи, Департаментът по отбраната залага на три взаимносвързани подхода: сдържане, провеждане на кампании и създаване на предимства. Според авторите на новата NSD: "Комплексното сдържане предполага непрекъснати усилия във всички сфери на военните действия: техните театри, спектъра на конфликтите, целия инструментариум на американската национална мощ и мрежата ни от алианси и партньорства. Адаптирано към конкретните обстоятелства, то залага на координирания, многостранен подход, целящ американските конкуренти да бъдат убедени, че агресивният подход няма да им донесе успех. Интегрираното сдържане осигурява на САЩ необходимите им боеспособни сили, готови да се сражават и побеждават, съобразно конкретните нужди, и подкрепени от надеждни и ефективни средства за ядрено сдържане.

Пентагонът ще укрепва системата за сдържане с цел САЩ да си гарантират предимство пред най-последователните силови мерки на нашите конкуренти, осъществявайки последователни и логически свързани военни инициативи, целящи прокарването на ясно дефинирани и съгласувани с националната стратегия приоритети. САЩ ще синхронизират по-широките усилия на отделните институции с другите инструменти на националната мощ, за да затруднят военните приготовления на съперниците и в същото време ще развиват активно собствените си военни възможности, съвместно с американските съюзници и партньори”.

В тази връзка, Департаментът по отбраната ще отделя приоритетно внимание на модернизирането и реформирането на американските въоръжени сили, които следва да притежават следните характеристики:

• - Леталност, т.е. да могат да нанасят достатъчно мощни удари, да не зависят от наличието или липсата на пряк достъп до зоната на действие и да са способни да пробият отбраната на противника от разстояние;
• - Устойчивост, т.е. да могат да осигуряват надежна и ефективна логистика и необходимото обезпечаване за продължаване на операциите в оспорвана и деградирала среда, независимо от степента на съпротива на противника;
• - Стабилност, т.е. да запазват предимството си в информационната сфера и вземането на решения, съхраняване на системата за командване, контрол и комуникации, както и да могат да обезпечат критично важните операции за разкриване и посочване на целите за поразяване;
• - Жизненост, т.е. да са в състояние да продължат да генерират бойна мощ за подкрепа на ударните възможности, както и средства за материално-техническо обезпечаване, въпреки атаките на противника;
• -  Гъвкава ответна реакция, т.е. способност бързо да мобилизират силите си, да генерират необходимата бойна мощ и да осигуряват необходимото материално-техническо обезпечаване, без оглед на регионалните предимства на противниците или последиците от климатичните промени.

Ядреният компонент

Що се отнася до Прегледа на ядрената политика, който също е част от новата NSD, там се посочва, че: "Най-късно през 30-те години на ХХІ век, САЩ за първи път ще бъдат изправени пред необходимостта да сдържат едновременно две големи ядрени държави, всяка от които ще разполага със съвременни и разнообразни глобални и регионални ядрени сили... За да си гарантираме, че нашите средства за ядрено сдържане ще продължат да реагират адекватно на заплахите, с които се сблъскваме, се налага са модернизираме американската ядрена триада, ядреното командване, контрола и комуникациите, както и военната ни ядрена инфрастрактура, а също да разширим ангажиментите във връзка с ядреното сдържане пред нашите съюзници".

Наред с усилията за модернизация на ядрения потенциал на САЩ, в стратегията се изтъква, че Вашингтон си остава "еднакво привързан към намаляване на рисковете от ядрена война, включително чрез предприемането на по-нататъшни мерки за ограничаване ролята на ядреното оръжие в рамките на американската стратегия и постигането на реалистични взаимни цели, подлежащи на проверки в рамките на контрола на въоръженията". Според прогнозите на Съвместния комитет на Конгреса по бюджетни и финансови въпроси от май 2021, модернизацията на ядрения военен потенциал на САЩ през следващите десет години ще струва 634 млрд. долара.

В същото време, в новата NDS се твърди, че администрацията на Байдън "запазва заинтересоваността си" от създаването на нова американско-руска система за контрол на ядрените въоръжения, която да замени т.нар. Нов Договор за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения от 2010, чиито срок на действие изтича през 2026.

Като цяло, в основата на стратегията е заложена необходимостта от запазване на конкурентното предимство на САЩ по отношение на Китай, като в същото време се изтъква необходимостта от сдържане на Русия.

Отбелязва се, че Китай бързо разширява и диверсифицира ядрените си сили. Опирайки се на данни от космическите сателити, американските експерти, твърдят, че само за една година са открили на територията на Китай 250 нови шахти за балистични ракети с голям обсег, като според оценки на Пентагона, Пекин планира до 2030 да разполага с 1000 стратегически ядрени бойни глави.

Що се отнася до Русия, съветникът по национална сигурност на президента на САЩ Джейк Съливан заяви през есента на 2022, че заплахите на Москва да използва ядрено оръжие във войната с Украйна са припомнили на администрацията, "колко значителен и сериозен противник е Русия не само за САЩ, но и за целия свят, който се стреми към мир и стабилност". На свой ред, коментирайки появата на новата NSD, държавният секретар по отбраната Лойд Остин също разкритикува тези заплахи, като "безразсъдни и безотговорни".

Следва да напомня обаче, че нито руските официални лица, нито дори казионните медии са отправяли подобни заплахи, т.е. налице е очевиден опит за формиране на специфичен "ядрен наратив", целящ дългосрочната демонизация на Русия. При всички случаи, новата Стратегия за национална отбрана на САЩ показва, че Вашигтон е твърдо решен да продължи курса към ескалация и напревара във въоръжаването и оказване на натиск върху американските съперници, или просто страните, които в Белия дом смятат за пречка пред постигане целите на страната.

Някои изводи

Въз основа на съдържанието на новите Стратегия за национална сигурност и Стратегия за национална отбрана на САЩ, в която като техни основни противници са посочени Китай и Русия, както и на очертаните в тях планове на Вашигтон по отношение на Москва, можем да направим следните изводи.

На първо място, САЩ са твърдо решени да продължат да представят Русия като "агресор", а нейния президент Владимир Путин - като човек, с който не може да се води диалог. Това оправдава намерението им да подкрепят противниците на Москва както в Европа, така и по целия периметър на руските граници, а също да се опитат да дестабилизират ситуацията вътре в страната, разчитайки че това ще доведе до смяна на режима в Кремъл.

На второ място, американските стратези очевидно смятат, че военният конфликт е демонстрирал слабите места на Русия и нейната "стратегическа ограниченост", което пък дава основание на Вашингтон да престане да я смята за равноправен партньор.

На трето място, САЩ ще продължат усилията за разширяване на доминираната от тях антируска коалиция, както и за поставянето на Русия в пълна изолация. Според Вашингтон, проблемите на руснаците във военния сблъсък в Украйна вече са понижили статута на Русия в очите на Индия, Китай и Япония. Тук е мястото да отбележа обаче, че новите NSS и NDS отразяват най-вече позицията на управляващата в САЩ Демократическа партия, както разбира се, на съществена част от американския "истъблишмънт". Истината е, че позицията на САЩ по отношение на Русия съвсем не е монолитна, тъй като част от Републиканската партия се придържа към други подходи по отношение на Москва. Своеобразни "рупори" на тази част от елита, обявяваща се за конструктивен диалог с руснаците, са Доналд Тръмп и Илън Мъск. Съдейки по всичко обаче, поне в момента, те не разполагат със съществени инструменти за влияние върху ситуацията.

При всички случаи, плановете на Вашингтон по отношение на Русия, съдържащи се в NSS и NSD, представляват директна заплаха за тази страна, още повече, че поне засега не е ясно дали Москва би могла да ги парира и, как точно възназмерява да го стори. Включително защото все още не разполага с ясна доктрина, посочваща към каква стратегия възнамерява да се придържа и как вижда новия световен ред. Огромните предизвикателства, пред които е изправена в момента обаче, императивно изискват да направи нещо в тази посока.

Бележки:

1. https://www.whitehouse.gov/wp-content/uploads/2022/10/Biden-Harris-Administrations-National-Security-Strategy-10.2022.pdf
2. https://media.defense.gov/2022/Oct/27/2003103845/-1/-1/1/2022-NATIONAL-DEFENSE-STRATEGY-NPR-MDR.PDF

* Българско геополитическо дружество